Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 10.05.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на двадесет и втори април две хиляди
и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Радослава
Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 1 697 по описа за 2018 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл. 226
ал.1 от КЗ /отм./ за сумата от 60 000 лв.
В исковата молба на М.О.М. се твърди, че на 19.03.2013 г., около 09.40
часа, в гр. София е настъпило ПТП, осъществено от водача на лек автомобил „Киа
Черато“ с рег. № *******– Д.Г.Л.,*** към ул. „Христо Белчев“ не пропуснал
ищцата като пешеходец, която била предприела пресичане на кръстовището,
образувано от ул. „Парчевич“ и бул. „Витошка“ и прегазил десния й крак. След
ПТП-то ищцата била откарана в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където след извършен
преглед й била поставена диагноза „фрактура малеоли фиб.крутис декстра“ и й
била поставена гипсова имобилизация за срок от 40 дни. Твърди се, че пътният
инцидент причинил на ищцата множество болки и страдания.
Предвид тези фактически твърдения ищцата е мотивирала правен интерес от
предявяване на иска и иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на лек автомобил
„Киа”, да й заплати сумата от 60 000 лв. – обезщетение за причинени
неимуществени вреди, вследствие нанесените му травматични увреждания. Претендира
се законна лихва и сторени разноски.
Ответникът ЗАД „Б.В.И.Г.“, редовно
уведомен, е депозирал писмен отговор, с релевирани в същия възражения
включително такова за съпричиняване и за давност по отношение на претенцията за
законна лихва. Претендира разноски, съобразно депозиран списък по чл. 80 от ГПК.
Депозирана е допълнителна искова молба респ. допълнителен отговор в срока
по ГПК не е постъпил.
Искът се поддържа в открито съдебно
заседание от адв. О..
Възраженията на ответното дружество срещу
заявения иск се поддържат в открито съдебно заседание от юрк. А..
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно
приетият доклад по делото, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен констативен протокол № К-264 на СДВР, от който се
установява, че на 19.03.2013 г., около 09.40 ч. в гр. София, на ул. „Парчевич“
до кръстовището с бул. „Витоша“ се е осъществило ПТП между лек автомобил „Киа
Черато“ с рег. № *******, управляван от Д.Г.Л. и М.О.М., като пешеходец. В
протокола е посочено, че пешеходката е с диагноза „фрактура в областта на
десния глезен. Като обстоятелства и причини за ПТП в протокола е посочено, че
водачът на лекия автомобил непосредствено след кръстовището с бул. „Витошка“
прегазва пресичащата ул. „Парчевич“ и движеща се по източния тротоар на бул.
„Витоша“ от ул. „Алабин“ към бул. „Патриарх Евтимий“ пешеходка.
По делото е допусната и изслушана съдебно автотехническа експертиза,
изготвена от вещото лице В.К.Д.. Вещото лице е посочило, че когато пешеходецът е предприел пресичане на
платното за движение водачът не е имал техническа възможност да спре преди
мястото на удара и ударът е бил непредотвратим за водача чрез предприемане на
маневра за аварийно спиране. Вещото лице е посочило в заключението си, че
водачът е имал техническата възможност да възприеме пешеходеца на 0,7 метра от
пътното платно и да спре преди мястото на удара. Посочено е, че пешеходецът е
имал техническата възможност да възприеме движещия се по платното за движение
лек автомобил и да не предприема пресичане на разстояние, по-малко от опасната
зона за спиране на автомобила.
По делото е изслушана и ъдебно медицинска експертиза, изготвена от вещото лице
д-р К.А.С.. В заключението на същата вещото лице е посочило, че ищцата е
получила счупване на вътрешния малеол на дясна глезенна става. Като възможния механизъм на получаване на
подобни увреди е директно въздействие в областта на увредата, което е
придружено от огъване и усукване на ходилото в глезенната става. Посочено е, че
е предприето консервативно лечение с поставяне на гипсова имобилизация като
лечебния процес при нея е продължил 1 година, като първите 4 месеца болките са
били с по-интензивен характер.
В съдебно заседание от 19.11.2018 г. са събрани и показания на свидетелката
С.В.Г..
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Нормата на чл. 223
ал.1 от КЗ/отм./ установява, че с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, а разпоредбата на
чл. 226 от КЗ/отм./ предоставя право на
увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко
от застрахователя.
Правно
релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента,
от което са настъпили вредни последици, които са в
причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата
за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца.
В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност,
залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно
обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно
правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» с деликвента.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници.
Вината като субективен елемент от фактическия състав на деянието от страна
на извършителя е установена с оглед
изводите на вещото лице по допуснатата САТЕ респ. констатациите в протокола за
ПТП, която настоящият съдебен състав кредитира като обективно и компетентно
изготвено.
Настъпилите
вреди за ищеца, както и причинно-следствената връзка между деянието и вредите се
установяват от изслушаната по делото комплексна съдебно-медицинска експертиза,
както и от събраните свидетелски показания. Доколкото понесените от ищеца
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от нанесените му тежки
травматични увреждания, които са довели до значителни като интензитет и
продължителни във времево отношение болки и страдания и същите се явяват пряка
и непосредствена последица от деянието, то те подлежат на репарация, като
обезщетението следва да се определи от съда по справедливост по арг. от чл.52
от ЗЗД. При определяне на размера на
обезщетението съдът следва да има предвид възрастта на ищеца, степента и вида на
увредите, промяната в емоционалното състояние и стереотипа й на живот справедливо
би било да се присъди сума
от 40 000 лв., а за горницата до пълния предявен размер от 60 000 лв. да
се отхвърли като неоснователен и недоказан.
При
проведено насрещно доказване ответното дружество е противопоставило възражение
за съпричиняване. С оглед изводите на САТЕ, че ищцата е предприела пресичане на
пътното платно без да се съобрази с движещото се по него МПС респ. разстоянието,
на което същото се е намирало към момента на предприетото от нея движение,
настоящият съдебен състав намира, че с поведението си ищцата е допринесла за
настъпване на вредоносния резултат като сама се е поставила в опасност, поради
което заявеното възражение е основателно. Настоящият съдебен състав намира, че
същото възлиза на 30% и с толкова следва да се редуцира определеното
обезщетение т.е. същото възлиза на 28 000 лв.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва върху обезщетението
за неимуществени вреди съдът намира следното: Същата има
компенсаторен характер и се дължи от датата на деликта. Заявено обаче е
своевременно възражение за изтекла погасителна давност, което с оглед на
обстоятелството, че по отношение на вземанията от лихви е релевантна кратката
тригодишна давност е основателно и законната лихва се следва от 07.02.2015 г.
По разноските: В съдебно заседание от 22.04.2019 г. процесуалният
представител на ищеца е заявил искане за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38 ал.1 от ЗА. Искането е в преклузивния срок по
ГПК, а пълномощното, легитимиращо процесуалния представител на ищеца с валидна
представителна власт е на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА /между стр. 140 в
делото/. Предвид което са изпълнени процесуалните изисквания на разпоредбата и
на процесуалния представител на ищеца следва да бъде определено възнаграждение
по сочения по-горе ред. С оглед извършените процесуални действия по делото,
неговата правна и фактическа сложност, броя на проведените съдебни заседания,
заявената цена на иска, посочения размер в списъка по чл. 80 от ГПК респ.
размерите на адвокатските възнаграждения, визирани в Наредба 1/2004 г.,
настоящият съдебен състав намира, че същото възлиза на сума в размер на 2 330
лв. Неговата припадаща се част, съобразно уважената част от иска възлиза на 1 087,
33 лв., която се следва на процесуалния представител на ищеца.
На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на ответника се следва сумата от 160 лв. –
разноски за юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от иска.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС сумата от 1273, 33 лв.
– разноски за ДТ и депозит за съдебни експертизи.
Въз
основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, пл. „*******на основание чл. 226 ал.1 от КЗ /отм./ да заплати на М.О.М.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. В.О. сумата от 28 000 /двадесет и осем хиляди/ лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП,
реализирано на 19.03.2013 г. в гр. София, като отхвърля искът за горницата до
пълния предявен размер от 60 000 лв. като неоснователен, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 07.02.2015 год. до окончателното
им изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, пл. „*******да заплати по сметка на СГС на основание чл. 78 ал.6 от ГПК
сумата от 1 273, 33 лв. – дължима ДТ и разноски.
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, пл. „*******на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА на адв. В.О. сумата от 1 087, 33 лв. –
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА М.О.М., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. В.О. да заплати на
основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на ЗАД „Б.В.И.Г.” АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр. София, пл. „*******сумата от 160 лв. – разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението
до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: