Решение по дело №183/2021 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 166
Дата: 7 октомври 2021 г.
Съдия: Светослава Костова
Дело: 20212200100183
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 април 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 166
гр. С., 07.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на шестнадесети септември,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светослава Костова
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
в присъствието на прокурора Руси Ненчев Русев (ОП-С.)
като разгледа докладваното от Светослава Костова Гражданско дело №
20212200100183 по описа за 2021 година
Депозирана е искова молба от ХЮС. Г. Н. против Прокуратура на
Република България, в която се твърди, че по досъдебно производство /ДП/
№ 1386/2018 г. по описа на РУ на МВР – С., на 25.10.2018 г. на ищеца е било
повдигнато обвинение за това, че на 24.10.2018 г. в гр. С., в м. „Г.м.”, е яздел
препускаш кон, който при преминаване покрай движещите се по улицата
майка с дете, той не успява да озапти и блъска детето, което по-късно е
починало в болницата – причиняване на смърт по непредпазливост. С
постановление от 30.03.2020 г. на РП - С. е прекратено наказателното
производство срещу ищеца, като е отменена и мярката за неотклонение
/МНО/ „Парична гаранция” в размер на 2000 лв. По този повод е постановено
задържане за срок от 72 ч. от РП – С. и е внесено искане по реда на чл. 64 ал.
1, вр. чл. 63 ал. 1 от НПК, по което е образувано ЧНД № 1372/2018 г. по описа
на СлРС. По делото е постановено определение, с което е уважено искането
на РП - С. за вземане на първоначална МНО „Задържане под стража” на
ищеца от 25.10.2018 г. , потвърдено с определение от СлОС по ВЧНД №
539/2018 г.
Ищецът е останал в ареста около месец в извънредно тежки условия, преди
да бъде преместен в Затвора гр. С.. Здравословното и особено психично му
1
състояние в условията на ареста са се влошили извънредно, като той отказал
да яде и за малко не е получил тежко заболяване или летален изход от
причинения стрес от условията в ареста и най - вече от клеймото „убиец”. Той
никога не е бил задържан преди това, поради което било необосновано
вземането на най-тежката МНО.
Сочи се, че въпреки че мярката за неотклонение е била променена,
обвинението е останало до 30.03.2020 г. , тоест около 2 г., през което време
ищецът е живял под постоянен стрес. Бил е викан за очни ставки и
допълнителни разпити и непрекъснато изпитвал страх, че може да влезе в
затвора. Психиката му е била срината и той не е излизал от дома си.
След привличането му като обвиняем, ищецът станал затворен, избягвал
контакти, изградил бариера между себе си и околния свят. В ареста искал да
слага край на живота си чрез обесване. Всички приятели и близки се
дистанцирали от него и станали подозрителни. Изострили се отношенията в
семейството, като ищецът отказвал да се храни, станал нервен и затворен.
Твърди се още, че действията по повдигне и подържане на обвинението
се считат за незаконни, ако лицето бъде оправдано. Разпоредбата на чл. 2 ал. 1
т.3 от ЗОДОВ предвижда обективната отговорност на държавата в случаите
на незаконно повдигане и поддържане на обвинение за извършено
престъпление в наказателно производство, което е прекратено. Предвид това
от съда се иска да осъди Прокуратура на Република България да заплати
обезщетение в размер на 36 000.00лв., представляващи претърпени от ищеца
неимуществени вреди вследствие повдигнато, предявено и поддържано
обвинение, по прекратено наказателно производство водено за извършено
престъпление по чл. 122 ал. 1 от НК, ведно със законната лихва, считано от
25.10.2018 г. до окончателното изплащане. Претендира се присъждане на
деловодни разноски.
Исковата молба е връчена редовно на Прокуратура на РБългария. В
законоустановения срок е депозиран писмен отговор. Оспорва се
допустимостта, както и основателността на предявения иск. Оспорва се
размера на претендираното обезщетение, като прекомерно завишено. Сочи се,
че постановлението за прекратяване на ДП № 1386/2018 г по описа на РУ – С.
винаги е възможно да бъде отменено и понастоящем не поражда правни
2
последици, обуславящи приложението на ЗОДОВ. Твърди се, че в случая е
приложима разпоредбата на чл. 15 от НК – случайно деяние. Това, че
деянието е преценено като невиновно, изключва единствено неговата
престъпност, но не и авторството и неговото извършване. Твърди се, че
Прокуратура на РБ няма как да отговаря за условията в Ареста, като
търсенето на обезщетение в тази насока е на друго правно основание и срещу
друг ответник. Оспорват се претърпените вреди от ищеца като се сочи, че
житейски е логично след извършеното деяние, довело до настъпване на смърт
на малко дете, ищецът да изпитва душевен дискомфорт, осмисляйки
случилото се и поради това да се затвори в себе си и да се дистанцира от
околните. Житейски логично е също това поведение да е продиктувано и от
страх от нагласите на тази общност, обичайно свързани с търсене на
възмездие, различно от уредените със закон правомощия на
правоприлагащите органи в страната. По отношение размера на
претендираното обезщетение се сочи, че същият не е съобразен с
икономическата действителност в РБългария и изключително надвишава
обективния икономически критерий - среден годишен доход на едно лице.
Сочи се, че при определяне размера на обезщетението следва да се има
предвид и дейността на прокуратурата, като разследването е водено в разумен
срок, като предметът разкрива фактическа и правна сложност. Извършени са
множество разпити на свидетели, включително и пред съдия, назначени и
извършени са СМЕ и ветеринарна експертиза. Предвид изложеното от съда се
иска да остави без уважение предявения иск, както и акцесорния такъв за
присъждане на лихви.
В с.з.ищецът се представлява от процесуален представител по пълномощие,
който поддържа изцяло исковата молба и моли за нейното уважаване.
В с.з. ответнатга прокуратура се представлява от процесуален представител
по закон, който моли съда да отхвърли исковата претенция като
неоснователна и недоказана.
От фактическа страна се установява следното :
С постановление на водещия разследването от 25.10.2018г. по ДП №
1386/2018 г. по описа на РУ на МВР – С., на ищеца е било повдигнато
обвинение за това, че на 24.10.2018 г. в гр. С., в м. „Г.м.”, е яздел препускаш
3
кон, който при преминаване покрай движещите се по улицата майка с дете,
той не успява да озапти и блъска детето Цони Янков Михайлов, което по-
късно е починало в болницата – причиняване на смърт по непредпазливост.
С постановление на РП – С. от 27.05.2019г. е прекратено наказателното
производството водено срещу ХЮС. Г. Н.. След инстанционен контрол, с
определение от 18.09.2019г. постановено по ЧНД № 887/2019г. на СлРС
постановлението за прекратяване е отменено и делото върнато на РП – С. за
доразследване.
Внесено е искане от РП – С. по реда на чл. 64 ал. 1, вр. чл. 63 ал. 1 от
НПК, по което е образувано ЧНД № 1372/2018 г. по описа на СлРС. По
делото е постановено определение, с което е уважено искането на РП - С. за
вземане на МНО „Задържане под стража” на ищеца от 25.10.2018 г. ,
потвърдено с определение от СлОС по ВЧНД № 539/2018 г.
Ищецът е престоял в ареста около месец, след което е бил преместен в
Затвора гр. С..
С определение от 28.11.2018г. по ЧНД № 1527/2018г. по описа на РС – С.
взетата спрямо обвиняемия Х. Н. мярка за неотклонение „Задържане под
стража“ е изменена в „Гаранция в пари“ в размер на 2000лева.
С Постановление от 30.03.2020г. на РП - С. е прекратено наказателното
производство срещу ищеца, като е отменена и мярката за неотклонение
/МНО/ „Парична гаранция” в размер на 2000 лв.
От показанията на разпитаните в с.з. свидетели се установява, че ищецът
през периода на воденото наказателно производство е ограничил контактите
си, затворил се е в себе си, изживявал е тежко това, че спрямо него
несправедливо е повдигнато и поддържано обвинение и се води наказателно
производство за престъпление, което не е извършил виновно.
През този период ищецът е бил принуден да живее в страх, под
постоянен стрес, както и да вижда пред себе си едно несигурно
бъдеще.Затворил се в себе си, говорел е само на себе си и на конете, спял е
при конете. Загубил е интерес към компания, приятели и семейство. Често е
говорел, че иска да се самоубие.
4
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи
:
Правно основание на претендираните права – чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 3 от
ЗОДОВ.
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.1 и т.3 от ЗОДОВ Държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи,
прокуратурата или съда когато МНО „задържане под стража“ е била
отменена, както и при обвинение в извършване на престъпление, ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено, поради това, че
деянието не съставлява престъпление.
В конкретния случай, воденото срещу ищеца наказателно производство
е прекратено поради това, че деянието съставлява случайно деяние по
смисъла на чл.15 от НК. Деянието не е виновно и деецът не е бил длъжен или
не е могъл да предвиди настъпването на обществено опасните последици.
Случайното деяние изключва небрежността, защото само при тази фирма на
вина отсъства предвиждането като предпоставка за съобразяване на дадено
поведение с възможното настъпване на съставомерни последици. Именно
поради отсъствието на такова задължение, поведението на дееца не е
съществено укоримо.
Установява се от доказателствата по делото, че незаконно повдигнатото
обвинение в извършване на умишлено престъпление от общ характер, е
причинило на ищеца, неимуществени вреди, изразяващи се в трайно
негативно отражение в неговата психика и дискомфорт в социалните и лични
контакти. Търпени са негативни психични изживявания за периода от 17
месеца, през който ищецът е бил незаконно обвиняван за престъпление от
общ характер. Преживеният емоционален стрес по време на разследването се
е отразил тежкото върху психиката на ищеца и довел до изключително тежки
последици в личния му живот. Ищецът се е затворил в себе си, контактувал е
само с конете, дистанцирал се е от съпругата и детето си. Постоянни са били
суицидните мисли по повод страх от бъдещ престой в затвора. Налице е била
негативна, деструктивна, промяна в поведението на ищеца, която промяна е
предизвикана единствено и само от незаконосъобразните процесуални
действия, изразяващи се в неоснователно повдигнато обвинение за деяние,
5
което не съставлява престъпление. Несправедливото обвинение е дало тежко
отражение върху психическото и емоционалното състояние на ищеца и
довело до влошаване на здравословното му състояние.
Предвид продължителността на незаконното повдигане на обвинение -
17 месеца, тежестта на престъплението предмет на обвинението, възрастта на
ищеца и неговото съдебно минало, интензитета на търпените от него
отрицателни емоционални изживявания, с оглед разпоредбата на чл. 4
ЗОДОВ във вр. с чл. 52 ЗЗД съдът намира, че сумата 4 000лв. би била
адекватна за репариране за търпените неимуществени вреди.
В останалата част, за разликата над тази сума до пълния претендиран
размер от 36 000лева, искът за неимуществени вреди е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
Върху претенцията за неимуществени и имуществени вреди следва да
бъде присъдена и претендираната законна лихва, считано от влизане в сила на
постановлението за прекратяване на наказателното производство –
30.03.2020г.
С оглед изхода на делото и съобразно правилата на чл.10, ал.3 ЗОДОВ
във вр. чл.78 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени деловодни
разноски, съобразно уважената част от исковата претенция, които възлизат в
размер на 520 лева – 10 лева държавна такса и 510 лева възнаграждение на
адвокат по реда на чл. 38 от ЗА.
Мотивиран от гореизложеното, настоящия съдебен състав на С.ски
окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА на РБългария с адрес гр. София,
бул.”Витоша“ № 2 ДА ЗАПЛАТИ на ХЮС. Г. Н. с ЕГН ********** с адрес
гр.С., кв.“Надежда“, ул.“Спартак“ № 23сумата в размер на 4 000 /четири
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпяни неимуществени
вреди вследствие на незаконно обвинение в извършване на престъпление за
което, образуваното наказателно производство е прекратено, ведно със
6
законната лихва върху сумата, считано от 30.03.2020г. до окончателното
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ претенцията до пълния претендиран размер от 36 000лева
като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА на РБългария с адрес гр. София,
бул.”Витоша“ № 2 ДА ЗАПЛАТИ на ХЮС. Г. Н. с ЕГН ********** с адрес
гр.С., кв.“Надежда“, ул.“Спартак“ № 23 сумата в размер на 520 лева -
деловодни разноски.
Съдия при Окръжен съд – С.: _______________________
7