РЕШЕНИЕ
№ 260060/14.06.2021 г.
гр. Велики Преслав
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ,II с-в, в открито заседание, проведено на четиринадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА ГЕРЕНСКА
при участие на секретаря Марияна Василева,
като
разгледа докладваното от съдията
АНД № 42 по
описа на съда за 2020 г.,
За да се произнесе
взе предвид следното
Производство
по чл. 59 и сл. от ЗАНН образувано
въз основа на въззивна жалба от О.В. ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, представлявана от М.М.Б.- кмет на общината, срещу
Наказателно постановление №НЯСС-247/20.12.2019 г., издадено от зам.председател на ДАМТН,
гр.София, с което е наложено административно
наказание „имуществена
санкция" в размер на
4000 лв.(четири хиляди лева), за
неизпълнение на задължение по чл.190а, ал.2, вр.ал.1, т.3 от Закона за водите
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на наказателното
постановление, като издадено при съществени нарушения на производствените правила и в нарушение на
материалния закон. Оспорва се така даденото предписание като незаконосъобразно,
доколкото същото изхождало от некомпетентни длъжностни лица, като се твърди, че
съдържанието му не обективирало правомощие по ЗВ, не кореспондирало на такова
или подобно и в Наредбата по
чл.141, ал.2 от ЗВ за условията и реда за осъществяване на техническата и
безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях, както и
на контрол за техническото им състояние. Изтъква се противоречие досежно
практическата невъзможност за извършване на посочените в КП действия от страна
на проверяващите и така направените констатации от тях, от една страна и
даденото предписание – от друга, изключващо възможност за това. Оспорва се
професионалната квалификация на служителите извършили проверката на яз.***2,
както и валидното им оправомощаване за извършването на действия по
съставяне актове за нарушения и даването
на предписания. Сочи се и налично в КП несъответствие на отразеното в него по
отношение неизпълнение на предписанието за довършване на започнало почистване
от храстовидна растителност на въздушния откос и терена в петата на язовирната
стена. Оспорва се обосноваността на размера на наложеното наказание, без
изложени от наказващия орган в тази връзка аргументи. Въз основа на посоченото
се иска отмяна на обжалваното постановление, а в условия на евентуалност – да
се намали размера на наложеното наказание на минималния такъв.
В открито
съдебно заседание жалбоподателя се представлява от адв.Г., който сочи, че поддържа изцяло изложените в жалбата аргументи обосноваващи отмяна
на обжалваното наказателно постановление поради негоната незаконосъобразност,
като подробно излага и допълва същите. Претендират се и разноски.
Въззиваемата
страна не се явява и не се представлява, като от нейна страна е депозирано
писмено становище за неоснователност и недоказаност на жалбата, като се излагат
подробни мотиви в тази връзка. Претендират се и разноски.
Съдът,
след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени
и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:
На
16.07.2019 г. при извършване на проверка на язовир „**-2“, находящ се в
поземлен имот №000085 в землището на с.***, О.В. служителите на ДАМТН,
ГД“Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“, РО НЯСС „Североизточна
България“, свидетелите Я.Д. и Р.Р. установили, че жалбоподателя, като собственик
на язовира, не е изпълнил предписание да предприеме действия за довършване на почистването
от растителност на въздушния откос и терена в петата на язовирната стена, дадено
с Констативен протокол №05-03-125/14.11.2018 г. от ГД“Надзор на язовирните
стени и съоръжения към тях“, с посочен в същото срок - до 31.05.2019 г. В резултат на
извършената проверка, чрез обход и оглед на малка язовирна стена и съоръженията
и преглед на документацията към нея било констатирано и обективирано
състоянието на корона, воден откос, основен изпускател, преливник, речно корито
след язовирната стена на язовира, като по отношение на въздушния откос и терена в петата на язовирната стена
се установило, че състоянието на същото е непроменено спрямо предходната
проверка на 07.11.2018 г., като гъстата храстовидна растителност в долната
третина на въздушния откос в посока левия скат, както и в терена на петата е
налична и било невъзможно извършването на обстоен оглед на откоса в тази му
зона, както и обстоен оглед за констатираната при предходната проверка
филтрация. Посоченото състояние свидетелствало за налично
неизпълнение на дадените предписания при извършената предходна проверка.
След
преценка от административнонаказващия орган за неизпълнение на задължителни предписания
на жалбоподателя бил съставен и АУАН за нарушение по чл.190а, ал.2, вр. с
чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите. Въз основа на акта било издадено
обжалваното НП, с което на жалбоподателя за нарушение по
чл.190а, ал.2 вр. с чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите и на основание чл.200,
ал.1, т.39 от същия закон е наложена имуществена санкция в размер на 4 000.00лв.
Приетата за
установена фактическа обстановка, съдът изведе въз основа на анализа на
доказателствата - писмени и гласни събрани в хода на настоящото производство,
вкл. и приобщени в хода на съдебното следствие. Свидетелските показания
депозирани от разпитаните свидетели – св.Р. и св.Д., са напълно
безпротиворечиви, взаимно допълващи се и в
кореспондираща връзка помежду си, като колерират и с писмените доказателствени
средства, като поради липса на предпоставки за тяхната критика съдът възприема
с доверие и кредитира както показанията на разпитаните свидетели считайки ги
обективни и достоверни, така и писмените доказателствени източници.
По делото е приложен Констативен
протокол №05-03-52/16.07.2019 г., видно от който същият
обективира направените от проверяващите органи констатации по отношение
състоянието на язовира и досежно изпълнение на предписанията на назначените
комисии от областните управители по чл.138а, ал.3 от ЗВ, чийто срок не бил
изтекъл към момента на проверката, както и във връзка с предписанията на ГД
НЯСС при извършена проверка на 07.11.2018 г, резултатите от които били вписани
в приложения по делото Констативен протокол №05-03-125/14.11.2018 г. и с посочен срок за изпълнение в същия – 31.05.2019 г. Конкретно
даденото предписание в него по отношение въздушния откос на язовира било „Да се
довърши почистването от храстовидна растителност на въздушния откос и терена в
петата на язовирната стена“, предвид налична филтрация при предходна проверка. Тези факти се установяват и от свидетеля Р. и св.Д.,
като показанията им допълват и конкретизират, изцяло отразеното в КП.
При така установените фактически положения, съдът намира
от правна страна следното:
Жалбата е подадена от
надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, и в
установения от закона седмодневен срок от връчването на НП. Разгледана по
същество, жалбата е частично основателна, като съображенията за това на
настоящата инстанция са следните:
При
съставянето на акта и издаването на наказателното
постановление са спазени сроковете по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН и не са допуснати съществени нарушения на административно
наказателнопроцесуалните правила, които да налагат отмяна на последните.
Наказващият орган е спазил задължението си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН за преценка
на събраните и представени доказателства. Спазена е процедурата по
съставянето и връчването им и съдържат всички изискуеми съобразно разпоредбите
на чл. 42 ЗАНН и чл. 57 ЗАНН реквизити, в това число
описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и неговата
правна квалификация.
Актът за
установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са
съставени от компетентни органи по смисъла на чл. 201, ал.11 и ал. 12 от ЗВ вр. с чл. 47, ал. 1, б. "б" ЗАНН и
Заповед №А-5/02.01.2018 г. на Председателя на ДАМТН. Видно от Заповед
№517/12.07.2018 г. на Председателя на ДАМТН е установена компетентността на
извършилите проверката на 16.07.2019 г. и съставители Констативен протокол №05-03-52/16.07.2019 г., служители на
административнонаказващия орган, както и на актосъставителя, като в този смисъл
са и несъстоятелни наведените с жалбата за противното възражения. Несъстоятелни
настоящия съд намира и релевираните от жалбоподателя твърдения
досежно липсата на данни относно образователния ценз и квалификация на
извършилите проверката служители на ДАМТН, съобразно цитираната от същия Наредба, визирана чл.141, ал.2 от ЗВ.
Правомощията на длъжностните лица от ГД НЯСС, разписани в чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ, включват даване на задължителни предписания на
собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно
правомощията си по този закон и наредбата по чл. 141, ал. 2, включително за извършване на
мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за
безопасна експлоатация на контролираните обекти, както и да определят срок за
тяхното изпълнение. В конкретния случай става въпрос за предписание на
контролен орган, пряко свързано с осигуряването на техническата изправност и
безопасната експлоатация на язовира, произтичащо от законовата делегация на
компетентност, съгласно заповед № 517/12.07.2018 г. на председателя на ДАМТН. Възражения
по отношение компетентността на органа
дал задължителни предписания, следва да бъдат релевирани при оспорване на
задължителните предписания, като след влизане в сила на административния акт,
същият подлежи на изпълнение и в този смисъл като не го е изпълнила, о.В. е
осъществила административно наказателния състав на чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ, за което правилно и законосъобразно е санкционирана.
Разпоредбата
с която е ангажирана отговорността на жалбоподателя по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ визира
правомощието на председателя на ДАМТН или управомощени от него лица да дават
задължителни предписания на собствениците на язовирни стени и / или съоръжения
към тях, с които се цели предприемането на мерки и действия за изясняване на
техническото състояние на контролираните обекти, както и условията за
експлоатацията им. Предписанията им имат задължителен характер за адресатите
си, които от своя страна последните са длъжни да ги изпълняват в посочените
срокове, доколкото при обратното - при
неизпълнение на дадените предписания носят административно наказателна
отговорност съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ. В конкретния
случай административно наказващият орган е реализирал точно това свое
правомощие – да санкционира адресата на задължително предписание - о.В. в
качеството си на собственик на язовир «***2»за това, че не е изпълнил
установеното по безспорен начин, неизпълнение на задължително преписание в
указания срок. Това бездействие правилно е квалифицирано като административно
нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ.
В АУАН и в НП подробно са описани всички елементи от състава на нормата,
проявлението на които сочат на съставомерност на деянието по приложения от
административно наказващия орган административно наказателен състав. Следва да
се посочи, и че настоящият състав намира за неоснователни възраженията на
жалбоподателя за несъответствие между
деянието и обективираното от проверяващите органи в сътв.КП доколкото се твърди
несъвместимост между налични конкретни констатации по отношение състоянието на
язовира и възможността това да бъде направено при непочистен воден откос. В
случая се касае за частична гъста храстовидна растителност и бездействие от
страна на собственика за напълно почистване на същата и то в определени зони –
в такава при която предходна проверка е
констатирана филтрация, по отношение на която неизпълнението на посоченото
задължение не позволява да се направи обстоен оглед и контрол над същата, а така
също при оглед на основния изпускател - в областта на изходната шахта, чийто
достъп е възпрепятстван от гъста растителност – храстовидна и дървесна такава и
др.
Безспорно по
делото е установено, че до дадения на о.В. срок – 31.05.2019 г. , същата в
качеството си на собственик на язовир **-2 не е изпълнила дадените й такива
предписания, да предприеме действия за довършване почистването от растителност
на въздушния откос и терена на петата на язовирната стена. Поради, което
правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя. Самото нарушение е едно – неизпълнение
на задължително предписание, и като такова изпълнителното деяние се осъществява
чрез непредприемане на дължимите действия (бездействие). Жалбоподателя е
адресат на задължение да изпълнява дадените предписания
по ЗВ и Наредбата по чл.141, ал.2 от същия закон, с чието неизпълнение е
нарушена разпоредбата на чл. 190а, ал.2 от Закона за водите.
Съгласно чл. 141, ал. 2 от ЗВ, условията и редът за
осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и
на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им
състояние, се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на Председателя
на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Такава е
именно действащата към процесния момент отменената Наредба
за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация
на язовирните стени и на съоръженията към тях, както и на контрол за
техническото им състояние, приета с Постановление
№ 262 на Министерския съвет от 2016 г. (ДВ, бр. 81 от 2016 г.). В разпоредбата на чл. 3 на Наредбата е посочено, че същата се
прилага за язовирни стени и прилежащите им: 1. облекчителни
съоръжения и енергогасители;2. водовземни съоръжения; 3. контролно-измервателна
система;4. други специфични съоръжения и системи, свързани с поддръжката и
експлоатацията на язовирните стени. Според чл.4 собственикът на язовира
стопанисва, поддържа, организира, провежда, ръководи и осъществява техническата
и безопасната му експлоатация и опазването на околната среда. Т. е. предписанието е дадено на основание
Наредбата по чл.141, ал.2, която е следвало да бъде изпълнено от О.В. включва
поддържане по смисъла на чл. 3 на техническата и безопасната
експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях за всички язовири. Съответно именно за жалбоподателят, като собственик на язовира е въведено задължение да поддържа в изправност
същия, констатациите и установяването на която се предпоставя от възможност за
оглед на обекта. В случая по безспорен начин е установено липсата на предприети към момента на
проверката на 16.07.2019 г. действия на
жалбоподателя за довършване почистването от растителност на въздушния откос на
язовира за което му е дадено предписание,
като в този смисъл е осъществено поведението изразило в бездействие по
отношение на съществуващото му задължение за активно поведение релевантно към
задълженията му по отношение на посочения язовир.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е приел, че
извършеното нарушение не представлява маловажен случай, поради което
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е неприложима. Касае се за
нарушение, осъществявано трайно във времето и свързано пряко с осигуряване
безопасността на населението, като бездействието на нарушителя за продължително
време би я е застрашило.
Във връзка с проверка на материалноправната законосъобразност на
наказателното постановление, в частта за наложената санкция настоящият състав
намира, че определеното наказание имуществена санкция в размер на 4 000 лева е
необосновано определен за размера над специалния му минимум, като това е
несъответно на обществената опасност на деянието и на дееца.
Административнонаказващият орган не е обосновал с каквито и да било съображения
определянето му над минималния размер – 1 000 лева, предвиден в закона. Освен
това, липсват доказателства за обстоятелства, които при спазване критерия за
законосъобразност, да обосновават именно този конкретен размер като справедлив.
С оглед, описаните в АУАН и в НП обстоятелства, при които е
допуснато нарушението и последиците от него, при отчитане естеството на същото и неговата обществена опасност,
съобразявайки и липсата на данни жалбоподателят да е бил наказван друг път с
влязъл в сила акт за подобно нарушение, настоящия
съд намира, че размерът на наложената санкция следва да бъде
намален, като се наложи такава в минималния, предвиден в закона размер, а
именно: "имуществена санкция" в размер на 1 000 лв.
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в
съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните
имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
В настоящото производство са
претендирани разноски от двете страни, при определянето на които следва на
основание чл. 144 от АПК субсидиарно
да намери приложение ГПК. В нормата на чл.78 от ГПК се сочи, че
ищецът съотв. ответникът имат право на присъждане на разноските, направени по
делото съразмерно на уважената част от иска. В контекста на приложението на
цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът намира, че следва да уважи
претенциите на процесуалните представители на жалбоподателя и въззиваемата
страна, съразмерно на уважената част от издаденото НП, съизмеримо с размера на
наложеното наказание. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе
предвид, че производството по делото е приключило в едно съдебно заседание,
съотв. същото не представлява фактическа и правна сложност и с оглед
направеното възражение, съдът намира, че размера на адвокатското възнаграждение
следва да бъде редуциран до минималния такъв, изчислен по реда
на чл. 8, ал. 1, т. 2 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно - в размер на 612 лева
с ДДС. По изложените съображения и съобразявайки, че процесуалния представител
на въззиваемата страна не е участвал в съдебното заседание намира, че на същата
страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния
размер, предвиден в нормата на чл. 27е от Наредбата, а именно за сумата от 80
/осемдесет/ лева. Намалени пропорционално съобразно изменения размер на
административната санкция, съдът намира, че следва да присъди заплащане на
разноските на жалбоподателя за адвокатско възнаграждение, в размер от 153,00
лева и на въззиваемата страна з.юрисконсултско възнаграждение – 20,00 лева.
Воден от горното и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №НЯСС-247/20.12.2019 г., издадено от зам.председател на ДАМТН,
гр.София, с което, с което на О.В.
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,,***" № **, представлявана
от М.М.Б.- кмет на общината, е наложено административно
наказание „Имуществена санкция“ в размер на 4 000.00 /четири хиляди/ лв.,
като НАМАЛЯВА размера на наложената „Имуществена санкция“ от 4 000.00
/четири хиляди/ лв. на 1 000.00 /хиляда/лева.
ОСЪЖДА Д.а.за м.и т.н. със
седалище и адрес на управление ***, ДА
ЗАПЛАТИ на О.В. ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***,,***" № **, представлявана от М.М.Б.-
кмет на общината – сумата от
153,00 /сто петдесет и три/ лева, представляваща разноски з.адвокатско
възнаграждение
ОСЪЖДА О.В. ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***,,***" № **, представлявана от М.М.Б.- кмет на общината
ДА ЗАПЛАТИ на Д.а.за м.и т.н. със седалище и адрес на управление ***
сумата от 20,00 /двадесет/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване пред Административен съд – Шумен по реда на АПК в
14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: