Р Е Ш Е Н И Е
№ 150/20.3.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII-ми състав, в открито заседание на седемнадесети февруари две хиляди двадесет
и трета година в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ ХУБЧЕВА
при участието на секретаря Димитрина
Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1184 по описа за
2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във вр. чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба
на „Румекс“
ООД, ЕИК *********, с адрес: гр. Батак, пл. „Стефан Божков“ № 3, представлявано
от управителя Р.П.Ж., срещу Решение № 1012-12-312#1 от 17.11.2022 год. на
директора на Териториално поделение на Национален осигурителен
институт-Пазарджик (ТП на НОИ – Пазарджик), с което са потвърдени задължителни
предписания № ЗД-1-12-01208602 от 12.10.2022 год., издадени от Н. П. З. –
старши инспектор по осигуряването, с които дружеството-жалбоподателя следва да
подаде редовни данни по Декларация образец № 1 „Данни за осигуреното лице“ за
периода от 18.04.2012 год. до 31.08.2022 год. (включително) с код за вид
осигурен „12 – за самоосигуряващи се“, осигуряване за фонд „Пенсии“ и
осигурителен доход, съобразно изискванията на Закона за бюджета на ДОО за
минимален месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващи се лица за
съответната година. В жалбата се релевират съображения, че обжалваното решение
е издадено при съществено нарушение на административно-производствените правила
и в противоречие с приложимите материално правни разпоредби отменителни
основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. В подкрепа се сочи, че Р.Ж. е вписан
в търговския регистър като управител на „Румекс“ ООД, но той не е упражнявал
трудова дейност като такъв, тъй като управлението на търговското дружество е
делегирано с нотариално заверено пълномощно на К. Ж. – също съдружник в това
дружество и се осигурява като такава за дейността си по управлението му. По
време на извършената проверка от контролните органи на ТП на НОИ – Пазарджик не
са събрани доказателства, установяващи действително извършената трудова дейност
от страна на жалбоподателя, извън задълженията по трудовия му договор. Също
така се излагат и доводи за нищожност. Моли се за отмяна на атакуваното решение
като незаконосъобразно, а при условията на алтернативност – да бъде обявена
неговата нищожност. Претендира се присъждане на разноски, с оглед списък по чл.
80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, както и приложени доказателства за
направените разходи по водене на настоящия съдебен спор. В открито съдебно
заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв. Д., поддържа
жалбата и направените в нея оплаквания. Излага подробни съображения за отмяна
на оспореното решение.
Ответникът – Директорът на ТП на НОИ – Пазарджик,
чрез главен юрисконсулт М., моли за отхвърля на жалбата с доводи за нейната
неоснователност. Излага подробни съображения в писмени бележки. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност
на заявеното адвокатско възнаграждение от страна на пълномощника на
жалбоподателя.
Административен съд – Пазарджик, VII-ми
състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на акта и
във връзка с правомощията си по чл. 168 АПК, приема за установено следното:
Във връзка с извършвана проверка на
правото и определяне на парично обезщетение за безработица по болничен лист
Е20220726344, издаден на Р.Ж., е извършена проверка по разходите на държавното
обществено осигуряване на осигурителя „Румекс“ ООД, ЕИК *********, за периода
от 18.04.2021 год. до момента на момента на проверката. За нуждите на
надзорната дейност на ТП на НОИ – Пазарджик са изискани и представени от Ж.
документи, с оглед изясняване на извършваното административно производство,
нужни за правилното определяне на осигурителния статус на лицето. Със Заповед №
ЗР-5-12-01182214 от 17.08.2022 год. „ЗА“ Ръководител на ТП на НОИ е възложено
да се извърши проверка по разходите на ДОО на „Румекс“ ООД от контролен орган
на ТП на НОИ: Н. П. З. – старши
инспектор по осигуряването в същата администрация. Определени са 20
работни дни – срок, считано от датата на връчване на заповедта, в който следва
да се извърши надзорната дейност. За нуждите на контролно-ревизионната дейност по
разходите на ДОО на търговското дружество са издадени Задължителни предписания
№ ЗД-1-12-01185319 от 24.08.2022 год. от старши инспектор по осигуряването – Н.
П. З. при ТП на НОИ – Пазарджик. С тях е поискано от „Румекс“ ООД да представи:
разчетно-платежните ведомости за заплати за периода от месец януари 2012 год.
до месец юли 2022 год., присъствени форми за посочения период, трудовото досие
на Р.П.Ж. (трудови договори, заповеди за прекратяване на трудовото
правоотношение, длъжностна характеристика, заповеди за отпуск и др.), дневник
на заведените болнични листове в дружеството, документи, доказващи престирането
на труд от страна на Ж. в периода 2012
год. до 2022 год. и дейността му по управление на дружеството и
приемо-предавателен протокол (опис на документите, които се представят за
извършване на проверката). С мотивирано искане вътр. № 1056-12-398#4 от 26.09.2022
год. определеният старши инспектор по осигуряването към ТП на НОИ – Пазарджик е
поискал удължаване на срока за извършване на проверка в осигурителя, във връзка
с постъпил сигнал вх. № 1056-12-398 от 16.08.2022 год. и съответно заповед за
удължаване срока на извършваната проверка. Със Заповед № ВЗ-5-12-01199117 от
26.09.2022 год. Ръководителят на ТП на НОИ – Пазарджик е удължил, възложената
със Заповед № ЗР-5-12-01182214 от 17.08.2022 год.
проверка по разходите на ДОО с 15 работни дни, считано от 26.09.2022 год.
Отново е посочен същият старши инспектор по осигуряването към ТП на НОИ – Пазарджик,
който да я извърши. На 12.10.2022 год., на основание чл. 108, ал. 1 от КСО, определеният
старши инспектор по осигуряването при ТП на НОИ – Пазарджик е издал Констативен
протокол № КП-5-12-01208504 от същата дата от определения старши инспектор по
осигуряването при ТП на НОИ – Пазарджик. Констатирано е, че „Румекс“ ООД е
вписано с Решение № 1854 от 01.11.2005 год. като съдружие между Р.П.Ж. и К. Г.
Ж., с управител и представител К. Г. Ж.. С Дружествен договор от 25.02.2010
год. е договорена промяна в управлението на дружеството, която определя двамата
съдружници да представляват и управляват едноличното предприятие заедно и
поотделно с пълен обем на представителна власт за всеки един от двамата
управители. Промяната е вписана в Търговския регистър на 02.03.2010 год. с
едновременно публикуване на Договор за възлагане на управление на дружеството,
с който управлението е възложено на Р.Ж.. С друг Дружествен договор от 03.01.2012
год. и Дружествен договор от 10.04.2012 год. за управляващ с пълен обем на
представителната власт на дружеството е вписан Р.П.Ж.. Посоченото обстоятелство
е публикувано в Търговски регистър на 18.04.2012 год. и е актуално през
годините. Посочено е, че към дата на изготвяне на констативния протокол, вписан
като представляващ дружество и управител на „РУМЕКС“ ООД е Р.Ж.. По данни от
информационната система на НОИ, Регистър на трудовите договори, за Р.П.Ж. от
дружеството „РУМЕКС“ ООД са подадени уведомления по реда на чл. 1, ал. 1 от
Наредба № 5 от 29.12.2002 год., за съдържанието и реда за изпращане на
уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда КТ) (загл. изм. ДВ, бр. 17
от 2011 год., в сила от 25.02.2011 год.) за сключени трудови договори: на
01.06.2008 год. за длъжността „Специалист лесовъдство“ , прекратен от
01.02.2009 год.; на 01.02.2009 год. за длъжността „Специалист лесовъдство“, за
който през годините са сключвани редица допълнителни споразумения за промяна в
трудовото възнаграждение, подписани и от управителя Р.Ж.; същият не прекратен
към момента на проверката; на 28.02.2019 год. за длъжността „Тракторист“,
прекратен от 17.06.2021 год. Също така от страна дружеството – осигурител са
подавани данни по реда на чл. 5, ал, 4, т. 1 от КСО с Декларация образец № 1
„Данни за осигуреното лице“ с код за вид осигурен „01 – за работници или
служители, осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО при един работодател,
включително и членове на кооперации, работещи по трудово правоотношение в
кооперацията, без обхванатите от следващите кодове“ за периода от 01.06.2008 год.
до 31.08.2022 год., включително и с код за вид осигурен „04 – за работещи по
допълнителен трудов договор“ за периода от 28.02.2019 год. до 16.06.2021 год., включително,
въз основа на които, на основание чл. 54к от КСО, на лицето са изплащани
парични обезщетения за временна неработоспособност от фондовете на ДОО до месец
03.2022 год.
В обстоятелствената част на констативния
протокол е установено, че във връзка с извършваната проверка от „РУМЕКС“ ООД са
представени трудово-правни документи, разчетно-платежни ведомости и сключени
договори във връзка с основната дейност на дружеството, въз основа на които
органът е посочил, че между търговското дружество, представлявано от К. Г. Ж.
(съгласно дружествен договор от 26.10.2005 год.) и Р.П.Ж. на 01.02.2009 год. е
сключен Трудов договор № 1 от 01.02.2009 год., с който за лицето е договорено
изпълнението на длъжността „Специалист лесовъдство“ при пълно работно време, с
удостоверено вписване за начало на изпълнението на трудовите задълженията от
лицето, съгласно изискването на чл. 63, ал. 4 от КТ и съответно начало на
осигуряването на лицето в съответствие с тълкуванието на чл. 10 от КСО. През
годините между дружеството и Ж. са сключени редица допълнителни споразумения за
промяна в основното възнаграждение на лицето, подписани от представляващия и
управител Р.П.Ж.. С посоченото правоотношение от дружеството са подавани данни
за осигуряване на лицето по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за периода от
01.02.2009 год. до 31.08.2022 год. с информация в Декларация образец № 1 „Данни
за осигуреното лице“ с код за вид осигурен „01“, съответстващи на начисленията
в представените разчетно-платежни ведомости за периода. На 28.02.2019 год.
между „РУМЕКС“ ООД, представлявано от Р.Ж., и Р.П.Ж. на основание чл. 68, ал.
1, т. 2 от КТ е сключен трудов договор № 34 от 28.02.2019 год., с който е
договорено до завършването на определена работа лицето да извършва дейността
„Тракторист“. Трудовото правоотношение е прекратено, считано от 17.06.2021 год.,
със Заповед № 17 от 17.06.2021 год., подписана от управителя Р.Ж.. Във връзка с
извършваната трудова дейност от Ж. по посоченото правоотношение от осигурителя
са подавани данни по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за периода от 28.02.219
год. до 16.06.2021 год. с информация в Декларация образец № 1 „Данни за
осигуреното лице“ с код за вид осигурен „04“ като от осигурителя не са
представени ведомости за заплати, които да докажат коректна на посочените
данни.
Съгласно изискването на Наредба Н-13 от
17.12.2019 год. „РУМЕКС“ ООД, в качеството си на осигурител е подало в
компетентната ТД на НАП за периода месец 02.2009 год. – месец 08.2022 год. с
Декларации образец № 1 данни за осигурените в дружеството лица, в които съгласно
Класификатора на икономическите дейности е декларирало код на икономическа
дейност 02.20 – Дърводобив. Пред органите на ТД на НАП – Пазарджик е представен
действащ Договор за възлагане на лесокултурна дейност № ПО-01-31 от 04.04.2022
год., съгласно който търговското дружество следва като свой представител да
осигури служител, регистриран за упражняването на частна лесовъдна практика. Представени
са и други писмени доказателства, свързани с лесовъдната практика на Ж..
Също така в констативния протокол е
посочено, че от страна на „РУМЕКС“ ООД са представени трудови договори,
сключени с наети в периода 2014 год. – 2021 год. лица (опис на представените
документи от дружеството с вх. № 1056-12-398#6 от 29.09.2022 год.), в които
като представляващ дружеството е вписан и се е подписал Р.П.Ж.. Проверяващият
контролен орган при ТП на НОИ – Пазарджик е отбелязал, че сключването и
подписването на тези трудови договори противоречи с дейностите, за които с
пълномощно № 742 от 19.04.2012 год. Р.Ж., лично и в качеството си на управител
на „РУМЕКС“ ООД е упълномощил К. Ж. да представлява дружеството. По отношение
на К. Ж., в качеството й на управител на търговското дружество, пред контролния
орган не са представени други документи за периода месец 05.2012 год. – месец
08.2022 год.
При съставяне на констативния протокол е
направено заключение, че във връзка с длъжностите „Специалист лесовъдство“ и
„Тракторист“ Ж. правомерно е осигурено по реда на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО –
за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и
смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица, тъй като същите
не са обвързани с дейности по управлението и представителството на дружеството.
Същият, в качеството му на управител на „РУМЕКС“ ЕООД, видно от Протокол № 3 от
2012 год. от проведено редовно Общо събрание на съдружниците на дружеството и
Дружествен договор, изменен от 10.04.2012 год., е управител и в качеството му
на такъв и полагащ личен труд в дружеството, предвид представените документи,
подлежи на осигуряване по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО. Във връзка с изложеното е посочено, че ще бъдат издадени
задължителни предписания за подаване на Декларация за регистрация на
самоосигуряващо се лице (образец ОК-д 5) с начало на дейност 18.04.2012 год. и
осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт, и данни
по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО с код за вид осигурен „12 – за самоосигуряващи се“
за периода от 18.04.2012 год. до 31.08.2022 год. с осигурителен доход,
съобразно изискването на чл. 6, ал. 8 от КСО и Закона за бюджета на ДОО (ЗБДОО)
за съответната година.
Във връзка с установеното в Констативен
протокол № КП-5-12-01208504 от 12.10.2022 год. старшият инспектор по
осигуряването при ТП на НОИ – Пазарджик е издал Задължителни предписания №
ЗД-1-12-01208602 от 12.10.2022 год., в които е указал на „РУМЕКС“ ООД да подаде
Декларация за регистрация на самоосигуряващото се лице (образец ОКД-5) за
лицето Р.П.Ж., в която да заяви начало на дейност от 18.04.2012 год. и
осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт, както и
да се подават редовни данни за лицето Р.П.Ж. по Декларация образец № 1 „Данни
за осигуреното лице“ за периода от 18.04.2012 год. до 31.08.2022 год.,
включително с код за вид осигурен „12-за самоосигуряващи се“, осигуряване за
фонд „Пенсии“ и осигурителен доход съобразно изискванията на ЗБДОО за минимален
месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващи се лица за съответната
година. Даден е 14-дневен срок от получаването им, в който управителят на
търговското дружество Р.П.Ж. следва да изпълни предписанията, както и е посочен
редът за обжалването им при несъгласие от страна на получателя им.
В законоустановения срок по чл. 117, ал. 2
от КСО, Р.П.Ж. – в качеството му на управител на търговското предприятие, е
оспорил издадените Задължителни предписания №
ЗД-1-12-01208602 от 12.10.2022 год. като неоснователни и неправилни, поради
което е поискал отмяната им от Директора на ТП на НОИ – Пазарджик.
Административният орган се е произнесъл с мотивирано Решение № 1012-92-312#1 от
17.11.2022 год. (предмет на настоящото съдебно оспорване), с което на основание
чл. 117, ал. 3 от КСО е потвърдил процесните задължителни предписания. В него е
приел, че съдружник, който работи само по трудово правоотношение в дружеството
и не упражнява дейност по управление и контрол и/или като самоосигуряващо се
лице, подлежи на задължително осигуряване само на това основание – по реда на
чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО. В мотивната си част органът е посочил, че след като Р.П.Ж.
е вписан в Търговски регистър като управител на „РУМЕКС“ ООД гр. Батак, ЕИК
*********, с публикуването на 18.04.2012 год. на Протокол № 3 от 2012 год. от
проведеното редовно Общо събрание на съдружниците на дружеството и Дружествен
договор (с изменение от 10.04.2012 год.) и до настоящия момент, същият в
качеството си на такъв и полагащ личен труд в дружеството, предвид
представените при проверката документи, подлежи на осигуряване по реда на чл.
4, ал. 3, т. 2 от КСО.
При така установеното от фактическа
страна, Административен съд – Пазарджик, обуславя следните правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена в
законоустановения 14-дневен срок за оспорване, от активно легитимирано лице и
при наличие на правен интерес от търсената защита, поради което е допустима, а
разгледана по същество – неоснователна. Съображенията за това са следните:
Оспореното Решение № 1012-92-312#1 от
17.11.2022 год. на Директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик и потвърдените с него Задължителни
предписания № ЗД-1-12-01208602 от 12.10.2022 год., издадени от Н. П. З. – старши
инспектор по осигуряването при ТД на НАП – Пазарджик, са постановени от материално
компетентни органи на осигурителната администрация, в изискуемата от закона
форма, при спазване на административнопроизводствените правила. Изложени са
мотиви, като в тях са посочени фактическите и правните основания, обосновали
оспореното решение и потвърденото с него задължителни предписания. Не е допуснато
противоречие с материалния закон.
Легално определение за понятието
„осигурено лице“ е дадено в параграф 1, ал. 1, т. 3 от КСО, според което
„осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която
подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са
внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е
започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл.
9, ал. 2, т. 1 – 3 и 5 от КСО. Според чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването
възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.
4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и
продължава до прекратяването й.
Съгласно чл. 141, ал. 7 от ТЗ, отношенията
между дружеството и управителя се уреждат с договор за възлагане на
управлението, който се сключва в писмена форма от името на дружеството, чрез
лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците или от едноличния
собственик. В търговския регистър се вписва името на управителя, който
представя нотариално заверено съгласие с образец на подписа (чл. 141, ал. 3 от ТЗ), като според чл. 141, ал. 6 от ТЗ, овластяването на управителя и неговото
заличаване имат действие по отношение на трети добросъвестни лица след
вписването им. Следва да се посочи, че съобразно нормата на чл. 7, ал. 2 Закона
за търговския регистър (ЗТР), вписването в търговския регистър има декларативно
действие и изключение от този принцип е налице само при наличие на изрична
законова норма. Овластяването на управителя има действие по отношение на трети
добросъвестни лица след вписването му. По отношение на дружеството обаче
подлежащото на вписване обстоятелство има действие и следва да се счита възникнало
от момента на постигане необходимото съгласие, формиращо волята на общото
събрание.
В съответствие с цитираната правна норма на
чл. 141, ал. 7 от ТЗ, в чл. 4, ал. 1. т. 7 от КСО е предвиден отделен ред за
осигуряване на изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски
дружества. Когато собственикът или съдружникът няма определено възнаграждение
за положен труд в качеството му на управител, въз основа на изрично сключен
договор за възлагане на управлението на дружеството, осигуряването му следва да
се извършва по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, т.е. по установения за
самоосигуряващи се лица ред.
Когато съдружниците в търговско дружество
изпълняват определени дейности по трудови правоотношения в дружеството, когато
същите не са свързани с извършването на дейности по управление и
представителство, каквито са дейностите на Ж. при извършването на дейности по
залесяване (при длъжността „Специалист лесовъдство“ и при длъжността
„Тракторист“), същите се осигуряват по реда, определен за работници и
служители, а именно по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО.
Съгласно чл. 4. ал. 3, т. 2 от КСО лицата,
упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници
в търговски дружества, физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества
подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване за
старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо
заболяване и майчинство на основание чл. 4, ал. 4 от КСО – за всички осигурени
социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица.
В чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО е посочено, че
задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо
заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и
безработица са управителите и прокуристите на търговски дружества, на еднолични
търговци, на техните клонове и на клоновете на чуждестранни юридически лица,
членовете на съвети на директорите, на управителни и надзорни съвети и
контрольорите на търговски дружества, синдиците и ликвидаторите, както и
лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицирани дружества и
лицата, на които е възложено управлението и/или контролът на държавни и
общински предприятия по глава девета от Търговския закон, техни поделения или
на други юридически лица, създадени със закон.
С промяната на чл. 6, ал. 3 от КСО от
01.01.2010 год. е уредено, че неначислени възнаграждения на лицата, които
упражняват трудова дейност по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО са дължими
възнаграждения, когато са определени като такива в учредителният акт на
дружеството, с решение на съответния орган на дружеството, в договора за
управление и контрол или по друг начин, но не са отразени в счетоводните
документи на задълженото лице, съгласно изискванията на Закона за
счетоводството. В случаите, когато съдружниците в ООД са и управители на
дружеството, но нямат определено възнаграждение за упражняваната управленска
дейност, те се осигуряват като самоосигуряващи се лица по реда на чл. 4, ал. 3,
т. 2 от КСО за цялата трудова дейност, извършвана в дружеството - оперативна и/
или управленска дейност.
Дейността на съдружниците по управление и
контрол на дружеството, в случаите, в които те са собственици на капитала и са
вписани за управители на същото дружество, се счита за полагане на личен труд в
дружеството. Предвид това, задължението за осигуряване на съдружниците в ООД
като самоосигуряващи се лица (чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО) възниква от деня на
започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване
или прекратяване (чл. 1, ал. 1 от Наредбата за общественото осигуряване на
самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските
лица (НООСЛБГРЧМЛ)).
При започване, прекъсване, възобновяване
или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано
самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец (образец Окд-5
– „Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице“) до компетентната
териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в
7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (по аргумент на чл. 1, ал. 2 от
НООСЛБГРЧМЛ). Декларацията за регистрация на самоосигуряващото се лице (образец
Окд-5), включително за съдружници в ООД, които ще се осигуряват като
самоосигуряващи се лица, се подава само при започване или възобновяване на
трудовата дейност, независимо от това, че самоосигуряващото се лице може да е
осигурено на друго основание върху максималния месечен размер на осигурителния
доход и за тази дейност не се внасят задължителни осигурителни вноски.
Осигуряването на съдружник в търговско
дружество, който изпълнява определена длъжност по трудово правоотношение в
дружеството, се провежда по реда, определен за работниците и служителите – на
основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО или чл. 4, ал. 2 от КСО. Следователно, ако лицето упражнява едновременно дейност и по
управление и контрол и/или като самоосигуряващо се лице, осигурителният му
доход за календарния месец ще се формира като сбор от осигурителните доходи,
определени по предвидения ред за всяка една от дейностите, но общо не повече от
максималния месечен размер на осигурителния доход. При ограничаване на доходите
до максималния месечен размер на осигурителния доход е необходимо да се спазва
определената в чл. 6, ал. 11 от КСО последователност при внасяне на
осигурителните вноски. Съгласно цитираната разпоредба за лицата, които
получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4, осигурителните
вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от
максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред: 1. доходи от
дейности на лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 доходи от дейности на лицата съгласно
последователността, посочена в чл. 4, ал. 1 и 10; 2. доходи от обезщетения,
изплащани по Кодекса на труда или по специални закони, върху които се дължат
осигурителни вноски; 3. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици
или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, лица, които се
облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на
физическите лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност,
регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители; 4. доходи за работа без
трудово правоотношение.
Въз основа на изложеното се налага изводът,
че съдружник, който работи само по трудово правоотношение в дружеството и не
упражнява дейност по управление и контрол и/или като самоосигуряващо се лице,
подлежи на задължително осигуряване само на това основание – по реда на чл. 4,
ал. 1, т. 1 от КСО, но видно от събрания доказателствен материал от
административния орган, Р.П.Ж. не е такъв съдружник. Той е вписан в Търговския
регистър като управител на „РУМЕКС“ ООД, гр. Батак, ЕИК *********, с
публикуването на 18.04.2012 год. на Протокол № 3 от 2012 год. от проведеното
редовно Общо събрание на съдружниците на дружеството и Дружествен договор (с
изменение от 10.04.2012 год.) и същият в качеството си на управител на
търговското дружество и полагащ личен труд в същото търговско предприятие, подлежи
на осигуряване по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО.
Аргументите, изложени в жалбата до съда,
че Р.Ж. е вписан в търговския регистър, но не упражнява трудова дейност като
такъв, тъй като управлението на дружеството е делегирано с нотариално заверено
пълномощно на К. Ж. и се осигурява за дейността си по управлението му, не
намират правна опора в изложената по-горе правна рамка. С приемането на чл.
141, ал. 7 от ТЗ е предвидено, че отношенията между дружеството и управителя се
уреждат с договор за възлагане на управлението, който се сключва в писмена
форма от името на дружеството, чрез лице, оправомощено от общото събрание на
съдружниците или от едноличния собственик. С договора за управление на
дружество дружеството възлага, а управителят се задължава да представлява и
управлява дружеството срещу определено възнаграждение от името и за сметка на
доверителя, действия по управление и представителство на юридическото лице. Договорът
за управление на дружество има задължителен елемент, а той е да е налице
съглашение между страните. В разглеждания случай жалбоподателят се позовава на нотариално
заверено пълномощно, с което е делегирал права на К. Ж., във връзка с
осъществяването на неговата дейност, но не прави разграничение между сключване
на договор за управление на дружество от името на дружеството и упълномощаването
на друго лице с писмен доброволен акт (в случая с извършена нотариална заверка
на подписите), при което едно лице упълномощава друго, да извърши изрично или
общо посочени действия от името на упълномощителя. Упълномощаването има
едностранен характер и при съставянето на пълномощно не е нужен подписът на
упълномощеното лице. Ето защо, при направеното най-общо разграничаване между
двата акта, не може да се направи извод за идентитет между договор за
управление на дружество и пълномощно, което е и в контрааргумент на
поддържаната от жалбоподателя теза за незаконосъобразност на оспореното решение
на осигурителния орган. От това следва, че след като не е налице договор за управление
на търговското дружество, то Р.Ж., в качеството му на управител на дружеството
с ограничена отговорност подлежи на задължително осигуряване за ДОО съобразно
осъществяваната от него трудова дейност, съгласно чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО.
Предвид установените от административния
орган обстоятелства, че Р.Ж. е осъществявал в „РУМЕКС“ ООД длъжностите
„Специалист лесовъдство“ и „Тракторист“, правилно е достигнал до извода, че
лицето правомерно е осигурявано по реда на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО – за общо
заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт,
трудова злополука и професионална болест и безработица, тъй като същите не са
обвързани с дейности по управлението и представителството на дружеството.
С оглед изложеното, съдът намира, че
оспореното Решение № 1012-12-312#1 от 17.11.2022 год. на директора на
Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Пазарджик (ТП на
НОИ – Пазарджик), с което са потвърдени задължителни предписания № ЗД-1-12-01208602
от 12.10.2022 год., издадени от Н. П. З. – старши инспектор по осигуряването, с
които „РУМЕКС“ ООД следва да подаде редовни данни по Декларация образец № 1
„Данни за осигуреното лице“ за периода от 18.04.2012 год. до 31.08.2022 год.
(включително) с код за вид осигурен „12-за самоосигуряващи се“, осигуряване за
фонд „Пенсии“ и осигурителен доход, съобразно изискванията на Закона за бюджета
на ДОО за минимален месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващи се
лица за съответната година, е издадено от компетентен орган, в предвидената от
закона форма, в съответствие с материалния закон и е законосъобразно, а
подадената срещу него жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на спора и своевременно
направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от страна на
процесуалния представител на ответника, такова следва да се присъди на
основание чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, поради което и в полза на ТП на НОИ – Пазарджик да се определи
в размер от 100,00 (сто) лева, предвид фактическа и правна сложност на делото,
проведеното едно съдебно заседание с участието на процесуалния представител на
ответника, активната му процесуална позиция и изготвянето на писмена защита.
Предвид гореизложеното и на основание чл.
172, ал. 2, предложение последно от АПК, Административен съд Пазарджик, VII-ми състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Румекс“ ООД, ЕИК *********, с
адрес: гр. Батак, пл. „Стефан Божков“ № 3, представлявано от управителя Р.П.Ж.,
срещу Решение № 1012-12-312#1 от 17.11.2022 год. на директора на Териториално
поделение на Национален осигурителен институт – Пазарджик (ТП на НОИ – Пазарджик),
с което са потвърдени Задължителни предписания № ЗД-1-12-01208602 от 12.10.2022
год., издадени от Н. П. З. – старши инспектор по осигуряването.
ОСЪЖДА „Румекс“ ООД, ЕИК *********, с адрес: гр. Батак, пл.
„Стефан Божков“ № 3, представлявано от управителя Р.П.Ж., да заплати на
Национален осигурителен институт – Пазарджик, сумата от 100,00 (сто) лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му.
На основание чл. 138, ал. 3 АПК препис от
решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 АПК.
СЪДИЯ: (П)