№ 553
гр. София, 17.08.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на седемнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело
№ 20211001001092 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.248,ал.1 от ГПК.
Постъпила е молба вх.№ 15 839 от 15.07.2022 г. от адв.Д.Г. като
процесуален представител на жалбоподателя Н. Т. за изменение решението
на САС №453 от 29.06.2022 год. по настоящото дело в частта за
разноските. Поддържа се от молителя, че съдът неправилно е присъдил
разноските за адвокатско възнаграждение на противната страна в пълния
заявен размер от 1 200 лева с ДДС. Твърди, че това възнаграждение
надвишава три-четири пъти минималното по Наредба №1/2004 г. и за
въззивна инстанция минималното би било 360 лв. с ДДС. Твърди, че делото
не се отличава с фактическа и правна сложност. Жалбоподателят поддържа,
че прекомерното му натоварване с разноски води до резултат, че не просто не
получава справедливо възнаграждение за труда си, но е и наказан за това, че
търси правата си по съдебен ред, което граничи със злоупотреба с
процесуални права.
Поради това моли съда да измени решението си в частта за
разноските в посочения смисъл, като ги намали до минималния предвиден в
Наредба №1 размер.
Препис от молбата е изпратен на другата страна „СУПРИММО“-
АД на основание чл.248,ал.2 ГПК, като в законния срок е постъпил отговор
чрез адв.М. с изложени доводи за неоснователност на искането. Отговорът е
подробно мотивиран. Твърди, че дори заплатеното от въззивника адвокатско
възнаграждение на неговия процесуален представител е значително по-високо
от обжалваното, а именно 1 700 лева. Очевидно и в този случай страните са
приели, че това е справедливото адвокатско възнаграждение за конкретния
случай. Твърди, че посочената практика на СЕС е неотносима към конкретния
случай. Моли съда да остави без уважение искането за изменение на
1
решението в частта за разноските.
Софийският Апелативен съд, като разгледа молбата на Н. Т. по
чл.248 от ГПК във връзка със събраните доказателства и съгласно
законовите разпоредби, приема следното:
Молбата е ДОПУСТИМА за разглеждане, тъй като е подадена от
надлежна страна в срока по чл.248,ал.1 ГПК.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следното:
С решението на САС от 29.06.2022 г., чието изменение в частта за
разноските се иска, съдът е присъдил в полза на въззиваемото дружество
„СУПРИММО“-АД разноски за адвокатско възнаграждение във въззивната
инстанция в размер на 1 200 лева с ДДС. Съдът е взел предвид представените
от тази страна със списъка по чл.80 ГПК Договор за правна помощ, Фактура
от 30.09.2021 г. и банков документ за доказване на плащане на
възнаграждението, както и факта, че адвокатското дружество е регистрирано
по ДДС.
Видно от протокола на проведеното открито с.з. от 09.02.2022
г./л.79/, процесуалният представител на въззивника не е направил възражение
за прекомерност на разноските, претендирани от въззиваемата страна, за
които същата е представила списък по чл.80 ГПК в с.з. Възражение в този
смисъл може да бъде направено в заседанието, в което списъкът е представен
и преди приключване на съдебните прения. След като такова не е направено,
то жалбоподателят губи правото да стори това в по-късен момент – с молба
по чл.248 ГПК.
Освен изложеното, искането е неоснователно и по друга причина.
Съдът намира, че делото е със завишена фактическа и най-вече
правна сложност. Събраните в първата инстанция разнородни по вид
доказателства, вкл. съдебни експертизи, налагат съответното анализиране от
адвоката. Освен това, в предмета на делото са включени няколко различни по
вид поддържани вреди, които имат отлики в части от фактическия си състав,
предвид което се налага допълнително развиване на защитата. В този краен
размер на адвокатското възнаграждение е начислен и ДДС, тъй като
адвокатът, предоставил услугата, е регистриран да я извършва по реда на
ЗДДС. Според съда, така понесените от въззиваемия разноски за адвокатска
защита са съразмерни на извършената правна защита и съдействие и на
фактическата и правна сложност на делото, като претенцията за тяхното
присъждане единствено цели да обезщети страната за действително
платеното, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да
е от страните в производството. Посочената практика на СЕС е абсолютно
неотносима - тя касае обезщетяването на автора за понесените разноски в
резултат на основателно предявени претенции за защита на неговите права -
2
хипотеза, обратна на настоящия случай.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че адвокатското
възнаграждение, заплатено от ищеца-жалбоподател на процесуалния му
представител за въззивна инстанция е в размер на 1 700 лева /л.69/. Видно е,
че и там е отчетена фактическата и правна сложност на делото. Още повече,
както бе споменато, уговореното и заплатено в полза на процесуалния
представител на ответника адвокатско възнаграждение по Договора за правна
защита е в размер на 1 000 лева, видно от фактурата на л.77. Допълнително са
начислени 200 лева ДДС. По тези съображения съдът намира, че
възнаграждението не е прекомерно.
Предвид изложеното, искането по чл.248 ГПК за изменение на
решението в частта за разноските е неоснователно и следва да се остави без
уважение.
Така мотивиран, Софийският Апелативен съд, девети състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователно искането на
жалбоподателя Н. Т. за изменение на решение №453 от 29.06.2022 год. на
САС по настоящото дело в частта за разноските
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред
ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3