Р Е Ш Е Н И Е
№……/……...11.2019г.,
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети октомври през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА
МАРКОВА
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
при
секретар Нели Катрикова,
като
разгледа докладваното от съдията
Хекимова
въззивно
търговско дело № 1337 по описа за 2019г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Образувано
е по въззивна жалба вх. №31110/30.04.2019г.
от Р.Т.С., ЕГН **********,*** срещу Решение №1426/08.04.2019г. по гр.д.
№9456/2018г. на ВРС, 34-ти състав, в частта, с която
е отхвърлен иска срещу „ЗК
Лев Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Черни връх“, № 51Д с правно основание чл. 432 КЗ иска за
разликата над 10000.00 лева до предявения размер от 25000.00 лева, претендирани като обезщетение за претърпени неимуществени
вреди – болки и страдания, вследствие навяхване и контузия на дясно коляно с
увреждане на медиалния мениск на ставата, контузия на гръден кош, дясна ръка и
десен глезен, както и емоционални нарушения, всички претърпени в резултат на
пътнотранспортно произшествие на 02.12.2016г., в гр.Варна, ***,
срещу хипермаркет „Алати", причинено от водача на лек автомобил марка
"***", с рег.№ ***, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на пътнотранспортното произшествие – 02.12.2016г., до окончателното
изплащане на сумата.
В жалбата се твърди, че решението е
неправилно относно определения от съда размер на дължимо обезщетение, което се
твърди, че е занижено и не отговаря на претърпените от ищеца неимуществени
вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес.
Отправената към съда
молба е за отмяна на решението и за уважаване на предявения иск изцяло, като се
присъдят и направените разноски.
В срока по чл. 263 ГПК, е
депозиран писмен отговор от третото лице – помагач А.Б., с който жалбата се
оспорва като неоснователна. Сочи се, че първоинстанционният съд е определил
адекватен размер на дължимото обезщетение, като е съобразил претърпените от
ищеца болки и страдания. Доказателствени искания не са направени.
Постъпила е и въззивна
жалба вх. №34954/16.05.2019г. от „ЗК Лев Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Черни връх“, № 51Д срещу Решение №1426/08.04.2019г.
по гр.д. №9456/2018г. на ВРС, 34-ти състав, в частта, с която е уважен предявения от Р.Т.С., ЕГН **********,*** срещу „ЗК Лев Инс”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Черни
връх“, № 51Д иск с правно основание чл. 432 КЗ над
размера от 1500 лева до присъдения размер 10000.00 лева, претендирани като
обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие
навяхване и контузия на дясно коляно с увреждане на медиалния мениск на
ставата, контузия на гръден кош, дясна ръка и десен глезен, както и емоционални
нарушения, всички претърпени в резултат на пътнотранспортно произшествие на
02.12.2016г., гр.Варна, ***, срещу хипермаркет „Алати", причинено от
водача на лек автомобил марка "***", с рег.№ ***, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на пътнотранспортното произшествие –
02.12.2016г., до окончателното изплащане на сумата.
В жалбата се твърди, че решението е
неправилно относно определения от съда размер на дължимо обезщетение, което се
твърди, че е в изключително завишен размер, несъразмерно висок с оглед
естеството на вредата и липсата на усложнения при възстановителния процес.
Твърди се, че след ПТП ищецът не е бил хоспитализиран, след оплаквания няколко
дни след произшествието са констатирани от специалист ортопед повърхностни
травми, а увреждането на медиалния мениск е диагностицирано две години по-късно,
поради което трудно би могло да се свърже с ПТП.
Отправената към съда
молба е за отмяна на решението и за отхвърляне на предявения иск за размера над
1500 лв., като се присъдят и направените разноски.
В срока по чл. 263 ГПК, е
депозиран писмен отговор от въззиваемата страна Р.Т.С., с който жалбата се
оспорва като неоснователна. Сочи се, че определеното от първоинстанционния съд
обезщетение не само не е завишено, а всъщност е занижено с оглед установените
болки и страдания. Доказателствени искания не са направени.
За да се произнесе по спора, Варненски
Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред първата инстанция
е образувано по предявен от Р. Т.С. иск с правно основание чл.432 от КЗ за
заплащане на сумата 25 000 лева /съобразно допуснатото в о.с.з. на 11.03.2019г.
изменение на иска/, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени
вреди – болки, страдания и психически стрес в резултат на пътнотранспортно
произшествие, ведно със законната лихва считано от датата на деликта –
02.12.2016г., до окончателното изплащане на сумата. В исковата молба ищецът Р. Т.С.
твърди, че на 02.12.2016г., около 19 часа, в гр.Варна, ***, срещу хипермаркет
„Алати", настъпило пътнотранспортно произшествие, причинено от А.К.Б.,
който като водач на лек автомобил "***", с рег.№ ***, поради движение
с несъобразена скорост, е блъснал спрелия на пешеходна пътека и изчакващ
преминаването на пресичащ пешеходец лек автомобил „******, управляван от К.Н.Т..
В резултат на удара лек автомобил *** се задвижил и ударил пресичащият по това
време ищец, който паднал на капака на автомобила, а след това на пътното
платно. За произшествието бил съставен констативен протокол с пострадало лице №
4064 от 05.12.2016г. Твърди се, че пътнотранспортното произшествие е настъпило
по вина на водача на лек автомобил „***“, срещу когото е съставен АУАН № 610178
от 02.12.2016г.
Твърди се в исковата молба, че от
удара ищецът изпаднал в шок, бил силно изплашен и стресиран. Тъй като бил в
безпомощно състояние, веднага бил прегледан от екип на ЦСМП - Варна и откаран в
Спешно отделение на МБАЛ "Св.Анна - Варна" АД, където му били
направени рентгенови снимки на гръден кош, на дясното коляно, назначени били
лабораторни изследвания. Констатирани били силни болки в областта на дясното
коляно, външна част, с ограничено извършване на активни и пасивни движения на
същото коляно. Поставена му била диагноза Контузио генус декстра, предписан му бил
покой, обезболяващи за болките и студени компреси. Установена била временна
нетрудоспособност, назначена била терапия и проследяване от ОПЛ и ортопед.
Поради засилване на болките в дясно
коляно на 05.12.2016г. бил прегледан от специалист ортопед. Установена била
палпаторна болезненост в областта на гръдния кош и долните крайници. Зад
коляното кракът му бил в синини и кръвонасядания, не можел да се движи.
Поставена му е диагноза: „Други съчетани повърхностни травми, обхващащи няколко
области от тялото". Назначена му е терапия с нестероидни
противовъзпалителни средства: нимезил саше, парацетамакс и репарил гел за
мазане, предписан му е покой. Лекуващият лекар му предписал 14 дни отпуск за провеждане
на домашно лечение в следствие на получената при пътнотранспортното
произшествие травма за периода от 05.12.2016г. до 18.12.2016г.
Твърди, че получената травма в дясната
колянна става била съпроводена с подуване, синини, оток и силни болки, особено
при натиск и движение. През първите дни поради получените травми предимно
лежал, тъй като стъпването му причинявало изключителни болки, вследствие на
получения оток. Травмата в гръдния кош отшумяла без усложнения за около 1-2
месеца, докато травмата в глезена и коляното получила усложнения и му причинила
сериозни болки за около 6-7 месеца. Твърди, че и понастоящем изпитва болка при
вървене пеш и с по-бърз ход, която не може да се търпи, поради което се
принуждавал да спира и да почива, за да продължи.
Наред с горните болки от травматичните
увреждания твърди да е преживял и психически промени и посттравматично стресово
разстройство, изразяващо се в повтарящо се преживяване на катастрофата чрез
постоянни натрапчиви мисли за произшествието, образи и сънища във връзка с
катастрофата, панически страх да пресича на пешеходна пътека, когато види същия
вид фарове, поради напомняне за преживения ужас, страх от осъзнатата преходност
на живота и реалната невъзможност да контролира събитията, които се случват,
повлияват и променят из основи живота му.
Излага, че автомобилът, с който е
причинено произшествието, е застрахован в „Застрахователна компания Лев
Инс" АД по застраховка „Гражданска отговорност" № 22116001422468,
валидна до 16.05.2017г. Твърди, че е изпълнил задължението по чл. 380, ал. 1 КЗ, като е предявил писмена застрахователна претенция за неимуществени вреди
пред застрахователя, по която в дружеството е образувана щета №
0301-1000-03-17-7164, но въпреки представените данни за банкова сметка ***платено
справедливо обезщетение.
В срока по чл. 131 ГПК, ответното
дружество „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, депозира отговор на исковата
молба, с който оспорва претенцията по основание и размер. Оспорва процесното
произшествие да се дължи на виновното и противоправно поведение на А.Б. като
водач на лек автомобил „***“, с peг. ****. В тази връзка твърди произшествието
да е настъпило и в резултат на поведението на ищеца, който е предприел пресичане
на пътното платно, когато това не е било безопасно, без да се съобрази с
конкретната пътна обстановка и интензивността на движението. В този смисъл
твърди ищецът да е нарушил задължението си преди да навлезе на пътното платно,
да се съобрази с разстоянието до приближаващото се пътно превозно средства и с
неговата скорост на движение. Оспорва уврежданията да са в причинно-следствена
връзка с пътнотранспортното произшествие от 02.12.2016г. Счита на следващо
място заявения размер на обезщетение за прекомерен и като такъв противоречащ с
принципа за справедливостта. Оспорва искането за присъждане на лихва, като
твърди, че след предявяване на претенцията пред застрахователя е извършена
проверка и обстойно изследване на представените документи, вследствие на което
е определено обезщетение на Р.С. в размер на 1 500 лв., за което той е
уведомен с писмо с изх. № 3051/20.03.2018г., но поради липсата на отговор от
негова страна ответникът счита, че не е изпаднал в забава. Моли съда да
отхвърли иска като неоснователен, ведно с присъждане на сторените по делото
разноски.
Третото лице-помагач на страната на
ответника А.К.Б., с отговор от 27.09.2018г. оспорва исковата претенция, като твърди,
че ищецът като пешеходец е създал предпоставки за настъпване на произшествието,
тъй като е нарушил разпоредбите на ЗДвП и в частност е предприел пресичане на
пътното платно, без да съобрази конкретната пътна обстановка и интензивността
на движението, скоростта на приближаващото се превозно средство. Оспорва всички
твърдяни вреди да са резултат от произшествието, както и че претендираното
обезщетение не е съобразено с принципа на справедливостта, установен с нормата
на чл. 52 ЗЗД. Моли за отхвърляне на иска.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивните жалби
са подадени в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирани страни,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими
и следва да бъдат разгледани по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата. В рамките на тази проверка настоящият състав намира предявения иск с
правно основание чл.226 КЗ за процесуално
допустим, поради което и дължи произнасяне по същество на спора.
С оглед на успешното провеждане на
прекия иск срещу застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ в тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване наличието на валидно сключен договор за
застраховка ”Гражданска отговорност” между увредилото го лице и ответника по
делото, настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от
страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат,
както и вида и размера на претърпените вреди. Вината се предполага до доказване
на противното /чл.45, ал.2 ЗЗД/ и това доказване е в тежест на ответника, а
ищецът следва да установи всички останали елементи от фактическия състав на
чл.45 ЗЗД.
От събраните по делото доказателства - констативен протокол за ПТП, АУАН и наказателно постановление настоящият състав приема, че по безспорен начин се установява факта на настъпило на 02.12.2016г. ПТП, причинено от водача на лек автомобил „***“ с ДК № ***, който поради движение с несъобразена скорост е ударил спрелия л.а. „******, който от удара се задвижил и ударил пресичащия като пешеходец Р. Т.С..
Констативният протокол, съставен от
органите на МВР в кръга на възложените им служебни задължения, доколкото
съставлява официален свидетелстващ документ, обвързва съда с материална
доказателствена сила както относно авторството на материализираното в
съдържанието му изявление на длъжностното лице - съставител, така и относно
съдържанието на удостоверителното изявление в частта, в която контролните
органи са отразили непосредствени впечатления. С оглед на установеното съдът
приема, че извършеното от деликвента действие е в нарушение на приложимите
разпоредби на ЗДвП и съответно е противоправно.
В тежест на ответника е да опровергае законово
установената презумпция в чл.45, ал.2 ЗЗД, но доказателства, от които да се
изведе категоричен извод за това, не са събрани в производството, въпреки
указаната на страната доказателствена тежест. Не са ангажирани доказателства и
в подкрепа на твърденията, въведени с отговора на исковата молба, за
съпричиняване поради нарушение на правилата на ЗДвП от страна на водача на
пострадалия автомобил. Напротив, установява
се от всички събрани писмени и гласни доказателства, че ПТП е настъпило на
пешеходна пътека, като при това първият автомобил е бил вече спрял, за да
пропусне пешеходеца. Не се установява пешеходецът да е извършил нарушение по
чл.113 и 114 от ЗДвП.
За ангажиране
отговорността на застрахователя по сключена задължителна застраховка
“гражданска отговорност” на водач на МПС за вреди, причинени на трето лице
извън автомобила, е необходимо ищецът да установи, че причинените му вреди,
чието обезщетяване претендира, са пряк резултат от противоправното поведение на
застрахованото лице. В случая причинната връзка се установява от констативния
протокол и заключенията на вещите лица.
При така събраните по делото и
обсъдени по-горе доказателства съдът намира, че в случая се установяват всички елементи
от фактическия състав на чл.45 ЗЗД по отношение на деликвента, ползващ се от клаузите на
застраховка ”гражданска отговорност”, а именно извършено виновно противоправно деяние, причинна връзка между деянието и
вредоносния резултат – телесни увреждания на ищеца в резултат от настъпилото на
02.12.2016г. пътнотранспортно произшествие. Налице е основанието на чл.45 ЗЗД,
за да се ангажира гражданската отговорност на деликвента за причинените от него
вреди на ищеца, съответно и функционално обусловената отговорност на
застрахователя по застраховка ”гражданска отговорност”. Не е спорно между
страните по делото наличието на валиден застрахователен договор по застраховка
„Гражданска отговорност” със собственика на лек автомобил л.а.*** към датата на
ПТП, което е основание за ангажиране отговорността на застрахователя.
Установява се и наличието на
пряка причинно-следствена връзка между поведението на този водач и настъпването
на произшествието, което е източник на вредите. Ако водачът на лекия автомобил
бе спрял, за да осигури полагащото се предимство на преминаващия на пешеходна
пътека, процесното ПТП не би настъпило.
При
установяване факта на извършване на деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца, която съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД се
предполага, на доказване подлежат причинените имуществени и неимуществени вреди
и техния размер.
Вследствие на произшествието пострадалото лице е получило увреждания, обуславящи временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, които са описани
в представената по делото медицинска документация и съответно установена от
заключението на вещото лице по назначената и приета по делото
съдебно-медицинска експертиза. От заключението по СМЕ се
установява, че в резултат на пътнотранспортното произшествие ищецът е
получил контузия на гръден кош, дясна ръка и десен глезен, отшумели за 25-30
дни, както и навяхване и контузия на дясно коляно с увреждане на медиалния
мениск на ставата. Контузиите са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, изразяващо се в затруднение движението на снагата за около две седмици,
движенията на десния долен крайник за около 20-25 дни.
Според заключението на вещото лице при травматични увреждания от този
вид в първите дни има силни болки, страдания и дискомфорт поради обширността на
травмите, които постепенно отшумяват до към 25-30 ден, контузиите на гръдния
кош, коляното, глезена и ръката отшумяват до към 25-30 ден, дясната колянна
става не е възстановена, уврежданията на менискуса се лекуват оперативно. От
допълнителните разяснения на вещото лице в съдебно заседание се установява, че
е налице увреждане на задния рог на мениска, което е възможно да е съществувало
и преди произшествието, което е допринесло за клиничната картина, но няма
медицински документи за такова предходно оплакване. От събраните гласни
доказателства – показанията на св. С.С. и Р.И., кредитирани от съда като
основани на непосредствени впечатления, се установява оздравителен период –
около месец и половина – два месеца, в началото много трудно ходел, изпитвал
силни болки, които продължавали и към момента в колената, след две седмици се
върнал на работа, за да не го уволнят, въпреки болките. От свидетелските
показания се установява, че ищецът и досега сънува кошмари, изпитва страх при
пресичане, усеща болки при по-продължително натоварване.
С оглед на
изложеното съдът намира, че са доказани всички предпоставки за възникване на
отговорността за обезщетяване на вреди от деликт, а именно че на посочената дата е настъпило ПТП,
причинено от противоправното поведение на застрахованото при ответника лице,
вследствие на което били причинени посочените увреждания. При определяне размера на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди съдът следва да обсъди събраните доказателства
и да го определи по справедливост, на основание чл. 52 от ЗЗД, като съобрази
обществения критерий за справедливост и действително претърпените от ищеца
неимуществени вреди. Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-медицинската
експертиза и свидетелските показания се установява, че получените от ищеца
травматични увреждания са представлявали контузии в няколко области, възстановяването
от които е продължило около месец с изключение на увреждането на колянната
става, която поради увреждане на мениска не може да се възстанови напълно без
оперативна намеса. От свидетелските показания се установяват по-тежки и
продължителни от обичайните здравословни последици, продължаващи частично и до
момента, предвид болките в коленете при физическо натоварване. Установява се
също и психическа травма, неотзвучала все още, изразяваща се в страх при сходни
с произшествието ситуации, кошмарни сънища.
Съдът, като
отчете вида и характера на настъпилите вреди, намира, че предявеният от Р.С.
иск е основателен за сумата от 10000 лв., които съдът приема за справедливи с
оглед обезщетяване на претърпените неимуществени вреди от ищеца. При определяне на този размер съдът отчита изпитаните от ищеца болки
по време на оздравяването, отчасти продължаващи и досега, както и установения
от свидетелските показания период, през който пострадалият е имал ограничения
на движенията. Но също така отчита и обстоятелството, че е налице нормално
протекъл оздравителен процес, както и предвид възрастта на пострадалото лице
добри компенсаторни механизми да се справи с последици от травмата. В случая са
налице изменения в колянната става, които съгласно заключението на вещото лице
по СМЕ са във връзка с увреждането, доколкото дори да е било налице отпреди
инцидента, ударът го е задълбочил. Същевременно при липсата на медицински данни
за наличие на такова увреждане или оплаквания преди инцидента, няма основание
възражението на ответника в този смисъл да се приеме за основателно. Въз основа
на изложеното съдът намира, че определеният по-горе размер в пълна и адекватна
степен отговора на потребностите на пострадалото лице от обезщетяване.
Поради съвпадане правните изводи на
настоящия въззивен състав с тези на първата инстанция решението следва да бъде
потвърдено изцяло.
Съобразно извода за неоснователност на
двете въззивни жалби, присъждане на разноски не се следва в полза на никоя от
страните.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1426/08.04.2019г.,
постановено по гр.дело №9456/2018г. на 34 състав на ВРС.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване, на основание чл.280, ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: