РЕШЕНИЕ
№ 327
гр. гр. Добрич, 17.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на осемнадесети
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Галатея Ханджиева Милева
Членове:Анна Великова
Станимир Т. Ангелов
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Галатея Ханджиева Милева Въззивно
гражданско дело № 20243200500476 по описа за 2024 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна
жалба на В. К. Д. от с.С., общ.Б., срещу решение №491/10.06.2024г. по гр.д.
№1026/2022г. на Добричкия районен съд, с което на осн.чл.87 ал.3 от ЗЗД е
развален договор за покупко-продажба на недвижими имоти за полагани
грижи и срещу задължение за издръжка и гледане, сключен между С.И.Н. с
ЕГН **********, починал на ***г., като прехвърлител, чийто наследник по
закон е Л. И. К. с ЕГН ********** , и В. К. Д. с ЕГН **********, който
договор е обективиран в нотариален акт №35 т.I рег.№476 д.№32/21.12.2015г.
на нотариус П.М. с район на действие ДРС, вписан в СВп. – гр.Добрич с
вх.рег.№12237/21.12.2015г. под акт №132 т.XXVII д.№5347/2015г., както и В.
К. Д. е осъдена да заплати на Л. И. К. сторените по делото разноски в размер
на 1 136 лева.
Решението се обжалва като неправилно следствие допуснати съществени
нарушения на процесуалния закон. Първоинстанционният съд без основание
не дал вяра на показанията на свидетелката, ангажирана от въззивницата и
ответник по предявения иск, като същевременно изцяло кредитирал
1
показанията на двете свидетелки на ищцата, въпреки наличието на ред
безспорни обстоятелства, пораждащи съмнение в тяхната достоверност и
безпристратност. Така, изводът в обжалваното решение, че ответницата не е
изпълнила задължението си да гледа и издържа прехвърлителя по договора,
бил необоснован и в противоречие със следващото от показанията на
свидетелката на ответницата за давана от нея ежемесечна парична издръжка
на прехвърлителя, по негово – на прехвърлителя искане. Аргумент в подкрепа
на това и на факта, че прехвърлителят бил удовлетворен от получаваното от
ответницата била благодарността му, изразена в разменената помежду им
електронна кореспонденция, чието съдържание първоинстанционният не взел
предвид. Поддържа се, че въззивницата не е дала основание за разваляне на
сключения между нея и наследодателя на насрещната страна договор, като се
настоява неправилното решение на районния съд да бъде отменено и
предявеният иск да се отхвърли със съответните на това последици за
разноските на двете страни.
Жалбата е редовна, подадена е в срок и е допустима.
В писмен отговор въззиваемата Л. И. К., чрез упълномощения адвокат,
оспорва жалбата и моли решението на районния съд да бъде потвърдено.
Въззивният съд, след като в съответствие с чл.269 от ГПК провери
обжалваното решение служебно и по посоченото в жалбата, намира същото за
валидно, допустимо и правилно.
Решението е постановено по предявен от Л. И. К. срещу В. К. Д. иск по
чл.87 ал.3 от ЗЗД за разваляне на договора, сключен на 21.12.2015г. с
нотариален акт №35 том I peг.№476 дело №32/21.12.2015г. на нотариус с рег.
№159 и район на действие ДРС, с който наследодателят на ищцата С.И.Н.,
починал на ***г., като си запазил пожизнено правото на ползване, прехвърлил
на ответницата В. К. Д. собствените си идеални части от недвижим имот в
гр.Д., а именно: 98кв.м. в идеални части от поземлен имот с идентификатор
72624.624.816 и 1/3 идеална част от едноетажно, а по скица двуетажно
жилище, цялото с площ от 53 кв.м., с идентификатор 72624.624.816.3 по
кадастралната карта на гр.Добрич, ведно със съответните идеални части от от
изба.
Ищцата иска договорът да бъде развален, защото ответницата не
изпълнила задължението да гледа и издържа прехвърлителя, да му осигури
2
спокоен и нормален живот. Посочено е, че прехвърлителят С.И.Н. е брат на
ищцата, която е единствен негов законен наследник. Изложено е, че при
трудова злополука през есента на 2012г. братът на ищцата пострадал сериозно,
здравословното му състояние се влошило и това се задълбочавало, бил
инвалидизиран, претърпял лечения в болнични заведения, бил на
възстановяване в специализиран хоспис. Необходимите му в този период
средства и грижи за лечение, за възстановяване и за обикновеното му битово
съществуване осигурявали ищцата и нейният съпруг. След лечението и
хосписа за брата на ищцата се грижила жената, с която той живеел на семейни
начала. После те се разделили и от тогава С.И.Н. ползвал социални услуги,
предоставяни от Община – Добрич по различни програми; имал социални
асистенти, които го подпомагали в ежедневието, пазарували му, носели му
храната, която той получавал по социални програми или от църквата, грижели
се за личната и на жилището му хигиена, веднъж седмично работници от
обществена пералня вземали дрехите за пране. Приятел на С.И.Н. също
понякога му носел храна или му помагал да отиде в неговия дом /на приятеля/,
за да се нахрани или изкъпе.
След като починал, ищцата установила, че брат й има неплатени сметки
за вода за много време назад, както и задължение за връщане на паричен
кредит. По този повод ищцата проверила и узнала договора, с който брат й
прехвърлил на ответницата В. К. Д. своите идеални части от съсобствения им
по наследяване недвижим имот срещу положени грижи и срещу задължение
за издръжка и гледане. До този момент ищцата не била чувала нищо за жена с
това име. Нито веднъж брат й или асистентите му не били споменавали жена
В. да е ходила при него, лично тя или нейни близки да са му носили пари,
храна или каквото и да било друго.
Ответницата В. К. Д. е оспорила иска. В отговора си на исковата молба е
посочила, че още в началото на 2013г. поела издръжката с пари и с каквото
друго може на С.И.Н., платила негови парични задължения за връщане на
кредит и за данъци за имота му. Той й прехвърлил имота си срещу грижите и
издръжката, които тя му била оказала и срещу задължението да му осигурява
издръжка и грижи за гледане. След сключването на договора ответницата била
готова на напусне работата си в Гърция и да се върне, за да се грижи за
прехвърлителя. Но той не искал това. Поискал вместо грижи и издръжка с
лични действия, ответницата да му дава по 400 лева месечно. Уговорили се
3
даването на сумата да става чрез Г.К., позната на ответницата. Така, от
сключването на договора до смъртта на прехвърлителя ответницата му
изпращала по 400 лева месечно, при поискване от него му пращала и други
суми – за погасяване на неплатени задължения за вода и за електроенергия.
Прехвърлителят бил доволен и благодарен, което личало от електронно
съобщение, което й изпратил на 03.07.2020г. Ответницата не знаела, че
прехвърлителят имал кредитни и други непогасени парични задължения, но
застъпва, че причината за тях била във водения от него начин на живот,
несъответен на възможностите му, а не в недостатъчността на даваните му от
нея парични средства. По волята на прехвърлителя договорното задължение
на ответницата за гледане и издържане с лични действия било променено в
задължение за даване на месечна парична издръжка в размер, определен и
преценен за достатъчен също от прехвърлителя, което ответницата
изпълнявала до смъртта му. Следователно, според ответницата, няма
основание за разваляне на сключения между нея и С.И.Н. договор.
Въз основа на удостоверение изх.№4142/17.12.2020г. на Община –
Добрич, ищцата Л. И. К. се легитимира като единствен законен наследник
/сестра/ на С.И.Н., б.ж. на гр.Добрич, починал на ***г.
На 21.12.2015г. е сключен договор, с който, като си запазил правото на
ползване, С. И. Н. е прехвърлил на В. К. Д. собствените си идеални части от
недвижими имоти, а именно: 98 кв.м. в идеални части от поземлен имот с
идентификатор 72624.624.816 по кадастралната карта на гр.Добрич и 1/3
идеална част едноетажно, а по скица двуетажно жилище, сграда с
идентификатор 72624.624.816.3 по кадастралната карта на гр.Добрич, ведно
със съответните идеални части от изба. Прехвърлянето е извършено за
„грижите, които купувачът /В. К. Д./ е полагал за продавача /С.И.Н./ до този
този момент и срещу задължението на купувача да поеме гледането и
издръжката на продавача, като му осигури спокоен и нормален живот, какъвто
е водел до сега, докато е жив и да полага грижи за него, като му предостави
храна, облекло, лекарства, както и всички грижи и средства, които са
необходими за воденето на нормален живот“. Договорът е сключен с
нотариален акт №35 том I peг.№476 дело №32/21.12.2015г. на нотариус с рег.
№159 и район на действие ДРС.
Прехвърлителят С.И.Н. е бил в недобро физическо и здравословно
4
състояние. През есента на 2012г. пострадал от изгаряне при инцидент на
работното си място, в последствие получил и инсулт. Бил освидетелстван като
инвалид на 100%, после намалено на 95%, със сериозно наднормено тегло,
трудно подвижен. Живеел сам в имота в гр.Добрич, идеални части от който е
прехвърлил на ответницата с атакувания договор. От м.септември 2016г. в
ежедневието си прехвърлителят бил подпомаган от асистенти по договори за
предоставяне на социални услуги от Община – Добрич. Асистентите
осъществявали помощта всеки работен ден по два, после по четири, по шест
часа. Асистентите помагали за поддържането на личната хигиена на
прехвърлителя и на жилището му, пазарували хранителни продукти,
лекарства и друго необходимо, ходели да плащат битовите сметки,
съпровождали прехвърлителя при необходимост да излезе /с инвалидна
количка/. Прехвърлителят имал пенсия, получавал и парична социална
помощ, но по делото няма сигурни данни за техните размери. Получаването на
пенсията и социалните помощи за прехвърлителя било ангажимент на
асистентите му, свидетелката М.В.В., последният асистент, имала
пълномощно за извършване и на редица други действия от името и за сметка
на прехвърлителя. Плащането на сметките и пазаруването се извършвало със
средства на прехвърлителя. Храна прехвърлителят получавал като социална
услуга по проект или от църквата, също храна му носели приятели, понякога и
свидетелката М.В.В..
Горните обстоятелства се установяват от съвпадащите твърдения на
двете насрещни страни, от събраните по делото писмени доказателства
/решение №178/23.01.2014г. и решение №374/04.02.2019г., двете на ТЕЛК при
„МБАЛ – Добрич“АД, пълномощно, договори с Община – Добрич за
предоставяне на грижи и на храна по различни проекти на л.46 – л.75/ и
свидетелските показания.
Не е спорно, че ответницата В. К. Д. отпреди сключването на договора и
след това работела извън страната и не се е прибирала често и за дълго време
в гр.Добрич.
За случилото се между нея и прехвърлителя преди сключването на
договора ответницата е представила декларация от 21.12.2015г. на
прехвърлителя с нотариална заверка на подписа му. С нея той е заявил, че във
времето от 08.01.2013г. до 21.12.2015г. получил от В. К. Д. общо сумата 6 023
5
лева, която използвал за издръжката си, за лечение, за погасяване на кредитни
задължения и на своите и на сестра си задължения за данъци и такси за имота
им в гр.Д.. Поради това и, защото В. К. Д. му помагала, той й прехвърлил
идеалните си части от имота в гр.Д..
За годините след сключване на договора до смъртта на прехвърлителя
ответницата е ангажирала свидетелката Г.Д.К.. От нейните показания и от
представеното извлечение от разплащателната сметка на свидетелката за
периода 01.01.2015г. – 31.12.2020г. се установява, че след сключването на
договора със С.И.Н. ответницата В. К. Д. извършвала парични преводи по
банковата сметка на свидетелката. Преводите не са извършвани всеки месец и
са в различен размер. Така, през 2016г. са извършени само два превода от по
195 лева, през м.октомври, т.е. през 2016г. ответницата е превела по сметката
на свидетелката общо 390 лева. Във всяка следваща година извършените от
ответницата парични преводи по сметката на свидетелката са повече и в
различни размери. Общо преведените от ответницата по сметката на
свидетелката парични суми са повече от размера – 400 лева на месец за
периода 21.12.2015г. – ***г.
Според изнесеното от нея, свидетелката Г.Д.К. теглела от сметката си
парите, които ответницата й изпращала и всеки месец носела на С.И.Н. по 400
лева от тях. Той й се обаждал по телефона кога да отиде да му ги занесе.
Обаждал й се от непознати за нея номера и, ако тя се опитвала да му се обади
на тези номера, се оказвало, че е блокирана. Само веднъж, когато отишла при
С.И.Н. да му занесе парите, заварила там една жена /момиче/ да му помага за
телефона, защото той не разбирал от тези неща. При всички останали
посещения свидетелката не заварвала никого при прехвърлителя. Той винаги
бил сам, оставял вратата отворена, за да може тя да влезе /трудно му било да
се движи/. Понякога свидетелката му давала пари и от себе си, за което
ответницата й се карала.
Според свидетелката Г.Д.К., С.И.Н. не искал да се знае, че получава
пари, за да не му спрат социалните помощи. По тази причина ответницата му
пращала парите чрез свидетелката, на която той казвал кога да отиде при него,
за да е сам. На запитване от свидетелката защо ответницата му праща пари,
С.И.Н. отговарял, че й е длъжник и им е благодарен на двете.
Свидетелката е изнесла още, че и след смъртта на С.И.Н. ответницата
6
продължила да изпраща по сметката й пари. Тези пари, както и средствата,
надхвърлящи предназначените за С.И.Н. по 400 лева на месец преди смъртта
му, свидетелката ги държала вкъщи, ответницата ги спестявала и свидетелката
й ги давала, когато тя си дойде.
Свидетелката Г.Д.К. познавала С.И.Н. от преди много години, били
колеги. Два пъти в показанията си е посочила, че той е починал на ***г. и
свързва това със смъртта на баща си, починал ***г. Свидетелката е посочила,
че съпругът й е братовчед на ответницата.
В съдебно заседание пред въззивния съд ответницата В. К. Д. е
обяснила, че Г.Д.К. е жена на брат й. Посочила е и, че средствата, които
изпращала по сметката на свидетелката, над тези за С.И.Н., били за един друг
господин, нейн бивш съпруг, за когото тя също се грижела /като морален
ангажимент/.
Свидетелката М.В.В. е социалният асистент на С.И.Н. в последните
шест месеца от живота му, но го познава и е ходила при него години преди
това, защото е приятелка на предходния му асистент. Свидетелката Ц. И. Д. е
дъщеря на ищцата и племенница на прехвърлителя, която е поддържала
контакт с него, макар и най-вече по телефона. От техните показания се
установява, че прехвърлителят е имал приятели, бил посещаван от тях за кафе
или за почерпка, бил близък и с някои съседи. В разговорите си със
свидетелките прехвърлителят никога не бил споменавал жени В. и Г..
Свидетелката М.В.В. имала ключ, когато си тръгвала, заключвала жилището
на прехвърлителя и сутрин го отключвала. Нямало как някой да влезе в нейно
отсъствие. Приятелите на прехвърлителя свидетелката познавала, виждала ги
е при него. Свидетелката оставала при прехвърлителя и след задължителното
време по договора за социална услуга, ходела при него в събота, в неделя. За
това прехвърлителят й плащал по 5 лева на час.
Ответницата е представила отпечатани на хартиен носител електронни
изявления чрез мобилното приложение Viber. Твърдението й е, че същите са
разменени между нея и прехвърлителя С.И.Н., като последното изявление от
абонат с име „***“
/“Многоблагодарявилезапомощацелувкиоттвойтоприятелче***“/ показвало
благодарността на прехвърлителя за всичко, което ответницата е направила за
него.
7
След оспорване от страна на ищцата по делото е поставен въпрос кой е
абонатът „***“, от кой телефонен номер този абонат е водил
кореспонденцията, на кои дати са изпращани съобщенията, дали
съдържанието на съобщенията, възпроизведено на хартиен носител,
съответства на оригиналното електронно съдържание или то е манипулирано.
Назначената в първоинстанционното производство техническа експертиза не е
дала отговор на тези въпроси по причина, че ответницата не предоставила
телефонния апарат, от който е водила кореспонденцията – била трудово
ангажирана в Австрия, а телефонният апарат бил останал в Гърция, където
преди това тя работела и й отнело повече време, докато си го вземе обратно.
Назначената и във въззивната инстанция техническа експертиза също не е
дала отговор на горните въпроси. С въззивната си жалба ответницата
представила телефонен апарат. Посочила е и е поддържала в съдебно
заседание, че това е апаратът, от който е водила кореспонденцията с
прехвърлителя и, който вече си била взела от другата държава. Вещото лице е
проверило този телефонен апарат и е дало заключение, че в него се съдържат
екранни копия /screenshot/ на съобщения с потребител „***“, идентични на
представените на хартиен носител по делото, а не самите електронни
съобщения. Тези екранни копия на съобщения са изпратени в този телефон по
приложението Viber от потребител „***“ в периода 10.01.2024г. – 26.03.2024г.
Според заключението на вещото лице и допълнително обясненото от него в
съдебно заседание, електронната кореспонденция, представена по делото на
хартиен носител, не е водена от телефонния апарат, който ответницата е
представила по делото и в който се съдържа само екранно копие на
кореспонденция, създадена в друг апарат. Заключението е дадено въз основа
на специалните знания на вещото лице, компетентно и обосновано, поради
което няма основание да не се възприеме. От така даденото заключение
следва, че от представената от ответницата на хартиен носител електронна
кореспонденция не може да се съди за релевантните за спора факти; липсва
сигурност, че образът на хартиен носител съответства на оригиналната
електронна кореспонденция и тя наистина е създадена и разменена от и между
ответницата и С.И.Н..
От съвкупния анализ на горните доказателства се налага, че по делото
не е доказано ответницата да е давала на прехвърлителя ежемесечна парична
издръжка, съответно на твърдяното от нея. То се подкрепя единствено от
8
показанията на свидетелката Г.Д.К., но те са изключително неубедителни. Тук
се отчита противоречието между посоченото от свидетелката и обясненото от
ответницата касателно връзката им по сватовство и касателно
предназначението на парите, които ответницата изпращала по сметката на
свидетелката извън предназначените за прехвърлителя, както и грешното
знание на свидетелката на годината на смъртта на прехвърлителя, убедено
свързвана от нея с годината на смъртта на нейния баща, която тя не би могла
да сгреши. На следващо място, резонно е прехвърлителят да не е искал да се
знае, че получава пари от ответницата, за да не му спрат социалните помощи,
но е житейски необосновано същият в годините да се е обадил на
свидетелката няколко десетки пъти от чужди телефони, тя няколко десетки
пъти да го е посетила и нито веднъж да не е срещнала никого при него /с едно
изключение/. И това се отнася за 2017г. – 2020г., но не и за 2016г., в която
свидетелката очевидно не е занесла на прехвърлителя всеки месец по 400 лева
от ответницата, след като, както се установи, в тази година ответницата е
превела по сметката на свидетелката единствено в м.октомври само 390 лева.
По тези съображения съдът счита, че въз основа на показанията на
свидетелката Г.Д.К. не могат да се приемат за осъществени изнесените от
свидетелката обстоятелства, както за дадени чрез нея от ответницата на
прехвърлителя ежемесечно по 400 лева, а така също и за споделено й от
прехвърлителя, че се чувства задължен и благодарен спрямо ответницата.
Същевременно, така изнесеното от тази свидетелка не се подкрепя от други
доказателства, събрани по делото. Фактът, че на свидетелката М.В.В.
прехвърлителят плащал по пет лева на час, за да стои при него след работно
време, не е аргумент, че е имал парите именно от дадени му от ответницата
средства; той е получил паричен кредит, не си е плащал сметките за вода и
това също са възможности да е имал на разположение в конкретен момент
парични средства за допълнителни плащания на асистентката. Що се отнася
до представения по делото образ върху хартиен носител на електронна
кореспонденция, както се посочи по-горе, по делото не се установи доколко
този образ съответства на оригинално създадената електронна
кореспонденция и доколко същата е създадена от прехвърлителя и
ответницата. Ето защо въз основа на него изводи за релевантните за спора
факти не следва да бъдат правени.
Сключеният на 21.12.2015г. между С.И.Н. и ответницата В. К. Д.
9
договор е със смесен характер, за прехвърляне на право на собственост върху
недвижим имот срещу минали грижи и срещу бъдещи издръжка и гледане на
прехвърлителя от приобретателката.
Що се отнася за грижите в миналото, дадените от ответницата вместо
грижи парични средства за издръжката и за погасяване на парични
задължения на прехвърлителя, като съответстващи на неговия интерес, не
подлежат на съмнение. Прехвърлянето на имота срещу положени грижи, респ.
дадена парична издръжка в миналото, съставлява признание на
прехвърлителя, че ги е получил и е удовлетворен, за да прехвърли имота си
срещу така полученото.
Що се отнася до бъдещите грижи и издръжка, то задължението на
ответницата включва със свои средства и лични усилия да осигури всичко
необходимо на прехвърлителя за нормален живот, да го подпомага в
ежедневието във всички дейности, да му осигурява храна, отопление,
лекарства, облекло и т.н. Ответницата не е извършвала тези дейности и не
твърди да е изпълнявала по така уговорения начин. Твърдението й е, че по
желание на прехвърлителя, с което тя се съобразила, задължението й за лични
грижи и натурална издръжка било трансформирано в задължение за парична
издръжка в размер на 400 лева месечно. Само по себе си това е допустимо,
защото прехвърлителят не може да бъде принуден да приема грижи и да води
начин на живот, каквито не иска, а поначало отказът на прехвърлителя да
получава издръжка в натура изисква приобретателят да трансформира
изпълнението си в даване на парична издръжка, за да бъде изправен по
договора. След като това е така, в тежест на ответницата е било да докаже, че
всеки месец е давала на прехвърлителя по 400 лева и такова е било неговото
желание и/или, че той се е считал за удовлетворен от този начин на
изпълнение от нейна страна. С оглед изложеното по-горе, по делото не е
доказано по убедителен начин през 2017г. – 2020г. ответницата да е давала
парична издръжка на прехвърлителя в посочения месечен размер и той да е
бил удовлетворен от това, а през 2016г. ответницата със сигурност не е дала на
прехвърлителя така твърдяната парична издръжка.
Следователно ответницата не е изпълнила алеаторното задължение за
гледане и издръжка на прехвърлителя, както е уговорено в договора, а също и
в твърдяната от нея трансформирана форма на месечна парична издръжка.
10
Неизпълнението е значително. То е в период от пет години и сериозно
накърнява интереса на прехвърлителя, който е бил в крайно влошено
здравословно и материално състояние. Съпоставено с даденото от
ответницата за две години преди сключването на договора, както е
декларирано от прехвърлителя, последвалото пет години неизпълнение е
съществено. Договорът по общата воля на страните по него е единен и
преобладаващо значение има неговата алеаторна част, поради което
неизпълнението на тази част съставлява основание за разваляне на целия
договор /решение №83/26.06.2019г. по гр.д.№2084/2018г. на 3-то ГО на ВКС/.
От изложеното следва, че въззивната жалба е неоснователна.
Първоинстанционният съд правилно е приел, че ответницата виновно не е
изпълнила договорните си задължения по отношение на прехвърлителя
С.И.Н. и е налице основание по чл.87 ал.1 и ал.3 от ЗЗД за разваляне на
сключения помежду им договор. Обжалваното решение, с което предявеният
иск е удовлетворен и е постановено развалянето на договора, е правилно и
следва да се потвърди изцяло, вкл. и в частта на възложените в тежест на
ответницата разноски по делото на насрещната страна.
С оглед този резултат от въззивното производство и на осн.чл.78 ал.1 от
ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцата, въззиваема,
платеното адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на
800 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №491/10.06.2024г. по гр.д.№1026/2022г. на
Добричкия районен съд.
ОСЪЖДА В. К. Д. с ЕГН ********** с адрес в с.С., ул.„***“ №13,
общ.Б., да заплати на Л. И. К. с ЕГН **********, сумата 800 лева – адвокатско
възнаграждение, платено за въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280 ал.1 и 2 от
ГПК пред ВКС в месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
11
Членове:
1._______________________
2._______________________
12