№ 3277
гр. ., 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
при участието на секретаря В. Г. НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20231110161635 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е по предявени от ищеца Ц. Д. К. срещу ответника „. обективно
кумулативно съединени искове, както следва: конститутивен иск с правна квалификация чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищцата, извършено
със заповед № .г. на управителя на „. и конститутивен иск с правна квалификация чл. 344, ал.
1, т. 2 КТ – за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „.“ при
ответника.
Ищецът Ц. Д. К. твърди, че работила при ответника „. по силата на безсрочен трудов
договор от 06.04.2023г. на длъжността „.“. Твърди, че договорът бил сключен с шестмесечен
изпитателен срок в полза на работодателя. Сочи, че се сблъскала още в първите дни от
работата си с нарушения на трудовото законодателство от страна на ответника: не й бил
проведен инструктаж, не й бил предоставен Правилник за вътрешния трудов ред, не й било
изплащано своевременно трудовото възнаграждение, била принуждавана да се подписва на
ведомости за заплати за суми, които не отговаряли на реално полученото от нея
възнаграждение, не получавала фишове за заплати и др. и поради това че търсела своите
права, управителят на дружеството, неговата съпруга – Д. А. и изпълняващата длъжността .
– Т. Г. започнали да се отнасят с ищцата грубо, обиждали я и я унижавали, което се отразило
изключително негативно на здравето й и основното й заболяване – „.“. Твърди, че всичко
това, наред с обстоятелството, че била принуждавана да изпълнява незаконни
разпореждания на работодателя, я накарали да поиска да бъде освободена от работа, но й
1
било обяснено, че за да я освободят трябва да даде пари, каквато била практиката в
дружеството. Ищцата не се съгласила и на 18.07.2023г. подала писмено заявление да бъде
освободена по взаимно съгласие на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, считано от същата дата,
а в случай че молбата й не бъде уважена, същата да се считала за двумесечно писмено
предизвестие по реда на чл. 326, ал. 1 КТ, което изтекло на 18.09.2023г. Твърди, че за
периода от 12.07.2023г. до 25.07.2023г. била в отпуск поради временна неработоспособност,
за което предоставила на работодателя болнични листове в законния срок. На 01.08.2023г.
ищцата подала молба за ползването на неплатен отпуск до края на срока на предизвестието –
18.09.2023г., на която работодателят не й дал входящ номер, като до 01.08.2023г. ходела на
работа всеки ден, с изключение на дните в отпуск, като съвестно изпълнявала служебните си
задължения. Твърди, че на 20.09.2023г., след изтичане на срока на предизвестието, получила
по пощата покана от работодателя, с която била уведомена, че има издадена заповед за
дисциплинарното й уволнение, която била влязла в сила на 11.09.2023г., без същата да й
била връчена. Ищцата упълномощила веднага адвокат, който изпратил писмено искане до
работодателя на официалния му имейл в ТР (.) за предоставяне на заповедта за уволнение и
изплащане на дължимите й се трудови възнаграждения и обезщетения, но отговор не бил
получен. Не дало резултат и провеждането на телефонни разговори със съпругата на
управителя и изпълняващата . служителка, поради което ищцата подала сигнал до ., но и от
там не получила съдействие. Твърди, че в рамките на извършената . проверка работодателят
преработил незаконно ведомостите за заплати за м.06.2023г. и за м.07.2023г. Твърди, че на
06.11.2023г., след справка в СРС, установила, че ответникът е предявил срещу нея иск по чл.
221 КТ и към исковата молба е приложил уволнителната заповед, откъдето разбрала, че със
заповед № .г. и на основание чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ била
дисциплинарно уволнена, считано от 11.09.2023г., поради „неявяване на работа в течение на
два последователни работни дни и злоупотреба с доверието на работодателя“. Ищцата
оспорва уволнението като незаконосъобразно, тъй като заповедта за уволнение не й била
връчена преди изтичане на отправеното от нея двумесечно предизвестие за прекратяване на
трудовия договор на 18.09.2023г. нито при отказ, както било невярно удостоверено от
работодателя, нито по пощата с обратна разписка, въпреки че не била променяла адреса си и
той бил служебно известен на ответника. Позовава се и на нарушение на закрилата при
уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 1, ал. 1, т. 6 от Наредба № 5 за болестите, при
които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила, тъй като от около 14 години
била диагностицирана от здравните органи със заболяването „.“, което прогресирало.
Твърди, че работодателят знаел за нейното заболяване, тъй като многократно била
получавала хипогликемични и хипергликемични кризи на работното си място пред
управителя, неговата съпруга и служители на ответното дружество. Счита, че тъй като
работодателят е прекратил трудовия й договор на основанието по чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ без
да поиска и да получи предварително разрешение от . и без да бъде взето мнението .
уволнението било незаконосъобразно и не следвало да се разглежда по същество. Счита, че
работодателят е нарушил и императивната разпоредба на чл. 193, ал. 1 ГПК, като преди
налагане на дисциплинарното наказание не й дал възможност в разумен срок да даде
2
писмени и/или устни обяснения, нито е получавала покана за това. Оспорва да е извършила
твърдените в заповедта за уволнение нарушения и по-конкретно да не се е явявала на работа
на 10.07.2023г. и на 11.07.2023г., както и на 26.07.2023г. до 31.07.2023г. без основателна
причина, както и че това е довело до злоупотреба с доверието на работодателя. Твърди, че не
й е предоставена възможност да се запознае с цитираните в заповедта докладни записки с
вх. № .г. и с вх. № .г., както и протоколи за извършена проверка, за установяване на
извършени дисциплинарни нарушения от 14.07.2023г. и от 31.07.2023г., с което било
нарушено правото й на защита. Твърди също така, че издадена заповед за уволнение е
немотивирана, като при налагане на наказанието не са взети предвид критериите по чл. 189,
ал. 1 КТ – тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и
поведението на ищцата. С оглед всичко гореизложено ищцата счита, че процесната заповед
за уволнение № .г. е незаконосъобразна и моли съдът да признае уволнението за незаконно и
да го отмени, както и да я възстанови на заеманата до уволнението длъжност „.“ в „., както и
да й присъди направените разноски по делото.
Ответникът „. е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с
който оспорва предявените искове като недопустими поради предявяването им след
двумесечния срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ, като твърди, че ищцата е узнала за заповедта при
посещение в офиса на дружеството и разговор с г-жа Т. Г. на длъжност „.“, като е отказала да
получи заповедта. Твърди, че заповедта й е била изпратена с препоръчано писмо с обратна
разписка на адреса на ищцата по лична карта, но пратката не била потърсена в пощенската
станция по местоживеене, макар ищцата да е знаела, че заповедта й е изпратена и трябва да я
получи. Това станало в края на м.август 2023г. Отделно от това от проведена на 04.09.2023г. .
кореспонденция между ищцата и г-жа Г. ставало ясно, че ищцата знаела за уволнението.
Ответникът оспорва всички твърдения на ищцата в исковата молба относно неспазване на
трудовото законодателство от страна на ответника, принуждаването й да изпълнява
незаконни нареждания на работодателя, както и за грубо и унизително отношение на
работодателя и негови служители към нея. Оспорва да е бил уведомен, че ищцата страдала
от „.“, като твърди, че при постъпването си на работа същата представила медицинско
свидетелство с изх. № .г., с което се удостоверявало, че ищцата е клинично здрава и същата
не е съобщила за минали заболявания или за честота на отпуски по болест, не било посочено
наличие на инвалидност, нито било представено експертно решение . или друг документ за
това заболяване. Твърди, че инициираната от ищцата проверка от . е приключила без
забележки и актове за установяване на нарушения на трудовото законодателство от страна
на ответника във връзка с трудовото правоотношение на ищцата. Твърди, че за периода от
12.07.2023г. до 21.07.2023г. ищцата е ползвала отпуск по болест, но тъй като е представила
болничен лист едва на 18.07.2023г., за периода от 12.07.2023г. до 14.07.2023г. – общо три
работни дни, била изготвена докладна записка вх. № .г. от г-жа Т. Г. до управителя на
фирмата, въз основа на който бил съставен протокол за извършено нарушение на трудовата
дисциплина. На същата дата – 14.07.2023г., по пощата, с препоръчано писмо с обратна
разписка до адреса на ищцата по лична карта било изпратено писмо от управителя на
ответното дружество с искане за предоставяне на писмени обяснения за отсъствието.
3
Поканата се върнала на 07.08.2023г. като непотърсена. Първият болничен лист бил
продължен от 22.07.2023г. до 25.07.2023г., като продължението било предоставено на
дружеството едва на 31.07.2023г., извън всякакви законоустановени срокове за уведомяване
на работодателя, с оглед на което за дните от 26.07.2023г. до 31.07.2023г. (4 работни дни)
била депозирана докладна записка № .г. до управителя на ответното дружество, въз основа
на който бил съставен протокол за извършено нарушение на трудовата дисциплина, като
било изпратено ново искане за даване на обяснения до ищцата по пощата с препоръчано
писмо с обратна разписка. Поканата се върнала на 22.08.2023г. като непотърсена.
Ответникът твърди, че не е разрешавал ползването на неплатен отпуск на ищцата за периода
от 01.08.2023г. до 18.09.2023г., както и че от 26.07.2023г. до издаване на заповедта за
уволнение на 23.08.2023г., и впоследствие до 18.09.2023г. ищцата не е идвала на работа и не
е изпълнявала каквито и да било трудови задължения. Твърди, че след връщане на втората
покана за даване на обяснения, работодателят издал оспорената заповед за уволнение № .г.,
която също била изпратена до адреса на ищцата по лична карта по пощата с обратна
разписка, но последната не била получила същата от пощенската станция, въпреки че е
знаела за съдържанието на пратката, която се върнала при работодателя на 09.09.2023г. и
считано от 11.09.2023г. трудовият договор на ищцата бил прекратен, а на 13.09.2023г. било
подадено уведомление . за прекратяването. Счита, че заповедта за уволнение е мотивирана и
съобразена с тежестта на извършеното нарушение. Оспорва ищцата да страда от
заболяването „.“, както и че същото е било налично и диагностицирано към момента на
постъпването й на работа при ответника или в по-късен момент, както и оспорва същата да е
уведомила работодателя за такова заболяване по надлежния ред. Поради изложените
съображения моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски за
производството.
При така изложените твърдения и оспорвания на страните и като взе предвид
събраните по делото доказателства съдът намира следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени конститутивни искове – иск с правна
квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и иск с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
По иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
В тежест на ищцата по предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ е да докаже
съществуване на безсрочно трудово правоотношение с ответника, което е било прекратено с
оспорената заповед, както и твърденията си да се е явявала на работа и да е изпълнявала
трудовите си задължения през м.07.2023г. в дните, в които не е била в отпуск, че е подала
заявление за прекратяване на трудовия договор с предизвестие от два месеца на 18.07.2023г.,
че страда от заболяване „.“ към момента на прекратяване на трудовото й правоотношение.
В тежест на ответника е да докаже законността на извършеното уволнение на
посоченото основание, т.е. че ищцата е извършила вменените й нарушения на трудовата
дисциплина, съответно че правото на уволнение е надлежно упражнено – наложено е от
компетентен орган, с мотивирана заповед, която съдържа точно и конкретно описание на
4
извършените нарушения, че е изпълнил задължението си по чл. 193, ал. 1 ГПК да изслуша
ищцата или да приеме писмените й обяснения, че наложеното наказание е съобразено с
тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на
служителя, както и че е събрал предварително, преди уволнението, сведения от ищцата за
наличие на заболявания, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила и
че е преодолял закрилата при уволнение като е поискал и получил предварително
разрешение от . преди уволнението на ищцата.
С доклада по делото като безспорни и неподлежащи на доказване са отделени
обстоятелствата, че между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение,
възникнало въз основа трудов договор от 06.04.2023г., по силата на който ищцата Ц. Д. К. е
работила на длъжността „.“ при ответника „., както и че работодателят е издал заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата с № .г. поради налагане на най-
тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“.
Не е спорно между страните, а и се установява от представените писмени
доказателства, че ищцата е подала до работодателя на 18.07.2023г. заявление за
прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, а в случай на липса на съгласие от
работодателя, е посочила, че същото следва да се счита за двумесечно предизвестие по чл.
326, ал. 1 КТ. Посоченото заявление е входирано при ответника с вх. . от 18.07.2023г.
Не е спорно и че работодателят-ответник не е приел направеното предложение за
прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие (чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ), поради което
от 18.07.2023г. е започнало да тече двумесечното предизвестие за прекратяване на договора,
така както е уговорено в чл. 10 от сключения между страните трудов договор. В срока на
предизвестието – на 23.08.2023г. ответникът е издал процесната уволнителна заповед.
Първият спорен въпрос, по който следва да се произнесе съдът, преди разглеждане на
въпроса за законосъобразността на уволнението, е въпросът относно това спазен ли
двумесечният давностен срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ за предявяване на иска по чл. 344, ал.
1, т. 1 КТ. Ищцата твърди, че е узнала за процесната уволнителна заповед на 06.11.2023г. при
справка в СРС, когато е разбрала, че работодателят е предявил срещу нея иск по чл. 221, ал.
2 КТ и към исковата молба била приложена уволнителната заповед. Ответникът счита, че
заповедта е връчена при отказ в края на м.08.2023г., когато при посещение на ищцата в
офиса на дружеството и разговор с г-жа Т. Г., на длъжност „.“, ищцата е отказала да получи
заповедта. Ответникът твърди, че заповедта е изпратена и с писмо с обратна разписка, но
ищцата не е потърсила пратката, както и че е била уведомена за нея чрез кореспонденция в
приложението „.“ на 04.09.2023г., като при всички случаи двумесечният срок за атакуване на
заповедта е бил изтекъл към датата на подаване на исковата молба – 09.11.2023г., в който
смисъл прави изрично възражение.
В тази връзка се установява от съдържанието на заповед № .г., издадена от ответника,
че със същата е наложено на ищцата дисциплинарно наказание „уволнение“ за нарушения
на трудовата дисциплина по чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ – неявяване на работа в два
последователни работни дни и чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ – злоупотреба с доверието на
5
работодателя. В заповедта е удостоверено, че същата е изпратена по пощата с обратна
разписка на 25.08.2023г., а след това, че е връчена при отказ на работника (служителя) да се
запознае и/или да подпише заповедта, което е скрепено с подпис на един свидетел – Т. М. Г.,
но без посочване на дата на отказа.
Относно обстоятелствата по връчване на процесната заповед са разпитани
свидетелите на ответника Т. Г. и Б. С. и свидетели на ищеца – . И. и Б. Л.
От показанията на свидетеля Г. се установява, че същата работи на граждански
договор с ответника, като от м.04.2023г. е била натоварена от управителя на „.“ . да води
„труд и заплата“ във фирмата. Свидетелката помни, че през м.04.2023г. ищцата била
изпратена при нея от г-н Д., управител на ответното дружество, за да я назначи като „.“ в
дружеството и такъв трудов договор бил сключен. Свидетелката сочи, че от средата на
м.06.2023г. ищцата спряла да идва на работа – първоначално имала платена отпуска, която
ползвала, след това се била разбрала с работодателя как да се оформят отсъствията и след
като се натрупали много отсъствия и нямало как да се извиняват повече, управителят
наредил на свидетелката да изпрати на ищцата покана да се яви и даде писмени обяснения
защо не се явява на работа. Това било към средата на юли месец. Изисканите обяснения
били във връзка с отсъствия за периода, за който не се е явявала, някъде от края или средата
на юни. Изпратени били две покани по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка на
адрес, който ищцата била посочила за кореспонденция. Една от поканите ищцата получила и
тогава изпратила болнични листове и отделно подала предизвестие за напускане, което
станало през м.07.2023г. Свидетелката посочва, че след изтичане на болничните листове,
ищцата продължила да не идва на работа и тогава управителят казал на свидетелката
последно да й се изпрати покана и ако не се яви да даде обяснения, да се пристъпва към
уволнение. Такава покана била изпратена през м.08.2023г. чрез „.“ и опитът за връчване бил
неуспешен. Свидетелката Г. заявява, че след това госпожа К. дошла август месец – на 30.08
или 31.08, за да прекратят трудовия договор, тогава си носела трудовата книжка, дала я на
свидетелката и свидетелката й казала, че поради факта, че не се е явявала толкова много
време без да представи документи или да даде обяснения, управителят й е наредил да я
уволнят дисциплинарно. Свидетелката помолила К. да изчака пет минути да разпечата
заповедта, която била съставена и подписана преди това, но ищцата провела някакъв
телефонен разговор, след което заявила на свидетелката, че няма да подписва нищо и да й
върне трудовата книжка, след което си тръгнала.
Свидетелят С., който не е служител на ответника, дава показания, че работи във
фирма „.“, където бил шофьор от 2022г., фирмата се занимавала с транспортна дейност.
Свидетелят работи и в „.“, отново от 2022г. Свидетелят ходел редовно на бул. „.“ в гр. ., в
един счетоводен офис, който се намирал се на булеварда, за да носи документи от офиса по
институции и да ги връща. Свидетелят си спомня за случай от края на м.08.2023г., когато бил
в счетоводния офис, при .-то Т. и чакал там да вземе документи. Докато свидетелят чакал, в
стаята на Т. дошла една жена и свидетелят чул, че Т. искала да й връчи заповед за
дисциплинарно уволнение, при което жената започнала да буйства, да вика, да говори,
6
накрая вдигнала телефона и говорила с някого, след това хвърлила някакви листа.
Свидетелят знае, че тази жена е била колежка на хората в счетоводния офис, преди това
свидетелят я е виждал да работи в офиса, но не е имал лична комуникация с нея. Т. искала да
й връчи някакви документи, но жената хвърлила някакъв лист, не искала нищо да подписва.
Запознала да вика, заплашвала, че ще вика телевизия и си тръгнала, докато свидетелят бил
там.
От показанията на свидетеля на ищеца И. се установява, че миналата година (2023г.)
К. работела в „.“ като ., като свидетелят си спомня, че през м.06.2023г. Ц. ходела там на
работа, дори на 27.06., когато е рожденият й ден, била на работа, като свидетелят лично
купил напитка, за да почерпи Ц. на работа. Свидетелят знае, че през м.07.2023г. Ц. ползвала
болничен, след това от средата на август двамата били на море и тогава работодателят й се
обадил да дойде да си вземе заплатата. Свидетелят придружил Ц. до офиса на ответника,
като посещението било след 20.08.2023г., но не влязъл с нея, а я изчакал на пейка отвън.
Ищцата се забавила 10-на минути и като излязла, казала на свидетеля, че не са й дали пари.
От показанията на свидетеля Л.става ясно, че същата постъпила на работа в „.“ на
17.07.2023г. на длъжност „.“ и поела фирмите, които водела счетоводно преди това Ц.. В
тази връзка в период от 2-3 дни в края на м.07.2023г. ищцата й предавала работата, след това
свидетелката не е виждала ищцата в офиса през м.08.2023г.
С оглед на така събраните доказателства, съдът намира следното:
Правният ефект на прекратяването на трудовото правоотношение без предизвествие
(какъвто е случаят на дисциплинарно уволнение) настъпва, когато писменото изявление на
прекратяващия договора е достигнало до насрещната страна (чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ), т.е.
волеизявлението за прекратяване поражда правен ефект с връчването на заповедта за
уволнение на работника или служителя. Връчването на заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание може да се осъществи лично срещу подпис с отбелязване на
датата на връчване или чрез изпращане на препоръчано писмо с обратна разписка, когато се
приема, че връчването е осъществено на датата на получаване на писмото (арг. от чл. 195, ал.
2 и ал. 3 КТ), като не е изключено заповедта за прекратяване да се връчи и при отказ, което в
съответствие с константната съдебна практика и правна теория.
За достигане на волеизявлението на работодателя, с което той упражнява
потестативното си право да прекрати правоотношението, до работника са приложими
общите правила на ЗЗД за действие на договорите – правилата за пораждане на правно
действие на изявленията на страните по договора (в този смисъл Решение № . г. на .). Важно
е кога е достигнало волеизявлението до адресата. Отказът от страна на работника да получи
заповедта за уволнение, когато същият е поканен и информиран за нея, всъщност е
основание да се приеме, че същият е известен за нея, а отказът му да я получи е негов избор,
който не може да наруши възможността на работодателя да упражни законоустановеното си
право. Според практиката на . законът (чл. 335 КТ) не предвижда изискване отказът на
работник да получи заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение задължително
да бъде отразен върху самата заповед, като отказът може да бъде установен с всички
7
доказателствени средства. Не е предвидена форма за доказване на редовното връчване на
заповедта, това обстоятелство може да бъде доказвано с всички доказателствени средства.
Удостоверяването на отказа за получаване на заповедта в документ, подписан от свидетели е
обичайна практика, но при оспорване доказването им в гражданския процес се осъществява
чрез разпит на свидетелите (в този смисъл Решение № . г. на .).
В случая се установи, че процесната заповед № .г. за налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение“ и прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, е оформена
като връчена при отказ с подписа на свидетеля Т. Г., като спорен между страните е въпросът
за датата на връчването при отказ, във връзка с което са събрани обсъдените по-горе гласни
доказателства, включително чрез показанията на свидетеля на отказа Г.. Съдът намира, че
показанията на свидетелите Г., С. и И. в тази връзка са еднопосочни, детайлни и подкрепящи
се за това, че в края на м.08.2023г. ищцата Ц. К. е отишла в офиса на ответното дружество за
оформяне прекратяване на трудовото й правоотношение, както и че при това посещение й е
връчена процесната заповед в хипотезата на отказ. На първо място, това се установява от
показанията на свидетеля Г., която е връчила заповедта, която макар и служител на
ответника, има най-преки впечатления от трудовоправните отношения на последния с
неговите служители, включително с ищцата, предвид заеманата от свидетелката длъжност
„.“, както и предвид факта, че същата е била изрично натоварена от управителя на
дружеството с извършване на действия по прекратяване на трудовото правоотношение на
ищцата. Обстоятелството, че К. и била в офиса на ответника в края на м.08.2023г., когато й е
връчена заповедта за уволнение, но същата е започнала да вика, да буйства и е хвърлила
някакви листа, се потвърждава и от свидетеля С., който не е служител на ответника, е който
също е пряк очевидец на случилото се. Нещо повече, че ищцата е посетила офиса на
ответното дружество в края на м.08.2023г. се установява и от показанията на свидетеля на
ищеца – . И., който макар и да не е присъствал на срещата в офиса, я е придружил лично до
мястото и я е изчакал отвън. Съдът не кредитира показанията на свидетеля Л.по отношение
на обстоятелството, че не е виждала ищцата в офиса на дружеството през м.08.2023г., като
взима предвид, че тази свидетелка води дело с ответника със сходен предмет, което обуславя
възможната й заинтересуваност в полза на ищеца, с оглед на което съдът преценява
показанията й на основание чл. 172 ГПК, като отчита и че нейните показания не се
подкрепят от другите събрани за този факт доказателства.
Че ищцата е знаела за процесната уволнителна заповед и нейното съдържание преди
твърдяната от нея дата на узнаване – 06.11.2023г. следва и от другите събрани по делото
писмени доказателства, представени от самата ищца – изпратени писма до работодателя и
сигнал ..
С оглед на тези данни и при съвкупната преценка на обсъдените доказателства съдът
намира, че заповедта за уволнение е връчена на ищцата при отказ най-късно на 31.08.2023г.,
от който момент е започнал да тече двумесечният давностен срок за предявяване на иска по
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и същият е изтекъл на 31.10.2023г. Ето защо към момента на подаване
на исковата молба на 09.11.2023г. упражняването на преобразуващото право за оспорване на
8
процесното уволнение от ищеца е предприето след изтичане на давностния срок, а
направено изрично възражение на ответника в този смисъл е основателно.
Съгласно константната съдебна практика, давността по чл. 358 КТ е
материалноправен институт, като при уважено възражение за давност съдът не разглежда
спора по същество – в случая дали законосъобразно е упражнено правото на уволнение на
основанията в заповедта и при релевираните от ищеца основания за незаконосъобразност –
така и Определение № . г. по гр. д. № . г. на ., ..
Ето защо предявеният иск е неоснователен, като погасен по давност, и следва да се
отхвърли, като не следва да бъдат разглеждани останалите доводи на страните.
Като неоснователен следва да се отхвърли и обусловеният от уважаване на иска за
незаконност на уволнението иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищцата на
заеманата преди уволнението длъжност „.“.
При този изход на спора право на разноски има ответникът, който е претендирал
разноски за юрисконсултско възнаграждение и предвид, че е бил защитаван в
производството от юрисконсулт, такива разноски му се следват. Съдът определя техния
размер по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК (ред., ДВ, бр. 8/2017г.) и на основание чл. 37 ЗПП вр. чл.
23, т. 1 ЗПП с оглед фактическата и правна сложност на делото, обема на извършените от
процесуалния представител действия, броя на събраните доказателства и проведени съдебни
заседания на сумата от 180 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ц. Д. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ., ж.к. „. срещу „.,
ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. ., ул. ., иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за
признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищцата, извършено със заповед № .г.
на управителя на „. и иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищцата на заеманата
преди уволнението длъжност „.“ при ответника „..
ОСЪЖДА Ц. Д. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ., ж.к. „. да заплати на „., ЕИК ., със
седалище и адрес на управление: гр. ., ул. ., на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК сумата от
180 лв., представляваща разноски за производството.
Решението, на основание чл. 315, ал. 2 ГПК, подлежи на обжалване от страните пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от датата на обявяването му – 27.02.2025г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9