Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2509 17.06.2019 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А Н А Р
О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на двадесет и първи май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14605 по описа на съда за 2016 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правна квалификация по чл. 92 и по чл. 86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Ищецът Агенция „Митници“, БУЛСТАТ: *********, с адрес: град София, ул. „Г. С. Раковски“ № 47, представлявана от *** Р.Д., е предявила против „Арена- И.Т.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 58, представлявано от *** И.Г.Т., искове за осъждане на ответника да й заплати сумата от 22 000 лева- главница, представляваща разликата до пълния размер на предвидената в чл. 13 ал. 1 неустойка от сключения между страните договор за възлагане на обществена поръчка № ***/ 02.11.2015 г. за доставка на гориво за отопление и сумата от 1 283, 33 лева- лихва за забава върху главницата за периода 02.04.2016 г.- 28.10.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 31.10.2016 г. до окончателното й плащане.
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен по реда на ЗОП договор за възлагане на обществена поръчка № ***/ 02.11.2015 г. за доставка на гориво за отопление. Съгласно договора ответникът приел по поръчки на ищеца да извършва доставките на газьола за отопление в срок до един ден от заявката, като за обезпечаване изпълнението на договора се предвидило заплащането на неустойка. Тя била в размер на 10 % от цената на договора без ДДС и се дължала при пълно неизпълнение, което пък настъпвало в случай на забава на изпълнителя с повече от 10 дни. Договорът бил в сила от 25.02.2016 г., като още на следващия ден възложителят направил писмена заявка за доставки на гориво до три обекта, но ответникът не изпълнил задълженията си, като писмено се аргументирал с неотносими към предмета на договора съображения, свързани с искане за изменение на възнаграждението му във връзка с нормата на параграф 21 от ЗИД на ЗАДС. Ищецът твърди, че предложението за сключване на анекс от изпълнителя било неоснователно и не представлявало пречка за изпълнение на задълженията му по договора. В този смисъл ответникът бил писмено уведомен, че с оглед пълното си неизпълнение възложителят му начислявал неустойка в размер на 10 % от договорената цена, от която се приспадали 5 %- предварително внесена гаранция от изпълнителя, като дружеството се поканило да изплати сумата от 22 000 лева в 10- дневен срок, представляваща разликата до размера на договорената неустойка. Било отправено и 10- дневно предизвестие за прекратяване на договора между страните. В тази връзка се моли за осъждане на ответника да заплати сумите за неустойка и лихва за забава. Претендират се и разноски. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа исковата молба. Представя и писмена защита.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва иска. Признава обстоятелството, че между страните бил сключен договор за доставка на гориво за отопление по реда на ЗОП, като възнаграждението за изпълнителя било посоченото в интернет сайта на ЕК за цената на 1 000 литра гориво за България. Ответникът представил гаранция за добро изпълнение в размер на 5 %, като превел сумата от 22 000 лева по сметка на възложителя. Към датата на сключване на договора цената на газьол за отопление според сайта на ЕК била 50 лева за 1 000 литра гориво. С изменение на ЗАДС, считано от 01.01.2016 г., цената в България била променена на 646 лева за 1 000 литра гориво. В този смисъл до ищеца било изпратено писмо за изменение на чл. 3 ал. 2 от договора, касаеща отстъпката, която да се намали от 150 лева на 40 лева за 1 000 литра гориво. Възложителят не приел предложението за промяна, като на 26.02.2016 г. изпратил заявка за доставка на гориво, но същата не била изпълнена, поради нормативната промяна на цената. В този смисъл възложителят уведомил, че налага неустойка на основание чл. 13 ал. 1 от договора за пълно неизпълнение на договора, като усвоява гаранцията за изпълнение в размер на 22 000 лева. В отговор на писменото му предизвестие за прекратяване на договора ответникът посочил в писмо причините за неизпълнение на заявката, свързани с промяна на цената, водеща до увеличение на разходите за акциз. Отново се направило предложение за промяна на договора, което било икономически оправдано. Ищецът обаче писмено отговорил, че вече считал договорът за прекратен, като щял да си търси правата по съдебен ред. Твърди се, че нямало основание за начисляване на неустойка, защото в случая били налице „непредвидени обстоятелства“ по смисъла на параграф 14 б от ДР на ЗОП. Изменението на ЗАДС увеличавало разходите за заплащане на акциз и не позволявало предоставянето на фиксираната в договора отстъпка. Законодателната промяна не можела да бъде нито предвидена, нито предотвратена, поради което не следвало да се вменява във вина на изпълнителя, на когото да се начислява неустойка. Налице била хипотезата на непреодолима сила, водеща до невъзможност за изпълнение. При условията на евентуалност, се твърди, че законодателното изменение представлявало случайно събитие, което също изключвало отговорността на изпълнителя. На последно място се твърди, че причина за неизпълнението било неоказването на съдействие на възложителя да се допусне изменение на договора, при промяната на държавно регулирани цени и поради приемане на нормативен акт. Предложението на изпълнителя за изменение на договора изразявало намерението да се продължи правоотношението между страните, но при икономически изгодни и за двете страни условия. С оглед липсата на виновно поведение на ответника, нямало неизпълнение на неговите задължения, поради което липсвало и основание за начисляване на неустойка. Моли за отхвърляне на иска, също претендира разноски. В с.з. страната не се явява, не се представлява и не взема становище.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
С решение № **/ *** от 03.09.2015 г. на „Агенция Митници“ ответникът е бил определен за изпълнител по договор за обществена поръчка „Доставка на гориво за отопление“, като в тази връзка между страните е сключен договор № ***/ 02.11.2015 г. Същият е подписан за срок от две години, считано от 25.02.2016 г. на база възлагателно писмо, като с него изпълнителят се е задължил да доставя на възложителя гориво (газьол) за отопление, при цена по чл. 3 ал. 2- последната публикувана на интернет сайта на Европейската комисия за България цена за 1 000 литра гориво, намалена с предложената отстъпка по ценовата оферта от 150 лева на 1 000 литра гориво.
Представена е и документацията на спечелилия участник в процедурата по Закона за обществените поръчки (ЗОП).
Изпълнителят по договора е внесъл гаранция за добро изпълнение съгласно чл. 7 ал. 1, в размер на 22 000 лева, възлизаща на 5 % от стойността на поръчката.
С изменение на Закона за акцизите и данъчните складове, в сила от 01.01.2016 г. акцизът за газьол за отопление е променен от 50 лева на 646 лева за 1000 литра. В тази връзка изпълнителят по договора с писмо от 21.01.2016 г. е поискал изменение на договора досежно цената, като е поискал предложената от него отстъпка от 150 лева да бъде намалена на 40 лева за 1 000 литра гориво, с оглед увеличените разходи, резултат от законодателното изменение.
С писмо от 25.02.2016 г. възложителят е посочил, че с оглед на обстоятелството, че в интернет сайта на ЕК вече била отразена законодателната промяна в акциза на горивото, нямало обстоятелства, които да налагат исканото изменение на договора. В тази връзка именно е била изпратена и заявка за доставка на гориво, предназначени за три обекта.
Предвид обстоятелството, че доставките не са били изпълнени, възложителят с писмо от 22.03.2016 г. е отправил предизвестие за едностранно прекратяване на договора на основание чл. 16 ал. 2 т. 2, като наред с това е наложил неустойка за пълно неизпълнение и на основание чл. 13 ал. 3 от договора е усвоил гаранцията за добро изпълнение в размер на 22 000 лева.
В отговор изпълнителят с писмо от 21.04.2016 г. е посочил, че причината за неизпълнението била законодателната промяна, която увеличила разходите му, като в тази връзка се твърди, че били налице основанията за изменение на договора поради „непредвидени обстоятелства“ по смисъла на параграф 14б от ДР на ЗОП.
С ново писмо от 13.05.2016 г. възложителят е посочил, че договорът между страните е прекратен, считано от 02.04.2016 г., като е уведомил, че по съдебен ред ще си търси правата за получаване на договорната неустойка в пълен размер. В този смисъл е предявен и настоящият иск.
С влязло в сила на 19.12.2018 г. решение № 412680/ 22.05.2018 г., постановено по гр. дело № 48062/ 2016 г. на СРС, 153 състав, 3- то г.о., по предходен спор между страните, съдът е отхвърлил предявените от „Арена- И.Т.“ ЕООД против Агенция „Митници“ осъдителни искове за заплащане на сумата от 22 000 лева- главница, представляваща задържана гаранция за изпълнение на договора за възлагане на обществена поръчка № ***/ 02.11.2015 г. и на сумата от 710, 31 лева- лихва за забава върху главницата за периода 29.04.2016 г.- 22.08.2016 г.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Няма спор по това, че между страните е бил сключен договор по реда на ЗОП, по който ответникът е избран за изпълнител на обществена поръчка за доставка на гориво за отопление за нуждите на ищеца. Цената на договора е определена в зависимост от публикуваната цена на ЕК за България, намалена с отстъпката, предложена от спечелилия участник. Няма и спор за обстоятелството, че изпълнителят не е изпълнил възложени му доставки на гориво, в която връзка договорът е бил едностранно прекратен от ищеца.
Спорните въпроси са свързани с причините за неизпълнението, които според ответника се дължат на настъпване на непредвидени обстоятелства след сключване на договора, касаещи цената на поръчката. Действително е била направена законодателна промяна, по силата на която е бил увеличен акцизът на газьол за отопление и това е довело до повишаване на разходите на изпълнителя и до намаляване на първоначално предвидената му печалба. В чл. 43 ал. 2 т. 4 на действалия по време на правоотношението между страните ЗОП /отменен изцяло от 15.04.2016 г./ е предвидено, че изменение на договор за обществена поръчка се извършва с допълнително споразумение към договора и се допуска по изключение, когато се налага увеличение в цената поради приемането на нормативен акт- до размера, произтичащ като пряка и непосредствена последица от него. В този смисъл именно изпълнителят е направил предложение до възложителя за промяна на договора чрез изменение на цената му, като бъде намалена предложената отстъпка до размер, икономически изгоден и за двете страни. Възложителят обаче не се е съгласил и писмено е възразил на това предложение, поради което в случая дружеството е следвало да изпълни заявката за доставки до три обекта, която му е изпратена, при условията на договора. Липсата на съгласие на една от страните за изменение на параметрите на договора не обосновава невиновното поведение на другата, чиято възможност за защита на правата си е следвало да реализира по друг ред в този случай. Доколкото чл. 45 от действалия тогава ЗОП е препращал изрично към Търговския закон по въпросите за изпълнението и прекратяването на договорите по ЗОП, изпълнителят е следвало да поиска изменение на договора по съдебен ред на основание чл. 307 от ТЗ, която хипотеза включва именно настъпили такива обстоятелства, които страните не са могли и не са били длъжни да предвидят при сключване на договора. Като не го е направил, а директно е отказал да изпълни, макар и формално да се е аргументирал с настъпване на непредвидени обективни обстоятелства, ответникът сам се е поставил в положение на неизправна страна по договора, поради което правилно е следвало да понесе неблагоприятните последици за себе си, свързани с начисляването му на неустойка.
За пълнота на изложението в тази връзка, следва да се отбележи, че защитата на страна, свързана с въвеждане на основание за неизпълнение като стопанска непоносимост, се реализира, както вече се посочи, само по съдебен ред- чрез иск или пък с възражение по предявен срещу нея иск за реално изпълнение. В случая обаче не е налице нито една от двете хипотези, защото дружеството е ответник, а не ищец по такъв конститутивен иск, а отделно от това, претенцията не е за реално изпълнение на договор, тъй като правоотношението между страните е прекратено. Т.е. наведените в отговора възражения не могат да бъдат релевирани в процес като настоящия, защото в следствие на неизпълнението договорът е бил прекратен от възложителя и към датата на предявяване на иска няма действащо правоотношение, за да е допустимо въвеждането на възраженията в отговора, свързани с непредвидени обстоятелства, непреодолима сила, случайно събитие, липса на съдействие и т.н. Това действително са хипотези, които принципно биха могли да обосноват обективната невъзможност за изпълнение, но те следва да са предмет на конкретен съдебен спор, какъвто обаче не е настоящият.
Както вече по- горе се посочи, не е спорно това, че ответникът не е изпълнил възложената му заявка за доставки, поради което е налице пълно неизпълнение на договора по смисъла на чл. 13 ал. 1- забава в изпълнението повече от 10 дни. В тази хипотеза изрично е предвидено, че изпълнителят дължи неустойка в размер на 10 % от стойността на договора, или сумата възлиза на 44 000 лева без ДДС. Наред с това са били налице и основанията за едностранно прекратяване на договора от възложителя, предвид виновното неизпълнение на ответника, като в тази връзка на основание чл. 16 ал. 2 от договора е било отправено предизвестие и на основание чл. 10 т. 1 е усвоена гаранцията за добро изпълнение в пълен размер от 22 000 лева. По отношение на тази гаранция вече е налице влязло в сила решение по предходно дело между страните, като в приключилия процес е било прието, че тази гаранция не подлежи на връщане, предвид виновното неизпълнение на дружеството. Наред с това, е било посочено, че гаранцията за изпълнение, независимо от санкционния си характер, не я превръща в неустойка, която е отделен и самостоятелен правен институт, а оттук- и настоящото производство е допустимо, доколкото предмет на процеса тук е договорната неустойка по чл. 13 ал. 1.
Действително в цитирания по- горе текст от договора е посочено, че при пълно неизпълнение изпълнителят дължи неустойка в размер на 10 % от стойността на договор. По смисъла на чл. 92 от ЗЗД, неустойката е предназначена да гарантира вредите от неизпълнение на паричното задължение, без да е необходимо те да се доказват. Доколкото по делото се изясни, че има виновно неизпълнение на задълженията на изпълнителя и неговото бездействие е било неправомерно, той следва да понесе неблагоприятните последици от поведението си. Веднъж страната вече е била санкционирана, като е била задържана първоначално внесената от нея като участник в поръчката по ЗОП гаранция за добро изпълнение, на основание чл. 13 ал. 3, хипотеза втора от договора- неустойката е удържана от стойността на гаранцията. В предходното съдебно решение е прието, че за това са били налице всички предпоставки и сумата не следва да се връща, а в настоящия процес се търси присъждане на остатъка до пълния уговорен размер, или още 22 000 лева (половината от 10 % от стойността на договора). Неустойката в случая освен санкционен характер, има както обезпечителна- гарантира точното изпълнение, така и обезщетителна функция, защото е предвидена да репарира вредите от неизпълнената доставка. Разликата до пълния размер на сумата се дължи от виновния изпълнител като неизправна страна, който следва да бъде осъден да я заплати, предвид своето бездействие.
Съгласно нормата на чл. 86 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В конкретния случай се претендира присъждане на мораторна лихва върху неустойката от 02.04.2016 г.- моментът, в който договорът между страните е прекратен, до датата на изпращане на исковата молба по пощата- 28.10.2016 г. Доколкото претенцията за лихва за забава представлява акцесорно вземане към главното, което съществува, то и този иск като първия се явява основателен, защото изпълнителят по договора е трябвало да понесе отговорността за своето неизпълнение чрез заплащане на предвидената договорна неустойка и като не го е направил, дължи съответно обезщетение за своята забава в плащането. Така вторият иск следва да се уважи за търсения период в предявения му размер от общо 1 283, 33 лева, който съдът намира за доказан на основание чл. 162 от ГПК, посредством представената от ищеца справка от електронен калкулатор.
С
оглед изхода от делото- уважаване на исковите претенции изцяло, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца и направените от него разноски по настоящото
производство. Такива се претендират, като са дължими за внесената държавна
такса в размер на 931, 33 лева (лист 70 от делото) и юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда в минималния размер от 100 лева, съгласно
чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, вр.
чл. 78 ал. 8 от ГПК.
Поради изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „Арена- И.Т.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 58, представлявано от *** И.Г.Т., да заплати на Агенция „Митници“, БУЛСТАТ: *********, с адрес: град София, ул. „Г. С. Раковски“ № 47, представлявано от *** Г.Д.К., сумата от 22 000 (двадесет и две хиляди) лева- главница, представляваща разликата до пълния размер на предвидената в чл. 13 ал. 1 неустойка от сключения между страните договор за възлагане на обществена поръчка № ***/ 02.11.2015 г. за доставка на гориво за отопление и сумата от 1 283, 33 (хиляда двеста осемдесет и три лева и тридесет и три стотинки) лева- лихва за забава върху главницата за периода 02.04.2016 г.- 28.10.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 31.10.2016 г. до окончателното й плащане, както и направените по делото разноски: сумата в размер на 931, 33 (деветстотин тридесет и един лева и тридесет и три стотинки) лева- внесена държавна такса и сумата в размер на 100 (сто) лева- юрисконсултско възнаграждение, определено от съда.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала.
АД