№ 228
гр. Габрово, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Кремена Големанова
Велемира Димитрова
като разгледа докладваното от Велемира Димитрова Въззивно гражданско
дело № 20224200500426 по описа за 2022 година
Делото е образувано по жалба на М. Н. М., чрез пълномощника му Еднолично
адвокатско дружество „Б.”, представлявано от управителя адвокат М. Б. - САК, против
Разпореждане от 22.08.2022г. постановено по изп. дело № 20147350400971 по описа на ЧСИ
Ивайло Илиев с per. № 735 на КМЧСИ, с което съдебният изпълнител е отказал да прекрати
изпълнителното производство поради настопила перемпция.
Жалбоподателят счита, че съдебният изпълнител незаконосъобразно е отказал да
прекрати изп. дело № 20147350400971 на основание чл. 433, ал. 1. т. 8 от ГПК.
Твърди се, че изпълнителното производство е прекратено по силата на закона с
изтичането на двугодишния срок от последното изпълнително действие, което е било
извършено на 26.02.2020г. След тази дата до 22.08.2022г. - момента на подаване на молбата
на длъжника за прекратяване на изпълнителното производство, не са извършвани
изпълнителни действия.
Според жалбоподателя частният съдебен изпълнител неправилно е отказал да
прекрати изпълнителното производство. От делото се установява, че от страна на взискателя
не са предприемани изпълнителни действия повече от две години. Последното изпълнително
действие е налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника на 26.02.2020г.
След тази дата не са предприемани действия за принудително изпълнение на вземането.
С призовка за принудително изпълнение с изх. номер №3704/15.04.2022г.,
жалбоподателят в качеството на длъжник в изпълнителното производство, е уведомен за
пристъпване към опис и оценка на негови движими вещи, намиращи се в гр. Габрово, ул.
„Р" № 32, ет. 3, ап. 7, като описът бил насрочен за 16.05.2022г. Такъв не е извършен, като
дори да беше осъществен на 16.05.2022г., отново срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК ще е
изтекъл. Самото насрочване на описа не е валидно изпълнително действие, а техническа
дейност от страна на съдебния изпълнител по подготовка на извършване на същинското
1
изпълнително действие. Следователно, към 22.08.2022г., когато съдебният изпълнител е
отказал да прекрати изпълнителното производство делото е прекратено по силата на закона,
поради перемпция.
По изложените съображения се прави искане съдът да отмени Разпореждане с изх.
номер 8348/22.08.2022г. постановено по изп. дело № 20147350400971 по описа на ЧСИ
Ивайло Илиев с per. № 735 на КМЧСИ, с което съдебният изпълнител е отказал да прекрати
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като върне делото на
ЧСИ Ивайло Илиев, с per. № 735 от КМЧСИ, с указания да издаде постановление за
прекратяване на изпълнителното производство на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Препис от жалбата е връчен на взискателя Община Дряново като в законния срок от
негова страна е постъпило писмено възражение срещу подадената от длъжника жалба.
Община Дряново счита, че жалбата следва да бъде отхвърлена, тъй като в молбата за
образуване на изпълнителното дело в качеството си на взискател изрично е предоставила
права на съдебния изпълнител по чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ, а именно да проучва имущественото
състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, да определя
начина на изпълнението, както и да бъде пазач на описаното имущество.
По изпълнителното дело е наложен запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника на 26.02.2020 г. Този запор не е ограничен със срок и има периодично действие,
което се осъществява и новира всеки календарен месец. Обстоятелството, че по него не са
постъпвали парични суми, поради наличие на друг запор, по който се плаща не означава, че
този запор не осъществява действие, тъй като във всеки един момент, в който има свободни
и подлежащи на изпълнение парични средства, същите следва да бъдат изплатени по него от
съответния работодател. Подновяването на запора за всеки следващ период от време се
извършва без да е необходимо да се прави конкретно искане от взискателя или да се
осъществява определено действие от съдебния изпълнител. Поради изложеното липсва
основание за прекратяване на производството поради бездействие на взискателя, тъй като,
от една страна той е предоставил права на ЧСИ по чл. 18 от ЗЧСИ, а от друга страна- налице
е периодично осъществявано изпълнително действие по наложения запор, тъй като всеки
следващ месец той реализира своето действие и се извършва преценка дали по него са
налице условия за плащане.
Изложеното по-горе изцяло се отнася и за запор върху банкова сметка на длъжника в
„Търговска банка Д" АД наложен с писмо изх. № 10277/18.09.2014 г. по описа на ЧСИ. По
този запор е осъществено плащане от страна на банката(трето задължено лице) на
05.01.2021 г. по сметка на ЧСИ във връзка с изпълнителното дело в размер на 5,04 лева с
преводно нареждане реф. № *********/05.01.2021 г., което е видно от писмо с изх. № РСЕД-
000- 00313/06.01.2022 г., депозирано в деловодството на ЧСИ с вх. № 446/10.01.2022 г.
Цитираните документи са приложени в досието на изпълнителното дело и са част от
изпълнителното производство. Релевираните факти установяват, че е налице валидно
изпълнително действие по наложения запор, което е било осъществено на 05.01.2021 г., чрез
удържане средства от банковата сметка на длъжника и превеждането им по банковата
сметка на ЧСИ по настоящото изпълнително дело. Ако се приеме, че това е последното
валидно изпълнително действие по делото, то от неговото извършване до момента на
подаване на искането от длъжника за прекратяване на производството поради перемпция, а
дори и към настоящия момент, не са изтекли две години. Плащането по наложения запор е
валидно изпълнително действие, което следва да бъде взето предвид.
На следващо място е налице валидно изпълнително действие по производството
осъществило своето действие на 10.05.2022 г., когато на длъжника е била връчена призовка
за извършване на опис и оценка на движими вещи. Обстоятелството дали описът се е
извършил или не на насрочената дата според взискателя не може да отмени предприетите
действия за принудително изпълнение.
2
С оглед на изложените съображения се прави искане да бъде оставена без уважение
подадената жалба, като неоснователна и недоказана.
От страна на ЧСИ Ивайло Илиев са представени мотиви за постановения отказ да
прекрати изпълнителното производство, съгласно които съдебният изпълнител ежегодно е
извършвал изпълнителни действия, което е пречка за перемиране на производството и за
изтичане на давността по чл. 110 от ЗЗД.
Като разгледа подадената жалба, мотивите на съдебния изпълнител и възражението
на взискателя и след като се запозна с материалите по приложеното в оргинал
изпълнителното производство, съдът прие за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законния срок. Разгледана по
същество е неоснователна.
От доказателствата по делото се установява, че изп. дело № 971/2014г. по описа на
ЧСИ Ивайло Илиев е образувано на 17.08.2014г. по молба на взискателя ОБЩИНА
ДРЯНОВО против длъжника М. Н. М. от гр. Севлиево въз основа на изпълнителен лист
издаден по адм. дело № 1/2011г. на Административен съд Габрово. С молбата за образуване
на делото взискателят изрично е предоставил права на съдебния изпълнител по чл. 18, ал. 1
от ЗЧСИ, а именно да проучва имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да
набавя документи, книжа и други, да определя начина на изпълнението, както и да бъде
пазач на описаното имущество.
След образуване на делото от страна на съдебния изпълнител на 18.09.2014г. са
извършени справки в НАП и АВ и са наложени запори по банкови сметки на длъжника,
сред които и в „Търговска банка Д” АД.
На 23.09.2014г. на осн. чл. 458 от ГПК е присъединена като взискател НАП.
На 26.09.2014г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника М. М.
получавано от „Паралел” ЕАД- гр. Севлиево. В изпълнение на запора са постъпили
плащания от третото лице „Паралел” ЕАД на 30.10. 2014г и на 28.11.2014г. / От датата на
последното плащане започва да тече нов двугодишен срок по чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК/. Както
е възприето в мотивите на Решение № 37/24.02.2021г. по гр. д. №1747/2020г. на ІV г.с. на
ВКС „Перемпция не настъпва, ако след поискването на един изпълнителен способ в
продължение на две години взискателят не е поискал нов изпълнителен способ, най-малкото
защото през това време може да се е осъществявал поисканият предходен изпълнителен
способ, а преди неговият край не може да се прецени със сигурност, има ли нужда от друг
способ. Двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се
осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. по постигнато споразумение
между страните), т.е. осъществяването на всички поискани способи е приключило (успешно
или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществяват по причина, за която
взискателят отговаря”.
На 18.10.2016г. е наложен запор по банковите сметки на длъжника в „СИБАНК” АД,
като от страна на банката по изпълнителното дело е постъпил отговор, че М. Н. М. не сред
клиентите й. Това действие обаче е прекъснало двугодишния срок, започнал да тече на
28.11.2014г., тъй като съгласно ТР 3/2015г. на ОСГК: ”Запорът върху вземания на длъжника
представлява изпълнително действие, което е част от предвидения в ГПК изпълнителния
способ „Изпълнение върху вземания на длъжника“. Запорът се счита наложен само с
3
разпореждането на съдебния изпълнител и с получаване на запорното съобщение от третото
задължено лице, което е видно от изричните разпоредби на чл. 450, ал. 3 и чл. 507 ГПК по
отношение на момента, от който запорът поражда действие, като законът не свързва това
действие със съществуването на вземането. Последното не е част от фактическия състав по
налагането на запора, а е от значение за това, дали той може да доведе до предвидените в
закона последици и да послужи за удовлетворяване на взискателя или не. В случай, че
вземането не съществува, запорът не може да породи предвидените в закона последици, а
оттам и не може да се реализира изпълнителния способ, от който той е част, като вземането
на кредитора ще остане неудовлетворено. Тази невъзможност обаче е обективна и се дължи
на
несъществуване на вземането, което не е следствие от поведението на длъжника или от
извършени от него действия.”
На 14.12.2017г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника,
получавано от „АББ БЪЛГАРИЯ” ЕООД – клон Севлиево, с което е прекъснат срока
започнал да тече на 18.10.2016г.
На 24.10.2018г. е наложен запор по банковите сметки на длъжника в „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК” АД като от страна на банката по изпълнителното дело е постъпил отговор, че М.
Н. М. не сред клиентите й . Това действие е прекъснало двугодишния срок, започнал да тече
на 14.12.2017г., съобразно възприетото от ВКС в цитираното по- горе ТР 3/2015г. на ОСГК.
На 26.02.2020г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника,
получавано от „АББ ПАУЪР ГРИДС” ЕООД, с което е прекъснат срока, започнал да тече на
24.10.2018г.
На 05.01.2021г. от страна на третото задължено лице „Търговска банка Д” АД по
сметка на съдебния изпълнител в изпълнение на наложения запор е преведена сумата от 5.04
лева. С това плащане се реализира изпълнителния способ „запор върху вземания на
длъжника” и е прекъснат срока, започнал да тече на 26.02.2020г.
На 15.04.2022г. на длъжника е изпратена призовка за принудително изпълнение -
насрочен е опис на движими вещи, за провеждането/непровеждането на който по делото
няма съставени протоколи.
На 22.08.2022г. от страна на длъжника е поискано прекратяване на изп. дело №
971/2014г. на ЧСИ Ив. Илиев поради настъпила перемпция и на същата дата е постановен от
страна на съдебния изпълнител обжалвания в настоящото производство отказ
производството да бъде прекратено.
При така установените фактически обстоятелства е видно, че за периода от
образуване на изпълнителното дело на 17.08.2014г. до датата на постановяване на отказа на
ЧСИ да прекрати производството по него на осн. чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК, перемпция не е
настъпила. Такава не е настопила и към настоящия момент, доколкото поредния двугодишен
срок за перемиране на изпълнителното дело е започнал да тече на 05.01.2021г.
Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че жалбата на М. Н. М. против отказа
на ЧСИ Ивайло Илиев да прекрати изп. дело № 971/2014г. поради настъпила перемпция
постановен с разпореждане от 22.08.2022г., е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
Водим от изложеното, съдът
4
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на М. Н. М., ЕГН **********, чрез
пълномощника му Еднолично адвокатско дружество „Б.”, представлявано от управителя
адвокат М. Б. – САК, срещу разпореждане на ЧСИ Ивайло Илиев от 22.08.2022г. за отказ да
бъде прекратено поради настъпила перемпция изп. дело 20147350400971 по описа на ЧСИ
Ивайло Илиев, рег. №735 на КЧСИ, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5