№ 684
гр. София , 09.06.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Пламен Дацов
Членове:Димитър Фикиин
Светла Букова
като разгледа докладваното от Димитър Фикиин Въззивно частно
наказателно дело № 20211000600616 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 440 от НПК.
Образувано е по частна жалба , подадена от адв.Антонов защитник на осъдения А. Т. С.
срещу определение от 28.05.2021 год. постановено по н.ч.д. №1678/2021год. по описа на
Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата за условно предсрочно
освобождаване на л.св. С.. Съдът е приел, че макар и да е налице една от формалните
предпоставки на чл.70, ал.1 НК (изтеклия до момента срок от изтърпяване на наложеното
наказание „лишаване от свобода“), индивидуалната корекционна работа с осъдения следва
да продължи, за да се постигнат по отношение на него в пълна степен целите на наказанието
„лишаване от свобода“, а именно превъзпитателната и предупредително- възпиращата
функции на наказанието.
В жалбата са релевирани доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост и
е заявено искане за отмяна на постановения съдебен акт и допускане на условно
предсрочно освобождаване. Направено е от защитника и доказателствено искане във връзка
с предвидената от 11.01.2021 год. индивидуална консултативна работа по отношение на
л.св. с психолог.
Софийският апелативен съд, след като се запозна с изложените в жалбата доводи и с
материалите по делото и след като извърши служебна проверка на атакуваното определение,
намери за установено следното:
1
Частната жалба е подадена в законоустановения седмодневен срок от активно легитимирана
страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна.
С определение от 28.05.2021 год., постановено по н.ч.д. №1678/2021год. по описа на СГС, е
оставена без уважение молбата на л.св. А. Т. С. за допускане на условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на останалата част от наложеното наказание „лишаване от
свобода“ по НОХД 193/2000 год. с неизтърпян остатък към датата на произнасяне на съда в
размер на 7 години, 10 месеца и 4 дни.
При съблюдаване на процесуалните правила на производството по чл.437 - чл.440 НПК,
съдът е разгледал подадената молба и след като е преценил всички приложени по делото
материали, основателно е стигнал до извода, че не са налице достатъчно доказателства
за поправянето на осъдения по смисъла на чл.439а от НПК, за да постанови исканото
условно предсрочно освобождаване. Правно релевантните факти по делото са правилно
установени от първостепенния съд.
За да постанови този свой акт, първостепенният съд е приел, че по отношение на осъдения
С. е налице само едната от двете законови предпоставки за допускане на условно
предсрочно освобождаване на лишения от свобода, а именно - към момента на
произнасянето същият да е изтърпял фактически повече от половината от наложеното му и
търпяно наказание. Според СГС в случая обаче, не е налице втората предпоставка,
необходима за постановяване на условно предсрочно освобождаване - с обективираното
пред затворническата администрация поведение осъденият да е дал достатъчно
доказателства за своето поправяне.
Решаващите изводи на първостепенния съд мотивирали го да постанови определението,
предмет на настоящата въззивна проверка, са правилни, обосновани и законосъобразни,
поради което изцяло се споделят от настоящия състав на въззивния съд.
Доказателствата по делото установяват, че по отношение на А. Т. С. е наложено наказание
„доживотен затвор без замяна“ по НОХД 193/2000 год. по описа на ОС-Бургас за извършено
престъпление по чл.199,ал.2,т.2 от НК.
На 03.09.2014 год. с Указ № 129 на Вицепрезидента на Република България това наказание
е било заменено с „доживотен затвор“.
С определение на Софийски градски съд, постановено по НЧД №4468/2019 год.
наказанието „доживотен затвор“ било заменено с наказание „лишаване от свобода“ за срок
от 30 години. Първоначално е бил определен „специален“ режим на изтърпяване на
наказанието, а от 18.06.2009 год. е бил заменен със „строг“ режим.
Осъденият е постъпил в Затвора– гр. *** за изтърпяване на наказанието на 27.01.2000
год., ( а началната дата на изтърпяване на наказанието е от 06.10.1999 год.)
2
Видно от материалите по делото, към датата на произнасяне на първостепенния съд,
осъденият С. е изтърпял фактически 21 (двадесет и една ) години, 7 (седем) месеца и 22
(двадесет и два) дни, а от работа 6 (шест) месеца и 4 (четири) дни, като от приложената
справка неизтърпяната част от наказанието към датата на произнасяне на СГС е с остатък на
7 (седем) години, 10 (десет) месеца и 4 (четири) дни.
Изложеното по-горе позволява да се сподели извода относно наличието на формалната
законова предпоставка по чл.70, ал.1 от НК, касаеща срока на фактически изтърпяното
наказание и изискваща осъденият да е изтърпял фактически повече от половината от
наложеното му наказание. Към делото, наред с писмените доказателства, съдържащи се в
личното досие на осъдения, са приложени и два доклада на затворническата
администрация от 16.04.2021 год. и от 21.05.2021 год. , от които се установява, че
първоначалният риск от рецидив за осъдения е бил 25 точки, а понастоящем този риск е
фиксиран на 15 точки. И в двата доклада е посочено, че л.св. многократно е бил поощряван
с награди и е със статус на ненаказван за нарушения на дисциплината. (Със заповед на
Началника на СЦЗ от 31.07.2020 год.на осъдения е било наложено наказание,което е било
отложено,като в изпитателния срок С. не е извършил друго нарушение,поради което и е със
статус-ненаказван). В докладите е посочено още, че по време на изтърпяване на наказанието
„лишаване от свобода“ и отчетените позитивни нагласи в поведението на осъдения,
свързани с неговите добри интелектуални възможности, участие в европейска мрежа за
изкуствата в затворите и постигнатите забележителни успехи в тази насока,включително и
с продажба на негови произведения на различни органи и институции, участието му в
множество обучителни програми, уважителното му отношение към пенитенциарния
персонал и лишените от свобода и положителното отношение към труда, липсата на рисково
поведение, дистанциране от конфликти и неприятности, все още не е реализиран принципът
на прогресивната система, като е посочено, че режимът, при който се изтърпява
наказанието, все още е „строг“. Правилно съдът изрично е подчертал, че замяната на режима
с по-лек касае друго производство и че липсват обективни данни за замяната на строгия
режим в по-лек, което е пречка съдът да анализира конкретни данни за поведението на
осъдения при по-смекчено режимно положение, с оглед преценка възможностите за
ресоциализация и реализацията на принципа за прогресивно корекционно въздействие. По
делото още има данни, че осъденият поддържа връзки със семейството си и намира семейна
подкрепа . Според настоящия съдебен състав горепосочените обстоятелства сочат, че л.св. С.
полага усилия да следва една положителна линия на поведение в местата за лишаване от
свобода.
От друга страна е необходимо да се посочи, че спазването на реда в местата за лишаване от
свобода не е предпоставка за условно предсрочно освобождаване, а е задължение на
осъдените лица.
В този смисъл обстоятелството, че осъденият има дължимо поведение, което е
задължително съобразно мястото на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ и
3
съответните правила, които следва да се спазват там, не означава априори, че А.С. се е
поправил до такава степен, че да се приеме, че процесът при него е завършил изцяло, а оттам
да се направи и извода, че по-нататъшният му престой в мястото за лишаване от свобода е
безпредметен и че корекционният процес спрямо него е напълно приключил. В тази насока
следва да се отбележи, че поправително-възпитателната работата с осъдените и
преследваната при изтърпяването на наказанието легитимна цел е постигането на такова
поправително въздействие спрямо личността на осъдения извършител на престъпление,
което да не е формално, а да има своите действителни и трайни устойчиви прояви в
изграждането на позитивен, законосъобразен модел на поведение. На следващо място следва
да се посочи, че за да вземе своето решение, първоинстанционният съд е констатирал и
препланиране на присъдата с предвидена индивидуална консултативна работа с психолог за
срок от една година, считано от 11.01.2021 год., което води до извода, че корекционната
работа спрямо лишения от свобода не е приключила и изисква тя да бъде проведена в
условията на местата за лишаване от свобода. В тази връзка неоснователно се явява и
направеното доказателствено искане по повод провеждането на индивидуална консултанска
работа с психолог, тъй като за нуждите на това производство това не се налага. Всички
доказателства, които са необходими за разрешаването на въпроса дали да бъде допуснато
или не условно предсрочно освобождаване по отношение на осъденото лице са събрани,
приложени и обсъдени, както от решаващия градски съд, така и от настоящата инстанция.
И на последно място следва да се отбележи, че от приложените по делото материали е
видно, че неизтърпения остатък от наказанието „лишаване от свобода“ не е малък, като към
момента на произнасяне на решаващия съд е в размер на 7 години,10 месеца и 4 дни.
С оглед горното и след извършена от въззивния състав преценка на относимите към
предмета на настоящото производство доказателства не е налице основание да се формира
извод, различен от направения от първостепенния съд, поради което обективираното в
частната жалба искане не следва да бъде уважено.
По тези съображения, Софийският апелативен съд намира, че атакуваното определение е
правилно, обосновано и законосъобразно и че като такова следва да бъде потвърдено,
поради което и на основание чл.440, ал.2 от НПК
4
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 28.05.2021 год. на Софийски градски съд, постановено
по н.ч.д. №1678/2021год. по описа на същия съд.
Определението не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5