Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 4627 04.12.2019 г. Гр. Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, I-ви гр. състав в открито съдебно заседание на двадесет и първи
ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Цвета Василева, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело №
10394 по описа на ПРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
обективно съединени искове с правна квалификация чл. 128, т. 2
от КТ, чл. 245, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът Г.И.К., ЕГН **********,
чрез адв. *** е предявил срещу ответника Многопрофилна болница за активно лечение Парк Хоспитал ЕООД с ЕИК 20268753 обективно съединени искове за
осъждане на ответника да му заплати
следните суми: сумата от 21 714 лева (двадесет и една хиляди седемстотин
и четиринадесет лева), представляваща неплатено трудово възнаграждение за
периода м. януари 2018 г. – м. март 2019 г., сумата от 1436,93 лева мораторна лихва върху месечните ТВ, считано от първо число на втория месец след полагане на
труда, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба
– 21.06.2019 г. до окончателното плащане на сумите, както и за присъждане на
деловодните разноски.
Ищецът твърди да е
работил по ТПО с ответника от 16.12.2015 г. до 28.023.2019г. на длъжност „****“,
като ТПО било прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2
от КТ. За периода м. януари 2018 г. – м. март 2019 г. твърди да е изпълнявал
добросъвестно трудовите си задължения, като не му било платено в пълен размер дължимото
ТВ.
Ето защо моли да се
осъди ответника да му заплати така посочените суми.
В срока за писмен отговор такъв е
постъпил. В отговора не се оспорва, че с ищеца е имало сключен трудов договор, съгласно
който последният е бил назначен на
длъжност „**” с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 3 500,00
лева. Твърди се, че на 14.07.2017 година между страните е било подписано
допълнително споразумение към трудовия му договор, по силата на което е било
уговорено заплащане на допълнително възнаграждение „за постигнати резултати” в размер на 2 403,00 лева.
Ответникът счита, че клаузите на
допълнителното споразумение следва да бъдат тълкувани въз основа на
съдържанието му съгласно правилата на чл. 20 от ЗЗД – систематически, логически
и във връзка с клаузите на основния трудов договор, като същевременно следва да
бъдат съобразени и всички обстоятелства във връзка с неговото сключване. Твърди
се, че съгласно чл. 12, ал. 1 от правилника за организация на работната заплата
/действал към датата на подписване на допълнителното споразумение/ било
посочено, че видът и минималните размери на допълнителните възнаграждения се
определят от **с отделна заповед, в която според ал. 2 се описвал размера на
допълнителното възнаграждение, което зависило от постигнатите от организацията
финансови резултати и оценката на ****.
Ответникът
твърди, че ищецът е запознат с правилата за организация на работната заплата,
видно от подписана от него Декларация, съдържаща се в трудовото му досие, запознат
е и с издадените заповеди, с които на база резултатите на лечебното заведение
са определени сумите, които е следвало да му бъдат изплатени като допълнително
трудово възнаграждение.
Освен
това се твърди, че болницата е приключила счетоводната 2018 година с финансова
загуба, както и счетоводната 2017 година, което означавало, че лечебното
заведение е в изключително лошо финансово състояние, т.е. едното условие за
изплащане на допълнителни възнаграждения – „постигнати от организацията
финансови резултати” не било налице.
Ответникът
твърди, че за периода месец януари 2018 година – месец март 2019 година, в
болницата били извършени приблизително 2446 на брой операции и само около 561
от тях били извършени с участието на ищеца, които данни показвали, че работата
му, спрямо работата на останалите специалисти, не е изключителна, за да е
основателна претенцията му за допълнително възнаграждение над основната работна
заплата. Заявява се също така, че по преценка на **на ищеца са били изплатени
допълнителни суми, за да бъде стимулиран като лекар и да остане и полага труд в
лечебното заведение.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
Страните
нямат спор относно, че между тях е имало сключено ТПО, по силата на което
ищецът е работил при ответника на
длъжността „****“ с уговорено основно трудово възнаграждение от 3500 лева.
Спори
се относно дължимостта на претендираните
допълнителни трудови възнаграждения доколкото е налице спор относно характера
на договореното – дали се касае за доп.
възнаграждение с постоянен характер или инцидентен характер – такова с пооощрителен характер в зависимост от приноса на служителя.
С
исковата молба е представен препис от сключеното на 14.07.2017г. допълнително
споразумение към трудов договор, видно от което е било уговорено доп. трудово възнаграждение от 2403 лева. Истинността на
подписите в представеното доп. споразумение, който
документ има характера на частен документ, не е била оспорена от ответника по
реда на член 193 от ГПК, ето защо съдът приема, че направените изявления,
съдържащи се в споразумението са направени от страните по делото. Защитата на
ответника е по линия на тълкуването на споразумението, което следвало да бъде
извършено във връзка с вътрешните
правила на болницата, в които се предвиждало изплащане на доп.
ТВ в зависимост от постигнатите резултати и оценката на ****, с които ищецът
бил запознат и бил подписал декларация. Това виждане на ответника не се споделя
от настоящия състав, тъй като заплащането на ДТВ е договорено като постоянно,
тъй като при сключването на доп. споразумение
заплащането му не е поставено под условието, че е дължимо за постигнати
резултати, ако това е било така, е следвало се уговори изрично. Тълкуването е
дейност по установяване на точния предмет на уговореното, когато обаче се касае
за неясни, двусмислени уговорки, но така
че да не се подменя действително изявената воля, с предполагаема такава, като
следва да бъде взето под внимание и обективираното
поведение на страните след сключването на договора.
От
представените писмени доказателства – справка за получените от ищеца доп. ТВ /лист 60/ по делото се установява, а така също и от
съдебно-счетоводната експертиза на вещото лице *** се
установява, че ищецът е получавал брутен доход от 5903 лева за периода юли 2017
г. до декември 2017г., който доход отговаря на сбора от основното ТВ и
уговореното в доп. споразумение допълнително трудово
възнаграждение, а от януари 2018 г. работодателят е започнал да начислява и
изплаща ДТВ в по-нисък размер от уговореното, обвързвайки го с постигнатите
резултати, едностранно без съгласието на служителя.
По
делото е изслушано заключение на вещото лице **, което не е оспорено от
страните, и което съдът кредитира като компетентно изготвено, се установява, че
размерът на дължимите ДТВ за процесния период в
брутна сума са в размер на 36 391 лева, а размера на мор. лихва е в размер на 2
694,03 лева. След изслушването на заключението е направено увеличение в размера
на предявените искове съобразно приетото заключение на вещото лице. Ето защо
предявените искове ще се уважат в тези размери
Вземанията
са лихвоносни и исковата молба има характер на покана, и законна лихва е претендирана. Ето защо такава ще се присъди от завеждане на
исковете до окончателното плащане на дължимите суми.
Ищецът
претендира разноски по делото, като доказва да е извършил такива в размер на 1300
лева платено адв. възнаграждение, и такива ще му се
присъдят.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата
държавна такса върху уважените искове, като същата на основание чл. 1 от Тарифа
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, възлиза на 1563,40
лева - ДТ по иска по чл. 128, т. 2 от КТ и по чл. 245, ал. 2 от КТ.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
Многопрофилна болница за активно лечение „Парк Хоспитал“ ЕООД с ЕИК 20268753 да заплати на Г.И.К., ЕГН **********
следните суми: сумата от 36391 лева, представляваща неплатено допълнително трудово
възнаграждение за периода м. януари 2018г.- м. март 2019г.; сумата от 2694,03 лева мор. лихва върху ДТВ
за периода 01.03.2018г.-20.06.2019г., ведно със законната лихва върху сумата от
36391 лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 21.06.2019 г. до
окончателното плащане на сумите, както и да му заплати сумата от 1300 лева
разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Многопрофилна болница за активно лечение „Парк Хоспитал“ ЕООД с ЕИК 20268753 да
заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на
Пловдивския районен съд сумата от 1563,40 лева,, представляваща държавна такса
върху уважените искове.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от датата, на която е обявено, че ще бъде
постановено – 05.12.2019 г., на осн. чл. 315, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала: Ц.В.