Районен съд - Благоевград |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Татяна Маркова | |
и за да се произнесе, взе предвид следното: Делбеното производство е във втора фаза по извършване на делбата. Образувано е по искова молба, подадена от С. Й. П., с ЕГН [ЕГН], от [населено място], ул. против В. Я. Ц., с ЕГН [ЕГН], от [населено място], ул. , с която е предявен иск за делба на описаните в исковата молба недвижими имоти, а именно: АПАРТАМЕНТ с идентификатор 04279.627.80.1.10, със ЗП по документ за собственост- 78.33 кв.м., находящ се на пети /тавански/ етаж в сграда № , построена в поземлен имот с идентификатор 04279.627.80 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] /одобрени със Заповед № РД- 18- 32/ 10.05.2006г. на ИД на АГКК/, с административен адрес на имота: [населено място], ул. , , при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж- обект с идентификатор 04279.627.80.1.11, под обекта- обекти с идентификатори №№ 04279.627.80.1.8 и 04279.627.80.1.7, над обекта- няма, с прилежащи части: МАЗЕ №, с площ 12.49 кв.м. и 2.873% ид.ч. от общите части на сградата, равняващи се на 8.95 кв.м., с описание на имота по документ за собственост: СТУДИО №, на кота +11.80 м., на пети /тавански/ етаж в Блок, състоящо се от ателие, стая за почивка, санитарен възел, антре и две тераси, ВЕДНО С МАЗЕ № на кота - 2.60 м. на сутеренния етаж в Блок, при съседи: север- улица, юг- коридор и инсталационно помещение, изток- мазе № и запад- мазе № находящи се в МЖС с магазини, мазета, три жилищни етажа и тавански етеж със студия, в северната част на ПИ, състояща се от Блок и Блок , всеки блок със ЗП 260.06 кв.м., стар идентификатор: планоснимачен № 8693, обособен УПИ I в кв., И АПАРТАМЕНТ с идентификатор 04279.627.80.5.1, със ЗП по документ за собственост- 101.47 кв.м., находящ се на втори етаж в сграда № 5, построена в поземлен имот с идентификатор 04279.627.80 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] /одобрени със Заповед № РД- 18- 32/ 10.05.2006г. на ИД на АГКК/, с административен адрес на имота: [населено място], ул., при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж- обект с идентификатор 04279.627.80.5.2, под обекта- обект с идентификатор № 04279.627.80.5.13, над обекта обект с идентификатор № 04279.627.80.5.4, с прилежащи части: МАЗЕ №, с площ 5.43 кв.м. и 7.362% ид.ч. от общите части на сградата, равняващи се на 9.10 кв.м., с описание на имота по документ за собственост: ЖИЛИЩЕ № , на кота +2.80 м., на втори в Блок, състоящо се от дневна, кухненски бокс, две спални, два санитарни възела, антре и две тераси, ВЕДНО С МАЗЕ № в сутеренния етаж на Блок , при съседи: мазе № , двор и от две страни коридор, находящи се в МЖС с четири жилищни етажа, сутерен и терасовиден етаж със студия, обозначена като Блок в южната част на ПИ, стар идентификатор: планоснимачен № 8698, обособен УПИ I в кв.9, при квоти : 1/2 идеална част за С. Й. П. и 1/2 идеална част за ответника В. Я. Ц.. С Решение № 5208 от 02.07.2015г., постановено по настоящото гр.д. № 2628/2014г. по описа на РС- Бл. е допуснато извършването на съдебна делба между С. Й. П., с ЕГН [ЕГН], от [населено място], ул. и В. Я. Ц., с ЕГН [ЕГН], от [населено място], ул., на следните, придобити по време на брака им съсобствени недвижими имоти, а именно: АПАРТАМЕНТ с идентификатор 04279.627.80.1.10, със ЗП по документ за собственост- 78.33 кв.м., находящ се на пети /тавански/ етаж в сграда № 1, построена в поземлен имот с идентификатор 04279.627.80 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] /одобрени със Заповед № РД- 18- 32/ 10.05.2006г. на ИД на АГКК/, с административен адрес на имота: [населено място], ул., при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж- обект с идентификатор 04279.627.80.1.11, под обекта- обекти с идентификатори №№ 04279.627.80.1.8 и 04279.627.80.1.7, над обекта- няма, с прилежащи части: МАЗЕ №, с площ 12.49 кв.м. и 2.873% ид.ч. от общите части на сградата, равняващи се на 8.95 кв.м., с описание на имота по документ за собственост: СТУДИО №, на кота +11.80 м., на пети /тавански/ етаж в Блок , състоящо се от ателие, стая за почивка, санитарен възел, антре и две тераси, ВЕДНО С МАЗЕ № на кота - 2.60 м. на сутеренния етаж в Блок , при съседи: север- улица, юг- коридор и инсталационно помещение, изток- мазе № и запад- мазе №, находящи се в МЖС с магазини, мазета, три жилищни етажа и тавански етеж със студия, в северната част на ПИ, състояща се от Блок и Блок, всеки блок със ЗП 260.06 кв.м., стар идентификатор: планоснимачен № 8693, обособен УПИ I в кв., И АПАРТАМЕНТ с идентификатор 04279.627.80.5.1, със ЗП по документ за собственост- 101.47 кв.м., находящ се на втори етаж в сграда № 5, построена в поземлен имот с идентификатор 04279.627.80 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] /одобрени със Заповед № РД- 18- 32/ 10.05.2006г. на ИД на АГКК/, с административен адрес на имота: [населено място], ул., при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж- обект с идентификатор 04279.627.80.5.2, под обекта- обект с идентификатор № 04279.627.80.5.13, над обекта обект с идентификатор № 04279.627.80.5.4, с прилежащи части: МАЗЕ №, с площ 5.43 кв.м. и 7.362% ид.ч. от общите части на сградата, равняващи се на 9.10 кв.м., с описание на имота по документ за собственост: ЖИЛИЩЕ №, на кота +2.80 м., на втори в Блок , състоящо се от дневна, кухненски бокс, две спални, два санитарни възела, антре и две тераси, ВЕДНО С МАЗЕ № в сутеренния етаж на Блок , при съседи: мазе № двор и от две страни коридор, находящи се в МЖС с четири жилищни етажа, сутерен и терасовиден етаж със студия, обозначена като Блок в южната част на ПИ, стар идентификатор: планоснимачен № 8698, обособен УПИ I в кв.9, -при следните квоти: 1/2/една втора/ идеална част за ищеца С. Й. П., с ЕГН [ЕГН] и 1/2 идеална част за ответника- В. Я. Ц., с ЕГН [ЕГН]. Решението, с което е допусната делбата, определен е обемът на делбената маса и правата на съделителите е влязло в законна сила. С Разпореждане № 5993/28.07.2015г. съдът е насрочил открито съдебно заседание за продължаване на делбата във фазата по извършването й. В първото по делото съдебно заседание съделителят и ищец С. портокалски чрез процесуалния му представител адв. Вяра С. е направила искане делбата да бъде извършена чрез разпределение на имотите по реда на чл. 353 ГПК, като посоченото искане е направено още в исковата молба, излагат се подробни съображения в тази насока. По същество изразява становище делбата да бъде извършена чрез разпределение на имотите, като на ищеца се предостави по-малкия имот. В първото по делото съдебно заседание съделителят и ответник В. Ц. чрез назначения й особен представител не прави искания във връзка с извършването на делбата. По съществно изразява становище, че делбата следва да се извърши по поискания способ, като на ответницата се възложи по-големия имот, но без уравняване на дяловете, така както е поискал и ищеца в исковата молба. С оглед предмета на спора и на основание чл. 195 от ГПК, съдът е допуснал и назначил на съдебно-техническа експертиза, заключението по което е прието. Събрани са и писмени и гласни доказателства. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното: Видно от данните по делото и постановеното решение по допускане на делбата съделителите С. Й. П., с ЕГН [ЕГН] и В. Я. Ц., с ЕГН [ЕГН] са съсобственици на процесния имот при равни квоти – по 1/2 идеална част. Допуснатите до делба недвижими имоти са представлявали съпружеска имуществена общност, която след прекратяване на брака между страните с развод се е превърнала в обикновена съсобственост при равни дялове за всеки от съделителите. От Разпореждане № [ЕГН]/01.07.2015г. е видно че С. П. получава пенсия в размер на 246, 49 лв. В показанията си свидетелката Х. Н.-дъщеря на страните по делото, сочи, че още при придобиване на двата апартамента от страните по време на брака те си разпределили ключовете, като ключовете за големия апартамент останали в майка й, а тези от по-малкия в баща й, като след като се развели не е имало промяна. Сочи, че баща й няма достъп до апартамента, за който няма ключ, както и че живее при нея, тъй като е възрастен и не съвсем здрав. Свидетелят А. Н., който е съпруг на дъщерята на страните, сочи в показанията си, че знае, че още при придобиване на имотите между двамата е имало устна договорка по-големия апартамент да остане на В. Ц., а по-малкия на С. П., като в тази връзка били разпределени и ключовете. В момента ищецът живее при тях. Съдът обсъди внимателно показанията на двамата свидетели с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК, като намери същите за достоверни, последователни, подкрепени и от заключението на вещото лице, поради което ги кредитира. Видно от приетото заключение на извършената съдебно – техническата експертиза, изготвена от вещото лице Х. Г. процесните недвижими имоти, допуснати до делба не са поделяеми поотделно на два дяла. Пазарната стойност на допуснатите до делба жилищни имоти е както следва: на АПАРТАМЕНТ с идентификатор 04279.627.80.1.10, със ЗП по документ за собственост- 78.33 кв.м., находящ се на пети /тавански/ етаж в масивна жилищна сграда с магазини блок на кота +11.80 м., ведно с мазе № на кота - 2.60 м., със застроена площ 12, 49 кв.м., ведно с 8, 95 кв.м. идеални части от общите части на сградата и 2, 873 % идеални части от правото на строеж върху мястото –пазарната стойност е 55 000, 00 лв. /петдесет и пет хиляди лева/. Пазарната стойност на АПАРТАМЕНТ с идентификатор 04279.627.80.5.1, със застроена площ- 101.47 кв.м., находящ се на втори етаж на кота +2.80 м. в блок, ведно с мазе № с площ 5.43 кв.м., находящо се в сутеренния етаж на блока, ведно с 9, 10 кв.-м. идеални части от общите части на сградата и 7.362% ид.ч. от правото на строеж върху мястото е 80 500, 00 лв. /осемдесет хиляди и петстотин лева/. Стойността на паричното уравняване на дяловете възлиза на 12 750, 00 лв. /дванадесет хиляди седемстотин и петдесет лева/. В заключението си вещото лице е посочило, че не е могъл да огледа апартамент с идентификатор 04279.627.80.5.1, тъй като е заключен и не е известно кой държи ключовете. Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно, пълно и ясно. Предвид така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното: Преценката за избор на способ за ликвидиране на съсобствеността е детерминирана от броя, вида и поделяемостта на допуснатите до делба имоти, при спазване на водещия принцип, въведен от чл.69 ЗН при възможност всеки от съделителите да получи реален дял, съответен на квотата му от съсобствеността, като евентуалното неравенство в дяловете се изравнява в пари. Съдът следва да съобрази и становището на страните за начина, по който да бъде извършена делбата и ангажираните от тях доказателства. В случая относно поделяемостта на имотите съдът кредитира заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, което се цени като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, според което жилищата, предмет на делбата са поотделно реално неподеляеми с оглед квотите на съделителите в съсобствеността. След признаването на правото на делба с влязло в сила решение се пристъпва към реализирането на така признатото право, чрез реално разделяне на имущество от съсобствеността между всеки съделител и уреждане на сметните отношения между тях. Съсобствеността в делбеното производство се прекратява чрез теглене на жребий, разпределение на имотите, чрез възлагане /но само ако имота е жилищен/ или чрез изнасяне на имота на публична продан. Основен критерий за избора на способ е дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите. При наличие на определените в закона условия е възможно и ликвидиране на съсобствеността по следните начини: когато тегленето на жребий е невъзможно или свързано с неудобство е налице процесуалната възможност от извършване на разпределение на делбените имоти от съда, а когато се касае до неподеляема съсобствена вещ, която не може да бъде поставена в един от дяловете – се изнася на публична продан. Т.е. съгласно общия принцип за извършване на делбата всеки от съделителите следва да получи реален дял от делбеното имущество. Само при неподеляемост и невъзможност за възлагане, то следва да се изнесе на публична продан и съделителите да получат паричната равностойност на дела си от продажната цена. Съгласно чл.69 от Закона за наследството всеки сънаследник може да иска своя дял в натура, доколкото това е възможно. Публичната продан е допустим способ за извършване на делбата, само ако имотите са по-малко от броя на съделителите и всеки имот е реално неподеляем. В случая имотите са два, както и съделителите, поради което не следва да се прилага способа изнасяне на публична продан. Този основен принцип /че при извършване на делба на недвижими имоти всеки съделител следва да получи по възможност реален дял от съсобствените имоти/ не може да бъде игнориран по съображение, че имотите или обособените дялове от един допуснат до делба имот са с различна стойност, защото чл.69 от ЗН изрично предвижда в този случай неравенството в дяловете да се изравни в пари. За това съществено значение има обстоятелството дали е налице възможност за обособяване на повече реални дялове от допуснатите до делба имоти, както и становището на съделителите по отношение на начина на нейното извършване и по-специално обстоятелството дали са предявени претенции за възлагане на жилищен имот, тъй като законът установява специален способ за извършване на делба на такъв имот, който представлява изключение от общото правило на чл. 69, ал. 2 ЗН като предвижда възможност за поставяне в дял на реално неподеляем имот. Тъй като основен принцип в делбеното производство е именно по възможност получаване от съделител на вещ в натура делбения съд е длъжен да събере доказателства, относими към приложението на всеки един от изброените по –горе способи. В случая естеството на допуснатите до делба имоти не предполага и поради това и не е направено в първото по делото заседание искане на съделителите за възлагане в дял на някои от имотите следва да се прецени приложението на останалите способи, сред които теглене на жребие или разпределяне в дял. Предпоставки за извършване на делбата посредством теглене на жребий. Делбата се извършва чрез теглене на жребий, когато от допуснатите до делба имоти могат да се образуват достатъчен брой реални дялове, за да може всеки съделител да получи реален дял; квотите на съделителите, определени с решението по допускане на делбата са равни; броят на имотите е равен на знаменателя на дробта, посредством която са определени квотите на съделителите с решението по допускане на делбата; не са налице обстоятелства, които да обуславят невъзможност да се извърши делбата посредством този способ или правят извършването на делбата посредством теглене на жребий много неудобно. Практиката приема, че тегленето на жребий е винаги невъзможно когато не съществува възможност всеки съделител да получи реален дял, т.е. че е недопустимо по този ред група съделители да получат общ дял, тъй като законът не установява правила за начина, по който ще бъде извършено тегленето на жребий от група лица. В случая имотите са два, както и съделителите, поради което по принцип тегленето на жребий не е невъзможно. Тегленето на жребий обаче в случая е неудобно предвид събраните по делото доказателства, поради което според съда делбата следва да се извърши чрез разпределение на имотите по реда на чл. 353 ГПК. Предпоставки за извършване на делбата по реда на чл. 353 ГПК, когато от допуснатите до делба имоти са обособени достатъчен брой дялове да може всеки съделител да получи реален дял, и когато извършването на делбата чрез теглене на жребий е невъзможно или много неудобно. Случаите, в които съставянето на дяловете и тегленето на жребий се оказва невъзможно или много неудобно, са изяснени в т.5 на ППВС 7/73. “Невъзможност” е налице, когато до делба са допуснати имоти, които съществено се различават един от друг по площ, обем или стойност, а същевременно частите на съделителите не са равни, когато се извършва делба по колена. „Неудобно” е тегленето на жребий, когато в някои от имотите един от наследниците е извършил значителни подобрения, при което ако при разпределението на имотите по реда на чл. 353 ГПК подобрителят получи онова, което е подобрил, делбата ще се извърши по най-безболезнения начин или когато са представени доказателства, че съделителите преди предявяването на иска за делба са извършили фактическо разпределение на имотите, когато би довело до нецелесъобразно разпределение на имотите, до усложняване на отношенията между съделителите, до неудобства в изравняването на дяловете, когато може да породи значителни имуществени спорове между съделителите. /ППВС 7/73; Решение №397/24.10.2011 г., постановено по реда на чл. 290 ГПК по гр. д. № 1499/2010 г. на I ГО на ВКС; Решение №832/06.07.2011 г., постановено по реда на чл. 290 ГПК по гр. д. № 219/2010 г. на I ГО на ВКС). Оттук следва, че дори когато допуснатите до делба имоти съществено се различават по площ, обем и стойност, но дяловете на съделителите са равни, делбата се извършва чрез теглене на жребий, а не чрез разпределение по реда на чл.353 от ГПК, освен ако не е налице неудобство по смисъла на закона и т.5.б на ППВС №7/1973г. В процесния случай, досежно имотите съдът намира, че следва да се извърши делбата, съобразно и посоченото по- горе, именно по реда на чл. 353 ГПК, доколкото съделителите са 2 двама- ищеца С. Й. П. и ответника В. Я. Ц., имотите са 2, налице е още от придобиване на имотите и преди делбата фактическо разпределение на имотите между съделителите, което се установи от събраните по делото гласни доказателства – като от тогава ищецът притежава ключ единствено от апартамент с идентификатор 04279.627.80.1.10, със ЗП по документ за собственост- 78.33 кв.м. и има достъп до него, а ответницата има ключ от апартамент с идентификатор 04279.627.80.5.1, със застроена площ- 101.47 кв.м. Отделно от това в случай, че се тегли жребий и по-големия имот попадне в дял на ищеца, това би довело до усложняване на отношенията между съделителите, до неудобства в изравняването на дяловете и може да породи значителни имуществени спорове между съделителите, тъй като се събраха доказателства, че ищецът няма достъп до по-големия апартамент, както и е в невъзможност да изплати уравняване на дяловете, поради тежкото материално състояние. При разпределение на имотите по реда на чл. 353 ГПК, не се съставя разделителен протокол. Изхождайки от обстоятелството, че в случая от процесните недвижими имоти са обособени два дяла, колкото е броя на съделителите, предвид и данните по делото за това, че предварително съделителите са извършили фактическо разпределение на двата имота, съдът в настоящия си съдебен състав приема, че тегленето на жребий, с оглед съществуващото фактическо разпределение на вещите се явява неудобно и делбата на същите следва да бъде извършена чрез разпределението на двата дяла между съделителите, чрез възлагането на апартамент с идентификатор 04279.627.80.1.10, със ЗП по документ за собственост- 78.33 кв.м. на ищеца С. П., а апартамент с идентификатор 04279.627.80.5.1, със застроена площ- 101.47 кв.м. на ответницата В. Я. Ц.. За да извърши разпределението по този начин съдът взе предвид фактическото разпределение на имотите преди завеждане на иска за делба, както и прецени, че по този начин ще се избегне неудобството в изравняването на дяловете предвид материалното състояние на ищеца. Избраният начин за прекратяване на съсобствеността между страните, гарантира спазване на принципа за получаване на реален дял от съсобственото имущество, като от друга страна ще се спести усложняването на отношенията между страните с оглед необходимостта от предаване на владението-ключовете в случай, че при теглене на жребий, находящи се у единия имот попадне в дял и изключителна собственост на другия. Предвид факта, че при разпределение по чл. 353 ГПК не се съставя разделителен протокол, съдът ще извърши делбата като разпредели недвижимите имоти между съделителите, възлагайки в дял и изключителна собственост на ищеца- апартамент с идентификатор 04279.627.80.1.10, със ЗП по документ за собственост- 78.33 кв.м., като общата пазарна стойност на дела е в размер на 55 000, 00 лв., а на ответницата се възложи в дял и изключителна собственост- апартамент с идентификатор 04279.627.80.5.1, със застроена площ- 101.47 кв.м., като общата пазарна стойност на дела е в размер на 80 500, 00 лв. Пазарната стойност на всички допуснати до делба недвижими имоти възлиза на 135 500, 00 лева, като 1/2 от тази сума, съответствуваща на квотите в съсобствеността, е 67 750, 00 лева. Това е стойността на имуществото, което получава всеки съделител. Доколкото обаче двата имота имат различна парична стойност, макар и дяловете на съделителите в тях да са равни, ще следва да се присъдят суми за уравнение на дяловете. В случая действително ищецът е поискал неговия дял да не се уравнява, но съдът не може да не уравни дяловете на съделителите. Би било възможно да не се уравняват дяловете единствено при доброволна делба или при съдебна спогодба, при която страните уговарят да не си дължат уравняване. Съдът е длъжен да уравни дяловете, като друг е въпросът дали ищецът ще се снабди с изпълнителен лист за дължимото му се уравняване или не и дали ще претендира от ответницата тази сума или не. Когато някой от съделителите получи дял на стойност по-висока от стойността на дела му, уравнението следва са се извърши именно в размер на разликата между получен и притежаван стойност дял от общата маса, а не като разлика между стойността на отделните дялове. Съделителят П. получава в дял жилище на стойност 55 000, 00 лв., а съделителката Ц. получава в дял жилище на стойност 80 500, 00 лв. Както се посочи по-горе стойностното изражение на дела на всеки съделител е от 67 750, 00 лв. Следователно съделителката В. Ц. получава имотен дял, който е на стойност по-голяма от дела й в стойностната делбена маса със сумата от 12 750, 00 лв. Именно това е сумата, която ответницата В. Ц. следва да плати като уравнение на дяловете на ищеца С. П.. При определените в случая равни дялове на съделителите с решението по допускане на делбата, които дялове във втората фаза страните получават в имот и/или пари, всеки от тях дължи равна част /равен дял/ от дължимата държавна такса от 4 % върху стойността на цялата делбена маса- чл. 355 ГПК вр. с чл. 8 от Тарифата за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК. При делбена маса на стойност 135 500, 00 лв., дължимата държавна такса от 4 % е равна на сумата от 5 420, 00 лв. или всеки от съделителите следва да заплати държавна такса от 2 710, 00 лв. по сметка на РС-Бл.,както и всеки от тях, следва да бъде осъден да заплати, сумата от по 5. 00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист за горните суми. В насока уравняване на дяловете и изчисляване на държавна такса Решение № 279/05.07.2010г. по гр.д. № 350/2009г. по описа на ВКС ІІ г.о. От страните не са направени искания за разноски, поради което съдът не дължи произнасяне. Мотивиран от горните съображения и на основание чл.353 от ГПК, съдът Р Е Ш И: ПОСТАВЯ по реда на чл. 353 ГПК в дял и изключителна собственост на С. Й. П., с ЕГН [ЕГН], от [населено място], ул. следния недвижим имот : АПАРТАМЕНТ с идентификатор 04279.627.80.1.10, със ЗП по документ за собственост- 78.33 кв.м., находящ се на пети /тавански/ етаж в сграда № построена в поземлен имот с идентификатор 04279.627.80 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] /одобрени със Заповед № РД- 18- 32/ 10.05.2006г. на ИД на АГКК/, с административен адрес на имота: [населено място], ул., при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж- обект с идентификатор 04279.627.80.1.11, под обекта- обекти с идентификатори №№ 04279.627.80.1.8 и 04279.627.80.1.7, над обекта- няма, с прилежащи части: МАЗЕ , с площ 12.49 кв.м. и 2.873% ид.ч. от общите части на сградата, равняващи се на 8.95 кв.м., с описание на имота по документ за собственост: СТУДИО , на кота +11.80 м., на пети /тавански/ етаж в Блок , състоящо се от ателие, стая за почивка, санитарен възел, антре и две тераси, ВЕДНО С МАЗЕ № А 5 на кота - 2.60 м. на сутеренния етаж в Блок , при съседи: север- улица, юг- коридор и инсталационно помещение, изток- мазе № и запад- мазе № , находящи се в МЖС с магазини, мазета, три жилищни етажа и тавански етеж със студия, в северната част на ПИ, състояща се от Блок и Блок , всеки блок със ЗП 260.06 кв.м., стар идентификатор: планоснимачен № 8693, обособен УПИ I в кв.9, като стойността на този дял е 55 000, 00 лв. /петдесет и пет хиляди лева/. ПОСТАВЯ по реда на чл. 353 ГПК в дял и изключителна собственост на В. Я. Ц., с ЕГН [ЕГН], от [населено място], ул. следния недвижим имот : АПАРТАМЕНТ с идентификатор 04279.627.80.5.1, със ЗП по документ за собственост- 101.47 кв.м., находящ се на втори етаж в сграда № 5, построена в поземлен имот с идентификатор 04279.627.80 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] /одобрени със Заповед № РД- 18- 32/ 10.05.2006г. на ИД на АГКК/, с административен адрес на имота: [населено място], ул. , при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж- обект с идентификатор 04279.627.80.5.2, под обекта- обект с идентификатор № 04279.627.80.5.13, над обекта обект с идентификатор № 04279.627.80.5.4, с прилежащи части: МАЗЕ № Д 12, с площ 5.43 кв.м. и 7.362% ид.ч. от общите части на сградата, равняващи се на 9.10 кв.м., с описание на имота по документ за собственост: ЖИЛИЩЕ № , на кота +2.80 м., на втори в Блок , състоящо се от дневна, кухненски бокс, две спални, два санитарни възела, антре и две тераси, ВЕДНО С МАЗЕ № в сутеренния етаж на Блок, при съседи: мазе № , двор и от две страни коридор, находящи се в МЖС с четири жилищни етажа, сутерен и терасовиден етаж със студия, обозначена като Блок , в южната част на ПИ, стар идентификатор: планоснимачен № 8698, обособен УПИ I в кв., като стойността на този дял е 80 500, 00 лв. /осемдесет хиляди и петстотин лева/. ОСЪЖДА В. Я. Ц., с ЕГН [ЕГН], от [населено място], ул. да заплати на С. Й. П., с ЕГН [ЕГН], от [населено място], ул. сумата от 12 750, 00 лв. /дванадесет хиляди седемстотин и петдесет лева/ за уравнение на дяловете на разпределените по реда на чл. 353 ГПК недвижими имоти. ОСЪЖДА С. Й. П., с ЕГН [ЕГН], от [населено място], ул. да заплати по сметка на Районен съд-Бл. сумата от 2 710, 00 лв. /две хиляди седемстотин и десет лева/, представляваща държавна такса по иска за делба, както и сумата от 5. 00 лв. /пет лева/- такса за служебно издаване на изпълнителен лист за горната сума. ОСЪЖДА В. Я. Ц., с ЕГН [ЕГН], от [населено място], ул. да заплати по сметка на Районен съд-Бл. сумата от 2 710, 00 лв. /две хиляди седемстотин и десет лева/, представляваща държавна такса по иска за делба, както и сумата от 5. 00 лв. /пет лева/- такса за служебно издаване на изпълнителен лист за горната сума. Решението подлежи на обжалване пред Бл. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. РАЙОНЕН СЪДИЯ: |