Р Е Ш Е Н И
Е
гр. К., 13.11.2019 година
В И М Е Т
О Н А Н А
Р О Д А
Районен съд - К., гражданска колегия, в публично заседание на 11.11.2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЙКО НЕЙКОВ
при секретаря Детелина Димитрова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2324 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по иск за развод и има правното си основание в чл.49 от СК.
Ищцата Г.С.П. ***
твърди, че сключила граждански брак с ответника на 09.12.2013
г., като на 27.12.2013 г. се родила дъщеря им. Живеели в жилището на ответника
в с. Р..
Сочи, че през 2016 г.
отношенията им се влошили, разбрала че мъжът й имал извънбрачна връзка и
започнал системно да злоупотребява с алкохол и
да я малтретира физически. Твърди, че през м. август 2018 г. напуснала
ответника, като взела и детето със себе си. След известно време се върнала при
него с надеждата, че ще се промени, но той отново й прилагал физически и
психически тормоз. Сочи, че през м. януари, 2019 г. депозирала искова молба за
развод пред РС-К., но на откритото съдебно заседание не се явила и делото било
прекратено.
Сочи, че
окончателната й раздяла с ответника била на ****.2018 г. В момента той живеел в
Г. с друга жена, от която очаквал дете. От тогава не го била виждала, не го
чувала от тогава той не бил виждал дъщеря си, не изпращал и пари за издръжката
й.
Моли съда да прекрати
брака им като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника; да
предостави на нея упражняването на родителските права по отношение на
малолетното им дете Г.С. П. с ЕГН **********; да постанови местоживеенето на
малолетното им дете Г.С. П. с ЕГН ********** да е при нея,в жилището, в което
живее; да определи на ответника режим на лични контакти с малолетното им дете Г.С.
П. с ЕГН ********** всяка първа и трета събота и неделя от месеца, като личните
отношения да се осъществяват от 10,00 часа до 18,00 часа в събота и от 10,00
часа до 16,00 часа в неделя, без преспиване; да осъди ответника да заплаща
месечна издръжка на малолетното им дете Г.С. П. с ЕГН ********** в размер на
180,00 лева, считано от ****.2018 г. до настъпване на основания за изменение
или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяко закъсняло плащане; да
постанови след прекратяването на брака да носи предбрачното си фамилно име Делиага; де предостави на ответника ползването на семейното жилище – къща в село Р.,
ул. „****“ № 8.; на осн. чл. 242, ал. 2 ГПК да постанови предварително
изпълнение на съдебното решение.
Претендира за
разноски по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК не е депозиран писмен отговор от ответника.
Заинтересована страна - Дирекция „Социално подпомагане”, гр. К., редовно призовани, не се явяват и не изпращат представител в съдебно заседание. Изготвят социален доклад, приложен към делото.
В открито съдебно заседание се явява ищцата с процесуалния си представител и поддържа исковата молба, а ответникът, редовно призован, не се явява и не взема становище по иска.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства съдът намира за установено следното:
Безспорно по делото е установено, че страните са сключили граждански брак на ****.2013 г. в гр. К. /удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за сключен граждански брак № ****/**.**.2013 г. на Община К./.
Не се спори, а и от представеното по делото заверено копие от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № **** от ****.2012 г. на Община С. е видно, че от брака си ищцата и ответникът имат родена дъщеря Г.С. П., ЕГН **********.
Видно от представения социален доклад основни грижи за детето след раздялата на родителите, се полагали от нейната майка Г. П.. Били задоволени базисните потребности на детето, същото имало достъп до здравни грижи, подходяща социална и образователна среда. Детето било с поставена диагноза астма с преобладаващ алергичен компонент, като майката придружавала детето на всеки три месеца на консултации при лекар в гр. С., закупувала по рецептурна книжка всички медикаменти и наблюдавала здравното й състояние. Близкият роднински кръг на майката оказвал постоянна подкрепа за потребностите на малолетната Г..
По данни на майката, след фактическата й раздяла със С.П. през месец декември 2018 г., същият не е търсил по никакъв начин дъщеря си и трайно загубил емоционална връзка с нея. Детето не питало за баща си и не го търсило. С.П. не потърсил дъщеря си и за рождения й ден и за други важни за нея празници, не е плащал издръжка за ежедневните й потребности.
Поради това, че бащата пребивавал на територията на гр. Г., от ОЗД/ДСП-К. не могат да представят информация за възможността му да полага грижи за детето, трудовата му ангажираност и жилищни условия.
По делото се
събраха гласни доказателства.
От показанията на свидетелите Ф. С.Д. и С. Н. Д. – родители на ищцата,
желаят да свидетелстват се установява, че страните били семейство, имали едно
дете – Г., на пет години. Били разделени от близо една година. Бащата нито
веднъж не потърсил детето и не пращал средства за неговата издръжка. Ищцата
била категорична в решението си да се разведе с ответника.
От така приетите за установени факти и
обстоятелства, съдът прави следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 49 от СК предвижда, че всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен.
Дълбокото и непоправимо разстройство е един сложен факт, извод за който прави съдът въз основа на конкретните факти от живота на съпрузите. Съдебната практика многократно е давала определение кога в рамките на една брачна връзка е налице дълбоко и непоправимо разстройство. Най-общо, бракът между съпрузите е дълбоко и непоправимо разстроен, когато общността между съпрузите е напълно и окончателно разрушена, когато липсва и минимална наличност на изискуемото от морала и закона съдържание на една нормална брачна връзка - иначе казано, налице е формално съществуване на брачната връзка, която е изпразнена от необходимото според закона и морала съдържание.
Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът намира, че предявеният иск за развод е основателен и доказан. Налице е дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Причина за това е че ответникът ежедневно проявявал психически и физически тормоз спрямо съпругата си, поддържал извънбрачна връзка и системно злоупотребявал с алкохол. Окончателната раздяла между съпрузите била от ****.2018 г.
Установените по делото обстоятелства обуславят несъмнения извод, че брачната връзка е дълбоко и непоправимо разстроена по смисъла на чл. 49, ал.1 от СК.
Съдът, намира, че няма възможност за запазване или възстановяване на брачната връзка, тъй като дълбокото разстройство е трайно и окончателно, без възможност за преодоляване. Между съпрузите е настъпил пълен и окончателен разрив и не съществуват никакви изгледи за укрепване и заздравяване на брака. Ето защо съдът прави извод за наличие на дълбоко и непоправимо разстройство на брака. В този си вид той е ненужен на страните и детето им, поради което и следва да бъде прекратен.
По отношение на разпитаните свидетели, съдът кредитира техните показания, същите кореспондират напълно с останалите събрани писмени доказателства по делото, като същите доказват по безспорен начин, че брачната връзка е изцяло изпразнена от съдържание.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира, че брачният иск е доказан по основание. Анализът на доказателствения материал налага извода, че бракът е изпразнен от съдържание при това състояние на съпружеските отношения, в брачния им съюз не могат да се постигнат целите на брака и той съществува само формално. Брачната криза и настъпилата фактическа раздяла водят до извода, че не може да се очаква възстановяване на нормални съпружески отношения между Г.С.П. и С.Ю.П., поради което запазването на брака е безпредметно и не е в интерес на съпрузите, детето им и обществото.
ОТНОСНО ВИНАТА:
Нормата на чл. 17 от СК предвижда, че съпрузите са длъжни чрез взаимно разбирателство и общи усилия и съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието на семейството и да се грижат за отглеждането, възпитанието, образованието и издръжката на децата.
Анализът на събрания по делото доказателствен
материал, незаинтересоваността и пасивността на ответника в проведения процес, навеждат до извода, че същият с поведението си спрямо съпругата си и детето си, е станал
причина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брачните
отношения.
Съдът счита, че поведението на съпруга е довело до настъпване на фактическата раздяла. То е лишило брака от съдържание и е причина за неговото дълбоко и непоправимо разстройство.
По делото не се събраха доказателства за брачни провинения на ищцата.
Поради
изложеното съдът намира,че бракът следва да бъде прекратен по вина на ответника.
ОТНОСНО РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА, ИЗДРЪЖКАТА И
РЕЖИМА НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ:
Съгласно разпоредбата на чл.59 ал.4 от СК, съдът решава въпроса относно родителските права след като прецени всички възможни обстоятелства с оглед интересите на детето.
С оглед ниската възраст на детето Г. и поради това, че по делото не се доказа майката да не притежава необходимите нравствени и морални качества да възпитава и полага грижи за дъщеря си, съдът намира, че в интерес на детето е да бъде отглеждано от майка си.
Поддържането на лични контакти между детето и родителя, на когото не са присъдени родителските права, е в интерес на последното, както и че разривът в отношенията между съпрузите не следва да пречи на поддържането на нормалните отношения родител - дете. Следва да бъде определен обичаен режим на лични контакти между малолетната Г. и ответника, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, като личните отношения да се осъществяват от 10,00 часа до 18,00 часа в събота и от 10,00 часа до 16,00 часа в неделя, без преспиване.
Родителят, който няма да упражнява непосредствено родителските, права дължи издръжка на своето ненавършило пълнолетие дете.
Съгласно чл.
143, ал. 2 СК „родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото
си“, като размерът на дължимата издръжка се определя „според нуждите на лицето,
което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи“ съгласно
чл. 142, ал. 1 СК. Настоящото производство е образувано след 01.10.2009г., т.е.
след влизане в сила на новия Семеен кодекс. Съгласно разпоредбата на чл. 142,
ал.2 от същия, минималната издръжка на едно дете е равна на ¼ от размера
на минималната работна заплата. С Постановление № 320 от 20.12.2018 г. на Министерски съвет,
считано от 01.01.2019 г. е определен нов размер на
минималната месечна работна заплата за страната, която е увеличена на 560 лв.,
от което следва, че гарантираният от СК минимален размер на издръжката не може
да е под 140,00 лева. Право на издръжка имат лицата, които са неработоспособни
и не могат да се издържат от имуществото си (чл. 139 СК).
Към настоящия момент детето е на навършени пет години. Неговите нужди се установяват от самия факт на биологичното му съществуване и не е необходимо да се обосновава специално.
По делото се установи, че детето няма нужда от средства за разходи, различни от обичайните за дете на неговата възраст (за храна, дрехи и др.), а бащата е в трудоспособна възраст и няма данни да страда от заболяване, което да пречи на работоспособността му. Същият не депозира отговор на исковата молба съгласно чл. 131 ГПК, не се яви в насроченото съдебно заседание, не взе становище по молбата, не представи доказателства за доходите си и за трудовата си заетост.
Съдът, след като взе предвид, че ответникът е в най-близка степен на родство с малолетната Г., както и възрастта на детето, нуждата от храна, облекло и други потребности намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплаща на малолетното си дете месечна издръжка в размер от 180,00 лева, така както е поискан в исковата молба, а останалите ведно с ежедневните грижи следва да бъдат осигурявани от майката. Така присъдения размер на издръжката се дължи от - ****.2018 г. /датата на окончателната раздяла между съпрузите/ до настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване.
ОТНОСНО ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ:
По делото се установи, че семейното жилище на страните е било в село Р., ул. „****“ № 8 . С депозиране на исковата молба ищцата заявява, че желае същото да бъде предоставено за ползване на ответника.
ПО
ВЪПРОСА ЗА ФАМИЛНОТО ИМЕ:
В чл. 53 от СК е предвидено, че съпругът може да възстанови фамилното си име преди брака. Съгласието или противопоставянето на съпруга - първоначален титуляр на фамилното име вече е ирелевантно. Поначало, ако съпругът, който е приел новата брачна фамилия, не заяви желание за възстановяване на предбрачното си фамилно име, се запазва брачната фамилия.
В настоящото производство ищцата прави изрично заявление по този въпрос, като моли съда да постанови след прекратяване на брака й с ответника да постанови да носи пред брачното си фамилно име, за което същата ще следва да бъде уважена.
Относно разноските в производството:
На осн. чл. 329 ал.1 от ГПК направените от ищеца разноски по делото се поемат от ответника. До приключване на устните състезания ищцата претендира за сторените по делото разноски, възлизащи на 770,00 лева, от които 25,00 лева държавна такса и 720,00 лева адвокатско възнаграждение. Предвид изхода на спора и на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото съдебни и деловодни разноски в размер на 770,00 лева
Ответникът следва да бъде осъден да заплати окончателна държавна такса по допускане на развода в размер на 40,00 лева както и 259,20 лева държавна такса върху размера на присъдената месечна издръжка, по сметка на РС- К..
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА сключения на 09.12.2013 г. в гр. К. граждански брак между С.Ю.П., ЕГН **********, с адрес: *** и Г.С.П., ЕГН ********** *** като дълбоко и непоправимо разстроен, по вина на мъжа.
ПОСТАНОВЯВА детето Г.С. П., ЕГН ********** да живее при майката Г.С.П., ЕГН ********** на адрес: ***.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права, спрямо роденото от брака дете Г.С. П., ЕГН ********** на майката Г.С.П., ЕГН **********, като дава възможност на бащата С.Ю.П., ЕГН ********** да осъществява режим на лични контакти с детето: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, като личните отношения да се осъществяват от 10,00 часа до 18,00 часа в събота и от 10,00 часа до 16,00 часа в неделя, без преспиване.
ОСЪЖДА С.Ю.П., ЕГН **********, с адрес: *** да заплаща на малолетната си дъщеря Г.С. П., ЕГН **********, чрез нейната майка и законна представителка Г.С.П., ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 180,00 лева /сто и осемдесет лева и нула стотинки/, считано от ****.2018 г. и до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване.
ПРЕДОСТАВЯ на С.Ю.П., ЕГН ********** ползването на семейното жилище, находящо се в с. Р., общ. К., ул. „****“ № 8.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака жената да носи
пред брачното си фамилно име - ДЕЛИАГА.
ОСЪЖДА С.Ю.П., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Г.С.П., ЕГН ********** направените по делото съдебни и деловодни разноски в размер на 770,00 лева (седемстотин и седемдесет лева и нула стотинки).
ОСЪЖДА С.Ю.П., ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати в полза на бюджета на Съдебната власт по сметка на Районен съд- К.
окончателна държавна такса по допускане на развода в размер на 40,00 лв.(четиридесет лева и нула стотинки),
както и държавна такса в размер на 259,20
лева (двеста петдесет и девет лева и двадесет стотинки) държавна такса
върху размера на присъдената месечна издръжка.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: