№ 10309
гр. С., 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20241110152002 по описа за 2024 година
Производството е образувано по депозира от . ЕАД срещу М. Й. Д., с която са
предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр.
с чл. 139 ЗЕ и чл. 86 за осъждане на ответника да заплати на топлофикационното дружество
следните суми: 541,79 лева, представляваща незаплатена цена на топлинна енергия за
периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за имот, находящ се в гр. . с аб. № ., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 03.09.2024 г. до окончателно
изплащане; сумата в размер на 82,71 лева, представляваща обезщетение за забава в размер
на лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.08.2022 г. до
13.06.2024 г.; сумата в размер на 32,75 лева, представляваща незаплатена цена за услуга
дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба – 03.09.2024 г. до окончателно изплащане; сумата
в размер на 7,92 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на лихвата за забава
върху непогасената главница за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до
13.06.2024 г.
От името на ищеца се твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответницата в качеството и на собственик на процесния топлоснабден имот, въз основа на
договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150
ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на отвеницата топлинна
енергия, като тя не е заплатила дължимата цена, форМ.на на база прогнозни месечни вноски
и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно
общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, като дължимите от ответницата
1
суми за исковия период не били заплатени. Посочва, че съгласно общите условия клиентите
заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на
продавача на топлинна енергия. Претендира установяване на вземанията, за които е издадена
заповедта за изпълнение.
В срока по чл. 131 от ГПК от името на ответницата М. Д. е депозиран отговор на
исковата молба, чрез назначения особен представител, с който предявените искове се
оспорват като неоснователни. Оспорва се наличието на облигационно правоотношение
между страните, както и обстоятелството, че в процесния период ответникът е бил
ползвател на топлинна енергия. Подчертава се, че по делото липсват данни за
правоприемство между Р. Д. и ответницата М. Д., респ. при какви квоти. Релевира
възражение за давност. Излагат се подробни аргументи досежно начина, по който се
извършва начисляването на дължимите суми за топлинна енергия и съответно изготвянето
на изравнителни сметки. С оглед изложеното моли исковете да бъдат отхвърлени.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „.“ ООД представя писмени
доказателства и подробни разяснения на начина, по който е извършена услугата дялово
разпределение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, наМ. за установено от фактическа и
правна страна следното:
По предявения по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответницата, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдените количества и за ответницата е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест
на ответницата е да докаже, че е погасила претендираните вземания.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за
исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия
съгласно предишната редакция на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено
притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
По делото не се спори и че ап. 108, находящ се в гр.С., ж.к. „.“ ., се наМ. в сграда,
присъединена към абонатната станция, което се доказва и от представения по делото
договор, сключен между етажните собственици и дружество за въвеждане на топлинно
счетоводство на разходите за отопление и топла вода.
Спорен между страните е обаче въпросът относно наличието на валидно облигационно
отношение за продажба на топлинна енергия между тях през исковия период, доколкото са
2
изложени подробни аргументи от името на ответницата в депозираните от назначения и
особен представител отговор на исковата молба. Предвид това следва да бъде установено
дали между страните е възникнало договорно отношение за продажба на топлинна енергия.
Във връзка с това Софийски районен съд приема следното:
За установяване на обстоятелството, че през исковия период именно ответницата М.
Й. Д. е била собственик на топлоснабдения имот от страна на ищеца е представен
нотариален акт за собственост на апартамент по чл. 55 ЗПИНМ ., том ., дело .г /л.137 от
делото/, съгласно който Р. Ш.Д и Й. С.Д. са придобили право на собственост именно върху
ап. 108, находящ се в гр.С., ж.к. „.“ .. Между страните не съществува спор, че Р. Ш.Д и Й.
С.Д. са били в брак към датата на придобИ.не на правото на собственост върху процесиня
имот, поради което следва да се приеме, че жилището е придобито в условията на СИО.
Същевременно видно от представено удостоверение за родствени връзки на М. Й. Д. /л.61 от
делото/ - баща и Й. С.Д. е починал на 14.08.1989г., като е оставил за свои единствени
наследници дъщеря си М. Д. и съпругата си Р. Д.. Обстоятелството, че Й. Д. е нямал други
наследници се извежда именно от приетото по делото удостоверение за родствени връзки, в
което не е посочено ответницата да има братя или сестри било то еднокръвни. Предвид това
съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗН и чл. 9, ал. 1 ЗН именно ответницата и Р. Д. са
придобили по наследство през 1989г. по 1/2 ид.ч от притежаваното от Й. Д. имущество, в
това число и от притежавания от него топлоснабден апартамент. С настъпване на смъртта на
Й. Д. семейната имуществена общност със съпругата му е била прекратена, поради което
следва да се приеме, че Й. Д. към датата на смъртта си е притежавал 1/2 ид.ч от жилището, а
останалата 1/2 ид.ч е останала собственост на Р. Д.. Следователно Р. Д. и М. Д. са получили
по наследство по 1/2 ид.ч от неговите 1/2 ид.ч или по 1/4 ид.ч от процесния имот. Ето защо
съдът приема, че по делото е доказано безспорно при условията на пълно и главно
доказване, че Р. Д. към 1989г е станала собственик на 3/4 ид.ч от топлоснабдения имот, а
ответницата М. Д. е придобила 1/4 ид.ч по наследство.
По делото обаче е представен нотариален акт за дарение на недвижим имот № 32, том
LLIII, дело 22022 от 23.12.1992г, по силата на който Р. Д. е дарила на ответницата М. Д.
притежаваните от нея 3/4 ид.ч от топлоснабденото жилище. Следователно през 1992г
именно ответницата М. Д. е станала едноличен собственик на целия топлоснабден имот - ап.
108, находящ се в гр.С., ж.к. „.“ .. Предвид това следва да се посочи, че се явява
неоснователно възражението на ответницата направено в отговора на исковата молба, че
липсват доказателства за настъпило правоприемство между Р. Д. и М. Д.. Същевременно не
са ангажирани и доказателства, а и не са изложени твърдения, ответницата да се е
разпоредила с притежаваното от нея право на собственост върху процесното жилище до
края на исковия период.
Съгласно действащата към 1992г, когато ответницата М. Д. е станал собственик на
имота, уредба - чл. 5 от Наредба № 1 за ползване на топлинна енергия /отм./., а и приетата в
последствие разпоредба на чл. 106а, ал. 4 от Закона за енергетиката и енергийната
ефективност /отм./, потребители на топлинна енергия са собствениците и титулярите на
3
вещно право на ползване на топлоснабдените имоти. Аналогична е и уредбата при
действието на Закона за енергетиката, където е дадена дефиницията в § 1, т. 42 /отм./ ДР на
ЗЕ, според която „потребител на енергия или природен газ за битови нужди“ е физическо
лице-собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството си. Подобна е и дефиницията за клиент на топлинна
енергия, разписана в чл. 153, ал. 1 ЗЕ /Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./
- редакцията действаща към спорния период.
Ето защо настоящият състав приема, че ответницата се явява материално легитиМ.н
да отговаря за заплащането на потребената през исковия период топлинна енергия в
процесния имот, тъй като в качеството си на единствен собственик на топлоснабден имот е
придобила и качеството потребител на топлинна енергия. ПридобИ.йки качеството
потребители на топлинна енергия ответницата е обвързана с общите условия на ищцовото
дружество за продажба на топлинна енергия, доколкото съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. Следователно,
писмена форма на договор не е необходима, достатъчно е общите условия да са влезли в
сила, а това обстоятелство не се оспорва от ответницата. По делото не е установено и
ответницата Д. да е упражнила правото си на възражение по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ срещу
Общите условия, действали към процесния период. Ето защо следва да се приемат за
неоснователни възраженията на ответницата, че не съществува облигационна връзка между
нея и . ЕАД, тъй като между тях не бил сключен писмен договор.
Въпреки че наличието на облигационно връзка между страните е безспорно
установена, Софийски районен съд наМ., че другият спорен въпрос по делото е дали до
имота на ответницата реално е доставена топлинна енергия в посоченото от ищеца
количество и на претендираната стойност. Във връзка с това настоящият състав приема
следното:
Досежно въпроса за осъществяването на реално доставяне на топлинна енергия и
нейното количество, с оглед изричното оспорване на ответницата направено в отговора на
исковата молба, съд наМ. следното:
Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в
действалата към процесния период Наредба № Е-РД-01 от 12.03.2020г за топлоснабдяването.
От изслушаната и приетата по делото съдебно-техническа експертиза, кредитирана от
настоящия състав по реда на чл. 202 от ГПК, ценена в съвкупност с представените от
4
третото лице-помагач констативни протоколи за неосигурен достъп от 04.05.2022г, от
18.05.2022г, от 11.05.2023г и от 20.05.2023, се установява, че за имота на ответницата за
исковия период не е бил осигурен достъп, като за същият е отбелязано, че е „празен“. В
заключението се вещото лице е посочило изрично, че именно въз основа на така
извършените констатации за имота няма начислена топлинна енергия за отопление на
имота. Обстоятелството, че имотът е празен, е било отчетено и при начисляване на
топлинна енергия за . и в частност, въпреки неосигурения достъп фирмата за дялово
разпределение не е начислявала топлинна енергия за . до 09.03.2023г. Съгласно
заключението на вещото лице е било установено, че монтираният в процесното жилище
водомер е с изтекла на 09.02.2023г. метрологична проверка, поради което потребителя е бил
уведомен, че следва да подмени водомера си в срок от един месец, и доколкото това не е
било сторено, за периода от 09.03.2023г. до 30.04.2023г. е била начислена топлинна енергия
за . служебно на база един брой потребител. Съгласно констатациите на вещото лица обаче,
изчислението на топлинната енергия за . не е извършено коректно, тъй като е осъществено за
61 дни, а е следвало да бъде за 52 дни, която корекция настоящият състав наМ., че следва да
бъде съобразена.
В заключението е посочено и, че топлинната енергия начислена за сградна инсталация
в съответствие с нормативните изисквания за целия исков период е изчислена по методиката
на т. 6.1.1 от Приложение към Наредба № Е-РД-01 от 12.03.2020г.
Вещото лице е констатирало, че дяловото разпределение е извършено в съответствие
с действащата нормативна уредба, като експертът е отбелязал, че от .ЕАД са приспаднати
техническите разходи в абонатната станция.
Съгласно идентичните разпоредбата на чл. 70, ал. 4 от Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.) и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за
топлоснабдяването на клиентите, неосигурили достъп за отчет, за всички отоплителни тела в
имота се начислява енергия по реда на т. 6.5 - от приложението по чл. 61, ал. 1 като
отоплителни тела без уреди. Изречение първо не се прилага, когато клиентите са монтирали
уреди с дистанционен отчет.
Съгласно разпоредбата на чл. 71, ал. 3, т. 1 от Наредбата за топлоснабдяването се
допуска промяна на прогнозните количества топлинна енергия при писмено заявление на
клиента до лицето извършващо дялово разпределение за намаление - при необитаване на
имота за не по-малко от три месеца или намален брой обитатели, съгласувано от
управителя/председателя на управителния съвет на етажната собственост и двама съседи; в
заявлението се записват показанията на индивидуалния водомер за топла вода и показанията
на уредите за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в имота, точен адрес
и телефон за контакт на подписалите го лица. Следователно при неизпълнение на това
задължение от потребителя, то правилно ищцовото дружество е начислило прогнозни
стойности, като в съответствие с установения факт за необитаване на имота не е начислена
цена за доставка на . до датата, на която водомерът е бил метрологично годен.
Ето защо и въз снова на заключението на вещото лице съдът наМ., че разходът за
5
топлинна енергия е начислен в съответствие с нормативно регламентирания ред за това.
За пълнота на изложението следва изрично да се посочи, че обстоятелството, че
методиката, по която е извършвано начисляването на топлинната енергия, е отменена, не
може да доведе до промяната изводите на съда. По аргумент от чл. 195 от АПК, а и
съобразявайки дадените разяснения в мотивите на Тълкувателно решение № 2/19.11.2014г.
по тълк.д.№ 2/2014г. на ОСГТК на ВКС, съдът наМ., че законът не отрича действието на
подзаконовия нормативен акт до момента на съдебното му обявяване за нищожен или
унищожаем по реда на АПК, т.е до постановяването с окончателен съдебен акт за отмяна на
посочената методика, същата наМ. приложение, като отмяната и няма обратно действие.
По отношение на въпроса относно стойността на реално потребената топлинна енергия
през исковия период, Софийски районен съд приема следното:
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда,
че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1/ на 10 равни месечни вноски и две
изравнителни, 2/ на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и
една изравнителна вноска и 3/ по реална месечна консумация. Правилата за определяне на
прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консуМ.ното
количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в действалите през
исковия период Наредби за топлоснабдяването.
Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на чл. 155, ал.
1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни
или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен
период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта
на месечните вноски в установените за тях срокове, а води до възникване на ново вземане в
полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между
начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали
начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това
ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие. При всички случаи, обаче, това „изравнително” вземане е самостоятелно и
различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или
прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата.
В конкретния случай при съобразяване на заключението по съдебно-техническата
експертиза съдът наМ., че следва да се приеме, че потребената от ответницата топлинна
енергия за исковия период е на стойност 529.39 лева, при съобразяване на коректното
изчисление за 52 дни на начислената служебно топлинна енергия за ..
Същевременно по делото не са ангажирани доказателства, не се излагат и твърдения,
от страна на ответницата, че са били извършвани каквито и да било плащания от нея.
6
Във връзка с направеното от ответницата възражение за изтекла погасителна давност в
отговора на исковата молба, настоящият състав приема следното:
Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение 3/18.05.2012г. по тълк.д.№
3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията за потребена топлинна енергия са такИ. за
периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна давност по
чл.111, б. „в” от ЗЗД; различният размер на всяка месечна вноска не променя периодичния
характер на вземането за нея, защото то произтича от повтарящи се еднородни задължения, с
посочен в Общите условия падеж. Предвид това в разглеждания случай следва да намери
приложение тригодишният давностен срок, установен в чл.111, б. „в” от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквито са процесните за
главници), давността тече от деня на падежа (тъй като срокът е уговорен в полза на
длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение).
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия, влезли в сила от 10.07.2016г., действащи
през целия исковия период, клиентите са длъжни да заплащат месечните вноски в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно, задължението за
м.05.2021г. (първият месец от заявения период) е станало изискуемо на 15.07.2021г. и от
този ден е започнал да тече тригодишният давностен срок – арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Същият е
изтекъл на 15.07.2024г. Аналогично и за останалите месеци от исковия период до
м.06.2021г., вземането за който е погасено по давност на 15.08.2024г. По отношение на
вземането за м.07.2021г. не е налице изтекла погасителна давност, защото същото е станало
изискуемо на 15.09.2021г и давностният срок за него би изтекъл на 15.09.2024г, но е бил
прекъснат с подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 03.09.2024г. Ето
защо Софийски районен съд приема, че към датата на подаване на исковата молба
вземанията на ищеца за периода от м.05.2021г до м.06.2021г. са погасени по давността.
Видно от заключението по съдебно-техническата експертиза обаче за м.05.2021г и за
м.06.2021г не са били начисляване суми за топлинна енергия. Ето защо предявеният иск
следва да бъде уважен за сумата от 529.39 лева за периода от м.07.2021г до м.04.2023г
По отношение на претенцията за цената на услугата дялово разпределение:
С исковата молба е предявена и претенция за присъждане на цената на услугата дялово
разпределение. Съгласно нормата на чл. 139, ал. 2 от Закона за енергетиката дяловото
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се
извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия
самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ.
Следователно, дяловото разпределение може да бъде осъществявано и от самото
топлопреносно дружество без да е необходимо наличието на договор между етажната
собственост и дружество, извършващо дялово разпределение. Поради това на „Т. С.” ЕАД се
дължи заплащането на осъществената услуга, като няма пречка за фактическото изпълнение
на това си задължение ищцовото дружество да оправомощи трето за правоотношението с
потребителите лице. Следва да се посочи във връзка с материалната легитимация на ищеца
7
да претендира дължимостта на цената на услугата дялово разпределение да се посочи, че
съгласно чл. 22, ал. 1 от Общите условия, влезли в сила през 2016г., дяловото разпределение
на топлинна енергия се извършва възмездно от . ЕАД в качеството му на продавач по реда на
чл. 61 от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от
клиентите в сградата в режим на етажна собственост, но по аргумент от ал. 2 от същата
клауза на Общите условия клиентът заплаща на продавача, т.е на . ЕАД стойността на
услугата дялово разпределение, извършена от съответния търговец. Предвид това следва да
се приеме, че именно ищцовото дружество по силата на чл. 22, ал. 2 от Общите условия,
от 2016г. е материално легитиМ.но да получи цената на услугата дялово разпределение.
Следователно от значение за изхода на спора е единствено дали услугата е била
извършена, а видно от приетото заключение по съдебно-техническата експертиза услугата е
била извършена. С оглед ревелираното възражение за давност, следва да се посочи, че то се
явява основателно за период от м.05.2021г до м.08.2021г, доколкото вземането за цена на
услугата дялово разпределение не е предвиден изрично срок за плащане и следователно
вземането за м.05.2021г, е станало изискуемо на 01.06.2021г, съответно е било погасено по
давност на 01.06.2021г. Аналогично вземането за м.08.2021г. е станало изискуемо на
01.09.2021г и съответно е било погасено по давност на 01.09.2024г. За периода от м.05.2021г
до м.08.2021г погасено по давност се явява сума определена по реда на чл.162 ГПК в размер
на 5.56 лева /при съобразяване на счетоводното извлечение на л. 18 от делото/. С оглед
изложеното, към установената като дължимата сума следва да се прибави и размерът на
дължимата такса за дялово разпределение, която за процесния период съгласно
представените по делото документи е в размер на 27.19 лева за периода от м. 09.2021г до
м.04.2023г.
По отношение на исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Досежно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия по
отношение на ответниците, настоящият състав наМ. следното:
В настоящия случай следва да намерят приложение Общите условия от 2016г.,
съгласно чл. 33 от които клиентът е задължен да заплаща задълженията си в 45 дневен срок,
след изтичане на срока, за който се отнасят, като в ал. 4 на чл. 33 е предвидено, че клиентът
дължи обезщетение за забава само върху задълженията по издадената обща фактура, за която
също е предвиден срок за заплащане – 45 дневен след изтичане на периода, за който се
отнася. Следователно задълженията на ответницата за заплащане стойността на доставената
в процесния имот топлинна енергия са възникнали като срочни - съобразно приложимите в
отношенията между страните общи условия на договора за доставка на топлинна енергия.
Предвид това приложение наМ.т правилата на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, когато деня за изпълнение
на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Съгласно
клаузата на чл. 33 от Общите условия от 2016г., за да изпадне в забава ответникът, е
необходимо единствено да изтече предвидения за плащане на общата фактура срок. В
конкретния случай от видно от представената общата фактура за отоплителен сезон 2021-
2022г. е издадена на 30.06.2022г., поради което съдът приема, че срокът за плащането и е
8
изтекъл на 15.08.2022г. – 45 дни от издаването и. Ето защо за периода от 15.08.2022г. до
13.06.2024г. върху стойността на потребената през отоплителен сезон м.07.2021г.-м.04.2022г
топлинна енергия се дължи заплащането на мораторна лихва. Аналогично по отношение на
стойността за топлинна енергия по издадена обща фактура на 30.06.2023г. се дължи
обезщетение за забава за периода от 15.08.2023г. до 13.06.2024г. Размерът на дължимата
мораторна лихва следва да бъде определен от съда по реда на чл. 162 от ГПК на 80.82 лева.
Предвид това предявените искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД по отношение на ответницата
следва да бъде уважен за сумата от 80.82 лева, като за разликата над тази сума до пълния
предявен размер от 82.71 лева – искът следва да бъде отхврълне.
Неоснователни обаче се явяват исковете за заплащане на мораторна лихва върху цената
на услугата дялово разпределение, доколкото не са ангажирани доказателства ответникът да
е бил поставена в забава за това вземане. В Общите условия на ищцовото дружество не е
предвиден срок за заплащане на цената на услугата дялово разпределение, поради което по
аргумент от чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, ответникът би изпаднал в забава за заплащане на цената на
услугата дялово разпределение едва след изпращането на покана, но доказателства за
отправянето на такава от страна на ищеца до ответницата не са ангажирани. Ето защо искът
по отношение на ответницата Д. за сумата от 7.92 лева –мораторна лихва върху цената на
услугата дялово разпределение следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се дължат разноски съразмерно на
уважената част от исковете. По делото са представени доказателства за сторени разноски в
размер на 50 лева – заплатена държавна такса, 300 лева – депозит за изслушване
експертиза, 20 лева – за съдебни удостоверения и 200 лева – депозит за особен представител.
Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съобразно
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК настоящият състав определя в минимален размер на 100
лева. Предвид това общият размер на сторените от ищеца разноски в исковото производство
е 670 лева. Следователно в полза на ищеца следва да бъде присъдена сума в размер на
642.03 лева – разноски в исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски би имала и отвтеницата, но тя е била
представлявана от особен представител, поради което не се дължи присъждане на разноски.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Й. Д., ЕГН **********, с адрес в гр.С., ж.к. „.“, ., да заплати на . ЕАД,
ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „.” ., на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр.
с чл. 139 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумата от 529.39 лева, представляваща незаплатена цена на
топлинна енергия за периода от 01.07.2021 г. до 30.04.2023 г. за имот, находящ се в гр. . с аб.
№ ., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 03.09.2024 г. до
окончателно изплащане; сумата в размер на 80.82 лева, представляваща обезщетение за
9
забава в размер на лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.08.2022 г. до 13.06.2024 г.; сумата в размер на 27.19 лева, представляваща незаплатена
цена за услуга дялово разпределение за периода от 01.09.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 03.09.2024 г. до окончателно
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 139 ЗЕ за цената на топлинната енергия
за сумата над 529.39 лева до пълния предявен размер от 541.79 лева като неоснователен и за
периода от м.05.2021г до м.06.2021г. като погасен по давност; иска по чл. 79 ЗЗД за цената
на услугата дялово разпределение за разликата над сумата от 27.19 лева до пълния предявен
размер от 32.75 лева и за периода от м.05.2021г до м.08.2021г като погасен по давност и
исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 80.82 лева до пълния предявен
размер от 82.71 лева – мораторна лихва върху цената на топлинната енергия и за сумата от
7.92 лева за периода от 16.07.2021г до 13.06.2024г – мораторна лихва върху цената на
услугата дялово разпределение.
ОСЪЖДА М. Й. Д., ЕГН **********, с адрес в гр.С., ж.к. „.“, ., да заплати на . ЕАД,
ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „.” ., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
сумата от 642.03 лева – разноски, сторени в исковото производство пред Софийски районен
съд.
Решението е постановено при участието в процеса на „. “ ООД като трето лице-
помагач на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10