Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Плевен, 19.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, ХІ граждански състав, в публичното заседание на дванадесети
декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА
при секретаря Петя Иванова като разгледа докладваното от съдията Ширкова гр. д. № 4475 по описа за 2019 година и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с
правно основание чл.240 вр. чл.79 и чл.86 ЗЗД по реда
на чл.422 ГПК.
Делото е
образувано по искова молба от „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, със седалище и адрес на
управление ***, офис сграда „***О.Д.Л. с ЕГН ********** ***. Ищецът твърди, че
на 09.08.2018г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 27.07.2017г., на основание чл.99 ЗЗД между „***“ ЕАД
и „А.з.с.н.в. ЕАД, по силата на който вземането, произтичащо от договор за
потребителски кредит от 30.10.2017г. сключен между „***“ ЕАД и ответника било
прехвърлено в полза н. „А.з.с.н.в.“ ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения
и принадлежности, включително с всички лихви. Твърди, че Приложение №1 е
неразделна част от договора и в него са отразени данните на ответника като
длъжник. Ищецът твърди, че съгласно договора за цесия ищцовото
дружество се е задължило от името на цедента и за
своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия до длъжниците, за
което има изрично пълномощно. Твърди, че на ответника е изпратено уведомление
за извършената цесия с известие за доставяне чрез „***“ ЕАД, което е получено
лично от ответника на 20.09.2018г. Ищецът твърди, че е изпратил до ответника
още две уведомления за предсрочна изискуемост, които са върнати в цялост. Моли
съда с връчване на исковата молба да връчи на ответника уведомлението за предсрочна
изискуемост и за цесия. В случай, че ответникът не бъде намерен на адреса и
съобщението бъде връчено по реда на чл.47 ал.1 ГПК и в делото се установи, че
няма извършено плащане на задълженията, то ищецът твърди, че получаването на
уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно
за основателността на предявените искове. Твърди, че уведомлението по реда на
чл.99 ал.4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от
двойното плащане на едно и също задължение. Твърди, че длъжникът може да
възрази, че не е уведомен за цесията само, ако едновременно с това твърди, че
вече е изпълнил на стария длъжник или на упълномощено от него лице.сочи съдебна
практика на ВКС в тази насока – Определение №987/18.07.2011г. по гр.дело № 867/2011г.
IV г.о. и Решение № 173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело 877/2013г. ТК. Ищецът
твърди, че договорът за кредит между ответника и цедента
е сключен на 30.10.2017г. при спазване разпоредбите на ЗПК. Твърди, че размерът
на отпуснатия кредит е 2950 лева. Твърди, че страните са постигнали
споразумение и за сключване на договор за застраховка на плащанията, при която
застраховката да бъде платена директно на застрахователния агент.
Застрахователната премия в размер на 594,72 лева е разделена на равен брой вноски,
съответстващи на вноските по кредита и съгласно погасителния план е включена в
размера на договорната лихва. Твърди, че с подписване на договора, ответникът
се е съгласил да заплати и такса „ангажимент“ в размер на 103,25 лева, срещу
която кредиторът е фиксирал лихвения процент за срока на договора. Твърди, че с
предоставяне на посочената сума, кредитодателят е
изпълнил задължението си да предостави заема и е създал задължение на
кредитополучателя да му заплати
погасителните вноски указани по размер и
брой в съответните полета на договора за кредит. Твърди, че погасителните
вноски съставляват плащане на главницата
по кредита, ведно с надбавката, покриваща разноските на кредитора по подготовка
и обслужване на кредита и определена добавка, съставляваща печалба на кредитора
. Твърди, че лихвения процент е фиксиран за срока на договора и е посочен в него, като общата стойност на
плащанията по кредита е договорена в размер на 5398,56 лева, а уговорената
договорна лихва в размер на 2448,56 лева. Ищецът твърди, че на основание
договора ответникът се е задължил да върне сумата на 36 броя равни месечни
вноски в размер на по 149,96 лева при първо вноска на 20.12.2017г. и последна –
на 20.11.2020г.
Твърди, че
поради неплащане в срок е настъпила предсрочна изискуемост съгласно чл.5 от ОУ.
Твърди, че ответникът е пропуснал плащане на две погасителни вноски и считано
от 20.05.2018г., кредитът е станал предсрочно изискуем. Ищецът навежда доводи,
че въпреки, че не е имал задължение да уведоми ответника за настъпилата предсрочна
изискуемост му е изпратил уведомително писмо с известие за доставяне. Твърди,
че няма задължение да го уведоми за настъпилата предсрочна изискуемост, тъй
като това е задължение само за банките, а в случая кредитодателят
не е банкова институция. Твърди, че ответникът дължи и обезщетение за забава в
размер на действащата законна лихва.
Твърди, че
ответникът е заплатил по кредита сума в размер на 1038,39 лева, с които е
покрита договорна лихва в размер на 1025,80 лева и главница в размер на 12,59
лева. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответникът му дължи главница в размер на 2937,41 лева главница, 960,20 лева
лихва, 285,05 лева обезщетение за забава. При условия на евентуалност моли съда
да осъди ответника да заплати главница 2937,41 лева, договорна лихва в размер
на 960,20 лева и 336,54 лева обезщетение за забава.
Ответникът
чрез определения му особен представител оспорва предявените искове. Оспорва
договора, тъй като от страна на кредитодателят е
подписан от лице без представителна власт. Оспорва размера на задължението, тъй
като претенцията за лихва е многократно завишена, тъй като надвишава три пъти
размера на законната лихва. Твърди, че договорът за цесия не е произвел
действие спрямо ответника, тъй като същият не е уведомен. Твърди, че не е
настъпила предсрочна изискуемост, тъй като ответникът не е уведомен.
Съдът,
като взе предвид представените по делото доказателства поотделно приема за
установено следното:
По делото
е предявен иск с правно основание чл.79 ЗЗД по реда на чл.422 вр.чл.415 от ГПК, с
предмет - признаване за установено по отношение на ответника вземане, претендирано от ищеца. В производството в съответствие с
правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да докаже
сключването на валиден договор за заем между ответника и “***“ ЕАД, предоставяне
на дължимата по договора за заем сума на ответника, сключване на Договор за застраховка,
валиден договор за прехвърляне на вземането н. “А.з.с.н.в.” ЕАД, надлежно
уведомяване на кредитополучателя за настъпилото прехвърляне. Съдът е указал на
страните доказателствената тежест в производството с определението за
насрочване на делото. По делото следва да се установи дължимостта
на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д.№2067/2019г. по описа на Плевенския районен съд.
Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за
изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт и е
постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, или заповедта
за изпълнение е връчена при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, заявителят
разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по
реда на чл.422 от ГПК.
Установява
се от представения на лист 8 Договор за потребителски кредит ***от 30.10.2017г., че между „***“ ЕАД и ответника е
сключен договор за заем по силата на който
дружеството му е предоставило заем в размер на 2950,00 лева. Видно от условията
на договора за кредит, приложени на лист 9 от делото се установява, че
ответникът е посочил банкова сметка ***, по която да му бъде преведена
посочената сума. В заключението си вещото лице е отразило, че не са представени
доказателства, от които да се установи, че сумата е преведена, но съдът приема
това обстоятелство за доказано с оглед установеното по делото, че от страна на
ответника има постъпили плащания на част от вноските по кредита. Плащането на
вноски по кредита е индиция, че ответникът го е
усвоил.
Установява се от представения по делото Сертификат
към договор ***, че ответникът е сключил и договор за застраховка Сигурност на плащанията,
по който застрахователната премия е в размер на 594,72 лева и е определена като
процент от получената като заем сума. Установява се от договора, че общия
размер на кредита е 5398,56 лева и включва 2950 лева главница, 594,72 лева
застрахователна премия, платена на застрахователния агент от кредитодателя в момента на сключване на договора, 103,25
лева такса ангажимент, която е платена от ответника при сключвате на договора
за кредит.
По
възражението за прекомерност на лихвата : Установява
се от договора, че страните са договорили месечна вноска в размер на 149,96
лева, като ГПР е 42,94 %, а лихвения процент е 33,53 %. При тези параметри,
съдът приема, че договорът е сключен в рамките на допустимия лихвен процент,
определен в разпоредбата на чл.19 ал.4 ЗПК, действащ към момента на сключване
на договора.
Договорът отговаря на изискванията на закона, ясно
са посочени дължимите суми, размера и броя на погасителните вноски, ГПР и ЛП,
съдържа в себе си погасителния план, като на всяка вноска е посочен размера на
остатъка от дължимата главница. По делото е приложен Европейски формуляр,
съдържащ основните параметри на договора, с което е спазено изискването на
закона.
Приложен по делото е Сертификат за застраховка към
договора, в който също са описани задълженията и правата на страните.
По отношение
възражението на назначения особен представител на ответника, че договорът от
страна на кредитодателя е подписан от лице без
представителна власт, съдът не споделя
тези доводи. Дружеството кредитодател е търговец по
смисъла на ТЗ. Съгласно разпоредбата на чл.301 ТЗ, когато едно лице действа от
името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава
действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. Безспорно е, че
търговецът е узнал за сключения с ответника договор като е приел направените от
него погасявания и не е възразил, с оглед на което следва да се приеме, че е
потвърдил действията на лицето, което го е представлявало при сключване на
договора за кредит.
По
възражението, че договорът за цесия не е произвел действие спрямо ответника: Относно уведомлението за цесията, по делото е представено на лист 35 от
делото изпратено до ответника уведомително писмо от 12.09.2018г., и известие за
доставяне на писмото от 20.09.2018г. и съдът приема, че ответникът е уведомен
за прехвърляне на вземанията.
По отношение
на възражението, че ответникът не е уведомен за настъпилата предсрочна
изискуемост, съдът приема следното : Вземането на кредитора по кредита за главницата е станало изцяло предсрочно
изискуемо на 20.05.2018г. по следните съображения : Съгласно чл.5 от Договора,
при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на
втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер,
включително всички определени от този договор надбавки ведно с дължимото
обезщетение за забава, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора
за настъпването на предсрочна изискуемост. От заключението се установява, че
ответникът не е плащал дължима главница от 20.02.2018г. и дължи такава в размер
на 2904,37 лева. След неплащането на две поредни вноски, а именно на
20.03.2018г. и 20.04.2018г., съдът приема, че на 20.05.2018г. е настъпила и
предсрочна изискуемост, след която дата ответникът дължи изцяло неплатената
главница, възнаградителната лихва, която не е платена
до момента от датата на първата неплатена сума до 20.05.2018г., лихва за забава
от 20.05.2018г. до датата на заявлението. В случая съдът счита, че кредитодателят не е имал задължение да уведоми ответника за
настъпилата предсрочна изискуемост, тъй като страна по процесния договор е
небанкова институция и в конкретната хипотеза не намира приложение т.18 от ТР №
4/ 2013г. на ОСГТК относно момента на настъпване на предсрочната изискуемост на
вземане по договор за банков кредит и не е било необходимо за настъпване на
предсрочна изискуемост на кредита да е налице упражнено от кредитора право да
обяви кредита за предсрочно изискуем. В този смисъл е и Определение №
41/11.01.2016г. по гр.д. № 4606/2016г., ІV г.о., ГК на ВКС. Процесният
договор за кредит не е договор за банков кредит по смисъла на чл.430 ТЗ, а носи
характеристиките на потребителски кредит по смисъла на чл.9 Закона за
потребителския кредит. От друга страна в изпратеното до ответника уведомително
писмо за извършената цесия изх. № УПЦ-П-БНП/PLUS-15377383/12.09.2018г.
е отразен целият размер на задължението му, т. е. отразено е настъпването на
предсрочната изискуемост. Писмото е получено лично от ответника на
20.09.2018г., преди подаване на заявлението на кредитора по чл.410 от ГПК, което е с дата 02.04.2019г.
Съдът дължи
служебно произнасяне по неравноправните клаузи в договора. Такава представлява определената такса ангажимент, която представлява
допълнително възнаграждение на кредитодателя
за извършената услуга. Тази такса на практика увеличава възнаградителната
лихва. Поради това съдът приема, че въвеждането на тази такса заобикаля закона,
поради което се явява нищожна, а в случая и недължимо платена.
Не са представени доказателства за плащане от
страна на ответника. За установяване на размера на задълженията, съдът е
назначил съдебно-счетоводна експертиза. От заключението се установява, че
дължимата главница е в размер на 2904,37 лева и застраховка в размер на 33,04
лева. Ищецът претендира заплащане на възнаградителна
лихва в размер на 1360,20 лева за периода от 20.05.2018г. до 20.11.2020г. Съдът
счита, че в тази част претенцията е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
В ТР №3/27.03.2019г. е застъпено становище, че уредбата на предсрочната изискуемост по договора за кредит
в чл.432, ал.1 ТЗ е изрична относно размера на вземането на кредитора -
„предсрочно връщане на сумата по кредита” и изключва заплащането на
възнаграждение в размер на уговорените за срока на договора лихви. В този
случай, кредиторът има право да иска предсрочно връщане на цялата главница, но
не и на възнаградителна лихва до края на срока на
договора. Поради това и претенцията за заплащане на възнаградителна
лихва за периода от обявяване на предсрочната изискуемост до края на договора се
явява неоснователна.
Доказана по основание е претенцията на ищеца за лихва
за забава върху главницата за периода от обявяване на предсрочната изискуемост
до датата на подаване на заявлението в съда, която съгласно приложената таблица
от вещото лице за установените платени суми е в размер на 258,62 лева само
върху главницата от 2937,41 лева. До този размер е основателна претенцията за
лихва за забава като за разликата до 285,05 лева искът се явява неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
При така изложеното от фактическа е правна страна,
съдът приема, че искът за главница се явява основателен изцяло до предявения
размер от 2937,41 лева, която сума
включва главница по договора за кредит от 2904,37 лева и застраховка 33,04
лева, лихва за забава върху главницата от 2937,41 лева в размер на 258,62 лева за периода от 21.05.2018г.
когато е настъпила предсрочната изискуемост до 02.04.2019, когато е подадено
заявлението, като за разликата до 285,05 лева искът се явява неоснователен.
Искът за възнаградителна лихва в размер на 960,20
лева, която ищецът претендира за периода
20.05.2018г. (в исковата
молба погрешно е написана дата 20.09.2018г.) се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед основателността и доказаността
на предявените установителни искове, съдът не следва
да се произнася по предявените при условията на евентуалност осъдителни искове.
С оглед изхода на делото, следва да бъда присъдени
и направените по делото разноски. Разноските в исковото производство са в общ
размер на 925,52 лева, от които държавна такса 122,25 лева, депозит за
експертиза в размер на 180 лева, възнаграждение за особен представител в размер
на 523 лева и юрк.възнаграждение в размер на 100
лева. Разноските в заповедното производство са в размер на 133,65 лева, от
които държавна такса в размер на 83,65 лева и юрк.възнаграждение
в размер на 50 лева.
Съобразно изхода на спора, ответникът следва да
заплати на ищцовото дружество разноски в размер на 706,99
лева за исковото производство и 102,13 лева за заповедното.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че О.Д.Л. с ЕГН ********** *** ДЪЛЖИ н. „А.З.С.Н.В.”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, офис- сграда „***,
представлявано от ***– ***, сумата 2937,41
лв., представляваща главница, сумата 258,62
лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 21.05.2018 г. до 02.04.2019
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.04.2019 г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № 1178/03.04.2019г. по ч.гр.дело № 2067/2019г. по описа на
РС Плевен, като за разликата до 285,05 лева
ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, офис- сграда „***, против О.Д.Л. с ЕГН **********
*** да бъде признато за установено, че О.Д.Л. с ЕГН ********** *** ДЪЛЖИ н. „А.З.С.Н.В.”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, офис- сграда „*** възнаградителна лихва в размер на 960,20 лева за периода
20.09.2018г. до 20.11.2020г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № 1178/03.04.2019г. по ч.гр.дело № 2067/2019г. по описа на
РС Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК О.Д.Л. с ЕГН ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
офис- сграда „***, представлявано от ***– ***, разноски в
размер на 706,99 лева за исковото производство и 102,13 лева за заповедното.
Решението може да бъде
обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Плевенски
окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: