Р
Е Ш Е Н И Е
№………...
Неприсъствено по реда на чл.239,
ал.1 във вр. чл.238, ал.1 ГПК
07.05.2021 г., град Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, четиридесет и девети състав, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и първа година, в следният състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
При участието на секретаря Милена
Узунова, като разгледа докладваното от районния съдия
гражданско дело №12138 по описа
за 2020 г., за
да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422 във вр.чл.415 ГПК.
Производството по
делото е образувано по предявени от „Т.Б.“ ЕАД, *** против М.Р.Х., ЕГН:**********
в условията на обективно кумулативно съединяване иск по реда на чл. 422 ГПК с
правно осн. чл. 79, ал. 1, предл.
1 ЗЗД за установяване в отношенията между страните дължимостта
на сумата от 201.40 лв. (двеста и един лева и четиридесет стотинки), претендирана като стойност на абонаментни месечни такси по Договор за мобилни услуги № ****от
07.11.2017г. и Договор за мобилни услуги № **** от 10.11.2017г, които са
обективирани във фактура № № ****/15.11.2017 г., фактура
№ ****/25.11.2017 г., фактура № ****/15.12.2017 г., фактура № ****/25.12.2017
г., фактура № ****/15.01.2018 г. и фактура № ****/25.01.2018 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК –
08.06.2020г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е
издадена заповед № 2482/8.6.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 5906/2020г. на Районен съд – Варна.
Претендират се и сторените по делото съдебно – деловодни разноски.
Искът, предявен по
реда на чл. 422 ГПК, е основан на твърдения, че страните са обвързани от
валидно сключен Договор за мобилни услуги № ****от 07.11.2017 г., с който на
ответника е предоставен мобилен номер **********, със стандартна месечна
абонаментна такса 10.99 лв. с вкл. ДДС или 9.16 лв. без вкл. ДДС, както и
Договор за мобилни услуги № **** от 10.11.2017 г., с който на ответника е
предоставен мобилен номер **********, със стандартна месечна абонаментна такса
24.99 лв. с вкл. ДДС или 20.82 лв. без вкл. ДДС. Услугите, предмет на договора
са предоставени на абоната, който не е заплатил своите изискуеми месечни
задължения, обективирани в издадените счетоводни
документи. Правният интерес от предявяване на иска се обосновава с редовно
връчена заповед за изпълнение на парично задължение в хипотезата на чл. 415,
ал. 1, т. 1 ГПК, след постъпило възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.
Ответникът е надлежно уведомен за подадената искова молба
и приложенията към нея. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК в съда не е постъпил
отговор на подадената искова молба.
В проведено открито съдебно заседание ищецът не се
представлява. В изрична писмена молба поддържа исковите претенции на посочените
основания. Отправя изрично искане съдът да се произнесе с неприсъствено решение
срещу ответника, като уважи предявените искове. Ответникът редовно призован не
се явява и представлява в о.с.з.
Съдът като взе
предвид, че с връчените на ответника съобщение за връчване на препис от
исковата молба и подаване на писмен отговор (чл.131 ГПК) и призовка за страна
за открито съдебно заседание (чл.142 ГПК), са му указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно
заседание, както и че искът е вероятно основателен с оглед посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че следва
да бъде поставено неприсъствено решение, като предявеният иск бъде уважен.
Връчването бе осъществено надлежно, чрез майката на ответника.
Предвид изхода от
спора и направеното искане за присъждане на разноски от ищцовата
страна, такива следва да бъдат присъдени в размер, съобразно представените
доказателства по настоящото делото, като ответника бъде осъден да заплати 435
лева, от които 75 лева за държавна такса и 360 лева за адвокатско
възнаграждение.
Предвид
уважаването на предявените искове изцяло, то следва да се присъдят сторените в
заповедното производство разноски, за които ответникът не е направил възражение
в общ размер на 385 лева.
Мотивиран от
гореизложените съображения и на основание чл.238, ал.1 и чл.239 ГПК, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че ответникът М.Р.Х., ЕГН:**********, в качеството
му на абонат, ДЪЛЖИ НА ищеца „Т.Б.“ ЕАД, ***, сумата от 201.40 лв. (двеста и
един лева и четиридесет стотинки), претендирана като
стойност на абонаментни месечни такси по Договор за мобилни услуги № ****от
07.11.2017г. и Договор за мобилни услуги № **** от 10.11.2017г, които са обективирани във фактура № № ****/15.11.2017 г., фактура № ****/25.11.2017
г., фактура № ****/15.12.2017 г., фактура № ****/25.12.2017 г., фактура № ****/15.01.2018
г. и фактура № ****/25.01.2018 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 08.06.2020г. до окончателното
изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед № 2482/8.6.2020г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д.
№ 5906/2020г. на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА М.Р.Х.,
ЕГН:**********, ДА ЗАПЛАТИ на „Т.Б.“ ЕАД, ***, СУМАТА от 435/четиристотин тридесет и пет/ лева, за сторени в исковото
производство разноски, както и разноските в заповедното производство по
ч.гр.д.5906/2020г. на ВРС в общ размер на 385/триста
осемдесет и пет/ лева, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване на основание чл.239, ал.4 ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис
от решението на страните, като ответника може в едномесечен срок от връчването
да поиска от Варненски окръжен съд отмяната му на основанията посочени в чл.240 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: