№ 18164
гр. София, 09.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20241110118234 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на .......... срещу ............
Предявени са искове с правно основание чл.411 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 19.05.2022 г. около 17:35 часа в гр. София на ул.
„Иван Андонов“ преди кръстовището с ул. „Акад. Вера Мутафчиева“ е
настъпило ПТП с участието на л.а. „БМВ Х6“ с рег. № .........., управляван от А.
И. А., и т.а. „Мерцедес 409“ с рег. № .........., управляван от П. Р. Р., при следния
механизъм: водачът на т.а. „Мерцедес 409“ предприема маневра излизане от
паркомясто назад, без да се увери, че няма да създаде опасност за останалите
участници в движението, като удря движещия се направо по улицата л.а.
„БМВ Х6“, в причинна връзка с което на последния са причинени щети.
Към датата на ПТП л.а. „БМВ Х6“ с рег. № .......... е застрахован при
ищеца по силата на имуществена застраховка „Каско“ (застрахователна
полица № 0320219910015875/17.08.2021 г. със срок на валидност 23.08.2021 г.
– 22.08.2022 г.).
Твърди, че на 05.01.2023 г. в качеството на застраховател е изплатил
обезщетение в размер на сумата от 1 976, 80 лв. С изплащане на
застрахователното обезщетение ищецът е встъпил в правата на застрахования
срещу ответника в качеството на застраховател, при когото към датата на ПТП
е застрахована гражданската отговорност на делинквента – за изплатеното
застрахователно обезщетение в размер на 1 976, 80 лв. и ликвидационни
разноски в размер на 15 лв. или общо за сумата от 1 991, 80 лв.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати сумата 1 991, 80 лв., представляваща регресно вземане по щета №
*********, ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 29.03.2024 г.
1
до окончателното изплащане, както и сумата 271, 59 лв. мораторна лихва за
периода 12.03.2023 г. – 29.03.2024 г. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
ответника ............
С молба от 14.05.2024 г., депозирана след срока за отговор на исковата
молба, ответникът оспорва исковете по основание и размер. Оспорва да е
налице деликт, както и размера на вредите. Моли съда да отхвърли
предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Безспорно е между страните, че на 19.05.2022 г. около 17:35 часа в гр.
София на ул. „Иван Андонов“ преди кръстовището с ул. „Акад. Вера
Мутафчиева“ е настъпило ПТП с участието на л.а. „БМВ Х6“ с рег. № ..........,
управляван от А. И. А., и т.а. „Мерцедес 409“ с рег. № .........., управляван от П.
Р. Р..
Представен е двустранен констативен протокол от 19.05.2022 г., в който
като обстоятелства за настъпване на ПТП е посочено, че същото е настъпило в
паркирано/спряло състояние за превозно средство А и при тръгване/отваряне
на врата за превозно средство Б. Същевременно, в съставената схема на ПТП
превозно средство А е отразено със стрелка за движение напред, а превозно
средство Б – със стрелка, обозначаваща движение по диагонал и назад.
Протоколът е подписан от двамата водачи.
Безспорно е между страните, че към датата на ПТП л.а. „БМВ Х6“ с рег.
№ .......... е застрахован при ищеца по силата на имуществена застраховка
„Каско“ (застрахователна полица № 0320219910015875/17.08.2021 г. със срок
на валидност 23.08.2021 г. – 22.08.2022 г.).
С искане за оценка на вреди от 25.05.2022 г. ищецът в качеството му на
застраховател по имуществена застраховка „Каско“ е уведомен за настъпване
на застрахователното събитие. В описанието на събитието е посочено, че при
опит на водача да заобиколи паркиран товарен автомобил на тясна улица
„Иван Андонов“, водачът на камиона внезапно е дал на заден ход и я е ударил
в задна дясна врата.
Във връзка с произшествието при ищеца е образувана щета №
*********. Извършен е оглед на МПС, за което е съставен протокол от
25.05.2022 г. Изготвена е калкулация на претенцията, както и ликвидационен
акт по щетата.
В приетото по делото заключение на АТЕ вещото лице е посочило, че на
19.05.2022 г. около 17:35 часа водачът на т.а. „Мерцедес 409“ с рег. № ..........
предприема маневра за движение на заден ход за излизане от паркинга на ул.
„Иван Андонов“, вследствие на което реализира ПТП с намиращия се зад него
в спряло състояние л.а. „БМВ Х6“ с рег. № .........., в причинна връзка с което
2
на последния са нанесени щети. Към датата на ПТП автомобилът е бил в
експлоатация 6 години, 10 месеца и 16 дни, считано от датата на първоначална
регистрация. Стойността, необходима за отстраняване на щетите, по средни
пазарни цени възлиза на сумата 2 540, 84 лв.
Вещото лице е пояснило по реда на чл.200, ал.2 ГПК, че това, че
уврежданията са в дясна странична част на л.а. „БМВ Х6“, означава, че
същият се е намирал в спряло състояние зад т.а. „Мерцедес 409“, но в кой
момент е бил спрял там и дали е бил в последна фаза на спиране, или се е
придвижвал към мястото на удара и е спрял непосредствено преди него, не би
могло да се каже.
Безспорно е между страните, че към датата на ПТП гражданската
отговорност на водача на т.а. „Мерцедес 409“ с рег. № .......... е била
застрахована при ответника по силата на застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите.
Безспорно е между страните, че на 05.01.2023 г. ищецът в качеството на
застраховател е изплатил застрахователно обезщетение в размер на сумата 1
976, 80 лв., както и че ликвидационните разноски са в размер на 15 лв.
Пред СРС е разпитана свидетелката А. И. А., която заявява, че си
спомня да е участвала в ПТП на 19.05.2022 г. в гр. София на ул. „Иван
Андонов“ в ж.к. „Кръстова вада“; че е управлявала л.а. „БМВ Х6“ с рег. №
..........; че улицата е била блокирана от камион по диагонал за изхвърляне на
боклука през прозореца; че свидетелката е преминала зад колата през кален
паркинг, за да не прави задръстване и в този момент водачът на другия
автомобил е дал назад, без да се огледа, и й е продупчил вратата; че
свидетелката е подала звуков сигнал в момента, в който той е започнал да дава
назад; че за нея уврежданията са били в задна дясна врата; че са съставили
протокол за произшествието, за който свидетелката потвърждава, че е
предявеният й такъв на лист 14 от делото; че се е движела с не повече от 5
км/ч. Заявява, че камионът е бил блокирал цялата улица и че ако е бил останал
в спряло състояние, свидетелката безпроблемно е щяла да премине зад него,
защото по време на удара тя тъкмо го е задминавала, т.е. била е в движение,
като й е оставал един метър, за да мине.
По делото е приет протокол от 20.09.2024 г. по ч.гр.д. № 4910/2024 г. на
РС-Бургас за проведен разпит по делегация на свидетеля П. Р. Раев, от който е
видно, че свидетелят депозира показания, че си спомня да е участвал в ПТП на
19.05.2022 г. в гр. София, на ул. „Иван Андонов“ при управление на т.а.
„Мерцедес 409“ със софийска регистрация; че управляваният от него
автомобил е бил спрян плътно вдясно, успоредно на улицата, до кофите за
боклук с работещ двигател, защото свидетелят е разтоварвал багаж от него до
близката кооперация; че улицата е била широка, но не асфалтирана; че преди
да тръгне назад, е погледнал в огледалата за задно виждане и не е имало
никакво препятствие; че по време на самата маневра не е гледал в огледалата
през цялото време, защото на около 20 см вдясно от него е имало кофи за
3
боклук, които е внимавал да не удари; че е давал назад около метър и
половина, след което е натиснал спирачките, бусът е спрял, включил е на
първа скорост, все още не е бил тръгнал напред и тогава е усетил лек удар
отзад в буса и това е бил първият момент, в който е възприел, че зад него има
друг автомобил; че зад ударилия го автомобил не е имало други автомобили;
че са съставили протокол за произшествието, в който обаче неточно са
отразили, че другият автомобил е бил в паркирано/спряло състояние, а
всъщност той е бил в движение, като свидетелят заявява, че са имали спор за
вината и че счита, че няма вина за произшествието, тъй като бусът му е бил
изцяло спрян и около него е имало достатъчно място, за да се мине; че по
неговия автомобил не е имало щети, тъй като ударът за него е бил отзад, а там
бусът има ограничителна метална тръба.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
По силата на разпоредбата на чл.411 КЗ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, а в
случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка
„Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
неговия застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера
на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне.
С оглед тази законодателна уредба предпоставките за уважаване на иск
на това основание срещу застраховател са: наличието на застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка между ищеца и увредено лице
/в т.ч. и по застраховка „Каско“/; плащането на застрахователно обезщетение
по нея; осъществено непозволеното увреждане от трето лице по чл.45, ал.1
ЗЗД – деяние, вина, противоправно поведение, вреда и причинна връзка
между това деяние и претърпени от застрахования по имуществената
застраховка вреди, и наличие на валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ между делинквента и ответника по спора – изисквания, които в
дадената хипотеза са налице.
Установява се по делото механизмът на настъпване на произшествието,
а именно – че от паркирано състояние т.а. „Мерцедес 409“ с рег. № ..........,
управляван от П. Р. Р., е предприел движение назад, при което е реализирал
удар с преминаващия зад него в този момент л.а. „БМВ Х6“ с рег. № ..........,
управляван от А. И. А., която се е опитвала да го заобиколи. Свидетелката А.
депозира показания, че по време на удара тъкмо е задминавала товарния
автомобил, т.е. била е в движение, в какъвто смисъл са показанията и на
свидетеля Р. – че полученият в задна част за неговия автомобил удар е бил от
преминаващ зад него автомобил. Горното кореспондира и на схемата на ПТП,
съставена в констативния протокол за ПТП, в която превозно средство А е
4
отразено като придвижващо се напред, както и на отразеното в искането за
оценка на вреди – че опитвайки се да заобиколи паркирания товарен
автомобил, който е потеглил назад, е настъпил ударът за водача на л.а. „БМВ
Х6“. Така изложеното не влиза в противоречие с поясненията на вещото лице,
изготвило заключението на АТЕ, което е посочило, че уврежданията в
страничната дясна част на л.а. „БМВ Х6“ означават, че той е бил в спряло
състояние, но това може да означава и в последна фаза на спиране, както и
спиране непосредствено преди удара. Свидетелят Р. заявява, че при започване
на движението си назад е погледнал в огледалата за задно виждане, но по
време на самата маневра не ги е наблюдавал, защото е внимавал да не удари
намиращите се в дясно от него кофи за боклук и за пръв път е възприел другия
автомобил при самия удар.
С оглед установения механизъм на ПТП, като е предприел движение
назад и по време на движението си не е наблюдавал непрекъснато пътя зад
превозното средство, а в случай че това е било невъзможно за него – не е
осигурил лице, което да му сигнализира за опасности, съгласно изискването на
чл.40, ал.2 ЗДвП, водачът на т.а. „Мерцедес 409“ с рег. № .......... е осъществил
деликт.
Тежестта за установяване на елементите от фактическия състав на
деликта се носи от ищеца, с изключение на вината, по отношение на която
нормата на чл.45, ал.2 ЗЗД установява оборима презумпция, тежестта за
оборване на която се носи от ответника, като в случая с оглед ангажираните по
делото доказателства тази презумпция не е оборена.
За пълнота, с оглед изразеното от ответника в хода на устните
състезания становище за доказан принос на другия участник, следва да се
отбележи, че в срока за отговор на исковата молба ответникът не е заявил
възражение за съпричиняване. Едва в устните състезания е изразено
становище за евентуален принос на водача на другия автомобил, който не
следва да се обсъжда предвид липсата на своевременно релевирано от страна
на ответника възражение за съпричиняване.
Установи се настъпването на щетите по л.а. „БМВ Х6“ с рег. № .......... в
причинна връзка с произшествието.
Безспорно е между страните, че на 05.01.2023 г. ищецът в качеството на
застраховател е изплатил застрахователно обезщетение в размер на сумата 1
976, 80 лв., както и че ликвидационните разноски са в размер на 15 лв.
Безспорно е между страните, че към датата на ПТП гражданската
отговорност на водача на т.а. „Мерцедес 409“ с рег. № .......... е била
застрахована при ответника по силата на застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите.
С оглед изложеното с изплащане на застрахователно обезщетение
ищецът се е суброгирал в правата на застрахования срещу ответника в
качеството му на застраховател, при когото е застрахована гражданската
отговорност на делинквента.
5
Обемът и съдържанието на суброгацията, респ. на суброгационното
вземане на застрахователя по имуществената застраховка, спрямо прекия
причинител на вредите, респ. срещу неговия застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“, са изрично определени в закона, съгласно който
застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на увреденото
застраховано лице до размер на платеното застрахователно обезщетение и
обичайните разходи за определянетото му. Размерът на застрахователното
обезщетение по имуществената застраховка се определя в съответствие с
клаузите на договора и то трябва да бъде равно на размера на вредата към деня
на настъпване на събитието и се дължи от застрахователя в границите на
уговорената в договора застрахователна сума. Следователно на обезщетяване
подлежи действително настъпилата вреда, като нейната стойност е тази,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество. При пълно или частично унищожаване на вещта,
действителната стойност се определя от пазарната цена, по която
застрахованото имущество от същото качество и вид може да бъде купено.
Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната
стойност на имуществото към момента на застрахователното събитие, а от
своя страна действителната стойност не може да надвишава пазарната му
стойност.
Установи се от заключението на АТЕ, че стойността, необходима за
възстановяване на увредения автомобил по пазарни цени, възлиза на сумата
2 540, 84 лв.
Третото лице, респ. застрахователят, при когото е застрахована
гражданската му отговорност, не може да бъде задължено да заплати на
застрахователя повече, от колкото дължи на застрахования. В този смисъл
регресното право е в размер, който е равен на по-малката сума между
платеното застрахователно обезщетение и дължимото деликтно обезщетение.
Следователно в полза на ищеца е възникнало регресно вземане за сумата
1 976, 80 лв. и ликвидационни разноски в размер на 15 лв., или общо за сумата
от 1 991, 80 лв., с оглед на което искът следва да се уважи изцяло.
По иска по чл.86, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е докаже наличието на
главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на претенцията си.
Съгласно чл. 412 КЗ застрахователят по имуществената застраховка,
който е встъпил в правата на застрахованото лице срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на лицето, което виновно е причинило
вредата на застрахованото имущество, предявява претенцията си срещу този
застраховател, като прилага доказателствата, с които разполага.
С писмо, получено от ответното дружество на 09.02.2023 г., ищецът е
предявил регресна претенция пред ответното дружество. Съгласно
разпоредбата на чл.412, ал.3 КЗ с изтичане на 30-дневния срок от
представянето на всички доказателства, ответникът изпада в забава за
изпълнение на задължението си за регресно плащане на застрахователно
6
обезщетение по процесната щета. С оглед изложеното ответникът е изпаднал в
забава, считано от 12.03.2023 г., поради което искът за сумата 271, 59 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода 12.03.2023 г. – 29.03.2024 г., се
явява основателен.
По разноските:
С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъди, на основание
чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата 640, 54 лв. разноски по делото.
Ответникът няма право на разноски по делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ..........., ЕИК ........ да заплати на .........., ЕИК ........., на
основание чл.411 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, както следва:
сумата 1 991, 80 лв., представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по щета №
********* във връзка с ПТП, настъпило на 19.05.2022 г. в гр. София, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба – 29.03.2024 г. до окончателното
изплащане на сумата;
сумата 271, 59 лв., представляваща мораторна лихва за периода
12.03.2023 г. – 29.03.2024 г.
ОСЪЖДА ..........., ЕИК ........ да заплати на .........., ЕИК ........., на
основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата 640, 54 лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7