Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 20.11.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, III-Б въззивен състав, в закрито заседание на двадесети ноември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН
мл. съдия
МАРИНА ГЮРОВА
като разгледа докладваното от мл.
съдия Гюрова ч. гр. д. № 11714 по описа за
2019 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 435 и сл. вр. чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба, с вх. №
049521/19.06.2019 г., подадена от Д.М.М., ЕГН **********, чрез надлежно
упълномощен процесуален представител-адв. И.Г., срещу постановление от
11.06.2019 г., с което е отказано прекратяване на изпълнителното производство
по изп. дело № 20158410400683/2015 г. на ЧСИ Н.М., с рег. № 841 при КЧСИ.
Жалбоподателят поддържа, че постановлението е незаконосъобразно и
небосновано, тъй като са налице основанията за прекратяване на изпълнителното
производство с оглед разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 6 и т. 8 ГПК. Моли съдът
да отмени атакувания акт. Претендира разноски.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило
писмено възражение от взискателя „Х.А.Р.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, чрез редовно
упълномощен процесуален представител – юрк. Б.А., в който моли за оставяне без
уважение на подадената жалба и потвърждаване на постановлението като правилно и
законосъобразно. Поддържа, че молбата за прекратяване и жалбата на длъжника са
бланкетни. Алтернативно сочи, че не са налице основания за прекратяване на
производството. Претендира разноски. Прави възражение за претендираните от
жалбоподателя разноски, доколкото към жалбата не е приложен договор за правна
помощ и съдействие.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява
становище за
допустимост,
но неоснователност на жалбата. Излага, че по
делото не е изминал двугодишен период, през който да не са поискани действия от
страна на взискателя или да не са насрочени или извършени действия по
инициатива на съдебния изпълнител.
Софийски
градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните
по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
Изпълнителното производство е образувано
по молба, с вх. № 010877 от 26.01.2015 г., на взискателя „Х.А.А.Л.“ ООД срещу „Е.“
ООД и Д.М.М. въз основа на изпълнителен лист, издаден на 04.12.2013 г. по гр.
д. № 24136/2013 г. по описа на Софийски районен съд, 73 състав, с който „Е.“
ООД и Д.М.М. са осъдени да заплатят на „Х.А.А.Л.“ ООД сумата от 6 772,51
евро - главница, ведно със законната лихва за периода от 05.06.2013 г. до
изплащане на вземането и направените по делото разноски: 264,92 лв. - държавна
такса и 514,92 лв. - възнаграждение за юрисконсулт. В молбата за образуване на
изпълнителното дело е направено искане да бъдат предприети изпълнителни
действия с цел принудително събиране на вземането, като на основание чл. 18,
ал. 1 ЗЧСИ, е възложено на съдебния изпълнител да проучи имущественото
състояние на длъжниците, да определи начина на изпълнение и и да бъде наложен
запор върху банковите им сметки.
Изготвена е покана за доброволно изпълнение,
с изх. № 101605/08.05.2015 г., с която Д.М.М. е поканен да заплати сумата от 6 772,51
евро - главница, ведно със законната лихва за периода от 05.06.2013 г. до
изплащане на вземането; 779,84 лв. - присъдени разноски; 1 470,52 лв. - разноски
по изпълнителното дело; 514,92 лв. - юрисконсултско възнаграждение и 108,00 лв.
- такси по Тарифата към ЗЧСИ. Поканата е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК на 15.04.2016 г.
Изготвена е покана за доброволно
изпълнение, с изх. № 101606/08.05.2015 г., с която „Е.“ ООД е поканено да
заплати сумата от 6 772,51 евро - главница, ведно със законната лихва за
периода от 05.06.2013 г. до изплащане на вземането; 779,84 лв. - присъдени
разноски; 1 470,52 лв. - разноски по изпълнителното дело; 514,92 лв. - юрисконсултско
възнаграждение и 108,00 лв. - такси по Тарифата към ЗЧСИ. Поканата е връчена на
длъжника по реда на чл. 47 ГПК на 09.06.2015 г.
Със разпореждане от 23.04.2015 г. е
наложен запор върху банковите сметки на длъжника „Е.“ ООД в следните банки: ТБ
„А.Б.“ АД, „Обединена българска банка“ АД, и „Прокредит Банк“ АД.
Със разпореждане от 23.04.2015 г. е
наложен запор върху банковите сметки на длъжника Д.М.М. в следните банки:
„Банка ДСК“ ЕАД, „Уникредит Булбанк“ АД, „Обединена българска банка“ АД,
„Райфайзен Банк“ ЕАД, „Общинска банка“ АД, „Юробанк България“ АД, „Централна
кооперативна банка“ АД и „Първа инвестиционна банка“ АД.
С
разпореждане от 08.05.2015 г. е наложена възбрана върху недвижим имот,
собственост на длъжника Д.М.М., а именно: апартамент № 9, находящ се в гр.
София, ул. „*******, ет. 5.
С разпореждане от 16.02.2017 г. е
насрочен опис на движимо имущество на длъжника Д.М.М. за дата 13.04.2017 г.
съобщението до длъжника е изпратено чрез куриер, като в обратна разписка е
отбелязано, че няма достъп до адреса.
С разпореждане от 30.06.2017 г. е
насрочен опис на движимо имущество на длъжника Д.М.М. за дата 19.09.2017 г.
С молба, с вх. № 018020 от 06.03.2019 г.
взискателят е поискал към изпълнителното дело да бъде приобщено заверено копие
на запис на заповед от 26.05.2008 г.
С разпореждане от 12.03.2019 г. е
наложен запор върху банковите сметки на длъжника Д.М.М. в ТБ „А.Б.“ АД.
С молба от 07.06.2019 г. длъжникът Д.М.М.
е направил искане да бъде прекратено изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т.
6 и т. 8 ГПК.
С постановление от 11.06.2019 г.,
предмет на разглеждане в настоящото производство, съдебният изпълнител е
отказал да прекрати изпълнителното дело, тъй като не са налице предпоставките
на. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Частната жалба е допустима. Същата е
подадена от легитимирано лице, в законоустановения едноседмичен срок, срещу
акт, който по силата на изричната разпоредба на чл. 435, ал. 1,
т. 3 ГПК,
подлежи на обжалване с частна жалба.
Разгледана по същество, частната жалба
се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК,
изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят
не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с
изключение на делата за издръжка.
По този въпрос е постановено Тълкувателно
решение № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2017 г., ОСГТК, съгласно
което прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането
му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ):
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или
на плащания от трети задължени лица. Според цитирания акт не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др.
В конкретния случай се установява, че не
са налице основанията за прекратяване на изпълнителното дело на основание
чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК.
Взискателят е поискал с молбата си за
образуване на изпълнително производство от 26.01.2015 г. от частния съдебен
изпълнител да извърши всички изпълнителни действия посочени в чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ.
С разпореждания от 23.04.2015 г. са наложени запори върху банковите сметки на
длъжниците в посочените по - горе банкови сметки. С разпореждане от 08.05.2015
г. е наложена възбрана върху недвижим имот собственост на длъжника Д.М.М..
Съдебният изпълнител е насрочил опис на движими вещи с актове от 16.02. и
30.06.2017 г. С разпореждане от 12.03.2019 г. е наложен запор върху банковите
сметки на длъжника Д.М.М. в ТБ „А.Б.“ АД.
В този смисъл се установява, че по
делото са извършвани регулярно изпълнителни действия, като не е настъпило
основание за прекратяване на изпълнителното производство.
Ето защо, правилно частният съдебен
изпълнител е отказал да прекрати производството, поради което частната жалба е
неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, с вх. № 049521/19.06.2019
г., подадена от Д.М.М., ЕГН **********, срещу постановление от 11.06.2019 г., с
което е отказано прекратяване на изпълнителното производство по изп. дело №
20158410400683/2015 г. на ЧСИ Н.М., с рег. № 841 при КЧСИ.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.