Решение по дело №2192/2018 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр.София,18.02.2019 г.

 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

Софийски градски съд, ГО,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и деветнадесетата година в състав:

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ : Д. ПОПКОЛЕВА                                                                    

                                              ЧЛЕНОВЕ :   ГАЛИНА ТАШЕВА                                                                                                                                    

                                                                      мл.с.ПАВЕЛ  ПАНОВ

при секретаря А.Луканова, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело № 2192 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

               С решение от 05.04.2017 г. по гр.д. № 30531/13 г., СРС, ГО, 120 състав ОТХВЪРЛЯ предявения от Й.Г.Д., ЕГН **********, гр.София, кв.С., ул. ********М.Г.Д., ЕГН **********,***, Д.Б.Д., ЕГН **********,***, Г.Б.Д., ЕГН **********,***, Е.Б.Д., ЕГН **********,***, М.Г.И., ЕГН **********, гр. София, кв. ********, Е.Й.Д., ЕГН **********, гр. София, кв.С., ул. ********П.З.Б., ЕГН **********,***, С.З.И., ЕГН **********, гр. София, кв.С., ул. ***********, Е.Г.З., ЕГН **********,***, всички чрез адвокат А.М., съдебен адрес: ***, срещу Л.Д.А.,***, чрез адвокат С.Ц., съдебен адрес:***, А.Д.„Ц. и П.”, и Г.Д.А., ЕГН **********,***, осъдителен иск по чл.108 от ЗС за установяване правото на собственост върху недвижим имот, придобит от ищците по наследство от наследодателя М. Г. М. (Д.), б.ж. на гр. София, кв. Сименово, починала на 12.07.1975 г. и осъждане на ответниците да им предадат владението върху следния недвижим имот: УПИ 11-186 от кв. 11 по плана на София с площ от 1093 кв.м., местност „М.Д.- II част” по плана на гр. София, при съседи по скица: УПИ ХН-430, УПИ 111-187 и път, като неоснователен.

ПРИЗНАВА за неистински Решение № 7753/29.03.2012 г. на ОСЗ **********“, Решение № 540/14.06.2013 г. на ОСЗ ********, Заповед РД № 0923/2012 г. на Кмета на СО, Район Витоша, Скица № 9400- 3871/03.03.2012 г. на главен архитект на СО, Район Витоша, Удостоверение № 9400-3871/2012 г. на гл. архитект на СО, Район Витоша, в частта, в която се сочи, че ищците са посочени като собственици на процесния имот и в частта, в която е посочено, че имотът е незастроен, на основание чл. 194, ал. 3 във връзка с чл. 193, ал. 1 от ГПК.

ПРЕПИС от решението, ведно с преписи от оспорените документи, представени със изисканите от ОСЗ **********“ и Район „Витоша“, Столична община преписки, да се изпратят на СРП, на основание чл. 194, ал. 3 от ГПК.

ОСЪЖДА Й.Г.Д., ЕГН **********, М.Г.Д., ЕГН **********, Д.Б.Д., ЕГН **********, Г.Б.Д., ЕГН **********, Е.Б.Д., ЕГН **********, М.Г.И., ЕГН **********, Е.Й.Д., ЕГН **********, П.З.Б., ЕГН **********, С.З.И., ЕГН **********, Е.Г.З., ЕГН **********, да заплатят на Л.Д.А.,*** сумата 3250 (три хиляди двеста и петдесет лева) за разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

          Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищците. Във въззивната жалба се сочи, че решението е неправилно и незаконосъобразно , постановено в нарушение на процесуалния закон ,както и необосновано.Твръди се,че решението е постановено при процесуални нарушения- неразяснено дело,противоречиви данни относно наличие на застрояване на имота в режим на търпимост преди 1991 г.;нарушен е чл.9 и чл.10 ГПК и не е осигурена равна възможност за упражняване на предоставените на ищците процесуални права;със свидетелски показания се опровергават официални документи ;ответниците е  следвало да установят правото си на собственост и възражението изключващо земеделската реституция,т.е.законно построена сграда към релевантния момент-01.03.1991 г.,те не са сторили това,тъй като не е установено към тази дата в имота да е съществувала такава сграда,тъй като за земеделските имоти ,за които е налице регулация процедирана след внасянето им в ТКЗС  следва да е приложима разпоредбата на чл.10,ал.7 ЗСПЗЗ.Решението е необосновано в частта,в която е прието,че е оборена материалната доказателствена сила на оспорените официални документи,тежестта на доказване на неистинността на официалните документи пада върху страната,която ги оспорва,в случая ответниците, а те не са се справили с това,защото за опровергаване на съдържанието им са ползвали единствено свидетелски показания;необосновано е в частта,в която се приема,че не е налице идентичност между имота внесен от М. М. и този,върху който ответниците осъществяват фактическа власт.Решението било неправилно,защото неправилно са установени първия и третия релевантен елемент на фактическия състав на чл.108 ЗС,а именно правото на собственост на ищците и липса на годно правно основание за държане на имота от ответниците;неправилно е прието,че за реституцията на имота е неприложима разпоредбата на чл.10 ал.7 ЗСПЗЗ ;ако правилно се приложи закона,вкл.чл.10 ал.7 ЗСПЗЗ ще се установи,че ответниците не могат да запазят собствеността върху имота,който техните праводатели са получили с покупка от ТКЗС,защото върху същия липсва законно изградена сграда;удостоверението по чл.13 ЗСПЗЗ доказвало липсата на законна сграда,което е пречка за реституция на чл.10 ал.7 ЗСПЗЗ,а опровергаване на констатациите в удостоверението може да стане само с представяне на съответните строителни книжа, а не със свидетели и вещи лица;решението е неправилно в частта,с която са приети за неистински официалните оспорени документи.  

                Иска се от настоящата инстанция да отмени решението и вместо това да постанови друго, с което да се уважи предявения иск. С въззивната жалба се претендират разноски.

От въззиваемите страни  Л. и Г. А. са постъпили отговори на въззивната жалба,с който същата се оспорва.Претендират се разноски.

    Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба  е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна.

На основание чл.272 ГПК съдът препраща към фактическите констатации и правни изводи на СРС

За пълнота следва да се добави следното:

           За да отхвърли  предявения иск с правно основание чл.108 ЗС, първоинстанционният съд приема в решението си, че не са били налице материално-правните предпоставки за издаване на решението на ОСЗГ **********”, с което е бил възстановен имота на ищците, поради обстоятелството, че същият е бил предмет на замяна по реда на ЗТПС, а след това е бил и застроен. От тук се извежда и извода, че не е налице първата предпоставка за уважаване на ревандикационния иск, а именно ищеца да е установил, че е собственик на веща.

Не е налице соченото от жалбоподателите нарушение на чл.9 и чл. 10 от ГПК, а именно, че не била осигурена равна възможност на страните за упражняване на процесуални права. Сочената процесуална изненада от страна на ищците не е била налице, нито същите са били възпрепятствани своевременно да ангажират  доказателства. Представянето по делото на Нотариален акт №101/ 1958г. е било във връзка с издаденото на ответника и допуснато  с доклада по делото съдебно удостоверение. В съдебно заседание от 19.09.2016г., когато е било представено  това писмено доказателство, не е било изразено становище по него.

Не е налице  соченото от жалбоподателите нарушение на чл. 164, ал. 1, т.2 от ГПК, тъй като опровергаването на съдържанието на своевременно оспорените официални документи не е установено от страна на първоинстанционния съд на база депозираните по делото гласни доказателства.

Съгласно чл.179 ал. 1 от ГПК официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. Оспорване истинността на официалните удостоверителни документи има за цел да обори тази тяхна обвързваща доказателствена сила и процедурата е регламентирана в чл. 193 от ГПК. Именно във връзка с така откритата процедура и разпределената  доказателствена тежест, по делото са ангажирани доказателства- СТЕ и допълнения към нея, приемане на административни преписки . Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд приема в решението си, че с оглед изложените в решението мотиви досежно липсата на материално-правните предпоставки за валидно извършена реституция в полза на ишците, то и оспорването по реда на чл. 193 от ГПК  следва бъде прието за успешно проведено. В мотивите на съда липсва позоваване на събраните свидетелски показания, което води и до неоснователността на твърдения от жалбоподателите порок на съдебния акт.

            По отношение на твърдението, че по делото липсват доказателства досежно периода на застрояване на процесния имот, както и статута на съществуващата постройка :Установено е, че съществуващата в имота постройка притежава статута на търпим строеж, както и, че същата е построена в периода от 1960г. до 1992г,- между стария и нов план за местностт, след придобиването на имота, а именно през 19б5г., установено от показанията на разпитаните по делото свидетели.

Правилно и законосъобразно съдът в решението си приема процесния имот за застроен, без  да изследва въпроса за законността на постройката, което от своя страна е достатъчно условие да бъде прието, че не са налице законовите предпоставки за да настъпи валидна реституция в полза на ищците по делото. От представените  писмени документи се установява, че част от имотите, върху които се извършва реституцията били застроени, но поради липса на данни за законността на постройките, застрояването не се приема като пречка за реституция. В тази връзка първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е взел предвид константната съдебна практика на ВКС, съгласно която за възстановяването на собствеността върху включени в регулация земеделски земи, впоследствие заменени по ЗТПС (или извършени валидни разпоредителни действия) и застроени преди влизане в сила на ЗСПЗЗ е приложима нормата на чл. 18з ал. 3 ППЗСПЗЗ във връзка с чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ, а не тази на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, предвиждаща законност на застрояването като предпоставка за запазване правата на третите лица и изключваща правото на възстановяване на собствеността на предишните собственици на застроения имот. Т.е. не законността е водеща в конкретния случай, а факта на застрояване в имота, който е бил предмет на замяна, извършена от ТКЗС-  установени в конкретния случай.

 Три основни обстоятелства, изключващи приложението на разпоредбата на чл.10 ал.7 ЗСПЗЗ са налице, а именно:  ИМОТА Е ЗАМЕНЕН ПО ЗТПС( в цялост или частично),  ВКЛЮЧЕН В РЕГУЛАЦИЯ(с приложен дворищно регулационен план) и ЗАСТРОЕН.

Установявайки порок в извършената в полза на ищците реституция, се установява  незаконосъобразност на постановения административен акт ( Решение № 7753/29.03.2012г. на ОСЗГ-********), служещ за титул за правото на собственост от страна на ищците и с неговото отпадане е  отхвърлен  предявения иск.

                   По отношение на изложените доводи във връзка с постановения отделен диспозитив по откритите производства по чл.193 от ГПК правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е включил в диспозитива на решението си и нарочно произнасяне във връзка с признаване неистинността на своевременно оспорените Решение №7753/29.03.2012г. на ОСЗГ **********”, Решение № 540/14.06.2013г. на ОСЗ- ********, Заповед № РД-09-23/2012г. на Кмета на СО, р-н „Витоша, Скица № 9400-3871/03.2012г. от Гл.арх. на СО, р-н „Витоша и Удостоверение изх.№ 9400-3871/2012г. от Гл.арх. на СО, р-н „Витоша. Безспорно е също така, че съдебният акт би формирал сила на присъдено нещо и в тази си част, в случай, че същия влезе в сила с това съдържание В мотивите на ТР № 5/2012 г. от 14.11.2012 г. на ОСГТК на ВКС, при разглеждане на въпроса за допустимостта на иска по чл. 124, ал. 3 ГПК е прието, че установяване неистинстта, или потвърждаване на истинността на документа в резултат на оспорването по чл. 193 ГПК се решава със сила на присъдено нещо, защото оспорването на документ по съществото си е предявяване на инцидентен установителен нск.

            След като не е установена първата предпоставка,а именно че ищците са собственици на процесния имот,то ирелевантно е дали ответниците владеят имота и на какво основание,поради което и правилно СРС не е разгледал тези две предпоставки на фактическия състав на чл.108 ЗС.

             Не се доказаха твърдяните пороци на първоинстанционното решение,поради което то като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено ,а жалбата като неоснователна  следва да бъде отхвърлена.

На въззиваемите страни се дължат  разноски за адвокатска защита:на Л.А. -2 400 лв.,на Г.А.-500 лв.за особен представител адв.Г. ***

                 Водим от гореизложеното, съдът

Р  Е  Ш  И  :

         ПОТВЪРЖДАВА  решение от 05.04.2017 г. по гр.д. № 30531/13 г., СРС, ГО, 120 състав

          ОСЪЖДА  Й.Г.Д., ЕГН **********, гр.София, кв.С., ул. ********М.Г.Д., ЕГН **********,***, Д.Б.Д., ЕГН **********,***, Г.Б.Д., ЕГН **********,***, Е.Б.Д., ЕГН **********,***, М.Г.И., ЕГН **********, гр. София, кв. ********, Е.Й.Д., ЕГН **********, гр. София, кв.С., ул. ********П.З.Б., ЕГН **********,***, С.З.И., ЕГН **********, гр. София, кв.С., ул. ***********, Е.Г.З., ЕГН ********** да заплатят сумата 2 400 лв.разноски на Л.Д.А., ЕГН **********, а на адвокат Г. *** ,особен представител на Г.А. ,сумата 500 лв.

           РЕШЕНИЕТО подежи_: на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните..

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ   :

                                         

                                                                                            

                                                ЧЛЕНОВЕ:1.               

 

 

 

                                                                        2.