Р
Е Ш Е Н И Е
гр.София,………….2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, 12-ти въззивен състав, в
публично заседание на седемнадесети септември две хиляди и двадесета година
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНИ ЗАХАРИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА
НАТАЛИ ГАНАДИЕВА
при участието на
секретаря Таня Георгиева и прокурора Красимир Кирилов, като разгледа
докладваното от съдия ЗАХАРИЕВА в.н.ч. дело № 2634 по описа за 2020 год., за да
се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл.327 и сл. вр. чл.306, ал.1, т.1 от НПК.
С
определение от 02.07.2020 г. по нчд № 2731/2020 г. по описа на СРС 108-ти
състав, на основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК е определено едно общо
най-тежко наказание измежду наказанията, наложени на Х.М.Е. по нохд по: НОХД № 4337/2018 г. по описа на СРС; НОХД №
1840/2018 г. по описа на PC- Пловдив; НОХД № 6/2018 г. по описа на PC- Велико Търново; НОХД № 1062/2018 г. по описа на PC- Бургас; НОХД № 2794/2018 г. по описа на PC - Варна; НОХД № 1991/2018 г. по описа на PC - Варна; НОХД № 17219/2018 г. по описа на СРС; НОХД № 5276/2018 г. по описа
на PC - Варна; НОХД № 1604/2018 г. по описа на СРС; НОХД № 12717/2018
г. по описа на СРС; НОХД № 740/2019 г. по описа на PC - Варна; НОХД № 4078/2019 г. по описа на СРС и НОХД № 16185/2018 г. по
описа на СРС, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от две година.
На основание
чл.24 от НК определеното общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години е увеличено с една
година и на основание чл.57,ал.1 т.2,б.“а“ от ЗИНЗС е определен първоначален
строг за изтърпяването му.
На основание
чл.59,ал.1 от НК и чл.25,ал.2 от НК от приспаднато от определеното наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от три години, времето през което Е. е бил
задържан под стража и изтърпяната част от наказанията по делата, групирани с
определението
В срока по
чл.319, ал.1 от НПК, е постъпила жалба от защитника на осъдения по същество с
искане за отмяна на Определението на СРС по отношение на прилагането на чл.24 от НК.
В
разпоредително заседание на 23.07.2020 г. въззивния съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелства по делото не се налага събиране
на доказателства.
В хода на
проведеното съдебно заседание пред въззивната инстанция осъдения представя
справка от затвора- София за изтърпените до 14.11.2019г. наказания, както и
Заповед на началника на Затвора за изменение на режима за изтърпяване на
наказанието от строг в общ.
Защитата на
осъдения пледира за отменя на определението на СРС, в частта му, с която е
приложен чл.24 от НК и е увеличено определеното общо наказания на Е. като
незаконосъобразно и неправилно.Посочва се, че по време на изтърпяване на
наказанията осъденият е с добро поведение, като се настъпили положителни
промени в личността му. Твърди се, че увеличаването на определеното общо
наказание е репресия.
Осъденият
Ефремов твърди, че е изтърпял повече от наложеното му наказание и иска от съда
да не прилага чл.24,ал.1 от НК.
Пред
въззивната инстанция представителят на СГП излага становище за неоснователност
на жалбата срещу определението от 02.07.2020 г. по нчд № 2731/2020 г. на СРС,
като се сочи, че изложените доводи за поправянето на осъдения за ирелевантни за
настоящото производство.
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени от
страните в съдебно заседание и след като в съответствие с чл.314 НПК провери
изцяло правилността на атакуваното определение, констатира, че не са налице
основания за неговото изменение или отмяна, поради което и с оглед разпоредбата
на чл.334, т.6 вр. чл.338 НПК намира, че постановеното определение следва да
бъде потвърдено поради следните съображения:
Първоинстанционният
съд правилно и в съответствие с изискванията на чл.23-чл.25 от НК е определил
между кои от осъжданията са налице условията за определяне на общо наказание,
като правилно е приложен материалния закон относно определянето на най-тежкото
наказание. Видно от справката за съдимост на осъдения Е. и приложените към нея надлежно заверени преписи от съдебни бюлетини
се установява, че по отношение на същия са постановени общо четиринадесет съдебни
акта, с които е бил признат за виновен и са му наложени наказания „лишаване от
свобода” за извършени престъпления от общ характер.
Деянията по тринадесет
наказателни производства, а именно по
НОХД № 4337/2018 г. по описа на СРС; НОХД № 1840/2018 г. по описа на PC- Пловдив; НОХД № 6/2018 г. по описа на PC- Велико Търново; НОХД № 1062/2018 г. по описа на PC- Бургас; НОХД № 2794/2018 г. по описа на PC - Варна; НОХД № 1991/2018 г. по описа на PC - Варна; НОХД № 17219/2018 г. по описа на СРС; НОХД № 5276/2018 г. по описа
на PC - Варна; НОХД № 1604/2018 г. по описа на СРС; НОХД №
12717/2018 г. по описа на СРС; НОХД № 740/2019 г. по описа на PC - Варна; НОХД № 4078/2019 г. по описа на СРС и НОХД № 16185/2018 г. по
описа на СРС са извършени от осъдения преди, за което и да е от тях да има
влязъл в сила съдебен акт т.е. по отношение на изброените наказания са налице основанията
за тяхното групиране и определяне на едно общо най-тежко наказания измежду тях ,
а именно „Лишаване от свобода“ за срок от две години. Съгласно разпоредбите на
чл.25, ал.4 от НК, след като съдът определи общото наказание, следва при
наличието на осъждане на лицето по отношение, на което се групират наказанията
при условията на чл.66 от НК да реши въпроса относно изпълнението на общото
наказание. В този смисъл правилно и законосъобразно СРС в определението си по
нчд № 2731/2020 г. е възприел, че определеното общо най-тежко наказание следва
да бъде изтърпяно ефективно от осъдения Е. при първоначален „строг” режим на
основание чл.57,ал.1,т.2,б.“в“ от ЗИНЗС. Това е така и предвид, че в случаят се
констатира, че осъденият Е. е извършил
част от деянията в изпитателния срок на осъждане по нохд №16289/2017г.
на СРС. ВКС в свои Решения многократно е посочвал, че поради обстоятелството,
че в изпитателния срок на предходно осъждане е извършено ново умишлено
престъпление, за което е наложено наказание „Лишаване от свобода” не може да бъде
определен друг начин за изтърпяване на общото наказание различен от ефективен,
тъй като безспорно са налице по отношение на осъждането по нохд № 16289/2017 г.
на СРС условията на чл.68, ал.1 от НК, поради което именно същото се явява и
законова пречка за отлагане на изпълнението на общо определеното наказание „лишаване
от свобода” по НОХД №
4337/2018 г. по описа на СРС; НОХД № 1840/2018 г. по описа на PC- Пловдив; НОХД № 6/2018 г. по описа на PC- Велико Търново; НОХД № 1062/2018 г. по описа на PC- Бургас; НОХД № 2794/2018 г. по описа на PC - Варна; НОХД № 1991/2018 г. по описа на PC - Варна; НОХД № 17219/2018 г. по описа на СРС; НОХД № 5276/2018 г. по описа
на PC - Варна; НОХД № 1604/2018 г. по описа на СРС; НОХД №
12717/2018 г. по описа на СРС; НОХД № 740/2019 г. по описа на PC - Варна; НОХД № 4078/2019 г. по описа на СРС и НОХД № 16185/2018 г. по
описа на СРС.Правилно са приложени и разпоредбите на чл.25,ал.2 НК и чл.59,ал.1
от НК по отношение на определеното общо наказание.
Жалбата по същество оспорва прилагането на чл. 24 НК, по отношение на
което настоящият съдебен състав изцяло споделя изложените съображения на
първостепенния съд. Безспорен е броя на осъжданията на Е., включени в групата
по отношение на която е определено едно общо наказания. Всяко едно от
наказанията по изброените по –горе дела е „лишаване от свобода“, като е
наложено за извършено престъпление от общ характер. Отделно от това престъпната
деятелност на Е. е еднородна като осем от осъжданията са за продължавани
престъпления. Обстоятелството, че дванадесет от деяния, за които е осъден и
формират групата, са извършени в изпитателния срок на предходно осъждане наред
с изложеното по -горе, дават безспорни основание да се приеме, че се Е. е лице с
висока степен на обществена опасност. В този смисъл правилно е прието от СРС,
че за постигане на целите на превенцията - генерална или лична, и с оглед
постигането на възмездния характер на наказанието, необходимо е определеното
общо най-тежко наказание да бъде увеличено и то с максималния срок, разрешен
съгласно чл.24 от НК. Изложените съображения от
защитата и осъдения за добро поведение по време на изтърпяване на наказанието и
положителна промяна в личността му, са обстоятелства, които имат отношение в
производство за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказание,
но не и при определяне на общо наказание на основание чл.25,ал.1 вр. чл.23,ал.1
от НК.
По тези
съображения въззивният съд намира, че следва да потвърди обжалваното
определение.
При
извършената на основание чл.314 от НПК цялостна служебна проверка на
правилността на атакуваното определение, въззивната инстанция не констатира
наличието на други основания, налагащи неговото изменение или отмяна, поради
което и с оглед горепосочените съображения, постанови своето решение.
Водим от
всичко изложено и на основание чл.334‚ т.6 от НПК вр. и чл.338 от НПК‚ Софийски
градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА определение
от 02.07.2020 г. по нчд № 2634/2020 г. по описа на СРС НО, 108-ти състав
Решението не
подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.