Р Е
Ш Е Н
И Е
№1829/13.10.2021г. град
Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд-Пловдив, XXVI състав,в публично
съдебно заседание на шестнадесети
септември през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Председател: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
Членове: МИЛЕНА ДИЧЕВА
ДАРИНА
МАТЕЕВА
при секретар Станка Журналова
и с участието на прокурор Росен
Каменов
като разгледа докладваното от съдия
Д.Матеева КАН дело № 1696 по
описа за 2021год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на М.С. чрез адвокат А.П.,с
адрес:*** против Решение № 260090/28.04.2021г., постановено по АНД № 217/2021г.
по описа на Районен съд-Асеновград, 3 н.с., с което е потвърдено Наказателно
постановление-ПБЗН-ПД0№ 2/23.06.2020г., издадено от Комисар Г.Т.М.- Директор на
РДПБЗН-Пловдив, с който на М.С., на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 94, ал. 5 от
Закона за защита при бедствия, е наложено административно наказание – „глоба“ в
размер на 200 лева за извършено нарушение по чл. 94, ал. 5 вр.
чл. 89 от Закона за защита при бедствия.
В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение при
неправилно приложение на закона и
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила- касационни основания
по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с
чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН.
Ответникът
по касационната жалба –Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“-Пловдив, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, чрез
процесуалния си представител взима становище за неоснователност на
жалбата.Представена е писмена защита и се претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив в съдебно заседание дава заключение за неоснователност
на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Касационният състав на
съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от
жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като
извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законовоустановения срок, от надлежна страна ,за която
съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
На първо
място ,следва да се посочи,че настоящето разглеждане на делото е второ по ред,
след като във връзка с подадената на 29.06.2020г. от страна на М. С. жалба е било образувано НАХД № 487/2020г. по
описа на РС Асеновград, на ІІ-ри н.с. Същото е приключило с Решение
№260026/26.10.2020г., с което обжалваното НП е било отменено. Цитираното
решение е било обжалваното от заинтересованата страна, във връзка с което е
било образувано КНАД №3244/2020г. по описа на Административен Съд Пловдив. С
решение №455/02.03.2021г. на касационната инстанция, постановеното решение на
АРС е бил отменено и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав .
Производството пред Районен съд –
Асеновград се е развило по жалба на М.С. против Наказателно
постановление-ПБЗН-ПД0№ 2/23.06.2020г., издадено от Комисар Г.Т.М.- Директор на
РДПБЗН-Пловдив, с който на М.С., на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 94, ал. 5 от
Закона за защита при бедствия, е наложено административно наказание – „глоба“ в
размер на 200 лева за извършено нарушение по чл. 94, ал. 5 вр.
чл. 89 от Закона за защита при бедствия.
Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това,
че на 17.01.2018г. е била извършена проверка от служители РДПБЗН – гр. Пловдив,
в Предприятие за преработка и съхранение на плодове находящо се в с. Катуница. При проверката се констатирало,
че обектът се стопанисва от „Куминяно фрут” ООД, с управител М.С. . В хода на проверката на
проверяващите бил представен Разработен авариен план, който обаче не бил
актуален. Било установено също така, че в обекта няма изградена локална система
за оповестяване/ЛСО/ съгласно чл. 35, ал.3,т.5 и ал.6 от ЗЗБ. Резултатите
от проверката били удостоверени от
проверяващите в съставения по чл. 87 от ЗЗБ от св. А. Констативен акт №
00141/17.01.2018г. Същият бил връчен на 22.01.2018г. срещу подпис на управителя
на дружеството, като на същия били
дадени три предписания и срок за тяхното изпълнение. Едно от тези предписания
било това, в обекта да се изгради локална система за оповестяване/ЛСО/ съгласно
чл. 35, ал.3,т.5 и ал.6 от ЗЗБ със срок за неговото изпълнение до 20.01.2020г.
Необходимостта за изграждане на ЛОС била обоснована от обстоятелството, че на
територията на предприятието се съхранявало опасно химическо вещество – 7 тона
амоняк и при бедствена ситуация или
голям разлив на амоняка опасността от неговото разпространение излиза извън пределите на предприятието.
На 03.02.2020 г. в обекта на Куминяно
фрут” ООД била
извършена контролна проверка от страна на служителите на РДПБЗН Пловдив.Целта
на проверката била да се установи, дали са изпълнени дадените предписания на
управителя С.. При контролната проверка се установило, че даденото предписание
за изграждане на локална система за оповестяване не е изпълнено от страна
управителя. С оглед установеното бездействие по отношение на даденото
предписание от 22.02.2018г., на 06.02.2020г. спрямо М.С. бил съставен АУАН-ПБЗН-ПД0-14-2 ,в който нарушението било
квалифицирано като такова по чл. 94, ал.5 вр. чл.89
от Закона за защита при бедствия.
За да потвърди НП,
решаващият състав е формирал извод за извършено изпълнително деяния в рамките
на повдигнатото обвинение, съответно приложение на санкционната разпоредба,
спрямо установеното нарушение и липса на допуснати съществени нарушения на
производствените правила, водещи до отмяна на наказателното постановление.
Обсъдена е липса на
основания за квалифициране на простъпката като маловажен случай.
Решението на Районен съд-Асеновград е правилно.
Правилно е преценено от въззивния съд,че при съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени предвидената форма и процесуален ред, като констатиращият и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН - за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН - за НП,както и че п
ри издаването на Акта и НП са спазени предвидените от
разпоредбите на ал. 2 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
В този смисъл районният съд е изградил обосновани и
законосъобразни изводи за извършено нарушение на посочената в АУАН нормативна
разпоредба.
Възприетата от
районният съд фактическа обстановка се установява от
събраните по делото писмени и гласни доказателства.
При обсъждане на събрания по делото доказателствен материал, заедно и по отделно, въззивният съд приема, че по делото е доказано по един
безспорен и категоричен начин, че наказаното лице, е осъществило състава на адм. нарушение, за което му е ангажирана административнонаказателна отговорност. Установява се по
неоспорим начин от събраните писмени и гласни доказателства, че жалбоподателят
не е изпълнил дадените му предписания, а още по – малко в определения за
изпълнението им срок.Тези изводи на първоинстанционния
съд се споделят изцяло и от настоящата касационна инстанция.
Наведените доводи,поддържани и
пред въззивния съд,че не е
било необходимо изграждане на аварийна
сигнална система по смисъла
на чл.35,ал.3,т.5 от Закона за защита
при бедствия,са ирелевантни
за настоящия спор,като следва да се подчертае,че касационният жалбоподател е имал възможност ,в отделно производство ,да обжалва издадения му КА № 0041/17.01.2018г.,за което
няма данни да е сторил.
С оглед изложените съображения ,съдът
намира, че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено
в съответствие и при правилно
приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва
да бъде оставено в сила.
При този изход на спора и съобразно с чл.63, ал.3 и ал. 5 от
ЗАНН, основателно е искането
на ответната страна за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
С оглед на това, че конкретният размер на възнаграждението
за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда,
то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за правната
помощ,
който предвижда съобразяване
на възнаграждението с вида и количеството
на извършената дейност, както и на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намери, че следва да определи възнаграждение
за ползваната юрисконсултска
защита в минималния размер от 80 лева, предвид факта, че същата се е изразила единствено в изготвяне на писмено становище по
делото
Водим от горните мотиви и на
основание чл. 221, ал.2, предл.
първо от АПК, Административен
съд-Пловдив
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 260090/28.04.2021г., постановено по АНД № 217/2021г. по описа на
Районен съд-Асеновград, 3 н.с.
ОСЪЖДА
М.С.,ЛНЧ **********, чрез адвокат А.П.,с
адрес:*** да заплати на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“-Пловдив,сумата от 80/осемдесет/лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.