№ 21
гр. ***, 18.01.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ***, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито
заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Борислава Ил. Якимова
като разгледа докладваното от Борислава Ил. Якимова Частно наказателно
дело № 20224430200066 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 244, ал.3 от НПК.
Образувано е по жалба на Н.Х. **** от гр. ***, против Постановление
за спиране на наказателно производство от 20.12.2021г. по досъдебно
производство от ДП№4254/21г. на РП ***
Досъдебното производство ДП№4254/21г. на РП *** било образувано на 12.08.2021г.
за престъпление по чл.129 ал.2,вр.ал.1 от НК.
В жалбата се твърди, че постановеният е незаконосъобразно предвид
неправилното приложение на материалния закон и допуснатите съществени
нарушения на процесуалния закон при разследване на престъплението,
изразяващи се в неполагане на усилия и непровеждане на нужните
процесуално-следствени действия за разкриване на обективната истина, липса
на анализ и неправилна интерпретация на събраните по делото доказателства,
противоречие в мотивите относно релевантни обстоятелства, подлежащи на
доказване и необоснованост, като всичко това е довело до неправилно
сформиране на вътрешното убеждение и по - конкретно на извода, че
извършеното деяние не е от общ характер.
Жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява неоснователна.
В рамките на настоящото производство Съдът следва да прецени
законосъобразността на постановлението за спиране на наказателното
производство. При преценка законосъобразността на постановлението Съдът
следва да прецени дали изводите на прокурора почиват на верен и пълен
анализ на събраните доказателства, без да е допуснато изопачаване на
смисъла им или превратно тълкуване.
Прокурорът в случая се е произнесъл с един обоснован акт, които
следва да бъде потвърден. По делото било извършено обективно, всестранно
и пълно разследване, каквото законът вменява на разследващите органи.
1
От събраните гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства било установено и посочено от прокурора в постановлението му, че
Н.И. живеела във фактическо съжителство с ***. Имали син на десет месеца.
Между двамата родители често възниквали спорове във връзка с
отглеждането на детето и обстоятелството, че *** отсъствал в по-голяма част
от времето, тъй като работел в ***. На 08.11.2020г. в дома им, били Н.И.,
бебето, *** и майка му *** В следобедните часове, докато били в кухненското
помещение, между Н.И. и *** отново възникнал словесен конфликт, който
прераснал във физически. *** започнал да нанася удари с юмрук в областта
на лицето на Н.И., при което тя започнала да вика за помощ. В един момент
тя паднала на земята, като въпреки това, ударите от негова страна
продължили. След като чула виковете на Н.И., в кухненското помещение
дошла *** а действията на *** били преустановени. Уплашена от случилото
се, Н.И. пратила съобщение чрез мобилното приложение „Месинджър“ на
брат си *** да дойде при нея и да я прибере. *** тръгнал заедно със съпругата
си *** И. от гр.***, където живеели към гр.***. *** посъветвал *** да
потърси лекарска помощ. Тя посетила *** град ***, където й бил извършен
преглед, а резултатите от същия били отразени в „Лист за преглед на пациент
в КБД/СО“ и „Резултат от образно изследване“ от 08.11.2020г. След това
подала сигнал до органите на полицията. Впоследствие Н.И. взела детето си и
заминала за град ***, заедно със своя брат и неговата съпруга. На 10.11.2020г.
Н.И. била прегледана и от съдебен лекар в болница *** след което и било
издадено медицинско удостоверение. По случая е образувано и проведено
досъдебно производство, в хода на което били разпитани свидетелите Н. ХР.
ИВ., *** ***
Назначена и изготвена била съдебно-медицинска експертиза, от доц.д-р
***, в чиято компетентност и безпристрастност не са налице съмнения, от
заключението на която е видно, че описаните при прегледа на 08.11.2020г., а
и от официалният „Резултат от образно изследване“, включващ лицева
краниография-/снимка на цял череп/ и „профилна графия“ на носни кости
„липсват рентгенови данни за травматични кости“.
На 10.11.2020г. И. посетила съдебния лекар в град ***, който издал
ново Медицинско удостоверение и в „обективен статус“ описал „оток и
кръвонасядане на носа и клепачите на двете очи, ..оток с диаметър 2,5 см. По
2
лявата тилна окосмена част на главата и травматичен оток с диаметър 6см. По
предната повърхност на дясно рамо“ Направената рентгенова снимка била
отново разчетена и лекарят констатирал „счупване на носните кости в
средната трета без разместване“.
В заключението на вещото лице доц.д-р *** се сочи, съдебния лекар от
***, „разчел“ повторно рентгеновото изследване направено в град *** и
поставил диагноза „счупване на костите на носа“ не е специалист по образна
диагностика. Той е ревизирал диагноза, поставена от лекар-специалист,
вписана в официален документ, което е недопустимо. Такова разчитане може
да направи само лекар специалист по образна диагностика най-малко с по-
висока квалификация или поне по-висок ранг- с научна степен. Това
становище е възприето от прокурора и посочено в атакуваното
постановление, споделя се и от Съда.
Следващата приложена към делото рентгенова снимка на носните
кости на Н.И. е направена на 28.05.2021г. тоест почти 7 месеца след травмата.
Според резултатите от това образно изследване се касае за стара фрактура на
носни кости без разместване и без данни за калциране, както и за изкривяване
на носната преграда. Няма представени резултати от прегледа при лекар-
специалист УНГ болести, като е налице възможност оплакванията да са
резултат на възпаление на носните ходове или синусите, следователно
липсват достатъчно убедителни данни за пряка причинна връзка между
нанесения на 08.11.2020г. побой и наличието на изкривена носна преграда,
диагностицирано на 28.05.2021г. В заключение вещото лице сочи още,че
„причинените оток и кръвонасядане на носа и клепачите на двете очи, оток в
лявата тилна окосмена част на главата и травматичен оток и бледосникаво
кръвонасядане по предна повърхност на дясно рамо сами по себе си са довели
до болки и страдания. Съобщеното от пострадалата „кръвотечение от носа“
не фигурира като диагноза в медицински документи. Ако все пак то е било
налице, неговата медико-биологична квалификация е разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Описаните травми са
резултат от тъпи травми и механизма на тяхното причиняване добре може да
бъде обяснен с начина, срока и обстановката, съобщени от пострадалата-
удари с юмрук по лицето. Оздравителния период на причинените оток и
кръвонасядане на носа и клепачите на двете очи, оток в лявата тилна
окосмена част на главата и травматичен оток и бледосникаво кръвонасядане
3
по предна повърхност на дясно рамо продължава около една до една и
половина седмици.“
Предвид събраните в хода на разследване доказателства, прокурорът
правилно приел, че не е налице престъпление от общ характер по смисъла на
чл.129, ал.2 от НК, а такова по чл.130, ал.1 и ал.2 от НК, тъй като, както е
безспорно установено, *** е нанесъл лека телесна повреда на Н.И.. За този
тип деяния, съгласно чл.161, ал.1 от НК, наказателното производство се
възбужда с тъжба от пострадалия до съответния съд, в случая Районен съд
град ***.
Това наложило наказателното производство да бъде спряно , като
пострадалата Н.И. има възможност да сезира Районен съд град *** за
деянието, което се преследва по тъжба на пострадал.
Така посочените изводи по отношение фактическата обстановка и
правните изводи на прокурора напълно не споделят от Съда, което е
причината те да бъдат възприети и преповторени.
Спазен е основен принцип в процеса за търсене на обективната истина
по делото. Целта на съдебния контрол по реда на чл. 244, ал. 3 и сл. от НПК е
да се извърши проверка за правилността и законосъобразността на
постановленията на прокурора.
За нуждите на производството по чл. 244 от НПК Съдът проверява дали
са обосновани и законосъобразни изводите на прокурора, като за целта следи
служебно за спазване на материалния и процесуалния закон. Съдът не може
да подменя вътрешното убеждение на решаващия орган (на прокурора).
Следва да се посочи, че е недопустимо съдът да указва на прокурора дали са
събрани всички доказателства по дадено дело за депозирането на обвинителен
акт, тъй като би се стигнало до подмяна на волята на решаващия орган, което
обстоятелство ЗСВ не допуска. Преценката на Съда е само по отношение на
изводите на прокурора дали разследването на досъдебната фаза е проведено
обективно, всестранно и пълно, за да се спази принципът за разкриване на
обективната истина, като тази проверка не бива да се смесва със субективната
преценка на прокурора да повдига обвинение срещу конкретно лице. В тази
връзка Съдът, предвид изложеното счита, че прокурорът е постановил един
акт базиран на така описаните принципи.
Предвид горното, съдът намира, че обжалваното Постановление на Районна
прокуратура – *** е законосъобразно и обосновано, поради което и на основание чл.244,
ал.3 и сл.от НПК, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 20.12.2021г. на Районна
прокуратура – ***, с което на осн. чл.199 , чл.244 ал.1 т.1,вр.чл.25 ал.1 т.6 и
чл.244 ал.3 от НПК е спряно наказателното производство по досъдебно
производство от ДП№4254/21г. на РП ***, като правилно и законосъобразно.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на РП-*** и на жалбоподателя
на посочения в жалбата адрес.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
5