Р Е Ш
Е Н И
Е
№260012
гр. Шумен, 14.01.2021 г.
Шуменски окръжен съд, в публичното заседание на петнадесети
декември две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. Карагьозян
ЧЛЕНОВЕ:
1. Т. Димитрова
2.
мл.с. С. Стефанова
при секретаря
Т.
Кавърджикова, като разгледа докладваното от съдия
Т. Димитрова в.гр.д. № 434 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на „ Заложни къщи М.– 1 „ ЕООД,
гр. Ш., представлявано от управителя Х.Б.Х., чрез пълномощника адв. Б. Г. от
ШАК, срещу решение № 547/04.08.2020 г. по гр.д. № 1305/2019 г. по описа на ШРС,
допълнено с решение № 260083/30.09.2020 г. по същото дело.
Жалбоподателят намира решението за
неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано,
по съображения подробно изложени в жалбата, поради което моли въззивният съд да
го отмени изцяло и постанови друго, с което да уважи предявения от него иск
като основателен е
му присъди разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемия „ Заложна къща Юпитер 2008 „ ЕООД,
гр. Ш., представлявано от управителя Д.Я.Д., действащ чрез пълномощника адв. Б.
Б. от ШАК депозира отговор на жалбата, в който я оспорва като неоснователна и
моли за оставянето й без уважение, като му бъдат присъдени и извършените по
делото разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, редовна
и допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следното: Гр.д. №
1305/2019 г. по описа на ШРС е образувано по искова молба на жалбоподателя
срещу въззиваемия, в която ищецът твърди, че осъществява дейност като заложна къща
по реда на Наредба за дейността на заложните къщи, приета с ПМС № 40 от
18.02.2009 г.. За времето от вписването му в ТР – от 15.09.2016 г. до
16.04.2019 г. ищецът е сключвал договори за заем, обезпечени със залог на
изделия от злато, в предвидената в чл.14, ал.2 от Наредбата форма на заложен
билет. Предвид обстоятелството, че заложната къща не е разполагала с достатъчно
голям сейф, по съглашение с ответника, ищецът му е предоставял всички заложени
вещи на влог, за съхранение в трезора на последния на адрес: гр. Ш., ул. №,
като договорът бил безвъзмезден. Вещите
са били предавани в индивидуални опаковки, върху които е трайно прикрепен
номера на заложния билет, като предаването им е ставало незабавно след
получаването им от залогодателя. Нарочен договор или опис към него не са били
съставяни, като вещите са описвани само в тетрадка, находяща се в търговското
помещение на ответника. Вещите са били съхранявани последния в самото търговско
помещение, а не в сейф, като на ищеца не му е известно дали трезорът му е
лицензиран съобразно изискването на чл.19, ал.2 от Наредбата. До 19.09.2016 г.
дейността по предоставяне на парични заеми, обезпечени със залог на движими
вещи / златни накити / е била извършвана от „ Заложна къща М.„ ЕООД, ЕИК ,
представлявана от С.Б.М.. На посочената дата едноличният собственик е
прехвърлил дяловете си от капитала на дружеството и за управител на същото е било
избрано друго лице. До вписване на промените в ТР, начиная от 27.12.2011 г.
заложната къща е продължила да получава в залог златни накити и да ги оставя в
трезора на ответното дружество. На 06.04.2018 г. „ Заложна къща М.„ ЕООД е
прехвърлила всички свои вземания по описаните в договора за цесия заложни
билети на „ Заложни къщи М.– 1“ ЕООД, ЕИК , ведно с обезпеченията. Последният
случай, в който ищецът е дал за съхранение на влог вещи на ответника е бил
06.04.2019 г., със заложен билет № 4122, когато при проверка в трезора на
ответника установил липса на вещи на значителна стойност. Тъй като служителят
на ответника не могъл да му даде логично обяснение за констатираните липси,
ищецът незабавно се снабдил със сейф, с размери и обем, позволяващи
съхранението на всички дадени на влог златни накити и поискал от управителя на
ответното дружество незабавно да му ги върне, съгласно описа на заложните
билети, но получил отказ. Позовавайки се на изложеното, ищецът е поискал от
съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му предаде описаните в
обстоятелствената част на исковата молба златни и сребърни накити и бижута, предоставени
му на влог.
В отговора на исковата молба ответникът е оспорил иска изцяло като неоснователен и недоказан, като е
заявил, че не е имал и няма съглашение и/или договор за влог с ищеца или друго
лице. Процесните вещи са се намирали в търговското помещение на ответното
дружество, тъй като управителят на същото Д.Я.Д. ги е купувал през годините от
„ Заложна къща М.„ ЕООД и от ищеца в
качеството си на физическо лице и те са собственост на това физическо лице.
Сделките са били многократни и на стойност не повече от 4 000 лева. Тезата
на ищеца за безвъзмездността на т.нар сделка за влог е несъстоятелна, тъй като
сделките между търговци не са безвъзмездни и няма нито човешка, нито
икономическа логика ответникът да съхранява златни и сребърни вещи за над
250 000.00 лева безвъзмездно. Не отговаря на истината твърдението, че
вещите са били предавани незабавно след залагането им в индивидуални опаковки с
приложен заложен билет. Между страните не е имало трайни търговски
взаимоотношения, а ищецът е продал част от описаните в исковата молба вещи на Д.Я.Д.,
като друга част от вещите изобщо не са предавани от ищеца. Не са верни и
твърденията, че служители на ищеца са извършвали проверки за правилното
съхранение на златото и среброто и, че на 06.04.2019 г. е била извършена
проверка, при която са установени липси. Не е вярно и, че ищецът се е снабдил
със сейф. Ответникът е навел също и твърдения, че помещението в което са
намерени описаните от ЧСИ вещи е било собственост на Д.Я.Д. до 20.09.2018 г., а
след тази - на дъщеря му А.Д.Д., както и, че ищецът не е искал връщане на
накитите, тъй като знае, че ги е продал на физическото лице Д.Я.Д.. Досежно
представените от ищеца договор за прехвърляне на вземане от 06.04.2018 г. и
потвърждение от „ Заложна къща М.„ ЕООД, без дата е оспорил истинността на
подписа на А.Р.А.върху двата документа и е възразил, че договорът за
прехвърляне на вземане от 06.04.2018 г. не е породил транслативен ефект, тъй
като прехвърлителят не е бил собственик на прехвърлените права.
С протоколно определение от 14.20.2019 г. първоинстанционният съд е
открил производство по оспорване истинността на договор за прехвърляне на
вземане от 06.04.2018 г. и потвърждение от „ Заложна къща М.„ ЕООД до
управителя на „ Заложни къщи М.- 1“ ЕООД относно авторството на подписа на А.Р.А.–
управител на „ Заложна къща М.„ ЕООД.
Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск с правно основание
чл.99, вр. чл.250 от ЗЗД, като с решението си го е отхвърлил изцяло като
неоснователен и е осъдил ищеца да заплати на ответника деловодни разноски в
размер на 1 200.00 лева.
Съдебното решение се обжалва изцяло от ищеца.
При проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд намери, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, макар и постановено при неточна
правна квалификация.
В решението липсва произнасяне досежно откритото производство по чл.193
от ГПК, който пропуск обаче не е предмет на въззивна проверка в настоящото
производство и подлежи на изправяне по реда на чл.250 от ГПК.
Първоинстанционният съд се е произнесъл относно искането на ответника,
обективирано в молба вх. № 22298/16.12.2019 г., за откриване на производство по
оспорване автентичността на подписите, положени срещу заемател върху заложни билети, представени от ищеца с молба рег. № 19363/04.11.2019
г. едва в мотивите към решението си, като е приел, че е нередовно, който
пропуск също остава извън обхвата на въззивна проверка по настоящото дело,
предвид факта, че представените с посочената молба доказателства са били
приобщени към доказателствения материал по делото с нарочно определение,
постановено в хода на съдебното дирене и във въззивната жалба не е възведено
възражение за допуснати процесуални нарушения по повод произнасянето на съда
във връзка с оспорването им.
По същество, от събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност се установи следното: На л.32-37 от
първоинстанционното дело е приложен договор за прехвърляне на вземане от
06.04.2018 г., съгласно който „ Заложна
къща М.„ ЕООД, ЕИК , представлявано от А.Р.А.е прехвърлило на „ Заложни къщи М.–
1“ ЕООД, ЕИК , представлявано от С.Б.М.свои вземания по предоставени от
заложната къща заеми, за които са съставени, конкретно описани в т.11 от
договора 205 бр. заложни билети, които
вземания са обезпечени със залог на движими вещи – златни накити и бижута,
описани в самите заложни билети. В чл.3 от договора е било посочено, че
вземанията се прехвърлят от цедента на цесионера заедно с всички привилегии,
обезпечения и други принадлежности. На л.38-42 е приложено, изходящо от цедента
потвърждение за извършеното с договора от 06.04.2018 г. прехвърляне на
вземания.
На л. 71-130 е приложен протокол от
10.04.2019 г. по изп.д. № 2019*040293 на ЧСИ Д. З., рег. № *, за извършен опис
на движимите вещи – златни и сребърни накити, описани в посочените в исковата
молба заложни билети, съгласно който в офиса на „ Заложна къща Юпитер 2008 „
ЕООД, находящ се на адрес: гр. Ш., ул. № са открити като налични вещите описани
в 402 бр. от заложните билети, както и част от вещите по заложен билет от
28.12.2018 г., а именно пръстен и синджир. След описа, всички вещи са били предадени
от ЧСИ за пазене на представителя на ищцовото дружество.
На л. 498 – 504 е приложен протокол за опис, съгласно който част от
описаните от ЧСИ вещи са намерени към дата 15.01.2020 г. в Обществения трезор на
„ Укредит Булбанк „ АД, в касета № *, с наемател „ Заложни къщи М.– 1 „ ЕООД.
От допуснатата по делото съдебно оценителната експертиза се установява,
че са налице 29 бр. несъответствия между описаните от ЧСИ и намерените в
трезора на банката движими вещи, посочени подробно в заключението на вещото
лице.
От заключението по допуснатата съдебно-златарска експертиза се
установява, че от всички намиращи се в трезора на „ Уникредит Булбанк „ АД
движими вещи златни са само описаните в заложни билети № 915/02.06.2018 г. –
пръстен, № 1125/27.11.2018 г. –
синджирче с тегло 160 г., № 2955/04.07.2018 г. – гривна, № 680/19.04.2018 г. –
гривна с тегло 12.84 г. и № 680/19.04.2018 г. – синджирче с тегло 5.60 гр., а
сребърни – само описаните в заложен билет № 1135. Всички останали метални вещи,
намиращи се в касета № *не са от злато или сребро.
В първоинстанционното производство е била назначена и ССЕ, заключението
по която не е прието от съда като обективно и компетентно дадено, които извод
се споделя и от настоящата инстанция.
По делото са разпитани трима свидетели като:
Свид. М.С.М.заявява, че, в качеството му на служител в „ Заложна къща М.„,
за времето от 2005 г. до м. юни 2019 г., по нареждане на управителя на ЗК е
носил лично на Д.Я.Д. накити, за които е сигурен, че са били златни, като за получените накити Д.винаги му давал парична сума, равна на
стойността им, в зависимост от цената на златото за деня. Свид. заявява, че не
знае каква е била договорката между М.и Д., но винаги е получавал сума срещу
преданите на Д.накити и ежедневно я отчитал на М.. За предаването на сумите от Д.не
са били издавани приходни документи. Свид. твърди също, че е работил и за „
Заложни къщи М.– 1 „ през периода м. юли – август 2018 г., през който е посетил
Д.Я.Д. около 2-3 пъти. Освен на Д.Я.Д. не е носил накити на други лица.
Заявява, че във всеки на обектите на „ Заложна къща М.„, съответно „ Заложни
къщи М.– 1 „ е имало налична метална,
огнеупорна каса с датчик за съхранение
на ценности, с размери 70/60/60 см., както и СОТ.
Свид. Б.К.И. заявява, че е работил в „ Заложна къща М.„, в периода 2008
г. - 2015 г. и в „ Заложни къщи М.– 1“, в периода 2015 г. - 2018 г., като през
последните 3-4 години е носил злато на Д.Я.Д. по два-три пъти седмично, срещу
което вземал пари според грамажа, по указание на С.М., като предавал получените
суми на последния. Заявява също, че във всяко от помещенията на ЗК на М.е имало
огнеупорна каса с ключ и катинар, с размери 100/80 см., както и СОТ.
Свид. А.Д.Д. заявява, че е дъщеря на Д.Я.Д. и работи като комисионер в „
Заложна къща Юпитер 2008 „ от 2008 г., в офиса на ул. №. Баща й купувал злато
от „ Заложна къща М.„ и „ Заложни къщи М.–
1“ като златото се носело от Б.или М., които работели за М.. Практиката била
срещу получените накити да се заплаща, като договорената цена била около 40
лева на грам.. Преимуществено сделките били правени от баща й, а тя го
замествала само при негово отсъствие.
По делото са приложени под опис и посочени в исковата молба заложни
билети и разписки за предоставени от двете заложни къщи „ М.„ парични заеми на
трети лица.
Като съобрази изложените факти, съдът прие следното от правна страна:
Ищецът твърди, че има правен интерес да иска връщане от ответника на
движими вещи – златни и сребърни накити, на две основания, а именно: а/ като цесионер
по договор за цесия, с който са му прехвърлени вземания по договори за парични
заеми, чието изпълнение е обезпечено със залог върху вещи, предадени за пазене на ответника по
безвъзмезден договор за влог, сключен между него и цедента по цесионния договор и б/ на основание
сключен между него и ответника договор
за бъзвъзмезден влог на движими вещи – златни и сребърни накити, предоставени
на ищеца като залог по предоставени лично от него парични заеми на трети лица.
Предявените искове са с правно основание чл.252, вр. чл.251, ал.2, вр.
чл. 99 от ЗЗД и чл.252, вр. чл.251, ал.2 от ЗЗД.
При така очертаните претенции ищецът дължи да установи при условията на
пълно и главно доказване, че с валиден договор за цесия са му били прехвърлени
парични вземания по договори за парични заеми; че към момента на прехвърлянето цедентът
е бил кредитор на прехвърлените вземания; че вземанията са били обезпечени със
залог върху златни и сребърни накити; че с договора за цесия са му били
прехвърлени всички обезпечения върху вземанията; че заложените вещи са били
предадени за пазене от цедента на ответника по безвъзмезден договор за влог и,
че е поканил ответника да му ги предаде, но последният е отказал. По отношение
на останалата част от претенцията си, ищецът следва да докаже, че между
страните е сключен валиден договор за безвъзмезден влог, по силата на който му
е предал реално движими вещи – златни и сребърни накити, дадени в залог по
предоставени от него парични заеми, както и, че е поканил ответника да му ги
върне.
Според теорията и съдебната практика,
цесията е договор, с който кредиторът на едно вземане – цедент го прехвърля на
трето лице – цесионер, като последният разполага с правото да го събере от
длъжника. Предмет на цесия могат да бъдат действителни вземания, които имат
имуществен характер. Цесионерът придобива вземането в състоянието, в което то
се е намирало към момента на сключване на договора. Заедно с вземането върху
цесионера преминават и всички акцесорни права, освен ако е уговорено противното.
Законът не поставя изискване вземането, предмет на цесия да бъде изискуемо.
Изискванията са цедираните права или вземания да могат да бъдат прехвърляни, да
са реално съществуващи и престацията да бъде определена или определяема.
Длъжникът по вземането не е страна по цесията, като, съгласно чл.99, ал.4 от ЗЗД прехвърлянето има действие спрямо него от деня, когато му бъде съобщено от
предишния кредитор. Съобщаването е
едностранно изявление, с което длъжникът се известява, че вземането на
кредитора му е прехвърлено на нов кредитор. Съобщението е неформално и, за да
породи действие трябва да бъде направено от стария кредитор – чл.99, ал.3 от ЗЗД. Съобщаването на цесията няма конститутивно действие, а е само за
противопоставимост, с цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на
задълженията му, поради което той може да възразява успешно за недължимост
поради липса на уведомяване само, ако твърди, че е изпълнил на стария кредитор
преди да му е било съобщено за прехвърлянето. За третите лица прехвърлянето има
действие от уведомяването на длъжника по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД.
В настоящото производство ответникът е оспорил
автентичността на подписите, положени върху представените от ищеца договор за
цесия и потвърждение от цесионера за извършеното прехвърляне относно
авторството на подписа на А.Р.А.като управител на „ Заложна къща М.„ ЕООД, а
ищецът е заявил изрично, че ще се ползва от посочените документи. Предвид това,
първоинстанционният съд е открил нарочно производство по чл.193 от ГПК и е
указал на страните разпределението на доказателствената тежест за установяване
истинността на двата документа, като им е предоставил възможност да сочат
доказателства. Видно от материалите по делото, страните не са предявили доказателствени
искания, а съдът не е назначил СГЕ за установяване автентичността на оспорените
подписи, който пропуск обаче не са възвежда като процесуално нарушение във
въззивната жалба. Предвид това и постановката, залегнала в ТР № 109.12.2103 г.
по т.д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС, съгласно която въззивният съд е длъжен да
събере доказателствата, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед,
освидетелстване/, само ако е въведено оплакване за допуснато от първата
инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е
останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите
изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези
доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна
материалноправна норма, настоящата инстанция счита, че следва да се произнесе
досежно релевираното от ответника
оспорване съобразно събраните в първоинстанционното производство доказателства,
а именно: При извършена служебна справка в ТР, се установява, че А.Р.А.е вписан
като едноличен собственик на капитала на „ Заложна къща М.„ ЕООД, считано от
19.09.2016 г. и от посочената дата няма отразена в регистъра промяна по
отношение на това обстоятелство. Същевременно, в първоинстанционното
производство посоченото лице е заявило, че
няма регистрирани фирми, не е упражнявал търговска дейност, не е бил
представител на търговски дружества и се препитава от събирането на орехи. Съобразно
изложеното, правилото на чл.193, ал.3, прледл. последно от ГПК относно
разпределението на доказателствената тежест в производството по оспорване на
автентичността на подписан частен документ, както и липсата на ангажирани от
страна на ищеца или събрани по делото доказателства, от които да се доказва по
категоричен начин, че оспореният подпис върху договора за цесия принадлежи
именно на лицето А.Р.А., приема за недоказано наличието на валиден договор за
цесия, по силата на който на ищеца да са били прехвърлени вземания, обезпечени
със залог върху движими вещи, които са били предадени за пазене на ответника по
договор за безвъзмезден влог, сключен
между него и цедента. Предвид изложеното и възражението на ответника за
липса на легитимация на цедента като кредитор по прехвърлените вземания, намира
за недоказано, че, в качеството му на цесионер по договор за цесия от
06.04.2018 г. ищецът е материално правно легитимиран като кредитор по иска за връщане
на движими вещи, предадени на ответника по договор за безвъзмезден влог,
сключен между него и цедента по договора за цесия.
По отношение претенцията на ищеца, основаваща се на сключен между
страните договор за безвъзмезден влог, съдът съобрази следното:
Договорът за влог е неформален, реален договор. Същият се счита за
сключен, когато влаганата вещ се предаде на влогоприемателя въз основа на
постигнатото между страните съгласие - влогоприемателят се задължава да пази
вещта и да я върне на влогодателя на уговорения срок или след поискване, без
или срещу заплащане на възнаграждение. В тежест на ищеца е да докаже, както
постигането на съгласие по договора за влог, така и реалното предаване на
вещите за пазене на влогоприемателя, а при претенция за връщането им преди
изтичане срока на договора, ако е уговорен такъв – и, че е поканил
влогоприемателя да му предаде същите.
В случая от събраните по делото доказателства не се доказа ищецът да е предавал златни накити на
ответника по силата на сключен помежду им безвъзмезден договор за влог, както и
елементите от фактическия състав на постигнатото между страните договорно
правоотношение. Напротив от показанията на разпитаните по делото свидетели се
установява, че ищецът е предавал на ответника златни накити, но по силата на
сключени помежду им договори за покупко-продажба, като за всяка от получените
вещи ответникът е заплащал на ищеца цената й, по борсови цени на златото за
деня. От друга страна, от събраните писмени доказателства и изслушаните
експертизи се установи, че в държане на ответника са намерени само някои от
претендираните от ищеца движими вещи, като незначителна част от тях са
изработени от злато и сребро.
В съответствие с изложените фактически и правни доводи, съдът приема, че
предявените искови претенции са изцяло недоказани и поради това неоснователни,
което предпоставя отхвърлянето им.
Що се отнася до съответствието на търговските отношения между страните и
на договорите, имащи за предмет процесните движими вещи с Наредбата за
заложните къщи, приета с ПМС № 40/18.02.2009 г. и с Валутния закон, във връзка
с направените във въззивната жалба и
отговора възражения, съдът е в невъзможност да се произнесе поради липса на
безспорни доказателства за естеството и фактическия състав на реално
осъществените между страните сделки касателно тези вещи.
С оглед изнесените мотиви, настоящата инстанция достига до извод, че обжалваното
решение правилно и следва да се потвърди.
На основание чл.87, ал.3 от ГПК, жалбоподателят следва да заплати на
въззиваемия направените във въззивното производство разноски.
Доколкото от страна на жалбоподателя е релевирано възражение по чл.78,
ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено от
въвззиваемия на пълномощника му, съдът дължи произнасяне по същото преди определяне
размера на дължимите разноски. В тази връзка съобрази, че заплатеното от
въззиваемия на пълномощника му възнаграждение за представителство във
въззивното производство е 1 200.00 лева за два неоценяеми иска, предявени
при условията на обективно кумулативно съединяване, както и, че, съгласно чл.7,
ал.4, т.1, вр. чл.5, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г., в редакцията й към
датата на заплащане на възнаграждението минималният размер на адвокатското
възнаграждение за един неоценяем иск е 600.00 лева, а за два 1 200.00
лева. С оглед на горното, приема, че заплатеното от въззиваемия възнаграждение
кореспондира с посочения в Наредбата минимум и не е прекомерно по смисъла на
чл.78, ал.5 от ГПК, поради което възражението следва да бъде оставено без
уважение и жалбоподателят бъде осъден да заплати на въззиваемия деловодни
разноски във въззивното производство в размер на 1 200.00 лева.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 547/04.08.2020 г. по гр.д. № 1305/2019 г.
по описа на Районен съд - Шумен, допълнено с решение № 260083/30.09.2020 г. по
същото дело.
ОСЪЖДА „ Заложни къщи М.– 1 „ ЕООД, ЕИК , със седалище и адрес на
управление: гр. Ш.,пл. № , представлявано от управителя Х.Б.Х. да заплати на „
Заложна къща Юпитер 2008 „ ЕООД, ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. Ш.,ул. № , ет., ап., представлявано от управителя Д.Я.Д.
деловодни разноски във въззивното производство в размер на 1 200.00 лева –
платен адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, в едномесечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.