№ 93
гр. , 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Симеон Г. Гюров
при участието на секретаря М.Н.Н.
като разгледа докладваното от Симеон Г. Гюров Административно
наказателно дело № 20221860200143 по описа за 2022 година
Постъпила е жалба от Й.Д.Ж. с ЕГН ********** - законен представител на фирма
„*******“ ЕООД с ЕИК:*********, гр. К., ул. „***********“ №67, ет.2, срещу Електронен
фиш серия К №4190369, издаден от ОДМВР гр. София за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство, с който е наложена глоба в размер на 300,00 лв., на
основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.2, т.4 ЗДвП, за нарушение по чл.21, ал.2, вр.чл.21, ал.1
ЗДвП.
В жалбата жалбоподателят развива доводи, изразяващи несъгласие с наложеното
административно наказание в обжалвания електронен фиш, твърди, че на процесната дата
няма спомен кой е управлявал л.а., тъй като се управлява ежедневно, според жалбата е
наложена глоба на ЮЛ, а не имуществена санкция, ЕФ е връчен повече от шест месеца след
издаването му и кое е санираното лице, в ЕФ липсват факти на извършено нарушение, както
и в него липсват реквизити относно неговото съдържание, претендира разноски, не
ангажира доказателства, не се явява в съдебно заседание.
Въззиваемата страна, чрез депозирано писмено становище по жалбата, заявява
неоснователност на същата, претендира разноски.
Районна прокуратура-Елин Пелин, ТО-Пирдоп не взима становище по жалбата.
Районен съд-Пирдоп, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като провери служебно атакуваното
Наказателно постановление, намира за установено следното от фактическа страна:
Установи се от събраните по делото писмени доказателства, приети по приложената към
писмо с Рег.№ 120400-10189/08.08.2022 г. на Началник отдел „Охранителна полиция“
при ОДМВР-София и приложено АНД № 7879/2022 г. по описа на Софийски районен съд,
1
административно-наказателна преписка в цялост, съдържаща писмени доказателства по
опис, а именно: Заверена разпечатка на електронен фиш серия К № 4190369/11.03.2020 г. от
СУАНД на МВР-1/един/ лист; Заверено ксерокопие на протокол от проверка № 34-С-
ИСИС/21.06.2019г. на стационарна видео-радарна система за наблюдение и регистрация на
пътни нарушения тип SITRAFFIC ERS 400 с инвентарен № 1066DEA40108000C от БИМ
главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“, отдел „Изследване на типа средства за
измерване“, сектор „Физични и механични измервания"-2 /два/листа; Заверено ксерокопие
на 2 бр. заповед, относно утвърждаване образец на електронен фиш на Министъра на
вътрешните работи ведно с приложение към заповедта -4/четири/ листа; Заверено
ксерокопие на удостоверение за одобрен тип средство за измерване от БИМ - 1/един/ лист;
Оригинал на снимков материал № 003059047ВАА/00017/08.10.2019г.-1/един/лист; Оригинал
на разпечатка на справка за собственост на МПС с Рег.№ РВ 3016 PC от ИИС на МВР-КАТ
към дата на извършване на нарушението-1/един/лист; Заверено ксерокопие на Протокол,
удостоверяващ наличието на пътен знак В-26 с ограничение на максимално разрешената
скорост в двете посоки 60 км/ч и табела Т2, застъпваща зоната на действие на знака-1000м.-
3/три/листа; Разпечатка от АИС-АНД със статус на връчване на ел. фиш 1 /един/ лист,
като ЕФ е обжалван на 20.05.2022 г., за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство, с който на жалбоподателя, е наложена глоба в размер на 300,00 лв., на основание
чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.2, т.4 ЗДвП, за нарушение по чл.21, ал.2,вр.чл.21, ал.1 ЗДвП,
затова, че на 11.03.2020 г. в 15,15 часа на ГП І-6 – Мирково, км. 179+158, с посока
гр.Пирдоп при ограничение на скоростта 60 км/ч. за извън населено място, въведено с пътен
знак В-26, с МПС ********* МЛ 350 вид л.а.с регистрационен № *********,
жалбоподателя е извършил нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство №003059047ВАА, като установената скорост е 98 км/час, при
разрешена скорост-60 км/час, като превишаването на разрешената скорост е с 38 км/час. В
ЕФ е отразен приспаднатия толеранс от 3 км/час.
Изложената фактическа обстановка съдът приема въз основа на приложените и приети по
делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът извежда следните правни изводи:
Подадената жалба е допустима, като не се спори от страните, че връчения на
жалбоподателя ЕФ е оспорен от него в законоустановения срок, като ЕФ е връчен на
12.05.2022 г., а жалбата срещу същия е подадена на 20.05.2022г. (пощ.клеймо), входирана в
ОДМВР-София на 01.06.2022 г.
Въз основа на служебно извършената проверка по законосъобразността на обжалвания
електронен фиш (ЕФ), както и по отношение на конкретните оплаквания, сторени от
жалбоподателя в жалбата, съдът намира, че в хода на административно-наказателната
процедура не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Административно-наказателното производство е започнало, протекло и приключило
съобразно с процесуалните изисквания на ЗАНН. Правилно в електронния фиш е посочено
превишение спрямо намалената скорост при отчитане на толеранса. Съдържанието на ЕФ е
определено в изчерпателно посочените законови реквизити и в одобрения от министъра на
2
вътрешните работи образец, приложен по делото. Същите са посочени в 189, ал. 4, изр. 2 от
ЗДВП, а именно: Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението,
мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
респективно ползователя на същото, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Образецът
на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. Въззивната
инстанция намира, че обжалваният електронен фиш съдържа всички законови реквизити,
като не се установиха сочените от жалбоподателя липси на реквизити, като следва да се
отбележи, че посочването на точния вид на техническото средство не е част от реквизитите
на електронния фиш. Доколкото същото е индивидуализирано макар и само с номер до
степен, до която да може да бъде направена справка за вида му, за вписването му в
регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, както и за
извършената периодична проверка и срокът на валидност на същатата, съдът не може да
сподели доводите на жалбоподателя, наведени в жалбата. Видно от приетото като
доказателство по делото писмо на Български институт по метрология по посоченият в
процесния електронен фиш индивидуализиращ номер на техническото средство може да
бъде направена справка за релевантната информация за ангажирането на отговорността на
жалбоподателя. С оглед на гореизложеното, съдът намира, че направените с жалбата
възражения в тази насока се явяват неоснователни. За пълнота следва да се посочи, че
разпоредбата на чл.189, ал.4, изр.1 от ЗДвП предвижда, че при нарушение, установено и
заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава
електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Изписването в разпоредбата на чл.189, ал.4, изр.1 от ЗДвП „в отсъствието на контролен
орган и на нарушител”, е пояснение, което се отнася до електронния фиш, а не до
техническото средство. Аргумент за това, е че няма как нарушението да е установено и
заснето в „отсъствие на нарушител”, защото в противен случай няма да има нарушение.
Съдът счита, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява
техническата изправност на автоматизираното техническо средство, с което е установено и
заснето нарушението, както и факта, че същото е преминало съответна последваща
проверка. Факт е, че е налице разминаване в стойностите на фиксираната скорост и
превишението по електронния фиш и по разпечатката от техническото средство, като е
отбелязан допустимият толеранс. По делото има доказателства разликата да се дължи на
толеранс, в представения към снима опис на нарушението, пренесен в ЕФ К №4190369, е
посочена възможна грешка при измерването на скоростта - 3 km/h до 100 km/h), като съдът
приема, че разликата се дължи именно на приспадната допустима грешка, и в този смисъл
правото на защита на санкционираното лице не е нарушено, защото „разминаването” не
води до приложение на по – тежък състав на нарушение. Правилно е посочена санкционната
разпоредба в електронния фиш. Обжалваният електронен фиш съдържа всички реквизити,
3
изискуеми от чл.189, ал.4 от ЗДвП, което прави неоснователни възраженията в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай, съставеният електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
формално отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата,
установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на
утвърдения със Заповед № 8121з-1725 от 29.02.2016 г. на Министъра на вътрешните работи,
изменена и допълнена със Заповед № 8121з-931 от 30.08.2016 г., образец. Смисълът на
специалната разпоредба на чл.189, ал.4 от ЗДвП се изразява в следното: когато е налице
нарушение, което е установено и заснето с техническо средство /независимо стационарно
или не/, тогава се издава електронен фиш, като издаването му става в отсъствие на
контролен орган и на нарушител. Макар и чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, да предвижда, че влезлият
в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление, това
приравняване следва да се приеме само относно последиците, с които се ползват влезлите в
сила наказателни постановление и електронни фишове. Това е така, защото законодателният
смисъл на процедурата по чл.189, ал.4 от ЗДвП следва да бъде тълкуван в нейната взаимна
връзка с дефиницията на понятието „електронен фиш”, дадена в § 6 т. 63 от ДР на ЗДвП,
съгл. която „електронен фиш” е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен
или друг носител, създадено чрез административно-информационна система, въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства”.
Нарушението в случая се установява с електронна система. Следователно е неправилно
правилата и процедурата за съставяне на актове и наказателни постановления по ЗАНН
механично да се пренасят и по отношение на електронния фиш, тъй като това би било в
противоречие с технологията на тази система и би направило всеки един електронен фиш
незаконосъобразен. От текста на електронния фиш и приложения към
административнонаказателната преписка снимков материал, се установява, че мястото на
извършване на нарушението е ГП І-6 – Мирково, км. 179+158 в посока гр.София, където
ограничението на скоростта е било 60 км /ч, въведено с пътен знак В-26. Не е допуснато
съществено процесуално нарушение при описание на мястото на извършване на
нарушението в електронния фиш. Не съществува възможност да се извърши проверка със
задна дата дали през 2020г. на интернет страницата на МВР е имало публикация относно
местата на контрол с АТСС, но индиция за спазване и на задължението на органа за
оповестяване на конкретното място за пътен контрол е фактът, че към настоящия момент то
фигурира на интернет страницата на ОДМВР София сред местата, посочени за
разположение на стационарни автоматизирани технически средства и системи за контрол на
скоростта.
По отношение на претендирания от жалбоподателя изтекъл срок по чл.34, ал.3 ЗАНН,
настоящия въззивен съдебен състав намира, че в Тълкувателно постановление № 1 от
27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния
административен съд е посочено, че в административнонаказателното производство се
прилагат два вида погасителни основания - по чл.34 ЗАНН и по чл.82 ЗАНН. Давността по
чл.34 ЗАНН е преследвателска - настъпва преди влизане в сила на правоохранителен акт и
4
компетентният орган губи възможността си да реализира което и да е от правомощията си
по правоотношението, а давността по чл.82 ЗАНН е изпълнителска и настъпва след влизане
в сила на правоохранителния акт, а органът губи само възможността да реализира
изпълнението на наложената санкция. В действителност чл.11 ЗАНН препраща към НК, но
само доколкото в ЗАНН няма специална уредба. Специална уредба на изпълнителската
давност /на която жалбоподателят се позовава/ има в чл.82 ЗАНН, поради което
неприложима е разпоредбата на чл.82 НК. Следва обаче жалбоподателят да има предвид, че
поради факта, че няма влязъл в сила наказващ акт, неприложима в случая е и
изпълнителската давност по чл.82 ЗАНН, тъй като тя започва да тече от влизане в сила на
акта, с който се осъществява наказването /в конкретната хипотеза- електронния фиш/, който
пък е връчен на 12.05.2022 г, като бива обжалван на 20.05.2022г., ерго не е влязъл в сила,
поради което изобщо не са били налице предпоставките тази давност да започне да тече, още
по-малко да е изтекла. Остава в случая да бъде направена преценка дали не е изтекла
преследвателската давност, чието изтичане би лишило компетентния орган от възможността
не само да изпълни наказанието, а изобщо да го наложи. Специална уредба за
преследвателската давност в ЗАНН има и това е чл.34, ал.1 ЗАНН, поради което
преследвателската давност по чл.80, ал.1 НК не намира приложение в случая. В
административнонаказателните производства, каквото е и настоящото, намира приложение
чл.34 ЗАНН, но ал.1 на разпоредбата, където се съдържат описани давностни срокове, за
които съдът следи служебно – 3 месеца от откриване на нарушителя и 1 година от
извършване на нарушението, след изтичането на които се погасява възможността за
осъществяване на наказателно преследване. Ал.3 на чл.34 ЗАНН се явява неприложима в
случая, доколкото производството по издаване на електронни фишове е опростено и
специфично производство, при което електронният фиш се приравнява по правното си
действие едновременно на АУАН и на НП /вж. мотивна част на Тълкувателно решение № 1
от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г., докладчик съдията Лозан Панов/, т.е. няма как
да има изтичане на 6-месечен срок между издаване на АУАН и НП. В този смисъл съдът
дължи преценка не дали е изтекъл срокът по чл.34, ал.3 ЗАНН, а този по чл.34, ал.1 ЗАНН и
намира съответно, че сроковете са били спазени, поради което производството не подлежи
на прекратяване. Според тълкувателното постановление, съществува сериозен пропуск в
чл.34 ЗАНН, тъй като няма разпоредба аналогична на чл.81, ал.3 НК, уреждаща абсолютната
давност и именно поради това тълкуването е в насока, че чл.81, ал.3 НК се прилага и в
административнонаказателното производство в привръзка с чл.80, ал.1, т.5 НК, от където
следва, че абсолютната преследвателска давност, която не се повлиява от спирането и
прекъсването, изтича при административните нарушения след изминаване на 4 години и
половина от извършване на деянието. Никъде в мотивите на тълкувателното постановление
не се твърди, че чл.80, ал.1, т.5 НК се прилага самостоятелно като обикновена давност, която
важи и в административно-наказателното право, а същият се прилага единствено във връзка
с чл.81, ал.3 НК за изчисляване на абсолютната давност. В случай, че даден орган реши да
приложи чл.80, ал.1, т.5 НК вместо чл.34 ЗАНН, то той би нарушил, както правилото, че
специалният закон дерогира общия, така и би тълкувал превратно чл.11 ЗАНН. Абсолютната
5
давност от 4 години и половина, която съдът счита, че е приложима в случая, при отчитане
постановките на тълкувателното постановление, цитирано по-горе, не е изтекла към
настоящия момент, считано от датата на нарушението- 11.03.2020г., поради което съдът не
дължи прекратяване на производството, макар по него все още да няма влязъл в сила акт,
осъществяващ наказването. Въззивната инстанция не споделя доводите на жалбоподателя
относно тълкуването от негова страна на разпоредбите на чл.82 от НК и чл.82 от ЗАНН,
както и че в конкретния случай е изтекла давността, с изтичането, на която компетентният
орган не би могъл законосъобразно да ангажира отговорността на нарушителя за
извършеното нарушение. Несъмнено срокът, с изтичането на който законодателят е
регламентирал, че въпреки безспорното установяване осъществяването от обективна и
субективна страна на всички елементи от състава на административно нарушение не следва
да се наказва нарушителят, е 4 години и 6 месеца от извършване на нарушението по
аргумент от чл.80, ал.1, т.5 във вр. с чл.81, ал.3 от НК. От събраните доказателства
безспорно и недвусмислено се установява, че този срок не изтекъл. Административното
нарушение - управление на моторно превозно средство - лек автомобил, с превишена
скорост за съответния пътен участък, което нарушение е установено по надлежен ред с
автоматизирано техническо средство е извършено на 11.03.2020г. и към датата на
постановяване на съдебното решение от въззивния съд, срокът от 4(четири) години и
6(шест) месеца от извършване на нарушението не е изтекъл. Следва да бъдат различавани
давност за преследване , след която се погасява възможността компетентният
административен орган да реализира правомощията си по административно-наказателното
правоотношение, и давността за изпълнение на наложеното наказание, с изтичането на която
се погасява възможността на компетентния административен орган да реализира
изтърпяването на вече наложената санкция. Несъмнено в конкретния случай се касае за
електронен фиш за налагане на глоба, приравнен по правни последици на наказателно
постановление, който електронен фиш не е влязъл в законна сила и по отношение, на който
няма как да се преценява дали не е изтекъл онзи срок, с изтичането на който е недопустимо
и незаконосъобразно изпълнението на наложеното наказание. Всички подробно изложени
доводи в жалбата биха били относими и би следвало да бъдат обсъждани от съда , ако се
касае влязъл в сила електронен фиш и съществуването на възможността за
законосъобразното изпълнение на същия от административния орган при направено
възражение от страна на нарушителя за изтекла изпълнителска давност.
Безспорно е, че жалбоподателят е реализирал в пълен обем правото си на защита, като е
упражнил предоставената му правна възможност на обжалва санкционния акт - електронен
фиш пред настоящата съдебна инстанция, като не се е възползвал от възможността,
предоставена му от разпоредбата на чл.188, ал.2 ЗДвП. Не се спори по делото, както и се
установява от събраните писмени доказателства, че процесния л.а. е собственост на
посоченото ЮЛ, което потвърждава и в жалбата си законния представител на ЮЛ, като от
служебно извършена справка в ЕПЗЕУ на ТРРЮЛНЦ към Агенция по вписванията се
установява, че към момента на извършване на нарушението Й.Д.Ж. с ЕГН ********** е
управител и едноличен собственик на капитала на „*******“ ЕООД с ЕИК:*********, гр.
6
К., ул. „***********“ №67, ет.2, като при наличие на правила и норми, обезпечаващи
управлението, разпореждането и отчетността на автомобилния парк на ЮЛ, би могло
законния представител на ЮЛ да узнае кой негов служител е управлявал въпросното МПС
на конкретната дата и време. Датата и часът, отразени на снимката към фиша отговарят на
датата и часа, отразени във фиша. От посочените на снимката данни може да се установи, че
мястото на заснемане е същото, като вписаното в електронния фиш. Мястото на
нарушението се явява главен път, където ограничението на скоростта за движение от 60 км/ч
е въведено с пътен знак B26. Правилно и законосъобразно е наложена предвидената в тази
санкционна разпоредба „глоба“ в размер на 300,00 лв., като съдебното производство,
развило се на тази инстанция, ще приключи за по-малко от 3 месеца, т.е. в разумен срок.
По изложените съображения, настоящия съдебен състав намира, че следва да потвърди
електронен фиш К №4190369.
Мотивиран от изложеното, Районен съд-Пирдоп, първи състав
.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш К №4190369, издаден от ОД на МВР София, с който,
на основание чл.189, ал.4 във връзка с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, е наложена глоба в размер
на 300,00 лв, на Й.Д.Ж. с ЕГН ********** като законен представител на „*******“ ЕООД
с ЕИК:*********, гр. К., ул. „***********“ №67, ет.2, за извършено нарушение по чл.21,
ал.2, вр.чл.21, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Й.Д.Ж. с ЕГН **********, да заплати на ОДМВР-София, сумата 100,00 лв. за
юрисконсултско възнаграждение по делото.
Решението може да бъде обжалвано в четиринадесетдневен срок от съобщението за
изготвянето му пред Административен съд София – Област по реда на глава дванадесета от
АПК
Съдия при Районен съд – Пирдоп: _______________________
7