Р Е Ш Е Н И Е
№898
30.12.2022 г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на първи декември две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Ивелина Въжарска
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №954 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.118, ал.3, вр. ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е
по жалба от А.К.К. ***, подадена чрез пълномощника му адв.В.Ч., с посочен по
делото съдебен адрес:***, офис *, против Решение №1012-26-380-1 от 14.09.2022 г. на Директора на
Териториално поделение (ТП) на НОИ – Хасково, с което е отхвърлена жалбата му против Разпореждане №261-00-975-3/09.08.2022
г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Хасково.
Жалбоподателят
считал оспореното решение за неправилно и незаконосъобразно, противоречащо на
материалния закон. Твърди, че същото „кредитирало“ незаконосъобразно
разпореждане, постановено извън компетенцията на ръководителя на осигуряването
за безработица. Твърди, че без валиден съдебен акт по наказателно производство
била приложима презумпцията за невиновност. В обжалваното решение
незаконосъобразно били изложени мотиви, че доказателствата, събрани по реда на
НПК, имали доказателствена стойност в административното производство по
заявлението за отпускане на ПОБ. Сочи, че недействителност на трудово
правоотношение се установявала само в исково производство по чл.74 от КТ, но не
и в производство по КСО.
Претендира
обжалваното Решение и потвърденото с него Разпореждане да бъдат отменени, а
преписката да бъде върната на ТП на НОИ – Хасково, с указание за правилно
прилагане на материалното право и изплащане на ПОБ на жалбоподателя.
Ответникът,
Директор на ТП на НОИ –
Хасково, чрез процесуален представител в съдебно заседание, намира жалбата за неоснователна
и претендира отхвърлянето й. Излага становище, че от събраните по делото писмени
доказателства категорично се доказвало, че жалбоподателят А.К. не отговарял на
изискването да има най-малко 12 месеца
внесени осигурителни вноски, през последните 18 месеца преди
прекратяване на последната му трудова заетост.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Под вх.№261-00-975/2017 от 10.03.2017 г. е било
регистрирано подаденото до Директора на ТП на НОИ гр.Хасково Заявление за
отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл.54а от КСО,
подадено от А.К.К. ***. В заявлението лицето е декларирало, че правоотношението
му с ЕТ „Ателие за талисмани и амулети“ е прекратено, считано от 08.03.2017 г.
Приложена е Заповед №43 с дата 08.03.2017 г., с която Управителят на ЕТ „Ателие
за талисмани и амулети“ – М. А. – Хасково освобождава А.К.К. от длъжността
продавач-консултант, считано от 08.03.2017 г.
Въз основа на подаденото Заявление и документите,
описани в Справка вх.№261-00-975-1/10.03.2017 г. за приети и върнати документи,
е издадено Разпореждане №261-00-975-1 от 21.03.2017 г. от Ръководителя на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Хасково, с което на основание
чл.54ж, ал.1 и във връзка с чл.54а, ал.1, чл.54б, ал.1 и чл.54в, ал.1 от КСО,
на А.К.К. се отпуска парично обезщетение за безработица, считано от 08.03.2017
г. до 07.11.2017 г. в размер на 12,34 лв. дневно. В разпореждането е посочен
осигурителният стаж на лицето след 31.12.2001 г., датата на регистрация в АЗ –
10.03.2017 г. и последно прекратяване на осигуряването от 08.03.2017 г.
Разпореждането е връчено на адресата си на 24.03.2017 г.
До Началника на сектор „Краткосрочни плащания“ в ТП
на НОИ – Хасково е постъпило писмо изх.№1029-26-1248-2/25.05.2022 г. от
Началник отдел КПК, с което го уведомява, че във връзка с постановление от
05.05.2022 г. и досъдебно производство №14/2019 г. по опис на ОСО при Окръжна
прокуратура – гр.Хасково, пр.пр.№2004/2018 г. по опис на Районна прокуратура и
констативен протокол №КВ-5-26-00446201/12.07.2018 г. са издадени Задължителни
предписания на осигурителя ЕТ „Ателие за талисмани и амулети – М. А.“ с ЕИК
*********.
В представените с административната преписка
Задължителни предписания №ЗД-1-26-01136691/25.05.2022 г., издадени от главен
инспектор по осигуряването – Контролен орган на ТП на НОИ – Хасково, по повод
постъпил сигнал вх.№1029-26-1248 от 11.05.2022 г., на основание чл.108, ал.1,
т.3 от КСО и чл.37 от Инструкция №1 от 03.04.2015 г. за реда и начина на
осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ, се
дават задължителни предписания на Ателие за талисмани и амулети – М. А. ЕТ, да
заличи данните, подадени по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО за 30 поименно
изброени лица, включително (т.24) А.К.К. за периода от 27.02.2017 до 07.03.2017 вид осигурен 01, декларация
образец №1, с мотиви, че изброените лица са декларирали, че са се водили
фиктивно назначени в ЕТ „Ателие за
талисмани и амулети – М. А.“, т.е. не са упражнявали труд в този осигурител,
във връзка с което подадените данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО са без правно
основание и следва да бъдат заличени.
Представени са също Постановление от 05.05.2022 г.
на прокурор при Районна прокуратура – гр.Хасково за прекратяване на наказателно
производство – досъдебно производство №14/2019 г. по описа на ОСО при Окръжна
прокуратура – гр.Хасково, пр.пр.№2004/2018 г. по описа на Районна прокуратура –
гр.Хасково, на основание чл.24, ал.1, т.4 от НПК – деецът е починал, както и
Констативен протокол №КВ-5-26-00446201/12.07.2018 г. на Контролен орган на ТП
на НОИ – Хасково за извършена проверка по разходите на държавното обществено
осигуряване на Ателие за талисмани и амулети – М. А. ЕТ,
гр.Хасково.
С Разпореждане
№261-00-975-3 от 09.08.2022 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица
при ТП на НОИ – Хасково се отменя на основание чл.54ж, ал.2, т.1 от КСО Разпореждане №261-00-975-1/21.03.2017 г. за
отпускане на Парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО на А.К.К. от
08.03.2017 г. до 07.11.2017 г. в размер на 12,34 лв. дневно. Като мотиви в
разпореждането е посочено, че след
проверка на осигурителя относно установяване на осигурителния статус на
лицето от контролните органи на НОИ, и видно от постановление от 05.05.2022 г.
на Районна прокуратура – гр.Хасково, е установено, че А.К.К. не е упражнявал
трудова дейност в ЕТ „Ателие за амулети и талисмани – М. А.“, т.е. не е осигурено лице по смисъла
на чл.10 от КСО и §1, ал.1, т.3 от Допълнителните разпоредби на КСО.
Издадено е и Разпореждане
№261-00-975-4 от 09.08.2022 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица
при ТП на НОИ – Хасково, с което се отказва отпускане на Парично обезщетение за
безработица по чл.54а от КСО на А.К.К. по подаденото от него заявление с
вх.№261-00-975/10.03.2017 г.
Съгласно
Известие за доставяне с баркод ИД PS 6300 01B0Q6 Y, двете Разпореждания са изпратени на А.К.К. по пощата и получени от
своя адресат, чрез сина му К. К., на
17.08.2022 г.
А.К.К. е подал
до Директора на ТП на НОИ – Хасково жалба срещу Разпореждане №261-00-975-3 и Разпореждане
№261-00-975-4, двете от 09.08.2022 г.
С процесното Решение №1012-26-380-1 от 14.09.2022 на Директора на ТП на НОИ – Хасково, на
основание чл.117, ал.3 от КСО е отхвърлена жалба с вх.№1012-26-380/31.08.2022 г., подадена
от А.К.К. чрез адв.В.Ч., срещу Разпореждане №261-00-975-3 от 09.08.2022 г. на
Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Хасково.
Видно от Известие за доставяне с баркод ИД PS 6300 01BOXG 3, Решението е получено от адресата си, чрез пълномощника му, на 16.09.2022 г.
Жалбата срещу Решението е подадена на 30.09.2022 г. чрез ТП на НОИ – Хасково, където е регистрирана под вх.№1012-26-380-2 от същата дата.
Жалбата е
процесуално допустима, подадена е в
преклузивния срок за обжалване на годен за съдебно оспорване административен
акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.
Съдът,
като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и
законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията,
визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Оспореният
административен акт е издаден от орган, разполагащ с материална и териториална
компетентност. Съгласно чл.117, ал.1, т.2, б.„б“ от КСО, пред ръководителя на съответното
териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби
срещу разпорежданията за
отказ или неправилно определяне, изменяне и прекратяване на обезщетенията за
безработица, а на основание чл.117, ал.3 и чл.118, ал.1 от КСО, Ръководителят
на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано
решение, което подлежи на обжалване пред съда.
Обжалваното
решение е взето при спазване на изискуемата форма, съдържа фактически и правни
основания за издаването си и е надлежно мотивирано. Не се твърди и не се
установява съществено нарушение на административнопроцесуалните правила при
издаването му.
Няма спор по делото, че с необжалвано и влязло в сила Разпореждане №261-00-975-1 от 21.03.2017 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Хасково, на А.К.К. е било отпуснато парично обезщетение за безработица за посочени размер и период. Това Разпореждане е отменено с процесното на основание чл.54ж, ал.2, т.1 от КСО.
Съгласно разпоредбата на чл.54ж от КСО, в приложимата й редакция, (ал.1) паричните обезщетения за безработица се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Според ал.2, т.1 на същата разпоредба, влязлото в сила разпореждане по ал.1 може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато: са представени нови документи или доказателства, които имат значение за определяне правото, размера и периода на паричното обезщетение за безработица.
От събраните по делото доказателства се установява, че са налице визираните в хипотезата на чл.54ж, ал.2, т.1 от КСО нови документи или доказателства със значение относно определяне правото на парично обезщетение за безработица на А.К.К.. От приложеното към административната преписка Постановление от 05.05.2022 г. на прокурор при Районна прокуратура – Хасково, постановено по ДП №14/2019 г. по описа на ОСО при ОП – Хасково, пр.пр.№2004/2018 г., се установява, че изброените в него лица, наети по трудово правоотношение от ЕТ „Ателие за талисмани и амулети – М. А.“, *, сред които и жалбоподателят А.К.К., не са упражнявали реално трудова дейност, а последното е от значение за преценката имат ли същите качеството на осигурени лица. Следва да се има предвид, че горепосоченото досъдебно производство е било образувано по повод данни, установени от ответния орган, за нарушаване на осигурителното законодателство на Р.България, като тези данни безспорно се потвърждават от разследването в досъдебното производство.
Според съда няма пречка цитираното прокурорско Постановление от 05.05.2022 г. да се цени като ново доказателство по смисъла на чл.54ж, ал.2, т.1 от КСО. В тази връзка е неоснователно възражението на жалбоподателя, че липсвал валиден съдебен акт по наказателно производство и била приложима презумпцията за невиновност. Действително образуваното наказателно производство е прекратено, поради смъртта на дееца – лицето Д. Я. Д., за която в наказателното производство е установено, че е изготвяла и подписвала като пълномощник на работодателя трудовите договори на изброените лица с ЕТ „Ателие за талисмани и амулети – М. А.“, попълвала е трудовите им книжки и впоследствие, след изготвяне и подписване на заповедите за освобождаването им от работа по смисъла на чл.325, т.3 от КТ, е оформяла трудовите им книжки с вече отразения в тях трудов стаж, и ги е насочила към Бюрото по труда и ТП на НОИ – гр.Хасково за да подават заявления за получаване на парично обезщетение за безработица, без посочените лица да са работили в ЕТ „Ателие за талисмани и амулети – М. А.“, *. Установено е и подробно описано в Постановлението от 05.05.2022 г., че пред ТП на НОИ – Хасково посочените лица, в т.ч. жалбоподателят, са представили трудови книжки, попълнени от Д. Я. Д., и отразеният в тях трудов стаж за работа в ЕТ със собственик М. А. Й. не е бил реално положен и извършен. Установено е, че лицата фиктивно са се водили на работа в ЕТ „Ателие за талисмани и амулети – М.А.“, *. Въз основа на назначени съдебно-почеркови и съдебно-счетоводни експертизи в наказателното производство е установено, че във ведомостта за заплати за периода месеци от февруари 2016 г. до месец декември 2017 г. на ЕТ няма данни за изплатени трудови възнаграждения на работници (служители) през този период, като трудовите възнаграждения са начислени, но няма подписи на работниците (служителите) за получено трудово възнаграждение. Вещото лице също е посочило, че не са представени счетоводни документи, от които да се установи счетоводното изплащане на трудови възнаграждения за периода от м.януари 2016 г. до м.март 2017 г. В т.24 на постановлението подробно е изложено установеното конкретно относно жалбоподателя А.К.К., назначен в ЕТ на длъжност „магазинер“ с трудов договор от 29.02.2017 г., прекратен от 08.03.2017 г., или за трудов стаж от 6 работни дни.
Настоящият съдебен състав намира, че прекратяването на наказателното производство поради смъртта на дееца по никакъв начин не води до извод за неустановеност на обстоятелствата, релевантни за административното производство по отпускане на парично обезщетение за безработица, а именно дали жалбоподателят е бил осигурено лице и има ли същият право на обезщетение за безработица. Напротив, установеното в хода на разследването по досъдебното производство изцяло потвърждава констатациите на органите на НОИ, обективирани в Констативен протокол №КВ-5-26-00446201 от 12.07.2018 г. Относно позоваването на презумпцията по чл.16 от НПК следва да се посочи, че същото е ирелевантно, доколкото обжалваният акт е издаден в административно производство, а наред с това, досъдебното производство не е водено срещу жалбоподателя.
За ирелевантно съдът намира и оплакването за нищожност на издадените срещу осигурителя ЕТ „Ателие за талисмани и амулети – М. А.“ – * Задължителни предписания №ЗД-1-26-01136691/25.05.2022 г. на Контролен орган при ТП на НОИ – Хасково, доколкото процесното решение не е основано на тях, а на констатираните въз основа на нови доказателства обстоятелства, сочещи, че жалбоподателят не е осигурено лице и в тази връзка няма право на обезщетение по чл.54а, ал.1 от КСО.
По смисъла на § 1, ал.1, т.3 от ДР на КСО, осигурено лице е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1 от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Съгласно чл.10, ал.1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл.4 и чл.4а, ал.1 от КСО и за които са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й.
В случая, при безспорно установеното, че жалбоподателят не е извършвал трудова дейност в ЕТ „Ателие за талисмани и амулети – М. А.“, *, а се касае за фиктивно трудово правоотношение, т.е. без реално да е полаган труд, правилно е прието, че последният няма качеството на осигурено лице по смисъла на горецитираните разпоредби, респ. няма право на обезщетение по чл.54а, ал.1 от КСО. В тази връзка и в съответствие с разпоредбата на чл.54ж, ал.2, т.1 от КСО, правилно и в рамките на предоставените му по закон правомощия Ръководителят на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Хасково е отменил влязлото в сила Разпореждане №261-00-975-1/21.03.2017 г., с което на жалбоподателя е било отпуснато парично обезщетение за безработица от 08.03.2017 г. до 07.11.2017 г. в размер на 12,34 лв. дневно.
Като е
потвърдил Разпореждането
на длъжностното лице – Ръководител
на осигуряването за безработица, Директорът на ТП на НОИ – Хасково е постановил един материално
законосъобразен акт, който е в съответствие с целта на закона. Обжалваното Решение следва да бъде потвърдено, а
подадената срещу него жалба – отхвърлена като неоснователна.
На основание чл.143, ал.3 от АПК, основателна е своевременно заявената претенцията на ответника в негова полза да се присъдят разноски, включително юрисконсултско възнаграждение, платими от жалбоподателя. На основание чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, съдът определя юрисконсултското възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ответника в размер на 100 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.119, вр. чл.117, ал.1, т.2, буква „б“ от КСО, решението не подлежи на касационно обжалване.
Водим от
изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.К.К. ***, против Решение №1012-26-380-1 от 14.09.2022 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ – Хасково, с което е отхвърлена жалбата му против Разпореждане №261-00-975-3/09.08.2022 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Хасково.
ОСЪЖДА А.К.К., ЕГН **********,***, да заплати на НОИ, Териториално поделение – Хасково, разноски по делото в размер на 100 (сто) лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
СЪДИЯ: