Р Е Ш Е Н И Е
№990
гр. Перник, 15.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд, гражданска колегия, II - ри състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети
септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Районен съдия: Адриан Янев
като
разгледа гр. д. № 00967 по
описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на „Ай ти еф груп“ АД срещу Н.Н.Д., с
която се иска да бъде установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество
сумата в размер на 350 лева, представляваща главница по договор за кредит №
115429 от 04.02.2016 г., сумата от 5,83 лева – договорна възнаградителна лихва
за периода от 05.02.2016 г. до 19.02.2016 г., сумата от 38,22 лева – неустойка
съгласно т. 3.3 от договора за кредит и 120 лева – такса за извънсъдебно
събиране на просрочен кредит, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК до окончателното
изплащане на вземането.
В
исковата молба се посочва, че между
страните по делото е сключен договор за кредит № 115429 от 04.02.2016 г., по
силата на който ищцовото дружество предоставило сумата от 350 лева, а
ответникът се задължил да я върне заедно с възнаградителна лихва от 5,83 лева
за периода от 05.02.2016 г. до 19.02.2016 г. Според ищеца договарянето между
страните по делото е осъществено чрез средствата за комуникация от разстояние
(електронна поща, уеб сайт и телефон), като договорът е сключен във формата на
електронен документ. Чрез активиране на линк от страна на ответника е изразено
съгласие за сключване на договор за кредит. Съгласно
т.3.3 от договора била начислена неустойка в размер на 38,22 лева, тъй като
ответникът не осигурил уговореното обезпечение по кредита. Съгласно тарифата на
ищцовото дружество била начислена сумата от 120 лева, която представлявала
такса администриране на просрочен кредит и същата се дължала при забава на
кредитополучателя.
Ответникът не е подал отговор на исковата
молба. Във възражението срещу заповедта за изпълнение са въведени твърдения,
отнасящи се до липсата на облигационна отношения между страните по делото,
както и че не е получена главницата по кредита.
Пернишкият
районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
„Ай
ти еф груп“ АД е депозирало пред районния съд заявление за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу Н.Н.Д. за вземания, за които са
предявени настоящите искови претенции. Районният съд е издал заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 07927 по описа за 2017 г. на
Пернишки районен съд, за която е
подадено посоченото заявление. Срещу
издадената заповед за изпълнение е подадено възражение от Н.Н.Д..
По
делото е представен договор за кредит № 115429 между
„Ай ти еф груп“ АД и Н.Н.Д., който не е подписан от страните по делото.
Представени са още погасителен план, стандартен европейски формуляр и общи условия,
които също не са подписани пот страните по делото.
Приложен
е препис от платежно нареждане от 04.02.2016 г., касаещо извършване на паричен
превод за сумата от 350 лева по банкова сметка *** Н.Н.Д..
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Предявен е иск с правно
основание чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. чл. 422 ГПК.
Твърди се, че правоотношението е породено от договор
за кредит № 115429 от 04.02.2016 г., който е сключен от разстояние чрез
средства за комуникация от разстояние.
Съгласно чл. 6
от Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между
доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги
от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР към
ЗПФУР „финансова услуга“ е всяка услуга по извършване на банкова дейност,
кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с
лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни
услуги.
Договорът
за предоставяне на финансови услуги от разстояние се счита сключен с постигане
на съгласие между страните относно неговото съдържание. Особеното при
договорите за предоставяне на финансови услуги от разстояние е, че както
преддоговорните отношения, така и самото сключване на договора се осъществява
чрез използване на средствата за комуникация от разстояние. Съгласно чл. 18,
ал. 1 ЗПФУР доставчикът следва да докаже както, че е изпълнил задълженията си
да предостави необходимата информация на потребителя и е спазил сроковете по
чл. 12, ал. 1 и 2, но така също и изразеното от потребителя съгласие за
сключване на договора. Според ал. 2 за доказване предоставянето на
преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон,
се прилага чл. 293
от ТЗ, а за
електронните изявления - Законът за
електронния документ и електронния подпис. Преддоговорната
информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за
гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват
със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на
обстоятелствата, съдържащи се в тях (чл. 18, ал. 3). Анализът на цитираните
разпоредби сочи, че за сключване на договор за предоставяне на финансови услуги
от разстояние потребителят следва да изрази по ясен и недвусмислен начин
волеизявлението си, че приема направеното от доставчика предложение, което при
спор следва да се докаже от доставчика. В тази връзка следва да се отбележи, че
законът не допуска съгласието на потребителя да се изрази чрез активиране на
изпратен от доставчика линк за потвърждение, което се твърди в исковата молба, тъй
като това действие не може да се определи като словесно или писмено изявление.
В исковата молба се твърди изразяване на съгласие от ответника единствено чрез
активиране на изпратен от доставчика линк за потвърждение, поради което е
ирелевантно твърдението на ищеца за изпращане на смс, с който се информира
ответната страна за изпратен договор за кредит по неговия имейл. Това е така,
тъй като изпращането на смс до ответника не замества неговото изявлението за
съгласие за сключване на договор за кредит.
В
тежест на ищцовата страна е доказването на сключването на процесния договор за
предоставяне на кредит от разстояние № 115429 от 04.02.2016 г. В настоящото
дело не се представиха доказателства за изразено съгласие от страна на ответника
за сключване на договор за кредит от разстояние. Липсват каквито и да е било
доказателства, установяващи някакво волеизявление на Н.Н.Д.. Предвид изложеното
съдът приема, че ответникът не е изразил съгласие за сключване на договор за
кредит от разстояние, поради което между страните по делото не е възникнало
твърдяното облигационно отношение.
Горният
извод не се променя и от обстоятелство за извършен паричен
превод от 350 лева по банкова сметка *** Н.Н.Д.. Това е така, тъй като не се установи, че паричната
сума е преведена във връзка договор за кредит, доколкото липсва съгласие на
ответника за сключване на такъв договор. ЗПФУР
не препраща към разпоредбите на чл. 22 и чл. 23 ЗПК, а и липсва съгласие за
сключване на договор за кредит, за да се приеме, че сумата от 350 лева
представлява чиста стойност на кредита и подлежи на връщане. Същата
сума би могла да се търси по реда на неоснователното обогатяване, но в
настоящото производство не е предявен подобен иск.
Горното
налага исковите претенции да се отхвърлят като неоснователни, тъй като не се
установи наличието на облигационни отношения свързани със заплащането на сумите
за главница, лихва за забава и неустойки.
Съобразно изхода на делото ответникът има право да му
се заплатят направените в разноски в заповедното производство, които са в
размер на 150 лева за адвокатски хонорар.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Ай
ти еф груп“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Александър Стамболийски“ № 84
– 86 срещу Н.Н.Д., ЕГН **********, с адрес *** искове за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 350 лева,
представляваща главница по договор за кредит № 115429 от 04.02.2016 г., сумата
от 5,83 лева – договорна възнаградителна лихва за периода от 05.02.2016
г. до 19.02.2016 г., сумата от 38,22 лева – неустойка съгласно т. 3.3 от
договора за кредит и 120 лева – такса за извънсъдебно събиране на
просрочен кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявление по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането,
за които вземания е издадена заповед за изпълнение по на парично задължение по
ч. гр. д. № 07927 по описа за 2017 г. на Пернишки районен съд.
ОСЪЖДА „Ай
ти еф груп“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Александър Стамболийски“ № 84 – 86 ДА ЗАПЛАТИ на Н.Н.Д.,
ЕГН **********, с адрес *** сумата в размер на 150 лева, представляваща
направени разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното производство по ч.
гр. д. № 07927 по описа за 2017 г. на Пернишки районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила, изисканото ч. гр. д. № 07927 по описа за 2017 г. на Пернишки
районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и
препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Районен съдия:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.