Р Е Ш Е Н И Е
Номер 42 15. 06.
2023 година град
Търговище
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен съд
Търговище
на тринадесети юни 2023 година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
ТОДОРОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА СТЕФАНОВА
СТОЯН КОЛЕВ
Секретар: СТОЯНКА ИВАНОВА
Прокурор: МАРТИН
АЛЕКСАНДРОВ
Като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
КНАХД № 45 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е касационно по чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и
сл. от глава XII от АПК.
Постъпила
е касационна жалба от „Клас-96“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Николаево, общ
Стражица, обл. Велико Търново, Стопански двор, представлявано от Я. В. С. –
управител, чрез пълномощника си а.. А. Ч. против Решение №
25 от 06.03.2023 г. постановено по АНД № 130/2022 г. по описа на Районен
съд Омуртаг, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на имуществена
санкция серия Г, № 0041059 на ОДМВР – Търговище. В касационната
жалба се поддържа, че решението е неправилно поради противоречието му с
материалния закон и процесуалните правила, съставляващи касационни основания по
чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК приложим на осн. чл.63, ал.1 ЗАНН. Основните
доводи са с издадения ЕФ не е спазена разпоредбата на чл.189, ал.4 ЗДвП, което
е нарушение на материалния и процесуалния закон. Не е описано управление на
МПС. Липсват имена на издалия ЕФ. Няма данни къде е било разположено
автоматизираното техническо средство. Липсва място на извършване на
нарушението. Не е приложен снимков материал. МПС е било заснето два пъти. ЕФ не
е връчен по предвидения в закона начин. Няма конкретен издател. ЕФ не отговаря
на реквизитите на НП. Твърди, че следва да се
приложени принципа ne bis in idem. Моли за отмяна на атакувания акт. Претендира
разноски. В с.з. не взема становище. Представя
писмена защита.
Ответната страна –
ОД
МВР – Търговище
не взема становище.
Представителят на
Окръжна прокуратура гр. Търговище дава заключение за неоснователност
на касационната жалба, предвид законосъобразността на
въззивното решение.
Съдът, като
съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на
страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на
оспорваното решение по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната
жалба, като подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал.1 от АПК и
отговаряща на изискванията на чл.212 и чл.213 от АПК, е
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата
е неоснователна.
Предмет на съдебен
контрол пред въззивната инстанция е бил Електронен
фиш за налагане на имуществена санкция серия Г, № 0041059 на ОДМВР – Търговище,
с който на „Клас-96“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
с. Николаево, общ Стражица, обл. Велико Търново, Стопански двор, представлявано
от Я. В. С. – управител, за нарушение по
чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ и на основание чл. 638, ал. 4, вр. чл. 638, ал. 1,
т. 2, вр. чл. 461, т. 1 КЗ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000
лв. (две хиляди лева).
След анализ на
съвкупния доказателствен материал е прието, че с
автоматизирана техническа система – стационарно преносим уред за осъществяване
на контрол на скоростта (СПУКС) тип "ARH CAM S1" с фабричен № 120ССС/1,
насочено към гр. Варна, било установено, че на 04.03.2022 г., в 14.22
ч. по ПП I-4, в населено място - обл. Търговище, общ. Антоново, с. Моравица,
ул. „Г. Миленов“ до № 1 е управлявано МПС - л.а. „Ленд Ровър Дискавъри“ без задължително сключена застраховка
„Гражданска отговорност“. Предвид това, на 17.03.2022 г. от ОДМВР – Търговище
бил издаден електронен фиш за налагане на имуществена санкция серия Г, №
0041059. В същия било посочено, че с АТСС е установено управление на МПС,
регистрирано в Република България и не е спряно от движение, за което
собственикът не е сключил задължителна застраховка ГО. На „КЛАС-96“ ЕООД, била наложена имуществена
санкция в размер на 2000 лв., за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1, от КЗ, във
връзка с чл. 638, ал. 4, във връзка с чл. 638, ал. 1, т. 2, във връзка с чл.
461, т. 1 от КЗ. За доказване на извършеното нарушение е приложена снимка №
120ССС1/0002872/04.03.2022 г., заснета в 14:22:04.3 часа. В последната е
отразено, че е направена на разстояние от 71 метра, както и че измерената
скорост на движение на автомобила била 66 км/ч, при ограничение на скоростта на
движение 50 км/ч. Отразена е локация - с. Моравица и GPS координати: 43.161900
26.122300. Приложени са по делото удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017 г., издадено от Български институт по
метрология, със срок на валидност до 07.09.2027 г. за преносима система за
контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип
ARH CAM S 1, вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване под № 5126, ведно с приложение към удостоверението с описание на
типа, технически и метрологични характеристики. От Протокол от проверка №
62-СГ-ИСИС/01.12.2021 г. се установява, че на преносима система за контрол на
скоростта на МПС, с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM
S1, № 120CCC1, е извършена периодична проверка през месец ноември 2021 г.
Приложени са по делото организационно-технологични правила за работа със
„Стационарно преносими уреди за контрол на скоростта“ и Заповед №
8121з205/27.02.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, с която са утвърдени.
Приложена е справка от централна база – КАТ с която се установява, че лек
автомобил марка „Ленд Ровър Дискавъри“ с рег. № ......, с номер на рама
SALRA2BK1JA066219 е собственост на „КЛАС – 96“ ЕООД, ЕИК *********. От приложена
справка от автоматизирана информационна система КАТ за датата на съставяне на
ЕФНГ и датата на връчването му, се установява, че процесния ЕФ е съставен на 17.03.2022 г. и е връчен на
19.04.2022 г., видно и от известие за доставяне. Приложен е също и Протокол с
рег. № 363р-5356/07.03.2022 г. за използване на АТСС на 04.03.2022 г., ведно
със снимка на която е видно позиционирането на техническото средство. Към
преписката е приложен и Сертификат № AR1H12012018053, съгласно който мл.
автоконтрольор е преминал обучение за работа със СПУКС модел
ARH CAM S1 на 12.01.2018 г. От приложената към адиминстративнонаказателната
преписка проверка в Гаранционен фонд за сключена застраховка Гражданска
отговорност от 16.05.2022 г. се установява, че към 04.03.2022 г. МПС с рег. № ......,
няма 2 активна застраховка „Гражданска
отговорност“. Извършена е и проверка в ГФ за сключена застраховка Гражданска
отговорност от 21.03.2022 г., от която се установява, че към 04.03.2022 г. МПС
с номер на рама SALRA2BK1JA066219 няма активна застраховка „Гражданска
отговорност“.
След
извършен анализ на установените по делото факти и приложимата нормативна
уредба, съдът е стигнал до извода за съставомерност на процесното деяние и за
правилно определяне на санкцията, поради което е потвърдил ЕФ.
Касационната
инстанция намира решението за правилно.
Разпоредбата на
чл.483, ал.1, т.1 от КЗ вменява задължение да бъде сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на всяко лице, което е собственик на МПС,
регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение,
като неизпълнението му е скрепено със санкция по чл.638, ал.1, т.1 и т.2 от КЗ.
Алинея четвърта на същата разпоредба предвижда, че когато с автоматизирано
техническо средство е установено управление на МПС, за което няма сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, се налага санкцията по алинея първа.
Съответно разпоредбата на чл.647, ал.3 от КЗ гласи, че когато с автоматизирано
техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно
превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се издава
електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и
по реда, предвидени в Закона за движението по пътищата.
От систематичното
тълкуване на нормите на чл.638, ал.4, вр.ал.1, т.1 от КЗ следва, че за да бъде
реализирана отговорността на дееца с електронен фиш по вменения
административнонаказателен състав следва да са налице кумулативно следните елементи
от фактическия състав: 1. наказаният субект да е собственик на процесното МПС;
2. за процесното МПС да няма сключен валиден договор за задължителна
застраховка гражданска отговорност; 3. да е установено управление на процесното
МПС по пътната мрежа в страната, независимо кой е бил неговият водач; 4.
управлението да е установено с АТСС, по реда, предвиден в ЗДвП.
Безспорно по
делото е установено, че към датата и часа, посочени в издадения ЕФ,
касационният жалбоподател е бил собственик на процесното МПС.
По делото не е
спорен и фактът, че посредством автоматизирано техническо средство е установено
управление на процесното МПС. Ирелевантно е кой е управлявал превозното
средство. Както беше посочено по-горе в мотивите на настоящия съдебен акт, по
реда на чл.638, ал.4, вр.ал.1, т.2, вр.чл.461, т.1 от КЗ се санкционира
собственикът на превозното средство, който и има задължение да сключи договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
На следващо място
безспорно се установява и че към датата и часа на управление на автомобила, за
същия не е имало сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“.
Съгласно
разпоредбата на чл.477, ал.2 от КЗ, която посочва кои са застраховани
лица по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
а именно това са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно
средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и
всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването
на моторното превозно средство на законно основание. Не е необходимо водачът да
притежава изрично писмено пълномощно от лицата по изречение първо за
управлението или ползването на моторното превозно средство. А
и според чл.483, ал.1, т.1 от КЗ договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава
моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република
България и не е спряно от движение, като е посочено, че това изискване не
забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно
средство, да сключи застрахователния договор.
Съгласно разпоредбата на чл.4, ал.1 от
Наредба № 49 от 16.10.2014 г. за задължителното застраховане по застраховки
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите и „Злополука“ на пътниците в
средствата за обществен превоз, застрахователната полица по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите съдържа само
реквизитите по чл.345, ал.1, т.7, 9, 10, 11 и ал.4 от Кодекса за застраховането,
както и по т.12 (доп. - ДВ, бр. 33 от 2017 г.) срок на договора, с начало и
край, определени до минута на съответния час, ден и година с посочване на
застрахователния период и по т.13 (нова - ДВ, бр. 33 от 2017 г.) период на
застрахователно покритие с начало и край, определени до минута на съответния
час, ден и година. Разпоредбата на чл.41, ал.1 от същата наредба гласи, че
отчитането на задължителното застраховане от застраховател се извършва по реда
и при условията на Наредба № 54 от 2016 г. за регистрите на Гаранционния фонд
за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на
задължителните застраховки по чл.461, т.1 и 2 от Кодекса за застраховането (ДВ,
бр. 7 от 2017г.). Според нормата на чл.6, ал.1 от последната, регистърът по чл.571, ал.1, т.1 от КЗ за застрахователните полици по т.10.1, раздел II, буква „А“
от приложение № 1 на
КЗ и за сертификатите „Зелена
карта“ съдържа информация от застрахователния договор, както и информация,
послужила за неговото сключване, както следва: 1. номер на застрахователната
полица; 2. вида на застрахователната полица; 3. застраховател; 4. дата и час на
сключване на договора; 5. начална и крайна дата и час на покритие; 6. данни за
застраховащия и други изрично изброени в разпоредбата данни. От анализа и
тълкуването на правните норми на чл.7 и чл.8 от Наредба № 54 от 2016
г. следва еднозначният и категоричен извод, че посочените по-горе данни се
отразяват в реално време в регистъра на застрахователните полици на
Гаранционния фонд при подаване на данните от информационната система на
застрахователя. Самите договори за задължителната застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите се генерират и издават от информационната система на
застрахователя, като всеки генериран договор се отчита по електронен път в
Гаранционния фонд в реално време
едновременно с генерирането му.
Следва да се
посочи, че нарушението по чл.638, ал.3, вр.ал.1 от КЗ е именно за неизпълнение
на задължението на собственика на МПС да сключи задължителна застраховка „ГО“,
предвидено в разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ и същото се изразява в
бездействие. Т.е. бездействието е налице от момента, в който, въпреки
възникналото задължение за сключване на застраховката, собственикът не е сторил
това и продължава до момента, в който той не изпълни задължението си. При това
положение нарушението по чл.638, ал.4, вр.ал.1 от КЗ е съставомерно във всеки един момент от периода на бездействие. В
настоящия случай правилно АНО е установил, че именно на конкретната дата и час,
е осъществено нарушението, тъй като към тази дата е било установено бездействие
от страна на собственика на процесното МПС по задължението си за сключване на
задължителна застраховка „ГО“, като към този момент с АТСС е установено и
заснето управление на този автомобил.
В касационната
жалба са изложени доводи по отношение законосъобразността на издадения ЕФ и
развилото се производство. Не се съдържат конкретни оплаквания по отношение на
съдебния акт и правилността му. Доводите са аналогични с тези, посочени във
въззивната жалба. Отговорено е на всички възражения, като правните изводите
напълно се споделят от настоящата инстанция. В
случая, обжалваният ел. фиш съдържа задължителните реквизити, изискуеми от чл.
189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП и е налице яснота относно елементите от състава на
административното нарушение. Мястото е конкретизирано с точен адрес: „обл.
Търговище, общ. Антоново, с. Моравица, ул. Г. Миленов до № 1“, а нарушението е
индивидуализирано конкретно: „управление на МПС, регистрирано в Р. България и
не е спряно от движение, за което собственикът не е сключил задължителна
застраховка Г.О.“. Електронният фиш е връчен
по предвидения в чл. 647, ал. 3, изр. 2 ред, а именно с препоръчано писмо с
обратна разписка, видно от приложеното по делото известие за доставяне. С Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата,
издадена на основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП от Министъра на вътрешните работи
(Наредбата), се уреждат условията 3 и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по
пътищата. Изпълнено е и изискването на чл. 10,
ал. 3 от Наредбата, като протоколът е съпроводен със снимка на разположението
на уреда т.е. на мобилната АТСС. Възражението в тази
насока за липса на данни как и къде е разположено техническото средство, както
и липса на задължително изображение на мястото, където е позиционирано
процесното АТСС са неоснователни. По делото е
безспорно установено, че именно процесния автомобил е заснет, тъй като от
приложението към удостоверението за одобрен тип средство за измерване е видно,
че техническото средство е с вградено разпознаване на регистрационните номера. Реквизитите на електронния фиш са уредени в чл.
189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП, като в същия текст липсва изискване за посочване на
имената и длъжността на лицето, издало фиша, каквото изискване съществува за
наказателното постановление в чл. 57 ЗАНН.
От легалната дефиниция на
понятието "електронен фиш" се съдържаща се в § 1 от ДР на ЗАНН,
възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП следва, че този специфичен акт се приравнява
на НП, съставено по реда на ЗАНН, само по правното му действие/чл.189 ал.11
ЗДП/, но не и по отправените към същия изисквания за форма, реквизити,
съдържание и процедура на издаване. В т.см. е и ТР №1/26.02.2014г. на ВАС.
Разпоредбата на чл. 189 ал.4 ЗДвП не поставя като изискване към редовността на
ЕФ същият да е подписан от съответно физическо лице – негов издател, а изисква
само посочване на териториалната структура на МВР, на чиято територия е
установено нарушението. Същият е създаден
чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи, а не от конкретно лице.
Началото на производството по издаване на електронен фиш се поставя със
заснемане на извършеното нарушение посредством техническо средство. При
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен
фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на санкция в
размер, определен за съответното нарушение.
Начинът на
установяване на нарушението, а именно посредством заснемане управлението на МПС
без сключена за него задължителна застраховка, налага извод, че е достатъчно в
него да са посочени датата и точния час на управление без такава застраховка,
за да са спазени реквизитите на електронния фиш. В тази връзка следва да се има
предвид, че по отношение на условията и реда за издаване на ЕФ в процесния
случай разпоредбата на чл.647, ал.3 от КЗ препраща към ЗДвП. Текстът на чл.189,
ал.4 от ЗДвП, вр.чл.647, ал.3 от КЗ изрично изисква в електронния фиш да са
посочени „датата и точния час на извършване на нарушението“, което, при
продължените нарушения, сочи, че се посочва часът, в който е заснет конкретния
епизод от това бездействие. Освен това съдържанието на електронния фиш е
утвърдено по образец от министъра на вътрешните работи /Заповед №
8121з-931/30.08.2016 г., издадена на основание чл.189, ал.4, изр.последно от ЗДвП, на министъра на вътрешните работи за утвърждаване на образец на
електронен фиш/, а процесният ЕФ съдържа всички предвидени реквизити.
Във
връзка с възможността за прилагане на принципа ne bis in idem, залегнал в ЕКЗПЧ
и Хартата за основните права на Европейския съюз и приетото „Никой не може да бъде съден или
наказан от съда на една и съща държава за престъпление, за което вече е бил
оправдан или окончателно осъден съгласно закона и наказателното производство на
тази държава“ . Принципът ne bis in idem е залегнал и в българския
наказателен процес в разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 6, предл. първо от
Наказателно – процесуалния кодекс (НПК), която разпоредба разширява обхвата на
забраната за повторно осъждане, предвиждайки задължение да не се образува
наказателно производство, а образуваното да се прекрати тогава, когато спрямо
същото лице за същото престъпление е налице незавършило наказателно
производство. Както е известно, основните елементи на цитирания принцип, които
подлежат на оценка за всеки конкретен случай, когато се преценява дали
конкретно наказателно обвинение е повдигнато в нарушение на правото на
всеки да не бъде съден или наказван два пъти за едно и също престъпление, са
елементите „idem“ /идентичност/ и „bis“ /повторност/. Когато разглежда
наличието на елемента idem, практиката на ЕСПЧ последователно е посочва, че
нарушението следва да се разглежда като съвкупност от конкретни фактически
обстоятелства, които се отнасят до един и същ извършител и са неразделно
свързани помежду си във времето и пространството. Тези постановки са доразвити
в тълкувателната практика на ВКС, според която от водещо значение е
фактическата идентичност или същественото сходство от обективна и субективна
страна на конкретно осъщественото от дееца поведение, като се изисква във всеки
конкретен случай да се съпоставят съществените елементи на правонарушенията, които
се изследват от гледна точка на конкретните условия на време, място, обстановка
и единствено и решението, въз основа на което е предприето поведението на
дееца . В случая не е налице идентичност по отношение на елемента
„време“, по отношение на елемента
„място“, както и няма идентичност при
елемента „обстановка“.
Направената проверка на обжалваното решение
при съобразяване разпоредбата на чл.218 от АПК не сочи наличие на касационни
основания за отмяната му, поради което то като валидно, допустимо и правилно следва
да бъде оставено в сила.
Водим от горното и
на основание чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №
25 от 06.03.2023 г. постановено по АНД № 130/2022 г. по описа на Районен
съд Омуртаг.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: