Р Е Ш Е Н И Е
№ …………….
гр.София, 30.12.2016 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Търговско отделение, VІ-13 състав в публичното заседание на девети
ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимир Вълков
при секретаря В.С.
като разгледа докладваното от съдията т. д. № 3141 по описа за 2016 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на разглеждане са
предявени при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.
327 от Търговския закон ТЗ) и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД).
Ищецът „А.” АД *** твърди, че въз основа на договор за продажба на инертни материали от 05.01.2015 г. е доставил такива на ответника „И.И.“ ЕООД на обща стойност 441929,69 лв., за което били съставени и съответни фактури, предадени на ответника по електронен път. Претендира се част от тази сума в размер на 44011,38 лв. Ищецът твърди също така вземането да е станало изискуемо от посочената в съответната фактура дата като на това основание и за период, считано от следващия ден на издадените фактури до 25.04.2016 г., включително, претендира обезщетение в размер на 2579,06 лв. като част от обезщетението на това основание от 19960,94 лв. и законна лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателно изплащане на главницата.
В срока за отговор от името на ответника не е въведено възражение, обуславящо разширяване на указания вече предмет на изследване в процеса.
Като обсъди наведените в процеса доводи с оглед събраните по делото
доказателства, преценени по реда на чл. 235 ГПК, съдът намира следното:
От представения договор
за покупко-продажба на инертни материали се установява съгласувана воля ищецът
„А.“ АД да продава на ответника „И.И.“ ООД инертни материали при съгласувани
вид, качество и цена. Уговорено е, че количеството ще се определя чрез теглене
на стоката в кариерата на ищеца след натоварването й на автомобили и ще бъде
отразявано в експедиционна бележка. Посочено е, че купувачът може да прави
възражения относно количеството на отделните доставки в момента на предаване на
стоката и връчване на експедиционната бележка. Изразено е съгласие цената да
бъде плащана в срок до 30 дни от датата на издаване на фактурата.
От неоспореното заключение
на вещото лице Й. се установява, че издадените от ищеца фактури въз основа на
експедиционни бележки са осчетоводени при ответника като вещото лице констатира
и съответствие в отразения и при двете страни размер на задължението –
410029,69 лв. В хода на процеса е платена сума от 31900 лв., отнесена в
погашение на задължението по фактура № **********/26.08.2015 г. на стойност
16931,96 лв. и частично в погашение на фактура № **********/31.08.2015 г. Размерът
на законната лихва от падежа на всяка фактурирана сума до 25.04.2016 г.,
включително при отчитане правилото на чл. 72 ал. 2 ЗЗД възлиза на 18848,76 лв.
При установената
фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:
По исковете с
правно основание чл. 327 ал. 1 ТЗ
Посочените в исковата
молба обстоятелства сочат на сделка между търговци, поради което и отношението
им следва да бъде разгледано при отчитане на специалните правила на Търговския
закон. За неуредените въпроси субсидиарно приложение намира общият граждански
закон.
Законът задължава
купувача да заплати на продавача цената на получената вещ. Ето защо и в тежест
на ищеца е да докаже постигнато съгласие за продажба на определена по своите
белези вещ при договорена цена. По делото не е въведен спор в тази насока, а и
тези обстоятелства се потвърждават от събраните доказателства.
По делото не се спори, а
и издадените от ищеца фактури, осчетоводени при ответника позволяват извод, че
ищецът е изпълнил основното си задължение Установява се също така, че ищецът е
изпълнил основното си задължение като е предал стока, съответстваща на
договореното. Ето защо и за ответника възниква задължение да заплати
договореното възнаграждение. Установява се, че и след извършено в рамките на
съдебното производство плащане на сумата 31900 лв., непогасената част от
произтичащото от процесния договор вземане превишава предявения за защита негов
размер. Ето защо претенцията за гладница следва да бъде уважена в пълния
претендиран размер при отчитане на погасеното задължение по фактура №
**********/26.08.2015 г.
По предявения иск с правно основание чл. 86 ЗЗД
Законът третира неизпълненото в срок парично задължение
като безусловен източник на вреда и утвърждава механизъм за остойностяването й.
Установеното в случая задължение за изпълнение е лихвоносно.
Дефинитивната норма на чл. 84 ЗЗД свързва забавата с изтекъл срок за изпълнение.
Нормата на чл. 72 ал. 2 ЗЗД, гарантирайки на длъжника възможност за реално
изпълнение, препятства изтичането му в неработен ден. Определеният при тези
условия размер превишава размера на предявеното за защита вземане, поради което
и тази претенция следва да бъде уважена в пълен размер.
С оглед нормата на чл. 6 ал. 2 ГПК съдът е ограничен от заявения обем на
търсената защита. От тази гледна точка правото на иск включва и възможността
кредиторът да търси част от вземането си. Ограниченият обем на търсена защита
обаче лишава съда от възможността да утвърди съществуване на вземане над
търсената сума. Интересът както на ищеца, така и на ответника бива гарантиран в
пълнота при указание, че присъдената сума не изчерпва отговорността, при
предявеното основание.
По искането за законна лихва, предявено при
условията на чл. 214 ал. 2 ГПК
Процесуалният закон утвърждава изключение от правилото, че съдът дължи да
определи признатото за изпълняемо вземане както по основание, така и по размер
по отношение на акцесорното вземане за лихва без да регламентира нито
предпоставките, при които възниква то, нито механизма за формиране на размера
му. Ето защо настоящият състав приема за приложим в тази насока материалният
закон.
Нормата на чл. 79 ал. 1 предл. първо ЗЗД ангажира закъснелия при изпълнение
да възмезди кредитора и за вредите от забавата. От тази гледна точка
акцесорното вземане за законна лихва съпътства неудовлетворената главница. По
делото не се твърди, а и не се установява да е погасено до датата на приключване
на устните състезания, поради което предявената за защита сума следва да бъде
присъдена ведно със законната лихва до окончателното й погасяване.
По разноските
Законът признава право на
страната, чиято позиция по спора е зачетена със съдебния акт, да бъде
възмездена за направените разноски в съдебния процес. Ето защо ответникът дължи
да възстанови дължимата държавна такса при предявения частичен иск от 1863,62
лв., депозит за вещо лице – 300 лв. и възнаграждение за един адвокат – 1930 лв.
съобразно степента, в която това е станало.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „И.И.“ ЕООД, ЕИК ******** със
седалище и адрес на управление:***, пл. ******** да заплати на „А.“
АД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление:*** както следва:
1) на основание чл. 327 ал. 1 ТЗ сумата от 44011,38 лв. – част от цена на доставена стока по договор за
покупко-продажба на инертни материали от 05.01.2015 г. съгласно издадени
фактури за периода 31.08.2015 г. – 20.12.2015 г., ведно със законната лихва на
основание чл. 86 ЗЗД при условията на чл. 214 ал. 2 ГПК, считано от 26.04.2016 г.
до окончателно изплащане на сумата;
2) на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 2579,06
лв. – част от вземането за законна лихва за периода от 26.09.2015 г. до
25.04.2016 г., включително;
3) на основание чл. 78 ал. 1 ГПК сумата от 4093,62 лв. –разноски пред Софийски градски съд.
Решението може да бъде
обжалвано с въззивна жалба пред Апелативен
съд – гр. София в двуседмичен срок от връчване на препис от настоящото,
а в частта за разноските – при условията и по реда на чл. 248 ГПК.
Съдия: