Р Е
Ш Е Н
И Е № 432
гр.Стара Загора, 27.11.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, VІІI състав, в
публично съдебно заседание на тринадесети октомври през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретар Николина
Николова
и с участието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН МАНОЛОВ
административно дело № 145 по описа за 2020г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл.
Данъчно-осигурителен процесуален кодекс.
Образувано
е по жалба на И. *** срещу Ревизионен акт №Р-16002419001524-091-001/11.11.2019г.,
поправен с Ревизионен акт №Р-16002419199106-003-001/28.11.2019г., потвърден в
едната си част и изменен в друга с Решение №40/27.01.2020г. на Директор на
Дирекция ОДОП – гр.Пловдив при ЦУ на НАП. В жалбата се сочи, че отношението на
органа по приходите е формално и огромна част от възражеН.та и свързаните с тях
писмени документи са неглижирани, което е обезсмислило правото на защита на
данъчно задълженото лице в тази фаза на административната процедура. В съдебно
заседание, процесуалН. представител на жалбоподателя сочи, че в хода на цялото ревизионно производство на всички
искаН. за представяне на документни и даване на обяснеН. е надлежно отговаряно
от него. Заявява, че срещу ревизионН.
доклад е депозирано подробно възражение,
което ревизиращите органи не са уважили, като не са съобразили и представените
многобройни писмени доказателства. Излага съображеН., че още в хода на
ревизионното производство и още повече в хода на съдебното производство, по
безспорен начин се доказало, че за нито един от петте процесуални периода
2013-2017г. няма неустановени, недоказани приходи и няма несъответствие между
приходи и разходи. Излага съображеН., че за жалбоподателя и съпругата му са
налице общи парични потоци и това обстоятелство следва да бъде съобразено. В
представено по делото писмено становище сочи, че към момента И.К. е погасил
изцяло задължеН.та си по обжалваН. ревизионен акт. Подробно са обсъдени
вариантите на приетото по делото
заключение на съдебно-счетоводната експертиза, като е посочено, че в общия
финансов поток на двамата съпрузи почти няма вариант, в който жалбоподателят да
дължи каквито и да е публични задължеН.. Посочено е, че спора по делото следва
да бъде решен във всички случаи през анализа на общия финансов поток на
жалбоподателя и съпругата му. Моли съда да отмени изцяло оспореН. ревизионен
акт. Претендира разноски по делото.
Ответникът
по жалбата – Директор на Дирекция ОДОП
гр.Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалН. си представител – гл.юрисконсулт
Г., оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. В съдебно заседание и в
представено по делото писмено становище сочи, че констатациите на органите по
приходите досежно допълнително определените публични задължеН. са правилни и
законосъобразни, подкрепени и документирани с годни доказателства, неоспорени в
хода на съдебното производство. Твърди, че фактическата обстановка не се
променя и от събраните в хода на делото доказателства – разпит на свидетели и
ССЕ. Излага съображеН., че на ангажираните гласни доказателства на сестрата на
жалбоподателя и съпругата му не следва да се дава вяра, тъй като същите са
пристрастни към правН. спор, а показаН.та на свидетеля Д. Д. са твърде общи и
също не са безпристрастни, предвид много близките приятелски отношеН. между
свидетеля и жалбоподателя. Общи и неконкретни се сочат показаН.та и на
свидетеля В.К.. По отношение на представените разходни касови ордери за
изплатени от „Архитект И.К. 2004г.“ ЕООД суми на жалбоподателя се сочи, че тези
суми не са намерили отражение в счетоводството на дружеството, като ордерите
сами по себе си не могат да бъдат доказателствено средство за наличие на
финансов ресурс за жалбоподателя и съпругата му. Сочи се, че щом разходН. касов
ордер не е намерил отражение във вторичните документи и регистри на дружеството
не може да служи за доказателство за действително изплатени суми на
жалбоподателя. Моли се съда да остави жалбата срещу ревизионН. акт без
уважение. Претендира юрисконсултско възнаграждение, като алтернативно прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
След преценка на събраните
доказателства, съдът приема следното от фактическа страна:
На И.Д.К. е извършена ПУФО като физическо
лице за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2017г., в хода на която е установено,
че при съпоставка между доходите и разходите за всяка година от проверяваН.
период се установява превишаване на разходите.
За извършената проверка е съставен Протокол
№ ПФ-16002418000609-073-001/28.02.2019г. (т.III, л.11-135).
Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР)
№Р-16002419001524-020-001/13.03.2019г. на началник сектор при ТД на НАП В.И.И. (т.II,
л.418) е възложена ревизия на И.Д.К. с ръководител Т.И. Б. (главен инспектор по
приходите) и В. Г. Й. (инспектор по приходите) на И.Д.К. с обхват: Данък върху
годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2013г. до
31.12.2017г.; ДОО – за самоосигуряващи се за периода от 01.01.2013г. до
31.12.2017г.; Здравно осигуряване – за самоосигуряващи се за периода от
01.01.2013г. до 31.12.2017г. Срокът на ревизията е три месеца от връчване на
заповедта. Заповедта е подписана с електронен подпис от В.И.И. на 13.03.2019г.
в 11:41 часа. От представената по делото справка от Публичен регистър на
електронните подписи се установява, че срокът на валидност на електронН. подпис
на И. е от 19.09.2018г. до 19.09.2019г. (т.I, л.185). ЗВР
№Р-16002419001524-020-001/13.03.2019г. на началник сектор при ТД на НАП е
връчена лично на ревизираното лице И.Д.К. на 22.03.2019г. (л.419, том II).
На 24.06.2019г. е изготвена
Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия (ЗИЗВР)
№Р-16002419001524-020-002 на началник сектор при ТД на НАП В.И.И., с която
обхватът на ревизията е останал в същите параметри и от същите лица, като е
определен срок на завършването й до 24.07.2019г. Заповедта е подписана с
електронен подпис от В.И.И. на 24.06.2019г., в 11:50 часа. ЗИЗВР
№Р-16002419001524-020-002/24.06.2019г. на началник сектор при ТД на НАП е
връчена на И.Д.К. с известие за доставяне на 03.07.2019г. (л.417, том II).
На 18.07.2019г. е изготвена
втора Заповед за изменение на Заповед за възлагане на ревизия (ЗИЗВР)
№Р-16002419001524-020-003 на Началник сектор при ТД на НАП В.И.И., с която
обхватът на ревизията е останал със същите параметри и от същите лица, като е
определен нов срок за завършването й до 22.08.2019г. Заповедта е подписана с
електронен подпис на В.И.И. на
18.07.2019г., в 10:07 часа. ЗИЗВР № №Р-16002419001524-020-003 на
Началник сектор при ТД на НАП е връчена
на И.Д.К. с известие за доставяне от 26.07.2019г. (л.412, том II).
На 17.07.2019г. е изготвено Уведомление
по чл.17, ал.1, т.2 от ДОПК с №16002419001524-139-001 (том II, л.359), което е
връчено на ревизираното лице с известие за доставяне на 23.07.2019г. (том II, л.352).
На 17.07.2019г. е изготвено и
Уведомление №16002419001524-113-001 на основание чл.124, ал.1 от ДОПК (том II, л.357,),
с което К. е уведомен, че са установени обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК – данни за укрити приходи и доходи, и
по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК – декларираните и/или получените приходи,
доходи и източници на формиране на собствеН. капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на
ревизираното лице не съответстват на
имущественото му и финансовото му състояние за ревизираН. период, като е
определен срок за представяне на доказателства и вземане на становище 14 дни от
датата на връчване на уведомлението. Уведомлението е връчено на ревизираното
лице с известие за доставяне на 23.07.2019г. (том II, л.353).
СъставеН.т за извършената проверка
Протокол № ПФ-16002418000609-073-001/28.02.2019г. с всички приложеН. към него е
присъединен към ревизионното производство с протокол от 30.07.2019г. (т.II,
л.342)
На 30.08.2019г. е изготвен РевизионН.т
доклад (РД) №Р-16002419001524-092-001 (т.I, л.4-л.140), който е връчен на
ревизираното лице по електронен път на 12.09.2019г. (т.I, л.144). РД е подписан
на 30.08.2019г., в 15:47 часа, с електронен подпис от В. Г. Й. и Т.И. Б.. От
представената по делото справка от Публичен регистър на електронните подписи се
установява, че срокът на валидност на електронН. подпис на Б. е от 19.09.2018г.
до 19.09.2019г. (т.I, л.186). От представената по делото справка от Публичен
регистър на електронните подписи се установява, че срокът на валидност на
електронН. подпис на Й. е от 10.10.2018г. до 10.10.2019г. (т.I, л.184).
При
извършване на ревизията е установено следното:
В представените при
извършване на проверката писмени обяснеН. от И.Д.К. е посочено, че на
01.01.2013г. същият е разполагал със сумата от 300 000 лева в брой, от
който 250 000 лева са съхранявани в ползван от него трезор в Експресбанк и
50 000 лева налични в брой (т.II, л.116 и сл.). Посочено е, че сумата е
семейни спестяваН. на К. и съпругата му и са плод на доходите им от трудови правоотношение
като архитекти за периода 1990г. – 2013г. В писменото обяснение са посочени
следните приходи и разходи, касаещи проверяваН. период:
Приходи за 2013г. –
189 063 лева, от които 20 553 лева, съгласно ГДД от 28.04.2014г., 1 400
лева годишна рента, съгласно договор, 80 000 лева, безвъзмездно получени
от майка му Ж.К., 80 000 лева, безвъзмездно получени от бащата на
съпругата му И.Е., 7 110 лева върнати парични заеми;
Разходи за 2013г. – 23 199,28 лева, от които 12 111 лева
издръжка на домакинството, 1 108,88 лева захранване на разплащателна
сметка, 5 610 лева предоставен
паричен заем, 4 369 лева за обучение;
Приходи за 2014г. – 155 282 лева, от които 19 502 лева
съгласно ГДД от 14.04.2015г., 1 400 лева годишна рента съгласно договор,
50 000 лева, безвъзмездно получени от майка му Ж.К., 80 000 лева,
безвъзмездно получени от бащата на съпругата му И.Е., 4 380 лева върнати
парични заеми;
Разходи за 2014г. – 58 940,51 лева, от които 12 054 лева
издръжка на домакинството, 17 156 лева захранване на разплащателни сметки,
5 880 лева предоставен паричен заем, 32 241,02 лева/16 484,57 евро
открити депозити в Пощенска банка на 26.09.2014г.;
Приходи за 2015г. – 48 264 лева,
от които 20 904 лева съгласно ГДД от 22.04.2016г., 1 400 лева годишна
рента съгласно договор, 20 000 лева, безвъзмездно получени от бащата на
съпругата му И.Е., 5 960 лева върнати парични заеми;
Разходи за 2015г. – 18 495 лева,
от които 500 лева вноски по разплащателна сметка, 12 035 лева издръжка на
домакинството, 5 960 предоставен паричен заем;
Приходи за 2016г. – 19 263 лева,
от които 11 563 лева съгласно ГДД от 15.03.2017г., 1 400 лева годишна
рента съгласно договор, 6 300 лева;
Разходи за 2016г. – 25 424 лева,
от които 5 524 пътуваН. в чужбина, 1 600 лева вноски по разплащателна
сметка, 12 000 лева издръжка на домакинството, 6 300 лева предоставен
паричен заем;
Приходи за 2017г. – 312 587,50
лева, от които 11 563 съгласно ГДД 15.03.2017г., 1 400 лева годишна
рента съгласно договор, 6 250 лева върнати парични заеми, 107 300
лева от продажбата на апартамент, 186 074,50 лева от продажбата на обзавеждането
на същия апартамент,
Разходи за 2017г. – 221 400 лева,
от които открити депозити в Юробанк България АД – 67 677,70 лева/34603,06
лева на 17.05.2017г., закрит депозит от 26.09.2014г. – 32 734,33/16 736,80
евро, вноска 17.05.2017г. – 35 000 лева/17 866,26 лева; открити депозити в
Юробанк България АД – 30 000 лева на 15.06.2017г.; 136 050 лева аванс
за покупка на имот, 23 000 лева вноски по разплащателна сметка;
12 350 лева издръжка на домакинството.
В представени писмени обяснеН. в хода
на ревизията (т.II, л.382) ревизираното лице е посочило, че на 01.01.2013г.
той, заедно със съпругата си, са разполагали със сумата от 300 000 лева в
брой, който представлявали семейни спестяваН., както и парични средства,
изтеглени от касата на дружеството „Архитект И.К. – 2004г.“ ЕООД през 2012г. и
предходни години от съпругата му Р.К. – едноличен собственик на дружеството.
Посочено е, че сумата към 31.12.2012г. (съответно към 01.01.2013г.) е
съхранявана в ревизираното лице и от съпругата му – една част в дома им, както
и в ползвани от тях трезори в Експресбанк. На 31.12.2013г. (съответно на
01.01.2014г.) ревизираното лице е посочило, че е разполагало със сумата от
119 500 лева, на 31.12.2014г. (съответно на 01.01.2015г.) е разполагал в
брой със сумата от 127 200 лева, след направени разходи и получени приходи
през годината. На 31.12.2016г. (съответно на 01.01.2017г.) е разполагал в брой
със сумата от 74 400 лева, след направените през годината разходи и
получени приходи. На 31.12.2017г. е разполагал в брой със сумата от 1 200
лева, след направените през годината разходи и получени приходи.
В хода на ревизията са изготвени искаН. за
представяне на документи, сведеН. и писмени обяснеН. от трети лица – Н.Д. И., И.Е.И.
и Д.Д.Д. (като на последН. е извършена насрещна проверка), изискани са данни от
НАП и НСИ, Агенцията по вписваН.та, РУ „СО“ и др. за операциите/движението/ по
банковите сметки на И.К., притежавани имоти и движимо имущество, платени данъци
и такси.
Ревизиращият екип е приел, че са налице
обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК.
На база събраните доказателства е изготвен
паричен поток на проверяваното лице като за налични парични средства към
01.01.2013г. е приета сумата 4850 лева и не са възприети твърдеН.та за получени
дареН. от роднини и изтеглени суми от „Архитект И.К. – 2004г.“ ЕООД. При
съпоставка между доходи и разходи са определени доходи с неустановен произход
за 2013г. в размер на 23 017,40 лева, за 2014г. – 8 585,45 лева, за 2015г.
– 23 345,38 лева, за 2016г. – 16 718,12 лева, за 2017г. – 72 238,47 лева.
С оглед приетото
от ревизиращият екип за наличие на предпоставките за приложението на чл.122,
ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК за извършване на ревизията по особеН. ред за определяне
на данъчната основа с облагане на данъци, са взети предвид относимите към
съответното лице обстоятелства по чл.122, ал.2 от ДОПК и е направено
предложение да бъдат установени размери на задължеН.та по видове, периоди и
лихви за просрочие към тях, изчислени към 30.08.2019г. както следва:
• Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода
от 01.01.2013г. – 31.12.2013г. в размер на 2 067,87 лева и лихва в размер
на 1 119,82 лева;
• Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода
от 01.01.2014г. – 31.12.2014г. в размер на 637,04 лева и лихва в размер на 280,25
лева;
• Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода
от 01.01.2015г. – 31.12.2015г. в размер на 1 993,98 лева и лихва в размер
на 674,17 лева;
• Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода
от 01.01.2016г. – 31.12.2016г. в размер на 1 240,49 лева и лихва в размер
на 293,61 лева;
• Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода
от 01.01.2017г. – 31.12.2017г. в размер на 6 584,12 лева и лихва в размер
на 890,76 лева;
•
ДОО за самоосигуряващите се лица (КСО)
за периода от 01.01.2013г. – 31.12.2013г. в размер на 1 613,51 лева и
лихва в размер на 873,77 лева;
• ДОО за самоосигуряващите се лица (КСО) за периода от
01.01.2014г. – 31.12.2014г. в размер на 1 528,21 лева и лихва в размер на
672,29 лева;
• ДОО за самоосигуряващите се лица (КСО) за периода от 01.01.2015г.
– 31.12.2015г. в размер на 2 349,60 лева и лихва в размер на 794,40 лева;
• ДОО за самоосигуряващите се лица (КСО) за периода от
01.01.2016г. – 31.12.2016г. в размер на 2 975,83 лева и лихва в размер на
704,34 лева;
• ДОО за самоосигуряващите се лица (КСО) за периода от
01.01.2017г. – 31.12.2017г. в размер на 4 487,66 лева и лихва в размер на
607,13 лева;
• Здравно осигуряване за самоосигуряващите се лица (ЗЗО) за
периода 01.01.2013г. – 31.12.2013г. в размер на 725,17 лева и лихва в размер на
392,70 лева;
• Здравно осигуряване за самоосигуряващите се лица (ЗЗО) за
периода 01.01.2014г. – 31.12.2014г. в размер на 686,84 лева и лихва в размер на
302,16 лева;
• Здравно осигуряване за самоосигуряващите се лица (ЗЗО) за
периода 01.01.2015г. – 31.12.2015г. в размер на 1 056 лева и лихва в
размер на 357,03 лева;
• Здравно осигуряване за самоосигуряващите се лица (ЗЗО) за
периода 01.01.2016г. – 31.12.2016г. в размер на 1 337,45 лева и лихва в
размер на 316,56 лева;
• Здравно осигуряване за самоосигуряващите се лица (ЗЗО) за
периода 01.01.2017г. – 31.12.2017г. в размер на 1 909,64 лева и лихва в
размер на 258,35 лева.
След връчване на РД на ревизираното
лице, в определеН. срок е подадено възражение и са представени допълнителни
доказателства срещу констатациите изложени в него.
На 11.11.2019г. е изготвен РА
№Р-16002419001524-091-001 (т.I, л.149-л.159), който е връчен на ревизираното
лице по електронен път на 18.11.2019г. (т.II, л.12). РА е подписан с електронни
подписи от Т.И. Б. на 11.11.2019г., в 14:09 часа и от В.И.И. на 11.11.2019г. в
14:08 часa. От извършената от съда служебна проверка в Публичен регистър на
електронните подписи се установява, че И. притежава електронен подпис със срок
на валидност от 18.09.2019г. до 17.09.2020г. От извършената от съда служебна
проверка в Публичен регистър на електронните подписи се установява, че И.
притежава електронен подпис със срок на валидност от 18.09.2019г. до
17.09.2020г. От представеН. по делото CD диск се установява, че Б. притежава
електронен подпис със срок на валидност от 18.09.2019г. до 17.09.2020г.
В РА са възприети обстоятелствата,
посочени в РД, обсъдени са възражеН.та срещу него, като същите са приети за
неоснователни и са определени идентични задължеН. с изключение на тези по ЗДДФЛ
и ДОО за самоосигуряващите се лица,
които са променени. С РА са установени задължеН. и лихви върху тях,
както следва:
• Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода
от 01.01.2013г. – 31.12.2013г. в размер на 2 067,87 лева и лихва в размер
на 1 161,75 лева;
• Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода
от 01.01.2014г. – 31.12.2014г. в размер на 637,04 лева и лихва в размер на
293,17 лева;
• Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода
от 01.01.2015г. – 31.12.2015г. в размер на 1 993,98 лева и лихва в размер
на 714,60 лева;
• Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода
от 01.01.2016г. – 31.12.2016г. в размер на 1 240,49 лева и лихва в размер
на 318,76 лева;
• Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода
от 01.01.2017г. – 31.12.2017г. в размер на 6 584,12 лева и лихва в размер
на 1 024,28 лева;
•
ДОО за самоосигуряващите се лица (КСО)
за периода от 01.01.2013г. – 31.12.2013г. в размер на 1 613,51 лева и
лихва в размер на 906,49 лева;
• ДОО за самоосигуряващите се лица (КСО) за периода от
01.01.2014г. – 31.12.2014г. в размер на 1 528,21 лева и лихва в размер на
703,28 лева;
• ДОО за самоосигуряващите се лица (КСО) за периода от 01.01.2015г.
– 31.12.2015г. в размер на 2 349,60 лева и лихва в размер на 842,05 лева;
• ДОО за самоосигуряващите се лица (КСО) за периода от
01.01.2016г. – 31.12.2016г. в размер на 2 975,83 лева и лихва в размер на
764,68 лева;
• ДОО за самоосигуряващите се лица (КСО) за периода от
01.01.2017г. – 31.12.2017г. в размер на 4 487,66 лева и лихва в размер на
698,14 лева;
• Здравно осигуряване за самоосигуряващите се лица (ЗЗО) за
периода 01.01.2013г. – 31.12.2013г. в размер на 725,17 лева и лихва в размер на
407,41 лева;
• Здравно осигуряване за самоосигуряващите се лица (ЗЗО) за
периода 01.01.2014г. – 31.12.2014г. в размер на 686,84 лева и лихва в размер на
316,08 лева;
• Здравно осигуряване за самоосигуряващите се лица (ЗЗО) за
периода 01.01.2015г. – 31.12.2015г. в размер на 1 056 лева и лихва в
размер на 378,45 лева;
• Здравно осигуряване за самоосигуряващите се лица (ЗЗО) за
периода 01.01.2016г. – 31.12.2016г. в размер на 1 337,45 лева и лихва в
размер на 343,68 лева;
• Здравно осигуряване за самоосигуряващите се лица (ЗЗО) за
периода 01.01.2017г. – 31.12.2017г. в размер на 1 909,64 лева и лихва в
размер на 297,08 лева.
На 19.11.2019г. от Т.И. Б. – главен
инспектор по приходите до В.И.И. е подадена молба за поправка на очевидна фактическа
грешка в ревизионен акт/акт за прихващане и възстановяване
№Р-16002419001524-056-001 (т.I, л.160), с която се иска поправка на допусната
техническа грешка в таблица 1 от РА №Р-16002419001524-091-001/11.11.2019г. С
резолюция за извършване на проверка от същата дата №П-16002419199106-0РП-001,
подписана с електронен подпис от Началник сектор при ТД на НАП В.И.И., е
определено гл. инспектор по приходите Т.И. Б. да извърши проверката за поправка
на очевидна фактическа грешка (т.I, л.160).
На 28.11.2019г. е изготвен РА
№П-16002419199106-003-001 за поправка на ревизионен акт, подписан на
28.11.2019г., в 09:26 часа, с електронен подпис от Т.И. Б. и на същата дата в
10:26 часа от В.И.И.. След извършената поправка установените задължеН. са
следните:
•
Данък върху годишната данъчна основа по
чл.17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2013г. – 31.12.2013г. в размер на
2 067,87 лева и лихва в размер на 1 161,75 лева;
• Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода
от 01.01.2014г. – 31.12.2014г. в размер на 664,04 лева и лихва в размер на
293,17 лева;
• Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода
от 01.01.2015г. – 31.12.2015г. в размер на 2 020,98 лева и лихва в размер на
714,60 лева;
• Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода
от 01.01.2016г. – 31.12.2016г. в размер на 1 267,49 лева и лихва в размер
на 318,76 лева;
• Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода
от 01.01.2017г. – 31.12.2017г. в размер на 6 665,12 лева и лихва в размер
на 1 024,28 лева;
•
ДОО за самоосигуряващите се лица (КСО)
за периода от 01.01.2013г. – 31.12.2013г. в размер на 1 613,51 лева и
лихва в размер на 906,49 лева;
• ДОО за самоосигуряващите се лица (КСО) за периода от
01.01.2014г. – 31.12.2014г. в размер на 1 528,21 лева и лихва в размер на
703,28 лева;
• ДОО за самоосигуряващите се лица (КСО) за периода от
01.01.2015г. – 31.12.2015г. в размер на 2 349,60 лева и лихва в размер на
842,05 лева;
• ДОО за самоосигуряващите се лица (КСО) за периода от
01.01.2016г. – 31.12.2016г. в размер на 2 975,83 лева и лихва в размер на
764,68 лева;
• ДОО за самоосигуряващите се лица (КСО) за периода от
01.01.2017г. – 31.12.2017г. в размер на 4 487,66 лева и лихва в размер на
698,14 лева;
• Здравно осигуряване за самоосигуряващите се лица (ЗЗО) за
периода 01.01.2013г. – 31.12.2013г. в размер на 725,17 лева и лихва в размер на
407,41 лева;
• Здравно осигуряване за самоосигуряващите се лица (ЗЗО) за
периода 01.01.2014г. – 31.12.2014г. в размер на 686,84 лева и лихва в размер на
316,08 лева;
• Здравно осигуряване за самоосигуряващите се лица (ЗЗО) за
периода 01.01.2015г. – 31.12.2015г. в размер на 1 056 лева и лихва в
размер на 378,45 лева;
• Здравно осигуряване за самоосигуряващите се лица (ЗЗО) за
периода 01.01.2016г. – 31.12.2016г. в размер на 1 337,45 лева и лихва в
размер на 343,68 лева;
• Здравно осигуряване за самоосигуряващите се лица (ЗЗО) за
периода 01.01.2017г. – 31.12.2017г. в размер на 1 909,64 лева и лихва в
размер на 297,08 лева.
РА е обжалван по административен ред
пред Директора на Дирекция ОДОП Пловдив, който с Решение № 40/27.01.2020г. го
е потвърдил в едната му част и го
изменил в друга (л.169-175). Решението е връчено на ревизираното лице чрез пълномощника му адв.К.М.
на 28.01.2020г. (т.I, л.178).
С решението са
обсъдени възражеН.та на ревизираното лице, като същите отново са приети за
неоснователни, а констатациите на органите по приходите – за правилни и
обосновани. Във връзка с твърдените от
ревизираното лице получени средства от роднини е посочено, че се касае за
дарение на движимо имущество – пари, направено чрез предаването им, като с
оглед тежестта на доказване, според решаваН. орган е следвало да се установят
няколкото обстоятелства. На първо място е следвало да се установи факта на
предаване на парите, размера им, намерението за надаряване и наличие на
договор, както и фактическото наличие на средства у дарителя и впоследствие у
надареН., в непроменен размер. В случая, според решаващия орган, нито един от
тези факти не е установен с каквито и да било доказателствени средства, както в
хода на ревизионното, така и в хода на административното производства. В
решението е посочено, че твърдеН.та за получени суми следва да се преценяват от
гледна точка на факта, че става дума за свързани лица и в хипотезата на чл.57,
ал.4 от ДОПК, вр. § 1, т.3, б. „а“ от ДР на ДОПК – обяснеН.та на третите лица
се преценяват с оглед на всички други данни и като се взема предвид тяхната
заинтересованост от изхода на ревизията, съответно качеството им на свързан
субект с ревизираното лице. Прието е, че действията на ревизиращите, които не
са кредитирали получените парични средства от дарение са правилни и
законосъобразни, а в жалбата срещу РА ревизиращото лице не е доказало произхода
на парите и не е оборило констатациите на ревизиращите. В решението е прието
също, че доводите на ревизираното лице по отношение на получени парични
средства от „Архитект И.К. 2004г.“ ЕООД също са неоснователни, тъй като
представените разходни касови ордери за изплатени суми през 2010г., 2011г. и
2012г. сами по себе си не можело да бъдат доказателствено средство за наличие
на финансов ресурс в И.К. и съпругата му, тъй като при ревизията е установено,
че въпросните разходни касови ордери не са намерили отражение в счетоводството
на дружеството. При преглед в хода на административното обжалване на
публикуваните от дружеството годишни счетоводни отчети и по точно на отчета за
паричните потоци се установило, че за тези периоди няма отразено плащане на
парични средства на съдружниците (собствениците), а според представените
разходни касови ордери са изплатени: 2010г. – 150 000 лева; 2011г. –
103 000 лева, 2012г. – 47 000 лева, което било още едно
доказателство, че Р.К. не е получила тези суми. По отношение на определените от
ревизиращите органи задължеН. по ДОО и ЗО е посочено, че е допусната грешка,
тъй като в на стр.291 от РД на ред 3 е посочен осигурителен доход по служебно
правоотношение и по граждански договор за 2013г. чрез Община Стара Загора,
върху който са внасяни задължителните осигурителни вноски – 17 335,33
лева, а всъщност, видно от подадените от осигурителя данни с декларация обр.1,
следва да бъде 18 735,33 лева. Прието е, че в резултат на това осигурителН.
доход, върху който се дължат окончателни вноски е в размер на 7 664,67
лева, като в резултат на това следва да се изменят и дължимите вноски за ДОО и
здравно осигуряване, както и дължимите лихви. Посочено е също, че за при
определяне на задължеН.та за окончателни вноски за ДОО и за ЗО за 2016г. не е
приложено ограничението до максималН. месечен размер на осигурителН. доход,
определен със ЗБДОО – 2 600 лева за м.януари, м.февруари, м.март, м.април,
м.май, м.юни и м.юли, поради което неправилно с ревизията е приет годишен
размер на осигурителен доход 16 718,12 лева, върху който трябва да са
начислени окончателните вноски, вместо 14 965,90 лева и в резултат на това
следва да се изменят и дължимите вноски за ДОО и здравно осигуряване, както и дължимите
лихви. По тези съображеН. с Решението на Директора на ОДОП оспореН. РА е потвърден
по отношение на задължеН.та за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2013г., 2014г., 2015г., 2016г., и 2017г., за задължеН.та за вноски за
ДОО за 2014г., 2015г. и 2017г. и за
задължеН.та за вноски за ЗО за 2014г., 2015г., 2016г., и 2017г., като изменен в
частта, с която допълнително са установени окончателни вноски за ДОО и ЗО за
2013 и 2016, като са определени следните вноски:
• ДОО за самоосигуряващите се лица (КСО) за периода от
01.01.2013г. – 31.12.2013г. в размер на 1 364,31 лева и лихва в размер на
764,21 лева;
• ДОО за самоосигуряващите се лица (КСО) за периода от
01.01.2016г. – 31.12.2016г. в размер на 2 663,93 лева и лихва в размер на
683,06 лева;
• Здравно осигуряване за самоосигуряващите се лица (ЗЗО) за
периода 01.01.2013г. – 31.12.2013г. в размер на 613,17 лева и лихва в размер на
343,46 лева;
• Здравно осигуряване за самоосигуряващите се лица (ЗЗО) за
периода 01.01.2016г. – 31.12.2016г. в размер на 1 197,27 лева и лихва в
размер на 306,99 лева;
За изясняване на обстоятелствата по
делото е допусната, изпълнена и приета съдебно-счетоводна експертиза. Към
вещото лице са поставени задачи за съотношението между приходите и разходите на
И.К. през ревизираН. период, които да се представят в различни варианти в
зависимост от началното салдо и получени или не суми от посочените в РД лица. В
зависимост от получените резултати при различните варианти на вещото лице е
възложено да отговори и какъв би бил размера на дължимия данък и задължителните
осигурителни вноски при всеки от тези варианти, както и да определи размера на
лихвите върху тези суми. От процесуалН. представител на жалбоподателя към
вещото лице са поставени и въпроси дали са погасени претендираните публични
задължеН. към момента на извършване на експертизата, както и да се направи
проверка в счетоводството на фирма „Геокад“ ЕООД и да се отговори на въпроса имало
ли е дружеството неразпределена печалба преди процесН. период от 01.01.2009г.
до 01.01.2013г. и какво се е случило с тази печалба.
ССЕ е дала отговор на поставените
въпроси, като първоначално пред съда е представено заключеН., по отношение на
което вещото лице в съдебно заседание е пояснило, че е налице техническа грешка,
която е довела до неправилни изчислеН.. В тази връзка вещото лице е депозирало
пред съда заключение, в което тази грешка е коригирана (л.284 и сл.). По
отношение на въпросите на процесуалН. представител на жалбоподателя вещото лице
е отговорило, че определените с Ревизионен акт № Р-16002419001524-091-001/11.11.2019г. задължеН.
в размер на 40 363,31лв. са внесени по банков път, на 05.12.2019г. са
довнесени лихви за просрочие в размер на 199,43лв. След извършена проверка в
счетоводството на Геокад ЕООД и анализ на оборотните ведомости за посочеН.
период се установило, че през всяка от посочените години дружеството е
реализирало печалби, които през следващата година са били отнасяни като
неразпределени. Неразпределената печалба се е натрупвала през целия период,
като към 01.01.2013г. същата възлизала на 379
855,28лв. (с включена реализирана печалба от 2012г. в размер на
39 884,88лв.), като през нито една от посочените години нямало
разпределяне на печалбите.
В съдебно заседание вещото лице пояснява, че на
база анализ на оборотните ведомости на „Архитект И.К. 2004“ ЕООД е възможно да
се направи категоричен извод за изплатените от дружеството суми, защото това са
крайни салда към 31 декември, на които се
основават абсолютно всички счетоводни отчети. Вещото лице сочи, че сумите,
върнати от дружеството на собственика му не са намерили отражение в
приложението на парични поток по ГФО, а са отразени в баланса.
Заключението на вещото лице е оспорено и
от двете страни, като процесуалН. представител жалбоподателя го е оспорил в
частта му, в която са извършени варианти на изчислеН., при които вещото лице е
приело, че има несъответствие между приходите и разходите на ревизираното лице,
а процесуалН. представител на ответника – във вариантите, в които вещото лице е
посочило, че няма несъответствие. Въпреки направените оспорваН. на заключението
съдът го кредитира изцяло, тъй вещото лице е
отговорило подробно на всички поставени задачи и самото заключение е изготвено
компетентно и обективно, като следва да се има предвид, че към вещото
лице са поставени въпроси за извършване на изчислеН. във различни варианти
съобразно твърдени приходи и разходи на ревизираното лице. Кои от тези варианти
се подкрепя от събраН. по делото доказателствен материал и съответно следва да
се вземе предвид при определяне на приходите и разходите на ревизираното лице,
а оттам и за наличието на данъчни задължеН., е въпрос по съществото на делото и
не е свързан с пълнотата, яснотата и правилността на направените в заключението
изчислеН..
По делото са изслушани
показаН.та на свидетелите Р.И.К. – съпруга на жалбоподателя, Н.Д. И. – сестра
на жалбоподателя, В.И. К. и Д.Д.Д..
В показаН.та си
свидетелят К. сочи, че майка му е дългогодишна счетоводителка на „Геокарт“ ЕООД и
„Архитект И.К. 2004“ ЕООД, която до 12.07.2010г. е била собственост на И.Е. –
баща на съпругата на И.К., а след тази дата Е. е прехвърлил фирмата на сина си.
Сочи, че майка му е била счетоводителка и на „Архитект И.К. 2004“ ЕООД, която
фирма първоначално е била собственост на И.К., а впоследствие той я прехвърлил
на съпругата си. Свидетелят заявява, че не е работил по договор във фирмата на
майка си, но е участвал в самото обслужване на фирмите, като е качвал годишните
им данъчни отчети. Свидетелят пояснява, че още от самото основаване на
„Геокарт“ ЕООД е започнало реализиране на печалби, като в периода от 2002г. до
2009г., когато И.Е. е бил управител, фирмата непрекъснато е реализирала
печалба, а за този период общата печалба е в размер на 202 267,53 лева по
счетоводни данни. Според свидетелят по счетоводни
данни тази печалба към 2009г. е неразпределена и след като И.Е. е прехвърлил
фирмата на сина си е започнал да разпределя тази печалба. Свидетелят сочи, че е
разбрал от майка си, че фирмата и част от имотите на И.Е., ще останат на сина
му, а дъщеря му ще бъде компенсирана с пари, като според свидетеля тези пари са
от неразпределената печалба на дружеството. Свидетелят заявява, че доколкото
знае в „Архитект И.К. 2004“ ЕООД не е извършвана дейност, свързана с
неразпределена печалба.
В показаН.та си свидетелят К. сочи, че
притежава фирма, която е била създадена от съпруга й И.К., но впоследствие е
прехвърлена на нея през 2008г. Свидетелят сочи, че винаги е получавала някакви
средства от баща си, но основните суми, които получила от него, били свързани с
изчистване на семейна собственост, тъй като всички недвижими имоти -
апартамент, гараж, къща с двор, били дарени на нейН. брат, като същият получил
и фирмата на баща й, която реализирала доста доходи от проектантска и
измервателна дейност. Поради това баща й периодично й предоставял едни добри
суми, документирани с разписки, с които суми тя и съпругът й, двамата общо, си
купили недвижими имоти през 2013-2014г. За представените суми имало подписани
документи между нея и баща й. Свидетелката сочи, че общата сума, която получила
от баща си е 150 000лв., като отделните предаваН. на сумите се извършвали
периодично със съставяне на съответните документи. Заявява, че тези средства
изцяло са били от фирмената дейност на баща й, който имал и спестяваН., докато
е работил. Пояснява, че фирмата на баща й „Геокарт“ и нейната фирма, счетоводно
ги обслужвал един и същ счетоводител - първоначално З.И.Ч. и след това по
наследство нейН.т син В.К.. Сочи, че е теглила пари от фирмата си за лични
нужди, за което имало издадени РКО. В заключение пояснява, че както тя, така и
съпруга й не са наследили недвижима собственост, както наследили техните брат и
сестра, а са били компенсирани от родителите им с пари.
Свидетелят И., която е сестра на И.К. сочи, че останалите от родителите
им активи се
разделили, като на нея останала по-голяма част от недвижимите имоти, а с брат
си се разбрали тя с пари да уравни неговия дял. Заявява, че подписите на
представените по делото разноски са нейни, като в тези разписки са
материализирани предаваните от нея суми на брат й. Сочи, че на няколко пъти
събирала парите, за да му ги даде и за предаването е съставен един документ,
който е допълван през времето. Произходът на парите, с които уредили отношеН.та
с брат си, били лично нейни спечелени пари. Пояснява, че по аналогичен начин са
били уредени взаимоотношеН.та между съпругата на брат й и нейН. баща и брат –
последН.т е получил фирмата на баща си и недвижими имоти, а сестра му е била
обезвъзмездена финансово с пари, защото брат й е получил недвижимите имоти.
Свидетелят Д.
сочи, че познава И.К. от 20 години, когато наел апартамент, собственост на К. в
гр.София, който използвал за офис на фирмата си „Авистех“. Първоначално апартаментът
не бил обзаведен, а абсолютно празен, като той извършил обзавеждането. Пояснява,
че след като започнала кризата през 2010г. – 2011г. фирмата му започнала да има
сериозни финансови проблеми и тогава помолил К. да го подпомогне материално. Между
двамата били подписани няколко договора за заем, като К. му предавал парични
суми, а впоследствие Д. му ги връщал. След 2011г. двамата се договорили Д. да
ползва имота без да плаща наем, тъй като бил извършил много подобреН. в имота.
Свидетелят пояснява, че връзка между договорите за заем и наемните отношеН. между
двамата нямало. Сочи, че парите по договорите за заем ги получавал в брой лично
от И.К., а сумите връщал на равномерни вноски, както се били разбрали с И.К.,
като превеждал някъде по 1500-1600 лв. по банкова сметка ***. Сумата, която
получил от И.К. била около 6 000 на година или общо 35000-36000 лева за
този период. Пояснява, че са приключили наемните си отношеН. с И.К. някъде през
2010г., като сумите за направените подобреН. не били приспаднати от наемните
отношеН..
От така установената фактическа обстановка
въз основа на представените по делото доказателства, след като се съобрази с
изискваН.та на чл.160, ал.1 от ДОПК и провери законосъобразността на оспореН.
ревизионен акт на основаН.та предвидени в чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът направи
следните правни изводи:
Решение № 40/27.01.2020г.
на директора на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив е съобщено на процесуалН.
представител на И.К. на 04.02.2020г. (т.I, л.202), а жалбата срещу него е подадена
чрез Български пощи на 18.02.2020г. (т.I, л.203), следователно оспорването е
упражнено в рамките на срока по чл.156, ал.1 от ДОПК. С атакуваН. ревизионен
акт се установяват данъчни задължеН. за оспорващото лице и това обстоятелство
предполага съществуването на пряк, личен и непосредствен правен интерес от провеждане
на неговата съдебна проверка за законосъобразност. Жалбата до съда е депозирана
след изчерпване на възможността за обжалване на РА по административен ред,
което е приключило с решение на горестоящия административен орган, с което РА е
потвърден. Предвид обстоятелството, че постоянН. адрес на жалбоподателя към
момента на извършване на първото действие по осъществяване на
данъчно-осигурителН. контрол от органите по приходите е в гр.Стара Загора, на
основание чл.156, ал.1, т.1, изр.2-ро от ДОПК делото подлежи на разглеждане
пред Административен съд Стара Загора.
Поради това и след като е депозирана срещу подлежащ на оспорване акт, пред
надлежН. съд и в законоустановеН. срок, от активно легитимирано лице, за което
е налице правен интерес за оспорването, жалбата е допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Видно от Заповед №РД-09-1/03.01.2017г.
на директора на ТД на НАП Пловдив, издадена на основание чл.11, ал.1 от ЗНАП,
вр. чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК (т.I, л.179), е налице оправомощаване на
началниците на сектори в отдел „Ревизии“ да издават заповеди за възлагане на
ревизии, както и заповеди за изменение на първоначално издадени заповеди за
възлагане на ревизии, сред които е и В.И.И. (т.I, л.179-гръб). Според правилото
чл.119, ал.2 от ДОПК РА се издава от органа, възложил ревизията и ръководителя
на същата. В конкретН. случай автори на обжалваното произнасяне са В.И.И. –
възложител на ревизията и Т.И. Б. – ръководител на ревизията, поради което
следва да се приеме, че това нормативно изискване е спазено. Издателите на
оспореН. акт са разполагали с материална компетентност и такава по степен,
налице е и териториална компетентност на същите, тъй като са част от
териториалната дирекция на НАП гр.Пловдив, която е компетентна териториална
дирекция по критериите на чл.8, ал.1, т.1 от ДОПК.
ПостановеН.т РА, чиято
неразделна част е РД, както и решението на ответника, с което е потвърден РА,
обективират не само фактическите основаН. на органите по приходите във връзка с
определените задължеН. за данъци на ревизираното лице, но също се посочват и
правните основаН. за произнасянето им. Публичните вземаН. са конкретизирани в
достатъчна степен на яснота по основание, размер и субект. Посочени са данни за
ревизираното лице, за име и длъжност на авторите на РА. Съдържа се информация
за обхвата на ревизията. Посочен е срока и органа, пред който може да се
обжалва съобразно изискваН.та на чл.120 от ДОПК.
Видно от материалите по
ревизионната преписка РА е подписан от посочените като негови издатели органи
по приходите с квалифициран електронен подпис по чл.13, ал.3 от ЗЕДЕП.
При тези данни съдът намира, че оспореН.
РА е издаден от компетентен орган и е съответстващ на законовите изискваН. за
форма на административен акт по 120 от ДОПК.
В подадената до съда жалба
не се заявява оплакване за съществено нарушаване на
административнопроизводствените правила, а и служебната проверка не констатира
подобен порок на протеклото административно производство. Със заповед на
началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Пловдив В.И.И. от 13.03.2019г. е
възложена ревизия с ръководител Т.И. Б. (главен инспектор по приходите) и В. Г.
Й. (главен инспектор по приходите) на И.Д.К.
с обхват: Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода от
01.01.2013г. до 31.12.2017г.; ДОО – за самоосигуряващи се за периода от
01.01.2013г. до 31.12.2017г.; Здравно осигуряване – за самоосигуряващи се за
периода от 01.01.2013г. до 31.12.2017г. Срокът на ревизията е три месеца от връчване на заповедта,
извършено на 22.03.2019г. и впоследствие е бил удължен със заповеди от 24.06.2019г.
и 18.07.2019г. на същия административен орган до 22.08.2019г. Тези заповеди са
били връчени на ревизираното лице. Спазен е срока по чл.114 от ДОПК. На 30.08.2019г., в 14-дневен срок след изтичането на срока за
извършване на ревизията, е издаден РД при съблюдаване на разпоредбата на чл.117, ал.1
от ДОПК. РД е връчен на ревизираното лице и срещу него е подадено възражение на 29.10.2019г. Съгласно чл.119, ал.2
от ДОПК ревизионН.т акт се издава в 14-дневен срок от подаване на
възражение или от изтичане на срока за подаване на възражение. РА е издаден на 11.11.2019г.
при съобразяване с правилото на чл.119, ал.2
от ДОПК.
В обобщение съдът не
констатира съществено нарушаване на разписаната административна процедура,
рефлектиращо върху законосъобразността на атакуваН. РА.
При изследване на
материалната законосъобразност съдът съобрази следното:
При ревизията е
установено, че реализираните и декларирани доходи от лицето като суми не могат
да покрият извършените разходи за придобитото недвижимо имущество и внесените
парични вноски в банковите сметки на ревизираното лице. В резултат на извършеН.
анализ и изготвената съпоставка на имущественото състояние на лицето и
получените доходи и приходи на задълженото лице, е установено наличие на
предпоставките, визирани в чл.122, ал.1 от ДОПК. Поради това ревизионното
производство е проведено по особеН. ред на чл.122 – 124 ДОПК, при който в
тежест на органите по приходите е да докажат основаН.та по чл.122, ал.1 от ДОПК, а когато фактическите констатации в ревизионН. акт са подкрепени с
достатъчно доказателства се прилага презумпцията по чл.124, ал.2 от ДОПК и
тежестта на оборването им се възлага на ревизираното лице. Действително в РД,
към който препраща РА, е посочено, че се съблюдават изискваН.та на чл.122,
ал.1, т.1 и т.2, а в Уведомлението по чл.124, ал.1 от ДОПК – тези по чл.122,
ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК. Доколкото обаче в Решение № 40/27.01.2020г. на
Директора на дирекция „ОДОП“ Пловдив е възприето наличие на предпоставките на
чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК и не е направено изменение на фактическите
констатации, което е в изпълнение правомощията на директора по чл.155, ал.2 и
ал.3 от ДОПК да разгледа и разреши спора по същество /което означава да
потвърди акта и на друго основание, щом са налице доказателства по преписката,
обосноваващи такъв извод/, то възприетото разрешение не води до накърняване
правото на защита на задълженото лице. В
разглеждаН. случай са налице предпоставките на чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК, тъй
като при извършената проверка, материалите по която са присъединени към
ревизионното производство е установено, че ревизираното лице е придобило
доходи, които не са декларирани и обложени и с които е покривало извършените
разходи през ревизираните години. На лицето са връчени Уведомление по чл.17,
ал.1, т.2 от ДОПК и Уведомление по чл.124, ал.1 от ДОПК, с които К. е уведомен,
че ревизията ще се извърши по особеН. ред, като е определен срок за представяне
на доказателства и вземане на становище 14 дни от датата на връчване на
уведомлението, като такива не са представени от ревизираното лице.
Следователно в
случая са налице предпоставките за провеждане на ревизията по особеН. ред по
чл.122 от ДОПК. Спазени са и останалите изискваН. на чл.122, ал.2 от ДОПК, тъй
като при определяне на основата за облагане с данъци органът по приходите е
взел предвид всяко от посочените в тази норма и относими към ревизираното лице
обстоятелства. Поради това и с оглед разпоредбата на чл.124, ал.2 от ДОПК в
производството по обжалването на ревизионН. акт при извършена ревизия по реда
на чл.122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на
противното, поради което в тежест на задълженото лице е да обори същите с пълно
насрещно доказване.
При формиране на паричните потоци за
ревизираните години по делото се оформиха три основни спорни въпроса по
отношение на получени от И.К. приходи, а именно – твърдеН. на ревизираното лице
за наличие в началото на ревизираН. период на сумата от 300 000 лева,
получена от „Архитект И.К. 2004г.“ ЕООД, направени дареН. от И.Е.И. (баща на
съпругата на ревизираното лице) на семейството на К. в размер на общо
180 000 лева през различни моменти през ревизираН. период, както и
получени от Н. И. (сестра на ревизираното лице) на сумата от общо 50 000
лева през различни моменти преди и през ревизираН. период, която сума
представлявала компенсация за уравняване на дяловете от наследствено
имуществено на родителите им.
Като доказателство за получената от И.К. сума
от общо 50 000 лева от сестра му Н. И. е представена разписка (т.II,
л.30), видно от която на 10.01.2009г. К. е получил в брой от И. сумата от
3 000 лева, на 10.01.2010г. – сумата от 8 000 лева, на 10.01.2011г. –
сумата от 9 000 лева, на 01.01.2012г. – сумата от 5 000 лева, на
10.01.2013г. – сумата от 18 000 лева и на 10.01.2014г. – сумата от 7 000
лева. В разписката е посочено, че с изплащане на общата сума от 50 000
лева претенциите между Н. И. и И.К. от всякакъв имуществен и финансов характер
са приключени и нито един от тях няма претенции за в бъдеще по отношение на
наследствената маса, която е останала след смъртта на баща им и след
евентуалната смърт на майка им, като с това финансово обезщетение дяловете се
уравняват и споровете между двамата във връзка с изплащането на сумите са
недопустими. От представените от И. писмени обяснеН. в хода на ревизионното
производство се установява, че между нея, брат й и майка им (починала на
14.05.2015г.) е имало споразумение, с което да бъдат разпределени имотите и
средствата, притежавани от родителите им. Това споразумение за уреждане на
взаимоотношеН., касаещи наследствена маса е обективирано в разписката за
уравняване на наследствени дялове и е съставено преди смъртта на майката на И.К.
и Н. И.. Следователно то има за предмет неоткрито към момента на съставянето му
наследство. По аргумент на чл.26, ал.1 от ЗЗД нищожни са договорите, които
противоречат на закона, както и договорите, които накърняват добрите нрави,
включително и договорите върху неоткрити наследства. Това предполага нищожност
на съгласието между двамата по отношение на наследствената маса, тъй като към
момента на постигането му такава не е открита.
Освен това е налице и обстоятелство, което
разколебава и самото посочено в разписката предаване на описаните в нея суми на
съответните дати. В разписката имената на И.К. и Н. И., годините и посочените
срещу тях суми, както и постигнатото споразумение са отпечатани, докато
ръкописно в документа са посочени само датите и месеците на получаване на
сумите, както и положените подписи. Това означава, че документа с посочените в
него за предадени суми и години – 2009г.-3000лв, 2010г.-8000лв, 2011г.-9000лв,
2012г.-5000лв, 2013г.-18000лв, предварително е бил отпечатан, а след това ръкописно
са попълвани датите и месеците на предаване на сумите и са полагани подписи.
Изготвен по този начин документа сериозно разколебава доказателствената му стойност
и дава основание на съда да приеме, че същият е съставен за нуждите на
ревизионното производство. Гореизложените обстоятелства дават основание да се да
се приеме, че твърдеН.то на ревизираното лице за получени 50 000 лева от Н.
И. се явяват необосновани и тази сума не следва да бъде включвана във формираН.
паричен поток на И.К..
Следващия спорен въпрос по делото касае
получени като дарение от И.Е.И. (баща на съпругата на ревизираното лице) общо
180 000 лева през различни моменти на ревизираН. период. Съгласно
разпоредбата на чл.225 ЗЗД с договора за дарение дарителят отстъпва
веднага и безвъзмездно нещо на дареН., който го приема, като дарението на
движими имущества трябва да стане в писмена форма с нотариално заверени подписи
или чрез предаване. В случая не е налице между страните договор за дарение,
сключен в писмена форма с нотариално заверени подписи, а и не се твърди да е
налице. Дарението може да се извърши и чрез предаване. Не съществува законова
презумпция, че дареното от родителите на едиН. съпруг е само за него, а не за
семейството, поради което при дарение следва да се вземе предвид волята на
надаряваН.. От съдържанието на представените по делото разписки (т.II, л.399 и
сл.) се установява, че волята на надареН. е за използване на сумите на нуждите
на семейството на надареН.. Следователно при наличие на обоснованост на тези
дареН., те следва да се вземат предвид при формиране на паричН. поток на
ревизираното лице. За данъчното облагане, предмет на контрол е установяването
на реалното предаване на сумите, произхода на средствата и възможността на дарителят
да се разпореди в полза на дареН. с предмета на дарението. Съгласно съдебната
практика от значение е дали дарителят е притежавал сумата, за да може да я даде
на надареН. и този факт заедно с останалите доказателства води до извод, че
дарението е осъществено.
В разглеждаН. случай е налице съществено
противоречие между доказателствата, които подкрепят твърдението на ревизираното
лице, че семейството му е получател на дарените суми. В представените в
ревизионното производство писмени обяснеН. И.Е.И. сочи, че е предоставил на
дъщеря си и на съпруга й сумата в размер на 180 000 лева, като паричните
средства са предоставени безвъзмездно в дома му в присъствието на съпругата му,
а поради факта, че са предадени на дъщеря му безвъзмездно се сочи, че за
предаването им няма съставени документи (т.II, л.88). В обяснението се сочи
също, че са предоставени следните суми в брой: за 2013г. – 80 000 лева, от
който 20 000 лева през януари 2013г., 20 000 лева през октомври
2013г. и 40 000 лева през ноември 2013г.; за 2014г. – 80 000 лева, от
който 25 000 лева през март 2014г., 35 000 лева през август 2014г. и
30 000 лева през декември 2014г.; за 2015г. – 20 000 лева, от който
10 000 лева през март 2015г. и 10 000 лева през декември 2015г. В
обяснението е пояснено, че сумите са предмет на семейни спестяваН. на дарителя
и съпругата му. Част от предадената сума произтичала от доходите, които
дарителят е получил от СД Универсал 5, която към момента на попълване на
обяснението е заличена, а друга част от сумата произтичала от продажбата на
гараж през 1999г., като суми са теглени от сметки от ПИБ и Уникредит Булбанк на
дарителя и съпругата му. Посочено е, че сумите са предадени в брой, а преди
предаването им са съхранявани в дома на дарителя.
Същевременно в хода на ревизията от Р.К.
са представени разписки за получени суми за дареН. от баща й, съдържанието на
които съществено се разминава с периодите от време на извършените дареН.,
посочени от И.Е.И., още повече, че последН. в обяснеН.та си сочи, че разписки
въобще не са съставяни. Така в разписка с дата 10.06.2014г. подписана от И.Е.И.
и Р.И.К. е посочено, че последната е надарена със сумата от 80 000 лева,
като датата на изготвяне на разписката е и дата на предоставяне на средствата;
в разписка с дата 15.01.2015г. подписана от И.Е.И. и Р.И.К. е посочено, че
последната е надарена със сумата от 20 000 лева, като датата на изготвяне
на разписката е и дата на предоставяне на средствата; в разписка с дата
06.02.2015г. подписана от И.Е.И. и Р.И.К. е посочено, че последната е надарена
със сумата от 30 000 лева, като датата на изготвяне на разписката е и дата
на предоставяне на средствата; в разписка с дата 18.01.2016г. подписана от И.Е.И.
и Р.И.К. е посочено, че последната е надарена със сумата от 20 000 лева,
като датата на изготвяне на разписката е и дата на предоставяне на средствата.
Освен същественото несъответствие между посочените в разписките суми и
периодите на предаването им с писмените обяснеН. на дарителя, в случая не се
събраха и достатъчно доказателства, че дарителят е притежавал сочените за
дарени средства. Действително в показаН.та си свидетеля В.И. К. сочи за наличие на неразпределена печалба от „Геокарт“
ЕООД, което дружество до 2010г. е било собственост на И.Е.И.. Това
обстоятелство се потвърждава и от заключението на назначената по делото съдебно-счетоводната експертиза, в която е посочено
наличие на неразпределената печалба от 379
855,28лв на това дружество към 01.01.2013г. Но от ревизиращото лице,
чиято е доказателствената тежест при ревизии, извършени по реда на чл.122 от ДОПК, не са представени каквито и да било доказателства, че дареН.та са
реализирани именно от тази неразпределена печалба. Самият И.Е.И. в обяснеН.та
си сочи съвсем различен произход на твърдените за дарени средства, а именно –
получени доходи от друго дружество (а не от „Геокарт“ ЕООД), както и доходи от
продажбата на недвижимо имущество. Всички тези обстоятелства сочат за
недоказаност на твърдеН.та на ревизираното лице за направени от И.Е.И. дареН.,
поради което сумата от 180 000 лева също не следва включвана във формираН.
паричен поток на И.К..
Третия според въпрос касае твърдението
на ревизираното лице за налична сума в началото на ревизираН. период от
300 000 лева, получена от „Архитект И.К. 2004“ ЕООД. В подкрепа на това в
ревизионното производство от съпругата на ревизираното лице Р.И.К. са
представени заверени копие от 3 бр. разходни касови ордери, издадени от „Архитект
И.К. 2004“ ЕООД на Р.К., от които се установява изтеглянето на пари от касата
на дружеството както следва: на 31.12.2010г. за сумата от 150 000 лева,
като в ордера е отразено дебит с/ка 499 и кредит с/ка 501; на 31.12.2011г. за
сумата от 103 000 лева, като в ордера е отразено дебит с/ка 499 и кредит
с/ка 501; на 31.12.2012г. за сумата от 47 000 лева, като в ордера е
отразено дебит с/ка 499 и кредит с/ка 501 (т.II, л.405-406). Ордерите са
придружени с писмени обяснеН. на Р.К. (л.т.II, л.399), от които се установява,
че на 01.01.2013г. семейството им е разполагало със сумата от 300 000 лева
в брой, които представлявали семейни спестяваН., както и парични средства,
изтеглени от касата на дружеството през 2012г. и предходни години от нея в
качеството й на едноличен собственик. В обяснеН.та се сочи, че тези суми са
били налични, но неизползвани за дейността на дружеството парични средства, като
са извършени теглеН. на следните суми през следните периоди: 150 000 лева
през 2010г., 103 000 лева през 2011г. и 47 000 лева през 2012г., като
към 31.12.2012г. общата сума от 300 000 лева е била съхранявана в дома им
и в трезор, ползван от семейството в Експресбанк. По повод така представените
документи, ревизиращият екип, а и горестоящия административен орган, са
посочили, че в публикуваните от дружеството годишни счетоводни отчети и по
точно на отчета за парични потоци за посочените периоди няма отразено плащане
на парични средства на съдружниците (собствениците). Прието е, че тъй като
разходните касови ордери не са намерили отражение във вторичните документи и
регистри на дружеството, не може да послужат като доказателство за действително
изплатени суми.
Представените пред ревизиращия екип
разходни касови ордери са първични счетоводни документи и представляват
свидетелстващи документи, като в съответствие с общите принципи на доказване
имат качеството на частни писмени документи, поради което имат материална
доказателствена сила само, когато доказват неблагоприятни за издателя или
представилото ги лице факти. В разглеждаН. случай касовите ордери доказват
благоприятни факти, следователно документите не се ползват с материална
доказателствена сила, поради което, за да бъде прието за установено настъпването
на посочените в тях факти, следва да са налице доказателства, от които да следва
извод за възникване на конкретната стопанска операция. Това може да стане с
всички доказателствени средства, при ограничението по чл.158, ал.1 от ДОПК, вр.
чл.57, ал.2 от ДОПК относно свидетелските показаН.. Съгласно разпоредбата на чл.57, ал.2 от ДОПК писмени
обяснеН. от трети лица са допустими само за установяване на достоверността или
авторството на данни от технически носители и неподписани документи; на
обстоятелства, за които законът изисква писмен документ, ако той е загубен или
унищожен не по вина на ревизираното или трето лице, както и за установяването
на факти и обстоятелства, за които законът не изисква писмен документ, за които
не са съставени документи, когато е имало задължение за това или са съставени
документи, които не отразяват действителните обстоятелства. Фактите, към
доказването на които са насочени обяснеН.та и свидетелските показаН. на Р.К. в
настоящия случай не могат да бъдат отнесени към никоя от хипотезите на чл.57, ал.2 от ДОПК, поради
което те не следва да се ценят при разрешаване на спора по отношение на
отразените в документите обстоятелства.
От друга страна за преценка на
достоверността на тези процесни три документа следва да се вземе предвид, че
същите са представени пред ревизиращия екип заедно с обяснението на Р.К. от
25.07.2019г., т.е. в хода на ревизията, преди запознаване на ревизираното лице
с фактическите твърдеН. на ревизиращите органи. От това косвено може да бъде направен
извод, че стопанската операция, отразена в тях е действително извършена и
документите не са били съставени единствено за нуждите на ревизията. Също така
следва да се има предвид, че в хода на ревизията насрещна проверка на
дружеството за установяване на посочените в касови ордери стопански операции не
е извършвана. СъображеН.та на ревизиращите органи за липса на документална
доказаност за получените суми от „Архитект И.К. 2004“ ЕООД се основават
единствено на оборотните ведомости на дружеството за 2013г. и 2014г., без да са
съобразени тези от 2010г., 2011г. и 2012г., през които периоди всъщност се
сочи, че са извършени стопанските операции, а за определяне на движението на
паричните средства в дружеството е следвало да се вземат и салдата през
предходните години. Във връзка с последното следва да се отбележи, че по делото
са налице данни, че „Архитект И.К. 2004“ ЕООД действително е разполагало с
посочените в касовите ордери суми към съответните периоди, т.е. налице е обективна
възможност за изтегляне на тези суми от касата на дружеството от собственика Р.К..
Видно от заключението на вещото лице (т.I, л.264) от извършеН. анализ на
оборотните ведомости на дружеството се е установило, че крайното салдо на
дружеството за 2010г. е 221 976,61 лева, за 2011г. – 121 976,61 лева,
а за 2012г. – 75 000,75 лева. Следователно по счетоводни документи
дружеството е разполагало през съответните периоди със суми, които са по-големи
от твърдените за изтеглени и след като са налице първични счетоводни документи
за извършване на теглеН. от касата на дружеството в размер, който не надвишава
сумите, с които дружеството е разполагало, се налага извод за необоснованост на
приетото от ревизиращите органи, че Р.К. не е получила сумата от 300 000
лева, посочена в разходните касови ордери, респ. че И.К. и Р.К. не са
разполагали с тази сума в началото на ревизираН. период. Поради тези съображеН.
съдът намира, че половината от тази сума, равняваща се на 150 000 лева,
следва да се приеме за налична в началото на ревизираН. период по отношение на И.К..
С оглед всичко гореизложено следва да се
приеме, че по отношение на И.К. в началното салдо за ревизираН. период следва
да се включи сумата от 150 000 лева, получени от съпругата на ревизираното
лице от „Архитект И.К. 2004“ ЕООД. Същевременно в паричН. поток не следва да се
включва сумата от 180 000 лева – твърдени като получени от ревизираното
лице от И.Е.И., както 50 000 лева – твърдени като получени от ревизираното
лице от Н.Д. И., тъй като ревизираното лице не обори фактическите констатации в
РА по отношение на тези суми.
Сумата от 150 000 лева, наред с
признатите от ревизиращите органи налични парични средства в банкови сметки в
размер на 52 203,35 лева, образува начално салдо от 202 203,35 лева, което
се възприема изцяло от съда. ИзчислеН. с такова начално салдо е извършено от
вещото лице при изготвяне на заключението на съдебно-счетоводна експертиза във
вариант, посочен на стр.19 от съдебно-счетоводната експертиза (т.I, л.293 от
делото), вариант 9, при които ревизираното лице разполага с парични средства в
размер на 202 203,35 лева в началото на 2013г., а останалите обстоятелства
са така, както са ги приели ревизиращите органи, а именно: през 2013г. е имало
постъплеН. в размер на 33 703,31 лева и разходи в размер на 55 585,43
лева, като в края на година е разполагало с 177 321,23 лева; съответно в
началото на 2014г. е разполагало със сумата от 177 321,23 лева, през
същата година е имало постъплеН. в размер на 63 765,64 лева и разходи в
размер на 47 130,20 лева, като в края на година е разполагало с 193 956,67
лева; съответно в началото на 2015г. е разполагало със сумата от
193 956,67 лева, през същата година е имало постъплеН. в размер на 38
996,28 лева и разходи в размер на 39 813,61 лева, като в края на година е
разполагало с 193 139,34 лева;
съответно в началото на 2016г. е разполагало със сумата от
193 139,34 лева, през същата година е имало постъплеН. в размер на
20 919,17 лева и разходи в размер на 33 227,12 лева, като в края на година
е разполагало с 180 831,51 лева; съответно в началото на 2017г. е разполагало
със сумата от 180 831,51 лева лева, през същата година е имало постъплеН. в
размер на 312 131,17 лева и разходи в размер на 160 876,05 лева, като в края на
годината е разполагало с 330 841,33 лева. Пресметнато по този начин
съпоставянето на приходите/доходите и разходи на ревизираното лице сочи, че не
е налице несъответствие на приходите и разходите на И.Д.К.. Това налага извод
за липса на предпоставки за определяне на задължеН. на ревизираното лице по
чл.17 от ЗДДФЛ за процесН. период от 01.01.2013г. до 31.12.2017г., а оттам и
липса на осигурителни задължеН. на лицето за вноски за ДОО и ЗО за същия
период.
Предвид горното Ревизионен акт
№Р-16002419001524-091-001/11.11.2019г., поправен с Ревизионен акт
№Р-16002419199106-003-001/28.11.2019г., потвърден в едната си част и изменен в
друга с Решение №40/27.01.2020г. на Директор на Дирекция ОДОП – гр.Пловдив при
ЦУ на НАП, се явява незаконосъобразен и следва да бъде изцяло отменен.
При този изход на делото и
на основание чл.161, ал.1
от ДОПК, оспорващият има право на присъждане на направените от него
разноски, включващи адвокатско възнаграждение, 10 лева заплатена държавна такса
и 695,40 лева – възнаграждение за вещото лице. На основание разпоредбата на чл.161, ал.2 от ДОПК и направеното от ответната страна
възражение за прекомерност на претендираното от оспорващия възнаграждение за
адвокат в размер на 6000 лв., същото следва да бъде редуцирано. В случая
материалН. интерес е в размер на 39 225,49 лева и минималН. размер на
адвокатското възнаграждение, съобразно чл.36 от ЗА,
вр. чл.8, ал.1, т.
4 от Наредба№ 1 от 09.07.2004г. се равнява на 1 677 лева. Делото
обаче е със значителен обем, като само РА се състои от 279 страници, и е с обичайната
правна сложност за тази категория дела (ДОПК), с оглед на което съдът намира,
че следва да присъди друкратН. размер на възнагражданието, определено по реда
на чл.8, ал.1,
т. 4 от Наредба№ 1 от 09.07.2004г., а именно 3 354 лева. Съобразно редуцираН. от съда размер на адвокатското
възнаграждение на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в размер на общо
4 059,40 лева, представляващи заплатена държавна такса, възнаграждение за
вещото лице и адвокатско възнаграждение.
Водим от изложените съображеН.
и на основание чл.160, ал.1
от ДОПК и чл.161, ал.1,
изр. първо ДОПК, Административен съд Стара Загора
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по
жалба на И.Д.К. Ревизионен
акт №Р-16002419001524-091-001/11.11.2019г., поправен с Ревизионен акт
№Р-16002419199106-003-001/28.11.2019г., потвърден и изменен с Решение
№40/27.01.2020г. на Директор на Дирекция ОДОП – гр.Пловдив при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“
– Пловдив при ЦУ на НАП да заплати
на И. ***, ЕГН: **********, направените
по делото разноски в размер на 4 059,40
(четири хиляди петдесет и девет лева и 40 ст.) лева.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба чрез Административен съд Стара Загора
пред ВърховН. административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: