№ 322
гр. София, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанас Ст. Атанасов
Членове:Атанас Н. Атанасов
Ирина Стоева
при участието на секретаря Силва Д. Абаджиева
като разгледа докладваното от Атанас Ст. Атанасов Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20211100604832 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С присъда от 06.10.21г. по НЧХД № 14548 / 20г., CPC, НК, 94 с -в е признал
подсъдимата Х.И. М. за виновна в това, че на 20.08.2020г. в кабинет № 206 на 28-мо ДКЦ,
намиращ се на адрес гр. София, ж.к. „Дружба“, ул. „****, е казала нещо унизително за
честта и достойнството на К.С.Д. в негово присъствие, като го нарекла „некадърник“,
„тъпанар“, „не си никакъв доктор“ и обидата е нанесена публично - престъпление по чл. 148
ал. 1 т. 1 вр. чл. 146 ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 78а ал. 1 НК съдът я е
освободил от наказателна отговорност и й е наложил административно наказание „ГЛОБА“
в размер на 1 500, 00 /хиляда и петстотин/ лева, като на основание чл. 304 е призната за
невиновна и е оправдана за това да е отправила към К.Д. думите: „нещастник“ и „смотаняк“,
както и по обвинението по чл. 148 ал. 1 т. 3 НК - обидата да е нанесена на длъжностно лице -
лекар - хирург при изпълнение на служебните му задължения.
Съдът на основание чл. 189 ал. 3 НПК е осъдил Х.И. М. да заплати по сметка на съда
сумата от 445, 80 /четиристотин четиридесет и пет лева и осемдесет стотинки/, както и в
полза на К.С.Д. - сумата от 1012, 00 /хиляда и дванадесет/ лева - разноски в
производството.
Срещу първоинстанционната присъда е постъпила жалба и допълнение към нея от
подс. Х.М. чрез защитника й – адв. Г. , с която се изразява недоволство срещу присъдата,
като се поддържа, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички събрани по делото
доказателства, от които се установявало, че подсъдимата не е извършила вмененото й
престъпление. Предлага се обжалваната присъда да бъде отменена и да бъде постановена
нова присъда, с която подсъдимата бъде оправдана по повдигнатото й обвинение.
С подадената въззивна жалба не се отправя искане за събиране на доказателства пред
въззивния съд.
1
В разпоредително заседание въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите от НПК
е преценил, че присъдата е атакувана в срок и е от категорията актове, подлежащи на
контрол пред въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи на контрол в открито
съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване
по делото, не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, както и събирането на нови
доказателства.
В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция упълномощеният защитник
на подс. Х.М. – адв. Г. посочва, че първоинстанционният съдебен акт е неправилен. Твърди,
че от приложените и приети от въззивната инстанция доказателства, е видно че тъжителката
при първоначалната проверка на случая е посочила съвсем различни изрази от
инкриминираните и тези, за които е получила осъдителната си присъда от
първоинстанционният съд. Посочва, че дори да се приеме, че същата в състояние на афект
си е позволила на по-висок тон да мотивира тъжителя като лекар да прегледа детето й, това
не води до извода, че деянието й е съставомерно по някои от текстовете на НК. Прави се
искане за справедливо решение и се претендира за разноски.
Повереника на ЧТ К.Д.- адв.М. посочва, че е невярно твърдението на защитата, че
производството е инициирано само и единствено по повод подадените сигнали от подс. М..
Това твърдение не намира подкрепа от приетите пред въззивната инстанция доказателства,
поради което излага че първоинстанционният съдебен акт е правилен и като такъв следва да
бъде потвърден. Претендира се за присъждане на разноски.
Подс. Х.М. редовно уведомена не се явява пред въззивната инстанция и не взема
становище по делото.
Софийски градски съд, като обсъди доводите във въззивната жалба, както и тези,
изложени от страните в съдебно заседание, и след като в съответствие с чл.314 от НПК
служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице
основания за нейната отмяна, като съображенията за това са следните:
Преди да постъпи към обсъждане по същество съдът намира за необходимо да
посочи, че присъдата е атакувана единствено в осъдителната й част. Съгласно чл.314 от
НПК въззивната инстанция проверява в цялост правилността на присъдата, независимо от
посочените обстоятелства, а съгласно ал.2 на чл.314 НПК въззивната инстанция има
правомощия да отмени или измени присъдата и в необжалваната част. Съгласно
константната практика под „и в необжалваната част“ законодателят е имал предвид, че
същата може да не е обжалвана, но да е протестирана. В конкретния случай оправдателния
диспозитив не е атакуван от нито една от страните, поради което съдът не разполага с
правомощия да изменя присъдата в тази част. Затова и изложението ще бъде съсредоточено
върху осъдителния диспозитив.
След проверка на съдебния акт в атакуваната част, настоящият съдебен състав намира
първоинстанционната присъда за правилна, постановена при изяснена фактическа
обстановка. Въз основа на достъпните и възможни за събиране гласни и писмени
доказателства, районният съд е достигнал до единствен и непротиворечив извод относно
извършеното деяние, авторството на същото и виновността на подс. М.. При самостоятелна
преценка на събраните по делото доказателства, както и на тези представени и приети пред
настоящата инстанция, съдът не намери основания за промяна на фактическата обстановка
по делото, която е следната:
Подсъдимата Х.И. М. е родена на 01.01.1984г. в гр.София, българка, български
гражданин, неосъждана, неомъжена, с висше образование, безработна, живуща в гр.София,
ж.к. „****, ЕГН **********.
Подсъдимата Х.И. М. е майка на момиченце, което към месец август 2020г. било
малолетно.
Тъжителят К.Д. към месец август 2020г. работел като лекар - хирург в състава на
"Диагностично - консултативен център XXVIII- София" ЕООД, находящ се на адрес гр.
София, ж.к. "Дружба", ул. ****, и осъществявал дейността си в кабинет № 206 в лечебното
заведение. При изпълнение на служебните си задължения тъжителят Д. бил подпомаган от
медицинска сестра - свидетелката Н.С..
2
На 20.08.2020г. във времето преди 15.00 часа малолетната дъщеря на подсъдимата М.
претърпяла инцидент, при който била сцепена долната й устна. Подсъдимата завела детето в
ДКЦ XXVIII в ж.к. "Дружба" и била насочена към кабинет № 206, за да бъде оказана
медицинска помощ на дъщеря й. Частният тъжител и свидетелката С. закъснели и дошли в
кабинета след часа, определен за начало на амбулаторните прегледи, тъй като тъжителят бил
зает с извършването на оперативни интервенции. Когато частният тъжител и свидетелката
С. пристигнали, пред кабинета вече имало осем - десет чакащи пациенти, като там били и
подсъдимата М. и дъщеря й. След като тъжителят и свидетелката С. отключили кабинета,
вътре влезли подсъдимата и дъщеря й. Детето било видимо изплашено. Тъжителят
погледнал раната на устната на детето и възприел, че раната е некървяща и оскъдно
секретираща. Лекарят преценил, че предвид меката тъкан и месторазположението на раната
в областта на лицето, същата следва да бъде обработена с тъканно лепило, а не с хирургичен
шеф, при който би останал по-голям белег. Тъй като в кабинета тъжителят не разполагал с
тъканно лепило, той насочил майката да заведе детето в Клиниката по детска хирургия в
УМБАЛСМ "Н. И. Пигоров", където лекарите разполагали с тъканно лепило и можели да
обработят раната по по-щадящ начин. Междувременно в кабинет № 206 влязъл свидетелят
Р. Г.- също лекар в XXVIII ДКЦ в гр. София и личен лекар на тъжителя, който посетил
тъжителя Д., за да обсъдят лечението на техен общ пациент. Подсъдимата X. М., недоволна
от обстоятелството, че тъжителят не е оказал медицинска помощ на дъщеря й, а я препраща
към друго болнично заведение, влязла в словесна разпра с медицинския персонал в
кабинета, като ги укорила как може това да се случва в хирургичен кабинет и какъв лекар е
тъжителят, на което тъжителят отвърнал майката да не губи време, а да заведе детето в
болница "Н. И. Пирогов", където да окажат помощ на дъщеря й. Свидетелят Р. Г. предложил
да се постави марля с риванол на раната, за да се спре отока и да се предпази раната от
вторично замърсяване, и подсъдимата и дъщеря й да се насочат към Клиниката по детска
хирургия в УМБАЛСМ "Н.И. Пирогов". Свидетелката Н.С. отишла в манипулационната,
също намираща се в кабинета и отделена с преходна врата, за да подготви марлята. През
това време нападките от страна на подсъдимата към тъжителя продължили, като
подсъдимата М. нарекла тъжителя: "Глупак!", "Кретен!", "Некадърник!", "Тъпанар!", "Не си
никакъв доктор!". Подсъдимата заплашила тъжителя като му казала и че ще го лиши от
права и той повече няма да практикува. Тъжителят не отвърнал на подсъдимата с обидни
думи, а продължавал да настоява, че тя губи време в словесни пререкания вместо да заведе
детето в Клиниката по детска хирургия. Междувременно свидетелят Г. решил да напусне
кабинета, за да не влиза в допълнителни конфликти. Когато излязъл от кабинета, част от
пациентите, които чакали за преглед при д-р Д. и които били чули разправията в кабинета,
попитали свидетеля Г. какво се случва, на което свидетелят отвърнал, че в кабинета има
недоволен пациент. Междувременно подсъдимата започнала да записва с телефона си
случващото се в кабинета. Тъжителят поискал от подсъдимата да му предостави документ за
прегледа, на което подсъдимата отвърнала, че такъв не й е предоставен от регистратурата на
болничното заведение и на свой ред поискала от тъжителя да й предостави данни за имената
си. Тъжителят и свидетелката С. отново помолили подсъдимата да не губи повече време, за
да влезе следващия пациент, а тя да заведе детето в Клиниката по детска хирургия.
Подсъдимата М. напуснала кабинета, като на излизане се разминала със следващия пациент
и преди свидетелката С. да успее да затвори вратата, свидетелката чула как подсъдимата М.
отново нарекла тъжителя "Глупак!". Медицинска документация за извършен преглед на
детето на подсъдимата не била оформена. Малко след като подсъдимата напуснала кабинет
№ 206, тя отново направила опит да влезе като бутнала затворената врата. В този момент в
кабинета се извършвал преглед на следващия пациент. Когато подсъдимата се опитала да
влезе в кабинета, свидетелката С. била до вратата и я подпряла с рамо, за да не позволи на
подсъдимата да влезе, тъй като пациентът бил съблечен. След като напуснала кабинета в
XXVIII ДКЦ, подсъдимата подала сигнал в 08 РУ - СДВР и след около четиридесет минути
се върнала в кабинета на тъжителя с детето и придружавана от двама полицейски служители
при 08 РУ - СДВР. Полицейските служители указали на подсъдимата да подаде жалба по
съответния ред, снели писмени обяснения от тъжителя и свидетелката С. и след около
половин час подсъдимата и детето й напуснали кабинета.
След тази случка тъжителят се чувствал обиден и унизен, като споделил в личен
разговор със свидетеля Г., че лекарите не заслужават подобно отношение на фона на всичко,
3
което правят. В дните след 20.08.2020г. при тъжителя се влошили и проблемите му със
сърцето и се наложило провеждането на допълнителна кардиологична терапия.
След 20.08.2020г. подсъдимата подала сигнал в Изпълнителна агенция "Медицински
надзор", по който била образувана проверка.
В хода на съдебното производство по настоящото дело е изготвена фоноскопска
експертиза, от която се установява, че няма манипулации и гласът на лицето, обозначено
като „Ж1“ в текст на звукозаписа, е идентичен с този на Х.М..
Пред настоящата съдебна инстанция бяха представени и събрани нови доказателства
и доказателствени средства, а именно материалите по пр. пр. № 45835/2020г. по описа на
СРП, вх. № 338300-4277/2020г. по описа на 08 РУП-СДВР, поради което въззивният съд
изгради своите фактически и правни изводи на база на доказателствата, събрани и
проверени, както в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция, така и
пред настоящата , а именно: гласни - показанията на свидетелите Н.С. и Р. Г., писмени -
справка за съдимост, заверени преписи на 3 броя писма изх. № ИАМН - 96-00-
536/01.10.2020г., заверен препис на постановление за отказ да се образува досъдебно
производство по пр. пр. № 45835/2020г. по описа на СРП, способите за събиране и проверка
на доказателствата - заключението на фоноскопска експертиза, вещественото доказателство
- един брой оптичен носител - диск.
Въззивният съд намери, че в настоящото производство са събрани в необходимия
обем и по съответния ред доказателства, необходими за правилното изясняване на фактите
от значение за разкриване на обективната истина по делото. Събраният доказателствен
материал в своята съвкупност не съдържа съществени противоречия, напротив наличните
доказателства се намират във вътрешно-логична връзка, кореспондират помежду си,
взаимно се допълват въз основа на тях може да се изгради пълна представа за събитията на
процесното деяние. Фактическите констатации почиват на вярна и точна интерпретация на
доказателствената съвкупност, от която по един категоричен и безпротиворечив начин се
установява механизмът на деянието, престъпният резултат, причинно- следствената връзка
между тях и авторството. В този смисъл настоящата инстанция приема за законосъобразни,
правилни и обосновани изводите на районния съд досежно изложената фактическа
обстановка и извършения анализ на събраните доказателства и доказателствени средства по
делото.
Правилно съдът се е доверил на показанията на свидетелите Н.С. и Р. Г., въз основа
на които е изградил фактическите си и правни изводи. Служебните отношения на двамата с
частния тъжител Д. не могат да обусловят еднозначно тенденциозност и необективност на
техните показания. Поради евентуална заинтересованост на свидетелите
първоинстанционният съд е изследвал показанията им по отделно и в тяхната съвкупност,
съпоставил е същите с изготвената по делото фоноскопска експертиза, въз основа на което е
достигнал до единствен логичен и непротиворечив извод относно тяхната обективност.
Подобно на първата инстанция и въззивният съд констатира, че показанията търпят
надлежна проверка при съпоставката им, като и двамата свидетели са еднопосочни относно
датата, когато възникнал спора между подс. М. и тъжителя Д., както и мястото на
инкриминираното деяние. Свидетелите С. и Г. са единствените очевидци на деянието, като
показанията им са еднопосочни относно точното съдържание на отправените реплики от
подс. М. и по- конкретно относно инкриминираните думи „некадърник“, „тъпанар“, „не си
никакъв доктор“, насочени именно към частния тъжител.
По нататък показанията на свидетелката С. , се намират в логическо единство с
изготвената по делото фоноскопска експертиза. Така споделеното от св. С. за твърдяното
подканяне към подсъдимата да заведе детето в "Детска хирургия", неколкократното
напомняне, че губи време, за което съобщава в показанията си, както и обстоятелството, че
подсъдимата е изискала данни за името на тъжителя, а тъжителят е изискал от подсъдимата
да представи медицинска документация за прегледа, на което тя е отвърнала, че такъв не й е
предоставен от служителите в служба "Регистратура". Изложеното от св. С., че подсъдимата
е нарекла тъжителя "глупак", която дума е изрекла на излизане от кабинета, преди
свидетелката С. да успее да затвори вратата след нея, намира пълна подкрепа в експертизата,
а именно че последната записана реплика е отправена от подсъдимата и е със следното
4
съдържание "Аз мога, значи аз мога, за разлика от тоя глупак!".
Неоснователно се явява твърдението на защитата, че има несъответствие за времето
на възникналата ситуация и нейният времеви диапазон. Правилно съдът е констатирал, че от
експертното заключение звукозаписът е с продължителност 1 минута и 38 секунди,
независимо, че св. С. и св. Г. съобщават за много по-голяма продължителност на
конфликта. Св. Г. съобщава, че е бил в кабинета на колегата си приблизително около 10
минути, като тук следва да се изтъкне и че той не е присъствал и не е възприел началото на
конфликта, тъй като е отишъл в кабинета по-късно - когато майката и детето вече са били
там. Докато св. С. съобщава, че конфликтът е продължил около 50 минути общо -
първоначалния разговор на тъжителя с подсъдимата и връщането й с полицейските
служители. Тук следва да се отбележи, че субективните възприятия и възможностите да
съхранят спомени за определен период от време е строго индивидуална за всяка отделна
личност, като правилно съдът е приел, че доколкото единият свидетел съобщава за десет
минути, а другият - за петдесет, то не може да се приеме, че всъщност конфликтната
ситуация е започнала и се е развила в рамките на по-малко от две минути.
Свидетелите С. и Г. са категорични и по отношение на състоянието на тъжителя след
инкриминираните събития, а именно неговото здравословно и емоционално състояние.
Разказът на тези двама свидетели се отличава с пълнота и прецизност при възпроизвеждане
на това какво е било състоянието на тъжителя Д. и съда го възприема за напълно
правдоподобно, тъй като св. Г. е бил негов личен лекар, а св. С. е работила с него през
цялото време.
Изложеното мотивира съдът да приеме, че свидетелите С. и Г. добросъвестно
споделят в необходимата пълнота и детайли непосредствените си възприятия, като
показанията им са вътрешно непротиворечиви, логични, последователни, високо
информативни и взаимно се допълват. Същите са източник на преки доказателства относно
предмета на доказване, поради което и настоящата инстанция им се довери напълно. В тази
връзка изложеното от защитата възражение относно тенденциозност и недостоверност се
явяват неоснователни.
Относно приложените пред настоящата инстанция писмени доказателствени средства
- пр. пр. № 45835/2020г. по описа на СРП, вх. № 338300-4277/2020г. по описа на 08 РУП-
СДВР се констатира, че подсъдимата е подала заявление в 08 РУ- СДВР, като от изложеното
от нея и от действията на разследващите органи се установя, че от събраните доказателства
не може да се обоснове наличието на извършено престъпление от общ характер. За
прецизност следва да се отбележи, че видно от всички докладни изготвени от полицейските
инспектори се наблюдават данни за отправени обиди от подс. М. към тъжителя Д., а не
обратното.
В заключение въззивният съд намира възраженията на защитата срещу анализа
направен от първостепенния съд на събраните по делото доказателства и доказателствени
средства за напълно неоснователни.
Въззивната инстанция намира, че при правилно установена фактическа обстановка и
верен анализ на събрания по делото доказателствен материал, първостепенният съд е
направил и правилни изводи относно съставомерността на поведението на подс. Х.М. по чл.
148, ал., т.1 вр. чл.146, ал.1 НК.
Обект на защита на престъплението обида са обществените отношения, които
осигуряват личното чувство за достойнство и самооценка на всеки един гражданин, като
пострадал на деянието може да бъде единствено физическо лице. Както и
първоинстанционният съд е отбелязал, правото на лична чест и достойнство е неразривно
свързано с правото на свободно изразяване на мнението, със свободата на словото. Освен че
са неразривно свързани, между тях съществува тънка граница, пресичането на която
накърнява някое от правата на гражданите, което води до реализиране на съответната
отговорност. В процесния случай следва да се анализира обстоятелството, дали подсъдимата
М. отправяйки думите „некадърник“, „тъпанар“, „не си никакъв доктор“ към частния
тъжител Д. е прекрачила правото на свободно изразяване на мнението, нарушавайки правото
на чест и достойнство на тъжителя.
От обективна страна деянието е съставомерно, когато изказаните думи от дееца са с
5
унизителен характер, който се преценява въз основа на общоприетите морални норми за
нормално човешко общуване. Безспорно по делото се установи, че инкриминираните думи и
изрази са отправени от подс. М. на 20.08.2020г. в кабинет № 206 на 28-мо ДКЦ, намиращ се
на адрес гр. София, ж.к. „Дружба“, ул. „**** към частния тъжител Д. в негово присъствие.
На следващо място, правилно районният съд е оценил инкриминираните думи
„некадърник“, „тъпанар“, „не си никакъв доктор“ като оскърбителен и унизителен израз,
накърняващ достойнството и честта на тъжителя. Отправяйки посочените думи, подс. М. е
изразила негативната си оценка спрямо тъжителя. Посочените изрази „некадърник“,
„тъпанар“, „не си никакъв доктор“ представляват израз на негативно отношение спрямо
личността на тъжителя, като смисловото съдържание на думите безспорно в обществото се
приема като накърняващо честта и достойнството.
Налице са и квалифициращи обстоятелства по чл.148, ал.1, т.1 НК. За да бъде
нанесена обидата публично, е необходимо същата да е отправена към пострадалото лице в
присъствието на най- малко още две други лица, извън подсъдимата и тъжителя. В
конкретния случай преки очевидци на инкриминираното деяние са свидетелите С. и Г.,
които са възприели отправените обиди към пострадалия.
Настоящата инстанция споделя изводите, че деянието е осъществено при форма на
вината пряк умисъл.
Предвид изложеното подсъдимата Х.М. е осъществила от обективна и субективна
страна състав на чл.148, ал.1, т.1 вр. чл.146, ал.1 НК.
Въззивната инстанция се солидаризира и с изводите на първоинстанционния съд
относно наложеното наказание и неговата индивидуализация. На първо място, правилно
съдът е отчел, че в конкретния случай са налице кумулативните предпоставки на чл.78а НК,
поради което е заменил наказателната отговорност с административна такава.
При определяне размера на административното наказание „глоба“ съдът е отчел като
смекчаващо вината обстоятелство-подбудите и мотивите за извършване на деянието - че
деянието подсъдимата е извършила, тъй като е била притеснена за здравословното
състояние на детето си и е била мотивирана от желанието на дъщеря й да се окаже
качествена и своевременна медицинска помощ, а като отегчаващи употребата на множество
обидни думи спрямо тъжителя, както и че в резултат на деянието при тъжителя е настъпило
влошаване и на емоционалното, и на здравословното му състояние. Така отчетените
смекчаващи и отегчаващи обстоятелства обуславят налагане на наказание близко до
минималните стойности, но не и в предвидения от закона минимум. Определеното
наказание се явява справедливо, същото съответства на обществената опасност както на
дееца, така и на извършеното деяние и е от естеството да постигне предвидените в чл.36 от
НК цели.
Предвид крайния изход на делото и с оглед разпоредбата на чл.189, ал.3 НПК,
законосъобразно направените по делото разноски са възложени в тежест на подс. М.. Поради
същото правно основание подсъдимата следва да бъде осъдена да заплати на частния
тъжител направените от него разходи за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева за
повереника В.М. за участието му във въззивното съдебно производство ( виж Договор за
правна защита на л. 17 и 18 ВД).
Така при извършената на основание чл.314, ал.1 вр. чл.313 от НПК цялостна
служебна проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не
констатира наличие на основани, налагащи неговата отмяна или изменение, поради което
същият следва да бъде потвърден, а въззивната жалба – да бъде оставена без уважение, като
неоснователна.
Така мотивиран и на основание чл.334, т.6 вр. чл.338 от НПК, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 06.10.2021 г., постановена по НЧХД № 14548/2020 г.,
по описа на СРС, НО,94-ти състав.
6
На осн. чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимата Х.И. М., с ЕГН **** да заплати на
частния тъжител К.С.Д., с ЕГН ****, сумата от 1 000 /хиляда/ лева - направени от него
разноски за адвокатско възнаграждение на повереник за процесуално представителство във
въззивното съдебно производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7