Присъда по дело №98/2007 на Военен съд - София

Мотиви по присъда № 98 по НОХД № 98/2007 година по описа на Софийски военен съд.

 

Подсъдимият бивш сержант от МВР Д.Л.Д. е роден на хх.хх.хххх г. в град С., българин, български гражданин, живущ ***,  със средно образование, охранител, женен, неосъждан,  ЕГН xxxxxxxxxx. От справка в т.6 л.69 от ДП е видно, че същият е назначен на хх.хх.хххх година на длъжност полицай  в направление „СПП” към НОП при ХХХХ и му е присвоено звание „сержант”. Налагано му е дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение”, не е награждаван. По негово желание е освободен от служба в МВР считано от 11.08.1998 година.

Подсъдимият гражданското лице Б.И.М. е роден на хх.хх.хххх г. в град П., българин, български гражданин, живущ ***, със средно образование, разведен, неосъждан към датата на деянията по обвинението, ЕГН xxxxxxxxxx.

Подсъдимият гражданското лице  П.В.С. е роден на хх.хх.хххх г. в град С., българин, български гражданин, живущ ***, със средно образование, неженен, неосъждан към датата на деянието по обвинението,  ЕГН xxxxxxxxxx.

Подсъдимият гражданското лице Ц.Д.Н. е роден на хх.хх.хххх г. в град С., българин, български гражданин, живущ ***,  с основно образование, неженен, неосъждан към датата на деянието по обвинението,  ЕГН xxxxxxxxxx.

Подсъдимият гражданското лице Д.А.Н. е роден на хх.хх.хххх г. в град С., българин, български гражданин, живущ ***,  със средно образование, женен, неосъждан, ЕГН xxxxxxxxxx.

Подсъдимият гражданското лице Б.Б.М. е роден на хх.хх.хххх година в село А., българин, български гражданин, неженен, осъждан, с основно образование, безработен, ЕГН xxxxxxxxxx.

НОХД № 98/2007 г. по описа на Софийския военен съд е образувано по обвинителен акт на ВОП – град С. срещу бивш сержант от МВР Д.Л.Д., Б. И.М., П.В.С., Ц.Д.Н., Д.А.Н. и Б.Б.М. за престъпление по чл.199 ал.2 т.3 вр.чл.198 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 от НК, а за Б. И.М. и за престъпление по чл. 152 ал.1 т.2 вр.чл.20 ал.4 вр. ал.1 от НК.

          От събраните доказателства в хода на досъдебното производство представителят на прокуратурата е установил следната фактическа обстановка:

            На 31.01.1998 година в дома си в село Ч., област С., ул.”С.” № хх, пострадалият свидетел В.Г.А. и дъщеря му пострадалата свидетелка Н.Г. гледали телевизия в кухнята. Съпругата му пострадалата свидетелка М. А. и  дъщеря му пострадалата свидетелката Р. Г. били излезли да пазаруват. Около 19.00 часа обвиняемите Б. И.М., Д.А.Н., Б.Б.М., Д.Л.Д., Ц.Д.Н. и П.В.С. нахлули в дома на свидетеля А. с намерение да извършат грабеж. Двама от тях - обвиняемият С., който е бил въоръжен с пистолет и обвиняемият Н., отворили вратата на кухнята и влезли в нея. Обвиняемият С. е бил с качулка /маска/ на главата. Той ударил свидетеля А. по главата и му заповядал:”Легни на пода, това е обир”! Двамата го  повалили на пода и започнали да го бият с ръце и крака по цялото тяло, но най-вече по главата. В рамката на вратата свидетелят А. видял да влиза и обвиняемият М.. По време на боя двамата нападатели непрекъснато питали свидетелят А.: ”Къде са парите”? Обвиняемият М. го наръгал с нож в седалището и по лявото бедро. Обвиняемите М. и М. завлекли свидетеля А. в мазето и там продължили да го бият. Обвиняемият М. ударил свидетеля А.  по главата с пълен буркан с компот. Той загубил съзнание. След като се свестил установил, че е заключен в мазето. През това време обвиняемите натиснали свидетелката Н.Г. на земята по очи и я ударили по главата с юмрук. След това я отвели в спалнята на  дядо й на първия етаж, до кухнята. Неустановен по делото нападател и обвиняемият  М. започнали да разпитват свидетелката Г. за парите, като през цялото време я затискали към леглото в стаята. Неустановеното лице й казал, че ще я изнасили. Смъкнал й долнището на анцуга, сложил дюшека от леглото върху главата й. Разтворил й краката и около 5 минути той извършвал полов акт с вкарване на половия член във влагалището й и семеизпразване в него.  През цялото това време в стаята се намирал и обвиняемият М., който помагал да бъде сломена съпротивата  на свидетелката Н.Г..       В един момент на мъжа звъннал мобилния телефон и той излязъл от стаята. Друг мъж й вързал ръцете и краката, след което заключил стаята. Междувременно в къщата се прибрали свидетелката М. А. и свидетелката Р. Г.. Обвиняемият С. насочил пистолет към свидетелката А.  и й казал:”Това е обир, лягай на земята по очи”! Зад него стояли обвиняемият И.Р. /в последствие починал/ и обвиняемият Н.. Единият от тях я хванал за шията с едната ръка, а с другата държал ръцете й на гърба, завел свидетелката А. на втория етаж  на къщата в спалнята, заповядал й да легне по очи и да не мърда. При нея останал обвиняемият Д., който я удрял с твърд предмет по главата и я питал, къде са наркотиците, оръжието и парите. От време на време в стаята влизал обвиняемият Н. и й казвал да не мърда, че мъжа й ще бъде убит. В стаята влязъл обвиняемият М., който й казал, че ще я изнасили, взел от нея златния синджир, гривната и два пръстена. Съблякъл я  гола до кръста, извадил нож, прокарал го по корема й и между гърдите й и го допрял до гърлото й. Попитал я отново къде са парите и я заплашил, че ще я изнасили. Един от нападателите попитал обвиняемият М., да изнасилят ли момичетата, а той му казал:„Да”! В този момент го извикали в друга стая. Завързали ръцете на свидетелката А. и я свалили в мазето, като я затворили  в котелното. Обвиняемият М. постоянно отварял вратата на котелното за  да проверява какво прави. Свидетелката Р. Г.  затворили в стая, до кухнята на първия етаж – стаята на дядо й. Там сестра й лежала на кревата по лице. Свидетелката Р. Г. легнала до сестра си по лице. В стаята стоял обвиняемият Н.. Обвиняемият Р. свалил долнището на анцуга на свидетелката Р. Г. и бикините й. След това я принудил да се качат на втория етаж  в нейната стая.Заставил я да седне на фотьойла и да свали горните си дрехи. Той разкопчал панталона си, извадил половия си член и й казал да го лапне.Тя отказала, при което той я хванал през лицето с едната ръка за двете бузи, насила й отворил устата, а с другата ръка вкарал члена си в устата й. Това продължило минута-две. След това обвиняемият Р. я ударил с юмрук  по главата и насила й разтворил краката. Тя се опитала да го избута, но той я ударил и й казал да не го блъска. Обвиняемият Р. извършил полов акт с вкарване на половия член във влагалището й и семеизпразване. След известно време в стаята влязъл обвиняемият Д. и го извикал, след което двамата излезли от стаята. Обвиняемите бивш сержант Д.Л.Д., Б. И.М., Д.А.Н., И. П. Р. /в последствие починал/,  Б.Б.М., Ц.Д.Н. и П.В.С. претърсили  цялата къща, като от различни места в нея отнели  движими вещи – пари, валута и златни накити на обща стойност 90 150 деноминирани лева. След като отнели  горните вещи нападателите напуснали къщата. Свидетелката Н.Г. успяла да се освободи и се обадила по телефона на МВР. При нея дошла сестра й  свидетелката Р. Г. и двете намерили и освободили майка си свидетелката А.. След това те потърсили в мазето баща си, но него намерили. Свидетелят А. междувременно успял да излезе през прозореца на мазето и отишъл в съседите за да се обади по телефона  на полицията. След пристигането на служителите на МВР свидетелят А. бил отведен в МБАЛСМ ”Пирогов”. Видно от заключението на съдебно медицинската експертиза на  свидетелят В.А. били причинени отток и кръвонасядания по дясната челна област, клепачите на двете очи, полузатворена дясна очна цепка, кръвонасядания по гърба на носа, в дясната слепоочна област, лявата буза, лигавицата на горната устна, в областта на дясното ухо, лявата ушна мида, шията отпред и лявата странична част, хирургически обработена /лепена/ рана по лявата теменно –тилна област, прободно-порезни рани по седалищната област. Хирургически обработена рана по предната повърхност на лявото бедро с равни ръбове. Получените увреждания са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. По време на нанасянето на побоя свидетелят А. е претърпял черепно-мозъчна травма със загуба на съзнание /комоцио/ за минути. При прегледа на свидетелката Р. Г., след извършване на описаното деяние спрямо нея са били установени: девствена ципа с пръстеновидна форма, прясно дефлорационно разкъсване на девствената ципа с доказване на сперматозоиди във влагалищния секрет. Три охлузвания в поясната област.  Видно от заключението  на съдебно- медицинската експертиза с нея е бил извършен полов акт с вкарване на половия член във влагалището и семеизпразване в нея. След извършването на деянието свидетелката Р. Г. е изпаднала в хиподепресивно състояние,  установено чрез заключението на съдебнопсихиатричната експертиза. При прегледа на свидетелката Н.Г. са били установени две пресни дефлорационни разкъсвания на девствената ципа, преминаващи във влагалищната стена, кръвонасядания в областта на разкъсванията и доказване на сперматозоиди във влагалищния секрет. Кръвонасядания в лявата челна област /в областта на веждата/. Според заключението на съдебномедицинската експертиза установените обстоятелства доказват, че със свидетелката Н.Г. е извършен полов акт с вкарване на половия член във влагалището и семеизпразване в него. Свидетелката М. Анчево след деянието е изпаднала в депресивно състояние от невротичен кръг, което е установено чрез заключението на съдебнопсихиатричната експертиза. Съгласно тълкувателно Решение № 1/98 година ОСНК критерий за определяне на квалифициращият признак „особено големи размери” е паричната равностойност на предмета на престъплението, която надхвърля 140 пъти установената в страната минимална работна заплата, която към 31.01.1998 година е била в размер на 48 700 недоминирани лева. За извършване на деянието е било използвано оръжие - огнестрелно и хладно. Оръжие е всяка вещ, която може да послужи за причиняване смърт на пострадалия или за увреждане на неговото здраве. Демонстрирана е била решимост от извършителите да отнемат живот при сломяването на съпротивата на жертвите. С така описаните деяния обвиняемите бивш сержант Д.Л.Д., Б. И.М., Д.А.Н., И. П. Р. /в последствие починал/, Б.Б.М., Ц.Д.Н. и П.В.С. осъществили от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.199 ал.2 т.3 вр.чл.198 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 от НК. Обвиняемите са употребили физическо въздействие върху пострадалите /нанесен побой, причиняване на лека телесна повреда, държане, намушкване с нож/ по начин, по който са сломили тяхната съпротива и да не могат да попречат на извършителите да установят физическа власт върху вещите. Обвиняемият Б. И.М. от субективна и обективна страна е осъществил и състав на престъпление по чл.152 ал.1 т.2 вр.чл.20 ал.4 вр.ал.1 от НК. Обвиняемите са извършили деянието умишлено при формата на вината пряк умисъл, тъй като са съзнавали общественоопасния характер на деянието, предвиждали са неговите обществено опасни последици и са искали тяхното настъпване. Налице е общност на умисъла на дейците: всеки при осъществяване на своята проява съзнава, че участва в изпълнението на престъплението заедно с други извършители и иска от така съчетаната дейност да се извърши престъплението и да бъдат предизвикани престъпните последици. Общ умисъл съществува и без предварителна или изрична уговорка. Причини за извършване на престъплението: са ниското правосъзнание на подсъдимите и стремежът им за облагодетелстване по непозволен от закона начин. Условията, способствали за извършване на престъплението са: късният час на извършване на деянията и липсата на свидетели очевидци.     Разпитани в хода на предварителното производство обвиняемите не се признават за виновни и не дават обяснения за механизмите на извършване на престъплението. Обвиненията се доказват по безспорен и категоричен начин от протокол за оглед на местопроизшествие, проведените разпознавания на лица, съдебно-икономическата, съдебномедицинските експертизи, съдебно медицинската експертиза за ДНК-анализ, съдебнопсихиатричната  експертиза, свидетелските показания, както и от писмените доказателства  приложени към делото.Смекчаващи обстоятелства – няма. Отегчаващи обстоятелства  - осъжданията и висящите наказателни производства на обвиняемите, високата степен на обществена опасност на деянията и дейците, тежестта на извършеното престъпление, настъпилите вредни последици, множество съучастници, както и извършването на две престъпления едновременно - грабеж и изнасилване.

От събраните доказателства в хода на наказателното производство настоящият съдебен състав установи следната фактическа обстановка:

            Около 18.30 – 18.45 часа на 31.01.1998 година, в кухнята на дома си, в село Ч., област С., ул.”С.” № 30, пострадалият свидетел В.Г.А. и дъщеря му пострадалата свидетелка Н. В. Г. на 17 г. гледали телевизия. Съпругата му пострадалата свидетелка М. С. А. и  дъщеря му пострадалата свидетелката Р. В. Г. на 12 г. били излезли да пазаруват. Около 19.00 часа седем неизвестни лица  нахлули в къщата на семейство А.. Със силен удар отворили вратата на кухнята и четирима от нападателите нахлули вътре. Пред В.А. застанал нападател с маска на главата си и пистолет в ръка. Нападателят с насочен пистолет заповядал на В.А. да легне на пода по очи. Зад него, приведени за да скрият лицата си, били другите нападатели. В първия момент пострадалият помислил, че това е някаква шега и казал:”Не се бъзикай!” Нападателите му отговорили:”Не се бъзикаме. Това е обир!” Пострадалият се подчинил и легнал по очи на пода. Четиримата нападатели веднага започнали да го ритат в главата, а пострадалият безуспешно се опитвал да се предпазва с ръцете си. Чувал как пищи дъщеря му Н.. Нападателите го ритали в главата и го питали:” Къде са парите?” Пострадалият им отвръщал:”За какви пари става въпрос”? А нападателите му казвали, че той знае. До като траял побоя в кухнята нападателите го наранявали и с нож в седалището и лявото бедро. При побоя в кухнята нападателите натиснали и пострадалата свидетелка Н.Г. на земята по очи за да не вижда лицата им и я ударили с юмрук по главата. След това двама нападатели я отвели в неосветената спалня на  дядо й, която е до кухнята на първия етаж. Двама неустановени по делото нападатели започнали да я разпитват за парите като през цялото време я затискали по очи към леглото в стаята. Неустановеното лице й заявил, че ще я изнасили. Смъкнал й долнището на анцуга и сложил дюшека от леглото върху главата й. Разтворил й краката и около 5 минути той извършил полов акт с нея като вкарал половия си член във влагалището й и се семеизпразнил в него. След това й вързал ръцете и краката, излязъл от стаята и я заключил. През това време нападателите свалили пострадалия А. от кухнята в мазето на къщата, където продължили побоя над него. Единият от нападателите счупил буркан с компот в главата на пострадалия и той загубил съзнание. Нападателите напуснали мазето и заключили вътре пострадалия. Междувременно в къщата се прибрали от пазаруване и свидетелката пострадалата М. А. и свидетелката пострадалата Р. Г.. Видели, че в коридора и хола вещите са разхвърляни. Двама от нападателите изскочили из зад вратата срещу тях. Нападателят с маска на главата насочил пистолет към свидетелката А.  и й казал:”Това е обир, лягай на земята по очи”! Зад него имало още двама нападатели, като единият криел лицето си с козирката на прихлупена бейзболна шапка, а третият се криел зад гърба на втория. Единият от тях хванал пострадалата М. А. за шията с едната си ръка, а с другата си ръка държал ръцете й на гърба й. Насила я завел на втория етаж  на къщата, в неосветената спалня на съпрузите, където всичко било разхвърляно. Заповядал й да легне по очи и да не мърда и тя се подчинила. При нея останал един от нападателите, който я удрял с твърд предмет по главата и я питал, къде са наркотиците, оръжието и парите. От време на време в спалнята влизал втори нападател и й казвал да не мърда, че мъжа й ще бъде убит. В спалнята влязъл трети нападател, който й казал, че ще я изнасили, взел от нея златния синджир, гривната и два пръстена. Съблякъл я  гола до кръста, извадил нож, прокарал го по корема й и между гърдите й и го допрял до гърлото й. Попитал я отново къде са парите и я заплашил, че ще я изнасили. Един от нападателите попитал дали да изнасилят момичетата, а той му отговорил:„Да”! Нападателите завързали ръцете на пострадалата А. и я свалили в мазето на къщата, където я затворили  в котелното и постоянно я проверявали какво прави. Пострадалата Р. Г. нападателите затворили при сестра й в неосветената стая на дядо им. Там сестра й Н. лежала на кревата по очи. Заповядали й и пострадалата Р. Г. легнала до сестра си по очи. В стаята ги пазел един от нападателите. Втори нападател свалил долнището на анцуга и бикините на пострадалата Р. Г.. След това я принудил и се качили на втория етаж  в неосветената й детска стая.Заставил я да седне на фотьойла и да свали горните си дрехи. Той разкопчал панталона си, извадил половия си член и й казал да го лапне.Тя отказала, при което той я хванал през лицето с едната ръка за двете бузи, насила й отворил устата, а с другата ръка вкарал члена си в устата й за минута-две. След това нападателят я ударил с юмрук  по главата и насила й разтворил краката. Пострадалата се опитала да го избута, но той я ударил и й казал да не го блъска. Извършил полов акт като вкарал половия си член във влагалището й и се семеизпразнил там. Седемте мъже претърсили  цялата къща и от различни стаи отнели  движими вещи – пари, валута и златни накити на обща стойност 90 150 деноминирани лева. След извършените три престъпления напуснали къщата. Свидетелката Н.Г. успяла да се освободи и се обадила по телефона в полицията. При нея дошла сестра й  свидетелката Р. Г. и двете намерили и освободили майка си. След това те потърсили в мазето баща си, но не го намерили. През прозореца на мазето пострадалият А. се бил промъкнал и отишъл в къщата на съседите си. Бил пребит до неузнаваемост и кървял. Веднага се обадили в полицията и казали за нападението и престъпленията. След пристигането на служителите на МВР свидетелят А. бил отведен в МБАЛСМ” Пирогов”. Видно от заключението на съдебно медицинската експертиза на  свидетелят В.А. били причинени отток и кръвонасядания по дясната челна област, клепачите на двете очи, полузатворена дясна очна цепка, кръвонасядания по гърба на носа, в дясната слепоочна област, лявата буза, лигавицата на горната устна, в областта на дясното ухо, лявата ушна мида, шията отпред и лявата странична част, хирургически обработена /лепена/ рана по лявата теменно –тилна област, прободнопорезни рани по седалищната област. Хирургически обработена рана по предната повърхност на лявото бедро с равни ръбове. Получените увреждания са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. По време на нанасянето на побоя свидетелят А. е претърпял черепно-мозъчна травма със загуба на съзнание / комоцио/ за минути. При прегледа на свидетелката Р. Г., след извършване на описаното деяние спрямо нея са били установени: девствена ципа с пръстеновидна форма, прясно дефлорационно разкъсване на девствената ципа с доказване на сперматозоиди във влагалищния секрет. Три охлузвания в поясната област.  Видно от заключението  на съдебно- медицинската експертиза с нея е бил извършен полов акт с вкарване на половия член във влагалището и семеизпразване в него. След извършването на деянието свидетелката Р. Г. е изпаднала в хиподепресивно състояние,  установено чрез заключението на съдебнопсихиатричната експертиза. При прегледа на свидетелката Н.Г. са били установени две пресни дефлорационни разкъсвания на девствената ципа, преминаващи във влагалищната стена, кръвонасядания в областта на разкъсванията и доказване на сперматозоиди във влагалищния секрет. Кръвонасядания в лявата челна област /в областта на веждата/. Според заключението на съдебномедицинската експертиза установените обстоятелства доказват, че със свидетелката Н.Г. е извършен полов акт с вкарване на половия член във влагалището и семеизпразване в него. Свидетелката М. А. след деянието е изпаднала в депресивно състояние от невротичен кръг, което е установено чрез заключението на съдебнопсихиатричната експертиза. С така описаните деяния неизвестните извършители са осъществили състава на три престъпления - по чл.199 ал.2 т.3 вр.чл.198 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 от НК и по чл.152 ал.1 т.2 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 от НК по отношение на двете момичета.

Горната фактическа обстановка се доказва от показанията на разпитаните свидетели, изготвените експертизи и приложените по делото писмени доказателства. На досъдебното и съдебното производство подсъдимите не се признават за виновни и отричат те да са авторите на престъпленията по повдигнатите им обвинения. Има противоречия в събраните доказателствени материали относно въпроса дали подсъдимите са автори на трите престъпления, които противоречия се изразяват в следното:

          В том 1-ви   на л.2  от  ДП е приложена  докладна записка до директора на СДВР при МВР от ст.лейт. П.К. – инспектор от 2-ри криминален екип на ОУС при СДВР. Същият докладва, че на 31.01.1998 година, в 20.40 часа посетил произшествие, станало в село Ч., на улица „ С.” № 30, в къща, която е собственост на В.Г.А. – телефон ххххххх. Повод за произшествието бил извършен въоръжен грабеж с две изнасилвания и опит за трето. От проведения оглед и разпит на потърпевшия В.А. се разбрало, че около 18.30-19.00 часа в къщата му са нахлули 4-5 човека, с  маски на главите, единият от които е бил въоръжен с пистолет и точно описание не може да даде. Попитал е В., къде са наркотиците, оръжието и парите. Той отговаря, че не се занимава с оръжие и наркотици. Започват да бият В.. Свалят го долу в мазето, отново го питат, бият го, счупват му от главата буркан с компот. По това време в къщата е била и голямата дъщеря на В. - Н., която е заведена в една от стаите на втория етаж и е била изнасилена. В същият момент в къщи се връщат съпругата на В. - М. и малката му дъщеря Р.. При отваряне на входната врата двете са видели, че вътре има безпорядък, веднага един от нападателите дърпа и поваля на пода М. - пита я къде са наркотиците и парите. Завели я на втория етаж в една от стаите, пали лампата и й заповядва да се съблича и че ще я изнасили. Тя му отговаря, че в момента е неразположена. Въпреки всичко се съблича, но не е изнасилена. По същото време в една от стаите е изнасилена и Р.. Всички са разпитани подробно с протоколи за разпит. След като нападателите напускат къщата В. установява, че са им откраднали 8 хиляди долара, 60-70 хиляди дойче марки, неустановено количество златни накити, пръстени които са свалени от ръцете на потърпевшите. От около 10 години В. се занимава с продажба на автомобили, които внася от Германия. За около една година е притежавал и авто-къща, но преди  около един месец мястото, където е била авто-къщата е било продадено. Намерени били и иззети  дактилоскопни следи и натривки от кръв за химическа експертиза, два чифта дамски бели бикини  по едните от които има кръв.

          В том 1-ви на л.3  от  ДП е приложен протокол за оглед на местопроизшествие от 31.01.1998 година -  помощник следовател при ССлС – ОДП град С.  В. А. и в присъствието на поемни лица е извършил оглед и са иззети следните следи и веществени доказателства: 1.Дактилоскопни следи  както следва : № 1 от хладилник в кухнята задната част ; №2 вътрешна страна на черчеве на хола на първия етаж; № 3 картонена торбичка за подарък в хола на първия етаж; № 4 – шкафче от тоалетна в спалня на втория етаж; № 5- вратичка на секция в стая срещу банята на втория етаж; № 6 външна страна на вратичка на шкафче в стая срещу спалнята на втория етаж;  2. Обтривка от червена материя от пода на мазето, 3.Парче от дюшек с червеникава материя от спалня на първия етаж, 4. косми от спално бельо в спалня на първия етаж, 5. Обтривка от червеникава материя от пода в кухнята до хладилника, 6. Дамски пликчета намерени на пода в спалнята на първия етаж, 7. Дамски пликчета с червеникава материя на пода на спалнята на втория етаж, 8. Фас от цигара „ Виктори” от пода в кухнята, 9. Две червени ленти, 10. Скъсани страници от паспорт, 11. Урина  в леген, 12. пуловер и потник зацапани с червена материя, 13.  Бял чаршаф с белезникаво петно на него, 14. Одорологически следи както следва : № 1 – от ляво нощно шкафче на втория етаж, № 2- от дясно нощно шкафче на втория етаж, № 3- от спалня на първия етаж дясно шкафче, № 4 от спално легло до гардероба на втория етаж.

          В съдебно заседание пострадалите, конституирани като граждански ищци и частни обвинители, дават свидетелски показания. Същите кореспондират с възприетата от съда фактическа обстановка с изключение в частта им за авторството на подсъдимите на престъпленията срещу тях. Пред съда пострадалият свидетел А., конституиран като частен обвинител и граждански ищец, твърди, че именно подсъдимите са автори на престъпленията. Заявява, че подсъдим № 1 Д.Д. е бивш сержант от МВР.  При случая въпросният подсъдим не  го е виждал. При извършените разпознавания на живи лица и по снимки, въпросният подсъдим под № 1 не го разпознал. Дава показания, че подсъдим № 2 Б. М. е човекът с кестенявата коса, който  по време на случая го видял и знае, че бил на вратата, когато се сбутали с останалите двама или трима нападатели, които искали да нахлуят в кухнята. По отношение на него не може да каже нищо. Бил долу на пода на кухнята, ръцете му били на главата и се пазил. За това лице разказал, че го видял впоследствие в бежов  „М.” с ДК № хххх, със синя лампа при парламентарните избори. За подсъдим № 3 П.С. дава показания, че това е човекът с маската и с пистолета. Маската била  с две големи дупки за очите. Виждал му веждите и очите. Имал тик и въпросната маска започвала от под носа му нагоре. Него го разпознал при следовател В. при разпознаването с живи лица. За подсъдим № 4 Ц.Н. дава показания, че не го е разпознал. Този подсъдим, може би бил измежду тези, които напирали на вратата за да нахлуят в кухнята, след мъжа с маската и пистолета. За него не може да каже с точност, но мисли, че е бил от нападателите. За подсъдим № 5 Д.Н. свидетелят заявява, че  от дясната страна на лицето има белег и той участвал в боя в мазето. За подсъдим № 6  Б.М., че е  лицето с дълга мазна коса, черно яке и в кухнята го ръгал с ножа и е лицето, което  в мазето му счупило  буркана в главата и го наръгало с нож. Това е лицето, когото видял с белезници да изкарват от кола във второ РПУ, когато ходил да си взема личните документи. Разпитан като свидетел непосредствено след извършените престъпления дава показания, че не може да опише нападателите и не би могъл да ги разпознае. Впоследствие като свидетел на досъдебното производство преди разпознаването по снимки заявява, че може да разпознае извършителите на престъпленията, които в предните си разпити описал дотолкова, доколкото ситуацията позволявала. Този протокол за разпит не е подписан от свидетеля А..

Пред съда пострадалата свидетелка А., конституирана като частен обвинител и граждански ищец, твърди, че именно подсъдимите са автори на престъпленията. Заявява, че подсъдим  № 1 Д.Д.  е лицето, което й казало и пред другите двама, които били в спалнята:”Госпожо ние сме на служба!”. Той е въпросния трети нападател. Той я ударил в главата защото го погледнала, а вратата на спалнята била открехната и светлината в коридора осветявала. За подсъдим № 2 Б. М. дава показания, че това е лицето, което се разпореждало какво да се направи и лицето, което с ножа я заплашвало, че ще я убие.  За подсъдим № 3 П.  С. свидетелства, че това е лицето с маската и пистолета.  За подсъдим № 4 Ц.Н. заявява, че той отварял вратата в мазето и казвал:”Не иска да остава вдовица”!. Подсъдим № 5  Д.А.Н. не разпознава. За  подсъдим № 6  Б.М. дава показания, че когато била в мазето на пода  и подсъдимият № 4  Н. отварял вратата и той надничал зад него и тогава само го мернала зад гърба на Н.. Като свидетел на досъдебното производство непосредствено след извършване на престъпленията дава показания,  че не може да опише никой от нападателите и не може да ги разпознае. Впоследствие, преди разпознаването на подсъдимите по снимки, разпитана като свидетел дава описание на трима от подсъдимите, които била видяла преди престъплението.

          Пред съда пострадалата свидетелка Н. В. Г., конституирана като частен обвинител и граждански ищец, дава показания за подсъдим № 5 Д.А.Н., че й напомня за този, който я изнасилил, но като свидетел в показанията си не може да е сигурна. За подсъдим № 2 Б. И.М. твърди, че това е човека, който бил седнал до нея на леглото в спалнята и говорил бавно и спокойно и успяла да го види на светлината от прозореца с вдигнати щори. За  подсъдим № 1 Д.  Д. дава показания, че не може да го разпознае. За подсъдим   № 3 П.С. твърди, че по нейно мнение това е човекът с маската и че пострадалите са го разпознавали в следствието и тя лично го е разпознала на живо в следствието. Разпознава  подсъдими № 4 Ц.Н. като човека, за който дава свидетелски показания, че вижда половината му лице. Не разпознава подсъдим  № 6  Б.М.. Като свидетел на досъдебното производство непосредствено след престъпленията заявява, че не може да опише никой от нападателите и не може да ги разпознае. В последствие, преди разпознаването на подсъдимите по снимки, разпитана като свидетел не дава описанието им.

          Пред съда пострадалата свидетелка Р. В. Г., конституирана като частен обвинител и граждански ищец, дава показания за подсъдим № 1  Д.Д., че това е човекът, който светнал лампата в стая й. Не разпознава останалите подсъдими. Дава свидетелски показания, че лицето, което я изнасилил се казва И.Р. и за него знае, че бил застрелян. Като свидетел на досъдебното производство заявява, че не може да опише никой от нападателите и не може да ги разпознае. Няма разпит непосредствено преди разпознаването по снимки на подсъдимите.

          В том 3 от ДП  на л.34 е приложен албум за разпознаване на лицата под № 1 К.П.Х., под №2 Н.П.З., под №3 И. П. Р. и под №4 Е.П. Д. В същия том на л.38 е приложен протокол за разпознаване на лица по снимки от 12.12.2001 година, където свидетелката М. С. А. заявява, че познава лицето фотографирано на снимката под № 3 /И. П. Р./. А. заявява:„Това е лицето което видях, когато на 31.01.1998 година около 19.15 часа с малката ми дъщеря се прибирахме в дома ни от пазар. Това лице беше с бейзболна шапка с козирка, с черно късо кожено яке и тъмни на цвят дънки. Той стоеше зад първото лице което видяхме, а първото лице беше с маска на главата и с пистолет”.

          На л.39 в том 3-ти от ДП е приложен протокол за разпознаване на лица по снимки също от 12.12.2001 година, където свидетелят В.Г.А. заявява следното: „Не мога да разпозная нито едно лице от снимките в настоящият фотоалбум”!

          На л.40 в том 3-ти от ДП е приложен протокол за разпознаване на лица по снимки от 11.02.2002г., в който свидетелката Н. В. Г. заявява следното: „Не разпознавам никой от предоставените ми снимки”!

          На л.41 в том 3-ти от ДП е приложен протокол за разпознаване на лица по снимки  от 11.02.2002 година, където свидетелката Р. В. Г. заявява следното:„ Познавам лицето фотографирано на снимката под № 3  / И. П. Р. /  това е мъжът, който видях след като влязох в жилището ни. Той беше зад този мъж, който имаше маска на лицето. Този мъж от снимката беше с шапка. Това е мъжът, който ме изнасили.

          На л.42 в том 3-ти от ДП е приложен албум за разпознаване на лицата:  под №1 А.Г.И., под № 2 Д.Г.Б., под № 3 Д.И.Н., под № 4 Х. В.В.

          На л.46 в том 3-ти ДП е приложен протокол за разпознаване на лица по снимки и свидетелят В.Г.А. е заявил следното: „ Познавам лицето фотографирано под № 4 /Х.В.В./. Това лице го видях на 01.02.1998 година деня след обира в дома ни. Беше около 08.30 часа сутринта. Със съпругата ми в личният ни автомобил отивахме до полицията за да дадем показания по случая станал в дома ни предишната вечер. Това лице заедно с още едно лице беше до л.а. марка „ М.” 190-охрана. И двете лица втренчено ни гледаха. И двамата бяха на около 48-50 години. И двамата с прошарени коси. Лицето което Ви посочих на снимката под № 4 / Х.В.В./ беше с ръст около 170 см. Това лице го видях още веднъж след случая. Беше два дни преди  8-ми март 1998 година.  Със съпругата ми бяхме в едно заведение, което се казваше тогава „Дядото”, същото се намира на бул.”Ломско шосе” и е собственост на наш приятел”.

          На л.47 в том 3-ти от ДП е приложен протокол за разпознаване на лица по снимки и свидетелката М. С. А.  заявява, че разпознава лицето под № 4 / Х.В.В./

          На л.48 в том 3-ти от ДП  е приложен протокол за разпознаване на лица по снимки и свидетелката Н. В. Г. заявява, че не разпознава никой от предоставените й снимки.

          На л.49 в том 3-ти от ДП е  приложен протокол за разпознаване на лица по снимки и свидетелката  Р. В. Г. заявява, че не може да разпознае нито едно от лицата чийто снимки са в представеният й албум.

          На л.50  в том 3-ти от ДП е приложен  албум за разпознаване на лицата: под № 1 К. М. П., под № 2 Р. Б. С., под № 3 Ц.Д.Н. и под № 4 П.Д. С. В протокола за разпознаване на лица  от 12.12.2001 година приложен на л.51  свидетелят  В.Г.А. заявява, че не може да разпознае нито едно от лицата на снимките по настоящият албум.

          На л.55 в  том 3-ти от ДП е приложен протокол за разпознаване лица по снимки  от 12.12.2001 година и свидетелката М. С. А. заявява, че познава лицето под № 3 /Ц.Д.Н./ и, че това е било едно от лицата които са били в дома й на 31.01.1998 година.

          На л.56 в том 3-ти от ДП  е приложен протокол за разпознаване лица по снимки  от 12.12.2001 година и свидетелката Н. В. Г. заявява, че познава лицето под № 3 / Ц.Д.Н./.

          На л.57 в том 3-ти от ДП е приложен протокол за разпознаване лица по снимки  от 12.12.2001 година и свидетелката  Н. В. Г., която заявява, че не може да разпознае нито едно от лицата на снимките.

          На л.62 в том 3-ти от ДП е приложен протокол за разпознаване лица по снимки  от 12.12.2001 година и свидетелят В.Г.А. заявява, че познава лицето под № 1 от същия албум и това е лицето Коста М. П..

          На л.63 в  том 3-ти от ДП е  приложен протокол за разпознаване лица по снимки  от 12.12.2001 година и свидетелката  М. С. А. заявява, че не е виждала никой от лицата на снимките предоставени й за разпознаване.

          На л.64 в том 3-ти  от ДП е приложен протокол за разпознаване лица по снимки  от 12.12.2001 година и свидетелката  Р. В. Г., която заявява, че не може да разпознае нито едно от лицата на снимките.

          На л.65 в  том 3-ти от ДП е приложен протокол за разпознаване лица по снимки  от 12.12.2001 година и свидетелката  Н. В. Г., която заявява, че не може да разпознае нито едно от лицата на снимките.

          На л.66 в том 3-ти от ДП е приложен албум за разпознаване на лицата: под № 1 Д.Л.Д., под № 2 М.И.Х., под № 3 М.Д.Д., под № 4 К. В. Р.

          На л.70 в том 3.-ти от ДП  е приложен протокол за разпознаване на лица от 12.12.2001 година, където свидетелката  М. С. А. е заявила, че разпознава лицето на снимката под № 1 / Д.Л.Д./ като заявява, че това е  лицето, което е било в спалнята където била принудена да стои и това е било лицето което я е удряло с твърд предмет по главата и което непрекъснато я е питало :”Къде са парите”, „Къде са наркотиците”?, Къде е оръжието”?.

          На л.71 в том 3-ти от ДП е приложен протокол за разпознаване на лица от 12.12.2001 година където свидетелят В.  Г. А. е заявил, че лицето на снимката под № 1 /Д.Л.Д./ когото е виждал през м.април 1998 година на пазара в „Горубляне”.

          На л.72 в том 3-ти от ДП е приложен е приложен протокол за разпознаване лица по снимки  от 11.02.2002 година и свидетелката  Н. В. Г., която заявява, че не може да разпознае нито едно от лицата на снимките.

          На л.73 в том 3-ти от ДП е приложен  протокол за разпознаване лица по снимки  от 11.02.2002 година, където свидетелката  Р. В. Г., заявява следното: „Познавам лицето на снимката под № 1 / Д.Л.Д./, това е мъжът който влезе в стаята ми,  където бях изнасилена  и този мъж светна лампата в стаята ми. По лицето си нямаше маска и затова го видях добре.

          На л.74 в том 3-ти от ДП  приложен албум за разпознаване на лицата: под № 1  Б. И.М., под № 2 П.Д.С., под № 3 В.И. Г. и под № 4 Б.З.Б.

          На л.78 в том 3-ти от ДП е приложен протокол за разпознаване на лица, където свидетелката М. С. А. е заявила, че познава лицето под № 1 /Б. И.М./, и, че това е лицето което на 31.01.1998 година е бил при нея в спалнята и което й е свалил златните накити и е искал да я изнасили.

          На л.79 в том 3-ти от ДП е приложен протокол за разпознаване на лица, където свидетелят  В.Г.А. е заявил, че познава лицето под № 1 /Б. И.М./ когото е видял на вратата, в който са започнали да го бият и той е паднал на земята.

          На л.80 в том 3-ти от ДП е приложен протокол за разпознаване на лица, където свидетелката  Р. В. Г., която заявява, че не може да разпознае нито едно от лицата на снимките.

          На л.81 в том 3-ти от ДП  е приложен протокол за разпознаване на лица, където свидетелката  Н. В. Г., която заявява, че разпознава мъжът на снимката под № 1 / Б. И.М./, когото е видяла в спалнята на първия етаж и , че това е мъжът, който я пазел да не  се съпротивлява.

          На л.82 в том 3-ти от ДП е приложен албум за разпознаване на лицата : под № 1 В.М.Г., под № 2 Г.П.М., под № 3 Т.М.Ц. и под №4 Д.А.Н..

          На л.86 в том 3-ти от ДП е приложен протокол за разпознаване на лица, където свидетелката  М. С. А.  заявява, че разпознава мъжът на снимката под № 4 Д.А.Н. и, че това е лицето което е видяла на вратата на хола в дома им.

          На л.87 в том 3-ти от ДП  е приложен протокол за разпознаване лица по снимки  от 12.12.2001 година където свидетелят  В.Г.А. заявява, че не може да разпознае нито едно от лицата на снимките.

          На л.88 в том 3-ти от ДП е приложен протокол за разпознаване лица по снимки  от 11.02.2002  година, където свидетелката Н. В. Г. заявява, че не може да разпознае нито едно от лицата на снимките, които са й били предоставени.

          На л.89 в том 3-ти от ДП е приложен протокол за разпознаване лица по снимки  от 11.02.2002  година, където свидетелката  Р. В. Г. заявява, че разпознава лицето от снимките в албума под № 4 / Д.А.Н./  и заявява, че този мъж го е видяла в спалнята на първия етаж в дома й.

          На л.114 в том 3-ти от ДП е приложен албум за разпознаване на лица – под № 1 Й.Т.М., под № 2 Б.Б.М., под № 3 Д.Б.С. и под № 4 Б. Ц. Н.

          На л.118  в том 3-ти от ДП е приложен протокол за разпознаване на лица по снимки от 18.02.2002 г.,  където свидетелката М. А. е заявила, че познава лицето под № 2 /Б.Б.М./ като е заявила, че това бил един от извършителите на въоръжения грабеж на 31.01.1998 година.         

          На л.119 в том 3-ти от ДП е приложен протокол за разпознаване на лица по снимки от 18.02.2002 г.,  където свидетелят В.Г.А. е заявил, че разпознава лицето от снимките под № 2 /Б.Б.М./  и е заявил, че това било лицето в дома му на грабежа станал на 31.01.1998 година, и, че това е лицето което го е наръгало с нож.

          На л.120 в том 3-ти от ДП е приложен протокол за разпознаване лица по снимки  от 18.02.2002  година, където свидетелката  Н. В. Г. заявява, че не може да разпознае нито едно от лицата на снимките, които са й били предоставени.

          На л.121 в том 3-ти от ДП е приложен протокол за разпознаване лица по снимки  от 18.02.2002  година, където свидетелката  Р. В. Г. заявява, че не може да разпознае нито едно от лицата на снимките, които са й били предоставени.

          В том 1-ви   на л.223  от  ДП е приложен протокол за разпит на свидетел с идентификационен № 001 от 14.03.2001 година, който заявява, че през м. януари 1998 година,  в кв.”Д.”, до езерото са се събрали 10-тина човека и това са били:  Б.М. на когото му викали „Б”, И. по прякор „Д”, който живеел в ж.к.”Л”, Г. на когото му викали „ К”, Д. на когото заявява, че не знае имената, но знае, че бил работил като полицай в РПУ на МВР, но не може да каже кое, Ц.  - с ромски произход който живеел в кв.” хххх”, Д. по прякор „Б”, П. на когото му викали „П„ и живял в ж.к.”Л”, М.П., И. „К” от К., а охраната му била един мъж, на който не заел името. Свидетелят е заявил, че на това събиране И. „К” е казал, че имал вземане даване с някакъв човек от Ч., който не си бил платил дълга и трябва да го ограбят горепосочените лица. Свидетелят е заявил, че  в къщата на ограбения са влизали всички останали без И. „К” и охраната му, които останали отвън. Той е заявил, че знае, че на втория етаж е изнасилено едно от момичетата, което е дете в семейството, по-голямото е изнасилено на втория етаж от „М Б”, а по-малкото момиче е изнасилено от „П” и от Д. Същият е заявил, че знае, че от къщата е ограбена пушка ловджийска, взети били близо 90 хиляди дойче марки, злато-накити, едно джобно ножче сгъваемо, с много прибори към него с червена дръжка и със знака на змията с чаша, каквито били по аптеките, един пуловер, и въдици два броя. Свидетелят заявява, че не знае да са взимани долари и левове. За случая разбрал, че жената и по-малката дъщеря са се прибрали малко по-късно и че жената също е била бита. Знаел, че били заплашвани с пистолет. Знаел, че златото щяло да остане в И.

В съдебно заседание пред съда същият дава показания, че истината по случая е, че няма никаква информация за случая Ч..

          В том 1-ви   на л.269  от  ДП е приложено постановление  за възлагане на  отделни следствени действия на основание чл.201 ал.2 от НПК от 19.03.2001 година от  И.В.- следовател при ССлС-С., която е постановила да се установят имената, адресите и  ЕГН-тата на подсъдимите. В същия том 1-ви от ДП на л.271 е приложена докладна записка на основание постановлението на следовател В. от ССлС, в която се посочват за установени следните данни: 1. Б.М. – „Б Л” – подсъдимия Б.Б.М. ЕГН xxxxxxxxxx ; 2. И. „Д.” – подсъдимия И. П. Р. ЕГН хххххххххх; 3. Г. „К.” – подсъдимия Д. Г.  ЕГН хххххххххх; 4.Д. „Полицая” – подсъдимия Д.Л.Д. ЕГН xxxxxxxxxx; 5. Ц. – подсъдимия Ц.Д.Н.  ЕГН xxxxxxxxxx; 6. Д. „ Б.”- подсъдимия Д.А.Н. ЕГН xxxxxxxxxx; 7. П. „П.”- подсъдимия П.В.С. ЕГН xxxxxxxxxx; 8. М.П. – М.Б.П. ЕГН хххххххххх; 9.И. „К.” – Х.В.В.  ЕГН хххххххххх; 10. Охраната на  И „К” – Б. И.М.  ЕГН xxxxxxxxxx.

          По делото бяха разпитани свидетелите: Анита С. К.- сестра на пострадалата М. А., анонимен свидетел под №001, Мустафа Адем Емин, Христо Илиев Янакиев, Х.В.В., Спас Богомилов Влашки, Стефка Богомилова Влашка, Неделчо И. Йорданов, Васил С. Серафимов,  Ангел Велков, Бисер Райчев Батов, Васил Д. Ковачев и Г. Владимиров Григоров,  които дават следните показания:

В том 5-ти на л.844 от наказателното дело е разпитана свидетелката А.С.К. - сестра на пострадалата М. А., която заявява пред съда, че за инцидента е разбрала след като се обадила по телефона голямата й племенница Н.. Тя й казала, че са ги нападнали в къщи, вързали са ги, пребили са ги, след което  тръгнали веднага към тях заедно с майка й и баща й. Когато отишли в къщата сестра й ги посрещнала на входната врата и казала да не влизат вътре в къщата, тъй като чакали полицаите, които щели да вземат веществени доказателства. Свидетелката К. заявява, че не си спомня дали нападателите са взели ценности и пари. Същата заявява, че във второ района не са й били снети сведения. Също така свидетелката в съдебно заседание дава показания, че сестра й М. А. й била казала, че нападателите били маскирани, но няма спомен с какво са били маскирани - с качулки или маски. Свидетелката в съдебно заседание заявява, че се е познавала с О.Д.. в от преди две-три години преди случая и отношенията са им били само като приятели и познати и не е имала любовни отношения с него. Тя заявява, че след случая го е питала и се е интересувала, но той нищо не й е казвал. Свидетелката К. заявява, че същата вечер когато е станал инцидента О.Д.. е бил дежурен и е дошъл в къщата. Също и това, че е имало случаи когато О.Д.. е бил на служба и с личния си автомобил  е вършил служебна работа тя е била с него в колата и причината да бъде с него е била да пият кафе.

          В том 5-ти на л.837 от наказателното дело е разпитан свидетелят А. П. В., който в съдебно заседание заявява, че само е чувал за грабежа в село Ч. извършен в дом на семейство с две деца момичета, но не знае подробности за извършеното престъпление. Свидетелят заявява, че по въпросния случай само е чувал и това което знае го е научил от служители на ДНСП – офицери и най-вече от тогавашния началник сектор „Грабежи” М.. Свидетелят дава следните показания:„С господин М. разговарях за това престъпление. Този разговор се проведе на територията на 6-то РПУ. Идеята беше да им сътруднича по някакъв начин в замаяна на това се изразиха, че ще ми помогнат по делата, които имам аз. Моето сътрудничество се изразяваше в следното: М. ми каза, че познавам един от въпросните хора, които са били извършители и каза, че трябва да съдействам и в замяна на това ще ми помогне да започна нов живот на чисто, делата които са срещу мене да бъдат прекратени, а по делото по чл.116 да ми се даде възможно най-малка присъда. Питаха ме за М. „Б.”- казах им, че го познавам защото през 1999 година бяхме заедно в една килия в ареста на „Майор Векилски”. За Мишо Пешев ме питаха казах им, че не го познавам. Питаха ме за И. „Д.” оказа се, че и него не го познавам Питаха ме за Г. „Носа”, но аз им казах, че и него не го познавам. Изредиха ми още пет-шест имена които им заявих, че не познавам. Защо полицаите ме питаха за тези хора в каква връзка така и не можах да разбера”. Свидетелят заявява, че по случая Ч. това което му били предложили било, че трябва да стане свидетел поне на две дела, едното именно този случай в Ч., той се съгласил и станал свидетел по тези две дела.

          На л.840 в том 5-ти от наказателното дело е разпитан свидетелят М. А. Е.. Той заявява, че  познава семейство А. Навремето бил емигрант в Германия и там се запознал с В.А.. В последствие са се виждали в България, пътували заедно за Германия с автобус през 1997 година.

          На л.840/ гърба/  в том 5-ти от наказателното дело  е приложен и разпита на свидетеля  Х. И. Я., който заявява в съдебно заседание, че  познава семейство А., тъй като са комшии. Същият в своите показания заявява, че не си спомня всичко, което се е случило през 1998 година, тъй като същият е получил инсулт и не помни много добре, но това което заявява е, че когато е станал инцидента е имал гости негов приятел и жена му.Било е тъмно. Нямало е осветление и само чул, че някаква кола минава надолу без фарове, по тротоара тичали някакви хора, след което се качили в колата и с пълна газ колата тръгнала. Помислил си, че това са някакви пияни. Свидетелят заявява, че е разговарял с А. след случая, но не си спомня да е разговарял с тях по случая. Както и това, че не са говорили относно това кои са били тези хора, някакво описание за тях, не е разговарял за такива неща със семейство А..

          На л.841 в том 5 от наказателното дело е приложен разпита на свидетеля Х.В.В.. Свидетелят В. заявява пред съда, че към онзи момент е бил собственик на лек автомобил „М.” с ДК № СО 30 00 и, че не познава никой от подсъдимите с изключение на  Б. М., с който дружал.

          На л.842 /гърба/ в том 5 от наказателното дело е разпитана свидетелката С. Б. В.  заявява, че познава О.Д... Пролетта на 1999 година  тя и съпругът й към 22.00 часа са се прибирали към дома си със собственият им лек автомобил, и когато спряли пред дома им в ж.к.”Люлин” до тях спряла една кола тъмна на цвят,  частна, в която на задната седалка имало една жена / в съдебно заседание сочи пострадалата М. А./, а колата е шофирал мъж, за който свидетелката заявява, че го е виждала на предишното дело и е разбрала, че се казва Д.. свидетелката заявява пред съда, че  съпругът й е представил документите на Д., който бил видимо много пиян.

          В том 3-ти л.128-129  от ДП е приложен протокол за разпит на свидетелят Спас Богомилов Влашки, който е  дал показания, че не може да посочи точната дата  месец , но през 1999 г. към 22 часа  със съпругата му са се прибирали към дома си, и когато спряли пред блока  където живеят и  О.Д.. му поискал документите за проверка. Свидетелят Влашки е заявил на досъдебното производство, че познава подсъдимият П.С., тъй като същият е живеел в блока на баба му  и знае, че той се занимава с продажба на леки автомобили на пазара в „Горубляне”.

          В том 5-ти  от досъдебното производство на л.34-35 е разпитан свидетелят Н. И. Й., който заявява, че познава пострадалия В.А. от село Ч. от 5-6 години. Работили са заедно държали са  авто-къща, която се намирала в ж.к.”Х. Д.”. Свидетелят Й. е заявил, че свързва случилото се със семейството на А.  със заканите които В.”Б.”, който се е въртял около тях  е казал по отношение на В. „че ще го срине до нулата”.

          На л.452 /гърба/ от делото на СГС е разпитан свидетелят В. С. С.. Свидетелят заявява, че е чул за случая от съпругата на В. М. А.. Същата му се обадила по телефона сутринта и той отишъл в домът й. Когато отишъл в дома на семейство А. разбрал от тях, че е извършен грабеж в домът им и, свидетелят е заявил, че за изнасилване не е сигурен да са му казвали. В разговора В.А. казал на свидетелят С., че нападателите  били трима и, че не ги познава. В.А. му казал, че единият нападател бил  дребен, а другият висок и, че били с маски. Свидетелят е заявил, че В.А. се занимава с внос на автомобили. Също така, той е заявил, че знае, че В.А. има пари, тъй като ходили заедно в чужбина да докарват автомобили. Свидетелят е заявил пред състава на СГС, че освен А. не познава  никой друг в залата.

          В том 3-ти на л.11 от досъдебното производство са приложени показанията дадени от свидетеля Б. Р. Б.в. Същият е заявил, че със семейство А. се познава от 1991 година, тъй като с В.А. имали съвместен бизнес внасяли коли от чужбина. Свидетелят е заявил, че отношенията им винаги са били коректни и точни, но от 1996 година не е поддържал никакви отношения с В.А., като е заявил, че нито са се чували нито са се виждали, тъй като същият не се занимава с този бизнес.

          В том 1 на л.14 от ДП е приложен протокол за разпит на  свидетеля Г. В. Г..Свидетелят е дал показания, че познава В.А., тъй като са работили заедно и по-точно той му е помагал да вкарва автомобили второ употреба. Заедно пътували до Германия за тази цел.

В ТОМ 1-ви  на л.22 от ДП е приложено постановление за назначаване на съдебномедицинска експертиза от помощник следовател при ССлС–ОДЦ В. А. с която да се освидетелства лицето Н.Г.. В том 1-ви от ДП на л.23 - е приложено постановление за назначаване на съдебномедицинска експертиза от помощник следовател при ССлС –ОДЦ В. А. с която да се освидетелства лицето Р. Г.. В същия том на л.24 е приложено постановление за назначаване на съдебномедицинска експертиза от помощник следовател при ССлС –ОДЦ В. А. с която да се освидетелства лицето В.Г.А.. В  том 1-ви на л.25 е приложено постановление за назначаване на съдебномедицинска експертиза от помощник следовател при ССлС –ОДЦ В. А. която да отговори на следните въпр. : Доказва ли се наличие на сперматозоиди във взетия материал от влагалището на Н. В. Г. и във взетия материал от влагалището на Р. В. Г.? Да се определи кръвногруповата принадлежност? В същият том 1-ви на л.39 е приложена съдебномедицинска експертиза на живо лице № 58 от 31.01.1998 г. година изготвена от д-р Л. С.- ординатор в катедрата по съдебна медицина и дентология при  МФ С., който дава следното заключение от прегледа на Р. В. Г.: При прегледа на Р. В. Г.  се установи : Девствена ципа с пръстеновидна форма, прясно дефлорационно разкъсване на девствената ципа с доказване на сперматозоиди във влагалищния секрет. Три охлузвания в поясната област. Както прясната  дефлорация, така и установената сперма във влагалището категорично сочат, че със същата е извършен полов акт с вкарване на половия член във влагалището и семеизпразване в него. Дефлорацията е прясна и съответства да е получена по време както твърди освидетелстваната. Необходимо е освидетелстваната  да бъде следена за венерическа зараза и евентуално забременяване. Охлузванията в дясната област са резултат от тангенциалното  действие с твърд предмет и  съответстват  да са получени по време на половия акт, както съобщава прегледаната. Охлузванията са й причинили болка и страдание. В същия том на л.40 е приложена  съдебномедицинска експертиза на живо лице № 59  от 31.01.1998г. изготвена от доктор Л. С. ординатор в катедрата по съдебна медицина и дентология при  МФ С., който дава следното заключение от прегледа на лицето В.Г.А.: При прегледа на В.А. се установи: отток  и кръвонасядане по дясната челна област, клепачите на двете очи, полузатворена дясна очна цепка, лигавицата на горната устна в областта зад дясното ухо, лявата ушна мида, шията отпред и лявата странична част, хирургически обработена/ лепена/ рана по лявата теменно-тилна  област, прободно-поразени рани по седалищната област, хирургически  обработена рана по предната повърхност на лявото бедро с равни ръбове; Кръвонасяданията се дължат на действието с или върху твърди, тъпи предмети и могат да бъдат получени по време  и начин, както съобщава в предварителните сведения. Охлузванията са резултат от тангенциалното действие с или върху твърди тъпи предмети и могат да се получат по време  и начин, както се съобщава  в предварителните сведения.  Прободно-порезните рани са в резултат от действието на  предмет с остър върху и режещ ръб какъвто може да бъде и всеки нож и по време и начин  отговарят да са получени , както се съобщава в предварителните сведения. Получените увреждания са довели до временно разстройство на здравето неопасно за живота.В същият том на л.41 е приложена съдебномедицинска експертиза на живо лице № 57 от 31.01.1998г. изготвена от доктор Л. С. ординатор в катедрата по съдебна медицина и дентология при  МФ С., който дава следното заключение от прегледа на лицето Н. В. Г., който дава следното заключение: При прегледа на  Н. В. Г. се установи: Две пресни дефлориращи разкъсвания на девствената ципа, преминаващи във влагалищната стена, кръвонасядане в областта на разкъсванията и доказване на сперматозоиди във влагалищния секрет. Кръвонасядане лявата челна област / в областта на веждата/. Установените пресни дефлорационни разкъсвания отговарят да са получени по време и начин, както сочи прегледаната.  Обстоятелството, че са установени разкъсвания и на влагалището сочи за брутално извършен полов акт. Както прясната дефлорация и установяването на сперма във влагалището категорично сочат, че  със същата е извършен полов акт с вкарване на половия член във влагалището и семеизпразване  в него. Необходимо е освидетелстваната да бъде следена за  евентуално забременяване и венерическа зараза. Кръвонасядането в областта на лявата вежда е  резултат от действието на твърд предмет и може да бъде полепено по време и начин  както съобщава  в предварителните сведения. Това увреждане е причинило болка и страдание. В том 1 на л.240 от ДП е приложено постановление от 23.01.2001 година от следовател  Й.В. от ССлС, която е постановила  да бъде извършена съдебномедицинска експертиза, която да отговори на следните въпР.: Да се проведе сравнителен анализ на ДНК профила на биологичния материал от влагалищните обтривки на Н.Г. и Р. Г.  с ДНК профилите на лицата И.Р., Найден Пешев, Д.Н., Г. Г., П.С. и Б.М.. В том 1-ви на л. 241 е приложена съдебномедицинска експертиза за ДНК – АНАЛИЗ № 11/2001 година във връзка със СМЕ  за ДНК анализ № 15/98 година изготвена от д-р Станислав Христов, д.м.гл.специалист при ЦСМД, който е отговорил на поставените въпР. и е дал следното заключение: ОБЕКТИ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ: Във връзка със СМЕ на ВД № 12/98г. ОБЕКТ № 1 – памучно тампонче- влагалищна обтривка на Н.Г. иззета на 31.01.1998 година. ОБЕКТ № 2 – памучно тампонче- влагалищна обтривка на Р. Г. – иззета на 31.01.1998 година. Проби биологичен сравнителен материал от : И.Р. – проба кръв иззета в лабораторията за веществени доказателства, допълнително определена  кръвна група 0 /алфа, бета/ ;  Н.Т.П. - проба кръв иззета в лабораторията за веществени доказателства, допълнително определена  кръвна група 0 / алфа, бета/; Д.Н. –проба слюнка иззета  в лабораторията за веществени доказателства; Г. Г. –лицето не се е явило в лабораторията  и от същото лице не е предоставен биологичен материал;  П.В.С. - проба кръв иззета в лабораторията за веществени доказателства, допълнително определена  кръвна група А /бета/ и  Б.М. – обтривка от букална лигавица иззета в лабораторията за веществени доказателства. Доктор Станислав Христов д.м.гл.специалист при ЦСМД е дал следното заключение: При проведеното изследване на биологичния материал по предоставените обекти №№ 1 и 2 /влагалищни обтривки, иззети от Н. и Р. Г.и при които е установено наличието на единични сперматозоиди, поради своето естество, а именно смесване на епителни  клетки, кръв и сперматозоиди с оглед разделното им изследване по метода на ДНК профилиране не се получиха амплификационни продукти по автозомните по автозомните STRs маркери, което даде възможност за диференциране на генотиповете на мъжете от които произхожда семенната течност, поради наслагване и преобладаване на биологичния материал  от самите пострадали. Поради гореизложените причини обектите бяха изследвани с оглед установяване ДНК профила на следите от семенната течност по Y- хромозомните маркери / Y- хромозомната определя мъжки пол/ и биологичния материал, произхождащ от лица от женски пол, не съдържа същите, което позволява изследване с тази насоченост независимо от смесването на биологичен материал от двата пола. Сравнителният анализ между алелите по три Y- хромозомните маркера при обект № 1влагалищна обтривка от Н.Г./ не кореспондира с комбинирания генотип на съответните алели, налични при изследваните  лица по същите  Y- хромозомни маркери, което сочи за липса на биологичен материал от тях в съответния обект. За обекта № 2 / /влагалищна обтривка, иззети от  Р. Г. се наблюдава амплификационен продукт с възможност за отчитане само по маркера DYS393, който е наличен като характеристики при лицата Н. П., П.С. и Д.Н., но диференциация между тях, както и възможност въобще за произход от тях на биологичния материал не може да се направи, поради липса на отчитащи се диференцирани алели по  останалите Y- хромозомни маркери.

 В ТОМ 2-ри на л.14 от досъдебното производство е приложено  Постановление от 03.04.2001 година от следовател И.В. при ССлС с което е постановила да се извърши съдебно медицинска експертиза от специалисти в областта на съдебната медицина и дентологията от ЦСМД при МБАЛ”Александровска- ЕАД, които да отговорят на следните въпР.: Да се изследва предоставеният плик с надпис „ косми от спално бельо в спалнята на първия етаж” в който има 3 броя влакна и се установи това, човешки косми ли са и ако да от коя област на тялото са? Да се изготви ДНК профил от предоставените за изследване обекти, описани в постановлението № 1, №2 и №3, №1 / три броя влакна за изследване/, №2-пет броя човешки косми и № 3 / парче дюшек от спалнята на първия етаж/, който е изследван в ДИ по СМЕ на ВД №12 /1998 година и се е позитивирал пред проведена цветна реакция, ориентировъчна за наличието на сперма? Да се проведе сравнителен анализ на ДНК профила получен от  обекти описани в постановлението с № 1 / три броя влакна за изследване – ако се установи, че са човешки косми/, № 2- пет броя човешки косми и № 3- парче дюшек от спалнята на първия етаж с ДНК профилите на лицата И. П. Р., Н.Т.П., Д.А.Н., П.В.С. и Б.Б.М.?

          В Том 2-ри на л.15 от досъдебното производство е приложена съдебномедицинска експертиза за ДНК анализ № 24/2011 година във връзка с СМЕ за ДНК анализ № 15/98г. и № 11/01 година изготвена от експертите д- р С. Х. – д.м.гл.асистент при ЦСМД, д-р А. А. ст. асистент при ЦСМД, и Е.А.-биолог които са отговорили на поставените в постановлението въпР. и са дали следното заключение: При проведеното изследване на двете следи  от биологичния материал по предоставения обект № 1 / парче от дюшек/ - проба 1 и проба 2 по метода на ДНК профилирането се получиха амплификационни продукти на ДНК, разпределението на фрагментите  на които е в рамките  на локусите за съответните изследвани пет автозомни STRs маркери vWF, FIBRA, TH01, FES, D21S11, Х –хромозомния маркер HPRT и за проба 2- трите Y- хромозомни маркери   DYS19, DYS393 и   DYS390, като сравнителния анализ дава основание за следните изводи :  за проба  1  се демонстрира генотип с полово определяща система ХХ-жена, като алелите изграждащи комбинирания генотип съвпадат с тези от комбинирания генотип на Н.Г.: следата при проба 2 е от сперма, като се изведе  комбинирания ДНК профил на лицето от което произхожда сравнителния анализ на алелите по Y – хромозомните маркери показва  съвпадение с алелите на същите домонстрирани при изследване на  обтривката  иззета от влагалището на Н.Г.. Сравнителния анализна комбинирания генотип от тази следа не показва съвпадение с генотиповете на изследваните лица. Спермата  по обекта произхожда от неизвестно лице като изчислената разделителна способност на комбинирания генотип, т.е. вероятността друг случайно избран индивид  от мъжки пол от популацията  да има различен генотип по изследваните  STRs маркери от този на неизвестното лице е 99.99999988%. Установеният генотип може да бъде сравняван с генотиповете на допълнително постъпили за изследване лица. За изследваните обекти косми не се получиха годни за сравнителен анализ амплификационни продукти, най-вероятно  поради много ниското ниво на ектрахирана ДНК от клетъчния материал в луковичните области.

            В НОХД № 2353/2003г. по описа на Софийски Градски Съд  на л.481 е приложено ОПРЕДЕЛЕНИЕ  където в закрито съдебно заседание проведено на 20.12.2005 г. за правилното изясняване на делото, съдът е преценил, че следва да бъде поставена допълнителна задача  към съдебномедицинската експертиза по протокол № 24/2001 година – да бъде извършен сравнителен анализ на ДНК профил на изследваните в основното заключение веществени доказателства с ДНК  профила на подсъдимият Б. М., който да бъде определен след снемане на биологичен материал от подсъдимия М. при спазване на  процедурата и условията на чл.119 от НПК, поради което съдът е назначил съдебномедицинска експертиза със задачата поставена по-горе.  Съдът е възложил изпълнението на СМЕ на д-р С.Х., д-р А. А. и Е. А.- биолог. Съдът е назначил снемане на образци на сравнително ДНК изследване при условията на чл.119 от НПК на 21.12.2005 година или на 22.12.2005 година от 12 часа за когато подсъдимият Б. И.М. да бъде незабавно уверомен чрез ОЗ”Охрана” / адрес ж.к.” Надежда” бл.329, вх.А, ет.3, ап.7 за което да бъдат уведомени защитниците на подсъдимият М. – адв.Блажев и Траянова.  В НОХД № 2353/2003г. по описа на Софийски Градски Съд  на л.521 е приложена Съдебно медицинска експертиза за ДНК –анализ № 23/2005 година във връзка със СМЕ на ДНК анализ №24/2011г. изготвена от експертите д-р  С.Х., д-р А. А. и Е. А.- биолог. На поставената задача да бъде извършен сравнителен анализ за ДНК профила на изследваните в основното заключение веществени доказателства с ДНК  профил на подсъдимият Б. М., който да бъде определен след  снемане на биологичния материал от подсъдимият М., експертите са дали следното заключение: Обекти и проведени изследвания  от СМЕ за ДНК анализ № 24/2001 година..”обект 5/ - а/ парче от дюшек, което се записа като обект № 1; б/ шест косъма в отделни полиетиленови пликчета, които се записаха, като обекти №№ 2-6 поставени в отделни книжни пликове. При проведените изследвания на биологичния материал по обект  № / парче от дюшек/ - проба 1 и проба 2 по метода на ДНК профилиране и сравнителният анализ с ДНК профила на лицето Б. И.М. съответните изследвани четири автозомини  STRs маркери FIBRA, TH01, FES, D21S11, и за проба 2- трите Y- хромозомни маркери   DYS19, DYS393 и   DYS390 се установи: Несъвпадение  между демонстрираните алели при съответно изследваните  генетични маркери при следите от сперма и епителни клетки по обект № 1 / парче дюшек/  - проба 1 и проба 2 , изграждащи  комбинирания ДНК профил с характеристиките на комбинирания генотип на Б.И.М., т.е. тя не произхожда от него  - сравнителния анализ е представен таблично в раздела резултати и обсъждане с черно маркиране на алелите по базови двойки.

            В НОХД № 2353/2003г. по описа на Софийски Градски Съд   на л.532 е приложен протокол от съдебно заседание проведено на 24.01.2006 година. На л.543 от същия протокол съдът, след като внимателно е обсъдил становищата на страните относно това дали да се допусне нова СМЕ за ДНК анализ е установил, че за обективното, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата следва да назначи такава СМЕ за ДНК анализ, тъй като в проведеното съдебно заседание се установило, че събраните по делото веществени доказателства са изчезнали, което създало  основателно съмнение в  условията и реда при които те са били съхранявани, представени на вещите лица и въз основа на тях са били изграждани експертните изводи. Задачата на новата СМЕ за ДНК анализ е следвало да включва отговор на следните въпР. : Да се определи ДНК профила, чрез извършване на ново снемане на биологичен материал, на всеки един от подсъдимите, както и на свидетелят В.А., М. А., Н.Г. и Р. Г.. След определянето на този ДНК профил да бъде  извършена констатация дали той съответства на вече изведения по  експертен път  ДНК профил на същите лица в приетите до момента СМЕ.; Да се извърши сравнителен анализ на новоопределения  ДНК –профил на всяко едно от лицата с изведения ДНК профил на биологичен материал  от веществените доказателства, такъв какъвто е посочен в СМЕ № 24/01г.; 11/2001 година. Съдът е счел, че за изпълнението на тази експертиза следва да се  възложи  от друга институция, а именно НИКК.

            В НОХД № 2353/2003г. по описа на Софийски Градски Съд  на л.646 е приложена съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства по метода на ДНК профилиране № 36/2006 година изготвена от И. И. –началник сектор „ДНК анализи” в НИКК-МВР, Н. Т. биохимик и М. Б.  биолог, инспектор, специалист по ДНК профилиране на веществени доказателства.л.648- ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА И СРАВНИТЕЛЕН МАТАРИАЛ: Обект № 1 Сравнителен материал-епителни клетки от устна кухина на Д.  Л. Д., иззети в ДНК лаборатория при НИКК-МВР; Обект № 2 - Сравнителен материал-епителни клетки от устна кухина на П.В.С., иззети в ДНК лаборатория при НИКК-МВР; Обект № 3 - Сравнителен материал-епителни клетки от устна кухина на Д.А.Н., иззети в ДНК лаборатория при НИКК-МВР; Обект № 4- Сравнителен материал-епителни клетки от устна кухина на Б. И.М. иззети в ДНК лаборатория при НИКК-МВР; Обект № 5 - Сравнителен материал-епителни клетки от устна кухина на Ц.Д.Н.  иззети в ДНК лаборатория при НИКК-МВР; Обект № 6- Сравнителен материал-епителни клетки от устна кухина на И.Р. иззети при регистрацията му в Националната ДНК –база данни; Обект № 7- Сравнителен материал-епителни клетки от устна кухина на Найден Пешев иззети при регистрацията му в Националната ДНК –база данни; Обект № 8- Сравнителен материал-епителни клетки от устна кухина на Г. Г. иззети при регистрацията му в Националната ДНК –база данни; Обект № 9 - Сравнителен материал-епителни клетки от устна кухина на Б.М. иззети при регистрацията му в Националната ДНК –база данни; Обект № 10- Сравнителен материал – косми от Н.Г., поставени в полупрозрачен плик  и получени от деловодството на съда. Обект № 11- Угарка от цигара с кафяв филтър и неустановена марка, поставени в найлонов плик, заедно с етикетче с надпис указващ , че е иззета на 31.01.1998 година от пода на кухнята на ул.”С.”№30, с.Ч.. Част от филтърна хартия в края е изрязана . Материал за изследване се иззе в съседство на изрязаната част. Обект № 12 – Изрезка  от дюшек с видими белезникави петна, част от които частично са изрязани и съответно номерирани под № № 1 и 2 . Към всеки от номерата е прикрепено малко найлоново пликче с остатък от изрязаната част . Материал за изследване се иззе от местата около двете, частично изрязани петна, както и от трето петно в съседство и се номерираха съответно като обекти №№12-1, 12-2 и 12-3. В съответствие с поставената задача и след запознаване със съдебно медицинската експертиза  за ДНК анализ №№11 и 24/01 г. по Катедра по съдебна медицина и дентология при МБАЛ”Александровска” експертите са установили, че :

          Космените луковици, носители на ДНК на три от космите иззети от местопроизшествието са изследвани и изразходвани при съответната съдебно медицинската експертиза  за ДНК анализ № 24/01г. поради което не е възможно да бъде извършен ДНК анализ;

          Влагалищните натривки от Р. и Н. Г.и са установени в СМЕ ДНК анализ № 11/01 година, сперматозоиди не се намериха към материалите по делото и не могат да бъдат изследвани;

          Видно от СМЕ за ДНК анализ № 24/01 г. сперматозоиди са наблюдавани само за петното намерено с номер 2, наш № 12-2. Въпреки отрицателният резултат  за наличие на сперма се изследва и петно № 1- наш № 12-1.

          ДНК  от трите петна по изрезката на дюшек, обекти №№ 12-1, 12-2 и 12-3 от материал от филтърната част на угарката, обект № 11, както и от сравнителните материали, обекти №№ 1-5 и 10 се изолира по метод използващ йонно абсорбиращата смола  CHEIEX 100.

          Методът ДНК  умножаването на обектите се приложи към локуси : D3S1358, VwA, D16S539, D2S1338, D&S1179,D21S11, D18S51, D19S433, TH01, FGA и пол определящата система амелогенин. Разделителната способност на тази комбинация  от полиморфин локуси в бялата популация  по данни на PE Biosistems e PD=2,99х10-13.

          За угарката обект № 11 не се получи ДНК профил. Най-вероятно поради липса на биологичен материал.  Видно от резултатите за две петра / обекти №№12-1 и 12-2/ по изрезката от дюшек има смес на биологичен материал от жена / вагинални клетки и/или кръв/ и от мъж  / сперма/ в различно съотношение. ДНК профила на този в по-голямото количество, както и на биологичния материал по третото петно в съседството, обект № 12-3 напълно съвпада с този на Н.Г..

          Комбинираната генотипна честота на срещаемост за съвпадащия генотип в бялата българска популация, т.е. вероятността, че друг случайно избран индивид от популацията освен Н.Г. и би имал същият генотип е : SF =0.000 000 000 000 0053.

          Ако доказателството се представя като случайно отношение между две  вероятности / LR / тогава   LR= 1/ SF, т.е. вероятността да се установи този ДНК профил, ако биологичният материал е оставен от някой друг индивид освен Н.Г. е : 1 на 189 611 000 000 000. ДНК профила определен за спермата се различава от тези на изследваните подсъдими лица , обекти №№ 1-9, както и от тези на лица и биологични следи, регистрирани в Националната ДНК база данни.

          Профилът  може да бъде сравняван с допълнително посочени лица. Същият е регистриран в националния ДНК база данни и при евентуално последващо съвпадение ще бъдат уведомени органите на досъдебното производство. В този случай ще бъде възможно да се извърши статистическа оценка за съвпадащия ДНК профил на вероятността спермата да е оставена от индивид различен от посочения.

Заключението на същата експертиза –л.651 - /долу/ е следното:

По изрезката от дюшек обект № 12 има сперма в смес с вагинални клетки  и / или кръв от жена. ДНК профила на биологичния материал от жената напълно съвпада с този на пострадалата Н.Г..

Вероятността да се установи този ДНК профил, ако клетъчния материал е оставен от някой друг индивид освен Н.Г. е 1 на 189 611 000 000 000.

1.            За спермата по дюшека са определени автозомен и Y базиран ДНК профили: D3S1358-16  и възможен 15;  vWA- 17/17 или 15/17 ;  D16S539 -11/14; D2S1338 – 17/23; D&S1179-13 и възможни 12 или 15; D21S11- 27/32.2;  D18S51-15 и възможни 16 и 17;  D19S433 – 12/13;  TH01 – 6/8 и  FGA – 21/22 пол определяща  система амелогенин Х /Y / мъж/ съответно : DYS391-10, DYS389-12, DYS439-12; DYS389ІІ-28; DYS438-10; DYS437-16; DYS19-14; DYS392-11; DYS393-13; DYS390-22; DYS385-14,14; DYS456-14; DYS458-15; DYS635-22;   Y GATA H4-11; DYS448-20.

ДНК профила определен за спермата се различава от тези на изследваните подсъдими лица, обекти №№1-9, както и от тези на лица и биологични следи, регистрирани  в Националната ДНК база данни. Същият е регистриран в масивите и при евентуално последващо съвпадение ще бъдат уведомени органите на досъдебното производство.

За угарката обект № 11- не се определи ДНК профил. Най-вероятно поради липса на биологичен материал по нея.

Космените луковици на космите, иззети от местопроизшествието са изследвани  и изразходвани при изготвената СМЕ за ДНК анализ № 24/01г., а влагалищните натривки на Р. и Н. Г.и с  установени в съдебномедицинската експертиза за ДНК анализ № 11/01 година сперматозоиди не се намериха към материалите по делото, след тези веществени доказателства не могат да бъдат изследвани в настоящата експертиза.

          В съдебно заседание подсъдимите дават обяснения  и не се признават за виновни.           Подсъдимият Д.Д. заявява, че се счита за абсолютно невинен и не знае за какво става на въпрос. Същият в съдебно заседание дава обяснения, че не познава никой от тези хора както потърпевшите, така и съпроцесниците  си.  Подсъдимият Д. дава обяснения пред съда, че по това време, когато е станал инцидента е бил на работа като пеши патрул на „Пирогов” - две поредни нощни смени. Подсъдимият Б. М. заявява, че е невинен и, че не е извършил това деяние. М. заявява пред съда, че е  работил при въпросния свидетел - свидетелят Х.В.В., на който му викал „к.” от Костинброд. Подсъдимият М. му бил личен шофьор към въпросната  1998 г. Подсъдимият заявява пред съда, че до този момент никъде не се е споменавало неговото име, както и, че не е бил викан за разпит, нито е бил викан с призовка, нито каквото и да  било. Подсъдимият П.В.С. не се признава за виновен и заявява, че няма нищо общо със случая и с така повдигнатото ми обвинение. Завява категорично пред съда, че с въпросните подсъдими  присъстващи в залата се е запознал по време на делата и, че няма нищо общо с въпросния  грабеж, както и, че А. и А. никога не  ги е  виждал преди това. Подсъдимият Ц.Н. не се признава за виновен по така повдигнатото му обвинение. Същият дава обяснения, че за въпросната случка не е разпитван от  оперативни работници, не е викан в службите или подразделенията на МВР. На  въпросната дата е бил при негов приятел, тъй като е бил убит сина му и той през цялото време е бил с него и му е помагал.  Подсъдимият твърди, че за него това са пълни измислици от страна на пострадалите. Подсъдимият Б.М. също не се признава за виновен по така повдигнатото му обвинение. На датата, когато е било извършено това престъпление той е бил 10  дена в килиите,  бил е  задържан от градския съд и след това Апелативния съд го е освободил. Подсъдимият заявява, че нищо общо няма с този случай.

  В съдебните прения прокурорът изцяло поддържа обвинителният акт, внесен от ВОП  град С. срещу подсъдимите бивш главен сержант Д.Л.Д., гражданското лице  Б. И.М., гражданското лице П.В.С.,  гражданското лице Д.А.Н. и  гражданските лица Б.Б.М. и  Ц.Д.Н. от град С.  за извършените от тях престъпления  престъпление по чл.199 ал.2 т.3 вр.чл.198 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 от НК, а за гражданското лице Б. И.М.  от град С. и  по чл. 152 ал.1 т.2 вр.чл.20 ал.4 вр. ал.1 от НК. Прокурорът пледира, че безспорно и категорично е установено, че подсъдимите около 19.00 часа на 31.01.1998 година са отишли в дома в село Ч. на свидетелят В.Г.А., където в момента се е намирала неговата съпруга свидетелката М. А. и двете му дъщери. Подробно в обвинителният акт били описани извършените от подсъдимите деяния, като с техните действия те  са причинили съответните телесни повреди и тежки престъпления спрямо личността на пострадалите. Безспорно било установено е, че освен тези деяния подсъдимите са отнели от владението на пострадалите подробно описани в обвинителният акт движими вещи, на обща на стойност  90 150 000 неденоминирани лева или 90 150 деноминирани. Прокурорът счита, че  подсъдимите бивш главен сержант Д.Л.Д., Б. И.М., П.В.С., Ц.Д.Н., Д.А.Н. и Б.Б.М.  са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.199 ал.2 т.3 вр.чл.198 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 от НК, а за Б. И.М. от своя страна от обективна и субективна страна е осъществил и състав на престъпление по чл. 152 ал.1 т.2 вр.чл.20 ал.4 вр. ал.1 от НК. Пледира, че подсъдимите са извършили описаните деяния умишлено, с форма на вината и пряк умисъл. Прокурорът счита, че съдът следва да  постанови присъда, с която да признае подсъдимите бивш главен сержант Д.Л.Д. и гражданските лица Б. И.М., П.В.С., Ц.Д.Н., Д.А.Н. и Б.Б.М.  за виновни за извършеното от тях престъпление по чл.199 ал.2 т.3 вр.чл.198 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 от НК, и гражданското лице  Б. И.М. от град С. за  виновен за извършеното престъпление  по чл. 152 ал.1 т.2 вр.чл.20 ал.4 вр. ал.1 от НК и да им бъдат наложени наказания около и над средния размер предвиден в материалния закон за всички подсъдими, като при определяне на наказанията спрямо подсъдимите прокурорът пледира да не бъдат прилагани разпоредбите на чл.55 и чл.66 от НК, а спрямо подсъдимият Б. И.М. от град С.  да бъдат приложени разпоредбите на чл.24 от НК. Прокурорът счита, че предявените и приети за съвместно разглеждане в настоящия наказателен процес граждански искове следва да бъдат уважени от настоящия състав на Софийски военен съд по справедливост съобразно константната съдебна практика. Поверениците Б. и Ц. поддържат изцяло становището на прокурора и поддържат изцяло предявените граждански искове и настояват те да бъдат уважени в тяхната цялост така както са предявени.

Защитникът Костов /за подсъдимият Д./ счита, че  в производството по делото  за 14 години разследване са  налице значителен по обем доказателствен материал, който обаче от своя страна нямал пряко отношение към  неговият подзащитен подсъдимия Д.Д.. Защитникът твърди, че по делото няма, както преки така и косвени доказателства, които да обосноват съпричастността на неговият подзащитен подсъдимият Д.Д., към извършеното престъпление по чл.199 от НК. Счита, че това е просто едно голо обвинение, което не почива на никакви доказателства. Той счита, че от всички събрани материали по делото  по никакъв начин и с категоричност не може да се заяви, че именно неговият подзащитен Д. е участвал в изпълнителното деяние на това престъпление. Счита, че цялото дело от първата до последната страница е един низ от противоречия, както между показанията на пострадалите така и между техните показания и показанията на други светели по делото. Защитникът пледира, че още на първите разпити на пострадалите, непосредствено след случая, същите нееднократно са заявявали, че нападателите са трима- четирима души, но не могат да ги разпознаят. Именно тогава  спомените и впечатленията от случилото се  са били и най-пресни и ясни  и това станало ясно от разпитите на свидетеля А. от 01.02.1998 година, свидетелката А. от същата дата, както и от разпитите и  на двете им дъщери Н. и Р. Г.и. Защитникът пледира, че десетина дни по-късно в разпита си от 11.02.1998 година, свидетелят А. бил категоричен, че не може да разпознае никой от нападателите дори и да ги види. Същото го е  заявила и свидетелката А. на разпита си от същата дата 11.02.1998 г., както и в разпита си като свидетел пак от 11.02.98 година, свидетелката Р. Г. заявила, че е видяла 4 нападатели. От дата 11.02.1998 година в разпита си свидетелката Н.Г., не е могла да разпознае никой от нападателите. Свидетелят Х. Я.  е заявил, че въпросната нощ е видял трима души до къщата на А., които си тръгнали с кола,  без да може да ги опише, а подсъдимите в случая са 6. Защитникът пледира, че 4 години и 1 месец след случая се появяват в делото множество протоколи за разпознаване по някакви неясни снимки. Свидетелят А. не разпознава  подсъдимия Д. като нападател в къщата, и е казал, че не го е виждал вътре. Защитата счита, че няма категоричност в показанията на свидетелката А., а всичко това   счита, че не е в полза на обвинението. Защитникът пледира, че от разпитаните по делото свидетели, които са доста на брой, никой не е посочил подсъдимият Д. като евентуален извършител  и  някой  не е заявил, че го познава. В едно от заседанията  пред Софийски военен съд подсъдимият Д. е заявил, както и в днешното заседание, че на същата дата е бил на работа патрул. Защитникът пледира, че незнайно е също и къде се намират в момента и веществените доказателства по делото иззети с протокол за оглед на местопрестъплението. Моли съда след задълбочена преценка на всички факти и обстоятелства по делото, да признае подсъдимият Д.Д. за невиновен в извършване на това престъпление, като същият бъде оправдан, тъй като счита, че от доказателствата по делото не се е установило, че той е участвал, че е извършител на престъплението, за което му е повдигнато и поддържано обвинение, а именно по чл.199 от НК. Защитникът счита, че присъдата не може да почива само на предположения, догадки и слухове.

Защитникът Т. /за подсъдимият М./ пледира да бъде  постановен съдебен акт, с който  подсъдимият Б. И.М. да бъде признат за невиновен и по двата пункта на обвинението, за което Военноокръжна прокуратура го е предала на съд и което се поддържа в  съдебно заседание в пледоарията на представителя на държавното обвинение. Изтъква следните съображения: Фактическата обстановка изложена в обвинителният акт и поддържана в съдебно заседание не се подкрепя както от материалите по досъдебното производство, така и от проведеното съдебно следствие. По време на разследването, извършено по повод на престъплението, предмет на разглеждане в наказателното производство, разследващите органи на МВР и на Столичната следствена служба били допуснали непоправими процесуални нарушения, довели до невъзможност да се установи действително случилото се на 31.01.1998 година в дома на семейство А., както и да се съберат годни гласни, писмени и веществени доказателства, въз основа на които да се постанови осъдителен съдебен акт. Защитата твърди, че на 31.01.1998 година, около 18.30 часа, в дома на семейство А. е извършен грабеж от маскирани лица около пет на брой според съобщението на дежурната част на второ полицейско управление, които са били с маски. По повод на това престъпление в 20.30 часа помощник следователя от Столична Дирекция на  Вътрешните Работи е започнал оглед в дома на сем.А., който е продължил до 03.10 часа на 01.02.98г. В 04.00 часа  оперативният работник Д. е започнал разпити на пострадалите, като този протокол за оглед се намира на  л.3 от ТОМ 1 –ви от досъдебното производство. Същевременно обаче, защитата счита, че неясно как, същият този помощник следовател от 23.50 часа е започнал разпит на непълнолетната пострадала Н. А.. Нейният разпит според този протокол бил завършил в 02.25 часа /протокол приложен на л.20  в том 1 от досъдебното производство/. Защитата счита, че едно лице не може да извършва едновременно две процесуални следствени действия и  повече от ясно било, че съдът не разполага с никакви правни възможности да установи и да изследва кое е онова следствено действие, което било извършено от следователя А.. Защитата счита и твърди, че по делото са налице голям брой процесуални нарушения. Заявява пред съда, че в нарушение на чл.102 от действащия към онзи момент  НПК, който задължава лицата, които провеждат процесуално следствени действия да изготвят протоколи за тях,  в които да посочват  времето и мястото на провеждане на процесуално следствените действия. Защитата счита, че голяма част от протоколите по наказателното производство  не съответстват на тази законова норма. Защитата твърди, че съгласно разпоредбата на  чл.103 от НПК действащ през  месец януари 1998 година, следва да бъдат изключени  от доказателствата по делото и това били следните протоколи: Разпит на В.А. от 01.02.98 година проведен от О.Д..  в който той  не  е посочил крайния час на разпита; Разпит на М. А. проведен на 01.02.1998 година от О.Д.., в който той не е посочил нито началния час, нито крайния час на разпита – находящ се на л.9 в том 1-ви от ДП;  Разпит на Р. Г.  проведен на 01.02.1998 година от О.Д.. в присъствието на майката, където не е посочен нито крайния час, нито наказателното производство по което се провежда този разпит; Разпит на В.А. проведен 11.02.98г. от следователя С. по следствено дело № 35/98г., където не е посочен краен час на разпита; Разпит на М. А. от 11.02.1998 година  от следователя С., където не е посочен краен час на разпита намиращ се на л.30  в том 1 от ДП;   Разпит на В.А. проведен на 30.04.1999 година от следовател В., където не се посочва часа в който разпита е приключил; Разпит на М. А. проведен на 30.04.1999 година от следовател В., където не е посочен краен час на разпита  намиращ се на л.127 в том 1 –ви от ДП; Разпит на Н.Г. проведен на 30.04.1999 година  от следовател В., в който не е посочен краен час на разпита; Разпит на М. А. от 03.06.1999 година проведен от  следовател В., без да е посочен краен час на разпита;  Разпит на Н.Г. от 03.06.1999 година проведен от  следовател В., без да е посочен краен час на разпита;  Разпит на В.А. проведен на 14.06.1999 година от следовател В., където не се посочва часа в който разпита е приключил; Разпит на Б.М. в качеството му на свидетел проведен от О.Д.. на 13.01.2000 година на л.194 в ТОМ 1 –ви от ДП,  където няма начало и няма край на разпита и освен това не е известно в какво процесуално качество Д. провежда този разпит, тъй като липсва постановление за възлагане на следствени действия  и делото се разследва от Столичната следствена служба, към която оперативния работник от второ полицейско управление няма никакво касателство; Разпит на В.А. на 13.01.2000 г. извършен също от О.Д.. без да се посочва, както наказателното производство, така и краят на разпита находящ се на л.193 в том 1-ви от следственото дело. Защитата счита, че в първоначалния момент на разследването обвинението не е разполагало със сведения изхождащи от пострадалите, които да дадат възможност да се изградят следствени версии и да се очертае кръг на заподозрени лица. По тази причина защитата счита, че разследването е водено хаотично, непоследователно, без никаква вътрешна процесуална логика и в нарушение на обичайните добри практики на провеждане на досъдебно производство в рамките на НПК. Защитникът твърди това защото счита, че в цялото производство преминава като червена нишка фигурата на О.Д... Счита, че докладваното в съдебно заседание писмо на директора на Столична дирекция на вътрешните работи за това, че разследването по делото за престъплението извършено спрямо семейство А. е възложено на оперативния работник Д. не е коректно. Основание за това негово твърдение му давала една резолюция,  която била поставена върху докладната записка на ст.лейт.К. инспектор от 2-ри криминален екип на Столична дирекция на вършените  работи, където бил посочен заявителски материал № 342 от 02.02.98 г. на 2-ро РПУ  и която съдържа резолюция: ”За Владов и да се предаде  на С. на ССлС”. Защитата твърди, че непосредствено след завеждането на заявителския материал в деловодството на 2-ро РПУ, преписката и образуваното наказателно производство незабавно били заминали за Столична следствена служба, което не се намира даже в една сграда с 2-ро РПУ. От този момент нататък защитникът заявява, че отговорностите по разследването са възложени на следовател С, чийто работен кабинет се намирал на ул.„майор Векилски” № 2 и от този момент нататък О.Д.. е могъл да извършва каквито и да било действия по разследването, единствено и само ако тези действия са му били възложени с постановление за възлагане на следствени действия. Защитата пледира, че наказателният процес в Република България е формален и той е такъв не за да създава затруднения  на органите на МВР, което води непрекъсната борба с престъпността, а той е такъв защото това е законодателен контрол върху органите на разследването, с който законодателят е определил процесуални правила, които следва да се спазват за да не се злоупотребява с власт и служебно положение, каквато е дадена на органите на изпълнителната власт, респективно полицейските служители в МВР. Защитникът твърди и заявява пред съда, че от доказателствата по делото всички действия на О.Д.. показват колапс на разследването и пълна безизходица на органите на МВР, респективно на дирекция на полицията, защото създаването на документи в нарушение на закона, органите по разследването не могат да направят нищо друго. И тогава се е появил анонимния свидетел 001, за който  се знаело, че е свидетелят А. В. и който сам  разкрил своята самоличност. Защитата твърди, че поведението на полицейските органи от МВР е безобразно,  не само защото се изготвяли негодни доказателства, а и защото цялата амбиция и целия труд, който органите на МВР били положили, е да скалъпят някакви доказателства, с които тези подсъдими да застанат пред съда, вместо да се търсят истинските извършители. Защитата пледира, че по време на досъдебното производство с подзащитният й М. били извършени няколко разпознавания с пострадалите. Защитата счита, че тези процесуално следствени действия  са негодни и следва да се изключат от доказателствата по делото, тъй като били извършени в нарушение на закона, а именно нормата на чл.85 ал.2 от НПК, действащ през 2001 година, задължаващ съда да бъдат подложени на преценка единствено и само тези доказателства,  които са събрани и проверени  по предвидения за това в закона ред. Защитата твърди, че при разпознаването извършено от семейството на пострадалите на подсъдимият Б. М., наказателно процесуалните правила не са били спазени, както и, че на 12.12.2001 година било проведено разпознаване със свидетелката М. А. без непосредствен  разпит преди това процесуално следствено действие поради, което моли съда съгласно нормата на чл.85 ал.2 и чл.144 от отмененият  НПК да изключи това доказателство и да не го цени. На 12.12.01г. било проведено разпознаване със свидетелят В.А. също без провеждане на непосредствен разпит, на 11.02.2002 година е проведено разпознаване със свидетелката Н.Г. без разпит преди разпознаването. Защитата счита, че следва да бъдат изключени и трите протокола от доказателственият материал и аргументите за това били следните: При проведеното разпознаване със свидетелката Н.Г. тя описва действия на разпознатото от нея лице, които в обвинителният акт ги няма. т.е. описаната в обвинителният акт фактическа обстановка, която се поддържа от държавното обвинение, няма нищо общо с действително случилото се, за което са съобщили пострадалите  и, че фактическата обстановка по делото е неясна. Защитата на подсъдимият М. твърди, че по делото не се съдържат никакви гласни доказателства, от които да може да се направи извод, че той е извършител на престъпните деяния, които са предмет на разглеждане, както и, че протоколите за проведени процесуално следствени действия са изготвени в нарушение на закона и те не могат да служат като доказателство за отразеното в тях. Защитник Т. в пледоарията си заявява следното: При липса на веществени доказателства, при манипулиране на гласни доказателства,  при изготвяне на писмени доказателства в нарушение на НПК, се искало от представителя на държавното обвинение да бъде постановена осъдителна присъда. Държавното обвинение не било положило никакви усилия и не било извършило никакви действия, за да установи, че подсъдимите по делото се познават, че в тях се формира престъпен умисъл, че някой от тях знае, че в квартала Ч. живее семейство А. и в дома им се намира  значителна сума пари и ценни предмети, че някой е извършил проучване на семейство А. и ако това е вярно кой е той? Както и това, че в тях се е формирал общ престъпен умисъл за извършване на това деяние. Поради изложените факти защитникът на подсъдимият М. моли съда да бъде постановен оправдателен съдебен акт и по двата пункта на обвинението по отношение на  подзащитният й Б. И.М.. По отношение на гражданският иск защитникът моли същият да бъде отхвърлен, като погасен по давност.Цитира  нормата на чл.84 от НПК в сила от 29.04.2006 година, и твърди, че граждански  иск може да се предяви единствено и само в съдебното производство.  И в подкрепа на доводите й моли съда да се съобрази с тълкувателно Решение № 5/05.04.2006 година, по тълкувателно дело № 5 от 2005 година от общото събрание на гражданските колегии и на общото събрание на  търговските колегии на ВКС, публикувано в бюлетина на ВКС – книжка 9  от 2005 година с докладчик- председателя на отделението Д. В. и което е по искане на председателя на ВКС по някои спорни въпР. относно погасителната давност в наказателният процес. Съдиите от ВКС са решили в това тълкувателно решение, което е задължително за практиката на съдилищата, че център на наказателният процес и съответно  наказателният процес е доказване на  авторството на престъплението, вината на извършителя и налагането на съответното наказание. Удовлетворяването на гражданската претенция на пострадалите, която е вследствие на   виновното поведение на едно лице и може да бъде деликт или престъпление,  в никакъв случай не е в предмета на изследване от наказателният съд, защото наказателният процес, не е процес относно вземането  и обезщетение на пострадалия. Съгласно т.2 на това тълкувателно решение в случаите, в които се предявява гражданският иск за обезщетение действат ясните разпоредби на чл.114 ал.3 от Закона за задълженията и договорите, и погасителната давност за предявяване на претенция от непозволено увреждане по реда на чл.45 от ЗЗД е общата погасителна давност, която е 5 годишна. Следователно пострадалите са имали възможност  да предявят граждански иск срещу всеки един от подсъдимите по реда на ГПК и да поискат спиране евентуално на едно такова производство, с оглед настоящият  наказателен  процес най - късно до 01.02.2003 година. Ето защо защитата моли  да бъдат отхвърлени гражданските искове като погасени по давност.

Резервният защитник С. /за подсъдимият Ц.Н./  поддържа казаното от колегите си относно допуснатите процесуални нарушения и счита, че разпознаването, което било направено няколко години след извършване на деянието, като посочва, че законът изисквал преди да се извърши то е следвало да бъде разпитан съответният разпознаващ свидетел и той да обрисува сравнително най-пълно, основните черти на лицето, а именно така нареченият словесен портрет. Защитата твърди, че без изготвянето на подобен портрет разпознаването се превръща в едно налучкване сред дадените за разпознаване лица, в случая фотографии. Защитникът С. твърди, че вторият проблем е, че тези фотографии конкретно на подсъдимия Н. били изготвени към момента на разпознаването, т.е. период близък до момента на разпознаването или с други думи години след извършването на деянието. Защитата твърди, че снимките на подсъдимия Н. към момента на извършване на деянието, се различават съществено от тези, които са били направени към момента на разпознаването. Защитата пледира, че подзащитният му следва да бъде признат за невиновен в  извършване на инкриминираното деяние.

Резервният защитник Л. /за подсъдимият Н./ в съдебните прения изцяло се придържа към казаното от колегите си, относно техните констатации за извършените процесуални нарушения в досъдебното производство при събиране на доказателства, при извършването на процесуално следствени действия. Защитник Л. пледира, че по отношение на подзащитният й Н. изцяло се присъединява към становището на представителя на военна прокуратура за допуснати съществени нарушения по отношение на събирането на доказателства в настоящата фаза, както и по отношение на осъществяването на задочно производство спрямо нейният подзащитен, както и, че  напълно споделя и поддържа така направените констатации на държавното обвинение. Защитата пледира, че по отношение на събраният доказателствен  материал и по - скоро на дефицита на такъв материал и допускането на непълно съдебно следствие от него не можело да се направи основано предположение, че именно подзащитният й  Н. е извършител на престъплението, в което е привлечен като обвиняем и моли съда да постанови присъда, с която да признае подсъдимият Д. А. Н. за невиновен  по така повдигнатото му обвинение.

Защитникът Б. /за подсъдимият Б.М./ в своите пледоарии  изцяло се придържа към становището както на колежката му адвокат Траянова, така и към становищата на другите му колеги. Защитник Б. в пледоариите си заявява пред съда, че единствения разследващ на това тежко престъпление се явява ОР В. Д., който иззел  функциите на следствие, на прокуратура и като „ясновидец” и с впечатлителни „окултни”  възможности,  е подбирал лица от контингента на МВР и ги е поднасял под една или друга форма на следствието. Защитник Б. пледира, че вездесъщият  О.Д.. в поредица от докладни записки първоначално е подхвърлял в това производство лица - като Н.Т.П. с прякор ”О.”, друго лице с прякор „К.”, М. Б. П.,  докато в един момент  се е появила  идеята да бъде използван начин за разкриването на тежките криминални престъпления и статута на анонимния свидетел,  изваден от затвора  - анонимния свидетел 001, който в последствие се разкрил  като свидетеля по делото А.В., който  бил манипулиран от полицията, за да стане основна фигура. Защитата пледира и заявява пред съда, че не е без значение обстоятелството, че тогава водещия разследването следовател Д.П. на този анонимен свидетел А.П.В. с лични средства е платила и паричната гаранция. Защитата твърди, че подсъдимите нямат нищо общо с този случай. Защитата твърди, че О.Д.. е посочвал лица, които ги няма в обвинението и е категоричен в своите изводи, че  това са селективно подбрани хора, вкарани в един обвинителният акт, поради което моли съда да бъде постановен оправдателен съдебен акт за всички подсъдими, тъй като те не са извършителите на това престъпление.

Защитникът Т. /за подсъдимият П.С./ в пренията си счита, че  подзащитният й П.С. следва да бъде признат за невиновен в извършване на деянието, за което му е повдигнато обвинение и което се поддържа от прокуратурата. Тя счита, че в обвинителния акт са изброени имената на лицата, които са подсъдими като е посочено под един знаменател, че всички подсъдими са обвинени  за престъпление по чл.199 от НК в съучастие. Твърди, че никъде в повдигнатото обвинение няма конкретно действие, извършено от подзащитният й С., както и  че в хода на съдебното следствие не са събрани безспорни, и не само безспорни, а не са събрани въобще никакви доказателства, които да подкрепят обвинението спрямо  подзащитният й С. Защитата счита, че протоколът за оглед на местопроизшествие не отговарял на изискванията на НПК, тъй като били   иззети множество веществени доказателства и според обвинението същите били  предоставени на различни експерти за изследване. Защитата твърди, че няма данни по делото, къде се  съхраняват тези веществени доказателства и къде се намират към настоящият момент. Счита, че по този начин с оглед липсата на тези веществени доказателства не следва да бъдат ценени като годни и представените експертизи. Защитникът Т. заявява пред съда, че единственият безспорен факт е, че на тази дата в този час е  извършено престъпление спрямо тези лица-пострадалите,  но няма нито едно доказателство, което да сочи, че извършители на деянието са именно  присъстващите подсъдими. Защитата твърди, че е допуснато съществено процесуално нарушение относно извършените разпознавания  спрямо подзащитният й С. На първо място, счита, че не са проведени предварително разпити, както изисквал чл.144 от НПК. Защитата счита и категорично заявява, че  самото разпознаване е опорочено, с оглед на това, че пострадалите лица твърдяли, в първите си показания както и по-късно,  че лицата които са влезли в техния дом са били маскирани и с качулки. Защитникът категорично заявява пред съда, че за да е годно като доказателство самото разпознаване, би трябвало да се проведе с маска каквито  били показанията на пострадалите, но това не било проведено така, поради което счита, че самите разпознавания са опорочени и не би следвало да бъдат кредитирани като годни доказателства от настоящият съдебен състав. Относно другите квалифициращи  обстоятелства, посочени от обвинението, защитата е категорична, че безспорно по делото са налице данни, че е нанесен побой на пострадалия А., но няма доказателства кой  го е нанесъл и кой е употребил тази сила, както и , че липсват доказателства относно това кое от лицата е отправило заплахи и  по някакъв начин за живота на свидетеля А. За да е налице едно обвинение и за да бъде доказано, защитата твърди, че следва да бъдат определени точните лица, които са извършили конкретните действия. Защитата е категорична, че не се подкрепят от доказателствата по делото и иззетите дактилоскопни следи и приложени по делото експертизи. Тя счита, че няма дактилоскопни отпечатъци  на подзащитният й  както и,  че  няма одорологични миризми. Защитата твърди, че от ДНК експертизата не установява по никакъв начин съпричастност на нейният подзащитен С. към деянието и  въз основа на доказателствата събрани към настоящият момент и в досъдебното производство, защитата моли съдът да постанови присъда, с която да признае подсъдимият С. за невиновен в извършване на това престъпление.

          С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав прецени от фактическа и правна страна:

          В наказателното производство подлежат на доказване извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него, характерът и размерът на вредите, причинени с деянието, другите обстоятелства, които имат значение за отговорността на обвиняемия, включително и относно семейното и имущественото му положение. Тежестта да се докаже обвинението по дела от общ характер лежи върху прокурора и разследващите органи, а обвиняемият не е длъжен да доказва, че е невинен като не може да се правят изводи във вреда на обвиняемия, поради това, че не е дал или отказва да даде обяснения или не е доказал възраженията си. Присъдата не може да почива на предположения. Съдът признава подсъдимия за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин. Съдът признава подсъдимия за невинен, когато не се установи, че деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено от него виновно, както и когато деянието не съставлява престъпление. Способи на доказване в наказателното производство са разпит, експертиза, оглед, претърсване, изземване, следствен експеримент, разпознаване на лица и предмети и специални разузнавателни средства. Разпознаване се извършва, когато за изясняване на обстоятелствата по делото е необходимо да се потвърди идентичността на лица и предмети. Непосредствено преди да се извърши разпознаването, обвиняемият и свидетелите се разпитват дали познават лицето или предмета, които предстои да разпознаят; за особеностите, по които могат да ги разпознаят; за обстоятелствата, при които са наблюдавали лицата или предметите; както и за състоянието, в което са се намирали при възприемането на лицето или предмета, подлежащи на разпознаване. Когато не е възможно да се покаже самото лице, показва се негова снимка заедно със снимките на три или повече лица, сходни с него по външност.Съдът прочита протоколите за оглед и освидетелстване, за претърсване и изземване, за следствен експеримент и за разпознаване на лица и предмети, както и другите документи, приложени към делото, ако те съдържат факти, които имат значение за изясняване на обстоятелствата по делото. Изискването за предварителен разпит на разпознаващото лице не е самоцелен - той е необходим за установяване неговите възприятия за лицето или предмета, а непосредствено преди самото разпознаване - за да се опишат специфичните черти, белези, особености, по които те могат да бъдат разпознати. И ако законодателят е поставил изискването лицето или предмета да се представят за разпознаване заедно с три или повече "сходни" лица или "еднородни" предмети е имал предвид да се сведе до минимум грешка в целения резултат от това следствено действие, поставяйки в основата му общи към частни признаци за лицето или предмета. При лицата изискването е да са "сходни по външност", като се избегнат съществени различия от раса, пол, възраст и други най-общи признаци. Разпознаването по снимков материал е допустимо процесуално-следствено действие, когато извършителите не са задържани, и е единствена възможност за установяване на тяхната самоличност. Недопустимо е постановяването на осъдителен съдебен акт при недоказаност на обвинителната теза по несъмнен начин. Само когато всички факти, включени във веригата на причинно-следствения процес на престъпното деяние и неговото авторство бъдат установени безспорно и категорично, съдът може да ангажира претендираната от обвинителната власт отговорност на подсъдимото лице. Присъдата не може да почива на предположения, на съмнителни и колебливи обстоятелства относно обективните и субективни признаци на престъпното деяние.

          Според теорията на криминалистиката предявяването и разпознаване е самостоятелно процесуално-следствено действие, което се осъществява  чрез предявяване на свидетели, заподозрени, обвиняеми, подсъдими на определени обекти - хора, предмети, животни по установения от закона ред и форма. Целта на разпознаването е да се установи тъждеството на обекта или груповата му принадлежност по пътя на възпроизвеждането пред органите на досъдебното производство на мисловния образ на разпознавания обект, за който те са получили непосредствени възприятия по сетивен път чрез зрителните, слуховите или осезателните органи по време на извършване на престъплението или по друго време на местопроизшествието или на друго място.При разпознаването най-голямо значение имат зрителните възприятия на разпознаващия. Възможно е обаче и разпознаването на човек и по слуховите възприятия за особеностите на неговия глас и на устната му реч.Чрез разпознаването могат да се съберат нови доказателства или да се проверят събрани с други процесуални средства доказателства. С разпознаването могат да се изяснят съществени фактически обстоятелства по делото, свързани с установяване на личността на престъпника, на оръдието, с което е извършено престъплението на откраднатите ценности и други. Извършване на предварителен разпит на субекта на разпознаването /на разпознаващия/ - предварителният разпит на разпознавания  е необходимо процесуално и тактическо условие за подготовката и извършването на разпознаването, но запазва своето значение на самостоятелно процесуално средство, не се „поглъща” от разпознаването, макар, че между тях има тясна връзка. Това разбиране логично следва и от точното смислово съдържание на думата „предварителен” разпит. Точният смисъл на думата е, че разпитът на разпознаващия по време винаги трябва да предшествува разпознаването на обекта, защото без такъв разпит изобщо не е възможно да се осъществят специфичните процесуални задачи на разпознаването. Не винаги е необходим специален нарочен, повторен разпит на свидетеля, заподозрения или обвиняемия, ако е бил вече  извършен първоначален разпит на същото лице, което по-късно може да играе ролята на разпознаващо лице в процеса на разпознаването на определен обект. Такъв разпит няма да бъде необходим например, ако в показанията на същото лице, дадени от него при първоначалния му разпит  се съдържат фактически данни за характерните свойства, признаци и други особености на обекта на разпознаването, за обективните условия и обстоятелства, при които това лице е наблюдавало обекта на разпознаването, както и за психическите особености на неговите възприятия. Следва да се отчита опасността от разпознаване в невярна или изопачена светлина под въздействието на заинтересувани или други недобросъвестни лица. Друг е въпросът, ако съществува такава опасност, ако изобщо не е бил извършван разпит на лицето /на разпознаващото лице/ или ако е бил извършен разпит, но посочените по-горе обстоятелства /за свойствата и признаците на обекта на разпознаването, за условията на наблюдение на обекта и пр./ не са били предмет на разпита. В тези случаи безспорно трябва да се извърши първоначален или повторен разпит на това лице. Като се  има предвид обаче, че първоначалният разпит, който не е извършен нарочно във връзка с подготовката на разпознаването, обикновено не е целенасочен /не е фиксиран към обстоятелствата, предмет на разпознаването/ в повечето случаи ще се наложи нарочен, повторен разпит на същото лице за доизясняване, конкретизиране  и детайлиране  на тези обстоятелства. В този и в посочените  по-горе случаи „предварителният” разпит трябва да бъде извършен непосредствено /в смисъл на близко време/ преди извършване на разпознаването. Кръгът от фактическите обстоятелства, които трябва да бъдат установени при предварителния разпит, зависи от вида и състава на разследваното престъпление, както и от вида и другите особености на обекта на разпознаването. Затова, макар и този разпит да е насочен преди всичко към получаване на достоверна информация за обекта на разпознаването, трябва да се извърши разпит и върху другите обстоятелства на престъпното събитие. През време на  разпита трябва да се установят две основни групи обстоятелства. Към първата група се отнасят установяването на датата, деня и часа, при какви условия на обстановката на местопроизшествието или на друго място и къде  /в помещение, в открита местност/, при  какви метеорологични условия, при какво осветление, в какво физическо и психическо състояние е наблюдавал обекта, кои други лица са били с него в това време, дали е наблюдавал обекта изолирано от други обекти или заедно с други сродни обекти, от какво разстояние и в какво състояние - статично или динамично, по каква причина той се е намирал на местопроизшествието или на друго място, при какви съпътствуващи действия, явления, процеси той е наблюдавал обекта  и т.н. Също следва да се изяснят отношенията на разпитвания към даден обект, който по-късно ще бъде подложен на разпознаване, физическо и психическо състояние на разпитвания по време на наблюдението на обекта и т.н. Към втората група обстоятелства се отнасят обстоятелствата свързани с индивидуализацията на обектите на разпознаването: а/ Ако обектът е жив човек – неговите статични и динамични признаци, описани по метода на „словесния портрет”. За активизацията на паметта на разпитвания разпитът може да се извърши на местопроизшествието, да му се поставят напомнящи, детайлизиращи въпР.. Изобщо за получаване на пълни и достоверни показания от разпитвания  може да се използуват всички способи като при разпита на свидетели и обвиняеми. Най–често разпознаване се извършва с цел да се установи субектът на извършеното престъпление. При разпознаването се предупреждава разпознаващия свидетел за отговорността му за лъжесвидетелстване.За да се осигури обективност и достоверност на резултатите от разпознаването е необходимо:  а/разпознаващото лице да не е виждало след престъплението по един или друг повод лицето, което ще бъде предявено за разпознаване; б/ разпознаващото лице да не познава нито един от гражданите, които участват в разпознаването; в/ последните също да не се познават един друг. Ако разпознаващият посочи лицето трябва  разкаже подробно по какви признаци го е разпознал, кога, къде, при какви обстоятелства, при каква обстановка, при какво осветление, при какви метеорологически условия, колко време е имал възможност да го наблюдава. Резултатът от разпознаването  ще бъде толкова по-достоверен, колкото по-пълни, по-точни са обясненията на разпознаващото лице относно индивидуалните признаци /статични и динамични/ на разпознатото лице.Разпознаване на обектите /хора, трупове, предмети, животни/ по фотоснимки се извършва, когато е невъзможно да се разпознаят в натура /напр.когато заподозреният или обвиняемият се е укрил.Разпознаването на обектите по фотоснимки е значително по-трудно, отколкото разпознаването им в натура, защото на фотоснимката не могат да се отразят редица съществени признаци на обектите, например не могат да се отразят функционалните /динамичните/ признаци на човека, съотношението на размерите на отделните части на човешкото тяло, не може да  се  получи обемна представа за предметите, за техния релеф, за точните им размери и т.н. Всичко това може да постави под съмнение резултатите от разпознаването, ако не се спазят някои процесуални, тактически и технически изисквания.          Всички снимки на обектите трябва да бъдат направени в еднакви размери, в сходни пози, приблизително по времето, когато разпознаващия е наблюдавал обекта. Снимките трябва да бъдат качествени-ясно да са отразени на тях съществените признаци на обекта. Това особено важи за снимки на хора. Най-добре се наблюдават признаците на лицето когато снимката е направена във фас. И тук, както и в другите случаи, преди разпознаването трябва да се извърши разпит на разпознаващото лице относно признаците на обекта на разпознаването.

С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав прие, че извършените разпознавания са в нарушения на правните норми, теорията на криминалистиката и съдебна практика и не следва да ги кредитира като достоверни. Четиримата пострадали, видно от цитираните протоколи за разпознавания, не сочат описания и специфични особености, по които разпознават подсъдимите само по снимките на лицата им. Поради това съдът ги изключи от доказателствената съвкупност по делото. Съдът не кредитира свидетелските им показания в частите им, че са разпознали подсъдимите като автори на престъпленията. Тези разпознавания се опровергават и от официалните документи на полицията, от които е видно, че извършителите са били неизвестни и пострадалите не могат да ги посочат, опишат и разпознаят. Обвинението, че автори на престъпленията са подсъдимите, се гради единствено на показанията в досъдебното производство на защитения свидетел 001, който разпитан от съда се отрече от тези си свидетелски показания. Съгласно закона  при предварителна проверка не се допуска извършване на следствени действия, предвидени в НПК освен оглед на местопроизшествието и свързаните с него претърсване и изземване и разпит на очевидци, когато незабавното им извършване е единствената възможност за събиране и запазване на доказателствата. За тези действия органът на предварителното производство уведомява незабавно прокурора. О.Д., който е близък приятел със сестрата на пострадалата А., е разпитал пострадалите непосредствено след престъплението, когато те са имали най-точни и пълни възприятия за случая и извършителите. Съдът прецени, че мотивът на пострадалите да „разпознаят” подсъдимите като автори на престъпленията, е  предоверяването им на оперативната информация от семейния им приятел О.Д. Заключенията на експертизите също не сочат подсъдимите като автори на деянията – изследваните веществени доказателства, иззети при огледа на местопроизшествието, не са от подсъдимите. Свидетелските показания на останалите свидетели по делото сочат, че пострадалите са споделяли, че не могат да разпознаят извършителите.

          При  така установената фактическа обстановка, въз основата на кредитираните от съда гласни, писмени доказателства по делото и заключенията на експертите, съдът установи горепосочената фактическа обстановка и възприе защитната теза и отхвърли обвиненията на прокуратурата в частта им, че именно подсъдимите са автори на трите престъпления. Настоящият съдебен състав прие, че трите престъпления не са извършени от подсъдимите.

Поради изложеното настоящият съдебен състав на основание чл.301, чл.304 и чл.305 от НПК призна подсъдимите бивш сержант Д.Л.Д., роден на хх.хх.хххх г. в град С., българин, български гражданин, живущ ***,  със средно образование, охранител, женен, неосъждан,  ЕГН xxxxxxxxxx, гражданското лице Б. И.М., роден на хх.хх.хххх г. в град П., българин, български гражданин, живущ ***, със средно образование, разведен, неосъждан,  ЕГН xxxxxxxxxx, гражданското лице  П.В.С., роден на хх.хх.хххх г. в град С., българин, български гражданин, живущ ***, със средно образование, неженен, неосъждан,  ЕГН xxxxxxxxxx, гражданското лице Ц.Д.Н., роден на хх.хх.хххх г. в град С., българин, български гражданин, живущ ***,  с основно образование, неженен, неосъждан,  ЕГН xxxxxxxxxx, гражданското лице  Д.А.Н., роден на хх.хх.хххх г. в град С., българин, български гражданин, живущ ***,  със средно образование, женен, неосъждан, ЕГН xxxxxxxxxx и гражданското лице Б.Б.М., роден на хх.хх.хххх година в село А, българин, български гражданин, неженен, осъждан, с основно образование, безработен, ЕГН xxxxxxxxxx, за невинни в това, че около хх.хх часа на хх.хх.хххх година, в село Ч., област С., на ул.”С.” № хх, в съучастие помежду си като съизвършители, отнели чужди движими вещи – 70 000 германски марки с левова равностойност 70 000 000 недоминирани лева, 9 000 американски щатски долара с левова равностойност 16 282 000 недоминирани лева,  100 000 недоминирани лева, машинка за подстригване на стойност 30 000 недоминирани лева,  2 броя златни шини, 14 карата, общо 100 грама, на стойност 1 032 500 недоминирани лева, златен синджир с плочка с гравирана буква „Р”, 14 карата, тегло 2 грама на стойност 260 400 недоминирани лева, златен синджир с котва, кръст и сърце, 14 карата, тегло 10 грама, на стойност 217 000 недоминирани лева, златен мъжки пръстен с камък „черен оникс”, 14 карата,  тегло 10 грама, на стойност 199 800 недоминирани  лева, мъжки златен пръстен с шестоъгълна плочка с моногпрам „ ВА”, 14 карата, тегло 14 грама, на стойност 278 600 недоминирани лева, мъжка златна халка с надпис„ М.”, 14 карата, тегло 4,5 грама, на стойност 81 000 недоминирани лева, златна дамска халка с надпис „В.”, 14 карата,  тегло 3,5 грама на стойност 63 000 недоминирани лева, златен дамски пръстен „бадем” с елипсовиден рубин, 14 карата, тегло 8 грама на стойност 173 600 недоминирани лева и 1 брой синтетичен камък „ рубин” на стойност 1 200 недоминирани лева, дамски златен пръстен с рубин,14 карата, тегло 4 грама, на стойност 90 400 недоминирани лева и 1 брой камък  синтетичен „рубин” на стойност 800 недоминирани лева, дамски златен пръстен с камък, 14 карата, тегло 4 грама на стойност 90 400 недоминирани лева и 1 брой синтетичен камък на стойност 600 недоминирани лева, златна дамска гривна ”ланец”, 14 карата, тегло 17 грама на стойност 338 300 недоминирани лева, златна дамска плътна гривна, 14 карата, тегло 6 грама на стойност 124 800 недоминирани лева, златен мъжки плътен ланец  със сектори под формата на „боб”, 14 карата, тегло 20 на стойност  398 000 недоминирани лева, златен синджир с кръст, 14 карата, тегло 10 грама на стойност 216 000 недоминирани лева,  дамски златен пръстен с диамант, 14 карата/, тегло 4 грама, на стойност 97 200 недоминирани лева и 1 брой  диамант, 0.05 карата на стойност 72 400 недоминирани лева, позлатен месингов медальон с формата на сърце с  изображение на Дева Мария и Младенеца на стойност 1 200 недоминирани лева, общо на стойност 90 150 000 недоминирани лева, от владението на В.Г.А. с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това  сила, изразяващи се в нанасяне на побой на А. с юмруци и ритници по тялото, довели до временно разстройство на здравето му, неопасно за живота и заплашване за убийство му и изнасилване на дъщерите му Р. и Н. Г.и, като грабежът е в особено големи размери и подсъдимите са били въоръжени, поради което и на основание чл.304 от НПК изцяло ги оправдава по обвинението да са извършили престъплението  по чл. чл.199 ал.2 т.3 вр.чл.198 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 от НК. Съдът призна подсъдимия гражданското лице  Б. И.М., с установена по делото самоличност, за невинен в това, че по същото време и на същото място, в съучастие като помагач на неустановен по делото извършител умишлено го улеснил и подпомогнал чрез отстраняване на спънки да се съвкупи с лице от женски пол Н. В. Г. на 16 години, като я принудил към това със сила, изразяваща се в нанасяне на удари по главата и по тялото й и заплашване, изразяващо се в отправяне на закана за  убийство на баща й В.А., поради което и на основание чл.304 от НПК изцяло го оправда по обвинението да е извършил престъплението по чл. 152 ал.1 т.2 вр.чл.20 ал.4 вр. ал.1 от НК.

Поради оправдателната присъда съдът отхвърли изцяло предявения гражданския иск от В.Г.А. и М. С. А. срещу подсъдимите, с който се иска същите да бъдат осъдени солидарно да заплатят сумата от по 30 000 лева на всеки един ищец, ведно със законната лихва върху цената на иска от датата на престъплението до окончателното й изплащане за обезщетение за претърпените от престъплението  неимуществени вреди и 90 150 лева за обезщетение за претърпените от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва върху цената на иска от датата на престъплението до окончателното й изплащане и разноските по делото като неоснователен и недоказан. Поради оправдателната присъда съдът отхвърли изцяло предявения гражданския иск от Н. В. Г. срещу подсъдимите, с който се иска същите да бъдат осъдени солидарно да заплатят сумата от  50 000 лева, ведно със законната лихва върху цената на иска от датата на престъплението до окончателното й изплащане за обезщетение за претърпените от престъплението  неимуществени вреди и разноските по делото като неоснователен и недоказан. Поради оправдателната присъда съдът отхвърли изцяло предявения гражданския иск от Р. В. Г. срещу подсъдимите, с който се иска същите да бъдат осъдени солидарно да заплатят сумата от  50 000 лева, ведно със законната лихва върху цената на иска от датата на престъплението до окончателното й изплащане за обезщетение за претърпените от престъплението  неимуществени вреди и разноските по делото като неоснователен и недоказан.

Съдът постанови веществените доказателства по делото – 1 брой угарка, 2 броя пликове с обтривки, 1 брой черен колан, 1 брой запалка, 1 брой с косми от спално бельо, 1 броя пликове с косми и 1 брой слюнка от Н.Г., 2 броя пликове с косми и 1 брой плик с косми от Р. Г., 5 броя пликове с проби, 2 броя пликове с косми от  Г. А. 2 броя пликове с косми и 1 брой плик със слюнка от М. А., 2 броя пликове с косми и един брой плик със слюнка от В.А. и 1 брой плик, съдържащ парче от дюшек, поради липса на потребителска стойност след влизане на присъдата в сила да бъдат унищожени. 

На основание чл.190 ал.1 от НПК съдът постанови  разноските по делото в размер на 3120 /три хиляди сто и двадесет/ лева да останат за сметка на държавата.

По тези мотиви съдът постанови присъдата си.

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ полк.Ангелов

 

                                                           ЧЛЕН СЪДИЯ: /п/ полк.П.

 

 

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

СЕКРЕТАР: