№ 1472
гр. София, 12.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20241110123759 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „В к г ООД, чрез адв. Х.,
срещу Ю. Л. Л..
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона,
предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с
оглед направените доказателствени искания и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3,
изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че
разполага с издадена в полза на „В к г ООД срещу Ю. Л. Л. заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК по ч.гр.д. № 58879/2023 г. по описа на СРС, 167 с-в, срещу която ответникът
възразил. Въз основа на заповедта ответникът следвало да заплати на дружеството следните
вземания***** евро, представляващи незаплатена главница, дължима по Договор за
предоставяне на кредит, обезпечен с ипотека № ***** г., което задължение било
удостоверено в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот
№ 155, т. II, рег. № 7242, дело № 316 от 23.11.2021 г., ведно със законната лихва за забава от
26.10.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, 1650 евро – възнаградителна лихва,
дължима за периода от 23.07.2022 г. до 23.05.2023 г., ведно със законната лихва за забава от
26.10.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, 162,17 евро – законна лихва за
забава върху дължимите месечни вноски за възнаградителна лихва от по 150 евро всяка, с
падеж двадесет и трето число на месеца, за периода от 24.07.2022 г. до 18.10.2023 г., 260,69
евро – законна лихва за забава върху незаплатената на падежа главница от 5000 евро за
периода от 24.05.2023 г. до 18.10.2023 г. Излага доводи, че на 23.11.2021 г. сключил с
ответника Договор за предоставяне на кредит, обезпечен с ипотека № 231121, по силата на
който му предоставил в заем сума в размер на 5000 евро за срок от 18 месеца. След
учредяване на предвиденото в договора обезпечение на кредита, чрез вписване на договорна
ипотека в полза на „В к г ООД, на ответника била предоставена заемната сума, с левова
равностойност от 9779,15 лв. В договора било предвидено и заплащането на месечна
1
възнаградителна лихва от 3% върху усвоената главница от 5000 евро, платима на равни
месечни вноски от по 150 евро всяка. За обезпечаването на вземанията по кредита в полза
на кредитодателя била учредена договорна ипотека върху 72027/292011 ид. ч. от недвижим
имот, собственост на ответника, обективирана в Нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека № 155, том II, рег. № 7242, дело № 316/2021 г. Задълженията по кредита следвало да
бъдат заплащани от ответника съгласно погасителния план към договора, при уговорен
краен срок за възстановяване на заемната сума до 23.05.2023 г. Ищецът твърди, че
кредитополучателят е изпаднал в забава за плащане на вземанията по кредита. Обосновава
правния си интерес от образуване на настоящото производство с оглед депозираното от
ответника възражение срещу издадената в полза на дружеството заповед за изпълнение по
чл. 417 ГПК за непогА.ите задължения по процесния договор за кредит. В тази връзка, моли
съда да признае за установено, че ответникът дължи на „В к г ООД вземанията, предмет на
издадената в полза на дружеството заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №
58879/2023 г. по описа на СРС, 167 с-в. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. Л., е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Потвърждава
наличието на сключен с „В к г ООД договор за предоставяне на кредит от 23.11.2021 г., при
параметрите посочени в исковата молба. Посочва, че ГПР по кредита е в размер на 42,58%,
като твърди, че е погасявал задълженията си по кредита. Оспорва пълното изплащане на
главницата по договора от страна на кредитодателя. Излага съображения, поради които
счита, че процесният договор за кредит е нищожен. Твърди, че уговореният ГПР по кредита
е посочен единствено като абсолютна стойност, което обуславя липсата на яснота относно
начина на формирането му, както и включените в съдържанието му компонентни, което
нарушавало изискването на чл. 147, ал. 1 ЗЗП и чл. 24, ал. 1, т. 9 ЗКНИП. Отбелязва
наличието на неяснота и по отношение на погасителния план по кредита, посочен в
табличен вид в чл. 12 от договора. Поддържа, че процесният договор за кредит е нищожен
на основание чл. 38 ЗКНИП вр. чл. 24, ал. 1, т. 7 ЗКНИП. Твърди нищожност и на клаузата за
възнаградителна лихва, поради което намира същата за недължима. Сочи, че съгласно
установената съдебна практика, възнаградителна лихва, уговорена по обезпечен кредит,
стойността на която надвишава двукратния размер на законната лихва за забава, накърнява
добрите нрави. Счита, че клаузата относно възнаградителната лихва по договора е нищожна
и поради неравноправния й характер, доколкото е уговорена във вреда на потребителя, при
нарушаване на изискванията за добросъвестност и равновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя. Твърди, че клаузата в чл. 6 от договора, с която е
уговорено начисляването на лихва за забава върху дължимите възнаградителни лихви по
кредита е нищожна поради наличието на анатоцизъм. Сочи, че процесните вземания са
погА.и чрез плащане. При условията на евентуалност, релевира възражение за прихващане
на претендираното от ищеца вземане за сумата от 5000 евро с изискуеми от дружеството
вземания на обща стойност от 9779,15 лв., представляваща недължимо платени по договора
суми за възнаградителна, наказателна лихви и мораторна лихви, както и лихва върху лихва.
Оспорва дължимостта на претендираните от ищеца вземания за мораторна лихва. Счита, че
при съобразяване на принципа на ефективност, разноските в производството следва да бъдат
възложени в тежест на ищеца. С оглед изложеното, моли съда да отхвърли предявените
искове. Претендира разноски.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявени са по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени
установителни искове по чл. 240, ал. 1 ЗЗД, чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 22 ЗКНИП и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, с които ищецът претендира да бъде признато за установено, че Ю. Л. Л. дължи на „В к г
ООД следните вземания: 5000 евро, представляващи незаплатена главница, дължима по
2
Договор за предоставяне на кредит, обезпечен с ипотека № ***** г., което задължение е
удостоверено в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот
№ 155, т. II, рег. № 7242, дело № 316 от 23.11.2021 г., ведно със законната лихва за забава от
26.10.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, 1650 евро – възнаградителна лихва,
дължима за периода от 23.07.2022 г. до 23.05.2023 г., ведно със законната лихва за забава от
26.10.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, 162,17 евро – законна лихва за
забава върху дължимите месечни вноски за възнаградителна лихва от по 150 евро всяка, с
падеж двадесет и трето число на месеца, за периода от 24.07.2022 г. до 18.10.2023 г., 260,69
евро – законна лихва за забава върху неплатената на падежа главница от 5000 евро за
периода от 24.05.2023 г. до 18.10.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл. 417 ГПК от 06.11.2023 г. по ч.гр.д. № 58879/2023 г. по описа на СРС, 167 с-в.
III. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване:
Отделя за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на 23.11.2021
г. между „В к г ООД и Ю. Л. Л. е сключен Договор за предоставяне на кредит, обезпечен с
ипотека № 231121, съгласно който ищецът се задължил да предостави в заем на ответника
сумата от 5000 евро, която следвало да бъде възстановена от кредитополучателя в срок до
23.05.2023 г., ведно с уговорената възнаградителна лихва в общ размер на 2700 евро.
IV. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже по делото пълно
и главно наличието на валидно облигационно отношение по договор за потребителски
кредит, сключен с ответника, при посочените в исковата молба параметри, по силата на
който е предоставил в полза на ответника сумата от 5000 евро срещу поетото от него
задължение за връщане на заемната сума, ведно с дължимата възнаградителна лихва,
настъпил падеж на процесните вземания, както и техния размер.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже по делото
пълно и главно основанията, обуславящи недействителност на процесния договор за кредит,
евентуално на клаузата за възнаградителна лихва.
По отношение на релевираното от ответника възражение за прихващане в негова
доказателствена тежест е да докаже по делото пълно и главно наличието на насрещни
еднородни изискуеми вземания, които могат да бъдат прихванати с претенцията на ищеца за
главницата по процесния договор за кредит до размера на по-малкото от тях.
Съдът обявява на страните, че служебно следи за неравноправност на клаузи, за
което предоставя на страните при условията на състезателност възможност да ангажират
доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.
V. По доказателствата:
ДОПУСКА представените с исковата молба документи като писмени доказателства
по делото.
ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр.д. № 58879/2023 г. по описа на Софийски
районен съд, 167 състав.
3
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ релевираното с отговора на исковата молба евентуално
възражение за прихващане с насрещни вземания на ответника, като УКАЗВА на ответника в
едноседмичен срок от получаване на съобщението, с писмена молба с препис за ищеца, да
уточни вида, размера и периода на твърдените като дължими от ищеца вземания. УКАЗВА
на ответника, че при неизпълнение на дадените указания съдът няма да приеме за
разглеждане релевираното възражение за прихващане.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачи,
формулирани в отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 500 лв., платим от ответника в 1-седмичен срок от
получаване на съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице И. Н. Г., която да се призове след представяне на
доказателства за внасяне на определения депозит.
УКАЗВА на ответника Ю. Л. Л., че на основание чл. 102з, ал. 3 ГПК следва да внесе
по сметка на Софийски районен съд държавна такса за изготвянето на преписи от отговора
на исковата молба за връчване на ищеца, в общ размер на 1,70 лв.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за
страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-
кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите всеки работен ден
от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова на тел. 02/8955423 или на ел. адрес:
********@***.*******, както и в Центъра за спогодби и медиация на адрес: гр. София, бул.
„Цар Борис III ” № 54, ст. 204.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази
становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно
заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи препис от
настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат
да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото
съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 06.03.2025 г. от
14:00 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по-горе преписи.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4