О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Гр. ЯМБОЛ 15.02.17г
Ямболският
окръжен съд,Гражданска колегия,в закрито съдебно заседание на 15.02.17 г/две
хиляди и седемнадесета година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Д.Кючуков
ЧЛЕНОВЕ:1.Жени Бозукова
2.Н.Иванов
При секретаря
............. и в присъствие на
прокурора.............
.....................................като
разгледа докладваното от Ж.Бозукова
..................................................................възз.гр.
д.№44 по описа
за 2017г
За да
се произнесе съдът взе предвид следното:
ЯОС докладва жалбата и отговора,
съгл. разп. на чл 267,вр с чл 268 ГПК.
Производството пред ЯОС е
образувано по въззивна жалба на „Е.Миролио”ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:гр.Сливен,представлявано от ИД д-р Гастано Римини,
пълном.адв.Р.К. против Решение №2/03.01.17г,пост. по гр д №1956/16г на ЯРС,с
което предявените на осн чл 344 ал 1 т.1,2 и 3 КТ искове са уважени.
В жалбата се твърди, че атакуваното решение е
неправилно, поради което се иска неговата отмяна изцяло.
Алтернативно с това се претендира,
в случай, че наст. инстанция приеме решението на РС за правилно, то да измени
същото в частта, с която „Е.Миролио”ЕАД е осъдено да заплати на осн. чл 344 ал.1 т.3 КТ на Д.Х.Д. сумата
4 550лв,представляваща обезщетение за времето, през което е останал без
работа поради уволнението, за периода от 20.06.16г до 20.12.16г, като сумата се
„редуцира” до действително дължимата такава в размер на 3685.91лв, а решението
се „редуцира”и в осъдителната му част,
относно дължимите разноски от ответната страна.
Страната претендира и присъждане
на направените по делото разноски пред двете инстанции,вкл. и за адвокатски
хонорар.
В жалбата се сочи, че РС е
постановил решението си без да изследва
наличието на законовите изисквания на чл 325 ал.1 т.9 КТ, с оглед
извършване на преценка, дали действително е налице незаконосъобразно уволнение
на ищеца, а се е ограничил само в тълкуване на решенията на ТЕЛК и без да съобрази,
че за заеконосъобразно прекратяване на ТПО на работника на осн чл 325 ал 1 т
9 КТ е необходимо и спазване на
определени условия-работникът да страда от болест, която е довела до трайно
намаляване на работоспособността му, да не може да изпълнява възложената му
работа поради това обстоятелство и да е налице при работодателя друга,
подходяща за здравето на работника
работа, която лицето е отказало да заеме,като тези условия са налице,
преди връчване на заповедта. В жалбата се твърди, че е неправилен и извода на съда, с който е
прието, че при наличието на спор относно изпълняваната от работника длъжност,
този въпрос не е отнесен до компетентните органи на ТЕЛК и НЕЛК, като решение
№1734/09.06.16г на ТЕЛК е необходимо да е влязло в сила, за да бъде изпълнено.В
тази връзка се излагат аргументи, че съдът не е взел предвид допуснатото от закона предварително
изпълнение на административния акт,къкъвто е решението на ТЕЛК, а законодателят
е предвидил това в разп. на чл.112 ал 9 от Закон за здравето, в който се сочи,
че обжалването на експертните решения за трайно намалена работоспособност на
органите на медицинската експертиза, не спира изпълнението им.Според страната,
изводите на РС са неправилни и не кореспондират на законовите разпоредби, т
к работодателят е имал задължението да предложи по-подходяща работа на ищеца и
едва при отказ от страна на работника, да прекрати неговото ТПО.Според
въззивника, неправилността на обжалваното решение в частта му по чл 344 ал 1 т
1 КТ е основание за отмяна на решението и в частта му по чл 344 ал 1 т 2
КТ-възстановяване на работника на заеманата
преди уволнението длъжност,като е неправилно решението и в частта му по
чл 344 ал 1 т.3 КТ-за уважаване на исцовата претенция в размер на 4550лв-дължимо обезщетени на
ищеца, заради оставянето му без работа за
6 месеца, т к дължимостта на тази претенция е обусловена от отмяна на уволнението.
В жалбата се навеждат доводи, в
случай че ЯОС въпреки изложените от въззивника мотиви и съображения за
неправилност на първоинстанционното решение приеме, че същото е правлино и
ответното дружество дължи обезщетение ,то размерът от 4550лв да бъде „намален и
корегиран” до 3685.91лв.Страната сочи, че
съдът не се е съобразил с разп. на чл 228 ал 1 КТ и чл 1 ал 8 т 7 от
Наредба за елементите от
възнаграждението и за доходите върху
които се правят осигурителни вноски, съобразно които разпоредби вещото лице е
определило „чиста сума” на обезщетението на ищеца към 10.10.16г в размер на
2 241.48лв,респ. общо за 6-те месеца- 3685.91лв.
С
въззивната жалба е направено искане за доказателства-да бъде назначена СИЕ,
която след като се запознае с материалите по делото и вземе предвид разп. от
Наредбата за елементите върху които се правят осигурителни вноски и ЗДДФЛ, да
изчисли точния размер на дължимото обезщетение
по чл 225 ал 1 КТ-за оставяне без работа
на ищеца за периода от 20.06.16г до 20.12.16г
Във връзка с въззивната жалба е депозиран отговор от Д.Х.Д.,чрез пълном.
адв.С.К.-ЯАК, с
който се иска наст. инстанция да остави в сила обжалваното решение на РС,а да
отхвърли жалбата на въззивника, като присъди на страната направените по делото
разноски пред двете инстанции.
В отговора се твърди, че
работодателят –ответник не е спазил закона при прекратяване ТПО на ищеца, т к в
решение №2452/10.07.15г на ТЕЛК, което
не е отменено и е в зак. сила е
посочено, че ищецът би могъл да продължи
същата работа като „механик”, а заключението на
ТЕЛК не може да бъде пренебрегвано от работодателя и същият не е
следвало да предприема дейдствия по трудоустрояване на ищеца.Според
въззиваемият, въпреки че работодателят
цитира решение №1734 /09.06.16г на ТЕЛК,
същото не отменя и не допълва решение
№2452/10.07.15г на ТЕЛК, сочещо за
възможността на ищеца да работи като механик, докато работодателят е предприел
действия по трудоустрояване на ищеца и
преместването му на друга длъжност-неподходяща за работника и не включена в протокол №2/15г-работа в централен склад, а
за 2016г—„работник опаковка” в цех”багрилен”.Според страната, решението на РС е
правилно и в частта му ,с която е присъдено на ищеца обезщетение по чл 225 ал 1
КТ и се иска в тази част жалбата да бъде оставена също без уважение.
И т к, съгл разп. на чл 267 ГПК,
в закрито заседание настоящата инстанция следва да извърши проверка относно
допустимостта на въззивната жалба, то съдът
намира, че същата е процесуално
допустима, като подадени в срок и от правно легитимирана страна.
ЯОС намира доказателствените искания на
въззивника за назначаване на нова СИЕ
пред наст. инстанция с поставените от въззивника въпроси за неоснователно, по следните съображения:
Пред ЯРС е изслушана СИЕ и Допълнителна СИЕ, във връзка с размера на
дължимото обезщетение на ищеца по см. на чл 344 ал 1 т 3 КТ, като в о.с.з. от
10.10.16г ,когато е изслушана първоначалната СИЕ и в о.с.з от 31.10.16г-когато
е изслушана Допълнителната СИЕ, ответникът не е оспорил заключенията по
надлежния ред, поради което съдът приема,че искането е неоснователно, като преклудирано по см. на чл
266 ГПК
Водим от горното, ЯОС
О П
Р Е Д
Е Л И :
Насрочва делото в о.с.з. за
14.03.17г от 10.15 часа
Препис от настоящето определение
и доклада да се връчи на страните.
Председател: Членове:1. 2.