Решение по дело №1062/2023 на Административен съд - Бургас

Производството по делото е по оспорване на индивидуални административни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл.215 от ЗУТ.

Жалбоподател е Български пощи ЕАД, [ЕИК], [населено място], със съдебен адрес [населено място], [улица]. В производството жалбоподателят участва чрез пълномощник – юрисконсулт Я. Д..

Ответник по жалбата е кмета на община Созопол. Ответникът взема участие в производството чрез пълномощник - адвокат Ю. Б..

Заинтересована страна е Х. Т. С АД [населено място], [улица]. Тази страна не взема участие в производството, редовно уведомена.

Предмет на оспорване е заповед № 8-Z-912/09.07.2015г., издадена от кмета на община Созопол, с която на основание чл.225а ал.1 от ЗУТ, вр. с чл.225 ал.2 т.1 и 2 от ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж – масивна сграда, поща, намираща се в имот с [идентификатор] по КККР на [населено място].

В жалбата се прави основно оплакване, че сградата е на жалбоподателя, но производството е било проведено без той да бъде конституиран като участник, с което е нарушено правото му да си защити собствеността. Иска се отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна. Сочат се доказателства.

Ответникът оспорва жалбата. Счита, че жалбоподателят Български пощи ЕАД не е легитимиран да оспорва административния акт, тъй като не е доказал собствеността си върху строежа, чието премахване е разпоредено. Прави довод, че при липсата на установена собственост в полза на дружеството следва да се приеме, че жалбоподателят няма правен интерес от оспорването на заповедта. Излагат се и доводи за законосъобразност на заповедта. Сочи се, че в производството пред компетентния орган не е имало никакви данни сградата да е на дружеството-жалбоподател и така органът не е имал обективни основания да призове за участие Български пощи ЕАД. Надлежно е била констатирана липсата на строителни книжа за изграждането на строежа. Иска се оставяне на жалбата без разглеждане, съответно отхвърляне на жалбата. Иска се присъждане на разноски. Сочат се доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК, от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 АПК, против индивидуален административен акт, поради което е процесуално допустима отчасти, по изложените по-долу съображения.

Относно срочността на жалбата е постановено задължително за настоящата инстанция определение № 719/23.01.2024г. по а.д. № 377/2024г. на ВАС, ІІ о. (приложено към настоящото).

Възражението за недопустимост на жалбата, поради липсата на правен интерес от оспорване, също е неоснователно. В тази връзка следва преди всичко да се има предвид, че производството пред административния орган, както и съдебното производство по оспорване на издадения административен акт, нямат за предмет установяване на собственост, нито решаване на спорове за вещни права. Интересът на лицата, участващи в производството или претендиращи да бъдат конституирани като участници, се установява от органа (съответно от съда) въз основа на документи, които от външна страна сочат лицето като носител на съответните вещни права.

В процесния случай жалбоподателят се легитимира като бивше държавно предприятие, преобразувано в търговско дружество по реда на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. Чрез заключението по назначената съдебносчетоводна експертиза и представени писмени документи се установи, че на това държавно предприятие е била предоставена и е реализирана възможност през 1980-те години да изгради процесната сграда за поща. Построената сграда е била въведена в експлоатация на 30.06.2.1989г. с инвентарен номер 71, с първоначална стойност 60 210лв. Сградата е заведена от жалбоподателя по счетоводна сметка 203 „сгради и конструкции“, група 001, категория 1 – масивни сгради, с 4% амортизационна квота и срок на изхабяване 25 години, съгласно счетоводната политика на дружеството. Към м.9 2022г. и м.10 2023г. отчетната стойност на актива е 2088.99лв., а остатъчната стойност е нулева, но актива не е отписан от баланса на дружеството. (Последната констатация на вещото лице е записана в допълнителното заключение и обяснена при изслушването му в с.з.) Вещото лице е констатирало, че счетоводството на дружеството е било редовно водено. При тези данни съдът приема, че са налице доказателства за осъществен състав на чл.17а от ЗППДОП – процесната сграда „поща“ е била предоставена за стопанисване и управление на жалбоподателя и при преобразуването му в търговско дружество, то е придобило собствеността върху строежа. Затова по настоящото дело съдът приема, че Български пощи ЕАД има интерес да обжалва заповедта за премахване на посочената сграда.

Процесната заповед е била оспорена пред съда от посочения в нея адресат Хелио-тур-с АД. С решение № 886/12.05.2016г. по а.д. № 1479/2015г. на Административен съд Бургас е оставена без разглеждане жалбата на Хелио-тур-с АД в частта относно оспорването на т.1 от заповед № 8-Z-912/09.07.2015г., издадена от кмета на община Созопол и производството е прекратено в тази му част. Със същото решение е отменена т.2 от заповед № 8-Z-912/09.07.2015г., издадена от кмета на община Созопол. В това производство Български пощи ЕАД не е било призовано за участие, но съгласно правилото на чл.177 ал.1 изр.2 от АПК отменителната част на решението има действие спрямо всички, т.е. Български пощи ЕАД няма право на жалба срещу т.2 от заповед № 8-Z-912/09.07.2015г. на ответника. В тази част жалбата следва да се остави без разглеждане, а производството да се прекрати. В останалата част жалбата е допустима и следва де се разгледа по същество.

За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им и събраните по делото доказателства. Във връзка с предмета на делото следва да се има предвид разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, съгласно която съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146. Преписката е представена в заверени копия, съгласно изискването на чл.152 ал.2 от АПК.

Административното производство е започнало с извършена проверка от служители на община Созопол в имот с [идентификатор] по КККР на [населено място]. За резултатите от проверката на място и по документи е изготвен констативен акт № 11/20.05.2015г. (л.63 от делото). Проверяващите са констатирали, че поземления имот е собственост на наследници на С. А. С., б.ж. на [населено място], възстановена по реда на ЗСПЗЗ. Посочена е констатация, че строежът, представляващ масивна сграда – поща, е със собственик Хелио-тур-с АД, представлявано от „Созопол Инвест“. посочена е и констатация, че Хелио-тур-с АД е извършител на строежа. Относно последните две констатации липсват изложени мотиви, посочени доказателства и не е ясно въз основа на какво са формирани тези изводи.

По-нататък в констативния акт е отбелязано, че не са открити строителни книжа и разрешение за строеж във връзка с изграждането на строежа. Сградата е описана като масивна, с площ 145 кв.м., с тухлени зидове и плосък стоманобетонен покрив, снабдена с ел.инсталация.

Въз основа на констативния акт е издадена процесната заповед № 8-Z-912/09.07.2015г., издадена от кмета на община Созопол с мотиви и констатации идентични с тези по акта. С т.1 от заповедта е разпоредено премахване на строежа като незаконен, а с т.2 от заповедта е разпоредено след влизане в сила на заповедта да се отправи до Хелио-тур-с АД покана за доброволно изпълнение.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Във връзка с компетентността на издателя на процесния административен акт, неоспорена от жалбоподателя, съдът взе предвид, че процесният обект е правилно определен като такъв от V-та категория съгласно чл.137 ал.1 т.5 от ЗУТ. Съгласно чл.225а ал.1 от ЗУТ компетентен орган да издава заповеди за премахване на незаконни строежи от посочената категория е кметът на съответната община или упълномощено от него длъжностно лице. В случая заповедта е издадена именно от кмета на община Созопол. С оглед тези обстоятелства съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл.225а ал.1 ЗУТ. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.1 от АПК.

Заповедта е изготвена в предвидената от закона писмена форма с реквизитите по чл.59 ал.2 от АПК. Същата формално съдържа фактически и правни основания за нейното издаване - конкретно е посочен обектът, който подлежи на премахване, основанията същият да бъде приет за незаконен. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.2 от АПК.

Заповедта е издадена при допуснати съществени процесуални нарушения и при неправилно приложение на материалния закон.

Преди всичко органът не е изпълнил задълженията си по чл.7, чл.35 и чл.36 от АПК – издал е заповедта без служебно да изясни всички факти от значение по случая. Възприетата от него констатация, че процесната сграда е поща е била достатъчна индиция за евентуалния собственик и е следвало служебно да се провери дали жалбоподателя се легитимира като такъв. Възприетите констатации, че Хелио-тур-с АД е собственик на сградата, както и че това дружество е извършило незаконния строеж са напълно необосновани и немотивирани. Така, като не е изяснил обстоятелствата по случая, органът на практика е лишил легитимиращото се като собственик на строежа лице да участва в производството, както и да представи доказателства относно начина и основанията за изграждане на постройката. Административният акт не е основан на действителните факти, имащи значение по случая, съгласно правилото на чл.7 ал.1 от АПК.

Освен неправилното установяване на собственика и извършителя на строежа, нарушаването на задълженията за служебно изясняване на случая се е изразило и в това, че липсват фактически и правни изводи относно наличието или липсата на предпоставките за търпимост на строежа. От тази гледна точка, макар и при констатирана липса на строителни книжа, правния извод за необходимост от премахване на строежа е необоснован и поради това – неправилен. Налице са основания за оспорване на заповедта по чл.146 т.3 и 4 от АПК.

Сумирайки изложеното съдът прие, че оспорената заповед, в разглежданата и част, се явява незаконосъобразна, и по повод подадената в срок жалба, на основание чл.172 ал.2 от АПК следва да се отмени.

По повод направените от страните искания за присъждане на разноски, съгласно правилата на чл.143 ал.1 и 3 от АПК такива следва да се присъдят на всяка една от тях в половин размер, предвид това, че в едната си част жалбата е основателна, а в другата – недопустима.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

Р Е Ш И :

О. Б. Р. жалбата на Български пощи ЕАД, [ЕИК], [населено място], със съдебен адрес [населено място], [улица], срещу заповед № 8-Z-912/09.07.2015г., издадена от кмета на община Созопол, в частта на заповедта по т.2, като П. П. в тази му част.

ОТМЕНЯ по жалба на Български пощи ЕАД заповед № 8-Z-912/09.07.2015г., издадена от кмета на община Созопол, в частта на заповедта по т.1 и т.3.

ОСЪЖДА община Созопол да заплати на Български пощи ЕАД 420 лева разноски по делото.

ОСЪЖДА Български пощи ЕАД да заплати на община Созопол 750 лева разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок от връчване на преписа.