№ 537
гр. Варна, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивелина Владова
Членове:Антония Якимова
мл.с. Елица Н. Желязкова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от мл.с. Елица Н. Желязкова Въззивно
гражданско дело № 20253100500341 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 403/16.01.2025 г. по
регистратурата на Районен съд-Провадия, подадена от Община Ветрино чрез
кмета Д.Д., против Решение № 7/06.01.2025 г., постановено по гр.д. №
83/2024 г. по описа на ПРС, с което е прието за установено в отношенията
между ищците Г. П. П., Р. Г. К. и М. Г. П. и ответника Община Ветрино, ЕИК
*********, че ищците са собственици на следния недвижим имот: дворно
място, находящo се в село Ветрино, общ. Ветрино, обл. Варна,
представляващо парцел IV-общ, в квартал 3 по плана на село Ветрино,
одобрен със Заповед № 5859/05.09.1964 г., с площ 830 кв.м., при граници и
съседи: от две страни улица, УПИ *** и УПИ ***, при следните квоти: 4/6 ид.
части за Г. П. П., 1/6 ид. част за Р. Г. К. и 1/6 ид. част за М. Г. П. въз основа на
давностно владение и присъединено такова от общия им праводател М. Р. П.а
/поч. на ***./, на основание чл.124, ал.1 ГПК.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на постановеното от
първоинстанционния съд решение. Жалбоподателят счита, че събраните по
делото гласни доказателствени средства са неточни и противоречиви.
Изтъква, че от показанията на св. В.М. не може да се обоснове извод, че
ищците владеят процесния имот считано от 1990 г. Твърди, че показанията на
св. С. почиват на предположения, а не на безспорно установени факти.
Излага, че стопанисването на имота, вкл. плащането на данъци, ограждането
му, както и фактът, че трети лица знаят, че имотът е собственост на Г. П. и
семейството му, не представляват действия, които отричат собствеността на
Община Ветрино. Оспорва изводите на съда, че в съставения акт за общинска
собственост липсва посочено фактическо основание за придобиване на имота
1
от Община Ветрино. Излага, че имотът е придобит по реда на пар. 42 ПЗР
ЗИДЗОС, доколкото е бил бивша държавна собственост. Твърди, че от
представения по делото договор за отстъпено право на строеж върху държавна
земя № 91/09.07.1990 г., се установява, че имотът е бил държавен, като
впоследствие по силата на закона е станал общинска собственост.
Жалбоподателят счита, че ищците е следвало да демонстрират намерение за
своене на имота спрямо Община Ветрино, като намира, че плащането на
данъци и декларирането на имота като собствен не са действия, които
представляват демонстриране на намерение за своене. Твърди, че в
действителност ищците са установили фактическа власт върху имота считано
от 1990 г., но това е било на годно правно основание, а именно отстъпено
право на строеж, което им придава качеството на държатели на имота, а не на
владелци, като е следвало същите да демонстрират промяна в намерението си
от държане към своене. Моли за отмяна на решението и за присъждане на
разноски.
Становището на въззиваемите Г. П. П., Р. Г. К. и М. Г. П. е за
неоснователност на депозираната въззивна жалба. Считат обжалваното
решение за правилно и законосъобразно. Излагат, че от събраните гласни
доказателствени средства безспорно се установява, че имотът е станал
собственост на ищците. Намерението за своене твърдят, че е демонстрирано
още през 1998 г. с подаването на декларация по чл. 14 ЗМДТ от М. П.а, в която
е декларирала като собственици себе си и съпруга си Г. П. П.. Твърдят, че след
погасяване на правото на строеж в полза на Общината, за тях не е имало
задължение за заплащане на данъци, но те са продължили да заплащат
задълженията именно защото са се считали за собственици на имота. Считат,
че по делото не е установено, че имотът е бил държавен, респ. не са се
установили предпоставките по пар. 42 ПЗР ЗИДЗОС имотът да премине в
собственост на Общината. Молят обжалваното решение да бъде потвърдено.
Претендират разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят Oбщина Ветрино, чрез
процесуалния си представител, поддържа депозираната жалба и моли за
отмяна на решението. Претендира юрисконсултско възнаграждение за две
инстанции.
Въззиваемите не се явяват и не се представляват. С писмена молба,
депозирана от процесуалния им представител адв. Р. И., изразяват становище
за неоснователност на въззивната жалба и молят за потвърждаване на
първоинстанционното решение.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството пред Районен съд – Провадия е образувано по искова
молба на Г. П. П., Р. Г. К. и М. Г. П. срещу Община Ветрино, ЕИК *********, с
която са заявени субективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗС за признаване за установено в
отношенията между страните, че ищците са собственици на следния
недвижим имот: дворно място, находящo се в село Ветрино, общ. Ветрино,
обл. Варна, представляващо парцел IV-общ, в квартал 3 по плана на село
Ветрино, одобрен със заповед № 5859/05.09.1964 г., с площ 830 кв.м., при
граници и съседи: от две страни улица, УПИ *** и УПИ ***, при следните
квоти: 4/6 ид. части за Г. П. П., oт които 3/6 ид. части придобити по давностно
2
владение, осъществявано лично от него и 1/6 ид. част придобита по
наследство от неговата съпруга; 1/6 ид. част за Р. Г. К. и 1/6 ид. част за М. Г. П.,
придобити по наследство от тяхната майка М. П.а.
В исковата молба е изложено, че ищецът Г. П. П. заедно със своята
съпруга М. Р. П.а владеят процесния недвижим имот от 09.07.1990 г., когато
съпругата му е сключила договор за отстъпено право на строеж на държавна
земя с Общински народен съвет с. Ветрино със срок от пет години. На ***
съпругата му М. Р. П.а починала и се е наложило предеклариране на
недвижимия имот в данъчната служба. В исковата молба се сочи, че
декларацията по чл. 14 от ЗМДТ не била приета от общината, независимо, че
от 1990 г. до настоящия момент имотът е бил деклариран на Г. П. и съпругата
му, а данъците съответно - заплащани. От скица № 486/25.08.2023 г. ищците
узнали, че процесният имот е собственост на Община Ветрино съгласно
съставен АОС № 718/04.12.2008г. Изложено е, че от 1990 г. процесният имот е
владян от Г. П. и М. П.а, като още от тогава бил ограден с масивна ограда,
железни порти, заключени с катинар, без достъп до имота на трети лица,
облагороден, с дългогодишни плодни дръвчета и зеленчуци, отглеждани от
цялото семейство. Посочва се, че повече от 30 години имотът е ползван от
семейството необезпокоявано, спокойно и манифестирано спрямо трети лица.
Излага се, че давността за имоти частна държавна собственост е започнала да
тече от 01.06.1996 г. до 31.05.2006 г., от когато съгласно мораториума,
установено с § 1 от ДР на ЗС, спира давностния срок за определен период от
време, като след постановяване на Решение № 3 по к.д. № 16/2021 г. на КС на
Република България, този срок продължава след 08.03.2022 г. Ищецът Г. П. в
уточнителна молба от 30.04.2024 г., заявява, че процесният имот е владял
заедно със съпругата си от 1990 г., като осъществяваното от него владение
продължава до датата на исковата молба 25.01.2024 г., а владението,
осъществявано от съпругата му М. П.а до нейната кончина ***, през който
период съгласно горепосочените уточнения е изтекла повече от
дванадесетгодишна придобивна давност за тях. Поради изложеното Г. П.
твърди, че се легитимира като собственик на ½ ид. част от имота, владян
съвместно със съпругата му, което състояние се породило по време на техния
брак. След смъртта на М. П.а по силата на наследяването, се посочва, че
правото на собственост, придобито от нея по реда на придобивната давност,
се прехвърля спрямо нейните наследници – ищците в настоящото
производство и това обуславя претенциите им в размер по 1/6 ид. част за всеки
един от тях. В уточнителна молба ищците Р. К. и М. П. излагат, че
придобивното основание на претендираните от тях по 1/6 ид. части от имота е
наследственото правоприемство на придобитото от тяхната майка право на
собственост върху ½ ид. част от имота по давностно владение, осъществявано
от нея в периода от 09.07.1990 – *** Поради изложеното, се моли за уважаване
на иска и присъждане на разноски.
Становището на ответника Община Ветрино е за допустимост, но
неоснователност на исковата претенция. Посочва, че със Заповед №
84/12.04.1990 г. Общински Народен съвет с. Ветрино на основание чл. 15 от
Закона за собствеността и чл. 103 от Наредбата за държавни имоти е отстъпил
право на строеж върху държавна земя на М. Р. П.а, а именно върху процесното
дворно място. На 09.07.1990 г. бил сключен договор № 91 за отстъпено право
3
на строеж в полза на М. П.а. Посочва се, че съгласно чл. 67 ЗС при
неупражняване правото на строеж в петгодишния срок от страна на
суперфициаря, то се погасява по давност. Изразява становище, че собственост
върху сграда, построена въз основа на учреденото право на строеж, може да
възникне само, ако тя е възникнала като годен обект на вещни права според
изискванията на съответните строителни норми, като реферира към чл. 164 от
Закона за благоустройството от 1941 г. и § 5, т. 46 от ДР на ЗУТ. За
неоснователно счита твърдението на ищеца Г. П., че владее недвижимия имот
от 1990 г. Посочва, че спрямо имота е издаден акт за общинска собственост №
718/04.12.2008 г. С изтичане на петгодишния срок по договора за отстъпено
право на строеж върху държавна земя, се счита, че ищците са владели без
правно основание имота, представляващ общинска собственост. Ответникът
посочва, че съгласно чл. 180 ЗУТ правото на строеж се учредява в
съответствие с влязъл в сила ПУП или виза за проектиране, издадена от
главния архитект на общината, каквито липсвали. Поради това се счита, че
договорът за учредяване правото на строеж е нищожен поради невъзможен
предмет. Посочва, че ползването на имота от страна на ищците при учредено
право на строеж следва да представлява осъществяване на специфично
въздействие върху имота, а именно – извършване на различни видове
строително монтажни работи, насочени към изграждането на проектираната в
имота постройка и реализиране правото на строеж. В подкрепа на това
намира, че е и разпоредбата на чл. 64 от ЗС, с която е уредена възможността
на собственика на постройката да ползва земята само дотолкова, доколкото
това е необходимо за използването й според нейното предназначение. Излага,
че суперфициарят притежава правото на въздействие върху прилежащия терен
по силата на правомощието ползване, включено в съдържанието на неговото
право на строеж и законът не е предвидил допълнително правомощие, на
което ишците основават своите претенции. Неоснователно счита и
твърдението, че Р. Коева и М. П. са собственици на основание наследствено
правоприемство от общия им наследодател, тъй като с изтичане на
петгодишния срок, след като правото на строеж не е било упражнено, то се е
погасило в полза на собственика на земята и съответно не е съществувало към
момента на наследяване и не би могло да бъде наследено. Поради изложеното,
моли съдът да остави без уважение исковата претенция като необоснована,
недоказана и неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид становищата и доводите на страните, прие за установено
следното от фактическа страна:
Видно от Заповед № 84/12.04.1990 г. на ИК на ОНС Ветрино –
Варненски окръг на осн. чл. 15 Закона за собствеността и чл. 103 от Наредбата
за държавните имоти е отстъпено право на строеж върху държавна земя в
полза на М. Р. П.а, представляваща парцел № IV, кв. 3, находящ се в с.
Ветрино, целият с площ 830 кв.м. срещу заплащане на сумата от 2400 лева.
По делото е представен и Договор за отстъпено право строеж от
09.07.1990 г., сключен между М. Р. П.а и ОНС Ветрино, по силата на
издадената Заповед № 84/12.04.1990 г., съгласно който М. Р. П.а се е
задължила да извърши строеж по одобрен архитектурен проект върху
държавна земя, представляваща парцел № IV, кв. 3, находящ се в с. Ветрино,
4
целият с площ 830 кв.м. в срок от пет години, считано от датата на договора.
Съгласно заверка-удостоверение № УД-281/27.09.2023г. от общинска
администрация Ветрино, отдел „МДТ и НП“ процесният имот е деклариран и
записан на името на М. Р. П.а, ЕГН **********.
Видно от удостоверение № 55/21.09.2023г., издадено от отдел
„Управление на общинската собственост“ при Община Ветрино за посочения
имот има съставен Акт за общинска собственост № 718/04.12.2008 г. По
делото е представен въпросният АОС № 718/04.12.2008г., от който се
установява, че процесният имот – дворно място с площ от 830 кв. м.,
съставляващо парцел IV в кв. 3 по плана на село Ветрино, одобрен със Заповед
№ 5859/05.09.1964 г. е актуван от Община Ветрино на осн. чл. 2, ал. 1, т. 1
ЗОС, вр. пар. 42 ПЗР на ЗИДЗОС. В АОС е описано, че парцелът по
действащия план от 1694 г. е отреден за жилищно строителство и върху него е
отстъпено право на строеж в полза на М. П.а съгласно договор №
91/09.07.1990 г.
Съгласно издадената скица № 486/25.08.2023г. за имот УПИ IV в кв. 3 по
плана на село Ветрино, обл. Варна, одобрен със заповед № 5859/05.09.1964 г.,
имотът се води като собственост на Община Ветрино съгласно издаден Акт за
общинска собственост № 718/04.12.2008г.
По делото е представена покана по чл. 103 от ДОПК от 12.07.2023г.,
издадена от Община Ветрино и адресирана до Р. К., по повод декларация по
чл. 14 от ЗМДТ от Р. К. с вх. № **********/11.07.2023 г. В поканата Община
Ветрино е посочила, че за процесния имот на 29.05.1998 г. М. Р. П.а е подала
декларация по чл. 14 от ЗМДТ за данъчно облагане на придобитото чрез
покупко-продажба дворно място с площ 830 кв.м., находящо се в с. Ветрино по
силата на договор № 91/09.07.1980 г. Направени са няколко констатации, а
именно: че договорът за отстъпено право на строеж от 1990 г. не е документ за
собственост, че след подаване на първоначалната декларация от М. Р. П.а не са
подавани други декларации за имота, удостоверяващи промяна в
обстоятелствата; че не са представени строителни книжа за реализиране на
строежа, поради което е дадена възможност на деклараторите да дадат
разяснения и допълнителни документи, легитимиращи ги като собственици.
От удостоверение за наследници от 13.04.2023 г. е видно, че наследници
на М. Р. П.а /поч. на ***./ са съпругът й Г. П. П., ЕГН ********** и децата им
Р. Г. К., ЕГН ********** и М. Г. П., ЕГН **********.
Съгласно удостоверение за сключен граждански брак между Марийка Р.
П.а и Г. П. П. същите са сключили брак на 16.10.1976 г.
По делото са представени съобщения от Община Ветрино, адресирани
до Г. П. и Марийка П.а, за дължими данъчни задължения относно процесния
имот за 2024 г.
В отговор на заявление, подадено от процесуалния представител на
ищцовата страна по повод съдебно удостоверение № 588/15.02.2024 г. за
предоставяне на информация относно декларирана собственост и заплащане
на данъчни задължения по процесния имот е изготвено писмо от Община
Ветрино. Видно от него е, че на 29.05.1998 г. М. Р. П.а е подала декларация по
чл. 14 от ЗМДТ за данъчно облагане на придобито чрез Договор №
91/09.07.1980 г. – дворно място с площ от 830 кв.м., находящо се в с. Ветрино,
5
обл. Варна, като съсобственик посочено било лицето Г. П. П., което
обусловило образуването на данъчна партида № **********002. Посочено е,
че на 11.07.2023 г. е подадена декларация по чл. 14 ЗМДТ от името на Р. Г. К.
за деклариране на имота на името на наследниците на М. Р. П.а, придружена
от договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя №
91/09.07.1990 г., дала повод за достигане на заключенията, че към
декларацията не е представен документ за собственост, нито реализиране на
отстъпеното право на строеж, както и че от подаване на първоначалната
декларация до този момент не са подавани коригиращи такива по повод
настъпили в собствеността или в имота промени. Излага се, че с цел
разясняване на казуса е изпратена покана по чл. 103 от ДОПК до
деклараторите за предоставяне на документи за собственост или за
осъществяване на отстъпеното право на строеж, в отговор на която е подадено
възражение с вх. № 94АХ-1591-1/05.09.2023 г., с което се настоява за
обработване на подадената декларация. Възражението е получило мълчалив
отказ.
По данъчната партида са установени плащания на името на М. Р. П.а и Г.
П. П., които са определени като регулярни и погасяващи задълженията до
31.12.2024 г. вкл. Други данъчни партиди за имота с тези данни не са
установени.
По делото са събрани гласни доказателствени средства посредством
разпита на двама свидетели, допуснати на ищцовата страна.
От показанията на св. Н. С. се установява, че същата познава ищеца Г. П.
и съпругата му М. П.а от 40 години, тъй като са съседи в село Ветрино, като
единствено улица ги разделя. Излага, че от 1990 г. Г. и М. имат процесното
място, като знае, че са го закупили от Общината. Сочи, че мястото е оградено
с ограда, изградена от бетонни блокчета, като има и врата. Мястото е
обработвано от Г. и жена му, като в него са сеели домати, краставици, череши,
праскови и ябълки. Според св. С. дворното място е празно, като в него няма
изградена постройка. Към настоящия момент излага, че в мястото идват
децата на Г. около 3-4 пъти в месеца, за да го обработват. Споделя, че дворът
няма декар.
От показанията на св. В.М. се установява, че познава ищеца Г. и
семейството му от 15 години, когато си е закупил място в село Ветрино.
Споделя, че е съсед на Г., като само една ограда ги дели. Излага, че когато си е
купил имот в селото, Г. и семейството му вече са имали процесния парцел.
Знае, че имат имота от 1990 г., като от тях е чувал, че са го закупили от
Общината. Сочи, че имотът е ограден със стабилна ограда, има и портичка.
Мястото на Г. било около 800 кв.м. Свидетелят твърди, че преди да почине
съпругата на Г. – М. са идвали в имота предимно събота и неделя, а сега в
имота ходят децата им по два пъти в седмицата. Сочи, че в имота има много
дръвчета – череши, сливи, праскови, царевица и зеленчуци. Излага, че между
неговия имот и имота на Г. има мрежа, а останала част е оградена с бетонни
блокчета. Достъпът до имота на ищците бил ограничен, като имало голяма
порта, заключена с катинар.
При така установените факти, настоящият състав намира следното
от правна страна:
6
Предявени са субективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно осн. чл. 124 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗС за
приемане за установено в отношенията между страните, че ищците са
собственици на следния недвижим имот: дворно място, находящo се в село
Ветрино, общ. Ветрино, обл. Варна, представляващо парцел IV-общ, в квартал
3 по плана на село Ветрино, одобрен със заповед № 5859/05.09.1964 г., с площ
830 кв.м., при граници и съседи: от две страни улица, УПИ *** и УПИ ***,
при следните квоти: 4/6 ид. части за Г. П. П., oт които 3/6 ид. части придобити
по давностно владение, осъществявано лично от него в периода от 09.07.1990
г. до датата на исковата молба - 25.01.2024 г. и 1/6 ид. част придобита по
наследство от неговата съпруга М. П.а; 1/6 ид. част за Р. Г. К. и 1/6 ид. част за
М. Г. П., придобити по наследство от тяхната майка М. П.а.
По така предявените искове ищците следва да установят при условията
на пълно и главно доказване основанието, на което твърдят да са придобили
процесния имот. Ищецът Г. П. по отношение на претендираните от него 3/6
ид. части от имота на основание давностно владение следва да установи, че е
упражнявал фактическа власт върху процесния имот явно, необезпокоявано,
непрекъснато и несъмнено в посочения в исковата молба период с намерение
за своене, като по отношение на останалата 1/6 ид. част от имота, която
твърди, че е придобил по силата на наследствено правоприемство от своята
съпруга да установи, че съответна идеална част е бил придобита от съпругата
му приживе на основание твърдяното в исковата молба - давностно владение,
осъществявано от нея в периода от 09.07.1990 г. до нейната смърт – ***, както
и факта на настъпило наследствено правоприемство. По аналогичен начин
ищците Р. К. и М. П. следва да установят основанието, на което твърдят да са
станали собственици на процесните идеални части от имота, а именно че са
наследили съответните идеални части от своята майка, която от своя страна е
придобила право на собственост върху 1/2 идеална част от имота по силата на
давностно владение, осъществено в периода от 09.07.1990 г. до нейната смърт
– ***
Видно от представения по делото договор за отстъпено право на строеж
от 09.07.1990 г., сключен между М. П.а и ОНС-Ветрино и представената
Заповед от 12.04.1990 г. на ИК на ОНС с. Ветрино, се установява, че имотът, за
който е учредено право на строеж в полза на М. П.а е бил държавна
собственост, отстъпен на основание действащия тогава чл. 15 от Закона за
собствеността, който е предвиждал, че правото на строеж върху държавна
земя се отстъпва на юридически лица и граждани по реда на чл. 13 ЗС, а
именно със заповед на председателя на изпълнителния комитет на общинския
народен съвет по местонахождението на държавния имот.
Не е спорно по делото, че именно от момента, в който е сключен
договорът за отстъпено право на строеж между съпругата на ищеца Г. П. – М.
П.а и ОНС Ветрино – 09.07.1990 г., Г. и М. са установили фактическа власт
върху имота. Спорно по делото е дали са налице основанията за придобиване
на имота по давност от Г. П. и съпругата му, доколкото жалбоподателят счита,
че давност в тяхна полза не е изтекла предвид че са установили фактическа
власт върху имота на годно правно основание, а именно отстъпено право на
строеж.
Настоящият състав намира, че Г. П. и съпругата му са установили
7
фактическа власт върху имота на 09.07.1990 г. на основание сключения
договор за отстъпено право на строеж върху парцела, представляващ
държавна земя, тоест на годно правно основание, което им е придало качество
на държатели на имота, но не и на владелци. В случай че същите са
осъществявали фактическа власт върху имота с намерение за своене е
следвало да демонстрират намерението си за своене спрямо собственика на
земята, като по този начин обърнат държането във владение. От представения
договор за учредено право на строеж от 09.07.1990 г. се установява, че
страните изрично са уговорили, че правото на строеж следва да бъде
реализирано в срок от 5 години - до 09.07.1995 г. По делото няма спор, че Г. и
съпругата му не са реализирали правото на строеж, като и към настоящия
момент в дворното място няма изградени постройки. С отговора на исковата
молба Общината, като правоприемник на правата на държавата, изрично се
позовава на изтеклия давностен срок в полза на собственика на земята, поради
което и към 09.07.1995 г. следва да се приеме, че правото на строеж се е
погасило с оглед и разпоредбата на чл. 67 ЗС. От изложеното следва, че след
този период Г. и М. са осъществявали фактическа власт върху имота без
правно основание, тоест имали са качество на недобросъвестни владелци,
респ. по отношение намерението им за своене на имота приложение намира
презумпцията на чл. 69 ЗС.
От показанията на разпитания по делото свидетел Н. С., които съдът
кредитира като обективни и ясни, доколкото свидетелят има непосредствени
впечатления за имота предвид, че е съсед на парцела, се установява, че Г. и
съпругата му са установили фактическа власт в имота още от 1990 г., имотът
бил ограден с бетонна ограда, заключен с врата, като в него те сеели домати,
краставици, череши, праскови и ябълки. Съдът намира, че с тези действия Г. и
М. макар да са се намирали в имота на годно правно основание, са
демонстрирали явно намерението си за своене на имота, доколкото са го
обработвали, заключили са вратата с катинар, изградили са солидна ограда от
бетонни блокчета и достъпът до имота е бил ограничен. Следва да бъде
отбелязано, че подадената декларация по чл. 14 ЗМДТ през 1998 г., в която М.
П. е декларирала себе си и съпруга си Г. като съсобственици на целия имот
също доказва, че те са се считали за собственици на имота, отделно от факта,
че в периода след погасяване правото на строеж в тяхна полза е действала и
презумпцията по чл. 69 ЗС.
От показанията на св. В.М., които макар и да са информативни за по-
късен период, доколкото същият е закупил имот в селото, съседен на
процесния, едва през 2009 г., се установява, че това фактическото положение
на имота, описано и от свидетел С. още от 1990 г., се запазва и към по-късен
момент. Мястото е оградено с бетонна ограда, достъпът до него се
осъществява посредством врата, заключена с катинар, като св. М. също
твърди, че дворът е бил обработван от Г. и съпругата му, които са посещавали
ежеседмично имота до нейната смърт, а след това на мястото ходят Г. и децата
му.
Поради изложеното настоящият състав намира, че по делото се
установява, че ищецът Г. и съпругата му са осъществявали фактическа власт
върху имота с намерение за своене на същия още от 1990 г., доколкото още
към този момент имотът е бил ограден с бетонна ограда, заключен с катинар,
8
достъпът до него е бил изцяло ограничен, като освен това дворът е бил
обработван, които действия явно демонстрират намерението за своене и
надхвърлят по обем съдържанието на учреденото право на строеж.
Настоящият състав намира, че това състояние е продължило за Г. до датата на
исковата молба 25.01.2024 г., а за съпругата му М. П.а до нейната кончина -
*** Въпреки изложеното и предвид факта, че имотът е бил частна държавна
собственост в периода от 09.07.1990 г. до 31.05.1996 г. в полза на Г. и
съпругата му М. П.а не е могла да тече давност, доколкото действалата през
този период разпоредба на чл. 86 ЗС в редакцията й от ДВ бр. 31/17.04.1990 г.
не е допускала придобиване по давност на имоти държавна и общинска
собственост.
С ДВ. бр. 33 от 1996 г. /в сила от 01.06.1996 г./ е въведено разграничение
в чл. 6 ЗС на държавната и общинската собственост на публична и частна,
като със същия брой е допуснато изменение и на чл. 86 ЗС, като е предвидено,
че отпада забраната за придобиване по давност на вещи частна държавна и
общинска собственост. Едва от този момента е било възможно да се давности
процесният имот, представляващ частна държавна собственост.
С влизане в сила на пар. 42 ПЗР на ЗИДЗОС /ДВ. бр. 96 от 05.11.1999 г./
имотът е преминал по силата на закона в собственост на Община Ветрино,
доколкото същият е бил частна държавна собственост, предвиден за жилищни
нужди. Следва да бъде отбелязано, че издаденият акт за общинска
собственост от 04.12.2008 г., с който е установено, че процесният имот е
преминал в собственост на Община Ветрино на осн. пар. 42 от ПЗР на
ЗИДЗОС има единствено констативно действие, като имотът е станал
собственост на Общината по силата на закона още през 1999 г.
С пар. 1, ал. 1 от ЗДЗС, обн., ДВ, бр. 46 от 6.06.2006 г., в сила от 1 юни
2006 г. е въведен мораториум за придобиване по давност на държавни и
общински имоти, който мораториумът е отменен с Решение № 3/24.02.2022 г.
по конституционно дело № 16/2021 г. на Конституционния съд на РБ, влязло в
сила на 08.03.2022 г. В мотивите на решението е прието, че с обявяването на
разпоредбата на § 1, ал. 1 ЗДЗС за противоконституционна не се засяга
нейният досегашен ефект, като съгласно чл. 151, ал. 2, изр. 3 от Конституцията
последиците от преустановяване на мораториума ще настъпят от момента на
влизане на решението в сила, а именно от 08.03.2022 г. С цитираното решение
е обявена и за противоконституционна разпоредбата на параграф 2 от
заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за
собствеността (обн., ДВ, бр. 7 от 2018 г., в сила от 31.12.2017 г.), с който е
предвидено ретроактивно действие на спирането на давността считано от 31
декември 2017 г. до 19.01.2018 г.
От изложеното по-горе следва, че давност в полза на Г. и М. П.а по
отношение на процесния имот е текла считано от 01.06.1996 г., когато е
отпаднала забраната за придобиване по давност на имоти частна държавна и
общинска собственост до 31.05.2006 г., като от 01.06.2006 г. е действал
въведения с § 1, ал. 1 ЗДЗС мораториум за придобиване по давност на
държавни и общински имоти. Давност в полза на ищеца Г. и съпругата му М.
П.а е текла и в периода от 31 декември 2017 г. до 19.01.2018 г., поради
отпадане на ретроактивното действие на параграф 2 от ЗР на ЗИЗС, който е
предвиждал, че в този период давност също не тече. С влизане в сила на
9
решението на КС на 08.03.2022 г. давност в полза на ищеца и съпругата му
също е продължила да тече.
Поради изложеното следва да се приеме, че още към 01.01.2018 г. Г. и М.
П.и са придобили имота по давност, доколкото към момента на приемане на
мораториума не им е достигал един ден.
При така изложеното основателна се явява претенцията на ищеца Г. П. за
приемане за установено в отношенията му с Община Ветрино, че същият е
придобил ½ ид. част от имота на основание давностно владение,
осъществявано лично от него в периода от 01.06.1996 г. до датата на исковата
молба – 25.01.2024 г. Установи се, че М. П.а е придобила останалата ½ ид. част
от имота по давностно владение, осъществявано от нея в период от 01.06.1996
г. до датата на нейната кончина – *** След смъртта си М. П.а е оставила за
свои наследници преживял съпруг – ищецът Г. П. и деца Р. Г. К. и М. Г. П.,
като всеки от тях е придобил по силата на наследяването по 1/3 от
придобитото от нея право на собственост върху имота или по 1/6 идеална част.
Поради изложеното искът на Г. П. за приемане за установено, че е
собственик на 4/6 идеални части от имота /3/6 ид. части на основание
придобивана давност и 1/6 ид. части на основание наследствено
правоприемство от своята съпруга М. П.а/ се явява основателен, като
решението в тази част следва да бъде потвърдено.
По отношение на ищците Р. Г. К. и М. Г. П. съдът намира следното:
С уточняваща молба от 28.03.2024 г. ищците Р. Г. К. и М. Г. П. след
изрично дадени указания с разпореждане № 1005/07.03.2024 г. на
първоинстанционния съд, уточняват, че правното основание, на което всеки от
тях претендира да е собственик на по 1/6 идеална част от процесния имот е
наследствено правоприемство на придобитото приживе от майка им право на
собственост върху имота на основание осъщественото от нея давностно
владение.
В молба от 30.04.2024 г. ищците изрично са посочили, че давността в
полза на техния наследодател М. П.а е изтекла към датата на нейната смърт, а
именно ***, като претендират да собственици на по 1/6 ид. част на вече
придобитото от нея право на собственост по отношение на ½ идеална част от
имота. Придобивното основание, на което се позовават Р. Г. К. и М. Г. П., а
именно наследствено правоприемство на притежаваната ½ идеална част от
имота от тяхната майка, е заявено изрично и от процесуалния им представител
адв. И. в съдебно заседание пред първата инстанция от 04.12.2024 г. Въпреки
така направените уточнения, с решението първоинстанционният съд е
разгледал различно от заявеното от ищците правно основание на техните
искове.
В мотивите си районният съд е приел, че ищците Р. Г. К. и М. Г. П. са
присъединили към своето владение владението на техния праводател М. П.а,
като също е обсъдено, че са придобили съответните идеални части по силата
на придобивна давност, осъществявана в периода от 09.07.1990 г. до датата на
предявяване на исковата молба /л. 8 от решението на ПРС/. Прието е, че
ищците Р. Г. К. и М. Г. П. са придобили по 1/6 идеална част от имота „чрез
лично и присъединено от праводателя им давностно владение“, като в
10
диспозитива на решението аналогично е посочено основание „давностно
владение и присъединено такова от общия им праводател М. П.а /починала на
***“.
Настоящият състав намира, че ищците Р. Г. К. и М. Г. П. не са се
позовавали на осъществявано от тяхна страна лично давностно владение, нито
са заявявали, че присъединяват към своето владение осъществяваното от
техния праводател такова, като фактическо състояние. В действителност
владението като фактическо състояние може да се наследява, но в случая
ищците са заявили, че към момента на смъртта на тяхната майка - ***
упражняваното от нея давностно владение се е трансформирало в право на
собственост, което именно са наследили при съответните квоти с оглед
наследствените им дялове.
По изложените съображения, решението в частта по предявените искове
от Р. Г. К. и М. Г. П. следва да се обезсили, като произнесено по непредявен
иск на осн. чл. 270, ал. 3 ГПК, а делото се върне на ПРС за разглеждане на
действително заявените претенции на соченото от ищците основание.
По разноските:
С оглед изхода на спора разноски се следват и на двете страни. Пред
настоящата инстанция жалбоподателят Община Ветрино е поискала
присъждане единствено на юрисконсултско възнаграждение. На осн. чл. 78,
ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП съдът определя
юрисконсулствко възнаграждение в размер на 360 лева, но доколкото
въззивната жалба е частично уважена, с оглед обезсилване на решението по
предявените от Р. Г. К. и М. Г. П. искове, на Община Ветрино следва да се
определи юрисконсулстско възнаграждение в размер на 240 лева.
Въззиваемите са претендирали пред настоящата инстанция разноски за
адвокатско възнаграждение в общ размер на 1600 лева, заплатени по договор
за правна помощ. С оглед изхода на спора и доколкото решението е
потвърдено в частта по предявения от Г. П. иск, то разноски се следват
единствено на него в размер на 533.33 лева за заплатеното адвокатско
възнаграждение.
С оглед изхода на спора, решението в частта за разноските следва да
бъде отменено изцяло.
Пред първата инстанция ищците са претендирали заплащане на
адвокатско възнаграждение в размер на общо 2400 лева по трите иска, както и
50 лева заплатена държавна такса. Доколкото е уважен единствено искът на Г.
П. на същия се следват разноски в размер на 800 лева, както и 50 лева
заплатена държавна такса по предявения от него иск.
Ответната Община Ветрино не е претендирала разноски в
първоинстнационното производство, поради което и такива не се следват.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 7/06.01.2025 г., постановено по гр.д. №
83/2024 г. по описа на Районен съд - Провадия, В ЧАСТТА, с която е прието
11
за установено в отношенията между ищеца Г. П. П., ЕГН **********, и
ответника Община Ветрино, ЕИК *********, че ищеца Г. П. П. е собственик
на 4/6 идеални части от следния недвижим имот: дворно място, находящo се в
село Ветрино, общ. Ветрино, обл. Варна, представляващо парцел IV-общ, в
квартал 3 по плана на село Ветрино, одобрен със заповед № 5859/05.09.1964 г.,
с площ 830 кв.м., при граници и съседи: от две страни улица, УПИ *** и УПИ
***, от които 3/6 идеални части, придобити по давностно владение,
осъществявано от Г. П. П. в периода 01.06.1996 г. до датата на исковата молба -
25.01.2024 г., и 1/6 идеална част, придобита по силата на наследствено
правоприемство от неговата съпруга М. Р. П.а /поч. на ***/, придобила 1/2 ид.
част от имота по давностно владение, осъществено в периода 01.06.1996 г. -
***, на основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗС.
ОБЕЗСИЛВА Решение № 7/06.01.2025 г., постановено по гр.д. №
83/2024 г. по описа на Районен съд - Провадия, В ЧАСТТА, с която е прието
за установено в отношенията между ищците Р. Г. К., ЕГН **********, и М. Г.
П., ЕГН ********** и ответника Община Ветрино, ЕИК *********, че
ищците са собственици на следния недвижим имот: дворно място, находящo
се в село Ветрино, общ. Ветрино, обл. Варна, представляващо парцел IV-общ,
в квартал 3 по плана на село Ветрино, одобрен със заповед № 5859/05.09.1964
г., с площ 830 кв.м., при граници и съседи: от две страни улица, УПИ *** и
УПИ ***, при следните квоти: 1/6 ид. част за Р. Г. К. и 1/6 ид. част за М. Г. П.
въз основа на давностно владение и присъединено такова от общия им
праводател М. Р. П.а /поч. на ***./, на основание чл.124, ал.1 ГПК.
ВРЪЩА делото на друг състав на Районен съд – Провадия за
произнасяне по действително предявените искове от Р. Г. К., ЕГН **********
и М. Г. П., ЕГН **********, на заявеното придобивно основание.
ОТМЕНЯ Решение № 7/06.01.2025 г., постановено по гр.д. № 83/2024 г.
по описа на Районен съд – Провадия в частта на разноските изцяло, като
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Община Ветрино, ЕИК *********, с адрес ********** ДА
ЗАПЛАТИ на Г. П. П., ЕГН **********, сумата от 850 лева /осемстотин и
петдесет/ лева, представляваща сторени по делото пред ПРС разноски, както
и 533.33 /петстотин тридесет и три и 0.33/ лева, разноски пред въззивната
инстанция, на основание чл. 78, ал.1 и ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА Г. П. П., ЕГН ДА ЗАПЛАТИ на ********** Община
Ветрино, ЕИК *********, с адрес **********, сумата от 240 /двеста и
четиридесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл.78, ал. 8 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
12
1._______________________
2._______________________
13