Р Е Ш Е Н И Е
№ 649/4.8.2021г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, X състав, в открито съдебно заседание на седми юли две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана
Шотева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Николай Ингилизов
2.
Красимир Лесенски
при секретаря Димитрина Георгиева и с участието на прокурора Стефан Янев,
като разгледа докладваното от съдия Лесенски касационно
административнонаказателно дело № 597 по описа на съда за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК и
е образувано по касационна жалба на ИА „Медицински надзор“ София против Решение
№ 168/25.03.2021 г. постановено по АНД № 1620/2020 г. по описа на Районен съд
Пазарджик.
С
обжалваното решение е изменено наказателно постановление № НП-13-676-7 от 08.04.2020 година на изп.
директор на ИА „Медицински надзор” - София, с което на МБАЛ „Хигия“ АД за
нарушение по чл.29, т.1 от Наредба за осъществяване на правото на достъп до
медицинска помощ, приета с ПМС № 119/22.05.2006 г. /НОПДМП/, във връзка с
чл.81, ал.3 от Закона за здравето /ЗЗ/, на основание чл.229, ал.3 от ЗЗ е
наложена имуществена санкция в размер на 1250 лв., като е намален размера на
имуществената санкция от 1 250 лева на 500 лева.
В
касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно и
незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на закона и при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, обосноваващи, че
съдебното решение не отговаря на изискванията за законосъобразност, правилност
и обоснованост. Иска се отмяна на решението, както и да се потвърди изцяло
издаденото наказателно постановление.
В
съдебно заседание не се явява представител на касатора. В писмено становище процесуалният
представител на касатора поддържа жалбата. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът
по касационната жалба – МБАЛ „Хигия“ АД, чрез процесуалния си представител в писмено
становище счита жалбата за неоснователна, а атакуваното решение за правилно,
поради което моли да бъде оставено в сила.
Представителят
на Окръжна прокуратура Пазарджик изразява становище за неоснователност на
касационната жалба. Счита, че решението на Районен съд Пазарджик е правилно и
законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Административен
съд Пазарджик, като взе предвид доводите на страните и посочените касационни
основания, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
При
проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото е
валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Събрани са
достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при преценката,
на които са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят
от настоящата инстанция. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, РС правилно е възприел следната фактическата обстановка по
делото:
На
основание заповед № ИАМН-РД 13-676/28.10.2019 г., изменена със заповед №
ИАМП-РД 13-748/27.11.2019 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Медицински надзор”, комисия е извършила проверка на лечебното заведение:
„Многопрофилна болница за активно лечение - Хигия” АД гр. Пазарджик. В хода на
проверката било установено следното: От съдържанието на ИЗ №2711/377 на Р.Й.Д.,
хоспитализирана на 29.04.2019 г. по КП № 005 „Раждане" и изписана на
04.05.2019 г., било видно, че пациентката има попълнено „Заявление за избор на
лекар/екип от специалисти“ н а 29.04.2019 г. и е заявила, че предпочита извършването
на „Секцио“, да бъде осъществено от д-р И.С.. В историята на бременността и
раждането, Направлението за хоспитализация и Епикризата, д-р С. била посочена,
като лекуващ лекар на Р.Й.Д. и е подписала издадената Епикриза. От Оперативен
протокол № 59/29.04.2019 г. към ИЗ № 2711/377/29.04.2019 г. било видно, че екип,
в чийто състав като оператор-ръководител на екипа била д-р С., под спинална
анестезия е направено „Sectio caesarea”. За избора според заявлението
пациентката била заплатила на лечебното заведение сумата от 440.00 лв., видно
от приложени Приходен касов ордер № **********/04.05.2019 г. и справка от
счетоводния отдел, издадени от МБАЛ „Хигия” АД, гр. Пазарджик. Лечебното
заведение не било представило фискален бон, поради което бил изготвен
Констативен протокол за липси от дата 21.11.2019 г., подписан от Изпълнителния
директор на МБАЛ „Хигия“ АД, гр. Пазарджик и членовете на проверяващия екип. 2
Избраният лекар в екипа д-р С., видно от първа страница на ИЗ, Направлението за
хоспитализация и Епикризата се явявал и лекуващ лекар на пациентката, т.е. тя
била наблюдавал пациентката за цялото време на престоя ѝ в лечебното
заведение. Видно от последното, фигурата на лекуващ лекар и избран лекар съвпадали.
Същевременно обаче лечебното заведение било приело плащането за избор на лекар
от пациентката, въпреки забраната за приемане на извършения избор - а именно
забраненото по чл.29, т.1 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до
медицинска помощ. В конкретния случай, когато пациентката била попълнила
„Заявлението за избор на лекар/екип от медицински специалисти“, лечебното
заведение е следвало да откаже въпросният избор и да не иска, съответно приема
заплащане за нея, тъй като същият противоречал на чл.29, т.1 от Наредбата за
осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, тъй като избора на лекар е
бил неправомерен. В този смисъл е прието, че МБАЛ „Хигия“ АД гр.Пазарджик било
нарушило чл.29, т.1 от Наредбата, която предвижда, че „Не се допуска
извършването на избор на лекар/екип: 1.който да лекува и наблюдава пациента за
цялото време на престоя му в лечебното заведение, в т.ч. на служебно
определения от лечебното заведение лекуващ лекар на пациента“, във връзка с
чл.81, ал.3 от Закона за здравето. Нарушението било извършено на 04 .05.2019
г., датата на която Р.Д. била заплатила с Приходен касов ордер с № **********/04.05.2019
г. на лечебното заведение за избор на екип. Нарушението било установено на
21.11.2019 г., датата на двустранно подписан приемо-предавателен протокол, с
който е предадена медицинската документация, отнасяща се до пациента.
Нарушението било извършено за първи път. Във връзка с констатираното нарушение
против МБАЛ „Хигия” АД бил съставен акт за установяване на административно
нарушение. Въз основа на акта било издадено и атакуваното НП.
При
така установеното от фактическа страна, районният съд правилно е приел за безспорно
установено и доказано извършеното от касатора административно нарушение. При
постановяване на решението си първоинстанционния съд подробно е изследвал
спорните въпроси, като е приел, че при реализиране на
административнонаказателната отговорност не са налице нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на производството по
налагане на административно наказание. В мотивите на оспореното решение е даден
отговор на всеки един от доводите на страните. Тези правни изводи се споделят
от настоящата инстанция.
АУАН
и НП са издадени от компетентни органи. При съставянето на АУАН и издаването на
атакуваното НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В
конкретния случай и в акта, и в наказателното постановление са посочени в пълен
обем фактическите обстоятелства, при които е извършено нарушението. Правилно е
заключението на съда, че съдържанието на АУАН и НП отговаря на изискванията на
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението е описано в достатъчен обем и яснота и е
дадена съответна на изложените обстоятелства правна квалификация. При
постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд правилно е приел,
че е осъществен съставът на административното нарушение на чл. 29, т.1 от Наредбата за осъществяване правото на достъп
до медицинска помощ, вр. чл.81 ал.3 от Закона за здравето. Законосъобразна е и
преценката на контролираната инстанция досежно правилното приложение на
санкционната норма - в случая чл. 229, ал.3 от ЗЗ. Мотивите в тази насока се
споделят изцяло от настоящата инстанция и няма смисъл да бъдат повтаряни.
Фактите по делото не са спорни. Спорен е
единствено въпросът, свързан с индивидуализацията на размера на наложеното
административно наказание при приложението на чл.27 от ЗАНН. Районният съд е
намерил, че наказващият орган не се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН
за индивидуализацията на административните наказания, като не е отчел множество
фактически обстоятелства. Съображенията на районния съд в тази насока също се
споделят от касационната инстанция.
От една страна няма спор по делото, че
процесното нарушение е извършено за първи път, което е посочено и в самото НП.
Но от друга страна се твърди в НП, че са констатирани още 39 броя извършени
нарушения от лечебното заведение, което изключвало възможността да се касае за
инцидентен случай в действията на лечебното заведение. С оглед това твърдение в
НП и изхождайки от принципно правилната позиция, че несъмнено обществените
отношения, които се охраняват от ЗЗ, се отличават с изключителна значимост - правото
на пациента до качествена, своевременна
и достъпна медицинска помощ, АНО е приел, че в случая подходът на
лечебното заведение при приемане на плащания от пациенти за избор на лекар е
системен и предварително подготвен, което повишава обществената опасност на
нарушението.
Следва да се отбележи, че съдът, при
разглеждането на делата, постановява решения с оглед събраните в тях
доказателства. На първо място по делото не са ангажирани категорични
доказателства от страна на АНО, върху когато лежи доказателствената тежест, за
така твърдените общо 39 нарушения на касатора. НП не се ползва с
доказателствена сила, поради което всяко едно изложено там твърдение на общо
основание подлежи на доказване в хода на съдебното следствие от страна на АНО.
Подобни безспорни доказателства обаче в кориците на делото не се намират.
Представените от проверките на РЗОК протоколи също не се ползват с
доказателствена сила. Иначе казано те могат да служат за индиция за евентуално
извършени нарушения, но не и да доказват извършването им по категоричен
начин. На следващо място, дори и да се
приеме, че все пак такива нарушения са налице, то отново няма безспорни данни
по делото, че касаят подобно на процесното такова по чл.29, т.1 от Наредбата,
за да се твърди евентуално наличие на системност. Накрая следва да се отбележи
и нещо много важно - до влизането в сила на всяко едно отделно НП, които са
издадени евентуално за всяко едно от тези нарушения, няма как да се приеме с
категоричност, че деянията, за които е наказано лечебното заведение,
действително са извършени, за да бъдат те (или броят им) основа, върху която да
се градят изводи за системност и оттам и такива за размера на санкцията. Да,
безспорно е, че обществените отношения, които се охраняват от ЗЗ, се отличават
с изключителна значимост - правото на пациента до качествена, своевременна и достъпна медицинска помощ. В случая обаче
не се касае за деяние, заради което пациент е бил лишен въобще от тази
медицинска помощ, нито пък за деяние, в следствие на което пациентът не е лекуван
своевременно или качествено. Нарушението може и да води до получаване на
плащане, което не се следва, но категорично не води до предоставяне на
некачествено или неадекватно лечение.
При
това положение съдът намира, че в случая АНО неправилно е приложил материалния
и процесуалния закон при издаването на наказателното постановление, поради
което са налице основания за изменение на постановлението. Като е достигнал до същите изводи, РС е постановил
един правилен и законосъобразен съдебен акт.
При
разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал нарушения на
процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му. Решението на
Районен съд Пазарджик ще следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба
като неоснователна - без уважение.
По
изложените съображения и с оглед извършената служебна проверка по чл. 63, ал.1
от ЗАНН във вр. с чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът не констатира пороци на
обжалваното решение, отнасящи се до неговата валидност, допустимост и
съответствие с материалния закон, поради което намира, че същото следва да бъде
оставено в сила.
По
делото липсва искане за присъждане на разноски в полза на ответника по
касационната жалба.
По
изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК,
Административен съд Пазарджик, X състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 168/25.03.2021 г., постановено по АНД № 1620/2020 г. по описа
на Районен съд Пазарджик.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/
ЧЛЕНОВЕ:
1./П/
2./П/