№ 333
гр. Благоевград, 28.06.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ОСМИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Вера Коева
като разгледа докладваното от Вера Коева Търговско дело №
20241200900020 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.369 ГПК.
Образувано по искова молба от „И.И ЕООД“ ЕООД, с ЕИК: ***********, със седалище и
адрес на управление: гр.П., ул.“Д.Д.“ № 8, представлявано от управителя О.В.В., с която
против „Б. – 25“ ЕООД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.С., район
С., ул.“Г.С.Р.“ № 149, вх.Б, ет.2, представлявано от управителя Б.К. е предявен иск с
пр.основание чл.19, ал.3 ЗЗД, - за обявяване за окончателен, сключеният между страните на
22.10.2021г. предварителен договор за продажба на недвижими имоти.
Делото е образувано като търговско, а с разпореждане № 99/26.02.2024г., на основание чл.
367 ГПК е постановена размяна на книжа по делото.
От ответното дружество е постъпил отговор с вх.№ 7972/11.06.2024г., с който на
основание чл.369 ГПК, се прави възражение за разглеждане на делото като търговски спор.
Иска се постановяване разглеждане на спора по реда на глава тридесет и първа от ГПК , а
именно – Производство за сключване на окончателен договор. Искането се обосновава с
твърдението, че процесът касае сключването на предварителен договор за окончателен,
поради което така заведеното дело е гражданско, а не търговско. На това основание не
следва да се разглежда като особено исково производство по търговски спорове по реда на
Глава тридесет и втора на ГПК. Твърди се, че предварителният договор касае недвижими
имоти, а не стоки, поради което не е абсолютна търговска сделка. Обстоятелството, че
страните по сделката са търговци по правноорганизационната си форма също не е
достатъчно за квалифицирането на сделката като търговска, тъй като не е свързана с тяхното
занятие и същите не извършват такъв именно тип сделки с цел печалба (арг. от чл. 286 ТЗ,
ал. 1). Твърди се, че основен предмет на дейност на търговските дружества е дърводобив. На
следващо място се изтъква, че не могат да се съединят две особени искови производства в
рамките на особено исково производство, както е в процесния случай. Предвиденото
1
уреждане на специален ред за разглеждане на спорове по чл. 19, ал. 3 ЗЗД изключва
разглеждането им по специалния ред, предвиден в раздела "Производство по търговски
спорове”.
При тези аргументи се иска преминаване разглеждане на спора по друг специален ред –
по глава 31 от ГПК, а при евентуалност – по общия исков процес.
Възражението е по чл.369 ГПК и е процесуално допустимо – направено е от ответната
страна и в срока по чл. 369, ал.1 вр. с чл.367, ал.1 ГПК - 2- седмичен за отговор, считано от
получаване на препис от исковата молба.
По същество:
Разграничението на един спор като граждански или търговски се определя в зависимост
от качеството на страните или предмета на сключената между тях спорна сделка.
Търговското качество на едната и/или двете страни по спора не винаги е от значение за
квалификацията на делото като търговско. От друга страна, притежаването или липсата на
търговско качество по отношение на ищеца и/или ответника е ирелевантно ако спорното
материално право произтича от абсолютна търговска сделка. При дефинирането на
понятието „търговска сделка“ законодателят си служи с два критерия: обективен и
субективен. Обективният критерий изхожда от вида на сделките, обявени от закона за
търговски (чл. 286, ал. 2 във вр. с чл. 1, ал. 1 ТЗ). Ако е сключена някоя от изброените
абсолютни търговски сделки спорът е търговски, независимо от качеството на страните,
които са ги сключили. Субективният критерий определя сделката като търговска с оглед
дали е извършена от търговец в това му качество, макар самата сделка да не е търговска.
При тази хипотеза, за да се определи една сделка като търговска, тя трябва да е извършена от
търговец при осъществяване на неговата дейност по занятие. При определяне дали сделката
е извършена като търговска по занятие законодателят използва оборимата презумпция на чл.
286, ал. 3 ТЗ /Решение № 212 от 14.02.2003 г. по гр. д. № 2078/2002 г., ВКС, V г. о./. При
съмнение, извършените сделки се считат за свързани със занятието на търговеца, арг. от чл.
286, ал. 3 от ТЗ /Решение № 570 от 27.10.2008 г. по т.д. № 294/2008 г., ВКС, I т.о.; Решение
№ 249 от 23.06.2011 г. по гр. д. № 946/2010 г., ВКС, IV г.о./.
В случая сключения между страните предварителен договор следва да се квалифицира
като търговска сделка с оглед качеството на търговец и на двете сключили договора страни.
От друга страна, предмет на покупко – продажба по спорния предварителен договор са
недвижими имоти с преобладаващо предназначение и начин на трайно ползване по
съответните планове и скици – за друг вид производствен, складов обект, т.е. касае се до
предмет на продажба на вещи, които по предназначението си предполагат осъществяване и
реализиране на търговска, респ.производствена дейност, което отрича придобиване на
вещите за задоволяване на лични нужди на купувача, а предмета на сделките са с
предназначение - за осъществяване на търговска дейност. Само на това основание и по
аргумент на презумпцията на чл. 286, ал.3 ТЗ, която в случая с възражението не е оборена,
сделката, чието окончателно сключване се иска следва да се счете също за търговска и по
2
обективния критерий.
Ответната страна възразява, че всъщност спора не следва да се разгражда по глава 32, а по
глава 31 ГПК, т.е. възразява се и се иска преминаване от един специален ред за разглеждане
на спора към друг специален, а при евентуалност по общия исков ред.
В глави 31 и 32 от ГПК са уредени две специални искови производства. Естеството на
сключване на един предварителен договор предполага провеждане на разглеждане на спора
по окончателното му сключване по реда на специалното производство по глава 31 ГПК ,
независимо от характера на сделката по предварителния договор – търговска или не. При
конкуренция в случая на две специални искови производства с приоритет следва да бъде
това по глава 31 от ГПК, тъй като в случая е определящ предварителния характер на
сделката, а не търговското й такова и при разглеждане на спора тези правила са относими и
приложими. В тази глава обаче липсват каквито и да било процесуални правила относно
размяната на книжа и сроковете за това.
Доколкото обаче в случая делото е образувано като търговско и вече е извършена първата
размяна на книжа и с оглед изложеното за търговския характер на процесния предварителен
договор и според двата критерия /обективен и субективен/, възражението за преминаване
към друг ред за разглеждане на спора не следва да се уважава. Във всички случаи
решаващия състав следва да съобрази специалните правила по глава 31 ГПК, относими към
производствата за сключване на окончателен договор , независимо от характера на сделката.
Според съдебната практика, дори неправилно делото да е било разглеждано по
неприложим ред – специален или общ, това не води до невалидност или недопустимост на
решението, а единствено има отношение към правилността му, ако при прилагане на
определен преклузивен срок не се уважи доказателствено искане на някоя от страните. В
случая възражения/или искания на ответната страна за по-дълъг срок за ангажиране или
посочване на доказателства във връзка с възражението по чл.369 ГПК не са направени и
обосновани, поради което възражението следва да се остави без уважение. В случая дори с
двойната размяна на книжа на страните ще се осигури възможност за допълнителни
аргументи и доказателства.
Разпоредбата на чл. 369, ал. 2 ГПК урежда изрично възможност за обжалване само на
определението, с което съдът приема за основателно възражението за разглеждане на спора
по общия ред, вместо по специалния ред на глава 32 ГПК. Ето защо, по аргумент за
противното определението, с което съдът оставя без уважение такова възражение, и
продължава разглеждането на спора по реда на глава 32 ГПК, не подлежи на обжалване /в
този смисъл са постановени и определение № 483/05.07.2013 г. по ч. т. д. № 2525/2013 г. на
II т. о., определение № 255/10.04.2013 г. по ч. т. д. № 1661/2013 г. на II т. о., определение №
568/11.03.2024г. на ВКС по ч.т.д.№ 292/2024г. I т. о., ТК, определение № 827/2023 г. по ч. т.
д. № 1473/2023 г. на I т. о. на ВКС. определение № 827/20.10.2023Г. на ВКС по ч.т.д.№
1473/2023г., 1 т.о., ТК и мн.др/ .
Водим от горното и на основание чл.369, ал.1 ГПК, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението по чл.369 ГПК от ответника „Б. -25“ ЕООД за
разглеждане на спора по глава 31 ГПК или преминаване разглеждане на спора по общия
исков ред.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
4