РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 2179
гр.
Пловдив,15.11 .2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІІ състав, в открито
заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИАНА МИХАЙЛОВА
при секретаря
Р.П., като разгледа
докладваното от член съдията МАРИАНА МИХАЙЛОВА адм.дело № 1820
по описа за 2020 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
І. За характера
на производството, исковете и становищата на страните:
1. Производство по реда на
чл.145 и сл. от АПК, вр. чл.220, ал.1 ЗМ.
2. Образувано е по жалба
на „Лийт груп” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, ул.“Брезовско шосе“ №147, склад 76, чрез адв.Д.З., против решение
рег.№ 32-185943 от 30.06.2020 г. към MRN /Movement Reference
Number, Референтен номер за движение/ № 18BG002002H00015074 от 29.01.2018 г. на директора на Териториална
дирекция Северна морска към Агенция „Митници”, с което е отказано да се приеме
митническата стойност на декларирана стока с № 10 по МД с MNR: 18BG002002H00015074
от 29.01.2018г. и е определена нова
митническа стойност в размер на 5 381 лв. и на дружеството-жалбоподател са
установени за досъбиране по посочената декларация мито в размер на 134,32 лева,
ДДС в размер на 922,36 лева и лихва за забава.
2.1.Според
дружеството-жалбоподател оспореното решение е изцяло немотивирано, издадено при
липса на доказателства за връзка между изложената фактическа обстановка и
правните основания за неговото издаване. Редовно призован, в съдебно заседание
не се явява и не се представлява.
2.2.В писмена молба, допълнително
сочи, че в оспореното решение е допуснато съществено нарушения на
административнопроизводствените правила, изразяващо се в липсата на анализ,
съобразно изискванията на чл.141 от Регламент за изпълнение /РИ/ 2015/2447, в
резултат на което липсва обосновка на приложената от страна на митническата
администрация договорна стойност по внос на трето лице. Не е извършен анализ на
разликата в договорените количества, на търговската марка и качеството на
стоките, както и липсва обосновка, че продажбите са на същото търговско
равнище. В тази насока са развити аргументи, включително с посочване на
нормативните актове.Иска се отмяна на акта. Претендират се разноски по делото,
съгласно представен списък.
3. Ответникът – Директор на
Териториална дирекция Митница Варна, чрез процесуалния си представител
гл.юрисконсулт Тодорова, оспорва жалбата. Прави възражение запрекомерност на
адвокатското възнаграждение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
ІІ. За фактите:
4.На 29.01.2018г. жалбоподателят
регистрира МД с МРН №18BG002002H00015074 от 29.01.2018г.,
с която са поставени под режим “допускане за свободно обращение” стоки, с
произход Китай, общо 33 вида стоки, 878 колета с общо бруто тегло 15500,00кг.,
в това число стока №10, с код по ТАРИК № ********** - “стелки за обувки х 9120
чифта“ – 440 кг. нето тегло, 480 кг. бруто тегло с декларирана митническа
стойност (МС) в размер на 903,53 лв. или 0,10 лв./чифт - 2,05 лв./кг.
Общата фактурна
стойност на стоките по процесната МД е сумата от 15 076,18 USD, при курс за митнически
цели 1,65119 лева за 1 USD, при условия на доставката - CFR Варна, което по смисъла на Международни правила за тълкуване на търговските
термини (INCOTERMS (ИНКОТЕРМС)) означава, че продавачът доставя стоката на
купувача на борда на кораб. Рискът от повреда и/или загуба на стоката се
прехвърля върху купувача, въпреки, че корабът/морският транспорт е организиран
от продавача и независимо дали стоката ще пристигне в крайна дестинация в добро
състояние или изобщо, защото при CFR продавачът не е задължен да застрахова
стоката. Купувачът може да застрахова стоката по свое усмотрение, от момента на
доставката /приемане на доставката.
5.Като придружаващи вноса
документи са представени: фактура № PY20171129/29.11.2017г. на
стойност 15 076,18 USD, коносамент № ONEYNB8IF150800/10.12.2018г., фактури за
услуги и фактури за транспортни разходи.
6.Във връзка с извършена
повторна проверка на митническа декларация, с писмо изх. № 32-49404/13.02.2020г.
на началника на Митническо учереждение, адресирано до управителя на дружеството
жалбоподател, се изискват допълнителни документи, доказващи, че декларираната
стойност на стоките е действително заплатена или подлежаща на плащане при
продажбата им за износ за ЕС, начина на формиране на продажната цена на
стоките, търговско досие по сключената сделка и др. За представяне на изисканите
документи е определен 10-дневен срок от връчване на писмото, което е сторено на
17.02.2020г., видно от пощенско клеймо на известие за доставяне.
7.С Вх.№ 32-63316 от 26.02.2020г.
/лист 31-32/ от страна на управителя на „Лийт груп“ ООД по преписката постъпват
обяснения и от страна на същия се декларира готовност да представи документи и
доказателства във връзка с проверката, включително фактури за последващи
продажби, които не се прилагат към отговора, поради големия им обем.
8.С писмо Рег.№ 32-106783 от
08.04.2020г. по реда на чл.22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на ответника в
настоящето производство, се уведомява жалбоподателят, че съмненията относно
декларираната МС, съгласно чл.70, §1 от МКС, по процесната МД не са отпаднали. Дружеството
е уведомено, че започва административно производство, посочени са и
мотивите, на които ще се основава решение на митническия орган относно
митническа декларация с MNR 18BG002002H00015074 от 29.01.2018г. На
жалбоподателя се предоставя възможност да изрази становище в 30-дневен срок от
получаване на писмото. В указания срок, становище от дружеството жалбоподател
не е постъпило.
9.По преписката е налично
заверено копие на Становище с вх.№32-102468 от 02.04.2020г. на началник сектор
„Митнически процедури“, отдел „Митническа дейност“, адресирано до началника на
МП Варна-Запад, според което, МС за стока с №10 от МД № MRN №18BG002002H00015074
от 29.01.2018г., следва да бъдат определени с нова митническа стойност от 0,59лв./чифт
на база МД с MRN №17BG005100Н0733470 от 29.09.2017г.
10.На 30.06.2020г. е
издадено оспореното в настоящото
производство Решение с Рег.№32-185943 от 30.06.2020г. към митническа декларация
MRN /Movement Reference Number, Референтен номер за движение/ №18BG002002Н00015074
от 29.01.2018г. на директора на Териториална дирекция - Северна морска (ТДСМ)
при Агенция “Митници”, с което дружеството жалбоподател е задължено да доплати
по посочената декларация сумата от общо 1 056,68 лв., от които 134,32 лв. мито
и 922,36 лв. данък върху добавената стойност (ДДС).
11.За нуждите на съдебното
производство е назначена ССчЕ, с вещо лице П.Т. и задачи, подробно формулирани
от жалбоподателя в нарочна молба (лист 116). Според заключението на вещото лице
Т., прието неоспорено от страните и което съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвено, и съответстващо на останалите по делото доказателства,
сумите по фактури № ********** № ********** и двете от дата 24.01.2018г. са
платени с преводно нареждане за кредитен превод от 24.01.2018г. Действително
платената цена по фактура PY20171129 от 29.11.2017г. от „Лийт груп“ ООД като купувач на продавача „Хиллм Трейдинг-Hillm Trading CO“ Китай възлиза
на 15 076,18 USD. Според експерта е налице пълно съответствие между платната цена за
доставка на стоките и декларираната им митническа стойност в МД № 18BG002002H00015074
от 29.01.2018г. Последващите продажби на процесната стока „стелки за обувки“ са
реализирани при значителни разлики между цената на фактуриране за различните
контрагенти, при средна надценка в
размер около 250%. В заключението се посочва, че в счетоводството на
дружеството жалбоподател са отразени командировъчни разходи (дневни и
квартирни) на служител на дружеството, разходи за закупени самолетни билети,
летищни такси и издаване на виза.
Приобщини като
писмени доказателства по делото, съгласно молба на л.156 и сл. от делото са и
документите, по които е работило вещото лице по допуснатата съдебно- счетоводна
експертиза, неоспорени от страните.
ІІІ. За правото:
12.Жалбата е ДОПУСТИМА.
Подадена е в предвидения преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на
правен интерес. Жалбата е подадена и срещу административен акт, който подлежи
на съдебен контрол,
Разгледана по
същество е ОСНОВАТЕЛНА.
При извършена
задължителна проверка по чл. 168, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 220 от ЗМ,
настоящият състав на съда намира, че оспореното по делото решение е издадено от
компетентен орган - началника на митническото учреждение, където е подадена
митническата декларация и съответно е възникнало митническото задължение,
съобразно правомощията му по чл. 19, ал.1 и ал.7 от ЗМ. Спазена е и
предвидената в закона писмена форма.
13.Според разпоредбите на
чл.70 от МКС, §1) Базата за митническата стойност на стоките е договорната
стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на
стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия
на Съюза, коригирана при необходимост; §2) Действително платената или
подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва
да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета
страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са
платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните
стоки; §3) Договорната стойност се прилага, ако е изпълнено всяко едно от
следните условия: а) не съществуват ограничения относно правото на разпореждане
или ползване на стоките от купувача, различни от някое от следните: i)
ограничения, наложени или изисквани по силата на закон или от публичните органи
в Съюза; ii) ограничения, засягащи географската област, в която стоките могат
да бъдат препродавани; iii) ограничения, които не влияят значително върху
митническата стойност на стоките; б) продажбата или цената не зависят от
условия или съображения, които не могат да получат стойностно изражение по
отношение на подлежащите на остойностяване стоки; в) никаква част от прихода от
всяка последваща препродажба, прехвърляне или ползване на стоките от купувача
не се получава пряко или косвено от продавача, освен в случаите, когато е
възможна подходяща корекция; г) купувачът и продавачът не са свързани или
връзката не е повлияла върху цената.
14.Според чл.74, §1 от МКС,
когато митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно член
70, тя се определя, като се прилагат последователно букви от а) до г) от §2,
докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи
митническата стойност на стоките.
А според
посочената като основание за издаване на оспореното по делото решение
разпоредба на чл.74, §2, б.“б“ от МКС, Митническата стойност, определена в
резултат на прилагането на параграф 1, е договорната стойност на сходни стоки,
продадени с цел износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и изнесени
в същия момент или приблизително в същия момент, както и стоките, подлежащи на
остойностяване.
Когато
митническите органи имат основателни съмнения дали декларираната договорна
стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70,
пар. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, те
могат да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация- съгласно
чл. 140, пар. 1 от Регламента за прилагане, а ако съмненията им не отпаднат и
след предоставяне на тази допълнителна информация, съгласно чл. 140, пар. 2 от
Регламента за прилагане митническите органи могат да решат, че стойността на
стоките не може се определи по реда на чл. 70, параграф 1 от Кодекса. В този
случай следва се приложат вторичните методи за определяне на митническата
стойност по чл. 74 от Регламент (ЕС) №
952/2013, като в тежест на митническите органи е, при условията на приложимото
общностно право, да докажат основателността на съмненията и разликите в
стойността, което да обоснове извършеното увеличаване на стойността на
процесните стоки.
15.Съгласно чл. 141, § 1 от
Регламента за прилагане, при определяне на митническата стойност на внасяните
стоки по реда на чл. 74, параграф 2, буква от а) до г) на Регламент (ЕС) № 952/2013 се използва договорната
стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско
равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се
определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност
се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни
стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази
договорната стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите,
дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Съгласно § 2 на чл.141
прави се корекция, за да се вземат предвид значителните разлики в разходите и
таксите между внесените стоки и въпросните идентични или сходни стоки, дължащи
се на разликите в разстоянията и видовете транспорт. Съгласно чл. 141, параграф
3 от Регламента за прилагане, когато се установи повече от една договорна
стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност
на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности. Според пар. 5 на
чл. 141 от Регламента за изпълнение, договорна стойност за стоки, произведени
от различно лице, следва да се взема предвид само когато не може да се установи
договорна стойност за идентични или сходни стоки, произведени от лицето, което
е произвело стоките, чиято стойност се определя.
16.Съгласно чл.1, §2, т.14 от
ППМКС, “сходни стоки“ означава — в рамките на определянето на митническата
стойност — стоки, произведени в същата държава, които, въпреки че не са еднакви
във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали,
което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат
взаимозаменяеми в търговско отношение; сред факторите, които определят дали
стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на
търговска марка.
17.При прилагането на
методите за определяне на митническа стойност митническите органи имат
задължение да положат необходимата грижа за да установят справедливата стойност
на внасяните стоки, а не произволно определена или фиктивна такава, а лицето,
което участва пряко или косвено в извършването на митнически формалности или на
митнически контрол, предоставя на митническите органи, по тяхно искане и в
определените срокове, пълната изисквана документация и информация в подходяща
форма и оказва цялото необходимо съдействие за извършването на тези формалности
или контрол- чл. 15, пар. 1 от МК.
На това принципно
положение е основана и процедурата по чл. 140 параграф 1 от Регламента за
прилагане, като се има предвид, че за да не изглежда намесата на
администрацията непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната
митническа стойност следва да са надлежно мотивирани и изисканата от
декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е
съобразена с възможностите му – арг. от Решение от 28 февруари 2008 г., Carboni,
С-263/06, EU: C: 2008: 128, т. 52. Задължението за мотивиране на решението за
стартиране на процедурата по чл.140 от Регламент за прилагане, и впоследствие
на решението за корекция, произтича от общото правило на чл.22 §7 от МК,
изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя
решение. Освен това зачитането на правото на защита представлява основен
принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага във всеки случай,
когато административен орган възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към
което е насочен – Решение от 18 декември 20018г., Sopropé, C-349/07,
EU:C:2008:746, т.36. Доколкото производството по чл.140 от Регламента за
прилагане е специфично и цели преодоляване на съмненията относно стойността на
стоката, за да се гарантира в пълен обем правото на изслушване на лицето, то
следва да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават
съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната
стойност.
В тежест на
митническия орган е да обоснове определената по чл. 141, пар.1 от Регламент за
изпълнение 2015/2447 , вр. с чл. 70 и 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 от 9
октомври 2013г за създаване на Митнически кодекс на Съюза стойност на внасяните
стоки.
Съгласно чл. 22,
параграф 6 и 7 от Регламент (ЕС) № 952/2013
митническите органи са длъжни преди да вземат решение, което би било
неблагоприятно за заявителя да му съобщят мотивите, на които ще се основа
решението, съответно са длъжни да мотивират всяко решение, което е
неблагоприятно за него. В процедурата по чл. 140 вр. чл. 141 от Регламента за
прилагане, лицата, адресати на решения за неприемане на декларираната договорна
стойност, следва да имат възможност да представят по надлежен и подходящ начин
становището си относно елементите, на които административният орган възнамерява
да основе своето решение. За целта следва да е надлежно уведомен за
обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е
изискана обосновка на договорната стойност. Нарушаването на правото на изслушване
е особено съществено процесуално нарушение и води до незаконосъобразност на
постановеното решение – Решение от 13 март 2014 г., Глобъл Транс Лоджистик, по
обединени дела C-29/13 и C-30/13, EU: C: 2014: 140, т. 49.
В случая, с
писмо до управителя на дружеството,
са изложени доводи въз основа на които се основават съмненията на
митническата администрация в достоверността на декларираната митническа
стойност–не представяне на търговско досие по сключената сделка, оферти и
поръчки, външнотърговски договор, кореспонденция с китайското дружество,
документи, удостоверяващи формирането на продажната цена и др., като не е
предоставена възможност за изразяване на писмено становище в указан срок от получаване на писмото.
18.От значение за
определяне на митническата стойност е не цената по последващите продажби – след
реализацията на вноса, а продажната цена на стоките при продажбата им за износ
с местоназначение митническата територия на Съюза, поради което ирелевантна за
определяне на митническата стойност на стоките е информацията за цената, на
която стоката се реализира на вътрешния пазар.
Същевременно не
са обсъдени и анализирани останалите представени от дружеството фактури за
извършени транспортни разходи, банково извлечение за извършени плащания към
доставчика и самолетни билети, и това как се съотнасят към представената от
дружеството фактура за закупуване на стоките № PY20171129 от 29.12.2017г., която е представена на митническите органи с процесната декларация
за допускане на стоките за свободно обращение. Обжалваното решение е мотивирано
по идентичен начин, като e посочен номер на друга декларация за внос на стоки
без да са посочени вносителите по тях. Не става ясно въз основа на кои
обстоятелства административният орган е приел, че декларираната по МД №18BG002002Н00015074 от 29.01.2018г. митническа
стойност не е реално платената или подлежащата на плащане такава. Позоваването
в решението на друга декларация за внос на стоки не дава яснота в тази насока, доколкото същата е послужила единствено, като база за
определяне размера на сходни стоки. Следователно не може да се приеме, че в случая митническите органи са извършили анализ, съобразно изискванията
на чл. 141 от Регламента за прилагане и съответно са обосновали приложената от
тях договорна стойност по внос от трето лице. Цените са изчислени от
митническите органи съобразно количеството и стойността на друга митническа
декларация, без да са посочени
вносителите по нея, както и не е извършен анализ на условията по доставката по
процесната декларация, без да е обсъдено
как това се отразява на цената на стоките за продажбата им за износ, и без да е
налице пълен анализ за сходството на стоките съгласно изискването на чл. 1,
пар. 2, т. 14 от Регламента за изпълнение.
В тази връзка следва да се има предвид разпоредбата на чл. 141 § 1 от
Регламента за изпълнение, според която договорна стойност за стоки, произведени
от различно лице, следва да се взема предвид само когато не може да се установи
договорна стойност за идентични или сходни стоки, произведени от лицето, което
е произвело стоките, чиято стойност се определя. От страна на дружеството са
представени множество документи, които не са подложени на преценка.
Административният орган се е задоволил най-общо да посочи, че ги е разгледал и
анализирал, но без да ги конкретизира.
19.Предвид гореизложеното,
настоящият състав на съда приема за установено, че доказателствата по делото не
позволяват формирането на извод, че митническата стойност на процесната стока
не следва да бъде определена по реда на чл.70, §1 от МКС, като за такава се
приеме договорната стойност на стоките, уговорена и платена между жалбоподателя
и неговия доставчик, а следва да бъде определена по реда на чл.74 от МКС,
противно на приетото за установено от страна на ответника по делото.
Следователно,
частта от оспореното по делото решение, с която е променена декларираната от
жалбоподателя митническа стойност по процесната МД е издадена в противоречие с
относимите материалноправни разпоредби на МКС, поради което същата е неправилна
и незаконосъобразна.
Аналогично,
направеното определяне на допълнителни задължения за ДДС, въз основа на
неправилно и незаконосъобразно направеното изменение на митническата стойност
на декларирания от жалбоподателя внос се явява направено при липсата на
фактическо основание за целта и съответно в противоречие с относимите норми на
ЗДДС.
Ето защо,
настоящият състав на съда намира, че оспореното по делото решение е
незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде отменен.
IV. За разноските.
20. С оглед очерталия се
изход на делото, направеното искане за присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя е основателно и такива следва да му бъдат присъдени до размера, в
който са доказано направени, а именно 50 лв. ДТ, 400 лв. адвокатско
възнаграждение и 300 лв. депозит за вещо лице, съгласно представен списък на
разноските. За разноските следва да бъде осъдено юридическото лице, в чиято
структура е органът, издал оспорения акт, каквото в случая се явява Агенция
“Митници” (чл.7, ал.1 от ЗМ).
Така мотивиран,
Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХІІ състав,
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ Решение рег.№ 32-185943
от 30.06.2020 г. към MRN /Movement Reference Number, Референтен номер за
движение/ № 18BG002002H00015074 от 29.01.2018 г. на директора на Териториална
дирекция Северна морска към Агенция „Митници”, с което е отказано да се приеме
митническата стойност на декларирана стока с № 10 по МД с MNR:
18BG002002H00015074 от 29.01.2018г. и на
„Лийт груп” ООД е определена нова митническа стойност в размер на 5 381 лв. и
на дружеството-жалбоподател са установени за досъбиране по посочената
декларация мито в размер на 134,32 лева, ДДС в размер на 922,36 лева и лихва за
забава.
ОСЪЖДА Агенция “Митници”, ЕИК
*********, да заплати на „Лийт груп” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Пловдив, ул.“Брезовско шосе“ №147, склад 76, , сумата от общо 750,00
(седемстотин и петдесет) лева, представляваща направените по делото разноски.
Решението може да
бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: