Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-„A“ въззивен
състав, в открито съдебно
заседание на четвърти октомври две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
мл.
с-я: МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при
участието на секретаря Цветелина Добрева, като разгледа докладваното от съдия Ташева
в.гр.д. № 11601 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 184652 от 26.08.2020 г., постановено по гр.д. № 59092/2018 г. по
описа на СРС, I ГО, 127
състав, „Ч.Р.Б.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, БенчМарк Бизнес Център е осъдено да заплати
на „З.Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, пл. „********,
на основание чл. 410, ал. 1 КЗ сумата от 223 лв., ведно със законна лихва от
05.09.2018 г. (датата на исковата молба) до окончателното плащане,
представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение от
ищеца в полза на „СУАБ СБА“ ЕООД по застраховка „Булстрад бизнес решение“ за
имуществени вреди, настъпили на 30.01.2018 г. вследствие на две прекъсвания на
електрозахранването по разпределителната мрежа от планов характер на обект,
находящ се в гр. Разлог, ул. „********, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата
от 2,42 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за периода 28.07.2018 г. - 04.09.2018 г., като е ОТХВЪРЛЕН иска по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 2,42 лв. до пълния предявен размер от 3,17
лв. и за периода 17.07.2018 г. - 27.07.2018 г., като ответникът „Ч.Р.Б.“ АД е
осъден да заплати на „З.Б.В.И.Г.“ АД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
697,68 лв. – разноски по делото, а ищецът „З.Б.В.И.Г.“ АД е осъден да заплати
на „Ч.Р.Б.“ АД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1,33 лв. – разноски по
делото.
Срещу
постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от „Ч.Р.Б.“ АД /ответник
в първоинстанционното производство/, в която решението се обжалва като
неправилно и незаконосъобразно, а също и като постановено при съществени
нарушения на материалния и процесуалния закон. В жалбата се навеждат доводи, че
от страна на ищеца не е доказано кумулативното наличие на всички предпоставки,
изискуеми за уважаване на претенцията, а именно – ответникът да е причинител на
вредата, която да е резултат от виновното поведение на лицата, на които е
възложил работа /чл. 49 ЗЗД/, както и наличието на причинно следствена връзка
връзка между вредата и неизпълнението. Съдът е приел, че данните за наличието
на „късо съединение“ изхождат единствено от ответната страна. В тази връзка се излага, че в Общите условия ясно са
посочени случаите, в които дружеството не носи отговорност, като тези клаузи
кореспондират с нормата на чл. 81 ЗЗД.
Позовава се на чл. 45, ал. 1 от Общите условия, според която
електроразпределителното предприятие не носи отговорност при неизпълнение на
задълженията си в случаите по чл. 32 от договора, съгласно който
електроразпределителното предприятие може временно да прекъсне снабдяването с
електрическа енергия без предварително уведомление на потребителите при повреди
в електрическите мрежи и съоръжения по независещи от него причини. Съдът е
приел, че вредите са настъпили единствено в резултат на договорното
неизпълнение на ответника да осигури непрекъснатост на електроснабдяването и
качество на доставяната ел. енергия. В тази връзка се излагат доводи, че
подобен тип авария изобщо не е имало, а единствено оперативни превключвания,
които са необходими понякога при експлоатация на мрежата. Поддържа се, че превключванията са правомерна дейност, без
която поддържането на електрическа мрежа няма да е възможно. Позовава се на
нормата на чл. 81 ЗЗД,
според която длъжникът не отговаря, ако невъзможността за изпълнение се дължи
на причина, която не може да му се вмени във вина. Счита, че дори да е налице
неизпълнение, същото не може да му се вмени във вина, поради което не следва да
отговаря за вреди, които не е имало как да избегне. Поддържа се, че с оглед
предназначението на обекта, в който се намира процесната движима вещ е следвало
ищецът да подсигури по-висока степен на осигуреност с втори независим източник,
чрез който да предотврати увреждания, респ. че е имал задължение да положи
грижа за обезопасяване на електрическите си уреди, съоръжения и техника, а в
настоящия случай това не е сторено, поради което и дружеството не следва да
носи отговорност за претърпени вреди. Допълнително се излагат доводи, че
юридическите лица не могат да формират вина. Поради изложеното, моли съда да
отмени първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да отхвърли
исковите претенции. Претендира разноски.
В
законния срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
страна на З. „Б.В.И.Г.“, чрез пълномощника адв. Р.И., в който се излагат доводи
за неоснователност на депозираната въззивна жалба. В тази връзка се излага, че
действително съгласно Общите условия дружеството е предвидена възможност за
временно прекъсване на снабдяването с електрическа енергия без предварително
уведомление на потребителите при повреди в електрическите мрежи и съоръжения по
независещи от електроенергийното предприятие причини, но се поддържа, че това
обстоятелство не освобождава ответника от задължението по чл. 89, ал. 2 ЗЕ да
осигурява качество на доставяната електрическа енергия. В отговора се поддържа, че отговорността на ответника произтича
от разпоредбата на чл. 49 ЗЗД поради противоправно поведение на негови
служители, като отговорността на ответника е гаранционно-обезпечителна и за
възникването й не е необходимо установяване на обстоятелството кое конкретно
лице измежду тези, на които е възложена работата, е действало виновно като се
позовава на съдебна практика в този смисъл. Навеждат се доводи, че са
несъстоятелни и релевираните оплаквания за недоказаност на причинно-следствената
връзка.
Поради
изложените съображения, моли съда да остави без уважение като неоснователна
подадената въззивна жалба, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно. Претендира разноски по делото.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежна
страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно
нормата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваните му части, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършена служебна проверка въззивният съд намира, че обжалваното решение е
валидно и процесуално допустимо, като при постановяването му не е допуснато
нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми.
Настоящият
състав намира, че първоинстанционното решение е и правилно и законосъобразно,
като фактическите и правни констатации на въззивния съд съвпадат с направените
от районния съд в атакувания съдебен акт, поради което и на основание чл. 272
от ГПК препраща към мотивите, изложени от СРС. Във връзка с изложените във
въззивната жалба доводи, следва да се добави следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ от ищеца З. „Б.В.И.Г.“
АД против „Ч.Р.Б.“ АД за заплащане на сумата от 223 лв., ведно със законна
лихва от 05.09.2018г. до окончателното плащане, представляваща регресно вземане
за изплатено застрахователно обезщетение от ищеца в полза на „СУАБ СБА“ ЕООД по
застраховка „Булстрад бизнес решение“ за имуществени вреди, настъпили на
30.01.2018 г. вследствие на две прекъсвания на електрозахранването по
разпределителната мрежа, както и за сумата от 3,17 лв. – обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху главницата за периода 28.07.2018 г. -
04.09.2018 г.
Съгласно
чл. 410, ал. 1 КЗ, която норма се явява приложима към разглежданата хипотеза, с
плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение
и обичайните разноски, направени за неговото определяне и може да реализира
пряк иск срещу деликвента. За основателност на регресния иск в случая следва да
бъдат доказани по безспорен начин следните предпоставки: валидно сключен
застрахователен договор, причинено застрахователно събитие от трето лице, което
отговаря пред застрахования въз основа на правилата на договорната отговорност
и застрахователят да е изплатил дължимото застрахователно обезщетение на
застрахования.
Между
страните не се спори, а се потвърждава и от писмените доказателства, че между
ищеца З. „Б.В.И.Г.“ и „СУАБ СБА“ ЕООД, гр. Разлог, е сключен договор за
застраховка „Булстрад бизнес решение“, както и че един от покритите
застрахователни рискове по договора е късо съединение и токов удар на
електрически инсталации и уреди със застрахователна сума 18 000 лв. и период на
застрахователно покритие 17.05.2017 г. - 16.05.2018 г., и номер на
застрахователна полица 204171440R00233. В приложения списък на машини и
съоръжения, застраховани с покрит риск късо съединение и електрооборудване и
списък на компютърни системи са посочени: компютърна система - компютър,
принтер, монитор - 2 бр.; ксерокс Canon FK-100 и сканиращо устройство Canosan,
всичките на обща стойност от 3 600 лв.
От
събраните доказателства по делото се установява, че по време на действието на
сключения между ищеца З. „Б.В.И.Г.“ и застрахования „СУАБ СБА“ ЕООД договор за
имуществена застраховка с обект находящ се в гр. Разлог, ул. "********на 31.01.2018
г. е настъпило предвидено застрахователно събитие – късо съединение и токов
удар на електрически инсталации при планирана профилактика от „ЧЕЗ България“ в
район Разлог, като при многократно спиране на електрозахранването е настъпила
повреда в компютърната конфигурация, в резултат на което са били нанесени щети
на компютърната система, за което ищецът е уведомен със заявление от 31.01.2018 г.
Основният
спорен въпрос пред въззивната инстанция се явява дали следва да бъде изключена
отговорността на ответното дружество за причинените вреди, с твърдения, че
същите не са причинени по вина на ответника, както и дали настъпилите
имуществени вреди са в причинна връзка с неизпълнение на ответника на негови
договорни задължения към застрахованото лице.
По делото са
представени Общи условия на договорите за използване на
електроразпределителната мрежа на „Ч.Р.Б.“ АД, одобрени от ДКЕВР с решение №
ОУ-056/07.11.2007 г. и изменени с решение № ОУ-03/26.04.2010 г. на ДКЕВР.
Съгласно чл. 12, т. 2 от ОУ електроразпределителното предприятие се задължава
до границата на собственост на електрическите съоръжения да осигурява на
потребителите електрическа енергия в съответствие с изискванията за качество и
безопасност. Съгласно чл. 12, т. 3 от ОУ електроразпределителното предприятие
се задължава до границата на собственост на електрическите съоръжения да
обслужва интересите на отделните потребители и на обществото, като обезпечава
сигурността на снабдяването, непрекъснатостта и качеството на електрическата
енергия, ефективното използване на енергията, опазването на околната среда и
съхраняването на здравето, живота и собствеността на гражданите. Така
посочените задължения съгласно ОУ на ответника кореспондират на чл. 89, т. 2
ЗЕ, която вменява задължение на ответника да осигурява за лицензионната
територия, непрекъснатост на електроснабдяването и качество на доставяната
електрическа енергия.
В чл. 73,
ал. 1 ЗЕ са предвидени хипотезите, в които операторът на електропреносната
мрежа, на топлопреносна мрежа, на газопреносна мрежа или оператор на
съответната разпределителна мрежа може да разпореди временно прекъсване или
ограничаване на производството или снабдяването с електрическа енергия,
топлинна енергия и природен газ без предварително уведомяване на
производителите и клиентите. Разпоредбата, доколкото предвижда изключение,
следва да се тълкува стриктно. По арг. на противното от чл. 73, ал. 1 ЗЕ се
извежда и задължението на доставчика при временно прекъсване извън хипотезите,
предвидени в нормата, за предварително уведомяване за прекъсване на
електроподаването.
Въззивният
съд намира, че в първоинстанционното производство не е доказано наличието на обстоятелства,
изключващи задължението на доставчика на електрическа енергия за уведомяване на
клиентите, произтичащо от закона и от общите условия на дружеството. Наред с
това, въззивникът „Ч.Р.Б.“ АД не сочи конкретни обстоятелства, които според
него да са довели до повреди на електроразпределителната мрежа. Във въззивната
жалба са наведени единствено противоречащи твърдения за липса на авария. На
отделно основание, следва да се вземе предвид, че видно от изпратеното на
28.02.2018 г. писмо от ответното дружество „Ч.Р.Б.“ АД и „ЧЕЗ България“ ЕАД са
отговорили на „СУАБ-СБА“ ЕООД, Разлог, че след извършена проверка е било
установено, че на 30.01.2018 г. в диспечерските дневници средно и ниско
напрежение е имало регистрирани две прекъсвания на електрозахранването по
разпределителната мрежа, които са били от планов характер. В тази връзка, въззивният
съд намира, че именно поради обстоятелството, че превключването в електроразпределителната
мрежа е било планово, дружеството – доставчик е следвало да уведоми клиентите
си за възможно изключване на електроразпределителната мрежа.
Съгласно разпоредбата
на чл. 81, ал. 1 ЗЗД длъжникът не отговаря, ако невъзможността за изпълнението
се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина. Жалбоподателят се
позовава на клаузата на чл. 45 от ОУ, в която обаче, противно на посоченото от
него, не се уреждат изключващи отговорността на ответника обстоятелства, а се
урежда „Отговорност на електроразпределителното предприятие при некачествено
електроснабдяване“. Изключване на отговорността на електроразпределителното
предприятие е уредено в клаузите на чл. 46, ал. 1-4, чл. 47 и чл. 48 от Общите
условия на ответника. От страна на ответника обаче не се твърди и установява да
е налице някое от посочените изключения. Доводът на жалбоподателя, че се
касаело единствено за оперативни превключвания, които били необходими понякога
за експлоатация на мрежата, не е от естество да изключи отговорността на
ответника, при положение, че в причинна връзка с прекъсванията на
електроснабдяването и комутационното пренапрежение са настъпили вреди на
застрахованото имущество.
Действително,
съгласно ОУ електроразпределителното дружество може временно да прекъсне
снабдяването с електрическа енергия без предварително уведомление на
потребителите при повреди в електрическите мрежи и съоръжения по независещи от
електроенергийното предприятие причини. Това обаче не освобождава „Ч.р.Б.“ АД
от задължението по чл. 89, ал. 2 ЗЕ да осигурява качество на доставяната
електрическа енергия, както при нормалната експлоатация, така и при прекъсване,
респ. при повторно включаване, когато се налагат оперативни превключвания. Във
връзка с изложеното, съдът намира за неоснователни наведените във въззивната
жалба доводи за недоказаност на вината на ответното дружество.
На следващо
място, съдът намира за неоснователни и възраженията за недоказаност на причинно-следствената връзка
между вредата и неизпълнението. В тази връзка, от съвкупния анализ на
ангажираните писмени доказателства и заключението на съдебно-техническата
експертиза безспорно се налага извод, че процесните щети по имуществото на
застрахованото лице са настъпили в причинна връзка с настъпилото прекъсване на
захранването, поради краткотрайни пренапрежения в резултат на неправилна
последователност на действията при превключване от основен към резервен клон на
електрозахранване или обратно.
Доводът на
жалбоподателя, че вредите са могли да бъдат избегнати при инсталиране от страна
на застрахования на защита на собствените му съоръжения след границата на
собствеността е неоснователен. Както правилно е посочил и първоинстанционният
съд осигуряване на по-висока категория осигуреност на електрозахранването е възможност,
а не задължение на потребителя и не изключва горепосочените такива на ответното
дружество като доставчик. Не се доказа в производството прекъсването на
електроснабдяването да се дължи на авария или случайно събитие, изключваща
отговорността на доставчика.
С оглед на изложеното,
настоящият състав намира, че в случая настъпилите вреди са в резултат от
виновно и противоправно поведение на служители на ответника, поради което същият
следва да носи отговорност за тяхното настъпване, като по делото не са и
ангажирани доказателства, които да установят противното.
Във връзка с
изложените правни изводи, въззивният съд намира, че по делото са установени
материалноправните предпоставки за уважаване на исковата претенция.
Застрахователят – З. „Б.В.И.Г.“, който е
бил в договорна обвързаност със „СУАБ СБА“ ЕООД, гр. Разлог по силата на договор
за застраховка „Булстрад бизнес решение“, сключен на 15.05.2017 г. е заплатил
сумата, необходима за поправка на вещта, поради което за него е възникнало
суброгационното право на обезщетение по чл. 410, ал. 1 КЗ.
Поради
съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното решение,
като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба
да бъде оставена без уважение.
При
този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 273 ГПК, въззивникът
следва да заплати на въззиваемата страна направените разноски във въззивното
производство за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 184652 от
26.08.2020 г., постановено по гр.д. № 59092/2018 г. по описа на СРС, I ГО, 127
състав.
ОСЪЖДА „Ч.Р.Б.“ АД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, БенчМарк Бизнес Център да заплати на „З.Б.В.И.Г.“
АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, пл. „******** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 300 лева – представляваща разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО в ЧАСТТА,
с която е отхвърлен предявеният от „Ч.Р.Б.“ АД, ЕИК ******** срещу „З.Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК********
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата
над 2,42 лева до пълния предявен размер от 3,17 лева и за периода 17.07.2018 г.
– 27.07.2018 г., като необжалвано от страните е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.