ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№266
гр. Велико Търново, 29.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Велико Търново - шести състав, в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН БУЮКЛИЕВ
изслуша докладваното от председателя адм. дело № 410 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Произволството е по реда на чл. 153, ал.7 от ДОПК.
Жалбоподателят „Агрошийпфарм" ЕООД със седалище и адрес на управление село Вардим, община Свищов, е обжалвал решение №111 от 24.06.2020 г. на директора на дирекция „ОДОП" - Велико Търново при ЦУ на НАП, с което е отказано спирането на изпълнението на ревизионен акст /РА/ №Р-04000419007438-091 -001 /29.05.2020 година на органи по приходите при ТД на НАП - Велико Търново.
В жалбата се поддържа, че ревизионният акт, предварителното изпълнение на който е поискано да се спре от ответника, е обжалван частично по административен ред, като ответникът приема, че тази жалба е допустима. Съответно допустима е и жалбата за спирането на допуснатото по закон предварително изпълнение на РА пред съда. В този контекст се сочи, че по същество неправилно ответникът приема неоснователност на искането предвид изложените от него аргументи /мотиви/ в оспореното решение. Сочи се, че ответникът бил запознат с данните от ЦРОЗ, които сочели, че тази вещ не е заложена в полза на трето лице, но въпреки това изисквал доказателства за липса на други кредитори, в полза на които да е заложен същия актив. Освен това жалбоподателят навежда довод, че предлагания от него актив е застрахован в ЗАД „ОЗК - Застраховане" АД - гр. София за всякакви застрахователни рискове, като е посочена и действителната му стойност от 150 000 лв. Тази стойност впрочем надвишавала значително размера на определените и обжалвани публични вземания, които са от 28 549, 93 лв. При така изложените аргументи жалбоподателят счита, че е налице предпоставката на чл.153, ал.З от ДОПК и следва решението на ответника да се отмени, а изпълнението на обжалвания акт следва да се спре. Към жалбата е приложено и писмено доказателство - полица №0110-701-2020 -00018 на ЗАД „ОЗК - Застраховане" АД - София. Застраховката покрива посочените в нея рискове до 25.06.2021 година и е на стойност 150 000 лв., която стойност е на застрахованото имущество зърнокомбайн.
Ответникът, директорът на дирекция „ОДОП" - Велико Търново, чрез писмото, с което изпраща преписката на съда, заема становище за недопустимост на жалбата /ако съдът я приемел за искане по чл.157, ал.2 от ДОПК/, алтернативно - за неоснователността и. По отношение на неоснователността накратко е посочено, че липсват годни доказателства за балансова стойност на предлагания актив, каквото било изискването на чл.195, ал.6 от ДОПК, тъй като липсва амортизационен план, от който тя да се извлече. Извън това е маркирано и, че не е установена меродавна застрахователна стойност, понеже не е налице установяването на изискването на дефиницията на § 1, т.19 от ДР на ЗМДТ.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата, като подадена в срок, от легитимирано лице и против подлежащ на оспорване акт е допустима за разглеждане по същество.
Видно е от удостоверението за извършеното по електронен път връчване на оспореното решение, че то е връчено на 29.06.2020 година. Жалбата е изпратена чрез ответника до съда чрез оператора „Еконт" на 6.07.2020 година, т.е. в 7 дневния преклузивен срок. От съдържанието и се установява, че не се иска спиране на ревизионен акт от съда по реда на чл.157, ал.2 от ДОПК, който институт предполага, че до този момент не е искано от администрацията спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение, а се иска отмяна на решението на ответника, издадено по реда на чл.153, ал.6 от ДОПК. Следователно изтъкнатите от ответника обстоятелства досежно недопустимостта на жалбата са неотносими към настоящото производство.
По същество жалбата е основателна.
Какво се установява според доказателствата, представени по преписката?
Жалбоподателят е адресат на ревизионен акт №Р-04000419007438-091- 001/29.05.2020 година, издаден от началник сектор и и главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Велико Търново. Към тази дата с РА са установени публични задължения в общ размер от 23 996, 52 лв. В едно с лихви върху тях от общо 4 988, 65 лв. От удостоверението за извършено връчване по електронен път се установява, че този акт е връчен на дружеството на датата на издаването му - 29.05.2020 година.
Жалбоподателят оспорва този ревизионен акт пред ответника /л.38 и следващите от преписката, като от положения щемпел се установява, че тази жалба е получена на 15.06.2020 година/, като иска отмяна на РА в частта по ЗКПО - т.е. жалбата касае установен за довнасяне КД за 2016 година от 5868, 70 лв и лихва от 1834, 12 лв., установен за довнасяне КД за 2017 година от 11 680, 77 лв и лихва от 2466, 14 лв., установен за довнасяне за 2018 година КД от 5926,02 лв и лихва от 650, 27 лв или общо задължения от 28 426, 02 лв., установени към датата на издаване на РА.
Междувременно, на 05.06.2020 година жалбоподателят иска спиране на изпълнението на ревизионния акт досежно посочената по-горе част /лист 34 от преписката/. Прилага извлечение от счетоводен регистър /извлечение от см.207/ и талон за регистрацията на предлагания за обезпечение актив - зърнокомбайн CLAAS Lexion 580 с рама ***.
С решение №100/12.06.2020 година ответникът оставя това искане за спиране на изпълнението на РА без разглеждане, като изтъква, че срещу ревизионния акт няма подадена жалба до него, а наличието и е абсолютно процесуално условие за допустимостта и на искането.
Подадено е ново искане за спиране от 17.06.2020 година, като и то е съпроводено с талона за регистрация, извлечение от сметка 207, както и амортизационен план за 2018 година.
Ответникът приема в оспореното понастоящем решение, че императивната норма на чл.153, ал.4 от ДОПК не е налице поради липса на визираните в нея предпоставки, които да водят до спирането на изпълнението на оспорената част от РА. При прилагането на чл.153, ал.5 от ДОПК ответникът сочи в оспореното понастоящем решение, че направеното предложение за обезпечение на публичния дълг не може да се счете за достатъчно основание за претендираното спиране. Цитирайки становището на публичния изпълнител /л. 21 от преписката/, според което липсва отбелязване в ЦРОЗ на вписан особен залог с предмет предложения като обезпечение комбайн, ответникът сочи, че липсва меродавно установена балансова стойност на предложената като обезпечение вещ, като тази стойност е водеща според разума на чл.195, ал.6 от ДОПК. Ответникът е анализирал представените извлечения от см.207 и от данните, съдържащи се в амортизационните планове за 2017 и 2018 година, като е отчел установена чрез тях годишна амортизационна квота в размер от 37 500 лв. и вероятна балансова стойност на предложения като обезпечение актив към 31.05.2020 година от 34 375 лв. Посочил е, че не е представен счетоводен амортизационен план за 2020 година с начислени амортизации, както и инвентарна книга, оборотна ведомост и баланс към същата дата, които не били представени. Най - сетне, според ответника не е установена нито цената на придобиване, нито началната стойност на актива, посочен в амортизационните планове за 2017 и 2018 г. Ответникът е изискал и доказателства за отрицателен факт, а именно за липсата на обезпечителни мерки /запори/ за дълг към трети лица /други кредитори/, предмет на които запори да е процесната движима вещ.
Изводите на ответника са незаконосъобразни с оглед представените пред съда доказателства.
Видно от договора за продажба на предложения като обезпечение актив и фактурата към него, на 10.04.2017 година жалбоподателят става собственик на движима вещ /самоходна техника по смисъла на §1, т. 12, б.г от ДР на ЗРКЗГТ/. В договора, подписите на който са заверени от нотариус, е посочено че стойността на прехвърления актив е 180 000 лева с ДДС, като от данъчната фактура, издадена на датата на данъчното събитие се установява, че данъчната основа /стойността на актива/ е 150 000 лв.
От приложената застрахователна полица /л.П от делото/ се констатира, че застрахователят застрахова имущество на жалбоподателя, представляващо зърнокомбайна, който е прехвърлен чрез коментираните по- горе документи, като застрахователният договор е сключен на 26.06.2020 година. Видно от самата полица е, че базата за застраховане на имуществото е действителната му стойност.
Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.5 от ДОПК, която е съобразима и от съда „В останалите случаи решаващият орган извършва преценка съобразно представеното, съответно предложеното обезпечение и може да спре изпълнението, като задължи компетентния публичен изпълнител в определен срок да наложи обезпечителни мерки върху предложеното като обезпечение имущество. Спирането на изпълнението има действие от датата на налагане на обезпечителните мерки от публичния изпълнител.".
В процесният случай няма данни за наложено надлежно и представено обезпечение, като са налице данни за предложено такова. Не са налице постановления нито за предварителни обезпечителни мерки, нито просто за наложени обезпечителни мерки.
Както сочи разпоредбата на чл. 153, ал.З от ДОПК, в случаите, при които не е наложено обезпечение, стойността на предложеното обезпечение следва да покрива публичния дълг към момента на подаването на искането за спиране на изпълнението, като публичния дълг включва главното задължение /главниците/ и следващите се лихви.
Съответно, стойността на обезпечението се определя по правилата, които са разписани в разпоредбата на чл. 195, ал.6 от ДОПК. Видно от нейната структура е, че остойностяването се извършва приоритетно по балансова стойност на предлагания актив, а когато няма такава, по определен ред, който е следният: данъчна оценка, застрахователна стойност, придобивна стойност /меродавна само за вещи, които са собствени на физически лица/.
Следва обаче да се отбележи веднага, че по отношение на превозните средства /включително и самоходните машини по смисъла на §1, т.12 от ЗРКЗГТ/ редът за остойностяване не включва данъчна оценка, тъй като това понятие е меродавно само за остойностяването на недвижими имоти - вж. Приложение №2 във връзка с чл.20 от ЗМДТ. При това досежно стойността на обезпеченото имущество, което представлява движими вещи - собственост на юридическо лице е налице следната поредност при остойностяване: балансова стойност, а при липса - застрахователна стойност.
Действително, както правилно сочи и ответникът, не са налице достатъчни и достоверни данни за балансовата стойност на предлагания актив, изчислена към момента на искането за спирането на изпълнението на ревизионния акт в оспорената му по административен ред част.
Посоченото обаче не означава, че при предложено обезпечение чрез запор на актив без установена балансова стойност, такъв актив не може да бъде предмет на обезпечение чрез запорирането или възбраняването му. Балансовата стойност на актив е чисто счетоводна величина /това е сума, с която един актив се признава във финансов отчет, след като се приспаднат всички натрупани за него амортизации и се коригира със загубите от обезценката им и с извършените преоценки по аргумент от СС16/. Липсата на установена балансова стойност на един актив например поради липса на редовно водено счетоводство, не означава, че активът няма полезен живот и стойност и е apriori негоден за обезпечаване на дълг. На практика такова разбиране би довело до неприемлив и правно необоснован резултат при който установен чрез ревизионен акт данък върху основа, определена по реда и при условията на чл.122, ал.2 от ДОПК поради наличие на основанието по чл.122, ал1, т.4 от ДОПК, би бил необезпечим чрез налагане на запор или възбрана само поради липса на меродавни счетоводни данни за балансова стойност на иначе годно имущество при нередовно водена счетоводна отчетност.
Затова в случай като процесният, при който пред ответника, а и пред съда се предлага обезпечение чрез запор на актив, за който няма сигурни данни за балансова стойност, съобразима е застрахователната стойност на предлагания като залог актив.
Съдът вече отбеляза, че жалбоподателят представя като доказателство за застрахователната стойност на предлагания за залагане актив съответната полица, сключена валидно със застраховател. В становището по делото ответникът се противопоставя на съобразяването на това доказателство, като изтъква, че то не установява пазарна цена, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество - т.е. не установява меродавна застрахователна стойност, както е дефинирана в разпоредбата на §1, т.19 от ЗМДТ.
Това становище на ответника е неправилно. На първо място, застрахователната стойност, дефинирана в посочената допълнителна разпоредба на ЗМДТ касае и имущество, което не е действително застраховано срещу някакъв застрахователен риск, но подлежи на имуществено застраховане. Посоченото се извлича от изискването на нормата стойността да се изчислява към момента на издаване на удостоверение. Удостоверението посочва определени факти и обстоятелства, но не е застрахователна полица за застраховане срещу конкретни застрахователни рискове и чрез издаването му, застрахователят не поема конкретен имуществен ангажимент при сбъдването на съответния риск. Извън горното, ответникът не е вникнал докрай в логиката на §1, т. 19 от ДР на ЗМДТ. Всъщност логиката на тази разпоредба изисква определяне на застрахователната стойност на превозните средства само в случаите, при които става въпрос за определяне на данък върху наследството, когато в масата на наследството са налични и превозни средства - вж. чл.ЗЗ, ал.1, т.4 и ал.4 от ЗМДТ. Единствено в този случай тази стойност служи за оценка на посочените превозни средства и то при положение, че те са елемент от наследствена маса. Самата дефиниция в частта и, която не касае момента на издаването на удостоверение, а остойностяването на имуществото всъщност логически и смислово повтаря основната хипотеза на дефиницията за действителна застрахователна стойност, посочена в разпоредбата на чл.400, ал.1 от КЗ.
Както съдът вече отбеляза по-горе, в представената застрахователна полица е изрично посочено, че базата за застраховане е действителната стойност на застрахования зърнокомбайн, т.е. застрахователната стойност по сключеният застрахователен договор е определена именно по правилата на чл.400, ал.1 от КЗ. При това положение е налице и основната хипотезата на §1, т.19 от ДР на ЗМДТ извън изискването и да бъде издадено удостоверение за такава стойност, което има по-нисък удостоверителен интензитет от действаща застрахователна полица.
Както ответникът сам сочи в решението си, към момента на предявяването на искането за спиране на обжалваната част от PA, с тази му част са установени /в едно с изчислените лихви/ публични задължения от общо 28 549, 93 лв.
Очевидно е, че предлаганият залог върху тази движима вещ покрива публичния дълг към момента на предявяване на искането. Необосновано е становището на ответника, че липсвали доказателства за годността на предложеното обезпечение. Налице са документи както за собствеността на превозното средство, така и за действителното му застраховане, като липсват каквито и да са индиции за това, че именно това превозно средство е предмет на обезпечение за дълг на друг кредитор. Всъщност така или иначе вземането по РА не е било обезпечено нито по реда на чл.121 от ДОПК, нито по реда на чл.195 от ДОПК, при което очевидно е прието, че събирането на вземането няма да се затрудни и събирането му ще е възможно.
При това положение, като съобрази разпоредбата на чл.153, ал.4 от ДОПК настоящата инстанция намира, че следва да отмени решението на ответника, като спре изпълнението на РА в обжалваната му пред директора част, като се задължи публичния изпълнител в тридневен срок от съобщаването да издаде постановление за запорирането на предлаганата движима вещ, представляваща зърнокомбайн, марка/модел Claas Lexion 580, per .№ ***, рама №***, двигател №******.
Водим от изложеното и на основание чл.153, ал.7 от ДОПК, Административният съд - В. Търново, шести състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ решение №111/24.06.2020 година на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Велико Търново при ЦУ на НАП, с което е отказано спирането на изпълнението на РА №Р-04000419007438-091- 001/29.05.2020 година на органи по приходите при ТД на НАП - Велико Търново в обжалваната му по административен ред част.
СПИРА изпълнението на ожалваната пред директора на дирекция част на РА №Р-04000419007438-091-001/29.05.2020 година на органи по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, с която обжалвана част към момента на подаването на искането са установени задължения от общо 28 549, 93 лв.
ИЗПРАЩА преписката по искането за спирането на изпълнение на оспорения ревизионен акт на публичен изпълнител при ТД на НАП - Велико Търново, и го ЗАДЪЛЖАВА в тридневен срок, считано от съобщаването, да обезпечи посочената по-горе част от вземането по обжалвания ревизионен акт №Р-04000419007438-091-001/29.05.2020 година, като издаде постановление, с което да наложи запор на вещта, принадлежаща на адресата на ревизионния акт, а именно: зърнокомбайн, марка/модел Claas Lexion 580, per .№ С£ ***, рама №***, двигател №******.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: