Р Е Ш
Е Н И Е
ГР. БЕРКОВИЦА, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД град Берковица, Първи
състав………………….гражданска колегия в публично заседание на петнадесети февруари……………
през две хиляди двадесет и трета година………...…………………..……в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ЗДРАВКОВА
при
секретаря Св. Петрова………………………………и в присъствието на прокурора………………………..…………..като разгледа
докладваното от съдията Здравкова……………..…………………….гр. дело № 120 по описа за 2021г…………………………..и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от ищеца Б.М.П. иск с правно основание чл. 405 КЗ за осъждане на ответника Застрахователно дружество Евроинс АД да заплати
сумата 10 201.20 лева, ведно със законната лихва, считано от 05.06.2018г.,
датата на която е изтекъл срокът за произнасяне на застрахователя, до
окончателното изплащане, или алтернативно, считано от датата на предявяване на
иска, представляваща застрахователно обезщетение по щета №********** от
09.05.2018г. за настъпило на 05.05.2018г г. застрахователно събитие, в
следствие на което са причинени имуществени щети на застрахования по договор за
имуществена застраховка „Каско на МПС” с полица №00500100245623 от 10.04.2018г.
лек автомобил „Мицубиши“ модел Колт, с рег. № М 8067 ВН.
Ищецът твърди, че на 10.04.2018г. сключил застрахователен
договор КАСКО за срок от 1 година за периода от 00:00 ч. на 11.04.2018г. до
24:00ч. на 10.04.2019г. Дължимата застрахователна премия в общ размер на
485,52лв следвало да бъде платена на
4 равни вноски, всяка от които в размер
на 121,38лв. Твърди, че на 05.05.2018г. около 04:50 ч., управлявайки
застрахованото МПС реализирал ПТП, при което по автомобила настъпили щети. За
настъпилото застрахователно събитие своевременно уведомил застрахователното
дружество и била заведена щета №**********. Въпреки това до момента не е
получил и застрахователно обезщетение.
Предвид неоснователното забавяне на застрахователя за
произнасяне по заведената щета и изтичането на законоустановените за това
срокове, за установяване на стойността на настъпилите увреждания по автомобила,
направил запитване до „М и Н Партс” ООД гр. Враца, от където му предоставили
Оферта. Според нея общата стойност на увредените по автомобила оригинални части
е в размер на 8679,60 лв., а стойността на необходимите материали и труд е в
общ размер на 1 521,60 лв., в това число за труд 990,00 лв. и за материали и
консумативи 531,60 лв. Общата сума за възстановяване на действително
претърпените вреди е в размер на 10 201, 20 лв. При тези факти за него е налице
правен интерес да предяви настоящия иск за посочената ведно със лихва за забава.
Претендира и направените в производството разноски.
В срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът ЗД ЕВРОИНС АД
взема становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва наличието на
сключен застрахователен договор за застраховка „Каско на МПС” по
застрахователна полица № 00500100245623, както и за наличието на заведена щета №
**********. Извършени са огледи на автомобилите и същите са заснети в
присъствието на собствениците им, за което е съставен протокол за оглед от
09.05.18г.
Оспорва да е настъпило ПТП между описаните в протокола за
ПТП автомобили. Оспорва да е налице причинна връзка между уврежданията по
автомобила и твърдяното в исковата молба събитие. Уврежданията по автомобила не
съответстват на удар по описания в исковата мопба и съставения протокол за ПТП
механизъм. Твърди, че поведението на ищеца и несъобразяването му с поставените
пътни знаци и правилата на ЗДвП е проява на груба небрежност и е единствена
причина за настъпването на ПТП. При полагане на елементарна грижа при
управлението на автомобила и съобразяване с поставените пътни знаци,
произшествието нямаше да настъпи. Съгласно чл. 6, ал. 1 т. 25 от Общите условия
по застраховка „Каско на МПС“, от застрахователното покритие са изключени
всякакви вреди, произлезли от груба небрежност. Оспорва и размера на предявения
иск, като твърди, че претендираното обезщетение е прекомерно и не отговаря на
действително претърпените вреди.
Прави
възражение за наличие на тотална щета по смисъла на чл. 390 КЗ. Прави
възражение за приспадане стойността на запазените части и вторичните суровини,
които са останали на разположение на застрахования. Съгласно чл. 26 от Общите
условия по застраховка „Каско на МПС“ при наличие на тотална щета обезщетението
е до действителната стойност на МПС към датата на настъпване на
застрахователното събитие, намалена със стойността на запазените части и
вторичните суровини. Прави възражение за приспадане от сумата на обезщетението
с неплатените последващи вноски по застрахователния договор. Отделно от това сочи,
че договорът е сключен за застрахователна сума от 7000 лева, което е и лимита
на отговорност на ответното дружество по сключения договор. Претендира
разноски.
След
преценка на доказателствата и становищата на страните, съдът на основание чл.
235, ал. 2 от ГПК установи от фактическа и правна страна следното:
За да бъде
основателен предявеният иск с правно основание чл. 405 КЗ, ищецът следва да
докаже следните обстоятелства – наличие на валидно застрахователно
правоотношение между страните и настъпване в периода на неговото действие на
застрахователно събитие, за което ответникът застраховател носи риска,
настъпили в причинна връзка със застрахователното събитие вреди, както и техния
действителен размер.
Страните не спорят, че към датата на настъпване на застрахователното събитие на 05.05.2018г. са обвързани от валидно
застрахователно правоотношение по сключен договор за имуществена застраховка
„Каско на МПС” досежно процесния лек автомобил „Мицубиши“ модел Колт с рег. № М 8067 ВН. По
повод на настъпилото застрахователно събитие при ответника е заведена щета № **********,
по която са извършени огледи на автомобилите и същите са заснети в присъствието
на собствениците им.
Ответникът оспорва настъпването на ПТП между описаните в
протокола за ПТП автомобили и твърди, че не е налице причинна връзка между
уврежданията по автомобила и застрахователното събитие.
За установяване механизма на настъпилото ПТП по делото са
приети писмени доказателства, разпитан в другият участник в ПТП и са изслушани
две автотехнически експертизи. От приетия по делото протокол за ПТП, съставен
от младши автоконтрольор Мартин Трендафилов, се установява, че на процесната
дата 05.05.2018г. между описаните в протокола участници е настъпило ПТП, при
което ищецът като участник 1 с посока на движение АМ Хемус към село Яна на
кръстовището с бул. Васил Левски при наличие на пътен знак Б2 не пропуска и
реализира ПТП с участник 2 – свидетелят С.. От приетата и неоспорена от
страните автотехническа експертиза от вещото лице В. се потвърждава, че видно
от приложения снимков материал от мястото на произшествието и триизмерните
скици уврежданията по автомобила на ищеца Мицубиши Колт в точките на
първоначално съприкосновение са съсредоточени в предната част на дясната
врата в зоната на дясно странично огледало. Уврежданията по другия лек автомобил БМВ 730
Д Х-Драй са съсредоточени в дясната част на предната броня в зоната под десния
фар. Тези увреждания според вещото лице отговарят на механизма ПТП, отразен в
протокол за ПТП. На следващо място вещото лице посочва, че загубата на енергия
за двете превозни средства е почти равна, поради което може да се направи
извод, че има идентичност и еквивалентност на деформациите, което означава, че
като вид, степен и характер са наблюдава пълна идентичност на уврежданията и
същите отговарят на механизма на произшествието.
С оглед на изложеното съдът за приема за доказан
механизма на настъпване на ПТП, така както е описан в протокол за ПТП и
установен от вещото лице В., при което на процесната дата 05.05.2018г. при
движение от АМ Хемус към село Яна на кръстовището с бул. Васил Левски при
наличие на пътен знак Б2 ищецът не пропуска и реализира ПТП със МПС,
управлявано от свидетеля С..
Съгласно чл. 408. ал. 1 от КЗ застрахователят може да
откаже плащане на обезщетение само при умишлено причиняване на
застрахователното събитие от лице, което има право да получи застрахователното
обезщетение; при умишлено причиняване на застрахователното събитие от
застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от друго лице;
при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на
застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е
предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на
застрахователното събитие; в други случаи, предвидени със закон. В отговора на
исковата молба ответникът твърди, че не дължи плащане на обезщетение поради
проявена груба небрежност от ищеца като водач на застрахования автомобил,
изразяваща се в съзнателно несъобразяване с поставения на кръстовищоето пътен
знак Б2 – «Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство». Ответникът
твърди, че ищецът е навлязъл в кръстовището без да спре на посочения знак.
Според заключението и на двете неоспорени автотехнически
експертизи, които съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно
изготвени, ударът е бил предотвратим от техническа гледна точка. Вещото лице К.
посочва в точка 10 от експертизата, че при спазване правилата на движение (от
ищеца като водач на лек автомобил Мицубиши Колт) и поставените пътни знаци
преди кръстовището, ПТП в този му вид не би настъпило. Вещото лице В. в точка 5
дава същото заключение. Посочва, че от сравнението на опасната зона на лек
автомобил „БМВ 730 Д Х-Драйв“, (41,65 м.) и отстоянието на същия от мястото на
удара, в момента на навлизане на лек автомобил „Мицубиши Колт“ в кръстовището,
образувано от пътна връзка от АМ „Хемус“ към с. Яна и бул. „Васил Левски“, може
да се направи извод, че водачът на лек автомобил „БМВ 730 Д Х-Драйв“ не е имал
техническа възможност да предотврати произшествието. Според вещото лице ищецът
като водач на „Мицубиши Колт“ при конкретните пътни условия е имал възможност
да предотврати удара, ако е спрял на пътен знак Б-2 („Спри! Пропусни движещите
се по пътя с предимство“), изчакал е преминаването на движещия се по бул.
„Васил Левски“ лек автомобил „БМВ 730 Д Х-Драйв“ и след това е продължил
безпрепятствено своето движение.
В същия смисъл са и показанията на другия участник в ПТП
свидетелят С.. Той разказва, че на процесната дата при пътуване в посока от
София към Враца на село Горни Богров по главен път пред него е излязъл
автомобил, който му отнел предимството. Последвал сблъсък между двете коли и
нанесени имуществени вреди по колите.
Съгласно чл. 6 т. 1 от Закона за движение по
пътищата участниците в движението: са
длъжни да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и
със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. С поведението
си ищецът е допуснал нарушение на посочената законова разпоредба.
От изложеното съдът приема за доказана причината за
настъпване на ПТП, а именно поради несъобразяване от ищеца с поставения пътен
знак Б2 и не пропускане на движещия се по пътя с предимство друг автомобил.
Ищецът като страна по валиден застрахователен договор с
ответника е обвързан от неговите общи условия, като същият не оспорва това
обстоятелство. Ищецът е получил препис от общите условия, за което е положил
подписа си /лист 52 от делото/. Съгласно чл. 6 ал. 1 т. 25 от Общите условия на
ответника от 26.03.2018г., приложими към процесния застрахователен договор и
представени по делото на лист 47, от обхвата на застрахователното покритие са
изключени всякакви косвени вреди, както и вредите, произлезли от груба
небрежност или виновно действие или бездействие, в това число и умишлено, на
застрахования, негов родственик, служител, представител или трето лице, на
което застрахованият временно е предоставил застрахованото МПС.
Съгласно непротивречивата практика на ВКС небрежността в
гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел
– модела на поведението на определена категория лица /добрия стопанин/ с оглед
естеството на дължимата престация /дейността/ и условията на предоставянето й
/условията за извършването й/. Грубата небрежност се отличава по степен и също
се изразява в неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел –
грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност
при подобни условия. небрежността се свързва с неполагане на дължимата
грижа от страна на длъжника. Общият модел на поведение на длъжника при
изпълнение на задължението изисква полагане на грижата на добрия стопанин.
Преди настъпване на застрахователното събитие застрахованият е длъжен да не извършва
действия, с които увеличава поетия от застрахователя риск и да не допуска
рискът да бъде увеличен от други лица или вещи. /Решение от 24.02.2016 година на ВКС, Търговска колегия,
Второ отделение по т.д. 3092/2014г./
В настоящия случай ищецът не е положил дължимата грижа
като е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, установени в
чл. 6 т. 1 от Закона за движение по пътищата. Посоченото нарушение води и до
административно-наказателно отговорност. Поведението на ищеца е довело и е в
пряка причинно-следствена връзка с
настъпване на процесното ПТП. Това безспорно се установява от вещите
лица като при спазване на правилата за движение и спиране от ищеца на
поставения знак „Стоп“ ПТП не би настъпило. С неспазване на правилата на знака
ищецът е увеличил риска от настъпване на процесното застрахователно събитие и
неговото поведение се явява единствена и непосредствена причина за настъпването
на ПТП. Поради това поведението на ищеца се определя като груба небрежност.
С оглед горното, съдът приема, че между страните е
възникнало валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена
застраховка „Каско” на МПС като в срока на покритието му е настъпило процесното
събитие, за което обаче застрахователят не носи риска поради проявена груба
небрежност от ищеца – основание за изключване отговорността на застрахователя предвид
изричната договорка на чл. 6 ал. 1 т. 25 от Общите условия.
Поради това отказът за изплащане на дължимото съгласно
чл. 405, ал. 1 КЗ обезщетение е законосъобразен и предявеният иск подлежи на
отхвърляне.
С оглед изхода на спора, право на разноски на основание
чл. 78 ал. 3 от КЗ има ответника. На застрахователното дружество следва да бъде
присъдена сумата от 100,00 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено от
съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба
за заплащане на правната помощ, при съобразяване фактическата и правна сложност
на делото и извършените процесуални действия, и още общо 710 лева – депозит за
вещо лице и призоваване на свидетел.
Така мотивиран съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б.М.П. с ЕГН ********** с адрес ***
против Застрахователно дружество Евроинс АД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление – град София, бул. Христофор Колумб № 43, иск с правно
основание чл. 405 ал. 1 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 10 201.20 лева, ведно със законната лихва, считано от 05.06.2018г.,
датата на която е изтекъл срокът за произнасяне на застрахователя, до
окончателното изплащане, или алтернативно, считано от датата на предявяване на
иска, представляваща застрахователно обезщетение по щета №********** от
09.05.2018г., настъпила в периода на действие на застрахователен договор за
имуществена застраховка „Каско на МПС” с полица №00500100245623 от 10.04.2018г.,
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Б.М.П. с ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на
Застрахователно дружество Евроинс АД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление – град София, бул. Христофор Колумб № 43, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК сумата от 810 лева –разноски в производството
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Монтана в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от
решението да се връчи на страните на основание чл. 8, ал. 2 от ГПК
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: