РЕШЕНИЕ
№ 170
гр. Сливен, 26.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Петя В. Петрова - Светиева
при участието на секретаря Пенка М. С.а
като разгледа докладваното от Петя В. Петрова - Светиева Гражданско дело
№ 20242230103678 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени положителни установителни
искове с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 422, ал.1 от
ГПК.
В исковата си молба ищцовото дружество твърди, че срещу ответната
страна е издадена заповед за изпълнение. Сочи се, че ответникът е сключил
Договор за потребителски кредит № ********** от 30.10.2019 година с „Ти
Би Ай БАНК“ ЕАД. Въз основа на сключен Договор за прехвърляне на
парични задължения (цесия) от 22.08.2023 година на основание чл. 99 от ЗЗД и
Приложение № 1 към него от 22.08.2023 година вземането по Договор за
потребителски кредит № ********** от 30.10.2019 година е прехвърлено в
собственост на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД. За
дължимите суми е издадена Заповед № 1217/09.05.2024 година за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 2242 по описа на РС -
Сливен за 2024 година за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК.
От съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено,
че ответната страна дължи сумата 6345,60 лева, представляваща главница по
1
договор за кредит № **********/30.10.2019 г., сключен между „Ти Би Ай
Банк“ ЕАД и длъжника, като вземането е прехвърлено с Договор за цесия от
22.08.2023 г. в полза на заявителя „АКПЗ“ АД, ведно със законната лихва
върху нея, считано от датата на подаване на заявлението 08.05.2024 година до
окончателното й изплащане, сумата 5081,21 лева, представляваща договорна
лихва, дължима за периода 05.12.2019 година до 05.11.2023 година, сумата
519,20 лева, представляваща законна лихва, дължима за периода 06.11.2023
година до 23.04.2024 година. Претендират се разноски.
В законоустановения срок от ответната страна е депозиран отговор на
исковата молба, с който се излагат конкретни възражения и се изразява
подробно и аргументирано становище по допустимостта и основателността на
исковата претенция.
В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява от
представител или пълномощник, но с писмено становище е заявено, че
поддържа исковите претенции и като счита същите за доказани по основание
и размер моли за уважаването им. Претендира за присъждане на направените
по делото разноски, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът в съдебно заседание не се явява и не се представлява от
представител, но с писмено становище се иска постановяване на решение,
съобразно събраният по делото доказателствен материал, сочещ на наличие на
условие за отхвърляне на исковата претенция.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Съгласно приложено по делото копие на Договор за потребителски
кредит № ********** 30.10.2019 година „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД е отпуснал на
ответника В. С. И. потребителски кредит за общо ползване в размер на 9
611,74 лв., от които: кредит за общо ползване - 6 000 лева, услуга -
застрахователна премия BANK пакет 3 Кредит + Сметка - 2 108,38 лева,
услуга - застрахователна премия BANK пакет 3 Сметка - 479,53 лева и
еднократна такса за оценка на риска - 1 029,83 лева.
Съгласно чл.7.1. от Договора в деня на подписване на същия по кредита
е дължима еднократна такса за оценка на риска в размер на 1029,83 лева, която
се финансира от кредитора и се възстановява от кредитополучателя с
дължимите месечни погасителни вноски съгласно Погасителния план.
2
По условията на чл. 7.2.2 от Договора, в случаите, когато потребителят е
пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от
застрахователните програми, предлагани от кредитора, при условията на чл.
19, частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за
конкретната застраховка сума, се превежда от Кредитора директно по
банковата сметка на съответния Застраховател, за което потребителят дава
изричното си нареждане и съгласие с подписването на Договора.
Съгласно чл. 7.2.1, при потребителски кредит за общо ползване
кредиторът превежда средствата по кредита в срок до три работни дни по
сметка на кредитополучателя открита в ТБ „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, с което
кредита се счита за усвоен.
Кредитът е усвоен на 30.10.2019 година, като направените със същият
разпореждания са представени в Таблица 1 в констативно-съобразителната
част на експертизата.
По Договор за потребителски кредит №**********/30.10.2019 година са
извършени плащания от страна на кредитополучателя в общ размер от 10
390,50 лева, от които до датата на цесията - 22.08.2023 година са направени
плащания в общ размер от 9 990,50 лева и след датата на цесията - 400 лева.
Последното плащане от длъжника към кредитора преди датата на
цесията - 22.08.2023 година е направено на 31.07.2023 година и е в размер на
400 лева.
След датата на цесията - 22.08.2023 година е направено още едно
плащане в размер на 400 лева на 12.09.2023 година, отразено при ищеца
„Агенция за контрол на просрочените задължения” АД на 14.09.2023 година.
Длъжникът е изпаднат в забава от датата на падежа на вноска № 25 -
05.12.2021 година.
Видно, от анализа на погасените задължения по кредита и направеното
разпределение на извършените плащания, подробно представени в Таблица 3
3 в констативно-съобразителната част на експертизата, при погасяване на
задълженията е спазен реда за погасяване посочен в договора.
В Приложение № 1 от 22.08.2023 година към Договор за продажба на
вземания сключен между „Ти Би Ай Банк“ АД и „Агенция за контрол на
просрочените вземания“ АД е видно, че по продаденото вземане по Договор за
потребителски кредит № 27001073159/30.10.2019 година с кредитополучател
3
В. С. И. е посочен остатъчен размер на дължимата сума към 25.07.2023 година
от 11250,18 лева, като от приложението не е видно от какви задължения е
формирана сумата.
Съгласно счетоводна справка на „Агенция за контрол на просрочените
вземания“ АД към датата на изкупуване - 22.08.2023 година изкупеното
задължение е в размер на 11 246,81 лева, формирано от главница в размер на 6
345,60 лева и договорна лихва в размер на 5 081,21 лева, както и обезщетение
за забава в размер на 519,20 лева, с което общото задължение по счетоводна
справка е 11946,01 лева.
С искова молба се претендират вземания в общ размер от 11 946,01 лева,
от които 6 345,60 лева главница, 5 081,21 лева договорна лихва и 519,20 лева
обезщетение за забава.
При ищеца „Агенция за контрол на просрочените вземания“ АД е
отразено получено плащане по кредита от 14.09.2023 година в размер на 400
лева, с което плащане е погасен частично размера на изкупеното задължение
по счетоводни документи на ищеца, за договорна лихва и за обезщетение за
забава, с което остатъчният размер на търсените суми е: 11 546,01 лева, от
които 6 345,60 лева - главница, 4 704,01 лева - договорна лихва и 496,40 лева -
обезщетение за забава.
Размерът на непогасената главница по кредита към 31.07.2023 година
(преди датата на цесията) е бил 6 345,60 лева, колкото е посочено по
счетоводни документи на ищеца към датата на изкупуване.
След извършено на 31.07.2023 година плащане, което не е отразено по
счетоводни документи на ищеца, остатъчният размер на главницата става 6
159,42 лева, който размер е същият и към датата на експертизата, тъй като с
извършеното на 14.09.2023 година плащане не е погасена главница.
По отношение на договорните лихви, се установи следното: по
първоначално определеният по погасителен план размер от 7 999,52 лева, са
налице отразени плащания до 31.07.2023 година в общ размер от 5 539,46 лева
(подробно представени по дати и размер в Таблица 3, в констативно-
съобразителната част на експертизата), с оглед на което към 31.07.2023 година
остатъчният размер на задължението за договорни лихви би следвало да е в
размер на 2 460,06 лева.
На 31.07.2023 година е направено частично погасяване на задълженията
4
за договорни лихви, със сумата от 178,05 лева, с което остатъчният размер
след тази дата би следвало да е 2 282,01 лева.
На 14.09.2023 година е направено още едно частично пращане по
задължението за договорни лихви, в размер на 377,20 лева, с което
остатъчният размер би следвало да е 1 904,81 лева.
От представените от „Ти Би Ай Банк“ АД справки не е представена
подробна разбивка на погасителния план по кредита, както и не е видно от
показаните начисления и от представените по делото документи да е налице
промяна в условията на Договора за кредит, да е налице увеличен размер на
договорната лихва или да са погасени други задължения освен посочените по
счетоводни справки за главница, договорна лихва и обезщетение за забава,
поради което експертизата счита, след извършено приспадане на направените
плащания по договорна лихва в общ размер от 6 094,71 лева, че от
първоначално определеният размер на договорната лихва от 7 999,52 лева е
налице остатъчно задължение в размер само на 1 904,81 лева, а не
претендираният по искова молба размер от 5 081,21 лева.
В представените на експертизата справки от „Ти Би Ай Банк“ АД не са
видни начислени други задължения за лихви - наказателни, за просрочие или
други.
В исковата молба се претендира обезщетение за забава (мораторна
лихва) за периода от 06.11.2023 година до 23.04.2024 година в размер на 519,20
лева.
Експертизата изчисли размера на обезщетението за забава (мораторна
лихва) за периода от 06.11.2023 година до 23.04.2024 година начислено върху
размера на дължимата главница, установена от експертизата към 06.11.2023
година, а именно - 6 159,42 лева, в размер на 394,68 лева.
Експертизата изчисли и размера на обезщетението за забава (мораторна
лихва) за периода от 06.11.2023 година до 23.04.2024 година начислено върху
размера на претендираната с исковата молба главница от 6 345,60 лева, в
размер на 406,61 лева, което е различно от претендираният с исковата молба
размер от 519,20 лева.
С оглед на направеният анализ и констатации, експертизата счита, че
общият размер на задължението е 8 458,91 лева, от които: 6 129,42 лева –
главница, 1 904,81 лева - договорна лихва, 394,68 лева - обезщетение за забава
5
(мораторна лихва) за периода от 06.11.2024 година до 23.04.2024 година,
начислени върху остатъчният размер на главницата от 6 129,42 лева.
От представеното по делото допълнително заключение и след
използване на нормативно установената формула посочена в Приложение № 1
към чл. 19, ал. 2 от ЗПК, вещото лице е изчислило Годишния процент на
разходите, спрямо размера на посочената в чл. 7.1. от договора като „Размер на
кредита“ сума от 6 000 лева и изключвайки другите елементи включени в
посочената сума в чл. 7.1. от договора като „Общ размер на кредита“, в размер
на 106,48 %. При изчисляване на годишния процент на разходите са заложени
посочените в експертното решение базови показатели.
Ищцовото “АКПЗ” АД е подало на 08.05.2024 година пред РС - Сливен
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против
ответника В. С. И. за дължими суми по Договор за потребителски кредит №
**********/30.10.2019 година.
Въз основа на заявлението по ЧГД № 2242 по описа на РС-Сливен за
2024 година е издадена заповед № 1217/09.05.2024 година за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата 6345,60 лева,
представляваща главница по договор за кредит № **********/30.10.2019
година, сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и длъжника, като вземането е
прехвърлено с Договор за цесия от 22.08.2023 година в полза на заявителя
„АКПЗ“ АД, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
подаване на заявлението 08.05.2024 година до окончателното й изплащане,
сумата 5081,21 лева, представляваща договорна лихва, дължима за периода
05.12.2019 година до 05.11.2023 година, сумата 519,20 лева, представляваща
законна лихва, дължима за периода 06.11.2023 година до 23.04.2024 година и
сумата от 330,92 лева - разноски.
Заповедта за изпълнение е връчена на ответника, който е депозирал
възражение в срок.
В срока по чл. 415 от ГПК заявителят по заповедното производство е
предявил настоящите положителни установителни искове.
Заповедта е издадена на основание чл. 410 и сл. от ГПК.
Исковата молба е заведена пред РС - Сливен на 15.07.2024 година.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след
6
преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени
доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви. Даде вяра
на експертните заключения, представени от вещо лице в чиято компетентност
и добросъвестност съдът не се съмнява.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Искът е процесуално допустим. Предявен е в законоустановения
едномесечен срок по чл. 422, ал. 1 от ГПК, като исковата молба е заведена на
15.07.2024 година в РС - Сливен.
По правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК за разпределение на
доказателствената тежест всяка от страните доказва фактите, на които
основава твърденията и възраженията си, и които са обуславящи за
претендираното, съответно отричаното право.
Ответникът е въвел подробни възражения за недействителност на
Договор за потребителски кредит № **********/30.10.2019 година.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК, договорът за
паричен заем е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни
изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има
характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми
при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
Основателно е възражението в отговора на исковата молба, поддържано
и в писменото становище за недействителност на договора за паричен заем,
свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на общата
дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е
наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва
да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук
са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и
управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо
в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а
не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да
преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай ГПР не отговаря на
законовите изисквания, защото в договора за паричен заем е посочено
7
единствено, че той е във фиксиран размер от 49,16 %. Действителният ГПР по
процесния договор е значително и несъмнено в много по-голям размер -
106,48 %, установен с допълнителното експертно заключение. Поради това е
надвишен максималният праг на ГПР, установен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. По
изложените съображения процесния договор за паричен заем е
недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.
С оглед гореизложеното следва да се приеме, че процесният договор за
паричен заем се явява недействителен и доколкото от събраните по делото
доказателства не се установява за ответникът-длъжник да са възникнали
задължения по договора за заем, то неоснователен се явява предявеният иск и
като такъв следа да се отхвърли.
За пълнота на решението следва да се посочи, че съгласно дадени
задължителни за съдилищата указания с т. 13 от Тълкувателно решение № 4
от 18.06.2014 година, постановено по тълкувателно дело № 4/2013 година на
ОСГТК, ВКС при отхвърляне на установителния иск по чл. 422 от ГПК
заповедта за изпълнение и изпълнителният лист не подлежат на обезсилване,
това е така, тъй като в разпоредбата на чл. 422, ал. 3 от ГПК е посочена
последицата при отхвърляне на иска за установяване съществуването на
вземането - изпълнението се прекратява. При издадена заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 от ГПК тази последица не настъпва, тъй като изпълнение не
се провежда до влизане в сила на заповедта на изпълнение. Отхвърлянето на
иска за установяване на съществуването на част от вземането препятства
влизането в сила на заповедта за изпълнение, съгласно чл. 416 от ГПК. Ако не
е образувано изпълнително производство, решението за отхвърляне на
установителния иск е пречка за образуването му.
На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата в полза на адв.
Д. Г. да се присъди адвокатско възнаграждение за указана безплатна правна
помощ на ответника в размер на 1475,14 лева съобразно представен списък за
разноски по чл. 80 от ГПК, базиран при изчисляване на размера на
предвижданията на Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
За да формира извода си относно така присъжданите разноски,
възраженията на ищеца за прекомерност са приети за неоснователни.
Ръководен от гореизложеното, съдът
8
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от "АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, общ. Столична, обл. София, ул. Панайот
Волов, № 29, ет. 3 против В. С. И. с ЕГН: ********** и адрес: гр.
***************** иск за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца главница в размер на сумата 6345,60 лева /шест хиляди триста
четиридесет и пет лева и шестдесет стотинки/, представляваща главница по
договор за кредит № **********/30.10.2019 година, сключен между „Ти Би
Ай Банк“ ЕАД и длъжника, като вземането е прехвърлено с Договор за цесия
от 22.08.2023 година в полза на заявителя, ведно със законната лихва върху
нея, считано от датата на подаване на заявлението - 08.05.2024 година до
окончателното й изплащане, сумата 5081,21 лева /пет хиляди осемдесет и
един лева и двадесет и една стотинки/, представляваща договорна лихва,
дължима за периода 05.12.2019 година до 05.11.2023 година, сумата 519,20
лева /петстотин и деветнадесет лева и двадесет стотинки/, представляваща
законна лихва, дължима за периода 06.11.2023 година до 23.04.2024 година/,
представляваща лихва, изтекла към 13.05.2022 година, за които е издадена
заповед № 1217/09.05.2024 година за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ЧГД № 2242 по описа на РС - Сливен за 2024 година за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА "АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, общ. Столична, обл. София, ул. Панайот Волов, № 29, ет. 3 ДА
ЗАПЛАТИ на адв. Д. Г. с ЕГН: **********, вписан в регистрите на АК –
Ловеч с личен № ***************** със съдебен адрес: гр
***************** на основание чл. 39 от ЗА сумата 1475,14 лева /хиляда
четиристотин седемдесет и пет лева и четиринадесет стотинки/,
представляваща адвокатско възнаграждение за указана безплатна правна
помощ на ответника.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Сливен
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
9
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
10