Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.София,
… май 2017 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски градски съд,
ТО, 6-6 състав, в публичното заседание на втори февруари две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛЕНА
РАДЕВА
при участието на съдебен секретар Кирилка
Илиева, след като изслуша докладваното от съдията Радева т.д.№6786 по описа за
2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
В исковата си молба ищецът М.Ф.К., ЕГН **********,
въвежда следните твърдения: че по реда на чл.125, ал.2 ТЗ е отправил
едностранно предизвестие до дружеството- ответник, „Т.“ ООД, ***, за преустановяване на договорната връзка с
него; че предизвестието е получено лично от управителя на дружеството на
07.05.2015 година; 3- месечният срок е изтекъл на 07.08.2015 година,
членствената връзка е преустановена и поради това имуществените отношения между
страните следва да бъдат уредени на основа на баланса на дружеството към
31.08.2015 година; имал е участие в капитала на ответника със 164 дяла, което
представлява 32, 80% от стойността на капитала на ответника; твърди, че през
септември 2015 година е провел няколко разговора с управителя на ответника и е
отправил искане да му бъде предоставен междинния баланс към края на август 2015
година, което е отказано от ответника; отправил две нотариални покани до
ответника, свързани с предоставяне на баланса и плащане на дружествения дял, но
и двете покани са връчени по реда на чл.47 ГПК; липсата на доброволно уреждане
на спора го легитимира да предяви осъдителна претенция в размер на 168 035,45лв,
, представляваща парична равностойност на дружествения му дял.Моли претенцията
да бъде уважена, ведно с лихвата, разноските, в какъвто смисъл съдът да
постанови решение.
Ответникът „Т.“ ООД, ЕИК********, със седалище и
адрес на управление ***, комуто съдебните книжа са връчени по реда на чл.50,
ал.2 във връзка с чл.50, ал.4 и чл.47 ГПК, не дава отговор.
Съдът, преценявайки събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:
По делото не спори относно това, че настоящият
ищец е имал качество на съдружник в ответното дружество, като членствената
връзка между страните по делото е преустановило своето действие, чрез
упражняване от страна на съдружника на потестативното му право, с едностранно
предизвестие, основаващо се на разпоредбата на чл.125, ал.2 ТЗ.
По делото е представено отправеното от настоящия
ищец предизвестие за напускане от 07.05.2015г., на което е удостоверено, че е
достигнало до дружеството – ответник на същата дата с вх.№ 01, който факт е
удостоверен от управителя на дружеството К.А.К..
Следователно, след изтичане на посочения в закона
срок от 3 месеца, членствената връзка е преустановила своето действие, което
преустановяване е станало факт на 07.08.2015г.
По делото са представени две нотариални покани,
отправени от ищеца, чрез нотариус М.И., обетивиращи извънсъдебна претенция на
напусналия съдружник, отправена до дружеството и връчена му при условията на
чл.47, ал.5 във връзка с чл.47, ал.1 ГПК, за заплащане на паричната
равностойност на притежавания от его дружествен дял.
По делото е представен ГФО на дружеството –
ответник за 2014г., който документ е ирелевантен за настоящия спор.
По делото е представено заключение от допусната
ССчЕ, прието от съда като годно доказателствено средства, неоспорено от
страните.
Заключението на вещото лице С.М., изготвено въз
основа на представените по делото
документи и след извършена проверка в счетоводството на ответника, конкретно-
счетоводен баланс към 31.08.2015г., оборотна ведомост с натрупване за периода
от 01.01 до 31.08.2015г. и счетоводен амортизационен план по активи за месец
септември 2015г., съдържа два варианта
за стойността на притежавания от ищеца дружествен дял – според балансова
стойност – към 31.08.2015г. с парична равностойност от 114 252,24лв и
според историческа цена на придобиване на ДМА – в размер на 168 035,45лв,
който е изчислен съобразно дяловото участие на ищеца в капитала на дружество,
представляващо 32,8%.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достига до следните изводи:
Предявеният иск намира правното си основание в
нормата на чл.125, ал.3 във връзка с чл.127 ТЗ.
Съобразно цитираната законова норма, която следва
да намери приложение, след изтичане на срока за предизвестие за напускане на
дружеството, в което участва, за съдружника възниква вземане, представляващо
паричната равностойност на притежавания от него дружествен дял от имуществото
на дружеството.Съобразно нормата на чл.127 ТЗ
размерът на дружествения дял от имуществото на дружеството, се определя съобразно дела
на съдружника в капитала, ако не
е уговорено друго
Изплащането на равностойността на
дружествения дял на съдружник не се извършва при превишаване на пасива/ без
собствения капитал, резервите и финансовия резултат/ над активите на
дружеството по баланса към края на месеца, през който е настъпило прекратяване
на участието на съдружника. Изплащане на равностойността на дружествения дял,
представлява отражение на припадащата се на съдружника част от капитала на
дружеството, към момента на прекратяване на членственото правоотношение,
съразмерно на дела му по чл.127 ТЗ се извършва тогава, когато сумата на активите превишава
онази част от пасива, която се включва при формиране на капитала към момента на
прекратяване на участието на съдружника. Следователно в случай, че сумата на
активите е по - ниска от сумата на пасива, не е налице и капитал от който да се
изплати дела на прекратилия участието си съдружник.
В настоящия случай вещото лице е направило
констатации, че не е налице превишаване на пасива над актива и е възможно да се
формира дружествен дял.
Съгласно
задължителната за съдилищата практика на ВКС, каквато представлява
постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 224/10.09.2010 г. на ТК, Второ т.о. по т.д. №
765/2008 г. с нормата на чл. 125, ал. 3 ТЗ законодателят императивно е
определил конкретния момент, към който следва да се изготви счетоводен баланс
на дружеството, служещ за база на уреждане на имуществените отношения на
съдружник при прекратяване на членството си в дружеството.Въз
основа на междинния счетоводен баланс към 31.08.2015г., изготвен от ответника и
представен на вещото лице, последното и изготвило двата варианта на своето
заключение.
Настоящият състав на съда намира, че следва да се
възприеме варианта, при който вещото лице, позовавайки се на извършените от
него констатации, определя паричната равностойност на дружествения дял, в
размер на сумата от 168 035,45лв, позовавайки се на историческата цена на
придобиване на активите.
Съобразно
практиката на ВКС при определяне на равностойността на дружествения дял на
съдружник, прекратил членството си в дружество с ограничена отговорност, в
междинния баланс активите и пасивите се отразяват по историческата им цена,
която е цена на придобиване, себестойност, справедлива цена или друга цена
според приложимите счетоводни стандарти - Решение № 64/09.06.09 г. по т.д. № 504/08
г. на ІІ т.о. и Решение № 87/06.06.2012 г. по т.д. № 468/11 г. на ІІ т.о. В
компонентите за формиране на равностойността на дела не се включват
записванията в пасива на баланса на собствения капитал и резервите, а
изчислението се извършва въз основа на т.нар. чист актив / без собствения
капитал, резерви и финансов резултат/ - Решение № 224/10.09.10 г. по т.д. №
765/08 г. на ІІ т.о. Законодателят императивно е определил конкретния момент,
към който следва да се изготви счетоводен баланс на дружеството, служещ за база
на уреждане на имуществените отношения на съдружника - също и Решение №
120/10.07.2012 г. по т.д. № 781/11 г. на ІІ т.о. на ВКС.
Вещото
лице, при изготвяне на своето заключение, е изчислило паричната равностойност
на притежавания от ищеца дружествен дял, по историческа цена на актива, в която
не са включени собствен капитал, резерви и финансов резултат.Ето защо, и с
оглед даденото от ВКС тълкуване на разпоредбата на закона – чл.127 ТЗ – съдът
намира, че заключението на вещото лице С.М. следва да бъде възприета във
варианта, в който дружествения дял на ищеца се съобразява и изчислява според
историческата цена на чистия актив – сумата от 168 035,45лв.
Предявявайки претенцията в тази размер и с оглед
изводът за наличието на предпоставки за формиране на дружествен дял, поради
превишаване на чистия акт над пасива, настоящият състав намира искът за
основателно предявен и доказан, поради което следва да бъде уважен.
По разноските.
Същите следва да бъдат разпределени съобразно
нормата на чл.78, ал.1 ГПК.Ищецът претендира разноски в размер на сумата от 13 089,42лв, включваща, по представения
списък по чл.80 ГПК, 6 721,42лв – заплатена държавна такса; 500лв –
заплатен депозит за вещо лице и 5 868лв- адвокатско възнаграждение, за
което са представени доказателства, че е платено по банков път.Представените
доказателства установяват реалността на извършените от ищеца разходи по делото.
При изложеното съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА, на основание чл.125, ал.3 във връзка с чл.127 ТЗ, „Т.“ ООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати
на М.Ф.К., ЕГН **********,***, сумата от
168 035,45лв/ сто шестдесет и осем хиляди тридесет и пет лева и 45ст./,
представляваща паричната равностойност на притежавания от ищеца дружествен дял
в ответното дружество, ведно със законната лихва от 28.10.2015г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „Т.“ ООД,
ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на М.Ф.К., ЕГН **********,***, сумата от
13 089,42лв, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред САС в
2-седмичен срок от връчването му на страните / на ответника по реда на чл.50,
ал.2 ГПК/.
СЪДИЯ: