РАЗПОРЕЖДАНЕ
№
гр.Русе, 10.08.2020 г.
Административен съд –Русе, ІV състав, в закрито съдебно заседание на 10 август през две хиляди и двадесета година
в състав:
Съдия: ИНА РАЙЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдията адм.
дело № 438 по описа за
2020 год., за да се
произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл.250 и сл. от АПК.
Образувано е по молба вх. №2733 на Ю. Ив.
П. *** за защита от запечатване на търговски обект – тараби №9 и №10 на пазар
„Здравец Изток“ в гр.Русе. В молбата се изтъкват оплаквания, че е подал жалба
срещу разпореждането за допускане на предварително изпълнение на заповед за
налагане на принудителна административна мярка(ПАМ) №100-ФК от 09.03.2020 г.,
връчена му на 04.08.2020 г. Но посоченият в заповедта ден и час за
запечатването-7.08.2020 г. не са съобразени с процесуалните срокове и
разпоредби по спазването им. Счита, че действията на органите на НАП по
запечатване на тарабите са незаконосъобразни.
Претенцията е да
се отмени запечатването до произнасяне от страна на съда по депозираната жалба
срещу разпореждането за предварително изпълнение.
След постъпване
на молбата, предмет на настоящото производство, с последващо уточнение,
вх.№2739, изпратено по електронна поща в 16,00 ч, се признава обстоятелството,
че на посочения ден и час, запечатване на търговски обект не е било извършено.
Предвид
извънсъдебното признание за липса на фактически действия по изпълнение на
разпореждане за допускане на предварително изпълнение, съдът счита, че не е
необходимо да се изиска предоставянето на данни за извършени действия.
Съдът, след прочита на
изявеното в молбата и изложените в нея факти, счита, че е сезиран именно с
молба за защита срещу фактически действия на органи на НАП, които не се
основават на административен акт и на закона, въпреки непрецизен петитум. При извършената проверка по допустимостта на това производство, приложените към
молбата писмени доказателства, изявлението от последващото уточнение, както и данните от
писмените доказателства по ч.адм.д.№437 по описа на съда за 2020 г. на същия
дежурен състав намира, че искането следва да бъде отхвърлено по следните съображения:
От фактическа страна се
установява следното:
На 04.08.2020 г. на молителя в
качеството му на зеленчуков производител, била връчена заповед за налагане на
принудителна административна мярка №100-ФК от 09.03.2020 г. – запечатване на
търговски обект, тараби №9 и №10 на пазар „Здравец Изток“ в гр.Русе. В
заповедта се съдържа и разпореждане за допускане на предварително изпълнение,
като фактическите действия по запечатването са насрочени за 07.08.2020 г. от
14, 00 часа.
В срока по чл.60, ал.5 АПК, който
изтича след 14,00 ч. на 07.08.2020 г., молителят е оспорил с жалба, депозирана
пред органите на НАП, това разпореждане, по която жалба е образувано
ч.адм.д.№437/2020 г.
На посочената в цитираната заповед
дата, фактически действия по запечатване на търговски обект не са били
извършени по признание на самия молител.
При така
установеното от фактическа страна, от правна страна съдът приема:
Защита срещу неоснователни действия на администрацията по смисъла на
чл. 250 АПК, с цел прекратяването им, безспорно има всеки, който има правен
интерес, но при задължителното условие, че тези действия не се основават на
административен акт или на закона. Предмет на защитата по реда на цитирания текст са фактически
действия, извършвани без правно основание от органите на администрацията и
включени в състава им длъжностни лица. В разпоредбата на
чл. 253, ал.2 от АПК, законодателя е визирал какви са
правомощията на съда - при основателност на искането
да се постанови безусловно
прекратяване на действията,
които не се извършват в изпълнение на представен при проверката административен
акт или на закона, или да се отхвърля искането.
От друга страна, както трайно е прието в
съдебната практика, защитата по чл. 250 и сл. от АПК е
привременна и се състои в незабавното и безусловно прекратяване на фактическо
действие, докато същото все още се извършва. Тази защита е ненужна и би била недопустима, когато към момента на сезиране и
произнасяне на съда действието въобще не е извършвано,
т.е съдебното разпореждане за безусловното им
прекратяване по реда на чл. 253, ал. 2 АПК ще бъде без предмет.
Направената
проверка сочи, че по това производство не е заплатена дължимата държавна такса
от 10 лв., тъй като оспорване законосъобразността на фактически действия
представлява отделно производство, с различно правно основание в сравнение с
жалбата срещу разпореждане за допускане на предварително изпълнение. За
събирането й следва да има нарочно произнасяне.
Гореизложеното мотивира съда да
приеме, че искането следва да се остави без уважение. Ето защо, на основание чл.253, ал.1 АПК и чл.77 ГПК, съдът
Р А З П О Р Е Д И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на Ю.И.П. *** в качеството му
на земеделски производител за прекратяване на действия на администрацията на НАП
по запечатване на търговски обект в изпълнение на разпореждане за предварително
изпълнение на заповед №100-ФК/09.03.2020 г. за налагане на ПАМ.
ОСЪЖДА Ю.И.П. ***, ЕГН **********
да заплати сумата от 10 лв. по сметка на Административен съд-Русе, съставляваща
дължима държавна такса.
Разпореждането
може да се обжалва в 3-дневен срок от съобщаването му пред Върховен
административен съд.
СЪДИЯ: