РЕШЕНИЕ
№ 8
гр. Самоков, 18.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САМОКОВ, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Марина Тр. Цветкова
при участието на секретаря Параскева Хр. Г.а
като разгледа докладваното от Марина Тр. Цветкова Административно
наказателно дело № 20211870200307 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
М. Е. И.. от гр.С. е обжалвала наказателно постановление № ...год. на
кмета на Община С. ,с което на основание чл.57,ал.1,т.1 от Наредба № 1 за
обществения ред и опазване на обществените имоти на територията на
Община С. й е наложена глоба в размер на 500 лева за извършено нарушение
на чл.2,ал.1 от същата наредба.Твърди се ,че при съставянето на АУАН и
издаването на НП са допуснати съществени нарушения на административно-
производствените правила –не е предявен на жалбоподателката акта по
съответния ред.Жалбоподателката твърди ,че не извършила
административното нарушение.Поддържа ,че наложеното наказание е
несправедливо.Иска се отмяна на наказателното постановление.
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателката М. Е.. И.. се явява лично и с пълномощника си
адв.М. ,който поддържа жалбата и изложените в нея съображения,като моли
съда да отмени обжалваното наказателно постановление.
Юрисконсулт О.-процесуален представител на Община С. оспорва
жалбата и моли съда да потвърди наказателното постановление като
1
правилно и законосъобразно.
Съдът, като провери законосъобразността на атакувания
административен акт и обсъди събраните по делото доказателства във връзка
с доводите на страните ,намери за установено следното :
Видно от обжалваното наказателно постановление № .. год. на кмета на
Община С. на М. Е.. И.. на основание 57,ал.1,т.1 от Наредба № 1 за
обществения ред и опазване на обществените имоти на територията на
Община С. й е наложена глоба в размер на 500 лева за извършено нарушение
на чл.2,ал.1 от същата наредба.В обстоятелствената част на наказателното
постановление е посочено,че на 30.08.2020 год. около 00.30 часа в с.К.
,община С. М. Е. И. е използвала озвучителна техника и други електронни
устройства и е нарушила обществения ред и спокойствието на гражданите.
Наказателното постановление е издадено въз основа на акт № .. год. за
установяване на административно нарушение от Л.. Б. Г.-полицай ООР при
РУ-С..Актът е съставен в присъствието на свидетеля А.. Р. Д. –служител в РУ-
С..Актът е съставен в присъствието на нарушителя М. Е.. И.. и й е предявен
при отказ,удостоверен с подписа на свидетеля И.. Г. Г.-служител в РУ-С..
Констатациите в акта са напълно идентични с отразените в обстоятелствената
част на наказателното постановление.
От показанията на свидетелите Л.. Б. Г. и А.. Р. Д. се установява ,че по
подаден сигнал са изпратени от дежурния в РУ-С. в .К. затова ,че в селото
звучи силна музика и се нарушава нощната тишина.Музиката се чувала от
главната улица.Отишли на адреса и установили ,че звучи силна музика.Там
била собственичката на имота –М. Е.. И.. ,сина й компания от
празнуващи.Съставили й акт на място.Свидетелят Л.Г.-актосъставител сочи
,че не си спомня дали жалбоподателката е подписала АУАН.
От показанията на свидетеля И.. Г. Г.-свидетел на отказа нарушителят
М. Е.. И.. да подпише акта се установява ,че същият не е присъствал при
съставянето на акта и не е присъствал на връчването му на нарушителя и
нейния отказ да го подпише.Той го е подписал впоследствие ,по обяснения на
неговите колеги ,че жалбоподателката и нарушител М.И. е отказала да
подпише акта.По същото време свидетелят е бил на работа ,друг автопатрул.
По делото е разпитан свидетеля Г. Й. С..
2
При така установената фактическа обстановка съдът стигна да следните
правни изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е допустима.Същата е
подадена в срок от лице легитимирано да обжалва наказателното
постановление. Същото е издадено от компетентен орган. Разгледана по
същество е основателна.
След служебно извършена проверка съдът констатира,че при издаването
на обжалваното наказателно постановление са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила-както актът за установяване на
административното нарушение,така и наказателното постановление са
съставени в противоречие с изискванията на чл.42 ,съотв. на чл.57 от ЗАНН и
при неспазване на правилата за установяване на административното
нарушение и налагане на наказанието ,установени в раздел ІІ-ІV от ЗАНН.
Актът за установяване на административно нарушение има
установителна, сезираща и обвинителна функция.С него се установяват
фактите, елемент от състава на нарушението, повдига се обвинение срещу
извършителя и се сезира административно-наказващия орган за налагане на
административно наказание.При това положение, за да бъде гарантирано
правото на защита на лицето срещу което е съставен АУАН, то трябва да бъде
запознато с фактите, които са му вменени във вина и с правната норма, която
въздига осъществяването им в административно нарушение. Това се постига
чрез предявяване на АУАН на нарушителя /чл. 43, ал. 1 от ЗАНН/. По
съществото си това е запознаване на последния със съдържанието на
АУАН.Извършването на предявяването е абсолютна предпоставка за
законосъобразно продължаване на административно-наказателното
производство.Аргумент за това са разпоредбите на чл. 43, ал 6 от ЗАНН и чл.
52, ал. 1 от ЗАНН. Съгласно първата – производството се спира в случай, че
нарушителят, след щателно издирване не е открит, за да му бъда предявен
АУАН. А съгласно втората – когато административно наказващият орган
констатира, че не е извършено предявяване, връща на АУАН на
актосъставителя. Следователно АУАН не може да изпълни която и да било от
функциите си без да бъде осигурена възможност на нарушителя да се
запознае със съдържанието му.Предявяването е процесуално действие, което
законът вменява в задължение на актосъставителя. Фактическото му
3
извършване е обусловено и от волята на нарушителя.Затова в ЗАНН е
предвидена хипотезата, при която административно-наказателното
производство може да продължи, независимо, че нарушителят не се е
запознал с АУАН и не го е подписал/чл. 43, ал. 2 от ЗАНН/. Това е случаят, в
който привлеченото към административно-наказателна отговорност лице
откаже да се запознае с АУАН и/или да го подпише. В този случай, за да се
развие и приключи законосъобразно административно-наказателното
производство обстоятелството, че актосъставителят е изпълнил задължението
си да предостави възможност на нарушителя да се запознае с АУАН и да го
подпише, следва да бъда надлежно удостоверено. Съгласно чл. 43, ал. 2 от
ЗАНН това става с полагането на подпис от един свидетел, името и точният
адрес, на който се отбелязват в акта. За да е спазена нормата на чл. 43,ал.2 от
ЗАНН, свидетелят трябва да е възприел лично както извършените от
актосъставителя действия по предявяването, така и манифестираното от
нарушителя нежелание да се запознае и/или да подпише АУАН.Полагането
на подпис от свидетеля и вписването на имената и адреса му, без той да е
възприел действията на актосъставителя и на нарушителя не представлява
надлежно удостоверяване на отказа. Това е така, защото функцията на
свидетеля е, като незаинтересовано от изхода на административно-
наказателното производство лице, да удостовери, че са спазени
процесуалните правила, предвидени за гарантиране упражняване правото на
защита на нарушителя. Той не може да стори това без лично да е възприел
фактите, настъпването на които удостоверява с подписа си.
В случая се установява ,че съставения срещу жалбоподателката АУАН е
оформен при наличие на отказ от нарушителя да се запознае с него и да го
подпише.Отказът е удостоверен от И.. Г. Г.-служител в РУ-С. ,който не е
присъствал при съставянето и предявяването на акта от актосъставителя
,както и на отказа нарушителят да го подпише.Затова и положеният от него
подпис не удостоверява по надлежен начин наличието на отказ на
нарушителя да се запознае и да подпише АУАН. При това положение не
може да се направи категоричен извод, че актосъставителят е изпълнил
задължението си по чл. 43, ал. 1 от ЗАНН за предоставяне на възможност на
привлеченото към административно-наказателна отговорност лице да се
запознае със съдържанието на съставения срещу него акт за установяване на
административно нарушение и да го подпише.Налице е съществено
4
нарушение на процесуалните правила при образуване на административно-
наказателното производство, което ограничава правото на защита на
нарушителя.
На следващо място при съставянето на акта и издаденото въз основа на
него наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила на чл. 42,т. 4 и т.5 и чл. 57, ал.1 т.5 и т. 6 от ЗАНН.
Съгласно посочените разпоредби на закона актът и наказателното
постановление трябва да съдържат описание на нарушението, което е
установено, както и обстоятелствата, при които е извършено,законните
разпоредби, които са нарушени.Пълното, ясно и точно описание на всички
елементи от състава на административното нарушение и обстоятелствата, при
които то е извършено и посочването на законовите разпоредби, които са
нарушени, дава възможност на лицето, сочено като нарушител, да разбере
какво нарушение се твърди, че е извършило и съответно за какво нарушение е
наказано, за да упражни правото си на защита и има своята значимост за
законосъобразността на акта и издаденото, въз основа на него наказателното
постановление.В случая в АУАН и НП липсва пълно описание на
фактическата обстановка на извършеното нарушение.Липсва описание на
използваната от нарушителката озвучителна система ,както и описание на
използвани други електронни устройства, нарушаващи обществения ред и
спокойствието на гражданите, както и описание на мястото –дали се касае за
обществени места или за частни имоти .В АУАН и НП е посочено единствено
населеното място –с.К.
Мотивиран от изложеното съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
По разноските.
Административнонаказаващият орган –Община С., чрез пълномощника
си юрисконсулт О. е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение .
По силата на разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните
производства по чл.63, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл.144
от АПК, по неуредените в АПК въпроси субсидиарно приложение намира
ГПК.Жалбоподателят е направил разноски в размер на 300 лева,
представляващи договорено и реално заплатено адвокатско възнаграждение,
видно от представения договор за правна защита и съдействие.Размерите на
5
адвокатските възнаграждения са уредени в Раздел IV от Наредба № 1 от
7.09.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.Съгласно чл.18, ал.1 от Наредба № 1 от 7.09.2004г., за
изготвяне на жалба срещу наказателно постановление без процесуално
представителство възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2
на базата на половината от размера на санкцията, съответно обезщетението,
но не по-малко от 50 лв. В чл.18, ал.2 от с.н. е предвидено, че за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни
постановления, в които административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността
на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. А според
чл.18, ал.3 - за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от
административнонаказателен характер извън случаите по ал.2
възнаграждението е 300 лв.В случая се касае за въззивно
административнонаказателно съдебно производство, което е образувано във
връзка с обжалване на наказателно постановление, с което е наложено
административно наказание глоба в размер 3000 лева. При това положение
разпоредбите на чл.18, ал.1 и ал.2 от Наредба № 1 от 7.09.2004г. не са
приложими, тъй като са относими единствено към производства, по които се
обжалват наказателни постановления с имуществени санкции. Изложеното
обосновава извода, че размерът на адвокатското възнаграждение в случая
следва да се определи съобразно разпоредбата на чл.18, ал.3 от Наредба № 1
от 7 .09.2004г., предвиждаща, че във всички останали случаи извън
изброените в предходните алинеи по административнонаказателни дела се
дължи минимално адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.В случая е
договорено възнаграждение в минимален размер 300 лева .С оглед на това и
предвид разпоредбата на чл.78,ал.5 от ГПК, която допуска намаляване на
адвокатското възнаграждение до минималния размер, предвиден в чл.36 от
Закона за адвокатурата, размерът на адвокатското възнаграждение, заплатен
от М. Е.. И.. не е прекомерно.Ето защо възражението на АНО за
прекомерност на същото се явява неоснователно.
С оглед на изложеното и при този изход на делото в полза на М. Е.. И..
следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждениена
в размер на 300 лева, като същите следва да се възложат в тежест на Община
С..
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № .. година на кмета на община С.
,с което на М. Е.. И.. от гр.С., за извършено нарушение на чл.2,ал.1 от
6
Наредба № 1 за обществения ред и опазване на обществените имоти на
територията на Община С. й е наложена на основание чл.57,ал.1,т.1 от същата
наредба глоба в размер на 500 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд- София област в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните .
Съдия при Районен съд – Самоков: _______________________
7