Р Е Ш Е Н И Е
№1191
гр.Перник,25.07.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ГК, 5 с-в в публично съдебно
заседание на първи юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ГЕРГАНА КРАТУНКОВА
при секретаря Капка Станчева, разгледа гражданско дело
№ 1867 по
описа за 2019 г. и взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от М.Ф.Т. против
„ЕЛЕКТРИСИТЕ“ ЕООД, в която са изложени твърдения, че страните по спора са били
в трудово правоотношение по реда на чл. 107р и сл. КТ, по силата на което
ищецът е заемал длъжността „общ работник, строителство на сгради” при ответното дружество, като съгласно
споразумение за предоставяне на временна работа от 11.01.2016г. е изпратен да
полага труд на територията на Република Франция за чуждестранното предприятие SAS ATCE. На датата на подписването на трудовия
договор е подписано допълнително
споразумение, в което е уговорено, че ищецът ще изпълнява трудовите си
задължения на обект при френското предприятие ACTE SAS при 35 часова работна седмица, а трудовото
му възнаграждение е изменено за периода
- заплата 10 евро на час. Твърди се, че трудовото правоотношение на
ищеца е прекратено, като в исковата молба се излагат твърдения, че
работодателят не е изплатил дължими на работника вземания, поради което е
направено искане „ЕЛЕКТРИСИТЕ“ ЕООД да бъде осъдено да заплати на ищеца
следните суми: Дължимо
нетно трудово възнаграждение за месец март 2016г. в размер на 880,85 лв., ведно
със законната лихва за забава считано от 26 април 2016г. до датата на подаване
на исковата молба; Дължимо нетно трудово възнаграждение за месец април 2016г. в
размер на 2655,35 лв., ведно със законната лихва за забава в размер на 755,34
лв., считано от 26 май 2016г. до датата на подаване на исковата молба; Дължимо
нетно обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 1035,00 лв.; Дължимо
обезщетение за дневни разходи за командировка за 2 дни в размер на 136,91 лв.
Претендира се заплащане на мораторна лихва за забава от датата на подаване на
настоящия иск до окончателното изплащане на главниците, както и разноските за
производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество не депозира писмен
отговор.
В съдебно заседание е
уточнено, че размерът на претенцията за дължимото нетно трудово възнаграждение
за месец март 2016г. възлиза на 3678,08лв.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Относно
неплатеното трудово възнаграждение:
Не се оспорва между
страните, че между „Електрисите“ ЕООД и ищеца М.Ф.Т. е бил сключен трудов
договор №197/15.01.2016г., по силата на който ищецът е приел да изпълнява
длъжността „Общ работник, строителство на сгради“ срещу основно месечно трудово
възнаграждение от 420 лв., платимо веднъж месечно до 25-то число. Същият трудов
договор е сключен на осн. чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ - до завършване на определена
посочена в договора работа.
От същата дата по делото
е представено допълнително споразумение за предоставяне на временна работа на
основание чл. 107с, ал. 2 КТ между ищеца и „Електрисите“ ЕООД при посочени параметри на временната работа,
вкл. място на работата в Република Франция, заплата 10 евро/час и дата на
явяване в предприятието-ползвател 18.01.2016г.
Предвид гореизложеното
съдът намира, че трудовият договор, сключен между страните попада под регламентацията
на раздел VІІІ"в" от КТ - чл. 107ч, а именно за осигуряване на
временна работа, като ответникът е дружество осигуряващо временна заетост, а
френското дружество е предприятието ползвател. Предприятието, което осигурява
временна работа е единствен работодател, тъй като именно то сключва и прекратява
трудовия договор, упражнява дисциплинарната власт, осъществява здравното и
социално осигуряване на лицето и съгласно чл. 107с, ал. 5, т. 1 и 2 КТ е длъжно
да начислява във ведомост за заплати трудовото възнаграждение на работника и да
плаща на работника полагащото му се трудово възнаграждение. В тази връзка
налице е процесуална и материална легитимация на ответника да отговаря по
предявените искове, а доколкото ответникът и предприятието ползвател отговарят
солидарно – чл. 107у, ал. 3 КТ, ищецът-кредитор може сам да реши от кого от
солидарните длъжници да търси вземането си - чл. 122, ал.1 ЗЗД, но ответникът
не може да противопоставя на кредитора личните възражения на останалите
съдлъжници – чл. 122, ал. 3 ЗЗД, каквото е това за моментната неплатежоспособност
на предприятието ползвател. Освен това финансовите възможности на
работодателя-ответник или на предприятието ползвател да заплати трудовото
възнаграждение на работника не оказват влияние върху договорните отношения на
страните в настоящото производство, тъй като съгласно чл. 81, ал. 2 ЗЗД
обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на
задължението, не го освобождава от отговорност, поради което възражението на
ответника в обратен смисъл е неоснователно.
Видно от заключението по
съдебно- икономическата експертиза на протоколите за извършената работа и отработените часове за всяка седмица са
подписани от предприятието- ползвател и от работника. На база на предоставени
документи от ползвателя работодателят е начислявал по ведомостите за заплати
отработените суми. За месец март 2016г. вещото
лице посочва, че ищецът е отработил 183 часа. Видно от заключението по
експертизата ответникът е начислил в счетоводството си брутно трудово възнаграждение на ищеца за
месец март в размер на 1885 евро или 3686,74лв. или нетно такова в размер на 3008,41лв.
Видно от същото заключение това възнаграждение не е изплатено.
Видно от заключението по
съдебно- икономическата експертиза на протоколите за извършената работа и отработените часове за всяка седмица са
подписани от предприятието- ползвател и от работника. На база на предоставени
документи от ползвателя работодателят е начислявал по ведомостите за заплати
отработените суми. За месец април 2016г.
вещото лице посочва, че ищецът е отработил 164 часа, като неизплатеното му
трудово възнаграждение възлиза на сумата от 1778,79 лв. Видно от същото
заключение това възнаграждение не е изплатено.
Съгласно чл.4 от
трудовия договор трудовото възнаграждение се дължи до 25-то число месечно, поради
което и върху неплатеното брутно трудово възнаграждение от 3008,41лв лв. се
дължи и законна лихва за периода 26.04.2016г.- 15.03.2019г., като вещото лице
посочва, че размерът й възлиза на 879,95лв. Законната лихва върху трудовото възнаграждение
за м. април за периода от 26.05.2016г. до 15.03.2019г. възлиза на 505,48лв. На
основание чл.86 ЗЗД съдът следва да присъди и
законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на
иска- 15.03.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
Относно
неплатеното обезщетение за неизползван платен годишен отпуск: Не се спори по делото, че за
трудовото правоотношение ищецът има неизползван платен годишен отпуск от седем
дни за 2016г., като не му е изплатено обезщетение за неползването им.
Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба за структурата и организацията на
работната заплата брутната работна заплата се състои от основна работна заплата
и допълнителни трудови възнаграждения,
определени в Кодекса на труда, в наредбата, в друг нормативен акт или в колективен
трудов договор. Съобразно чл. 15 НСОРЗ допълнителни трудови възнаграждения с
постоянен характер са тези, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се
за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от
отработеното време. Според чл. 17, ал. 1 НСОРЗ в брутното трудово
възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по
чл. 177 КТ или на обезщетенията по чл. 228 КТ се включва основното трудово
възнаграждение, възнаграждението над основната заплата, определено според
прилаганите системи за заплащане на труда, и допълнителните трудови
възнаграждения с постоянен характер.
Предвид гореизложеното
съдът намира, че допълнителното възнаграждение, уговорено със споразумението е
такова с постоянен характер и следва да се вземе предвид при определяне на
брутното трудово възнаграждение по чл.17, ал.1 НСОРЗ. Съдът намира, че при
определяне размера на дължимото обезщетение, предвид правилото на чл.177, ал.1 КТ, следва да вземе брутно трудово възнаграждение за месец април 2016г. като
съгласно заключението на вещото лице обезщетението за неизползван платен
годишен отпуск за седем дни е в размер на 1035лв.
На основание чл.86 ЗЗД
съдът следва да присъди и законната
лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска- 15.03.2019г. до окончателното изплащане
на сумата.
По
иска с правно основание чл.215 КТ.
Ищецът претендира дължимо обезщетение за командировка
за дневни разходи за 2 дни в размер на 136,91лв.
Съгласно
разпоредбата на чл. 121, ал. 3 КТ ( в
редакцията от ДВ, бл. 15/2010г., действала в процесния период, отм. ДВ, бр.
105/2016г.) в случаи като настоящия, когато работник е изпратен да работи в
държава от Европейския съюз, е налице особена хипотеза на командироване.
Изпратените да работят в друга държава от Европейския съюз работници неправилно
се наричат от законодателя „командировани“ – те са именно изпратени работници, за които не се прилагат някои разпоредби от Кодекса
на труда и подзаконовите нормативни актове относно краткосрочното
командироване. Следва да се направи разграничение между типичният случай на
командироване, разписан в разпоредбата на чл. 121, ал. 1 и ал. 2 КТ и
изпращането на работници в чужбина. В случаите по чл. 121, ал.1 и ал. 2 КТ
работодателят взима едностранно решение да командирова работника, когато
нуждите на предприятието налагат това за изпълнение на трудовите му задължения
извън мястото на постоянната му работа /населеното място, в което страните са
постигнали съгласие да се престира труд от работника/, като командироване за
срок по – дълъг от тридесет дни е възможно единствено със съгласие на
работника. В тези случаи наред с трудово възнаграждение се дължи и обезщетение
по реда на чл. 215 КТ и относимите подзаконови нормативни актове за
командироване в страната и чужбина. В хипотезата на чл. 121, ал. 3 КТ ( в
действащата към процесния период редакция) е налице взаимно съгласие между
страните по правоотношението мястото на работа да бъде в страна от Европейския
съюз, в друга държава – страна по Споразумението за европейско икономическо
пространство, или в Конфедерация Швейцария, като работникът има право на същите
минимални условия на работа, каквито са установени са работниците и
служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава. В този
случай, доколкото работникът не се командирова, а мястото, на което следва да
полага труд е в чужбина, на него не се дължат средства за дневни пари по
българското законодателство. Следва да се посочи, че по делото не е ангажирана
заповед на работодателя, по силата на която ищецът е изпратен да полага труд в
Република Франция, а напротив видно от сключеното допълнително споразумение
от страните са постигнали съгласие
работникът да полага труд за чуждестранно предприятие срещу трудово възнаграждение
в размер на 10 евро на час в какъвто смисъл са и дадените от вещото лице П.
разяснения.
По разноските за настоящето производство:
Ищецът
не представя доказателства за направени по делото разноски.
Ответникът
не претендира разноски за производството.
Тъй като се касае за трудов
спор ищецът е освободен от заплащане на държавна такса. С оглед изхода на
делото обаче дължимата се за производството държавна такса следва да бъде
заплатена от ответника по сметка на ПРС. Дължимата се от ответника държавна
такса е в размер на 288,30лв. Освен това ответникът следва да заплати по сметка
на ПРС и сумата от 100,00лв., представляваща направени по делото разноски за
експертиза.
С
оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Електрисите“ЕООД, с
ЕИК:********* и седалище и адрес на
управление:гр. Перник, ул.“Р.Даскалов“1- Бизнес комплекс, ет.2, ап.6, да заплати на
М.Ф.Т., с ЕГН:********** и адрес:г***, сумата от 3008,41лв.,
представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за месец март 2016г.,
сумата от 879,94лв., представляваща обезщетение за забава за периода 26.04.2016г.-
15.03.2019г., както и законната лихва
върху главницата считано от датата на предявяване на иска- 15.03.2019г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Електрисите“ЕООД, с
ЕИК:********* и седалище и адрес на
управление:гр. Перник, ул.“Р.Даскалов“1- Бизнес комплекс, ет.2, ап.6, да заплати на
М.Ф.Т., с ЕГН:********** и адрес:г***, сумата от 1778,79лв.,
представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за месец април 2016г.,
сумата от 505,48лв., представляваща обезщетение за забава за периода 26.05.2016г.-
15.03.2019г., както и законната лихва
върху главницата считано от датата на предявяване на иска- 15.03.2019г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
„Електрисите“ЕООД,
с ЕИК:********* и седалище и адрес на
управление:гр. Перник, ул.“Р.Даскалов“1- Бизнес комплекс, ет.2, ап.6, да заплати на
М.Ф.Т., с ЕГН:********** и адрес:г***, сумата от 1035лв., представляваща
брутния размер на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за седем дни за 2016г., ведно със законната
лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска- 30.05.2018г.
до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВРЛЯ предявения от М.Ф.Т., с ЕГН:**********
и адрес:г*** срещу „Електрисите“ЕООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр. Перник,
ул.“Р.Даскалов“1- Бизнес комплекс, ет.2, ап.6 иск с правно основание чл. 215, ал.
1 КТ за сумата общо в размер на 136,91 лв
представляваща дневни пари за командироване в чужбина и за пътни разходи
от Франция до България.
ОСЪЖДА „Електрисите“ЕООД, с
ЕИК:********* и седалище и адрес на
управление:гр. Перник, ул.“Р.Даскалов“1- Бизнес комплекс, ет.2, ап.6, да заплати
по сметка на Пернишки районен съд сумата от 748,09лв., представляваща
направени по делото разноски, от които сумата от 288,30лв., представляващи
дължимата се държавна такса и сумата от 100,00лв., представляваща направени по
делото разноски за експертиза.
ДОПУСКА
ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението в частта му, касаеща неизплатени трудови възнаграждения
и обезщетения.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: