Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1321 Година 14.10.2020
Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХVІ-ти състав, на
седемнадесети септември две хиляди и двадесета година, в публично заседание, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела ДРАГНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.Атанаска АТАНАСОВА
2.Димитър ГАЛЬОВ
Секретаря Й.Б.
Прокурор Андрей Червеняков
като
разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен
характер дело номер 1457 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по
касационна жалба подадена от „Алюр Инвест” ООД с ЕИК ********* и седалище и
адрес на управление гр.Бургас, ул.„Комлушка низина“ № 1 представлявано от
управителя Николай Филипов Филипов против решение № 56/02.06.2020г.,
постановено по н.а.х.д. № 67/2020г. по описа на Районен съд Царево. Счита
решението за неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Твърди, че акта е съставен, а наказателното
постановление издадено от некомпетентен орган, което обуславя тяхната нищожност.
Прави искане за отмяна на съдебното решение.
Ответникът – Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали,
редовно уведомен, представя писмена защита и изразява становище по същество на
спора с искане за оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение.
Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава
становище за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на съдебния
акт.
Административен съд Бургас намира, че касационната
жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение, при повторното разглеждане на
делото, Районен съд Царево е потвърдил наказателно постановление № 09-002216/11.09.2019г.
издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда“ Кърджали, с което на
основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.1 от КТ на „Алюр Инвест“ ООД е наложена
имуществена санкция в размер на 1 500 лева, за нарушение на чл.152 от КТ. За да постанови решението си, съдът е приел,
че при
съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения. По същество е обоснован извод за осъществен състав на нарушението и правомерно ангажиране на отговорността на
санкционираното дружество. Съдът е намерил, че не са налице предпоставки за
приложение на чл.28 от ЗАНН, както и за квалифициране на установеното нарушение
като „маловажен
случай“ в хипотезата на чл. 415в от КТ, като наложената имуществена
санкция е приета за правилно определена в минимален размер.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд
подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК
по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в
жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон,
следи служебно.
Съдебното решение е съобразено с материалния
закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно
е изследвал фактическата обстановка, като изложените мотиви относно
ангажирането на административнонаказателната отговорност на касатора се
споделят и от настоящия съдебен състав.
Правилно първоинстанционния съд е приел, че при
съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването
на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения.
Неоснователни са възраженията на касатора за нищожност
на наказателното постановление, като издадено от териториално некомпетентен
орган.
На основание чл.416, ал.5 от КТ наказателните
постановления се издават от ръководителя на съответния орган по чл.399 (ИА „Главна
инспекция по труда“), чл.400 (други органи, които
осъществяват външноведомствен контрол за спазване на трудовото законодателство
по силата на закон или акт на Министерския съвет) и чл.401 (министри,
ръководители на други ведомства и местни органи на държавно управление, които упражняват контрол за спазване на трудовото
законодателство чрез свои специализирани органи- вътрешноведомствен контрол),
като нормата допуска да бъде делегирано това правомощие на длъжностни лица
съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите.
Съгласно чл.399 от КТ цялостният контрол за
спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се
осъществява от Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“. Агенцията се
ръководи и се представлява от изпълнителен директор, като последният определя обхвата на дейност и компетентност на инспекторите
по труда (чл.2,
ал.2 и чл. 6, т. 14 от Устройствения правилник на ИА „Главна инспекция по
труда“).
При така изложената законова
регламентация следва да се приеме, че изпълнителният директор на ИА „ГИТ“ е оправомощен да издава
наказателни постановления за нарушения на трудовото законодателство, извършени
на територията на цялата страна, когато са установени с актове на контролни
органи от същото ведомство, като не съществува нормативна пречка той да делегира това свое правомощие на друго
длъжностно лице от това ведомство.
В
случая, актът за установяване на административно нарушение е съставен от М.К.на
длъжност „главен инспектор“ в дирекция „Инспекция по труда“ Кърджали. По делото е представена заповед №
З-0634/02.07.2019г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ“, с която на изрично
посочени служители, един от които е М.К., е разширен териториалният обхват на
контролната дейност, с територията на област Бургас, които имат правомощия на
инспектор по чл.21, ал.1 от Устройствения правилник, за периода от 08.07.2019г.
до 30.09.2019г. С оглед на така
представената заповед, към датата на проверката - 19.08.2019г. и тази на
съставянето на АУАН - 22.08.2019г., актосъставителят е имал компетентност да
извършва проверка на обекта, стопанисван от касатора, както и да съставя АУАН.
Така
делегираните правомощия не влизат в противоречие и с разпоредбата на
чл.21, ал.3 от Устройствения правилник, съгласно която само служителите от специализираната администрация на Централното управление имат
компетентност на инспектор по труда за цялата територия на Република България.
Последната разпоредба има предвид, че за тези служители не се налага
командироване, респ. изрично делегиране и разширяване
на правомощия от изпълнителния директор на ИА „ГИТ“. Обстоятелството, че
съгласно Устройствения правилник, всички останали служители по чл.21, ал.2 имат
териториална компетентност само на територията на дирекцията, в която са
назначени, не означава, че същите не могат да бъдат
командировани да изпълняват тези функции на територията на друга дирекция, както е в случая.
Относно
възраженията на касатора за липса на компетентност на директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ Кърджали, следва да се посочи,
че видно от приложената по делото заповед № 3-0793/31.07.2018г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ“, на основание чл.6, ал.5, вр.чл.16, ал.4,
т.2 от Устройствения правилник на него са
му делегирани правомощия на административнонаказващ
орган по чл.47, ал.1 от ЗАНН, във връзка с
издаване и подписване на наказателни постановления по съставени актове за
установяване на административни нарушения от инспекторите на Дирекция
„Инспекция по труда“ Кърджали, за констатирани
нарушения с място на извършване, находящо се в
рамките на територията на друга Дирекция „Инспекция по труда“.
След като според чл.399 от КТ, вр.чл.416, ал.5 от КТ, по силата на законова делегация изпълнителният директор на ИА „ГИТ“ се
явява овластен да осъществява цялостен контрол върху спазването на трудовото законодателство на територията на Република България, то същият има правомощия и
на административнонаказващ орган за цялата страна и той се явява
„ръководителят на съответния орган по чл.399 КТ“, съгласно чл.416,
ал.5 КТ. Ето защо и по силата на заповед № 3-0793/31.07.2018
г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ“, директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ Кърджали се явява надлежно овластен за издаването на
оспореното наказателно постановление, поради което доводите за неговата нищожност са неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл.152 от КТ, работникът или
служителят има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде
по-малко от 12 часа. По силата на чл.414, ал.1 от КТ, работодател, който наруши
разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание,
се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лева.
От събраните в хода на производството доказателства се
установява, че при извършена проверка за спазване на трудовото законодателство
в стопанисвания от касатора обект - ресторант „Алюр бийч резорт“, част от
комплекс „Алюр бийч резорт“, от служители на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Кърджали
е констатирано, че работодателят не е осигурил правото на непрекъсната
междудневна почивка на Злати Б., на длъжност „барман”. Съгласно представяния график
за работа в търговския обект, тя е организирана на две смени – първа и втора,
като на 19.08.2019г. Б. е бил втора смяна, тоест до 22ч. на работа, а на
следващия ден – 20.08.2019г. е бил първа смяна, тоест от 08,00ч. Съответно в
попълнената на основание чл.399 от КТ, във вр. с чл.402, ал.2 от КТ, декларация
Б. собственоръчно е записал в полето „други обстоятелства“, следния текст „вчера
19.08.2019г. приключих работа в 23:30ч. Днес 20.08.2019г. дойдох на работа в
8:00ч.“. С оглед така дадените писмени обяснение и представения график, правилно
в първоинстанционното съдебно решение е прието, че дружеството е извършило
вмененото му нарушение, а именно в качеството си на работодател не е осигурил
на работника Б. нормативно предвидената почивка и правилно му е наложена
имуществената санкция предвидена в нормата на чл.414, ал.1 от КТ, в минимално
предвидения от законодателя размер.
С оглед изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63,
ал.1, изр.2 от ЗАНН, първоинстанционното решение, като правилно и
законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от изложеното Административен съд гр.Бургас,
ХVI-ти състав
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение №
56/02.06.2020г., постановено по н.а.х.д. № 67/2020г. по описа на Районен съд
Царево.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.