Определение по дело №1798/2018 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1407
Дата: 3 юни 2020 г.
Съдия: Диана Димитрова Митева
Дело: 20183100901798
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 12 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………./……….06.2020 г.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 03.06.2020 г., в състав:

СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 1798 по описа за 2018 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 248  ГПК.

Разглеждането на спора е приключено с решение № 177/21.02.2020г.  като  съдът разгледал и отхвърлил претенция по чл. 422 ГПК, като е разпределил отговорност за разноски.

Постъпила е молба вх. № 9726/06.04.20г., с която ищецът  Юробанк България” АД ЕИК000694749, гр.София,  чрез адв. М.  е поискал изменение на частта от това решение, с което са му били възложени разноски, направени от ответниците за защита срещу неоснователния иск. Пълномощникът бланкетно сочи, че съдът неправилно е преценил размера на дължимите разноски при разглеждане на възражението за прекомерност на адвокатско възнаграждение. Моли да бъде изменено произнасянето, като съдът намали определените разноски.

Насрещните страни К.Я.Б. и Л.А.Б., чрез общия си пълномощник адв. Д. (ВАК)  оспорват искането, като се позовават на уговорено възнаграждение в размер, съобразен с нормативно въведен минимум  и значителна правна и фактическа сложност на процеса.  Пълномощникът излага доводи за подробно законосъобразно мотивиране на съда на определения размер на разноските и моли тази част от решението да не бъде изменяна.

Молбата е допустима, подадена е в срока по чл.248, ал.1 ГПК( съвпадащ със срок за обжалване, спрян до 20.05.2020г.) от заинтересована страна, осъдена да понесе разходи по водене на процеса. Доколкото молителят не претендира присъждане на разноски в своя полза, списъкът по чл. 80 ГПК няма значение за разглеждане на искането.

При извършената проверка на произнасянето си по разноските съдът намира молбата за неоснователна.

Извън разходите, направени за събиране на допуснатите доказателства, които не се уговарят, а се определят от съда съответно на положения труд от вещите  лица, съдът е възложил на ищеца само 2200лв, които ответниците са заплатили за хонорар на своя адвокат.  Както изрично е указал в мотивите си при разглеждане на искането на ответниците за разноски, съдът е отчел, че освен защитата по същество(заплатена в размер на 2000лв), по делото е била предприета и защита в процедура, аналогична на обезпечително производство( срещу хонорар от 200лв), поради което е определил общо разноски, направени от ответниците за цялостното им процесуално представяне. И двете възнаграждения са били уговорени под минималните размерите за този вид адвокастски услуги, тъй като към момента на възлагането на поръчката на адвоката и към момента на определянето на разноските, минимално адвокатско възнаграждение на осн. чл.7 ал.2 т.4 от НМРАВ възлиза на 2011.37лв, а.минимума за изготвяне на молба за обезпечение е 300лв.  Отделно от това, дори и да се приеме,че след отмяна на някои от редакциите на посочената наредба следва да се прилагат по-ниски размери, то в случая няма основание за редуциране на хонорара до абсолютен минимум, приложим за дела с невисока правна и фактическа сложност. Настоящият казус обаче определено не е такъв, с оглед предприетата комплексна защита с множество възражения за прилагане на императивни норми както за преценка на  действителност на цялата сделка, така и на отделни допълнителни споразумения и клаузи от договор сключен с  потребители и обсъждане на различни фактически варианти на начисляване на размери на задължения и тяхното погасяване. 

Като отчита, че няма основание за корекция на отхвърленото възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение, съдът намира молбата за изменение на решението в частта за определяне на разноските за неоснователна.

По тези съображения и на осн. чл.248 ал. 3 от ГПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТХВЪРЛЯ на осн. чл. 248 ал.1 ГПК молба  вх. № 9726/06.04.20г. на ищецът  Юробанк България” АД ЕИК000694749, гр.София,  чрез адв. М. за изменение на  решение № 177/21.02.2020г. в частта му, с която са определени разноски, чрез намаляване на адвокатско възнаграждение от 2200лв, включено в общ присъден в полза на ответниците размер от 3300лв.

Определението  подлежи на обжалване, на осн. чл. 248 ал.3 ГПК, с частна жалба пред Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването на препис от него на страните,  чрез пълномощниците им със съобщение образец № 9 от Наредба №.7 на МП.

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: