№ 150
гр. В, 10.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:СЖС
Членове:ГПЙ
НДН
при участието на секретаря ИСК
като разгледа докладваното от ГПЙ Въззивно гражданско дело №
20241300500044 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно
обжалване/.
С неприсъствено решение №84/24.02.2022 г. по гр.д.№2021320101650 по
описа за 2021 г. на Районен съд-В е признато за установено по отношение на
П. Б. В. с ЕГН **********, с адрес: гр.В, ***, че дължи изпълнение на
парично задължение на „ТБАБ“ ЕАД, с ЕИК **, със седалище и адрес на
управление - гр.С, ***, за сумата: 6239,38 лв. /шест хиляди двеста тридесет и
девет лева и тридесет и осем стотинки/ - главница, 1760,51 лв. /хиляда
седемстотин и шестдесет лева и петдесет и една стотинки/ - договорна лихва
за периода от 15.06.2019 г. до 08.06.2020 г., 498,09 лв. /четиристотин
деветдесет и осем лева и девет стотинки/ - обезщетение за забава за периода от
15.06.2019 г. до 01.10.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д.№ 1857/2020г. по описа
на ВРС - 15.10.2020 г. до изплащане на вземането.
Осъден е П. Б. В. с ЕГН **********, с адрес: гр.В, *** заплати на
„ТБАБ“ ЕАД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление - гр.С, ***,
сумите: 169.96 лв. /сто шестдесет и девет лева и деветдесет и шест стотинки/
1
за платена държавна такса и 50 лв. /петдесет/ лева за юрисконсултско
възнаграждение в настоящото производство, както и сумите: 169.96 лв. /сто
шестдесет и девет лева и деветдесет и шест стотинки/ за платена държавна
такса и 50 лв. /петдесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение - разноски в
заповедното производство по ч.гр.д.№ 1857/2020г. по описа на ВРС.
Срещу така постановеното от първоинстанционния съд решение е
подадена молба за отмяна вх.№3919/27.05.2022 г. от П. Б. В. с ЕГН
**********, с адрес: гр.В, *** .
С определение №50308/01.12.2022 г. на ВКС,ТК,Второ отделение по
т.д.2023 по описа за 2022 г. е прекратено производството по делото и делото е
изпратено на Районен съд-В за администриране на молбата за отмяна на
неприсъствено решение №84/24.02.2022 г. по гр.д.№1650/2021 г. по реда на
Чл.262 ГПК .
Вският окръжен съд ,след като взе предвид събраните по делото
доказателства и доводите на страните ,прие за установено от фактическа
страна следното :
Делото е образувано по искова молба вх.№1650/2021 г. на „ТБАБ“ ЕАД,
с ЕИК **, със седалище и адрес на управление - гр.С, ***, против П. Б. В. с
ЕГН **********, с адрес: гр.В, ***, с която е предявен иск с правно основание
чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба са сочи ,че „ТБА Б” ЕАД е образувало ч.гр.д. №
1857/2020 г., по описа на Районен съд - В, по реда на чл. 417 от ГПК срещу П.
Б. В. ЕГН **********. С издададените заповед за изпълнение и изпълнителен
лист било образувано изпълнително дело № 73/2021 г. по описа на ЧСИ СН.
Със свое разпореждане, получено от дружеството на 30.6.2021 г., съдът е
предоставил едномесечен срок, съгласно чл. 415 от ГПК, за предявяване иск за
установяване вземането . Във връзка с предоставената възможност се иска да
се приеме за разглеждане настоящият иск.
В исковата молба се поддържа ,че на 15.5.2018 г. „ТБАБ” ЕАД сключила
Договор за потребителски кредит № ********** (Приложение № 2) с
ответника П. Б. В. ЕГН **********. На основание така сключения договор
ищецът „ТБАБ" ЕАД предоставил сума в размер на 7313.15 лева.В чл. 7 ал.1
от Договора бил посочен размерът на предоставения кредит - 5500.00 лв., като
2
към отпуснатия кредит се включвала еднократна такса за оценка на риска в
размер на 783.55 лв., дължима в деня на подписване на договора за кредит
,която се финансира от Кредитора и се възстановява от Потребителя с
дължимите месечни вноски съгласно погасителния план предвид заявеното му
желание. Предвид заявеното желание от потребителя еднократната такса за
оценка на риска в размер на 783.55 лв. се финансирала от Кредитора и се
възстановявала от потребителя с дължимите месечни вноски съгласно
погасителния план. Съгласно чл. 7, ал.2 от Договора средствата по кредита се
превеждат от Кредитора по банкова сметка Потребителя. В случаите, когато
Потребителят е пожелал сключване на застраховки или да се присъедини към
застрахователните програми, средствата се превеждат от кредитора към
сметка на застрахователя, за което потребителят дава изричното си нареждане
и съгласие с подписването на договора. В настоящия случай потребителят бил
пожелал да сключи Застраховка „Живот” в размер на 1029.60 лв. (Приложение
3). Общото крайно задължение по Договора (чл.10 от Договора) възлизало на
13017,33 лв., която сума е разсрочена на 48 погасителни месечни - 47 вноски
всяка в размер на 271,20 лв., ведно с последна изравнителна вноска в размер
на 270.93 лв. Уговореният между страните лихвен процент, с който се
олихвява предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент, бил в
размер на 31.84 % (чл. 9, ал.1 и ал.2 от Договора). Така предоставената сума
кредитополучателят имал задължение да върне на месечни вноски, всяка
включваща 2 /два/ компонента: главница и договорна лихва.
Поддържа се ,че длъжникът преустановил плащанията по договора,
считано от 15.6.2019 г. за повече от три месечни вноски, съгласно
погасителния план към договора, а именно вноски с падежи 15.6.2019 г.,
15.7.2019 г. и 15.8.2019 г. Считано от 08.6.2020 г.била настъпила предсрочна
изискуемост на задължението съгласно чл.16.2. от Договора.
Сочи се ,че в договора е уредена автоматична предсрочната изискуемост
върху непогасеното задължение на клиента при неплащане на три поредни
месечни вноски (осн. чл. 16, ал.2 от Договор за потребителски кредит).
Въпреки това ответникът бил уведомен за настъпилата предсрочна
изискуемост на кредита. Разпоредбите на чл. 25.8 до чл. 25.11 (вкл.) от
Договора за потребителски кредит сочели за съгласие между страните, че
взаимната кореспонденция следва да се изпраща единствено и само на адреса
за контакт, посочен в договора. Според чл. 25.10 от Договора при промяна на
3
адресите за кореспонденция и контакти страните са длъжни да уведомят за
това в писмен вид. Доказването, че дадено писмо е изпратено до посочения
адрес, било в тежест на страната, която е изпратила писмото. В случая „ТБАБ”
ЕАД разполагала с писмен документ, според който уведомлението за
предсрочна изискуемост е адресирано именно до адреса на
кредитополучателя, посочен в процесното съглашение, като постоянен адрес,
а именно: гр.В, **. В тежест на страните по договора било да актуализират
адресите, които обитават и съответно да уведомяват насрещната страна по
договора за настъпилите промени. Видно било от приложена обратна
разписка за доставка на пратка ИД РЗ 1421 0068ВЕ 3, с бар код 9120022802798
(Приложение 4), длъжникът бил търсен на посочения в договора за
потребителски кредит адрес. Уведомлението за предсрочна изискуемост, с бар
код: 9120022802798 (Приложение 5) било изпратено до посочения в договор
за кредит постоянен адрес. Видно било от обратната разписка за доставка с
бар код: ИД РS 1421 0068ВЕ S, че уведомлението за предсрочна изискуемост е
получено И Б., който е член на домакинството.
Поддържа се ,че с част от отпуснатата сума са рефинансирани стари
задължения на П. Б. В. ЕГН ********** към „ТБАБ” ЕАД по Договор №
********** в размер на 3455.35 лева и по Договор № ********** в размер на
1187.70 лева.
Към датата на входяване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК (15.10.2020 г.), задължението на П. Б. В.
ЕГН ********** към „ТБАБ” ЕАД, по Договора било в размер на 8 497.98 лв.
( 6239.38 лв. Главница и 1760.51 лв. договорна лихва). Отделно от това,
съгласно чл. 9, ал. 4 от Договора за потребителски кредит, ответникът дължи
и обезщетение за забава (лихва за просрочие), което към 1.10.2020 г. е било в
размер на 498.09 лв.
Иска се да бъде постановено решение ,с което да се признае за
установено , че лицето П. Б. В. ЕГН ********** в качеството си на
Кредитополучател (Потребител) по Договор за потребителски кредит №
********** от 15.5.2018 г. дължи изпълнение на парично задължение към
„ТБАБ” ЕАД, в качеството му на Кредитодател по същия договор, за сума в
общ размер 8497.98 лв., от които: 6239.38 лв. главница, 1760.51 лв. договорна
лихва за периода от 15.6.2019 г. до 8.6.2020 г., 498.09 лв,- обезщетение за
4
забава за периода от 15.6.2019 г.до 1.10.2020 г.,ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на Заявлението по чл. 417 ГПК (
15.10.2020 г.) до окончателното изплащане на задължението.
Иска се да бъде разпределена отговорността за разноските в
заповедното производство по ч.гр.д.№ 1857/2020 съобразно изхода от спора. В
случай, че искът бъде уважен изцяло,се иска да се присъдят разноските в
заповедното производство по ч.гр.д. 1857/2020 г., в общ размер на 319.96 лв.
(169.96 лв. - държавна такса и 150.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение).
Претендират се и разноските в настоящия исковия процес съгласно
приложен списък по чл. 80 от ГПК.
В едномесечния срок за отговор на исковата молба не е постъпил писмен
отговор от ответника .
Два дни преди съдебното заседание на 09.02.2022 г.с молба –становище
вх.№903/07.02.2022 г. (л.36-38 от гр.д.№1650/2021 г. на Районен съд-В
)ответникът П. Б. В. е изразил правни доводи относно неоснователността на
иска.
Ищецът е поискал съдът да се произнесе с неприсъствено решение по
реда на чл.238 от ГПК.
Районният съд н нарушение на правилата за постановяване на
неприсъствено решение на основание чл.239, ал.2 от ГПК е постановил
атакуваното решение ,което е предмет на настоящия въззивен контрол .
От ФАКТИЧЕСКА СТРАНА се установява ,че ищецът „ТБА Б” ЕАД
е образувал ч.гр.д. № 1857/2020 г., по описа на Районен съд - В, по реда на чл.
417 от ГПК срещу П. Б. В. ЕГН **********. Въз основа на издададените
заповед за изпълнение и изпълнителен лист е образувано изпълнително дело
№ 73/2021 г. по описа на ЧСИ СН. Със свое разпореждане, получено от
дружеството ищец на 30.6.2021 г., съдът е предоставил едномесечен срок,
съгласно чл. 415 от ГПК, за предявяване иск за установяване вземането .
На 15.5.2018 г. ищецът „ТБАБ” ЕАД сключил Договор за потребителски
кредит № ********** (л.5-8 от гр.д.1650/2021 г. по описа на Районен съд-В ) с
ответника П. Б. В. ЕГН **********. На основание така сключения договор
5
ищецът „ТБАБ" ЕАД предоставил сума в размер на 7313,15 лева.В чл. 7 ал.1
от Договора е посочен размерът на предоставения кредит - 5500.00 лв., като
към отпуснатия кредит се включва еднократна такса за оценка на риска в
размер на 783.55 лв., дължима в деня на подписване на договора за кредит
,която се финансира от Кредитора и се възстановява от Потребителя с
дължимите месечни вноски съгласно погасителния план предвид заявеното му
желание. Еднократната такса за оценка на риска в размер на 783,55 лв. се
финансирала от Кредитора и се възстановявала от потребителя с дължимите
месечни вноски съгласно погасителния план.
Общият размер на предоставените суми е 7 313,15 лв.,включващи 5500
лв.кредит ,1029,60 лв.застраховка и 783,55 лв.такса за оценка на риска .
Съгласно чл. 7, ал.2 от Договора средствата по кредита се превеждат от
Кредитора по банкова сметка Потребителя. В случаите, когато Потребителят е
пожелал сключване на застраховки или да се присъедини към
застрахователните програми, средствата се превеждат от кредитора към
сметка на застрахователя, за което потребителят дава изричното си нареждане
и съгласие с подписването на договора. В настоящия случай потребителят е
пожелал да сключи Застраховка „Живот” в размер на 1029.60 лв. (л.9 от
гр.д.1650/2021 г. по описа на Районен съд-В ) .
Общото крайно задължение по Договора съгласно чл.10 от Договора
,включващо и дължимите лихви ,възлиза на 13 017,33 лв., която сума е
разсрочена на 48 погасителни месечни - 47 вноски всяка в размер на 271,20
лв., ведно с последна изравнителна вноска в размер на 270,93 лв. Уговореният
между страните лихвен процент, с който се олихвява предоставеният кредит,
изразен като годишен лихвен процент, е в размер на 31.84 % (чл. 9, ал.1 и ал.2
от Договора). Така предоставената сума кредитополучателят има задължение
да върне на месечни вноски, всяка включваща 2 /два/ компонента: главница и
договорна лихва.
Договореният в Чл.10 от договора ГПР е 46,91 %.
Длъжникът преустановил плащанията по договора, считано от
15.6.2019 г. за повече от три месечни вноски, съгласно погасителния план към
договора, а именно вноски с падежи 15.6.2019 г., 15.7.2019 г., 15.8.2019 г.
Считано от 08.6.2020 г. е настъпила предсрочна изискуемост на задължението
съгласно чл.16.2. от Договора.
6
В чл. 16, ал.2 от Договора за потребителски кредит е уредена
автоматична предсрочната изискуемост върху непогасеното задължение на
клиента при неплащане на три поредни месечни вноски Въпреки наличието
на тази клауза ответникът е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост
на кредита. Разпоредбите на чл. 25.8 до чл. 25.11 (вкл.) от Договора за
потребителски кредит сочат за съгласие между страните, че взаимната
кореспонденция следва да се изпраща единствено и само на адреса за контакт,
посочен в договора. Според чл. 25.10 от Договора при промяна на адресите за
кореспонденция и контакти страните са длъжни да уведомят за това в писмен
вид. Доказването, че дадено писмо е изпратено до посочения адрес, е в тежест
на страната, която е изпратила писмото. В случая ищецът „ТБАБ” ЕАД е
представил с писмен документ, според който уведомлението за предсрочна
изискуемост е адресирано именно до адреса на кредитополучателя, посочен в
процесното съглашение, като постоянен адрес, а именно: гр.В, **. В тежест на
страните по договора е да актуализират адресите, които обитават и съответно
да уведомяват насрещната страна по договора за настъпилите промени.
Видно от приложена обратна разписка за доставка на пратка ИД РЗ 1421
0068ВЕ 3, с бар код 9120022802798 (л.10 от гр.д.1650/2021 г. по описа на
Районен съд-В ) длъжникът е търсен на посочения в договора за
потребителски кредит адрес. Уведомлението за предсрочна изискуемост, с бар
код: 9120022802798 (л.11 от гр.д.1650/2021 г. по описа на Районен съд-В ) е
изпратено до посочения в договор за кредит постоянен адрес. Видно е от
обратната разписка за доставка с бар код: ИД РS 1421 0068ВЕ S
,уведомлението за предсрочна изискуемост е получено И Б., който е член на
домакинството.
Към дата на входяване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК (15.10.2020 г.), задължението на П. Б. В.
ЕГН ********** към „ТБАБ” ЕАД, по Договора е в размер на 8 497,98 лв. (
6239.38 лв. Главница и 1760.51 лв. договорна лихва). Отделно от това,
съгласно чл. 9, ал. 4 от Договора за потребителски кредит, ответникът дължи
и обезщетение за забава (лихва за просрочие), което към 1.10.2020 г. е в
размер на 498.09 лв.
С оглед на така установената фактическа обстановка, Вският
окръжен съд намира следното от правна страна:
7
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по
всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност
на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в
случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната
правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и
възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в
жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата
процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически
констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената
задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния
касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от
12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по гр.
д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. № 1538/2010 г.
Съгласно задължителните указания и разясненията относно
правомощията на въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от
ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само по
въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на
първоинстанционното решение, а при проверката относно правилността на
същото -само за приложението на императивни материал но правни норми и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за
интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне
на мерките относно упражняването на родителските права, личните
отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище; като по
останалите въпроси въззивният съд е ограничен от релевираните във
въззивната жалба основания и в рамките на заявеното с нея искане за
произнасяне от въззивния съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и
допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е
подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в
8
преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, въззивната
жалба се явява неоснователна, поради следните съображения:
Искът е с правно основание Чл.415 вр.с Чл.422 ГПК.
Предявеният иск е допустим ,тъй като ищецът е уведомен за предявения
иск на 30.06. 2021 г.,а искът е предявен на 30.07.2021 г. ,видно от
товарителницата на SPEEDY (л.18 от гр.д.1650/2021 г. по описа на Районен
съд-В )
Безспорно е, че характерът на установителния иск по чл. 422 ГПК е
съдебно установяване на вземането на кредитора (при надлежно направено
оспорване от страна на длъжника), както е в случая.
За успешното провеждане на установителния иск по реда на чл. 422,
ал.1 от ГПК в тежест на ищеца е да установи дължимостта на претендираната
сума. В разглеждания случай същият е длъжен да докаже, че ответникът е
спрял плащанията по договора за банков кредит. Предмет на установяване в
настоящото производство е съществува ли действително, ликвидно и
изискуемо материалноправно вземане на ищеца срещу ответника за
ангажиране на отговорността му по договора за банков кредит .
В конкретния случай от събраните писмени доказателства се установява
по несъмнен начин,че ищецът има действително, ликвидно и изискуемо
материалноправно вземане срещу ответника в размерите ,претендирани в
исковата молба.
Предявеният установителен иск е основателен и доказан, като такъв
следва да се уважи.
Ищецът е изпълнил и задължението си да обяви кредита за предсрочно
изискуем и да уведоми длъжника за това .Съгласно 18 от Тълкувателно
решение № 4/2013 от 18.06.2014 год. на Върховният касационен съд на
Република България, Общо събрание на Гражданска и Търговска колегии в
хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от
договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно
изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други
обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми
длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на
обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи
9
кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната
изискуемост. В хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането,
произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е
упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако
предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на
определени обстоятелства или се обявява по реда на чл.60, ал.2 от Закона за
кредитните институции, правото на кредитора следва да е упражнено преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като
кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита.
В конкретния случай уведомяването на длъжника за обявената
предсрочна изискуемост на кредита се удостоверява от представената по
делото разписка. Уведомяването на длъжника за обявената предсрочна
изискуемост на кредита се удостоверява от представената по делото разписка.
Както се посочи по-горе ,видно от приложена обратна разписка за доставка на
пратка ИД РЗ 1421 0068ВЕ 3, с бар код 9120022802798 (л.10 от гр.д.1650/2021
г. по описа на Районен съд-В ) длъжникът е търсен на посочения в договора за
потребителски кредит адрес. Уведомлението за предсрочна изискуемост, с бар
код: 9120022802798 (л.11 от гр.д.1650/2021 г. по описа на Районен съд-В ) е
изпратено до посочения в договор за кредит постоянен адрес. Видно е от
обратната разписка за доставка с бар код: ИД РS 1421 0068ВЕ S
,уведомлението за предсрочна изискуемост е получено И Б., който е член на
домакинството.
Неоснователно е развитият в молба-становище от 07.02.2022 г. довод ,че
кредиторът не е предоставил на ответника договорените в договора за кредит
суми .Това възражение е преклудирано по силата на Чл.133 ГПК и не подлежи
на разглеждане.За пълнота на изложението съдът намира за необходимо да
отбележи ,че възражението е и неоснователно поради следното :
Съгласно чл. 430, ал. 1 от Търговския закон договорът за банков кредит
е банкова сделка, разновидност на договора за заем, по силата на който
банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума с точно
определена според договора цел и при уговорени условия и срок, а заемателят
се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след
изтичане на срока, както и да плати договорената лихва .От това определение
10
може да се направят изводи освен за вида на договора като двустранен,
консенсуален, формален и възмезден, така и за съществените и основни
задължения на двете страни по него – за банката: да предостави капитал, а за
кредитополучателя: да го върне в срок и да заплати и лихвата.От
представените по делото доказателства се установява по несъмнен начин ,че
банката е заверила банковата сметка на ответника в съответствие с Чл.7.2.1 от
договора за потребителски кредит ,както и че ответникът е погасявал
задълженията си по кредита в продължение приблизително на една година .
Неоснователно е развитото в молба-становище от 07.02.2022 г.
становище ,че договорът е нищожен поради неточно и неопределено
формулиране на размера на ГПК.Съгласно Чл.19 ал.4 ЗПК годишният процент
на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва
по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление
на Министерския съвет на Република България.В конкретния случай ГПР е в
размер на 46,91% ,което е под определения в Чл.19 ал.4 ЗПК максимален
размер на ГПР.
Доводите на ответника в молба-становище от 07.02.2022 г. относно това
,че не в договора за потребителски кредит не са уговорени по ясен и разбираем
начин компонентите на ГПР не следва да се разглеждат по същество като
преклудирани по силата на Чл.133 ГПК .За пълнота на изложението
въззивната инстанция намира за необходимо да отбележи ,че ЗПК и Директива
2008/48/ЕО не предвиждат изискване в договора за потребителския кредит да
се сочат компонентите на ГПР ,тъй като същите са нормативно определени в
Чл.19 ал.1 ЗПК и в § 1 т.6 ДР на ЗПК .Чл.11 ал.1 т.9а ЗПК въвежда такова
изискване единствено по отношение на референтния лихвен процент .При
фиксиран лихвен процент не е необходимо договорът да съдържа
изчислителна формула на отделните пазарни индекси.
Неоснователни са доводите на ответника в молба-становище от
07.02.2022 г. относно това ,че каквото и да било нарушение на ЗПК води след
себе си нищожност на целия договор и недължимост на получения кредит
,тъй като съгласно Чл.26 ал.4 ЗЗД нищожността на отделни клаузи на
договора не води до нищожност на целия договор.
Неоснователни са доводите на ответника в молба-становище от
07.02.2022 г. относно това ,че договореният размер на законната лихва е с 1,84
11
% по-висок от установеният в съдебна практика решения (непълно
индивидуализирани ) максимален размер на договорната лихва -трикратен
размер на законната лихва .В решение №4/25.02.2009 г. на ВКС,ТК,Първо
отделение се сочи точно обратното –че законодателно не е въведен праг в
процентно отношение, до който да се уговаря неустойката, а такъв не би
могъл да бъде поставен и от съдебната практика.Същите доводи могат да
бъдат отнесени и към уговарянето на законната лихва .ВКС сочи ,че след като
не е уговорен законодателно максималният размер на неустойки ,договорни
лихви и пр.,е недопустимо съдът да установява такива вместо законодателя
.ВКС сочи изрично ,че сам по себе си този размер би могъл да бъде преценен
като прекомерен или несъразмерен в зависимост от различни факти и
обстоятелства,но не може предварително да се установява от съда .
Цитираните от ответника в молбата-становище съдебни актове са стара
практика на ВКС отпреди изменението на Чл.19 ал.4 ЗПК от 23.07.2014 г.
,установяващо законоустановен максимум на ГПР .Законодателят не въвежда
ограничение върху размера на договорната лихва ,а върху годишният процент
на разходите ,тъй като последният е най-адекватен измерител на всички
разходи по кредита.
Неоснователни са доводите на ответника в молба-становище от
07.02.2022 г. относно това ,че еднократната такса за оценка на риска е
нищожна ,поради което не се дължи заплащането на сумата от 783,55
лв.Действително има трайна и непротиворечива съдебна практика относно
това ,че посочената в договора „еднократна такса за оценка на
риска“ в размер на 783,55 лева, включена в главницата на кредитния дълг,по
съществото си представлява прикрита такса за управление на кредита .Ако
такава такса е само договорена ,то поради нейната нищожност
кредитополучателят не дължи нейното плащане ,а при извършено плащане
има право да получи обратно заплатените суми.В конкретният случай обаче
тази сума е получена от кредитополучателя и нищожността на клаузата
задължава кредитополучателя да върне полученото по силата на Чл.34 ал.1
ЗЗД . Еднократната такса за оценка на риска е включена в чистата стойност на
кредита по смисъла на Чл.23 ЗПК ,поради което евентуална нищожност на
договора не влече недължимост на получената сума от 783,55 лв. под формата
на еднократна такса за оценка на риска.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ
12
С оглед изхода на делото П. Б. В. с ЕГН **********, с адрес: гр.В, ***
следва да бъде осъден да заплати на „ТБАБ“ ЕАД, с ЕИК **, със седалище и
адрес на управление - гр.С, *** направените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
Водим от горното и на основание Чл.272 ГПК Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА неприсъствено решение №84/24.02.2022 г. по гр.д.
№2021320101650 по описа за 2021 г. на Районен съд-В.
ОСЪЖДА П. Б. В. с ЕГН **********, с адрес: гр.В, *** ДА ЗАПЛАТИ
на „ТБАБ“ ЕАД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление - гр.С, ***
направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер
на 300 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчване на препис.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13